В епохата на рационализацията, свързаността и леснодостъпната информация, оказва се, хората са си все така нещастни, макар и по-богати, с повече вещи, по-добро образование и по-престижни работни места. В опит да ни разкаже как е възможен този парадокс, Клейтън Кристенсен започва от най-логичната точка - собственият си опит като възпитаник на Бизнес Училището Харвард. Заобиколен от таланти и бъдещи корпоративни акули, той не забелязва щастието у тези безспорно успешни хора.
В течение на повествованието, авторът разглежда битови и професионални ситуации - и няколко модела, през призмата на които се опитва да ги анализира. Без да преоткрива колелото, книгата ревизира няколко прости, но нелесни за реализация концепции - как изборът на най-лесното решение е ужасяваща стратегия дългосрочно; как работното място има хигиенна и стратегическа перспектива спрямо щастието и удовлетвореността; и пр.
Макар книгата да е само 220 страници и се чете лесно; ако, все пак, нямате време за нея, можете да хвърлите едно око на ревюто от самия автор в Бостън по-долу:
<iframe width=”100%” height=400px” src=”https://www.youtube.com/embed/tvos4nORf_Y?rel=0” frameborder=”0” allowfullscreen></iframe>