Простотията в обществото ни достига, явно, ново, но добре познато измерение: агресивно насаждане.
Днес на обяд една кака спря като прабаба на първия неандерталец, на ъгъла на натоварен тротоар, близо до Плиска. Тъй като бях съвсем близо и наблюдавах дългия й и изпълнен с мъка заход, реших да я попитам дали е наясно с нарушенията, които прави (на всичкото отгоре влезе срещу знак за еднопосочно движение). Отговори ми нейната спътница, за начало, с "Ние сме за малко, до магазина". След това и самата пишман шофьорка реши да се направи на особено остроумна с репликата "Знам, че съм в нарушение, и какво, ще ни глобите ли?".
Боли ме за няколко аспекта от историята, разиграла се за секунди.
Първо, простотията продължава да се насажда агресивно. Не само, че някакви осиновени от столицата селяндури си позволяват да си прокарват номерата, но и го правят по абсурдно нагъл и безпардонен начин. Подобен разговор имах преди две седмици, когато бях уведомен, че се спира на тротоара, защото "на улицата колите ги вдигат".
Второ, горките ми сънародници не се научиха - и изглежда няма да се научат скоро - че правилата са, за да бъдат спазвани. Те не са приумица, нито се търси някой баш бабаит, за когото да не важат. Да си 25-30 годишна патка и да си със самочувствието, че може и така, ми се струва несериозно пет години след като де юре сме част от Европейския съюз. "Де юре", защото има много попарка да изядем, докато настигнем манталитета на европейските ни събратя.
Говорейки за настигане - ние сме далеч от гражданско общество. В една развита социално страна, подобно поведение не би се толерирало. Никой не би допуснал не само нарушението, но и наглото поведение след това. Не разбирам, в каменната ера ли живеем, та трябва да си показваме кой е по-перде от другите? Защо не се стремим да бъдем по-добри хора, а не по-трътлести задници?
Накрая, нека напомня и за предишно мое възмущение. Какъв пример даваме на наследниците си? На какво ги учим? Някой дава ли си сметка, че с поп-фолк и образи като Българския транспортер сме обречени като нация?
Днес на обяд една кака спря като прабаба на първия неандерталец, на ъгъла на натоварен тротоар, близо до Плиска. Тъй като бях съвсем близо и наблюдавах дългия й и изпълнен с мъка заход, реших да я попитам дали е наясно с нарушенията, които прави (на всичкото отгоре влезе срещу знак за еднопосочно движение). Отговори ми нейната спътница, за начало, с "Ние сме за малко, до магазина". След това и самата пишман шофьорка реши да се направи на особено остроумна с репликата "Знам, че съм в нарушение, и какво, ще ни глобите ли?".
Боли ме за няколко аспекта от историята, разиграла се за секунди.
Говорейки за настигане - ние сме далеч от гражданско общество. В една развита социално страна, подобно поведение не би се толерирало. Никой не би допуснал не само нарушението, но и наглото поведение след това. Не разбирам, в каменната ера ли живеем, та трябва да си показваме кой е по-перде от другите? Защо не се стремим да бъдем по-добри хора, а не по-трътлести задници?
Накрая, нека напомня и за предишно мое възмущение. Какъв пример даваме на наследниците си? На какво ги учим? Някой дава ли си сметка, че с поп-фолк и образи като Българския транспортер сме обречени като нация?