“Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“ - В. Лъвский
Седя си на този полупразен площад и, търсейки начин да се постопля в три сутринта, мисля.
Видно е, че нямаме нужда от корумпирано и зависимо от олигархични интереси правителство, още милиард дълг с неясна цел и неадекватно представителство на всички етажи от публичната власт.
Нямаме нужда от неработещ парламент, нямаме нужда от насилие, погроми и откровени лъжи. С лъжите, впрочем, както и с полицейския произвол сме свикнали - 1997 и 2009 показаха, че т.нар. “социалистическа” партия не сдава властта без насилие и страх. Нямаме нужда да си играем на котка и мишка по нощите, но нямаме и търпимост към скатаване и запазване на статуквото.
А от какво имаме нужда? Нормалност? Хайде малко по-конкретно, за да не ни обвинят отново, че нямаме искания.
За начало имаме нужда от истинска лява партия: такава, която не се грижи за бедните и малцинствата с еднократни помощи, колкото да оцелеят до следващите избори; такава, която не тегли заеми без нужда “за да има буфер”. Та това хипотетично “ляво” трябва да създава работни места и за нискоквалифицираните, да се бори за интеграция на малцинствата, вместо за разделянето на обществото на бедни и богати, на граждани и провинциалисти, на “готини” и “други”. Ние сме достатъчно малка нация, за да се делим. И достатъчно малка нация, за да знаем, че Бат Сали е разбойник и търговец на гласове (влияние), а не легитимен народен представител на малцинствата.
Tрябва ни опозиция - не такава, която си врътва опашката и се затваря в Банкя, а такава, която търси и намира диалог. Съгласен съм, че диалог с окъпани във власт неадекватници не се намира лесно, но нали по-умният отстъпва? Или, перефразирайки онзи виц за Бойко Борисов, в Парламента всеки е по-малко умен от всички останали? Четири години ли ще плащаме заплати на 98 неработещи?
Трябва ни контрол. Не смешката в петък, на която се явяват 15 от 240 души, а истински, граждански котрол, всеки ден.
Имаме нужда от последователни хора, отстояващи позицията си с аргументи, не шикалкавене. Имаме нужда от политици с реален трудов стаж в един отрасъл, не политически пиявици с 0 дни работен стаж, пожарникари, царе или доносник-философи. Сиреч, имаме нужда от пълна лустрация, но не само на ДС отпреди ‘89, ами и на всички, които карат страната към катастрофа до днес. “Затвор”, в този ред на мисли, не трябва да се възприема като нещо далечно и немислимо.
Накрая, имаме нужда от доблест и решителност. Промяната зависи от всеки от нас, тя сме ние. Докато не променим мисленето си, докато не си търсим правата и не ги отстояваме ден след ден, няма как да изискваме това от управляващите. Накрая, все пак, който плаща, поръчва музиката!
Рубикон е преминат. Остава да си спечелим битката.