Пиша това и тук, защото тук героите от Информатика - випуск 2006 няма как да го изтрият. Да си знаят, що за мишоци са. Да си знаят, че през 2009 прийомите отпреди 1989 не вървят. Да си знаят, че тяхното мнение е също толкова ценно, колкото и на останалите. Дано се поучат - в противен случай милата ни родина е обречена поколения наред да тъне в пошлост и мизерия.
Драги колеги (и други епохални недоразумения),
чета и се чудя - да се смея ли или да плача. Чудех се дали изобщо да се замесвам в този спор, колкото малоумен, толкова и комплексарски. Дори не зная доколко може да се нарече спор, защото, когато цивилизованите хора спорят, те отстояват позиция извън "зъбаците" и "лошите погледи". В тази връзка - университетът е място, в което влизат хора с имена и достойнство (пфу, мръсна дума), хора, които държат на това име и на това достойнство. И когато се появи някакъв сельо сръбски и се гаври с постиженията - независимо какви, на тази група хора те са ДЛЪЖНИ да се защитят. В условията на неравноправие, сиреч, зависейки от сръбския селтак, който много бързо е забравил кой е и откъде е тръгнал, остава само единството ни. И макар за някои хора да не е трагедия, че са скъсани на този или онзи изпит, други пък имат за цел да не са "вечени студенти", камо ли някакъв червей да плюе върху усилията им.
Бидейки част от групата, призовавам да не се излагате като кифладжии. Призовавам да не се имате за нещо повече от останалите, защото в края на краищата сме колеги, т.е. сме на една нога, и зависим един от друг. Призовавам да не си позволявате цензура, защото комунизмът си отиде. Преди 20-30 години можеше да имате добра кариера в ДС, сега вече не върви.
На зъболекаря - успех в силовия бизнес, там винаги има нужда от свежи попълнения, защото средната преживяемост е около 30-35 години.
И за край - анонимната демокрация е сама по себе си махленско сборище, не прогресивна сбирка. А именно прогресът ни отделя от джунглата (засега). Свободата да кажем, каквото мислим, и да застанем зад позицията си с имената си.
Лека нощ и приятен уикенд,
Димитър Шалварджиев.
Драги колеги (и други епохални недоразумения),
чета и се чудя - да се смея ли или да плача. Чудех се дали изобщо да се замесвам в този спор, колкото малоумен, толкова и комплексарски. Дори не зная доколко може да се нарече спор, защото, когато цивилизованите хора спорят, те отстояват позиция извън "зъбаците" и "лошите погледи". В тази връзка - университетът е място, в което влизат хора с имена и достойнство (пфу, мръсна дума), хора, които държат на това име и на това достойнство. И когато се появи някакъв сельо сръбски и се гаври с постиженията - независимо какви, на тази група хора те са ДЛЪЖНИ да се защитят. В условията на неравноправие, сиреч, зависейки от сръбския селтак, който много бързо е забравил кой е и откъде е тръгнал, остава само единството ни. И макар за някои хора да не е трагедия, че са скъсани на този или онзи изпит, други пък имат за цел да не са "вечени студенти", камо ли някакъв червей да плюе върху усилията им.
Бидейки част от групата, призовавам да не се излагате като кифладжии. Призовавам да не се имате за нещо повече от останалите, защото в края на краищата сме колеги, т.е. сме на една нога, и зависим един от друг. Призовавам да не си позволявате цензура, защото комунизмът си отиде. Преди 20-30 години можеше да имате добра кариера в ДС, сега вече не върви.
На зъболекаря - успех в силовия бизнес, там винаги има нужда от свежи попълнения, защото средната преживяемост е около 30-35 години.
И за край - анонимната демокрация е сама по себе си махленско сборище, не прогресивна сбирка. А именно прогресът ни отделя от джунглата (засега). Свободата да кажем, каквото мислим, и да застанем зад позицията си с имената си.
Лека нощ и приятен уикенд,
Димитър Шалварджиев.