Преди седмица посетих за 6 дни Далечния Изток - по-точно страната, определяна като "Азия за начинаещи" - Сингапур. Причините за това определение са разнообразни и са основно свързани с влиянието на Запада върху развитието на острова. Сингапур е създаден като британски търговски център през колониалната епоха, през 1819 година. За по-малко от 200 години се превръща в "икономически тигър", по подобие на Хонг Конг и, благодарение на успешната си фискална политика (7% данък услуги и стоки), привлича всички най-богати хора в региона (17% от петмилионното население са милионери, но само 3.8 милиона са сингапурски граждани).
И докато всички вкъщи се опитват да ни убедят, че парите не са всичко (а доскоро и че "бедността не е порок"), в Сингапур са спрели да живеят в отрицание.
Трудно е да устоиш на мащабите на това място. Най-голямото виенско колело в света, най-високият басейн (137-метров, на 55-ия етаж на хотел Marina Bay (трите кули в средата на снимката горе), третото най-натоварено пристанище в света изобщо не са нещо очаквано за страна, простираща се едва на 700 кв. км с екваториален климат (едва 500 километра я делят от Екватора, със средна годишна температура 28 градуса и средна влажност на въздуха 80%). Никаква подготовка и никоя европейска страна не може да се доближи до титаничността на Сингапур.
Инфрастуртурата
По-тесните улици в града са трилентови в едната посока, с допълнително разширение за автобусните спирки. Както може да се очаква от британски доминион, успоредните улици са кът, което прави ориентацията неудобна за чужденци.
Транспортът
Метрото (снимката вляво) опасва целия остров, като дори през нощта влаковете пристигат на 2-3 минути. Официално метрото работи до полунощ, но пътувах с него и в 2 сутринта. Поради неблагоприятните условия (жегата и влагата) всяка станция представлява голям търговски център, който предлага всичко необходимо за ежедневието. Така спокойно може да не ви се налага да сте далеч от климатик за повече от 15 минути дневно.
Такситата са алтернативният начин за пътуване, като цените са еквивалентни на българските, макар качеството да е доста по-различно. Никой местен не ми се оплака от това, че "не са народ", нито се опита да хитрува - 10 пътувания между хотела и работното ми място се разминаха ценово с най-много 5%.
Правилата
Говорейки за хитруване, няма как да не спомена за правилата в Сингапур. Всичко започва още в самолета нататък, където всеки пътник получава брошура, информираща, че неуспешните опити за трафик на наркотици се наказват със смърт, като съдебната система е внушително ефективна - в някои случай присъдата е изпълнена в рамките на 48 часа.
Друг решен проблем е чистотата на острова. Преди години дъвките са били изхвърляни навсякъде - и в резултат вече са незаконни. Забраната се отнася и за чужденците, а нарушаването й струва 500 сингапурски долара (около 600 лева). Никой не се осмелява да наруши реда, защото местните имат усещането, че правилата са в техен интерес - и упражняват самоконтрол, какъвто не съм срещал дори в Германия. Тук има едно изключение: хазартът, бич за повечето източни общества, забранен официално в Китай, Хонг Конг и Тайван, тук процъфтява. Хотел Marina Bay, за който стана въпрос малко по-рано, разполага с огромно и препълнено казино, което има оборот, съизмерим с една пета от оборота на Лас Вегас.
За беда, седмица не е достатъчна да бъде разгледано толкова различно място. Храната определено е сред нещата, които пропуснах да изпитам подробно - и заради които си заслужава да се отидеш отново на другия край на света. Дано е скоро :)
И докато всички вкъщи се опитват да ни убедят, че парите не са всичко (а доскоро и че "бедността не е порок"), в Сингапур са спрели да живеят в отрицание.
Трудно е да устоиш на мащабите на това място. Най-голямото виенско колело в света, най-високият басейн (137-метров, на 55-ия етаж на хотел Marina Bay (трите кули в средата на снимката горе), третото най-натоварено пристанище в света изобщо не са нещо очаквано за страна, простираща се едва на 700 кв. км с екваториален климат (едва 500 километра я делят от Екватора, със средна годишна температура 28 градуса и средна влажност на въздуха 80%). Никаква подготовка и никоя европейска страна не може да се доближи до титаничността на Сингапур.
Инфрастуртурата
По-тесните улици в града са трилентови в едната посока, с допълнително разширение за автобусните спирки. Както може да се очаква от британски доминион, успоредните улици са кът, което прави ориентацията неудобна за чужденци.
Транспортът
Метрото (снимката вляво) опасва целия остров, като дори през нощта влаковете пристигат на 2-3 минути. Официално метрото работи до полунощ, но пътувах с него и в 2 сутринта. Поради неблагоприятните условия (жегата и влагата) всяка станция представлява голям търговски център, който предлага всичко необходимо за ежедневието. Така спокойно може да не ви се налага да сте далеч от климатик за повече от 15 минути дневно.
Такситата са алтернативният начин за пътуване, като цените са еквивалентни на българските, макар качеството да е доста по-различно. Никой местен не ми се оплака от това, че "не са народ", нито се опита да хитрува - 10 пътувания между хотела и работното ми място се разминаха ценово с най-много 5%.
Правилата
Говорейки за хитруване, няма как да не спомена за правилата в Сингапур. Всичко започва още в самолета нататък, където всеки пътник получава брошура, информираща, че неуспешните опити за трафик на наркотици се наказват със смърт, като съдебната система е внушително ефективна - в някои случай присъдата е изпълнена в рамките на 48 часа.
Друг решен проблем е чистотата на острова. Преди години дъвките са били изхвърляни навсякъде - и в резултат вече са незаконни. Забраната се отнася и за чужденците, а нарушаването й струва 500 сингапурски долара (около 600 лева). Никой не се осмелява да наруши реда, защото местните имат усещането, че правилата са в техен интерес - и упражняват самоконтрол, какъвто не съм срещал дори в Германия. Тук има едно изключение: хазартът, бич за повечето източни общества, забранен официално в Китай, Хонг Конг и Тайван, тук процъфтява. Хотел Marina Bay, за който стана въпрос малко по-рано, разполага с огромно и препълнено казино, което има оборот, съизмерим с една пета от оборота на Лас Вегас.
За беда, седмица не е достатъчна да бъде разгледано толкова различно място. Храната определено е сред нещата, които пропуснах да изпитам подробно - и заради които си заслужава да се отидеш отново на другия край на света. Дано е скоро :)