Днес беше страхотен ден. Освен обичайната за събота разходка, успях да се насладя и на няколко часа четене на любимя тематика - Япония. Преди три седмици излезе <a href=http://www.book.store.bg/p102392/iaponskata-civilizacia-bratislav-ivanov.html> тази </a> книга, която така и не успях да прочета в деня на купуването... или в следващите три седмици.
Разхождайки се из Дивия Югозапад, ароматите на настъпващото лято бяха навсякъде: липа, люляк, билки и треви създаваха неповторимо усещане на свобода, както само природата може. И както често става, поисках да отнеса част от тази магия вкъщи. Седнах и си набрах малко мащерка с идеята да си направя чай у дома.
На връщане хората ме гледаха странно, отдадох го на абсурдния си вид. Реших, че всичко ще свърши със слизането от автобуса. Нищо подобно: хората ставаха все по-любопитни и все по настоятелни в интереса си към мащерката. Както обикновено, аз не ги карах да се чудят твърде много и демонстративно понесох мащерката върху книгата. Щом като в страната на гъзарите, живеещи на кредит, е срамно да си занесеш мащерка вкъщи, така да бъде.
Прекосявайки НДК, човек в началото на трйсетте си години ми отпери въпроса:
"Това копърче ли е?"
Нямах какво да отговоря на това. Чак на метри от дома осъзнах, че никой не попита за книгата. И никога не го е правил.
PS. <a href=http://www.lentata.com/page_5378.html> Този епизод ми напомни за историята на Кънчо.</a>
Разхождайки се из Дивия Югозапад, ароматите на настъпващото лято бяха навсякъде: липа, люляк, билки и треви създаваха неповторимо усещане на свобода, както само природата може. И както често става, поисках да отнеса част от тази магия вкъщи. Седнах и си набрах малко мащерка с идеята да си направя чай у дома.
<img src=http://3.bp.blogspot.com/_i-_4thC7tuo/S-waJoeqVbI/AAAAAAAABMs/_MMuNOHmE8o/s1600/Picture+173.jpg width="600px" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em; " />
На връщане хората ме гледаха странно, отдадох го на абсурдния си вид. Реших, че всичко ще свърши със слизането от автобуса. Нищо подобно: хората ставаха все по-любопитни и все по настоятелни в интереса си към мащерката. Както обикновено, аз не ги карах да се чудят твърде много и демонстративно понесох мащерката върху книгата. Щом като в страната на гъзарите, живеещи на кредит, е срамно да си занесеш мащерка вкъщи, така да бъде.
Прекосявайки НДК, човек в началото на трйсетте си години ми отпери въпроса:
"Това копърче ли е?"
Нямах какво да отговоря на това. Чак на метри от дома осъзнах, че никой не попита за книгата. И никога не го е правил.
PS. <a href=http://www.lentata.com/page_5378.html> Този епизод ми напомни за историята на Кънчо.</a>