Започвам този текст със забележката, че като всеки съвременник с добро образование, вярвам в демокрацията. Безспорно, неочакваните резултати напоследък - #Brexit или избора на Тръмп, или дори нашенския свръх-популистки референдум на един селски циркаджия - разклащат доверието в този инструмент. Но както уместно отбеляза скоро правителственият експерт Божидар Божанов, не демокрацията е дефектна, а имплементацията ѝ.
Разбира се, събитията имат много и различни интерпретации - доколко равенството пред урните може да съществува в общества с ярко очертани расови, полови, социално-икономически и интелектуални разделения; няма ли “прецакването на системата” от непредвидими популисти да се окаже, дългосрочно, по-добро решение за изглаждането на социалните неравенства; не е ли твърде сложно и неефективно да се управляват централизирано големи, федерални държави; идва ли дъговиден завой на политическите и икономически процеси от последните 70 години… Но не за тези избори ще пиша в следващите редове - а по много по-практичната тема “За кого да гласувам в неделя?”**
Дилемата
Моят кандидат - единствният предварително заявен и в голяма степен доказан про-европейски политик - не е част от балотажа. Това, разбира се, не е причина за апатия - напротив, налагат се дори допълнителни усилия да бъде компенсирана умишлено вялата, кратка, неинформираща и безлична кампания на дваматапретенденти - които ще се наложи да наричам по-надолу “червен генерал” и “селска тетка”.
Празен вот / Не подкрепям никого
Започвам оттук - омерзен от очертаващата се “битка” между двамата крепители на статуквото, бях решил, че ще гласувам по този начин - този глас най-точно описва моята позиция.
И след това се сетих за изгубеното поколение - на родителите си, което чрез апатията си - и безпътицата, в която все по-дълбоко затъваше - чрез серията “протестни вотове” или самообявени изолационни акции докара изборите до платена с кебапче малцинствена група, определяща дневния ред на всички нас. Отказвам да бъда част от тази традиция. Ще търся до последния момент по-малкото зло между двамата кандидати, без значение колко време и ресурс ми отнеме това. Единственият смислен ход за излизане от статуквото е информиран избор на по-малко лоши кандидати. В годините липсата на кадри беше именована различно - от “навсякъде има мат’риал” до “лош човешки материал” и “аз съм прост, но и вие сте прости”. И все пак, колкото и да сме прости, знаем - от нас зависи да изберем по-добро бъдеще за себе си - и онези след нас.
Червеният генерал
- Генерал Румен Радев през 2015 подписва - след дискусия с министър-председателя - охрана на въздушното ни пространство от НАТО. Девет месеца по-късно, повлиян или не от нови кариерни перспективи, решава, че това е пагубно.
- Генерал Румен Радев следва, като военен, да бъде деполитизиран. Трудно е да се повярва, че подкрепата за кандидатурата му не е била предварително договорена, което означава, че е бил в нарушение на клетвата си в последните години от службата си. За това потвърди, без да иска и по друг повод, Ивайло Калфин.
- Генерал Румен Радев, в ролята си на ръководител на ВВС, е развил кариерата на любовницата си, правейки я директно подчинена на себе си. За мен това е недопустим конфликт на интереси - но и повдига завесата на това как и колко е работил за интересите на данъкоплатеца ген. Радев.
- Румен Радев има отлични атестации от кариерата си на летец, включително от НАТО, с които той доскоро се гордееше
- Румен Радев е кандидат в комплект с Илияна Йотова - тема, която ще засегна в личните си мотиви - но твърди, че е издигнат от Инициативен комитет - което е смехотворно твърдение, в комплект с нарушението на военната му клетва в т.2
Селската тетка
- Цецка Цачева, председател на Народното събрание от 2009, се оказа с нередовна диплома за Юридическо образование и то - задочно. Или поне основателните съмнения са налице, а хипотезите на ответниците не звучат убедително. Това е в ярък контраст с доказано добрите академични резултати на генерал Радев.
- Цецка Цачева е била член на БКП, нещо повече - различни източници я поставят високо в йерархията на плевенската партийна структура. Последните “разкрития” по време на единствения дебат (колко парадоксално - толкова много са скелетите в гардероба, че кандидатите не биваха допускани да дебатират!)
- Цецка Цачева следва да замести Президента Плевнелиев - причините изглеждат ясни - последният не се оказа верен/послушен, нека го заместим с радиалната му противоположност. Тоест, Цачева ще бъде силно зависима от щенията на своя ментор. Това си личи и по ветропоказателната позиция по руския въпрос, както и по съвместното гостуване Борисов-Цачева: страх да не се каже нещо “грешно”.
- Цецка Цачева е “повече от същото” - статукво, беззаконие, или както можете да го наречете. Промяна няма да се случи, напротив - окопаването ще е все по-дълбоко, войната с гражданското общество - все по-позиционна - и открита, “младите и красивите” да се оправят или да си ходят. Тези сигнали, впрочем, вече бяха подадени. От друга страна, реална промяна би била възможна случила с активен президент, коректив на безобразията в страната - какъвто нерядко беше Плевнелиев, все пак в рамките на мандата си на обединител на нацията.
- Като казах “повече от същото”, търговията с влияние вече е започнала - по обичайната егида на комплексиран картоиграч - първо да спечелим, после ще видим какво ще става. Безобразията продължават с “на пожар” активираната поръчка за толинг станции по магистралата на стойност 200 млн. лева на ДПС - безспорен реванш за някои магистрални акции по-рано през годината - с мъждукаща надежда за доганова подкрепа в неделя. Спрях да се ядосвам за всичко това след като 5% от БВП беше официално преписано на мафията без нито едно гражданско възражение.
- С Цачева, страната ще загуби обаяние/харизма/съчувствие в Президенството, но на фона на пожарникаря-охранител-ченге-бог-слънце-любовник-воайор Борисов, няма да падне под средното ниво за избираеми позиции от последното десетилетие. Като председател на НС, Цачева беше по-вяла дори от Йордан Соколов и Огнян Герджиков взети заедно.
Лични разсъждения, бележки и заключение
- Илияна Йотова е едно от лицата, които буди у мен искрено отвращение - заедно с това на Сергей Станишев. Това са хора, достигнали или стремящи се към високи постове с 0 работни дни в кариерата си. Последният дори не е работил (= вечен студент) до 30-ата си година. Мое принципно убеждение е, че най-добрите управляващи са се реализирали преди това в конкурентни условия (постигнали са резултати в частния сектор) и са се прехвърлили към държавно управление. В контекста на България, такива хора са трудно подчиними на статуквото, защото не зависят от неговото корумпиране. Ярък пообен пример е Президентът Плевнелиев, бивш много успешен строителен предприемач, който често нарушаваше партийната линия в името на проевропейските принципи.
- Румен Радев представлява БСП - партията, съществуваща 28 години в шизофреничното състояние на наследник на БКП, но и нямаща нищо общо с нея партия. Щом е наследник на БКП, няма как да подмина наследството на първия терористичен акт в Европа през 1923; избития през 1945-52 културен елит - най-кървавата пролетарска революция; управлението 45 години от непригодни, необразовани диваци, чрез репресии, култ към личността и коленопреклонност към Москва; 3 документирани фалита преди 1989, един през 1997 - и - най-голямото родоотстъпничество от всички - нереализираното желание България да стане част от СССР.
- Изразеното желание за преразглеждане на санкциите към Русия е неоспорим жест, че партийната история не е забравена и про-руската политика ще бъде прокарвана на най-високо ниво в държавата. А какво ще стане, ако Русия ни обяви война или анексира черноморски територии? Може ли да се разчита на Главнокомандващ армията Радев? Ако смятате този въпрос за несериозен, моля, препрочетете предишния параграф. А сега си припомнете небрежните закачки от руски депутат, как те са изкупили Черноморието. А сега - Крим.
- Говорих вече за запазване на status quo с избора на Цачева. Спомнете си сега 1997 - тя поне беше скоро. Тази врата ли ще отворим? Това ли е лицето на ефективното противопоставяне на мафията, наричаща се власт?
Базирано на гореизложеното, вотът ми за червения генерал става невъзможен. Ако Румен Радев беше истински независим кандидат, дори и умерено про-руски ориентиран - то той щеше да бъде моят избор. Сами видяхте колко близко е “това, което имаме като кандидати” - и колко малко ги отличава всъщност. И колкото и да е привлекателно да накажем безобразията в държавата, нека го направим с ежедневна гражданска активност, а не поредната безсмислена разходка до урните.
** пиша и публикувам текста в петък, с надеждата да не бъде използван в нарушение на Изборния Кодекс или с агитационни цели