Още в миналото си есе писах, че с политика повече няма да се занимавам, следващата история е житейска - и, бих казал, доста поучителна. Не четете, ако не искате да си развалите настроението.
Годината е 2009, месецът - януари.
Народът протестира пред Народното събрание, след като доставките на природен газ от Русия бяха спрени, оказа се, че в хранилището в Челопеч няма задължителният запас за 60 дни пълна мощност и се оказахме на студено. Живея в центъра на столицата и не съм свикнал елементарни привилегии да ми се отнемат - затова на протеста бях и аз.
Много от приятелите ми знаят за ареста, побоя, аналното претърсване, безобразията в Четвърто РПУ, извършени от хора, на които заплатата се плаща от моите данъци, по заповед на тогавашния вътрешен министър Михаил Миков. Дни по-късно последният разпространи в медиите откровена заплаха срещу протестиращите - полицията била използвала само необходимото количество сила, имало запас от още. Съдете за ситуацията сами:
В ареста, между порциите бой (навярно, в реториката на М. Миков, създавам впечатление на агресивен) станах свидетел на това как възрастен човек, арестуван редом с мен, моли за лекарски преглед, тъй като не се чувства добре. Отговорът на трийсетина годишния полицай ме втрещи с неуважението и агресията си:
"У'екар ли? Не знам какво е това! Лекар знам какво е, но у'екар не! Никакъв у'екар за тебе!"
Действието се разви пред шейсетина свидетели. За мен последваха разпити и обвинения в шпионаж в полза на Германия (!), но за съдбата на горкия старец не разбрах нищо. До няколко дни по-късно: починал беше в ареста. МВР тогава заяви, че е автоджамбазин и дори, че не е имал оплаквания.
Превъртаме лентата в 2013:
М. Миков е вече председател на Народното събрание - нещо повече - цяло правителство се закле с превърналата се в каламбур реплика "Заку'ех се!": 19:30 от репортажа. Никой не оспори валидността на клетвата!
Като привърженик на служебния премиер и добрите обноски, не търся реванш от М. Миков, не търся дори обяснение. Искам само да напомня колко различна можеше да е съдбата му, ако друг раздаваше правосъдие (и заповеди).
Скромно Ви призовавам Ви да споделите тази история, за да си спомним този човек, а и за да не допуснем подобен погром отново. Гражданското общество е на ход!
Годината е 2009, месецът - януари.
Народът протестира пред Народното събрание, след като доставките на природен газ от Русия бяха спрени, оказа се, че в хранилището в Челопеч няма задължителният запас за 60 дни пълна мощност и се оказахме на студено. Живея в центъра на столицата и не съм свикнал елементарни привилегии да ми се отнемат - затова на протеста бях и аз.
Много от приятелите ми знаят за ареста, побоя, аналното претърсване, безобразията в Четвърто РПУ, извършени от хора, на които заплатата се плаща от моите данъци, по заповед на тогавашния вътрешен министър Михаил Миков. Дни по-късно последният разпространи в медиите откровена заплаха срещу протестиращите - полицията била използвала само необходимото количество сила, имало запас от още. Съдете за ситуацията сами:
В ареста, между порциите бой (навярно, в реториката на М. Миков, създавам впечатление на агресивен) станах свидетел на това как възрастен човек, арестуван редом с мен, моли за лекарски преглед, тъй като не се чувства добре. Отговорът на трийсетина годишния полицай ме втрещи с неуважението и агресията си:
"У'екар ли? Не знам какво е това! Лекар знам какво е, но у'екар не! Никакъв у'екар за тебе!"
Действието се разви пред шейсетина свидетели. За мен последваха разпити и обвинения в шпионаж в полза на Германия (!), но за съдбата на горкия старец не разбрах нищо. До няколко дни по-късно: починал беше в ареста. МВР тогава заяви, че е автоджамбазин и дори, че не е имал оплаквания.
Превъртаме лентата в 2013:
М. Миков е вече председател на Народното събрание - нещо повече - цяло правителство се закле с превърналата се в каламбур реплика "Заку'ех се!": 19:30 от репортажа. Никой не оспори валидността на клетвата!
Като привърженик на служебния премиер и добрите обноски, не търся реванш от М. Миков, не търся дори обяснение. Искам само да напомня колко различна можеше да е съдбата му, ако друг раздаваше правосъдие (и заповеди).
Скромно Ви призовавам Ви да споделите тази история, за да си спомним този човек, а и за да не допуснем подобен погром отново. Гражданското общество е на ход!