Съни беше просто едно усмихнато и объркано момиче в “Ескобар” във вечерта, когато се запознахме. Но лъчезарността ѝ и волята ѝ за живот бяха поразителни.
Познавах Съни за няколко часа. За тези няколко часа се убедих, че прякорът ѝ я описва точно. И макар да се срещахме случайно още няколко пъти, не очаквах да чуя за нея отново.
От няколко дни Съни вече не е сред нас, защото е жертва на трагедията на Цариградско отпреди седмица.
Странно е обществената трагедия да стане лична . Странно е да се чувстваш близък - или наранен - след такова кратко познанство.
Усмихвам се, а ми се плаче. Плача тихо, докато пак се усмихвам. Време е за една песен. И повече усмивки, докато още можем.