От няколко дни, всъщност точно от седмица българското гражданско общество най-накрая показа, че не е на ръба на забравата за собственото си съществуване.
Странно и необяснимо за мен, но се оказва, че държавните ни ръководители явно не са подготвени - нито интелектуално, нито психологически, нито дори - парадоксално - политически за новосъздавалата се ситуация. И докато търпеливо ги изчакваме (ще рече, не сме ги изринали с парцалите все още) да се ориентират в ситуацията и да си тръгнат сами, се налага с горчилка да се надсмиваме на, меко казано, неадекватното им поведение.
Един такъв повод беше създаден вчера, когато психологът-анонимник Христо Монов обяви протестиращите за Интернет лумпени, способни да протестират срещу собственото си съществуване. И докато проучвах кой ли ще е този капацитет (оказа се назначен за председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта), той обяви, че в някои страни отнемали родителски права, ако децата ти участват в протест.
По отношение на “протестите за всичко”, бих желал да коментирам, че протестираме срещу номинирането на социални пиявици като вас, Монов,
на отговорни позиции като “Председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта”. Може да не Ви харесва, но това искане
е доста конкретно и, по моему, съвсем наясно. След като се опитахте по добрия стар комунистически маниер да си съчините добре звучащи
извниения, като например
че висенето в Интернет е вид зависимост, бих желал да Ви попитам:
Наричате ли пациентите си “парцали”?
Смятате ли, че подобен тип нарицателни са добра предпоставка за увеличаването на диалога с протестиращите?
Смятате ли, че сте добър психолог, щом изпускате нервите си по този начин?
Смятате ли, че позицията, на която сте назначен, отговаря на възможностите Ви, предвид вчерашното Ви изказване?
Бил ли сте във Франция, за да твърдите, че тук хората протестират против всичко?
Знаете ли, че БСП е единствената българска партия,
доказано използваща манипулации, благодарение на анонимността на световната мрежа?
Междувременно, шизофренията на партията-столетница доведе до отричане от Христо Монов , тъй като се оказва, че той не е член на БСП, нито на НС на партията. Какво прави тогава в Парламента?
Тези - и други - въпроси, тази вечер в 1830 пред МС, Парламента, на Орлов мост…