Признавам афинитет към историята, особено към онези части, които остават премълчани, недоизследвани са, или пък не будят интереса на широката общественост. Любимото ми хоби като дете? Да си чета енциклопедиите от край до край.
Енциклопедичен прочит на историята - още от когнитивната революция до наши дни - предлага на читателите си и книгата “Сапиенс” на Ювал Харари. За разлика от повечето повествования, свързани с историята, обаче, тук ‘пропагандата’, основният мотив, са изведени директно, без да се следват интересите на този или онзи идеолог, философ или пълководец; липсва претенцията за обективност и единствена истинност; целият анализ бива подчинен на разбирането, че:
Homo sapiens rules the world because it is the only animal that can believe in things that exist purely in its own imagination, such as gods, states, money and human rights.
Нататък следва не просто исторически преглед на събития, а анализ на културните и социални промени, динамиката в отношенията между хората със стъпаловидното увеличение (не експоненциално) на тесния социум. В подробности е анализирано как обществено-културната еволюция е следвала разширяването на хоризонтите на Сапиенс - от дните на идоли и политеизъм чак до днешната, доминирана от наука представа за света. Разгледани са условията за възникване и на днешната най-разпространена религия - парите.
Изобщо, “Сапиенс” пренарежда категориите и представите по темата “история на света”. Струва си!
А сега - напред към “The Silk Roads: A New History of the World” от Peter Frankopan