\nТези дни излязоха едни интересни неща в печата (основно онлайн медии) , та си мисля за двойния, тройния и четворен критерии на властите в моята Мила Родина... преценете сами :
1. от калдата.бг : http://www.kaldata.com/comments.php?catid=3&id=39904
и цитирам:
Полицията пак погна торент сайтовете
Българските торент тракери за пореден път са подложени на натиск от спецполицаите в сектор \"Компютърни престъпления\". (...) Сред блокираните сайтове са zarta.org, wordbg.com, avatarbg.org, masterstb.com, rar.bg и torrentvalley.org. Най-големите търсачки като zamunda.net и arenabg.com обаче все още функционират безпроблемно. Единствено сайтът data.bg в момента е спрян, но защото се обновява.
Интересно.. как се случва така, че онези, за които аз не съм дори чувал, са спрени... а най-популярните, които носят милиони от реклами и пр. са непокътнати?
2. от предавател.ком: http://www.predavatel.com/bg/news2008/news_2008_12_05_4.htm
Оказва се, че си купуваш нещо, пък то се оказва не съвсем твое... и няма механизъм, който да ти осигури собствеността над онова, за което си си платил...
3. и последно, два линка от блога на Иван Бедров, мисля, че по-добре не мога да го кажа:
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Малко за любовта ;) - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nМалко за любовта ;) | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Малко за любовта ;)
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nПонеже е непреходна - като изкуствата например, съм решил да си пиша чат-пат по няколко опорни точки, та барем след години мога да си сравня впечатленията. Малко като да прочетеш \"Без Дом\" на 10, 15, 20, 30 и 45.
Та да си кажа какво ми народи главата днес:
Любовта се състои от две основни насоки: към себе си, и към другите / човекът до теб.
Любовта към себе си е основата, без нея останалото е невъзможно. Но тя е и по-трудната, защото за да можеш да се обичаш, трябва да можеш да се понасяш, да се чувстваш удобно в кожата си. А за да бъде човек в мир със себе си, той трябва да е уравновесен, да притежава определени качества в характера си. Така например, холериците не могат да обичат, защото в хаотичното възприемане на живота и себе си не остава възможност за трезва и по-важното - постоянна оценка за заобикалящото го. Излизайки от каноните на класическата любов - \"цял живот и след това\" - холериците все пак изпитват някакви краткотрайни привличания, но без тенденция за задълбочаване. От друга страна, в постоянно променящата се околна страна и хората не остават безучастни, по еволюционните традиции те трябва да се нагодят, следователно променят. А това води до \"ново\" и \"непознато\" - и в резултат, до нестабилност и несамопознание.
Второто направление - любовта към другите може да бъде осъществено докрай само ако обичаш себе си достатъчно много, за да можеш да дадеш т собственото си задоволство и самодостатъчност на останалите. Но ако си си самодостатъчен какъв е смисълът да обичаш или да бъдеш обичан?...
Интересно...
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Преглед на печата, 22.12 - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nПреглед на печата, 22.12 | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Преглед на печата, 22.12
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nДнес в тролея имах достатъчно време...
ПОЛИЦАИТЕ ПО ТРАФИКА СЕ ОТЛАГАТ ЗА НЕИЗВЕСТНА ДАТА
няма да има катаджии за празниците. Чудо голямо. Войната по пътищата продължава, независимо от това дали има касички по платното или не.
СНИМКА - Полицаи протестират пред МВР, искат по-големи заплати. Освен това са оставили скъсаните си кубинки и около 20 бутилки с минерална вода пред лъвовете на министерството. Прекрасно. Следва: касичките започват да протестират за по-големи подкупи. А на тия хаймани кой им позволи да замъсяват оклната среда с кубинките и бутилките не е ясно.
С СМС-и РЕШАВАМЕ ДА ОСТАНЕ ЛИ ПАМЕТНИКЪТ ПРЕД НДК
Супер. Някой ще прибира парите от тия СМС-и, но в статията не пишеше кой точно. Нищо, аз всички ги обичам и на идните избори ... не знам как ще се спра ... искам, ако може 4-5 пъти да гласувам. Може дотогава СМС-ите да станат официално средство за гласуване, като целта е да се повиши изборната активност. Може да ви звучи абсурдно, но нека ви напомня точно колко на изток от Рая живеем.
АМНЕЗИЯ ИЛИ АМНИСТИЯ ЗА МАНДАТИТЕ НА СОФИЯНСКИ
Поредния (почти) коментар за смъртта на Стоян. Е, горкото момче. То бива експлоатация, бива. А междувременно се оказва, че дискотеките са виновни, после дупките по пътищата и накрая няма виновен, няма осъден, няма убит с камъни. Наистина - когато всички са виновни, отговорността се поделя по равно между всички. У нас това обаче явно е равносилно на \"няма виновен\" и \"няма отговорност\" и \"к'во да правим, всички сме виновни\". Гнус в най-чист вид. А самата статия, както е видно и от заглавието, обвинява за щяло и нещяло Софиянски. ОК, ама от известно време пожарникарчето ни е кмет, а и премиер се очертава да стане... Защо никой не каза лоша дума за него? Или и новите келеши ще ми обясняват, как те за 800 дни / 5 години / Х мандата нищо не можели да направят, положението било толкова зле след последните наематели на Министерския съвет (министри ли ги наричаха?!) и пр. и пр. и пр. - 21 години ми стигат от този бълвоч. Накрая - министъра на образованието и науката хал хабер си няма да подава оставка. А все още си мисля, че \"студентството\" е част от образователната система. Като гледам средната възраст на преподавателите си, скоро може да минем към социалното. Лоша работа.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Без коментар - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nБез коментар | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Без коментар
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nhttp://www.dnes.bg/article.php?id=63142
Е, не може да е без коментар, след като е блог. Толкова сме зле, и същевременно сме толкова безобразно нагли, че дори лордовете са възмутени.
Ей, мърлячи, искам си честта! Гаврете се със себе си, не с всички нас! Черното спря да бъде бяло през '89! Оставка!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n !?! - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n!?! | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
!?!
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
http://hotnews.bg/news.php?id=6805
Май аз не разбирам... откога тъпите парчета не искат да бъдат възприемани като тъпи парчета? Откога е яко да си мачкаш циците в ефир? Откога е куул да си тъп като гъз, но да искаш да привличаш ЦЯЛОТО внимание върху себе си?
Преди години, още в гимназията, един съученик всеки ден казваше \"По-добре да си мълчиш и всички да смятат, че си тъпанар, отколкото да си отвориш човката и да разсееш всички съмнения\". Явно вече нещата не стоят така. Ако някой иска да ме светне как да не съм чак толкова извън борда ... моля, пишете ми.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Честита 2008! - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nЧестита 2008! | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Честита 2008!
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nНяма грешка в заглавието. Със същия успех можеше да е \"честита 1945!\"
На спечелилите от тотото - честито! На спонсориралите печалбите - също!
Само ми е интересно, като си оцапал бохчата и лайната са ти станали публично достояние, не може ли също толкова публично да те вкарат в затвора? Само така, парлама, за пред обществото...
По целия свят медиите са четвъртата власт. По целия свят има корупция. По целия свят има незаконно забогатели. Но в не-\"банановите републики\" не са безобразно нагли, за разлика от нашата мила родина.
Срамът, а пропо, е белег на интелигентност. Погледнете пак лицата на тези двамата хубавци. Честито!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Как се става журналист за Бога?!? - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nКак се става журналист за Бога?!? | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Как се става журналист за Бога?!?
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nМързи ме да пиша всичко отначало, затова само поставям тук един скайп-разговор. Извинете грешките ми, все пак няма да ставам \"журналист\":
[21:08:43] … http://www.deltanews.bg/index.php?id=3957 [21:08:57] … kopele [21:09:19] … почнали са да викат на чалгарките [21:09:25] … \"голкаджийки\" [21:09:35] … Фолкаджийки [21:09:39] … исках да кажа [21:09:45] … не мога да се спра да се смея [21:09:46] … :) [21:10:19] … като видя някоя чалгарка на улицата и аз ще се съблека :Д [21:10:44] … даже ще я гоня и ще се събличам [21:10:51] … за по-убедително [21:10:52] … :Д [21:12:25] CriyO: :D:D:D [21:12:30] … tozi pich q e ubil [21:12:37] … \"molq te samo ne se sublichai\" [21:12:41] … sigurno mnogo go e haresala [21:12:43] … :D [21:13:01] [X] Димитър Шалварджиев: аз само заглавието прочетох :) [21:13:18] CriyO: :D [21:13:22] … az i drugoto [21:13:35] [X] Димитър Шалварджиев: \"танцува гол в снега\"??!?!? [21:13:35] CriyO: kakto i za plakata \"bulgarite sa na izchezvane\" [21:13:40] … nameril kude da go pokaje [21:13:42] … :D [21:13:43] [X] Димитър Шалварджиев: откога гюбеците са танци дееба [21:13:46] … не сме в час [21:14:17] … Както всяка година, млади и стари се напиха под оригиналната заря, която освети небето над София. [21:14:20] … копелееееее [21:14:28] … това е то журналистиката [21:14:40] … сега ще се окаже, че го е писала люси [21:15:03] … Истински фурор предизвика скъпата пиротехника, понеже снощи тя гореше по-дълго от обикновено. [21:15:13] … пиротехниката горяла по дълго [21:15:14] … ОМГ [21:15:23] … Преди 00:00 с песните си своите поздрави към народа отправяха Силвия Кацарова, Миро от Каризма, Крум и др. [21:15:27] … цифромания... [21:15:40] … След естрадните изпълнения щафетата пое едрогърдата фолкаджийка Преслава [21:15:45] … нямам думи [21:15:51] … едрогърдата фолкаджийка [21:16:10] CriyO: :D [21:16:11] [X] Димитър Шалварджиев: младежъж е гол до кръста и танцува на пенсните й бос в снега [21:16:19] [X] Димитър Шалварджиев: Чалга хитовете на пайнерката-> тва на български ли е? [21:16:30] [X] Димитър Шалварджиев: за пореден път ни убедиха, че фолкът и балканските ритми са предпочитаната музика след алкохолното опиянение. [21:16:32] … копелеееее [21:16:36] … каква е тази гавра [21:16:45] … с българския език?!?! [21:16:56] … Плакатът, който вся смут сред изпълнителите и тълпата мистериозно изчезна едва няколко минути след като се развяваше като самарското знаме [21:16:58] … копеле [21:17:02] … Самарското знаме [21:17:07] … не се ли пише [21:17:15] … С ГЛАВНА ШИБАНА БУКВА?!? [21:17:27] … „Веселбата преминава без сериозни инциденти в този участък, а и присъствието на колегите е внушително\" увери ни полицаи в тълпата [21:17:35] … деееба тва и кратко [21:17:57] … тая Юлияна Радославова си е ебала майакта от клтура обаче [21:18:50] … кОлтурата се сипеше като снЕг по площадО в новУгУдишната ношт. [21:19:37] … и нападаше голите чалгари, които метаха гюбеци в нападалата култура като гладно улично куче [21:19:57] … болно от бяс в деветия месец [21:20:07] … т.е. секунда преди да го роди тоя бяс
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Крайно време е ... - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nКрайно време е … | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Писмо - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nПисмо | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Писмо
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nИма едно писмо, което обстоятелствата няма да позволят да изпратя до получателя му... \"Псимото\" е всъщност едно стихотворение... Публикувам го тук... По същата причина, поради която можеше и да не го публикувам :) ::
Финдли
- Кой чука в този късен час - Аз чукам - каза Финдли - Върви си, всички спят у нас - Не всички - каза Финдли
- Не зная как си се решил - Реших се - каза Финдли - Ти май си нещо наумил - Май нещо - каза Финдли
- При тебе да излезна вън - Ела де - каза Финдли - Нощта ще минеме без сън - Ще минем - каза Финдли
- При мен да дойдеш току виж - Да дойда! - каза Финдли. - До утре ти ще престоиш - До утре. - каза Финдли
- Ще ти отворя, ала чуй - Отваряй - каза Финдли - Ни дума някому за туй - Ни дума - каза Финдли
Роберт Бърнс
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Срамота - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nСрамота | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Срамота
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nДнес на www.youtube.com ме посрещна едно много интересно филмче ... от сайта www.boykostov.org.
Посетете сайта, струва си. Това наричам аз тоталитарна демокрация. Следва и малко фактология:
Напоследък е много модерно Ирена Кръстева да си пазарува медии, а оттам БСП - медиен комфорт. В последните минути преди изборите се прокарват купища закони, регулиращи медиите. Случайно? Ха-ха, в тоталитарната демокрация няма случайности.
Но явно парите на партията-майка стигат и до по-далеч... А именно до \"партията\" \"Нова зора\" - която, след кратка справка тук се оказва крайна националистическа партия. Интернет страницата novazora.net е регистрирана на
Забележете, партийна страница е регистрирана от... едноличен търговец! Но с това изненадите не свършват, защото при аналогична проверка се оказва, че странинцата boykostov.org е регситрирана.. на името на Иван Петров от София, с единствен начин на връзка... електронната поща [email protected]. С други думи неизвестен извършител или в най-добрия случай партия, която за първи път чувам, прави стахотно скъпа предизборна кампания срещу ... не, не срещу абсурдното ни правителство в момента, а срещу... евентуално бъдещо правителство...
Случайно ? :)
ПС. Не понасям анониминте \"демократи\". Когато имаш позиция, излизаш 2 крачки напред, така, че всички да те видят, и казваш, каквото те вълнува, така, че всички да те чуят. Затова \"Иван Петров\" или ЕТ Минчо Минчев Минчев никога няма да бъдат възприети сериозно нито от нормалните хора тук, нито в Западна Европа, към която ми се ще да вярвам, че все още се стремим.
ППС. Не подкрепям ББ, тъй като съм наясно що за мафиот е. Критичен оставам единствено към израждането на свободното слово.
ПППС. Напълно съм съгласен, че в България е останал некачествен материал. Не е нормално да се гаврят с нас от позицията на властта, а ние да ги гледаме смирено и да си мълчим. И вместо да висят по градинките тези пенсионери, нека бъдат така добри да спрат да се оплакват и да си хванат съдбата в ръцете.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Политически тест - къде сме ние ? - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nПолитически тест - къде сме ние ? | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n За възпитанието у нас - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nЗа възпитанието у нас | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Срамота, но проблемът е, че няма гражданско общество, което да не допуска подобен род прояви. Защото възпитанието, освен от семейството, идва и от средата. А когато средата търпи това, тя просто не става.
Надявам се и Вие да се срамувате от този келеш колкото мен.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Лицемери, ренегати или селски хитерци? - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nЛицемери, ренегати или селски хитерци? | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Лицемери, ренегати или селски хитерци?
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n Преди време писах за политическата помиярщина и за ударите под кръста... Клипът, за който стана въпрос тогава, вече се върти в национален ефир, а въпросната партия е част от \"Коалиция за България\", въпреки широко афишираните крайни десни убеждения. Ето какво има да ни каже Алеко по въпроса:
\"А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра... Знайш, алъш-вериш е то, не е шега... Па да ти кажа ли правичката... (Тука дали няма някой да ни подслушва?) Да ти кажа ли правичката?- И едните, и другите са маскари!... Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!... Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!... Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата - не може. Не си ли с тях - спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска - я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? Хубаво, ама като не им клатиш шапка - дявол не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам...\"
С няколко приятели отдавна коментираме, че Ботев и Алеко не са загубили актуалност днес. Дразни само фактът, че за 120 години гражданското общество не е успяло да победи селските порядки, а убежденията - изкушенията на далаверата.
Така, само преди дни станахме свидетели на безобразното лицемерие на министър Миков, който първо се направи на принципен (изисквайки оставки), а само два дни по-късно, когато се оказа, че и той е празнувал по време на траур, показа мишоческата си същност. Подробности...
Проблемът е очевиден, решението оставям на Вас.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n До моите скъпи колеги... - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nДо моите скъпи колеги… | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
До моите скъпи колеги...
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nПиша това и тук, защото тук героите от Информатика - випуск 2006 няма как да го изтрият. Да си знаят, що за мишоци са. Да си знаят, че през 2009 прийомите отпреди 1989 не вървят. Да си знаят, че тяхното мнение е също толкова ценно, колкото и на останалите. Дано се поучат - в противен случай милата ни родина е обречена поколения наред да тъне в пошлост и мизерия.
Драги колеги (и други епохални недоразумения),
чета и се чудя - да се смея ли или да плача. Чудех се дали изобщо да се замесвам в този спор, колкото малоумен, толкова и комплексарски. Дори не зная доколко може да се нарече спор, защото, когато цивилизованите хора спорят, те отстояват позиция извън \"зъбаците\" и \"лошите погледи\". В тази връзка - университетът е място, в което влизат хора с имена и достойнство (пфу, мръсна дума), хора, които държат на това име и на това достойнство. И когато се появи някакъв сельо сръбски и се гаври с постиженията - независимо какви, на тази група хора те са ДЛЪЖНИ да се защитят. В условията на неравноправие, сиреч, зависейки от сръбския селтак, който много бързо е забравил кой е и откъде е тръгнал, остава само единството ни. И макар за някои хора да не е трагедия, че са скъсани на този или онзи изпит, други пък имат за цел да не са \"вечени студенти\", камо ли някакъв червей да плюе върху усилията им.
Бидейки част от групата, призовавам да не се излагате като кифладжии. Призовавам да не се имате за нещо повече от останалите, защото в края на краищата сме колеги, т.е. сме на една нога, и зависим един от друг. Призовавам да не си позволявате цензура, защото комунизмът си отиде. Преди 20-30 години можеше да имате добра кариера в ДС, сега вече не върви.
На зъболекаря - успех в силовия бизнес, там винаги има нужда от свежи попълнения, защото средната преживяемост е около 30-35 години.
И за край - анонимната демокрация е сама по себе си махленско сборище, не прогресивна сбирка. А именно прогресът ни отделя от джунглата (засега). Свободата да кажем, каквото мислим, и да застанем зад позицията си с имената си.
Лека нощ и приятен уикенд, Димитър Шалварджиев.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n CCNP, Juniper, ТУ-София и още нещо - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nCCNP, Juniper, ТУ-София и още нещо | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
CCNP, Juniper, ТУ-София и още нещо
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nПреди малко повече от 7 седмици имах удоволствието да завърша 7 месечния цикъл по CCNP сертифицирането си. Изчаках да мине достатъчно време, за да мога да дам адекватен коментар на постигнатото.
Би трябвало да започна с очевидното - CCNA сертификацията е крайно недостатъчна дори за entry-level позиции напоследък. Това се дължи от една страна на кризата, която кара компаниите да наемат по-квалифициран персонал, но на по-ниска от досегашната цена. Сертифицирането е хубаво нещо, защото показва какво можеш, към какво се стремиш и докъде се простират знанията ти - поне теоритичните. Така желаещите да се сертифицират нарастват експоненциално, а за да задържат стойността на сертификатите си, Сиско задават, меко казано, идиотски въпроси. Появяват се т.нар. braindumpers, които живеят, за да трупат сертификати без реално да притежават знания. И дяволското колело се върти, като единственият печеливш от това е Cisco Systems Inc., трупащи състояние от курсове и сертификационни изпити.
Опитът в работна атмосфера е безценен. Най-малкото, защото предизвикателствата на една \"жива\" мрежа са съвсем различни от реализацията на топология с 5-10 рутера. В изкуствена атмосфера не съществува натискът \"това трябва да стане за вчера, и дори не си помисляй за downtime\".
Що се отнася до скромния ми личен опит, CCNP ми отне дните и нощите на 7 месеца. Това бяха особено тежки 7 месеца за мен. В този период имах две сесии в университета (11 изпита), което допринесе за тоталната липса на свободно време и сън. Загубих и нещо много ценно в личен план. Разбира се, научих много в професионален, но някак си не усещам жертвите да са били оправдани от целта. Предстои CCIP и CCDP track, а после, живот и здраве CCIE, но, поучен от грешките си, ще оставя физиката и психиката ми да определят темпото, не амбицията.
Отскоро се заех и с Juniper. Тъй като връзката с BSD тук е доста топла, бих казал, че JunOS е по-систематизиран и по-логичен от Cisco IOS, но не и по-user-friendly. Все пак linux опитът ми е добре дошъл и удря едно рамо, където липсата на опит/знания пречи. Миграцията от Сиско към Джунипър е съвсем логична. Все пак, Сиско се прави за широкия пазар, докато Juniper, поне в момента, е корпоративно ориентиран. Единственият проблем, който пречи на пълната метаморфоза, е, че Сиско обучава на технологии (макар и през тяхната много изкривена призма), докато Джунипър обучава единствено на имплементация. Да живее vendor-free литературата ;)
Накрая - малко за университета. Следвайки максимата \"Или добро, или нищо\", мога само да се надявам един ден ТУ да може да предложи знания и възможности за кариера поне наполовина толкова перспективни, колкото двете споменати корпорации. И достатъчно квалифицирани и амбицирани преподаватели, разбира се.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n back on track - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nback on track | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Е, планът е налице, остава изпълнението. А на вас оставям да стискате палци ;)
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Some people just bring it to a whoooole new level :D - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nSome people just bring it to a whoooole new level :D | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Some People Just Bring It to a Whoooole New Level :D
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nPavel Stefanov презентацията е една от най-добрите за IPSec... има неща, които и в книгите ги няма :) Yesterday at 13:46
Станислав Златанов koi go int. we ne6tastie Yesterday at 14:41
Димитър Шалварджиев мен ме интересува. като не ти харесва, не го коментирай. иначе презентацията е ОК. Yesterday at 14:43 · Delete
Станислав Златанов ti li 6e mi kaje6 kwo da prawa we igra4 ..... Yesterday at 16:34
Станислав Златанов ne te 4uwam .... 6 hours ago
Pavel Stefanov Стенли, аре вземи се спри малко с тоя фейсбук! 6 hours ago
Димитър Шалварджиев ако трябваше да отговарям на всички малоумни заяждания, нямаше да имам време да направя нещо с живота си. а ти си стой пред монитора и си доказвай колко си мачо. това поведение се нарича \"комплексарщина\" и не се лекува. все пак, успех. 6 hours ago · Delete
Станислав Златанов Sme6ko gledai si prezentaciata i ne se zanimawai s men 4e ot takiwa razbira4i kato tebe mi se powru6ta .... Az si gowora s PAvel ne s teb ... sme6nik ..... vse pak mnogo ti zdrave .... naprawi ne6to s jivota si ZASILI GO KUM NEKOIA STENA
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n F*CKng CSCO SUPPORT - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nF*CKng CSCO SUPPORT | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
F*CKng CSCO SUPPORT
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nI have the F, the C & the K... All i need is you, Cisco...
Преди около 10 минути си говорих с поплювковците от Сиско. Оказа се, че ако човек влезе в еврейския им сайт от Европа, например, и реши да зададе въпрос към техническите лица, е невъзможно това да се случи, тъй като те обслужват... само САЩ и Канада. Иначе, железата, с които работя, може да струват по 50.000 $ парчето, но след като не се намирам от правилната страна на Статуята на Свободата, те няма да ме обслужат. С други думи, трябва да се обадя на локализирания им customer support call-centre в ... Белгия.
За някои хора има запазено специално място в Ада.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n MPLS vs Standard Ethernet for Packet Switching (Autosaved) - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nMPLS vs Standard Ethernet for Packet Switching (Autosaved) | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
MPLS vs Standard Ethernet for Packet Switching (Autosaved)
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
MPLS vs Standard Ethernet for Packet Switching
Напоследък стана доста модерно да се използват MPLS технологии за стандартни TCP/IP операции. Тази тенденция датира от близо 8 години и, макар в България пазарът да се развива по-бавно и гъвкавостта на телекомуникационните компании да е по-ограничена, времето на тази технология дойде и по нашите географски ширини. Докато при западните телекоми причината за консервативното мигриране към MPLS се дължи предимно на сериозните инвестиции в не-IP-базирано оборудване твърде наскоро (само преди 10 години модата беше ATM, Frame Relay, изобщо, технологии, които впоследствие бяха приспособени за пренос на IP, и компаниите тогава инвестираха солидно в именно подобен тип оборудвания), у нас причината е тривиална – MPLS мрежите имат нужда от специфичен хардуер, който, както при всяка набираща скорост технология, е подобаващо скъп.
Но какви са причините за този преход? Обикновено, технологиите не се развиват, защото хората скучаят, не е случаен приципа „Ако работи, не го закачай“. Технологиите възникват, за да отговорят на някакви необходимости, да задоволят търсене на определени пазари. Истината за MPLS е някъде по средата. Мултипротоколното кмутиране на базата на етикети дава преимущества на стандартната IP услуга , като скорост, надежност, лекота на имплементация. От друга страна, характерът на MPLS, фактът, че не се асоциира нито с втория, нито с третия слой на OSI модела, гъвкавостта му позволяват етикети да се разменят (почти) независимо от преносната среда и (почти) независимо от протокола, който работи на третия слой (освен IP, стандартни примери тук са IPX, AppleTalk, а защо не и DECNet). „Почти“ не е „съвсем“ но разработките на мултипротоколното комутиране на пакети на базата на етикети търпят развитие, като пример бихме могли да изтъкнем АТоМ (Any Transport over MPLS, Всякакъв Транспорт на базата на МПЛС). За да добием по-сериозна представа за появата и развитието на технологията смятам за най-разумно да изтъкнем положителните и отрицателните й страни, да изведем възможностите и необходимостите за реализацията й, както и да разгледаме статистика от жива мрежа. В началото, обаче, е необходимо да Ви въведа в технологията с малко дати и събития, както и да щрихирам основните факти, свързани с MPLS.
1.Въведение
МПЛС е технология във високоскорстните мрежи, която позволява преносът на данни от една точка в мрежата до друга. Освен това позволява създаването на „виртуални връзки“ между две точки, или, както е известно в чистия IP свят – VPN. Може да енкапсулира различни мрежови протоколи, както от втори, така и от трети слой на ISO модела. МПЛС е много гъвкав протокол, способен да бъде разгърнат в разнообразни среди, в резултат на архитектурните си особености. В мултипротоколното комутиране на пакети на базата на етикети (както си личи от името) на всеки пакет информация се поставя етикет, който обозначава от кой край към кой край пътува съответното парче информация. При реализацията на виртуални частни мрежи (ВЧМ/VPN), протоколът позволява да се поставят няколко последователни етикета (като криптиране на трафика не се извършва). Ако разгледаме OSI мрежовите слоеве, можем да причислим технологията към слой „2.5“, защото поставянето на етикети се извършва след поставянето на IP заглавната част и преди фрейм енкапсулацията.
2.Обосновка на необходимостта от технологията
Както и за всички останали технологии, най-добрата обосновка се намира в необходимостта на пазара от подобна технология. Мултипротоколното комутиране на базата на етикети е на път да се превърне в конкурент на Frame Relay заради осигуряването на по-добро качество на услугите и по-ниските инсталационни разходи, като все по-напористо навлиза в опорните мрежи и се утвърждава като основен комуникационна технология за глобалните мрежи (WAN). Благодарение на тази технология телеком операторите имат възможност да намалят разходите си, като опростяват операциите по пренос на различни видове информация, без да се отказват от съществуващите услуги. Един единствен MPLS “облак” е достатъчен да поеме стръмно нарастващия IP трафик от високоскоростни потребителски кнали - DSL, “оптика до дома” (fiber-tothe-home - FTTH), MAN мрежи (metro Ethernet) и безжичен достъп. Преходът към MPLS в опорните мрежи ще улесни доставянето на по-стойностни интелигентни IP услуги, IP-VPN-и, базирани на RFC 2547bis, IPv6, IP телефония (VOIP), IP видео, MPLS user-to-network interface (UNI) и виртуални частни LAN мрежи (VPLS). В комбинация с достъпни за масовия потребител IP, Ethernet и безжични технологии MPLS ще улесни достъпа до IP мултимедия и др. конвергирани услуги.
Не малко големи ИТ организации прилагат тази технология в частните си опорни мрежи. Предимството на MPLS е, че поддържа и съществуващи услуги на 2 слой (Frame Relay и ATM), и възникващи пакетни на 3 слой. Layer 3 MPLS VPN мрежи, базирани на Интернет стандарта IETF RFC 2547bis, носят приходи и са основа за поява на нови доходни услуги, защото: • IP мрежата, негарантираща доставката (connectionless) и променяща “характера” си от възел на възел (per-hop), се трансформира в осигуряваща връзката от край до край (connection-oriented) по “пътя на етикета” - MPLS Label Switched Paths (LSP). • MPLS работи върху подобрени IP рутери с подобрени IP протоколи за маршрутизация, например OSPF-TE, ISIS-TE. Протоколи за разпределение на етикетите като RSVP-TE и с протоколи за прехвърляне на данни между автономните системи в Интернет като BGP. С други думи MPLS е по-скоро разширение на IP, а не го заменя. • MPLS работи и с IPv4, и с IPv6, и с IPsec, улеснявайки прехода към шестата версия на IP адреса. • Към потребителския пакет се добавя независим “етикет” (label), чрез който се извършва направляването през мрежата. • Етикетите се контролират стриктно и помагат за оптимизиране на хардуера и софтуера. • Техники с комутиране на етикети са и ATM, и Frame Relay, но MPLS използва същите методи за маршрутизация и адресиране на крайните устройства като IP.
3.Историческо развитие
Историята на технологията започва през 1994, когато Тошиба прави обществено достояние разработката си на маршрутизатор, работещ с „клетки“ (cells). Две години по-късно, IBM, Ipsilon и големият доставчик на мрежово оборудване оповестяват плановете си да се занимават с подобно разработки, Резултат на това са множество специфични за производителя технологии, като при Сиско технологията получава първоначално името tag switching. През 1997 МЕждународната асоциация на инженерите за развитие на Интернет (ИЕТФ/IETF) създава работна група, през 1999 вече има първи имплементации на подобна на MPLS технология, а едва през 2001 излизат първите RFC-та, или официална документация с конкретни изисквания за технологията. Интересни референции са RFC 3031, 3032, 3035 и 3036.
Нека разгледаме историята от гледната точка на един от най-големите компании за производство на мрежово оборудване – Cisco. Съвременния MPLS произлиза от една технология на Cisco Systems, наречена Tag Switching, пусната на пазара преди 10 години, на една единствена платформа (Cisco Router 7500) с една единствена идея – да ускори комутацията на пакети на тази платформа. Въпреки че подобни технологии има и преди това, от IBM и Fujitsu, е трудно да определим дали е имало преки или косвени влияния. Така или иначе това не е важно. Важното е да си спомним какво се случва по това време – Cisco произвежда изключително софтуерно базирани, с General Purpose CPU маршрутизатори, и единствената серия, в която има някаква форма на паралелизъм е Cisco 7500. Този маршрутизатор е флагманът на компанията, и според маркетинговите идеи трябва да живее и съществува 10 години, отговаряйки на пазарните търсения. Архитектурата му е проста – CPU комутира пакетите между слотовете, във всеки модул друго CPU – по същество малък маршрутизатор (CIP базиран на 2500, FIP базиран на 4500, VIP базиран на 7200) обслужва трафика между портовете в същия модул.
Точно в този момент се случват няколко неща – Microsoft пуска Windows 95, съвместната инициатива между WorldCom и Microsoft – MSN Access Network фалира, и в списанията се пропагандира (пак заради инициативи на Microsoft, нека не си кривим душата, те са в основата на всичко тук) World Wide Web технологията в Интернет, което предизвиква интереса към тази мрежа сред традиционните и изградени потребители на ББС системи (като AOL, CompuServe, IBM Network анонсиран от OS2 Warp). Това (според мен, малко е дълго за обяснение) катализира комерсиалния бум на Интернета, и създава сериозна нужда от нови капацитети. Появяват се нови интернет доставчици, специализирани само в транспортирането на Интернет трафик и се налага термина „Нови оператори” (въпреки че към днешния ден, те са старите „нови”, има две генерации по-нови).
Поради нарастващите търсения на Интернет капацитет, много производители на мрежово оборудване се насочват към пазара на маршрутизатори, изключително доминиран от Cisco към този момент (с над 80%). Производителите изпробват нови технологии, като ASIC-и, времето на живот на продуктите рязко намалява, и изведнъж Cisco се оказва сред конкуренти, които имат по-бързи продукти, с прясна серия Cisco 7500, която трябва да бъде извадена от пазара, ако не се намери някакъв софтуерен начин за ускоряване на производителността. Може би те са изследвали тези области и преди това. Но е факт, че технологията бе пусната на пазара изцяло под външен натиск. Целта бе да се постигне производителност от 1 милион пакета за секунда (1Mpps) за напълно конфигуриран и зареден Cisco 7513.
4.Преимущества
Идеята зад създаването на мултипротоколното комутиране на пакети посредством използването на етикети е ускоряване на действието на маршрутизаторите. Цялостно погледнато, преглеждането на таблицата с етикетите се извършва до 100 пъти по-бързо от претърсването на цялостната маршрутизираща таблица, като устройства от доста по-малък калибър (от един рутер, например) се справят със задачата безпроблемно. Пример за подобно устройство е АТМ комутатор – едно от най-несложните устройства, които се намират в днешните мрежи – АТМ комутаторите са горди притежатели на слаб процесор, почти никакъв специфичен хардуер (тук дори не си помислям за ASIC-и) и абсолютният минимум от оперативна памет, която можете да си представите (около 64 пъти по-малко от стандартен Ethernet комутатор). Въпреки това, АТМ мрежите предлагат по-голямо бързодействие благодарение на ограничената адресация – бърза и лесна за претърсване таблица и, в резултат, бързи и лесни решения за прехвърляне на клетките нататък в мрежата.
На използванете на подобни механизми се дължи и бързодействието на MPLS, където се използва нов вид таблица – LFIB, която съдържа етикети и изходящи физически интерфейси. Тази таблица съдържа по-малко редове от пълната (т.е. междурнародна) маршрутизираща таблица (която, с всички IPv4 префикси, в момента е около 280 000 реда). Особено добре ще се усетят преимуществата на MPLS след сериозното навлизане на IPv6 протокола, който ще увеличи неколкократно амршрутизиращите таблици и ще усложни претърсването им (работата със 128 битови числа със съвременни процесорни архитектури не се извършва с единствен процесорен цикъл). Ускоряването на рутирания трафик тук не трявба да се бърка с увеличаване на капацитетите. Олекотвяването на процеса по намиране на маршрут в мрежата намалява единствено времезакъсненията, които възникват от този процес.
Следващ сериозен плюс на уптребата на мултипротоколно комутиране посредством етикети е възможността за контрол на трафика и на неговия път в мрежата. Възможностите на стандартния TCP/IP стек в това отношение не са малки, но те са неизгодни по няколко причини. На първо място, конфигурацията на TCP/IP филтрация (защото това е основният начин за контрол на трафика) изисква хардуерно ускорение (акселерация) за да бъде скаларна. Друг начин е да се използва BGP за контрол на трафика, но това е решение, подходящо за големи трафични потоци, неподходящо за имплементация на множество по-малки потоци. Следваща генерална възможност е да се направи подобен на VPN тунел в мрежата на доставчика, което също не е скаларен подход, а и е нещо, което натоварва излишно процесора на междинните устройства. Споменавайки натоварване, е важно да се отбележи необходимостта от постоянно наблюдение на натоварването на маршрутизаторите, на интерфейсите и пр. За избягване на евентуални проблеми от съвместната работа на различните технологии на интерфейс и маршрутизиращо ниво. Разбира се, възникава и субективният фактор, свързан с подготвеността на администраторите за покриване на изискванията на една мрежа. В някои отношения, осигуряването на „тунели” в една мрежа, през които трафикът да минава, не е проста работа, като е важно освен споменатите особнеости да се имат предвид и дизайн особеностите на конкретната мрежа, в която искаме да правим контрол на трафика. От друга страна, използването на MPLS освобождава администраторите от повечето изисквания. Липсва необходимостта от познаване на мрежата в детайли, липсва и усложняването на конфигурацията вътре в мрежата – реално, конфигурация трябва да се прави само по периферията на мрежата – в началото и края на „тунела”. Ядрото на мрежата в MPLS остава непроменено – което определено е преимущество. Така мениджмънта на мрежата и добавянето на нови правила за манипулиране на трафика се уленсява, което води до намаляването на времето, усилията и парите, свързани с поддържането на мрежата.
Така стигаме и до оснвоното приложение на MPLS – това е технология за ядрото на мрежата. Тя не е приложима за мрежи, които нямат ясно разграничение между ядро, дистрибутивен и клиентски слой, или пое ядро и слой за достъп (core / access layer).
Редно е да се кажат няколко думи и за много нашумялата отказоустойчивост на протокола. За мониторинг на PBT връзките се препоръчва стандартът 802.1ag. И на двата маршрута — редовен и резервен – се прави проверка на връзките (Connectivity Check, СС). И двете крайни точки на връзката през равни интервали от време изпращат СС кадри. Ако три СС съобщения подред не достигнат целта, връзката се оценява като отказала, след което се активира система за защитно превключване. Като алтернатива този защитен механизъм може да се инициира от сигнал за тревога в съответствие със стандарта ITU-T Y.1731. Макар нивото на управление да служи за контрол и мониторинг на връзките, той не взима участие в защитното превключване, тъй като, както твърдят специалистите, се спазва нужното време за превключване след отказ — 50 милисекунди. В същото време Nortel смята, че PBT тунелът е пряк конкурент на традиционните за MPLS тунелите протоколи за резервиране на ресурсите с формиране на трафика (Resource Reservation Protocol with Traffic Engineering, RRP-TE). Подобен PBT тунел трябва да гарантира мултиплексирането на всякакви услуги на Ethernet или MPLS. Nortel се замисля и за услуги като MPLS псевдовръзки над PBT.
5.Недостатъци
Основен недостатък на MPLS според повечето вендори, използващи го е недостатъчната прозрачност на инфраструктурата. С други думи, в случай на авариййна ситуация, проблемите с мултипротоколното етикетно комутиране може да се окажат по-сложни от обичайните Етернет проблеми на слой 2 и 3 от OSI модела. Като пояснение – при MPLS се добавя нов протокол (за обмен на етикети TDP/LDP), нова таблица за съседства (adjacency table – LIB), както и нова таблица, която трябва да бъде заредена в специализирания хардуерен акселератор и да съдържа същинската информация относон следващия хоп на етикираните пакети (LFIB). Естествения резултат от тези добавки е от една страна усложняването на поддръжката на ядрото на мрежата и от друга – потенциални бъгове на операционната система на маршрутизатора. Колкото и несериозно да звучи второто, бъговете са основен източник на проблеми в съвременните мрежи.
Има и още едно отношение, в което Етернет превъзхожда MPLS. Това предимство е архитектурно заложено и няма вариант да бъде пренебрегнато. При пренос на еднотипен трафик (например, голямо количество пакети от данни при пренос от константни точки А и Б), Етернет се представя по-успешнио, защото там ускорението при прочит на маршрутизиращата таблица е елиминирано (маршрутите са заредени в кеша). Но там е и един от големите плюсове на MPLS, защото нуждите за подобен тип трафик в днешно време са ограничени. Днес се залага на мрежи, работещи с данни между множество дестинации, гласови- и видео услуги с разнообразни изисквания и капацитет.
6.Кога има смисъл да се имплементира MPLS?
MPLS е тохнология, предназначена за телеком оператори с ясно разграничени core и access слоеве в мрежата.С други думи, трябва да имате поне 3 междинни устройства между крайните работни станции, които да играят роля на периферия и ядро на мрежата, в които IP трафикът да влиза, да се комутира и да излиза от MPLS домейна. Във всички останали случаи ползите (например, спечелено време за обработка на етикети пред обработка на IP хедъри) се губи заради административното донатоварване за вкарване и изкарване на пакета от въпросния домейн.
Има, обаче и други възможности пред технолгоията. Мутиротоколното комутиране на базата на етикетидава възможност (с уговорката, при правилен дизайн) стари ATM и Frame-Relay комутатори да се превърнат в IP машрутизатори, запазвайки частична PNNI подобна функционалност, без да имат PNNI, или Layer3 модул. По презумпция, дори малка сървърна машина, намираща се по възможност в ядрото на мрежата е в състояние да управлява VC таблиците на ATM комутаторите отдалечено, като дори без те да имат скъпите Layer3/PNNI/MPLS модули, могат да придобият пълна Layer3 функционалност на Core машрутизатори. Така се спестява нуждата от ултра скъп (лицензен) и изпълнен с нерешени софтуерни проблеми PNNI или MPLS/L3 модул имплементиран на всеки комутатор, навсякъде в ATM мрежата.
Друго важно приложение на MPLS – в Cisco базирани Layer3 only мрежи. Ако вие сте като някой от вече старите „нови” оператори, сбъркал да направи телекомуникационна мрежа само за една услуга – пренос на Интернет, и имате Cisco оборудване, вероятно можете да го надградите (само софтуерно, или чрез частична подмяна) да поддържа MPLS, и така да предложите, макар и с не висока скалируемост и труден OSS и management допълнителни услуги като Layer2 VPN-и.
Въвеждането на MPLS в отдалечените връзки на корпоративната мрежа (WAN мрежа) поставя различни възможности. Например, ИТ отделът на организацията може да се превърне в доставчик на мрежови услуги и да осигурява частна мрежа на всяка отделна група. В този случай ще имаме равномерно разпределение на мрежовите ресурси, възможности за развитие и опростяване на операциите. Политиката за сигурност и достъпа до поделени услуги ще бъде централизирана. Така ИТ отделите могат да се превърнат в звена, генериращи доходи.
Прилагайки MPLS и концепцията за йерархична структура на VPN мрежите – Sub-VPN, в областта на WAN мрежите е възможно да интегрирате филиали на организацията, които са отдалечени от централния офис. Без да влагате огромни средства, да консолидирате изчислителния център (Data Center), като приложите съвременните технологии за резервиране на данните и клъстериране. В рамките на локалната мрежа (LAN) да постигнете виртуално разделяне и сегментиране според предназначението на различните отдели. За целта прилагате корпоративна политика за сигурност на информацията, защита от вируси и т.н.
7.Какви са резултатите от имплементацията на този протокол – статистики, графики и пр.?
За да онагледя теорията, която изложих дотук, съм подготвил спедната топология:
</img>
Легенда: CE – customer edge – клиентско устройство, на което се посреща трафик от доставчика
PE – provider edge – устройство на доставчика, на което той осигурява услуга на клиента / граница на MPLS домейна
P/PC – provider/provider core – устройства от ядрото на мрежата на доставчика на услугата
VPN A/B – Различни клиенти А и Б, които позлват стандартна MPLS L3 VPN услуга, като точките им се намират на различни места спрямо мрежата на доставчика, така че е необходимо трафикът им да мине през ядрото на мрежата.
Топологията представлява мрежа на ISP (Интернет доставчик на услуги), като устройствата в „облака“ са ATM / IP суичове с MPLS модули. Това представлява и ядрото на мрежата – там, където тя получава всички описани преимущества от употребата на мултипротоколно комутиране на базата на етикети.
За да бъда максимално близо до обективността, съм подготвил поредица тестове, които имат за цел да проверят поведението на мрежата при различни натоварвания, и от различни видове трафик – NAT, VPN, IP телефония, TCP и UDP сесии.
Заради ограничения бюджет на курсовата работа, част от оборудването ще бъде емулирано софтуерно, т. е. няма да се използват хардуерни машрутизатори. Тук е мястото да обясня логиката на местата, в които маршрутизаторите са емулирани и местата, в които се използват хардуерни платформи, както и защо смятам, че тази замяна няма да има съществено отражение върху резултатите.
В частта от мрежата, известна като ядро ще ползвам емулацията на оборудване, защото по своята същност MPLS е софтуерно решение, за което евентуално се използва хардуерно ускорение. От друга страна, IP маршрутизацията отдавна е изгубила своя софтуерен характер и впоследните 20 години се търсят всякакви възможности именно за хардуерна акселерация на процеса на маршрутизиране и прехвърляне на трафика между портовете. От друга страна, хардуерното ускорение е приоритетно в нашата топология в края на мрежата – там, където следва да се достави услугата, а не в сърцевината на мрежата. Това е така, защото в нашето ядро не се агрегират големи трафични потоци (затова съм избрал и капацитети от порядъка на 1 Мбит/с) и хардуерната акселерация не е жизненоважна. Затова provider edge частта ще бъде реализирана с хардуерни Cisco 1841 / 2811 платформи, докато ядорото ще бъде емулирано с помощта на dynamips, инсталиран върху Ubuntu Linux и използващ оригиналния софтуер за Cisco 7200 series (по същество, софтуерен маршрутизтор, предназначен за осигуряването на най-широкия спектър услуги, предлаган от този доставчик на оборудване).
Върху други Ubuntu Linux сървъри, поставени в крайните (клиентски) точки на мрежата, а така също и един директно закачен към ядрото, е поставен софтуер smokeping за наблюдение на времезакъсненията, отклонението, загубите (round trip time, standard deviation / jitter, packet loss).
Linux приложенията, които ще използваме за генериране на синтетичен симетричен и несиметричен трафик са:
-MGEN (UDP трафик, симтеричен, поддържа multicast, използван е за генерирането на IP телефонен трафик между крайните станции)
-LTG – Linux traffic generator (UDP и TCP трафик)
-FTP трансфери – щеизползвам стандартен FTP трансфер, уникаст, с една и няколко едновременни сесии
-Torrent трафик – най-нископриоритетен (bulk) трафик, който се осъществява от много точки към много точки във VPN A (multicast-to-multicast p2p)
Следват и резултатите от проведените тестове.
На първата фигура вляво виждаме времезакъсненията при TCP/IP трафик между две различни точки от VPN A. Тези времезакъснения са засечени между входящия (ingress) И изходящия (egress) порт на маршрутизатор от сърцевината на мрежата. Вдясно се забелязва и разликата при маршрутизация посредством мултипротоколно комутиране на базата на етикети. Разлика от порядъка на ~15 микросекунди е налице. Маршрутизиращата таблица на рутерите съдържат около 50 реда общо , което обуславя тази толкова минимална разлика.
</img>
На следващата диаграма ще можем да видим разликата в много по-голяма степен. Тук измерваме RTT между две поериферни точки, които се намират вътре във VPN A.Вляво имаме изключен MPLS на Р1 и Р2, което по същество означава, че технологията не работи в цялата топология. Отдясно се вижда и резултатът след активирането на протокола за договаряне на етикети и успешното „тръгване“ на MPLS. Разликата е значителна, като това се обуславя от разнообразния трафик, пуснат между точките. Тъкмо там е и силата на MPLS.
</img>
Следващата картинка показва приоритизация на трафиците в чешкия телеком. За съжаление, въпреки наличието на чудесни програми за генериране на трафик, най-ясна картина можем да придобием от мрежа, по която тече жив трафик. Дадени са, в сравнителна диаграма, ъплоуд и даунлоуд скоростите при използването на три различни приоритета. Клиентът е ограничен на 250 kbps по отношение на свалянето на информация от Интернет и е ограничен на 100 kbps в другата посока. Забележителен е начина, по който се изпълват трафиците с разнородния трафик. Подобна картина не може да се наблюдава при стандартен Етернет.
</img>
8.Заключение
MPLS, първоначално използвана като инструмент за формиране на трафика в операторските мрежи, отдавна започна да се прилага и на ниво достъп. Все повече доставчици предоставят с нейна помощ услуги за достъп: виртуални частни мрежи както на канално, така и на мрежово ниво с качество на услугата или без него. Кевин Мичел, експерт по операторски услуги и гласови технологии в Networks Research, обяснява: “При превода на традиционни АТМ и Frame Relay мрежи към MPLS с формиране на клетъчна мрежа MPLS VPN с хетерогенни крайни точки, ключов фактор е запазване функциите управление, администриране и обслужване на АТМ (Operations, Administrations & Maintenance, ОА&М) и предлагане на цялостни услуги. Това се постига чрез взаимодействие на MPLS и АТМ на ниво управление и при сигнализацията. Над това работят всички производители на комутатори и маршрутизатори, макар че стандартизацията досега не е осъществена. Освен това много важно значение придобива ефективното мащабиране и разпределяне на виртуалните канали (Virtual Circuit, VC) в рамките на маркирания комутационен маршрут (Label-Switched Path, LSP) MPLS. По този начин качеството на услугите може да се пренесе от методите на АТМ към света на IP VPN.”
Все пак, колкото и добра технология да е MPLS, необходимо е винаги да преценяваме възможностите и ограниченията, поставени от технологията. Необходимо е да знаем, до каква степен възможностите й ще са ни от полза, и доколко можем да си позволим разходите, свързани с имплементацията. Наистина ли няколкото мили- (или микро?) секунди разлика са от подобно съществено значение за нас? Наистина, зависи от случая.
9.Използвана литература:
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n MTEL и странната услуга, която предлагат под егидата на 3G мобилен Интернет - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nMTEL и странната услуга, която предлагат под егидата на 3G мобилен Интернет | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
MTEL и странната услуга, която предлагат под егидата на 3G мобилен Интернет
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nСтранни работи констатирам, докато разучавам реализацията на Мтел на мобилен Интернет. Първо, използват частни адреси в ядрото на мрежата си - нещо, което не се практикува широко от доста време.
1 192.168.100.254 (192.168.100.254) 0.705 ms 1.295 ms 1.794 ms 2 10.161.0.1 (10.161.0.1) 638.847 ms 638.819 ms 639.612 ms 3 10.113.6.6 (10.113.6.6) 668.344 ms 678.316 ms 708.299 ms
От друга страна, използват и reverse PAT, защото от известно време външното ми IP е 213.226.53.254. Това, очевидно, е адресът на техния външен гейт - с орязано ICMP. И в крайна сметка, невероятната (и много широко прокламирана) услуга става всъщност само за web и евентуално скайпване (само чат, защото времезакъсненията за 3 хопа са в рамките на 200 милисекунди, с 20-секунден Jitter).
--- data.bg ping statistics --- 22 packets transmitted, 21 received, 4% packet loss, time 21022ms rtt min/avg/max/mdev = 195.003/211.514/241.667/11.281 ms Последното, което просто ме втрещи, е, че трафикът за 3G мрежата е с най-нисък приоритет :(
Честито, драги сънародници, имаме си наш личен AT&T.
О, с една особеност, която пропуснах да спомена - целия трафик минава през proxy, което е малко рестриктивно (но не много, за да не се вдига излишен шум). Та, почерпете се и със задоволителна доза privacy.
\n
Comments
\n
\n
\n
pstefanov
\n
\nМитак,
Аз не виждам никакъв проблем в това да ползват частни адреси в core-a си, защото реално МТел не биха искали някой да не може да достъпва или прави DoS атаки на рутерите им от Интернет. Ако те притеснява това с трейса, можеха наистина да конфигнат по 1 публично IP на някой loopback и да сорсват от там ICMP unreachables, но реално пак няма никаква изгода от това :)
Павел
\n
\n
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Няколко думи за ACTA - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nНяколко думи за ACTA | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Няколко думи за ACTA
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n\"Барабар Петко с мъжете\", също (печално) известна и като \"Yes, man\"-външната-ни-политика достигна нови висоти, след акто подписахме ACTA - международно SOPA/PIPA-style споразумение, без ясно формулирани престъпления и наказания, а само мътни и подлежащи на интерпретация текстове, целящи богатите да станат по-богати, бедните - по-бедни и общо взето и малкото останало гражданствено у нас да бъде следено, цензурирано и всякак манипулирано. За капак, основното правило на демократичните общества, че сме невинни до доказване на противното се инвалидизира по смисъла на това споразумение.
Интересно, след като всички псевдо-демократични общества правообразуват на основата на конституция, а в конституцията ясно е записано, че сме по подразбиране невинни, как така могат да бъдат подписвани и ратифицирани такъв тип договори? Вероятно аз съм малък и не ги разбирам нещата, а лица със спорно висше образование и спорни познания като Явор Колев, ръководител на отдел \"Компютърни престъпления\" в НСБОП са по-наясно.
Въпрос с повишена трудност: ако facebook притежава всичко, което кача там, а аз кача пиратско съдържание, ще отиде ли Mark Zuckerberg в затвора, или законите са закони само за \"ония, по-зелените\"?
Още един въпрос, малко философски и по-скоро риторичен: ако правителствата служат на обществата, и след като обществата не искат ACTA / PIPA / SOPA, как така все пак ги прокарват?
Честит капитализъм на всички, вече официално сме корпоративни роби. За финал, няколко снимки с текст за допълнителен размисъл (за онези от Вас, които не са заети да си форматират дисковете):
И тук малко за една посредствена, но с претенции, БГ дива, която, подобно на културният ни министър Вежди Рашидов не заимства, а краде: Позиция Друга позиция
Поздрави от Щастливеца, и със здраве!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Сняг на преспи - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nСняг на преспи | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Сняг на преспи
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
За поредна година снегът изненада всички ни, от кметицата през компаниите за почистване до средностатистическите автомобилни потребители, които с много фантазия можем да наричаме \"шофьори\". И докато Интернета спираше, токът прекъсваше, а колите закъсваха в центъра на столица на страна от ЕС, си зададох адекватния въпрос - за какво плащам данъци? Пак добре, ще си кажете вие, поне не сме като тия клетници, за които някой е виновен пряко, но никой не си признава. 8 човешки жертви, и няма наказан? Само за справка - в Япония министърът на транспорта си подава оставката, ако влаковете имат сумарно месечно закъснение от една минута, или ако е твърде горд. Ние пък се хвалим взаимно колко престъпно небрежни сме, а после и подаръци правим. 1 000 000 лева ли струват 8 живота? Как не им писна на стадото овце от ежедневната гавра?
Хайде със здраве, Щастливеца.
ПС. Епитафия на обществото е концентрирането на цялата изпълнителна власт в ръцете на единствена партия с подчертано полицейски произход - и явно неоспорим белег на познаването в детайл на тънкостите на демокрацията. Благодаря Ви, че Ви има, другари!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n За селтаците в града - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nЗа селтаците в града | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
За селтаците в града
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
Уважаеми столичани, Писна ми от тоталната Ви не-сложност и не-острота, моля забележете как се прави. Предлагам и видео как не се прави.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Как се чувствам - с картинка - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nКак се чувствам - с картинка | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Как се чувствам - с картинка
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Keep calm & carry on (aka. deus ex machina) - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nKeep calm & carry on (aka. deus ex machina) | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Keep Calm & Carry on (Aka. Deus Ex Machina)
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
Glorious bad language!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...и тогава... - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…и тогава… | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...и тогава...
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n...лежейки в необхватността на звездното небе...
...погледни себе си и обмисли терзанията си...
...и гледай напред, само напред...
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Сърдечен ритъм - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nСърдечен ритъм | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Сърдечен ритъм
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nВ гимназията за първи път имах добра учителка по музика (всъщност, такава, от която да науча нещо).
Тя имаше навика да нарича човешкото тяло \"първият музикален инструмент\", защото в него има източник на равномерен ритъм - сърцето.
По-късно, в епохите на Ренесанс, Просвещение и Класицизъм, в епохите на голям научен прогрес, единственият \"сигурен\" часовник е бил пулсът на слепец.
Стигаме и до днес, когато, жадуващи да удължим живота си още и още, сме склонни на всичко. Дори да разменим основният белег на идентичността си с машина. Гледам кличпчето и се чудя струва ли си да платим цената:
Остава само утехата, че класическата музика е най-приятна в пълна тишина - външна и вътрешна. И че смъртта ще дойде с трясък, а не когато ми свърши батерията.
\nПопаднах на интересна статия за това кой уби мъжките списания, и куп спомени нахлуха в изтерзаното ми съзнание.
За начало най-ранният - на около 8 дълбоко в статива с вестници намирам някакво черно списание с енигматичното заглавие \"Клуб М\" - остатъкът от разказа принаделжи на друга рубрика. Но въпреки буйната ми глава, в списанието нямаше порнография, имаше малко еротика и много статии за хобита, интереси, съвети за хармоничен живот и пр. Общо взето беше като журнал за мъже с малко еротика. Вдясно: изрових снимка на списанието оттогава. Онези от вас, които не се страхуват, могат да разгледат и по какво са въздишали мъжете през 1992 (spoiler alert: съдържа Лили Иванова). Ако не сте рискували изгаряне на роговиците, има две снимки, Лили по жартиери и Лили във ваната. Не се вижда нищо освен мaлко деколте.
После - в реда, в който си ги спомням - пуснаха \"Спасители на плажа\" (към 1998-2000), след което нищо не беше същото. През 2002 излезе и първият български Плейбой - отново беше с Лили Иванова, но доста по-гола (и +10 от годините). Нивото на статиите беше поносимо за кандидат-гимназист. Нямаше много авторски статии, а преводните бяха доста банални, сякаш превеодачът не е знаел достатъчно английски за нещо сериозно. Тогава за първи път беше въведен стила на \"големия батко\", който те съветва кога какво да правиш. Изненадващо за мен, зрели мъже пишеха на читателската рубрика - и повече за да се изфукат, отколкото да потърсят съвет. Кутията на Пандора беше отворена.
През 2005 \"Клуб М\" (вдясно) вече трябваше да се конкурира с Плейбой и Максим, които се състезаваха да показват все повече женска анатомия. Постепенно \"читателският колектив\" оформи няколко различни секции, в които легендарната не-сложност и не-острота на средностатистическия българин-жертва на прехода (защото ние винаги сме жертви някому) лъщеше от почти всяка страница. Език, подобаващ на футболен коментатор от редактора още в началото, последван от интервюта взимани от момчета на автомивка, голотии, преводна статия, интервю с някой откачалник отново на улицата, още голотии, рубриката с кореспонденция, в която всеки втори селски бек искаше да блесне пред приятелите си колко може да изпростее, а за десерт и авторска статия като че списвана от малолетен изнасилвач - не само заради езика, но и темите. Тогава не ми попадаше \"Клуб М\", но той още държеше относително ниво, предвид конкуренцията.
През февруари 2007 излезе първото списание с моя съученичка (у-хуу!) и, Господи, колко новини: за първи път купувах Плейбой (четях предимно Максим), за първи път списание на бензиностанция (малко е неизискано), за първи път \"мъжко\" списание пред баща ми, за първи път виждах познат в пресата (е, това е жалко, но някои се впечатляваме от малко) и - за първи път виждах срамни устни на гланцирана снимка. Да, да, срамни устни. Лорита беше захвърлила не само задръжките, но и всичките си дрехи, че беше и позволила откровено мръснишки снимки.
Освен многото \"първи\" имаше и едно \"последно\" - последният купен от мен брой на такъв тип литература. Вече започваха да заемат твърде много място в малкото ми бюро, а и си мислех, че съзрявам. Сега мисля, че е защото простотията ми идваше много - аз съм слабохарактерен и с консвервативно-патриархално възпитание. С две думи - харесвам своите простотии, но не и чуждите. Особено чувствителен съм на тема \"лош вкус\" а гениталиите на поп-фолк изпълнителки и пластмасовите им цици са си тъкмо това. Много девойки станаха известни покрай циците си, но вкусът им (вдясно) си остана катастрофален. За съжаление и символът на ранното ми възмъжаване реши да задоволява посредствената си публика с мухлясал хляб и първобитни зрелища.
Поуките: първо, нечетенето на книги води до изпростяване, второ, колкото по-малко внимание отделяте на себе си (хобита, интереси, самоусъвършенстване) толкова повече рискувате общата първичност да надделее, трето - индивидуалнсотта и интимното ни са стряскащо намалели. Липсата на тайни може да има две апокалитпични еволюции - да \"намерим себе си\" в разни сексуални извращения - или докрай да изгубим самостоятелнсотта си в стил \"1984\". С разрастването на всевиждащите и всезнаещи корпорации и с все по-притеснително агресивната голотия наоколо, може да сме близо до лош хибрид...
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n нова функционалност ^.^ - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nнова функционалност ^.^ | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
нова функционалност ^.^
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
Добавено е поле за коментари с фейсбук идентификатор отдолу, както и карта на пътешествия през '12 вдясно.
grooveshark-а вдясно е доста по-прибран вече, скоро ще му добавя и рандом генератор за да не въри една и съща песен (изчервих се_почти).
Време е всички Интернет грешници да бъдат разобличени!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Не се оплаквайте от журналистиката у нас - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nНе се оплаквайте от журналистиката у нас | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Не се оплаквайте от журналистиката у нас
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
Явно в световен мащаб журналистите искат да стъпят на най-ниското обществено стъпало - малко под юристите и на нивото на \"Човешки ресурси\". Да живеят длъжностите в полза на обществото, йей :)
На пьрви април (без майтап) тичахме организирано под патронажа на индийския дуоховен водач Шри Чинмой. Повече за него в Уикипедия.
първи маратон за сезона, а за мен беше първи и по принцип :) Планът на бягането беше да направя половината дистанция (21.1 км) и, при повече късмет и достатъчна предварителна подготовка - да довърша и втората половина.
ставането в 5 часа се оказа много по-леко от очакваното, дори ми остана време за малко йога и разтягане преди тръгването за Пловдив. Пътуването с Крум беше толкова лежерно, че дори не се загубихме :)
отличната организация направи впечатление, като срещу входна такса от 10 лева бяха осигурени подкрепителни напитки, банани и шоколад по трасето, както и вегетартиански обяд накрая. Имаше и внушително количество полиция по цялото трасе.
бягането протече спокойно, в сравнително бавно темпо. Тичах с Асен Тасков, легендарен мой колега. Около петия километър се оказа, че тичаме с темпо от 5'10\" , което е твърде високо за моментната ни форма, затова решихме да намалим до 5'30\"-6'00\". Дружките, с които тренирам обичайно, постепенно се откъснаха и до края бяха натрупали внушителна преднина от 20'. Около 12-13 км бягането стана небрежно, като основното натоварване падна върху краката. Не след дълго получих крампа в долната част на десния прасец и на дясното ахилесово сухожилие :/ В крайна сметка това не се оказа решаващо, като в последната обиколка (4700 метра) успях да вдигна темпото отново до 5:00 за километър и впрекрасно настроение (снимката) финиширах с време от 2 00' 00\". Можеше да продължа, но маратонците стартираха на различно място и времето ми нямаше да бъде отчетено.
aftermath никога, ама съвсем никога вече няма да тичам с Converse. Стават само за \"изглеждане добре\". Беше страхотно преживяване, което завърши с още по-страхотна вечеря в София.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за звездното небе - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за звездното небе | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за звездното небе
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n...над Намибия, Южна Африка. Изгледът е от Южното полукълбо (забележете пътя на Слънцето), и някои от съзвездията не се виждат от нашите ширини.
Използвайте цял екран и най-високата разделителна способност, която поддържа компютърът ви, за най-добър ефект.
13 минути приятност с отбелязано всичко по-забележително: Магелановите облаци, Орион, Млечният път, дори Алфа Кентавър.
Напоследък дори няма нужда да си купува телескоп човек :)
PS. Обещавам да направя подобно филмче от Рила веднага щом си намеря подходящ апарат.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Лакатник - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Лакатник | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за Лакатник
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nНеделя , 18:40. Къпя се. Нормално, все пак е неделя, а патриархалните традиции са, за да се спазват. Необичайното е, че пулсът ми е по-близо до 150 от всякога, бързам за театър. И цял ден бързах...
Всичко започна в 6:59 сутринта, когато, събуждайки се, с ужас установих петнайсетте ми оставащи минути до срещата с Младежкия Клуб по Пешеходен и Велотуризъм, петнайсет минути до началото на разходката във вечната неизвестност на Врачанския Балкан и Понор планина. Петнайсет минути шок и ужас за всички хора, покрай които минах (и особено за един таксиметров шофьор, който имаше нещастието да сбърка гарата с автогара Север).
И ето, 7:16 e, а аз съм на опашката за билети на Централна гара. Не помня много пътя, но си спомням няколко тунела, миризмата във вагона, онова харизматично (и силно приспивно) ту-туф-ту-туф - все познати белези на пътуването с влак у нас. Естествено, спомням си и \"Уау!\", когато се събудих, попаднал в страната на гигантите: заобиколен от скали и пропасти отвъд хоризонта. Спейки бях попаднал в роман на Суифт или просто природата се надсмиваше над опитите ни да я покорим. Или ентропията във Вселената беше решила така, кой знае. Само няколко минути и влаковата ни одисея отстъпи място на пешеходната.
Лакатнишката гара всъщност не се намира в града, но пък маркировката за нашия преход започва тъкмо там. Няколко минути по-напред по пътеката, картини, трудни за описване се откриват пред погледа на неподозиращия скиталец:
И отново, гледайки надолу, чувството на безпомощност пред природата се завръща. Красотата е второстепенна.
Между Лакатник и Бов се намират селата със старобългарски имена Заноге, Зимевица и Заселе. Легендата разказва, че Бов всъщност е кръстен на френския рицар Сен дьо Бьоф, който, пленен от воините на цар Калоян, станал негов васал. След смъртта на император Балдуин Фландърски през 1206 г., маркизът получил благоволението на българския владетел да се засели със свои сподвижници в землището на днешното село.
Но до Бов ни оставаше още доста път, а и няколко интересни срещи.
Първата от тях беше с човека вдясно, който се смили над обречените ни души и ни предложи вместо да следваме пътя между селата, да пресечем дерето. Нямаше възвишение или рид, които този смирен и много прям човек да не може да идентифицира. А сладкодумието му - то можеше да бъде съпоставено със сладкодумието на змията, съблазнила Ева със забранения плод. Така и ние, донякъде омаяни от отношението, донякъде жадуващи за приключения, изоставихме асфалта и се спуснахме в неизвестността.
Скоро \"неизвестността\" придоби формата на триметрова река, чието преминаване бе предизвикателство за духа в много по-голяма степен отколкото тялото:
Но и това не ни отказа, напротив, мотивира ни още повече да пийнем по бира в Заселе. Мокри, но щастливи, продължихме пътя си и скоро стигнахме последната спирка преди Вазовата пътека.
Сухи и още по-щастливи (бира бяхме пили!), поехме надолу по Вазовата пътека, по стъпките на дядо Йоцо, по стъпките на българското Възрождение. И водихме разгорещен литературен спор относно достойнствата на Г.Г.Маркес противопоставени на дядо Вазов и необходимостта първият да бъде подробно и задължително изучаван, когато...
Внезапно и сякаш обяснимо безвремието обхвана и мен. Нито изпуснатия влак, нито стопът (който, впрочем беше доста бърз и лек), нито тичането на бегом към къщи можаха да ме извадят от летаргичното удовлетворение да съм видял нещо величествено този ден. \"Memento mori\" са казали древните латини (пък било то и не точно маркиз дьо Бов), но как да забравиш, гледайки това...
PS. Не закъснях за театъра. Постановката беше страхотна и необичайна едновременно. Препоръчвам я.
PPS. Благодаря, Петър Пировски, за снимките и затова, че поне един от нас не беше забравил да вземе фотоапарат.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...защо няма да се оправим - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…защо няма да се оправим | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...защо няма да се оправим
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nПростотията в обществото ни достига, явно, ново, но добре познато измерение: агресивно насаждане.
Днес на обяд една кака спря като прабаба на първия неандерталец, на ъгъла на натоварен тротоар, близо до Плиска. Тъй като бях съвсем близо и наблюдавах дългия й и изпълнен с мъка заход, реших да я попитам дали е наясно с нарушенията, които прави (на всичкото отгоре влезе срещу знак за еднопосочно движение). Отговори ми нейната спътница, за начало, с \"Ние сме за малко, до магазина\". След това и самата пишман шофьорка реши да се направи на особено остроумна с репликата \"Знам, че съм в нарушение, и какво, ще ни глобите ли?\".
Боли ме за няколко аспекта от историята, разиграла се за секунди.
Първо, простотията продължава да се насажда агресивно. Не само, че някакви осиновени от столицата селяндури си позволяват да си прокарват номерата, но и го правят по абсурдно нагъл и безпардонен начин. Подобен разговор имах преди две седмици, когато бях уведомен, че се спира на тротоара, защото \"на улицата колите ги вдигат\".
Второ, горките ми сънародници не се научиха - и изглежда няма да се научат скоро - че правилата са, за да бъдат спазвани. Те не са приумица, нито се търси някой баш бабаит, за когото да не важат. Да си 25-30 годишна патка и да си със самочувствието, че може и така, ми се струва несериозно пет години след като де юре сме част от Европейския съюз. \"Де юре\", защото има много попарка да изядем, докато настигнем манталитета на европейските ни събратя.
Говорейки за настигане - ние сме далеч от гражданско общество. В една развита социално страна, подобно поведение не би се толерирало. Никой не би допуснал не само нарушението, но и наглото поведение след това. Не разбирам, в каменната ера ли живеем, та трябва да си показваме кой е по-перде от другите? Защо не се стремим да бъдем по-добри хора, а не по-трътлести задници?
Накрая, нека напомня и за предишно мое възмущение. Какъв пример даваме на наследниците си? На какво ги учим? Някой дава ли си сметка, че с поп-фолк и образи като Българския транспортер сме обречени като нация?
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за маркетинг моделите - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за маркетинг моделите | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за маркетинг моделите
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nКато прохождащ маркетинг анализатор съм оторизиран да ви просветля в методите на изследване на пазарите.
Започваме с генерирането на числа. Основата на този метод е, че изхождаме от 1-2 числа, които приемаме, че знаем и че са достоверни. След прости операции като деление, закръгляне и събиране добавяме 2-3 други числа. Сега вече можем да започнем магията, наречена регресия, като от досегашните 4-5 генерираме произволен брой \"предвиждания\", които наричаме \"проекции\". За да сме сигурни (е, относително сигурни), че ще уцелим поне няколко, прилагаме различни регресии - линейна (консервативна), експоненциална (оптимистична) или мултирегресия (пълна ентропия).
Следващ любим подход е триангулацията на числа. Да кажем, имате числата А и В. Сега можете спокойно да имате всички числа, които пожелаете, защото сте ги \"триангулирали\". \"Глупак, за триангулация ти трябват три числа\" - ще си помислите Вие. Аз пък ще Ви кажа, че сменяме темата (а с повече думи: че нищо не разбирате). Няколко уточнения към подхода: А и В не трябва да имат нещо общо помежду си. Например, А спокойно може да е рождената Ви дата. В пък може да е средният успех на сина Ви, откъдето да изчислите броя пингвини на Северния полюс (0). С изненада установявате, че сте прави.
Стигаме и до любимия ми метод, guesstimate. Добавих референция към Wikipedia, за да не мислите, че говоря празни приказки. Защо е имало голяма депресия? Guesstimate. Защо космологията е в задънена улица в последните години? Guesstimate. Колко ядрени отпадъци произвежда централа от 1 Гигават? Около 60 тона.
Честито, вече разбирате от моделиране на пазарите.
Няколко прогнози по-късно вече сте маркетинг експерт с дългогодишен опит и успешни проекти зад гърба си. Имате усет и колегите Ви Ви търсят заради експертната Ви оценка. Тя може да варира от цената на магданоза в Мианмар (0) до времето през уикенда (слънчево). Думите Ви имат стойността на закон. През някой уикенди се случва дори времето да сбърка (може да е пропуснало вашата прогноза?!).
Следващият път, когато се чудите защо сме в криза, знайте, че някой някъде е правил модел.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Сингапур - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Сингапур | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за Сингапур
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n Преди седмица посетих за 6 дни Далечния Изток - по-точно страната, определяна като \"Азия за начинаещи\" - Сингапур. Причините за това определение са разнообразни и са основно свързани с влиянието на Запада върху развитието на острова. Сингапур е създаден като британски търговски център през колониалната епоха, през 1819 година. За по-малко от 200 години се превръща в \"икономически тигър\", по подобие на Хонг Конг и, благодарение на успешната си фискална политика (7% данък услуги и стоки), привлича всички най-богати хора в региона (17% от петмилионното население са милионери, но само 3.8 милиона са сингапурски граждани).
И докато всички вкъщи се опитват да ни убедят, че парите не са всичко (а доскоро и че \"бедността не е порок\"), в Сингапур са спрели да живеят в отрицание.
Трудно е да устоиш на мащабите на това място. Най-голямото виенско колело в света, най-високият басейн (137-метров, на 55-ия етаж на хотел Marina Bay (трите кули в средата на снимката горе), третото най-натоварено пристанище в света изобщо не са нещо очаквано за страна, простираща се едва на 700 кв. км с екваториален климат (едва 500 километра я делят от Екватора, със средна годишна температура 28 градуса и средна влажност на въздуха 80%). Никаква подготовка и никоя европейска страна не може да се доближи до титаничността на Сингапур.
Инфрастуртурата
По-тесните улици в града са трилентови в едната посока, с допълнително разширение за автобусните спирки. Както може да се очаква от британски доминион, успоредните улици са кът, което прави ориентацията неудобна за чужденци.
Транспортът
Метрото (снимката вляво) опасва целия остров, като дори през нощта влаковете пристигат на 2-3 минути. Официално метрото работи до полунощ, но пътувах с него и в 2 сутринта. Поради неблагоприятните условия (жегата и влагата) всяка станция представлява голям търговски център, който предлага всичко необходимо за ежедневието. Така спокойно може да не ви се налага да сте далеч от климатик за повече от 15 минути дневно. Такситата са алтернативният начин за пътуване, като цените са еквивалентни на българските, макар качеството да е доста по-различно. Никой местен не ми се оплака от това, че \"не са народ\", нито се опита да хитрува - 10 пътувания между хотела и работното ми място се разминаха ценово с най-много 5%.
Правилата
Говорейки за хитруване, няма как да не спомена за правилата в Сингапур. Всичко започва още в самолета нататък, където всеки пътник получава брошура, информираща, че неуспешните опити за трафик на наркотици се наказват със смърт, като съдебната система е внушително ефективна - в някои случай присъдата е изпълнена в рамките на 48 часа. Друг решен проблем е чистотата на острова. Преди години дъвките са били изхвърляни навсякъде - и в резултат вече са незаконни. Забраната се отнася и за чужденците, а нарушаването й струва 500 сингапурски долара (около 600 лева). Никой не се осмелява да наруши реда, защото местните имат усещането, че правилата са в техен интерес - и упражняват самоконтрол, какъвто не съм срещал дори в Германия. Тук има едно изключение: хазартът, бич за повечето източни общества, забранен официално в Китай, Хонг Конг и Тайван, тук процъфтява. Хотел Marina Bay, за който стана въпрос малко по-рано, разполага с огромно и препълнено казино, което има оборот, съизмерим с една пета от оборота на Лас Вегас.
За беда, седмица не е достатъчна да бъде разгледано толкова различно място. Храната определено е сред нещата, които пропуснах да изпитам подробно - и заради които си заслужава да се отидеш отново на другия край на света. Дано е скоро :)
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за пиратството (отново и отново) - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за пиратството (отново и отново) | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Да падаш на нивото на посредствени корумпирани медии като bTV, способни да изкривяват истината в името на силните на деня и на собствения си рейтинг ме кара да те съжалявам. Ако \"творчеството\" ти беше от някаква стойност, щях да си купя произведенията ти. Както съм направил с Queen, Beatles, доста от класиците като Моцарт и Бах. Логично, не си представям някои от тях да е прегладнял до степен да рови в чужди хладилници. Да наричаш нискобюджетни екшъни \"творчество\" е обида по-скоро към самия теб. Естествено, в случай, че нямаш предвид клиповете на чалагаджийки, в които участваш (според Wikipedia това са Глория - \"Крепост\" (2003), Мария - \"Не ме обичай\" (2008), Мария - \"Ти позна ли ме\" (2011)).
А едно време те харесвах в \"Секс, наркотици и рокенрол\", жалко.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за гората - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за гората | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за гората
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n Протести, протести... Изписаха се и се изговориха тонове празни приказки за лобисткия проектозакон - чак ушите ми кървят.
Първата глупост беше, че разни неграмотници нарекоха закона \"лобистки\", след което друг илитерат (когото всички групово избрахме да ни ръководи, впрочем) пое микрофона и каза, разбира се, този закон е популистки в името на по-добри условия за зимни спортове. Да изходим от дефиницията на \"лобистки\" - отнасящ се до интересите на група хора, влияещи на правителствено решение за собствена облага. Добро утро, в кой век живеете? От поне век цялото законодателство в света е подчинено на интересите на една или друга група хора, а т.нар. \"лобизъм\" си е професия в САЩ. Омръзна ми случайни образи без идея от геополитика да се бият по гърдите колко много разбират и да се замерват с чуждици в ефир, приемайки, че по този начин тезата им става автоматично вярна и придобива едва ли не международна валидност. Риторичен въпрос: къде спахте, докато Хилари Клинтън посещаваше България, за да прокара закони против пиратството под генералното спонсорство на Sony?
Втората глупост е, че вече в България се организират платени контрапротести - жалък и посредствен факт за всяка уважаваща себе си демокрация. Години наред \"политическият ни елит\" плащаше на лумпени да съсипват протести с присъствието си, днес явно залогът е по-висок (или \"елитът\" е забогатял и си организира собствени митинги.
Третата глупост бе протестиращите да бъдат наричани еколози. Аз съм дипломиран инженер, не еколог. Това, че отстоявам гражданска позиция по някакъв въпрос не ме прави експерт в нея. Затова, набедени журналисти, бъдете така добри да бъдете ако не обективни, то поне прецизни. Но за журналистиката след малко.
Искаше ми се да остана обективен и да не спекулирам с позициите в конфликт, но няма как да стигна до най-скандалното в ситуацията - тезата, че без този закон няма поминък за определени региони. Епохалността на тази малоумна недомислица е неизмерима. Въпросните региони - Банско и Разлог - са сред най-богатите региони в България, изхранват се основно от туризъм и хората там работят по един сезон годишно. Самите хора са \"чепати\" или както ние, гражданите, го наричаме - невъзпитани и груби - към туристите. Обслужването е под всякаква критика. Базата е на 20-30 години и никой няма интерес да я обнови. Логично, парите не се изливат като водопад, но все пак са достатъчни на местните да не се налага да работят повече от един сезон годишно. Ами след като ви мързи да си обновите базата, кажете, как да ви повярвам, че още щом бъде приет закона ще се втурнете да строите ски-писти на бъдещето? А някой замислил ли се, че не само писти ни липсват за да настигнем Австрия, Швейцария и Франция?
Темата bTV
Има една определена медия с австралийски собственик, която от години се опитва да манипулира общественото мнение в полза на управляващите, независимо кои са те. Журналистическото безсилие стигна до разправии в ефир на две застаряващи моми с техни гости, поканени уж да обсъждат проблема с горите. На въпросните разправии правило номер едно в бранша - обективността - беше потъпкано с персистиращи нарицателни по адрес на протестиращите. Но тотален връх бе отразяването на контрапротестът днес, в който бяха използвани кадри от оригиналния протест: доказателствата тук.
Моля, не се възмущавайте, когато индексът на демокрация у нас бъде изчислен като най-нисък в ЕС и не се чудете защо всички разумни млади хора се изнасят. Защото Вие, драги сънародници, миришете на формалин и тоталитаризъм.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за беззаконието в столицата... - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за беззаконието в столицата… | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Позволявам си да Ви пиша и препращам писмото до медиите с надеждата най-после някой да обърне внимание на един проблем от сериозни пропорции. В събота следобед заключих велосипеда си на площад „Народно събрание“, където не го намерих в неделя вечер, малко над 24 часа по-късно. Нищонеобичайно, както ми казаха в полицията, „велосипеди се крадат постоянно“. Аз все пак намирам нещо болезнено перверзно в цялата ситуация. Кражбата се състои пред инсититуцията, създаваща законите и ръководеща държавата. Дори само този акт показва от една страна хаосът в който обществото ни тъне (което считам за Ваша отговорност), а от друга – до каква степен беззаконието и чувството на неприкосновеност е станало интегрална част от същото това общество. Кражбата на колелета в града е добила такива размери, че никоя компания не желае да ги застрахова – безпрецедентен факт за страна-членка на ЕС. Причините за това са две: високата престъпност и ниския процент разрешени случаи. Имайки предвид, че България е страната в ЕС с най-голям брой полицаи, като логично заключение следва, че някой не си върши работата. Това бе и моето впечатление след тридневна борба с бумащината и бюрокрацията в Първо РПУ-София и Първо СДВР. Давам си ясна сметка, че кражбата на колело е случай с нисък приоритет, но при наличието на десетки камери в района на престъплението ми се струва несериозно отношението на двете институции към случая. Несериозно ми се струва и отношението към откраднат предмет на стойност пет минимални работни заплати! Несериозно е разследващият полицай да закъснява с час и половина за уговорената ни предишния ден среща, да се налага да го издирвам по телефона, след което подробно да ми обяснява как е „невъзможно“ да направи почти нищо за колело, от което в България има внесени под 50 броя - и че ми остава да се надявам то да се намери едва ли не случайно при обиск на „някоя заложна къща“. Камери имало, но те или не работели, или покривали друг периметър. И разбира се постоянното натякване „как може да си оставиш колелото“. Измеренията на последното са няколко, но бих желал да го перефразирам на „как можах да остана в България“. По същество съм млад и способен човек, говорещ свободно три западни езика, завършил Немската гимназия в София и Английската гимназия паралелно като частен ученик. Завършил съм и бакалавър „Компютърни системи и технологии“ към Немския Факулет (ФАГИОПМ) на Техническия университет в столицата. В момента продължавам обучението си, като паралелно работя, а от над две години плащам данъци и осигуровки на максималната осигурителна сума (тоест, не само съм постигнал добро образование, но и добра реализация). Същото, а впрочем и много повече, можех да постигна на запад от Калотина. Но не, аз останах в родината си с надеждата да променя нещо, да работя за развитието на обществото ни. Защото е пределно ясно, че без способни хора и без много, много работа, нямаме шанс. Уверявам Ви, не съм направил тази жертва, за да чувам как „не може“ да се направи нищо за мен, нито да се примирявам с престъпност пред Народното събрание, а още по-малко да се примирявам с нежеланието да се върши работа в полза на обществото. Затова, преди да си събера багажа и окончателно да изоставя колелото си, приятелите си, вярата в промяната и не на последно място - беззаконието и безнаказаността в тази страна, ви пиша – с мъничко надежда нещо да се случи, но и за се убедя, че съм опитал всичко.
С уважение, Димитър Шалварджиев.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за изкуството, проблемите - и връзката между тях - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за изкуството, проблемите - и връзката между тях | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за изкуството, проблемите - и връзката между тях
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nНийл Гейман казва, че каквото и да се случва, хората трябва да се съсредоточат върху нещата, които могат да правят: \"добро\" изкуство:
Искам да можех, наистина. Особено днес.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...oh no, they didn't!... - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…oh no, they didn’t!… | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...oh No, They Didn't!...
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nСветовната доминация на САЩ май ще се окаже малко по-нехуманна, отколкото ни я пробутват. И то от зората си...
Евронюз публикуват разследване на известното Катинско клане (22 000 офицери от полската армия биват убити от Сталин, като до 1990 СССР приписва жестокостта на нацистка Германия). В него става ясно, че САЩ са били съвсем наясно с истината, но са предпочели да си замълчат в името на това \"да не ядосат Сталин\".
Любимата поговорка на Чърчил все пак е \"няма вечни приятели, само вечни интереси\".
Така си е.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...как ще уча, докато съм жив - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…как ще уча, докато съм жив | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...как ще уча, докато съм жив
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nДокато лежерно пийвах бира след дълга и доста досадна седмица, снощи покрай мен се случиха серия \"инциденти\". Без да изпадам в подробности (малко ме е срам :/...), ето поуките:
1. Не се връзвай твърде много на другите, особено когато целенасочено те провокират 2. Никога не падай на тяхното ниво - не се налага, а и не си струва 3. Внимавай, думите са дар и бич Божи. Особено \"пръдня в поле\" си е малко крайно 4. Не говори, когато няма какво хубаво да кажеш 5. Нищо хубаво не се случва след два посред нощ
И понеже \"съжалявам\" е неадекватно за човек на моята възраст, ще пробвам с \"уча се, но бавно\".
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...как духът на колелото удари bTV - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…как духът на колелото удари bTV | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Бих желал да изразя разочарованието си от гостуването ми в предаването Ви през вчерашния ден.
На първо място, подборът на гостите бе, меко казано, неадекватен. Все още се опитвам да разбера присъствието на водач на крайнодясна група в студиото - и защо той би бил компетентен по проблема? Надявам се да ми помогнете с намирането на този отговор. Моля имайте предвид, г-н Боян Расате, по собствените му думи, също не знаеше защо е поканен.
От друга страна, отношението на водещите ме изненада неприятно. От предварителния разговор, както и от писмото, станало повод за моето гостуване, очаквах сериозен диалог по един социален проблем - за причините и, в идеалния случай, коментар какво бихме могли да направим, за да се промени статуквото. Вместо това получих подсмихвания, подмятания по отношение на парадоксалността на историята и отношението на полицията. Съжалявам, не намирам забавното в това да се шири престъпност пред законодателния орган на страната, под носа на всички тези камери, за които вие и аз сме плащали да ни пазят.
В средата на разговора се оказа, че водещите не знаят защо съм там (освен защото имам „подобна история“). Накрая дори разговорът бе рязко прекъсна,т след като започна да става критичен спрямо полицейските органи.
Грешката в сайта Ви, свързана с името ми, е не само непрофесионална, но и проява на лош вкус.
Всичко това създава впечатление на несериозност, което, добавено към репутацията на bTV на пристрастност, поставя под съмнение позицията й на водеща българска медия.
С уважение,
Димитър Шалварджиев.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за картелите - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за картелите | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за картелите
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nОт известно време насам правителството ни \"договаря\" различни промоции ту с магазините, ту с бензиностанциите или вносителите на горива - обикновено за замразяване на цените или сезонни намаления. Поредният такъв пример днес:
ме накара да се замисля, всъщност подобен тип уговорки си имат правно определение: картел. Да, незаконно е, защото подтиска свободния пазар и естественото ценообразуване в резултат на търсенето и предлагането. И да, вярно е, че в 21. век навсякъде по света корпорациите са в явни или скрити картелни споразумения помежду си.
Не разбирам, обаче, българския принос във всичко това: откъде-накъде държавният апарат ще признава, а за капак и стимулира тези практики?
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...три случки, края на 2012 - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…три случки, края на 2012 | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...три случки, края на 2012
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
I.
Софийска улица без движение на автомобили (Графа, пред пощата). Полицейски джип с пуснати стъкла не спира и почти минава през мен, докато пресичам с предимство.
- Господа, не виждате ли знака?
- Да, и к'во?
- За Вас този знак не важи ли?
- Не, за нас не.
- А поне предимството мога ли да си ползвам?
-...
*
* *
II.
Младеж в ранните си двайсет агресивно хвърля боклука си зад автобус 280 и нахълтва вътре, следван от приятелката си.
- Браво на Вас! Може ли да сте толкова невъзпитан и откровено прост?
- Епа мо'е!
Приятелката, засраменa, го дърпа за ръката към предната част на автобуса.
*
* *
III.
Борисова градина, 18:15 часа, мъж в началото на трийсетте е стъпил на метър встрани от пътеката и гледа храстите отблизо.
- Господине, на 50 метра има безплатна обществена тоалетна.
Победител, очаквано, стана Кирил Николов-Дизела. Аз пък закъснях с половин час за старта и врътнах само 1 от 2 обиколки (silly me). Времето ми, както може да се очаква, беше далеч от някакви нормативи: загрях някъде в края на третия километър...
Добри думи за организаторите, особено предвид факта, че е първо събитие за тях. Нещата, които ми харесаха: трасето, компанията и страхотния чай с мляко на финала :) Наздраве, за едно добро начало!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Марковска - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Марковска | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за Марковска
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nУважаема госпожо Марковска,
Пиша Ви след две седмици публично дискредитиране на институциите, обществото и морала на държавата. Две седмици лъжи, в които, изглежда, само Вие останахте да вярвате (обобщение тук). Две седмици, в които успяхте да докажете, че обществото ни допуска корупция, измама, шикалкавене, конфликт на интереси и куп порочни практики, сякаш извадени от най-тежките моменти след 1945. Доказахте също, че \"преходът\", в който моите родители толкова наивно вярваха, практически не се е случил, а през последните 25 години обществото ни се намира в интелектуален вакуум.
Нека се представя - казвам се Димитър Шалварджиев, и това писмо не е анонимно. С него аз Ви информирам, че няма да се примиря с назначението Ви за конституционен съдия и ще направя всичко възможно да загубите позицията си във ВАС. Защото, макар да не Ви избирам директно, заплатата Ви идва от моите данъци и от моя труд. И най-вече, защото е крайно време търпението на всички нас към хора като Вас да бъде изчерпано.
За мен Конституционен съдия е личност, уважаваща законите и Конституцията, и която не се поставя над тях. Човек, който не би имитирал болест, когато не му е удобно да се изправи пред критиците си и пред обществото - неговия работодател. Човек, носител на качества като достойнство, чест и морал, които, изглежда, не съществуват във Вашия речник.
Административен съдия пък е личност, която на първо място познава администрацията и механизмите на управление - който уважава йерархията и не ходи при заместник-министър за изгубената си лична карта и не използва прокуратурата за проследяване на информатори.
Горд човек човек пък е онзи, който веднъж подал оставка не поглежда назад и не търси \"неофициални канали\" да анулира молбата си за напускане.
Никоя от горните категории не откривам у Вас, затова Ви информирам, че ще се боря с примиренческото мислене на всички, допуснали Ви до постовете, които заемате и искате да земате. Ще се боря хора като Вас да не са част от моето и бъдещето на децата ми.
В заключение - можете да пратите прокуратурата, МВР, господин Георгиев (все пак, той си позволява да вдига ръка срещу изпълнителната власт) - но трябва да знаете, че аз няма да се предам. Но никога няма да надделеете над здравия разум и мислещите хора.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за обратите - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за обратите | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за обратите
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nДепресия е, когато загубиш вяра в реда и честността.
Депресия е, да отидеш да протестираш и да си сам.
Депресия е да те хване срам и да се прибереш с подвита опашка.
Депресия е, да срещнеш случайно с президента, усмихнат и ведър в един черен за демокрацията ден.
А обрат е, връщайки се на работа, да разбереш, че си се разминал с един достоен човек, който също като теб негодува срещу безобразията - и прави нещо по въпроса.
Благодаря Ви, господин президент!
PS. Въобще не ме интересува, дали това са задкулисни игрички или политически цирк, важното е, че човекът свърши това, което цялата държавата не успя да направи.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за аклиматизацията - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за аклиматизацията | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за аклиматизацията
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nИ ето ме, след хиляди километри, 45 дни приключения, уморен, но щастлив, че съм си у дома. Без багаж, но с приятели. И с хиляди идеи, впечатления, превъзбуден, въпреки 60 часа без сън.
Излизам от терминала, решавам да се лиша от удоволствието да слушам за \"тая държава\" и вместо такси хващам автобус. Вадя 10 лева, които съм разнасял същите 45 дни барабар с 25-те кила багаж, защото \"добрият турист е подготвеният турист\". Моля за два билета.
Вместо отговор получавам телешки поглед за четвърт секунда. Продължавам да чакам. Шофьорът гледа в далечината пред себе си. Решавам, че не е чул, макар със сигурност да ме видя. \"Два билета, моля\" - казвам, високо и ясно.
И получавам смесица от животински звуци, превеждащи се горе-долу до \"Е-е-е, аре да ми дадеш два лева, а?\".
Не съм негативист, поне се опитвам да не бъда. Определено не смятам (вече), че лошия социален статус на този човек го превръща в неуслужлив неандерталец. Вижте Латинска Америка - хора се избиват по улиците от глад и мизерия, но всички са усмихнати и искат да ти помогнат.
Смятам, че задръстеността на нацията води до ситуация, в която повечето от нас предпочитат да висят пред телевизора в полукоматичен алкохолизъм, да бият жената и да псуват правителството, докато световната конспирация им е виновна за всичко +1.
Пътувайте! Ще видите как хора оцеляват с 2 долара на ден и са щастливи.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...нещо хубаво в събота - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…нещо хубаво в събота | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...нещо хубаво в събота
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nПопаднах на 21 снимки, които показват колко добри можем да бъдем всъщност:
В този дух, сетих се за една история (някои от вас са я чували често):
По време на делото срещу Андерш Брейвик (убил над 70 души в Норвегия в един ден, повечето от които деца) интервюират майка на загинало дете пред съдебната зала. Майката каза, преди да избухне в плач, \"Ако само един човек е способен на толкова много омраза, представяте ли си на колко любов сме способни всички ние, колективно?\".
Хубава събота, и мислете за нещата които наистина имат смисъл :)
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Иракли - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Иракли | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за Иракли
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nНека не забравяме днес да се съберем на протест в интерес на природата - Иракли се застроява от лица със съмнителен морал като Емо Фаса (също известен като Емо Ротманса):
Tова строителство беше обявено за незаконно преди време, но се оказва, че следващото лято ще бъдем изненадани.
Довечера се събираме да кажем какво мислим в 1730 на Попа, в 1830 пред Народното събрание. Повече подробности във Facebook.
Надявам се да се видим довечера!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за протестите 2013 - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за протестите 2013 | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за протестите 2013
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
След като на Иракли хем е законно да се строи, хем не е, хем строежът е спрян, хем не точно, след като на строителите на капитализма в България им се досвидяха 10 девствени плажа, след като Цеко каза, че гори имало достатъчно, след като бяхме вече един сезон заложници на същия този Цеко, след като се чудиха четири дни как да ни замазват очите с псевдо-дейност:
Време е да кажем \"Стига!\". Довечера протестите продължават, по същото време и на същото място. Заповядайте, каузата продължава.
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за вицепремиера - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за вицепремиера | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за вицепремиера
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nDisclaimer: Този пост е инспириран от една художествена измислица. Да кажем, че продължих художествената измислица и аз. Десертът (най-отдолу) и заключението, обаче, са си съвсем реални.
Открай време не харесвам министрите на вътрешните работи, защото са неадекватни, необразовани, тесногръди, свикнали с насилие неандерталци, но този минава доста граници.
\"Това е една нова заплаха за демокрацията, срещу която все още не е измислено ефективно противодействие. Тази заплаха действа като паразит и приема формата на уж демократична проява, докато всъщност руши постиженията на демокрацията. Става въпрос за фейсбук и социалните мрежи, като цяло. Искам да предупредя българите, че така нареченото фейсбук общество води страната към състояние на Анархия.\"
Уважаеми господин вицепремиер,
Подозирам, учейки за учител по физкултура в НСА не е имало достатъчен брой дискусии на тема \"демокрация\":
Основите на демокрацията не са насилие и наложено мнение (полицейщина), а право на гледна точка. Разбирам как зародишите на гражданско общество рушат - но не демокрацията, а пирамидата от партийни и икономически интереси на управляващата върхушка.
Нека Ви напомня, обаче, че Вие сте избран да служите на тази държава, както на слепите за безпардонното Ви двуличие, така и на онези, които искат България да съществува и след Вас (например, под формата на 10 незастроени плажа по Черноморието).
Настоявам да се запознаете с тези и други думи от речника си, които използвате, но чието значение явно не ви е напълно ясно, например НПО и участието им в едно гражданско и демократично общество.
За глупостите, съдържащи се в тези четири абзаца дори не ми се говори. В междуредието, обаче, открих следното:
Съдейки по избирателната активност и резултатите, БСП разполага с 6% от гласовете. Тоест, активно се разчита на ниска активност и на следващите избори. Тоест, колкото повече продължаваме да тънем в изолация и нежелание да се нагърбим с активна гражданска позиция, толкова повече те печелят. Бабите ни, дядовците ни и останалите изперкали социалисти (модерно звучащи комуняги, хем нямащи общо с БКП, хем празнуващи всяка година на Бузлуджа).
БСП явно се готвят за поредна тройка, в която отговорност отново няма да се търси (\"Те бяха, те бяха!\").
Забележете самодоволното изражение на агент Гоце, каква мощ, каква доминация на политическия подиум излъчва тази физиономия! Изражението е сравнимо само с това на съветския руския му събрат и полковник от КГБ - Владимир Путин. Ченгенцата Социалистите явно си приличат. И не само по хобито им да ловуват защитени от Червената книга видове.
Накрая, горките червени кадри са толкова излинели от само 4 години извън властта, че отсега са овесили лигавниците и чакат голямото лапане да започне отново. Но не е виновен който яде баницата, а този, дето го допуска. Тоест ние с вас.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...как всичко е възможно - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…как всичко е възможно | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...как всичко е възможно
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nПрочетох за една 90-килограмова, висока 1'70 волейболистка, преодоляла хормонален дисбаланс - и станала най-добрата посрещачка в едно от най-силните първенства в света. Както и част от разширения национален отбор на олимпийските шампионки и втори в света.
Всичко е възможно, ако го искаш достатъчно. И работиш усилено.
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за малките жестове - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за малките жестове | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за малките жестове
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nДнес в Била пазаруваха майка с току-що проходилото ѝ дете.
Докато избираха хляб, един от служителите, минавайки, спомена, че изложеният е стар, предложи и донесе пресен. Майката, естествено, беше очарована от този жест
Беше малък, банален и лъхащ на битовизъм епизод, но определено такива дреболии те зареждат с приятни емоции и те мотивират да направиш нещо добро :)
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за българските бизнес реалности - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за българските бизнес реалности | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Сагата продължава от години, краткото ѝ резюме е, че има договор между две страни, едната дължи пари, които от 488 дни трупат лихва и сумата е стигнала размера на апартамент в столицата.
Позицията на длъжника, известен пернишки бизнесмен (на български му казват \"големец\"):
\"Павел Дочев ще почака. Делото трябва да мине през три инстанции. Ние имаме парите, а той ги няма. За какво да му ги плащаме сега? Бърза работа нямаме. Нека изчакаме да приключи делото след две-три години и тогава ще видим. Не е вярно, че се трупат лихви. Лихви се трупат само в главата на Павел Дочев. Ние му предложихме споразумение, но той отказа. Тогава ще чака. Няма да му плащаме сега, при положение че можем да го направим по-късно\", каза още собственикът на ЦСКА.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за лоботомията - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за лоботомията | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за лоботомията
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nЛоботомията е форма на инвазивна терапия, неврохирургична процедура, използвана от 1935 до средата '60-те, за лечение на психоза. Един от основните ефекти - особено на трансорбиталната лоботомия - е чувството на спокойствие и примирение у пациентите. Възникването не е случайно, особено с оглед епидемията от психиатрични болести в резултат на Голямата депресия. Поради дългия списък странични ефекти (например, олигофрения) и с развитието на антипсихотичните лекарства, лоботомията постепенно спира да бъде прилагана.
Гледайки как сме я подкарали в последните седмици се чудя каква част от заобикалящото ме стадо се е подложило на процедурата.
Кратък преглед на историята (тази, която си спомням):
В началото БСП (нямаща нищо общо с БКП, освен историята и общите празници, както и сумарното наименование \"партия-столетница\") докара страната последователно до зърнена криза и фалит през 1997.
После, Костов открадна света шест пъти, три от които от себе си.
Дойде ред на царя с оправянето за 800 дни, който водеше със себе си охранител-пожарникар-ченге, Мики Маус и Милен Велчев - тези Крачун и Малчо на икономиката, финансите и всичко останало. Мики и Милен първо разграбиха последното останало държавно - БТК (б.а. вероятно от Костов ще да са го крали, все пак той притежаваше света), после Милен собственоръчно увеличи държавния дълг посредством сенчести сделки с банката, в която е работил. Междувременно Меглена Кунева (без угризения и уговорки) подписа затварянето на няколко реактора на АЕЦ \"Козлодуй\".
И когато след 800 дни българинът се почувства оправен, а в края на царския мандат - оправен два пъти, БСП се завърна като спасител на народа. В главната роля беше първия хамстер на републиката със звучното българско име Сергей Димитриевич Станишев - прекарал точно като предния министър-председател над десет години в чужбина и също с 0 дни работен стаж. В ръководния ремикс беше вкарана и радикална малцинствена партия, разчитаща на етнически дисонанс за съществуването си.
Серж, с помощта на стълба в енергийните далавери Р. Овч. първо изкопа дупка за 2 милиарда лева в Белене, после подписа тайни споразумения за постоянно вдигане на цените на петролните доставки за България, независимо от световните котировки, а накрая завърши с газова криза в последната зима на управлението си. Правителството стана известно и с престъпните замени на държавни имоти (и тях крадяха от Костов, между другото, той продължаваше да е лошия герой в сериала), както и с въвеждането на плоския данък.
Далаверите на управленската тройка бяха толкова много и толкова големи, та на стадото му писна и реши да си назначи пожарникар-охранител-мутра. И този невероятно далновиден ход се оказа - изненада - неадекватен. А далаверките на бившите червени генералчета, ченгенца от ДС и обикновени селски хитреци продължиха с пълна сила.
Стадото се сети, че токът е скъп и поиска кръв: решиха да пожертват единствения министър в последните 10 години с IQ >120 и незаслужил раиран костюм. Нека ви кажа една тайна за стадото - то смята, че \"фискална дисциплина\" е псувня, а мнението му се формира покрай Николета и Валери, Азис, Ванко-1, двете Златки, Иван и Андрей, Слави и всички знайни и незнайни пластмасови девойки все така с едно име.
Междувременно Меглена реши, че държавата е изправена пред енергийна криза, Серж установи, че плоският данък е най-лошото нещо в света след Франкенщайн, а Р. Овч. упорито се натискаше да разшири беленския пясъчник с още 16 милиарда държавни пари.
Желая на цялото стадо, желаещо сега незабавен пуч, незабравими минути в компанията на Серго С., снахата на червен генерал Меглена К., представителя на руски капитали Милен В., театралния режисьор Ахмед Д., ловецът на архари Георги Седефчов Първанов.
Някъде в последните 25 години лоботомията се е увенчала с успех.
П.С. За да не звуча негативно, нека ви споделя моето мнение кога ще се оправим:
1. Когато потърсим сметка на всички гореизброени разбойници. Ако съдът не може да се справи - нека ги линчуваме. 2. Когато започнем да се интересуваме какво се случва, вместо да нехаем и когато започнем да мислим, вместо да се отдаваме на разгул и забрава. 3. Ако 2) и 3) са невъзможни, да си поканим германска или скандинавска администрация.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за петата колона - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за петата колона | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Оставям разсъжденията на вас, но се надявам когато обявят датата на следващите избори да покажем, че хората с много самоличности, много браузъри и достатъчно свободно време (сиреч, свикнали държавата да ги отглежда) нямат място във властта.
Така де, надявам се следващият ни премиер да има работен стаж и да е плащал осигуровки, данъци и пр.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за социализма - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за социализма | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за социализма
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
\"Ако не си социалист на 20, нямаш сърце. Ако си социалист на 30, нямаш глава.\"
Попадна ми една история от американски университет, предметът е икономика, но поуките са общосоциални, за съжаление не мога да цитирам автора, но се надявам да ми прости заимстването:
An economics professor at a local college made a statement that he had never failed a single student before, but had recently failed an entire class. That class had insisted that Obama's socialism worked and that no one would be poor and no one would be rich, a great equalizer.
The professor then said, \"OK, we will have an experiment in this class on Obama's plan\".. All grades will be averaged and everyone will receive the same grade so no one will fail and no one will receive an A.... (substituting grades for dollars - something closer to home and more readily understood by all).
After the first test, the grades were averaged and everyone got a B. The students who studied hard were upset and the students who studied little were happy. As the second test rolled around, the students who studied little had studied even less and the ones who studied hard decided they wanted a free ride too so they studied little.
The second test average was a D! No one was happy. When the 3rd test rolled around, the average was an F.
As the tests proceeded, the scores never increased as bickering, blame and name-calling all resulted in hard feelings and no one would study for the benefit of anyone else.
To their great surprise, ALL FAILED and the professor told them that socialism would also ultimately fail because when the reward is great, the effort to succeed is great, but when government takes all the reward away, no one will try or want to succeed. Could not be any simpler than that. (Please pass this on) These are possibly the 5 best sentences you'll ever read and all applicable to this experiment:
1. You cannot legislate the poor into prosperity by legislating the wealthy out of prosperity.
2. What one person receives without working for, another person must work for without receiving.
3. The government cannot give to anybody anything that the government does not first take from somebody else.
4. You cannot multiply wealth by dividing it!
5. When half of the people get the idea that they do not have to work because the other half is going to take care of them, and when the other half gets the idea that it does no good to work because somebody else is going to get what they work for, that is the beginning of the end of any nation.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за спонтанното самозапалване* - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за спонтанното самозапалване* | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за спонтанното самозапалване*
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nНе разбирам от изкуство, никога не съм разбирал и не очаквам някога да започна. В резултат на задълбоченото ми изучаване на литература в ученическите години знам това-онова за символи, препратки, интертекстуалност. Отделно, както всяка майка, и моята направи всичко възможно да възпита у мен стил и елементарна форма на естетизъм.
Все пак, смятам че всички можем да оценим изкуството, независимо от културния си багаж - просто защото ни докосва по някакъв начин. Като снимката по-долу:
Снимката е на трагично загиналия след - както се опитаха да го изкарат - спонтанно самозапалване Пламен Горанов. Смъртта, всъщност, заема централно място в творбите на Пламен - и по много по-романтичен начин от реалната му, физическа смърт:
И все пак от всички снимки лъха радост от живота, вместо тъга и оптимизъм, а не безизходица (цялата галерия можете да намерите тук). Пламен не ми е приятел, не съм го познавал, а и вероятно не бихме се спогаждали твърде добре, заради моя фундаментален прагматизъм.
Но тези дни чувствам Пламен особено близък, защото му се възхищавам. Той, за разлика от мен, продължаващия да търпи безобразия - заяви непримиримостта си и умря за онова, в което вярваше. Умря за всички нас - да ни напомни, че само овцете търпят безропотно.
За нас - освен да го помним - остава да търпим (или пък не?) ТИМ, Кирил Йорданов, Бойко, Сергей, цялата администрация и всички знайни и незнайни апаратчици на една система, сравнима по разбирания и нрави севернокорейската.
Остава и да се усмихваме - защото промяната е в наши ръце. И ако някой е бил разтърсен от случилото се в последните седмици - то свърши: време е за действия. С усмивка и запретване на ръкави. От нас зависи и да си спомняме личностите на прехода - били те и лоши. Не с омраза, а с непримирение. Ден след ден, към Обетованата земя на по-добрия живот.
ПС. Не съм съвременник на Паисий, дядо Вазов и останалите лица от букварите, затова празненствата на първи ноември досега ми бяха някак чужди. Е, това се промени. За мен Денят на народните будители вече ще е и ден на Пламен.
* Какво ли не се изписа напоследък относно трагичната съдба на Пламен Горанов, но тъй като знам, че след година никой няма да го помни, а и поради разбиранията ми, че този блог играе роля и на дневник, бих желал да споделя възгледите си.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...накъде в Африка: част 1 - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…накъде в Африка: част 1 | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...накъде в Африка: част 1
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nСлед Южна Америка идва ред на Африка, но въпросът остава: накъде?
Отговорът отново дойде от неочаквано място.
През уикенда гледах \"Marley\" (2012, IMDB). Филмът ми хареса, отчасти защото харесвам Боб, отчасти защото слушам реге, отчасти защото показа една от по-малко известните страни на ямаеца: търсенето на африканските му корени.
Прародителите на Марлли са били натирени през тази врата на ганайския бряг:
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за цикъла - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за цикъла | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за цикъла
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nЕдна история в картинки:
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за новото като част от старото - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за новото като част от старото | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за новото като част от старото
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
Нов месец, нов дизайн. Даже не съм го интегрирал докрай.
Няма го вече пътят на заден фон. Липсва ми малко този необятен път...
Но скитането продължава. Скитането никога не свършва, също както търсенето. Просто мацваме една боя отгоре и тичаме напред.
\"so we beat on, boats against the current borne back ceaselessly into the past\" - The Great Gatsby
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за надежда-та - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за надежда-та | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за надежда-та
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n\"Само два дни след като в годишния си доклад за състоянието на човешките права в България Държавният департамент алармира, че състоянието на свободата на медиите е тревожно и има много притеснения за доминацията на медийния пазар от бизнес интереси, най-голямата частна телевизия в България - bTV показа нагледно как това се случва.\" - Капитал
Да, точно така. А сега хип-хип ура за Димитър Цонев, останал в детското ми съзнание като Пъпеша с мустаците - задето постави на карта живуркането си като подлога в нещо-като-медията bTV.
Не харесвах баща му с царските гамбити, не го харесвам и него особено. Но точно сега, в едно превратно време, когато реално се решават следващите 20-30 години от съдбата ни, високо ценя това, което направи - и показа. Кой знае дали изобщо щеше да се разбере \"Ти нормален ли си\" , \"Миткооооо?\".
Нормалността толкова се е преобърнала, че си идва на мястото тези дни.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за палачинките - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за палачинките | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за палачинките
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nВчера беше страхотен ден за размисъл.
Един бивш кръчмарски певец-чалгар тръгна да разтуря държавата в деня й за размисъл преди (надявам се) едни от най-важните избори в последните 25 години. За кръчмаря след малко, нека се върнем няколко години назад и проследим събитията в перспектива.
От 01.01.2008 Серьожа Станишев, в желанието си да намали влиянието на (а по онова бурно на протести време и зависимостта си от) МВР на Румен Петков създаде ДАНС - под прекия контрол на Парламента. Публична тайна беше, че ДАНС обслужваше личните интереси на тогавашния премиер.
В последните седмици се нагледахме и наслушахме на компромати от всички посоки, включително безобразно грозната история с тоалетната в Банкя и укриването от правораздавателната система. Бяха разкрити лагерите в прокуратурата, разделението, сплетните. Всъщност, прокуратурата обслужвала интереси на този или онзи. Шок!
Завесата на тази грозна картинка беше повдигната за да може вотът да бъде разводнен, повече гласове да отидат към партийни паразити като \"Атака\" и РЗС например, издънки на същата партия-столетница, пуснала пипалата си навсякъде в прогнилата ни държавица.
Стигна се до интервюта като това, в което конфликтите на интереси на един журналист (наричан накратко Палачинката) са толкова много, че той може да се нарече само подлога, уред, използван само при крайна нужда. Палачинката, например, не се притеснява да казва как ходи на гости на новоизбран премиер и му прави подаръци. Не се притеснява да разказва как злоупотребява с властта си, нито как собствените му пристрастия (\"Подкрепях го, защото беше добро момче, казва за Борисов Бареков\") са влияели върху работата му.
Та същото това момче на повикване по плажовете на Френската Ривиера се изцепи вчера да прави добрини на народа и с присъщия си просташки маниер да разкрива най-големия заговор след 1989. Съжалявам, Палачинка, за мен ти си по-долна измет от проститутките на Околовръстното. И на тях, и на теб, а още по-малко на ДАНС вярвам.
Иначе, скандалът е грандиозен. За мен е скандално как изобщо може партийно репрезентиран собственик на печатница да спечели обществена поръчка, но с правотоврческите способности на Искра Фидосова - толкова.
Между другото, впоследствие може да се окаже, че бюлетините са брак, но къде са прокуратурата и ДАНС сега и защо мълчат? Трябва ли да се анулират изборите заради съмнения в манипулация? Защо пак сме на тъмно, когато трябва да решаваме? Защо разни палачинки са нашите очи и уши? Защото сме позволили, затова.
Накрая, останаха две неща: да гласуваме днес и да споделим безбрежния оптимизъм и инициативност на тези младежи:
За пейки е оригиналът, но посланието е също толкова приложимо и за цяла една държава. Напред!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за малките неща - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за малките неща | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за малките неща
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nНапример, да се състезаваш с лятна буря. И да спечелиш, естествено.
Или тази снимка:
Или тази песен:
Време е за позитивно мислене. Спешно :)
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за (равно)сметката - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за (равно)сметката | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за (равно)сметката
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nПартията-столетница (нямаща нищо общо с БКП, пу-пу-пу) се готви да взима властта и - този път лапаницата явно ще започне от самото начало.
Публична тайна е, че БСП/БКП, както и обръча от фирми около нея, са в критично състояние и имаше опасност да не прокопсат при негативен резултат на последните избори.
Само Бог знае какво са обещали на \"защитниците на националния интерес\" от Атака в замяна на тяхното мълчаливо съгласие с новата порция безобразия, които предстои да търпим целокупно четири години.
Ако всичко това не ви звучи достатъчно апокалиптично, зад кулисите се прокрадва грозната глава на фирмения обръч. Силно нелицеприятните пернишки бизнесмени Иво Иванов и Димитър Борисов - монополисти на столичния боклук и ликвидатори на ЦСКА се завръщат на сцената след четиригодишно мълчание с мега-гига-милиард-евров проект за застрояване на Карадере. За капак, държавата - представлявана от три министерства - може да помогне за разсипването на една от най-красивите местности по Черноморието.
Ами, вие, драги читатели, си ги избрахте. Сега е време в тиха паника да си съберете багажчето и да хванете първия самолет за Европа-та, където безкрайни тоалетни чакат лъскане, безброй чинии чакат миене - а роднините ви тук чакат да им помагате да изплащат външен дълг от безмислен, морално остарял руски АЕЦ.
Баш балъците оставаме с надеждата да се случи едно от следните (във възходящ ред на вероятност):
а. на суверенът да му писне
б. да не остане за крадене
в. ядрен взрив да отнесе централата на Позитано 20, барабар с всички яташки гнезда - ДПС, РЗС, Атака, Меглена Кунева, ТИМ, Титан и всички знайни и незнайни герои на прехода.
ПС. Още една публична тайна е, че дупнишките братя-мутри-барети-разбойници-феодали Галеви вече са си у дома - и безнаказаният им рейд с протекциите на партията-майка ще продължи. Така, в шеги, закачки и беззаконие, безпътицата продължава.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за следващите четири години - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за следващите четири години | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за следващите четири години
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nЗа последно пиша за политика, обещавам. Вчера бях сърдит какво ни се готви в следващите месеци, днес вече ми се плаче. И емигрира, естествено, но бягството, казват, не е решение.
Става въпрос за правителството, естествено, по-конкретно:
- бъдещият ни външен министър празнува 9.9.1944, вижте обосновката (!?). Няма лошо да си комунист, но, както гласи френската поговорка, ако си комунист след 30, всъщност си глупак. Забравих да изтъкна специалните си чувства от \"експерти\" с 0 години трудов стаж. Препратка: Симеон Сакскобургготски, Серьожа Станишев.
- бъдещият ни министър на \"инвестиционното проектиране\" (!?!?) Калин Тихолов е известен с някои от най-скандалните проекти по Черноморието, включително \"Дюнигейт\". Докато в нормално общество този човек би проектирал единствено вътрешността на килията си, ние го правим министър.
ПС. Или, както казва сестра ми, Кога \"О, неразумни юруде,/ поради що се срамиш да се наречеш българин\" стана \"Кажи ми, кажи, бедний народе,/ кой те в таз рабска люлка люлее?\"
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ... за мекото \"л\" и различните последствия - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n… за мекото “л” и различните последствия | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
... за мекото \"л\" и различните последствия
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nОще в миналото си есе писах, че с политика повече няма да се занимавам, следващата история е житейска - и, бих казал, доста поучителна. Не четете, ако не искате да си развалите настроението.
Годината е 2009, месецът - януари.
Народът протестира пред Народното събрание, след като доставките на природен газ от Русия бяха спрени, оказа се, че в хранилището в Челопеч няма задължителният запас за 60 дни пълна мощност и се оказахме на студено. Живея в центъра на столицата и не съм свикнал елементарни привилегии да ми се отнемат - затова на протеста бях и аз.
Много от приятелите ми знаят за ареста, побоя, аналното претърсване, безобразията в Четвърто РПУ, извършени от хора, на които заплатата се плаща от моите данъци, по заповед на тогавашния вътрешен министър Михаил Миков. Дни по-късно последният разпространи в медиите откровена заплаха срещу протестиращите - полицията била използвала само необходимото количество сила, имало запас от още. Съдете за ситуацията сами:
В ареста, между порциите бой (навярно, в реториката на М. Миков, създавам впечатление на агресивен) станах свидетел на това как възрастен човек, арестуван редом с мен, моли за лекарски преглед, тъй като не се чувства добре. Отговорът на трийсетина годишния полицай ме втрещи с неуважението и агресията си:
\"У'екар ли? Не знам какво е това! Лекар знам какво е, но у'екар не! Никакъв у'екар за тебе!\"
Действието се разви пред шейсетина свидетели. За мен последваха разпити и обвинения в шпионаж в полза на Германия (!), но за съдбата на горкия старец не разбрах нищо. До няколко дни по-късно: починал беше в ареста. МВР тогава заяви, че е автоджамбазин и дори, че не е имал оплаквания.
Превъртаме лентата в 2013:
М. Миков е вече председател на Народното събрание - нещо повече - цяло правителство се закле с превърналата се в каламбур реплика \"Заку'ех се!\": 19:30 от репортажа. Никой не оспори валидността на клетвата!
Като привърженик на служебния премиер и добрите обноски, не търся реванш от М. Миков, не търся дори обяснение. Искам само да напомня колко различна можеше да е съдбата му, ако друг раздаваше правосъдие (и заповеди).
Скромно Ви призовавам Ви да споделите тази история, за да си спомним този човек, а и за да не допуснем подобен погром отново. Гражданското общество е на ход!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за копърчето - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за копърчето | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за копърчето
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n\tДнес беше страхотен ден. Освен обичайната за събота разходка, успях да се насладя и на няколко часа четене на любимя тематика - Япония. Преди три седмици излезе <a href=http://www.book.store.bg/p102392/iaponskata-civilizacia-bratislav-ivanov.html> тази </a> книга, която така и не успях да прочета в деня на купуването... или в следващите три седмици.\n\t \n\t \n\tРазхождайки се из Дивия Югозапад, ароматите на настъпващото лято бяха навсякъде: липа, люляк, билки и треви създаваха неповторимо усещане на свобода, както само природата може. И както често става, поисках да отнеса част от тази магия вкъщи. Седнах и си набрах малко мащерка с идеята да си направя чай у дома.\n\t \n\t \n\t
\n\t \n\t \n\tНа връщане хората ме гледаха странно, отдадох го на абсурдния си вид. Реших, че всичко ще свърши със слизането от автобуса. Нищо подобно: хората ставаха все по-любопитни и все по настоятелни в интереса си към мащерката. Както обикновено, аз не ги карах да се чудят твърде много и демонстративно понесох мащерката върху книгата. Щом като в страната на гъзарите, живеещи на кредит, е срамно да си занесеш мащерка вкъщи, така да бъде.\n\t \n\t \n\tПрекосявайки НДК, човек в началото на трйсетте си години ми отпери въпроса:\n\t \n\t \n\t\"Това копърче ли е?\"\n\t \n\t \n\tНямах какво да отговоря на това. Чак на метри от дома осъзнах, че никой не попита за книгата. И никога не го е правил. \n\t \n\t \n\tPS. <a href=http://www.lentata.com/page_5378.html> Този епизод ми напомни за историята на Кънчо.</a>\n
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за фрустацията - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за фрустацията | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за интернет лумпените - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за интернет лумпените | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за интернет лумпените
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
От няколко дни, всъщност точно от седмица българското гражданско общество най-накрая показа, \nче не е на ръба на забравата за собственото си съществуване.
\n\n
\n\n
Странно и необяснимо за мен, но се оказва, че държавните ни ръководители явно не са подготвени - нито интелектуално, \nнито психологически, нито дори - парадоксално - политически за новосъздавалата се ситуация. \nИ докато търпеливо ги изчакваме (ще рече, не сме ги изринали с парцалите все още) да се ориентират в ситуацията и да си тръгнат сами,\nсе налага с горчилка да се надсмиваме на, меко казано, неадекватното им поведение.
\n\n
\n\n
Един такъв повод беше създаден вчера, когато психологът-анонимник Христо Монов \nобяви протестиращите за Интернет лумпени, способни да протестират срещу собственото си съществуване. И докато проучвах кой ли ще\nе този капацитет (оказа се назначен за председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта), той обяви, че в някои страни\nотнемали родителски права, ако децата ти участват в протест.
\n\n
\n\n
По отношение на “протестите за всичко”, бих желал да коментирам, че протестираме срещу номинирането на социални пиявици като вас, Монов,\nна отговорни позиции като “Председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта”. Може да не Ви харесва, но това искане\nе доста конкретно и, по моему, съвсем наясно. След като се опитахте по добрия стар комунистически маниер да си съчините добре звучащи\nизвниения, като например \nче висенето в Интернет е вид зависимост, бих желал да Ви попитам: \n
\nНаричате ли пациентите си “парцали”?\n \nСмятате ли, че подобен тип нарицателни са добра предпоставка за увеличаването на диалога с протестиращите?\n \nСмятате ли, че сте добър психолог, щом изпускате нервите си по този начин?\n \nСмятате ли, че позицията, на която сте назначен, отговаря на възможностите Ви, предвид вчерашното Ви изказване?\n \nБил ли сте във Франция, за да твърдите, че тук хората протестират против всичко?\nЗнаете ли, че БСП е единствената българска партия, \n доказано използваща манипулации, благодарение на анонимността на световната мрежа?
\n\n
\n\n
Междувременно, шизофренията на партията-столетница доведе до \nотричане от Христо Монов , тъй като се оказва, че той не е член на БСП, нито на НС на партията. Какво прави тогава в Парламента?
\n\n
\n\n
Тези - и други - въпроси, тази вечер в 1830 пред МС, Парламента, на Орлов мост…
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за класовите различия - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за класовите различия | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
След като дори това цирково изпълнение не беше достатъчно да отклони фокуса на обществено внимание, от формалина изплува Велислава Дърева. Тя реши да ни разкаже от страниците на в. “Дума” за класовата натовареност на този протест.
\n\n
\n\n
Може и да “не ги разбирам нещата” (вероятно, защото не съм бил уволняван досега, в противовес на другарката Дърева), но аз не намирам престъпение в бъденето си млад, успял и социално неудовлетворен. Не се чувствам обременен, защото имам добра работа или добро образование - а по-скоро буден. Такъв, който не се води от размаханите пред лицето му 20 лева под формата на детски надбавки и не повтаря мантри във възхвала на управляващата върхушка. Замисляли сте се колко трябва да е гротескова картинката, та ситите да се бунтуват? Тези същите, от “София 1000”?
\n\n
Да, аз съм внук на репресираните от режима, син на свободномислещите глупаци от 1989/91 и все пак - носител съм на всичко онова, което комунизмът в България се опита да потъпче посредством масови кланета и налагане на пошлост, посредственост и недодяланост в продължение на 45 + 24 години. Гордея се да се нарека “елит” и да не приемам Орешарски, Станишев, Местан, Сидеров или Борисов за такъв. Във Вашите очи, разбирам, хората с възпитание и добър социален статус са “лупмени”, “боклуци”.
\n\n
\n\n
Кошмарът Ви, другари, се сбъдна - образът на Делян Пеевски, епитом на неграмотност и некомпетентност - загуби. За Ваше щастие, ние не желаем отмъщение и няма да пролеем свещената Ви телешка (пардон, работническа ) кръв. Но няма да ви позволим да ни водите никъде повече. Защото мястото на хората без образование може и да е да водят стадото, но 40 000 вече показаха, че не са стадо.
\n\n
\nДнес, врочем, е Еньовден, а според поверието, който си подаде оставката днес, ще се радва на крепко здраве през цялата година.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...Sunny... - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…Sunny… | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...Sunny...
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
Съни беше просто едно усмихнато и объркано момиче в “Ескобар” във вечерта, когато се запознахме. Но лъчезарността ѝ и волята ѝ за живот бяха поразителни.
\n\n
\n\n
Познавах Съни за няколко часа. За тези няколко часа се убедих, че прякорът ѝ я описва точно. И макар да се срещахме случайно още няколко пъти, не очаквах да чуя за нея отново.
Странно е обществената трагедия да стане лична . Странно е да се чувстваш близък - или наранен - след такова кратко познанство.
\n\n
Усмихвам се, а ми се плаче. Плача тихо, докато пак се усмихвам. Време е за една песен. И повече усмивки, докато още можем.
\n\n\n\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...alea iacta est - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…alea iacta est | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...alea Iacta Est
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
“Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“ - В. Лъвский
\n\n
\n\n
Седя си на този полупразен площад и, търсейки начин да се постопля в три сутринта, мисля.
\n\n
Видно е, че нямаме нужда от корумпирано и зависимо от олигархични интереси правителство, още милиард дълг с неясна цел и неадекватно представителство на всички етажи от публичната власт.
А от какво имаме нужда? Нормалност? Хайде малко по-конкретно, за да не ни обвинят отново, че нямаме искания.
\n\n
За начало имаме нужда от истинска лява партия: такава, която не се грижи за бедните и малцинствата с еднократни помощи, колкото да оцелеят до следващите избори; такава, която не тегли заеми без нужда “за да има буфер”. Та това хипотетично “ляво” трябва да създава работни места и за нискоквалифицираните, да се бори за интеграция на малцинствата, вместо за разделянето на обществото на бедни и богати, на граждани и провинциалисти, на “готини” и “други”. Ние сме достатъчно малка нация, за да се делим. И достатъчно малка нация, за да знаем, че Бат Сали е разбойник и търговец на гласове (влияние), а не легитимен народен представител на малцинствата.
\n\n
Tрябва ни опозиция - не такава, която си врътва опашката и се затваря в Банкя, а такава, която търси и намира диалог. Съгласен съм, че диалог с окъпани във власт неадекватници не се намира лесно, но нали по-умният отстъпва? Или, перефразирайки онзи виц за Бойко Борисов, в Парламента всеки е по-малко умен от всички останали? Четири години ли ще плащаме заплати на 98 неработещи?
Имаме нужда от последователни хора, отстояващи позицията си с аргументи, не шикалкавене. Имаме нужда от политици с реален трудов стаж в един отрасъл, не политически пиявици с 0 дни работен стаж, пожарникари, царе или доносник-философи. Сиреч, имаме нужда от пълна лустрация, но не само на ДС отпреди ‘89, ами и на всички, които карат страната към катастрофа до днес. “Затвор”, в този ред на мисли, не трябва да се възприема като нещо далечно и немислимо.
\n\n
Накрая, имаме нужда от доблест и решителност. Промяната зависи от всеки от нас, тя сме ние. Докато не променим мисленето си, докато не си търсим правата и не ги отстояваме ден след ден, няма как да изискваме това от управляващите. Накрая, все пак, който плаща, поръчва музиката!
\n\n
Рубикон е преминат. Остава да си спечелим битката.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за самотата в глобализирания ни свят - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за самотата в глобализирания ни свят | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за самотата в глобализирания ни свят
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
„Бяха сред обществото, но бяха в пустиня…”
\n\n
По-рано днес гледах следната презентация (само девет минути) от серията Тед:
\n\n\n\n
Интересна тема, особено за мен, като човек, занимавал се известно време с маркетинг от една страна и с динозавъра “семантичен уеб” - от друга.
\n\n
Оказва се, че стремежът ни към персонализация на всичко всъщност ни вреди да бъдем различни, пречи ни да избягаме от ограниченията на ежедневните си интереси.
\n\n
Хареса ми и тонът на оратора - вместо обичайния трактат на тема колко лоши са корпорациите, получаваме съвети и насоки как можем да избегнем капаните на масовата персонализация.
\n\n
И все пак - посланието остава плашещо. Нима вместо да бъдем по-свободни и по-обединени от всякога, всъщност се оставяме да бъдем водени от скриптове без морал и душа? От нас зависи.
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за позитивизма - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за позитивизма | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за позитивизма
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n\n
От месеци насам бивам обвиняван в черногледство, включително ми предложиха да водя алтернатива на рубриката на Не!Новините “Петъчен оптимизъм” под надслов “Ежедневен негативизъм с Димитър Шалварджиев.”
\n\n
Сългасен съм, така е. От една година (откакто се върнах от пътуването си в Южна Америка) се боря със себе си, опитвам се да бъда позитивен. Малки крачки, казват, печелели големи състезания.
\n\n
Отварям тези дни новинарски страници, оказва се, че безкрайно прогресивните ми сънародници се страхуват от бежанците, на които самите ние сме отредили сурова съдба в България. Нещо повече, започнали са да разпродават апартаменти?!? Има обществена истерия срещу едни препатили хора, подклаждана от ксенофобска партия - наистина ли мислите, че така живеят джихадисти?
\n\n
Натъжавам се. Замислям се колко струва човешкият живот - колкото на снимки 5-9 тук. Е, няма да съдя прекалено хората, чиито хоризонт стига до носа им. Ще продъла да ходя през уикендите из бежанските гета. И да си търся правата от онези, които плащат по 1100 лева на бежаномесец, а настаняват бежанци в изоставени сгради.
Отварям вицовете: щели да дават Нобелова награда за мир на Путин, задето е спасил Сирия от наказателната акция на предишния лауреат на наградата. Много смешно. Следващият: “Трябва ли да е смешен вица, за да те пратят в Белене?”
\n\n
Затварям браузъра, медитирам трийсет секунди и продължавам. Животът е твърде хубав и минава твърде бързо. Ще отида в “Овча купел” още днес. Там хората са щастливи въпреки всичко. Пътьом се надявам да се запозная с Лео. Животът е хубав, въпреки всичко.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Истанбул - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Истанбул | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за Истанбул
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
Има нещо перверзно в това да се опитваш да опишеш неописуеми градове, нещо като предизвикателство за егото ти. Все пак, стотици милиони хора са посетили един град, но никой от тях не е успял да го опише. Причините за това са много, в известен смисъл световните столици предизвикват въображението ти - там нищо не е невъзможно.
\n\n
Един подобен пример е Цариград - понастоящем Истанбул - пленявал съзнанието на пътешественици в продължение на петнайсет века:
\n\n
\n\n
Посетих града за няколко дни, и не претендирам да съм го разгледал дори повърхностно, камо ли да мога да разказвам за него. И все пак имаше няколко епизода, които ще отекват в съзнанието ми задълго:
\n\n
\n
\n
Истанбул е огоромен международен център, видимо обърнат към арабския свят. Явно комшиите съзират много по-голям потенциал на онези пазари и развиват вътрешната и външата политика в това направление. Тук не говоря само за Ердоганската национална доктрина, а за привличане на инвестиции на всички нива - манифестиращи в 5-10% надписи на арабски по улиците. Може да ви се струва незначително, но за мен е достатъчно индикативно.
\n
\n
\n
Търсехме такси в една дъждовна сутрин. В близост до хотела имаше няколко стоянки, избрахме най-близката. Шофьорът ни предложи да минем 150 метра по-надолу по улицата, защото е дълга и еднопосочна, а в края ѝ ще можем да хванем такси в нашата посока, което да ни спести 20 лири (около 14 лева). Уау!
\n
\n
\n
В Истанбул няма български медии. Хотелът ни разполагаше с пребогата сателитна програма от 900 арабски, немски, английски, френски, македонски(!), гръцки и румънски канала, но нито един български. Учудващо е, предвид близостта ни и потенциала на турския пазар (петия най-бързо развиващ се световен пазар не е за изпускане?), но явно е по-интересно да изясняваме защо Боевски си е в България, отколкото да развиваме международни отношения.
\n
\n
\n
Пазарлъкът не е спрял да бъде фактор. Изобщо, ако не искате да се простите с парите си, по-добре не се подвеждайте по напористи покани от предприемчиви продавачи :)
\n
\n
\n
Шарен и кичозен град, в който всеки може да намери нещо интересно. Доста скъп. Но и град в постоянно движение, с хилядолетна история и с население, раздвоено между традиционализма и глобализма, консервативен, но любопитен, град на два континента и много култури. Град, който трябва да посетиш.
\n
\n
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за смяната на караула - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за смяната на караула | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за смяната на караула
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
Вчера беше ужасен ден. Видях снимката, станала новина днес - снимка на плачещата си сестра, притисната от мощните плещи на изпълнителната власт:
\n\n
\n\n
Странната шапка на лицето на полицая е маска - от онези, незаконните. Полицаят е неидентифицируем, както и всичките му колеги. \n С няколко думи, само с присъствието си в този вид полицаят е толкова нелегален, колкото е нелегитимно управляващото правителство на малцинстовото. \n Но е полицай. Но… е незаконен. Но… сестра ми е в арестувана… Но… не е направила нищо лошо! Но… в ареста не ходят праведни хора. Но… в ареста убиват невинни хора!
Ние само си искаме държавата. Искаме парите ни да не потъват в черни дупки или каци без дъно. Искаме върховенстов на закона, разделение на властите, ред и справедливост.
\n\n
Без хора като сестра ми, нашата справедливост няма да тържествува. Без инициативността и енергията на хора като сестра ми, ще тържествува справедливостта на повелителите на бедните и неграмотните - на техните негласни феодали. Без сестра ми гласът ми щеше да бъде с едно гърло по-слаб:
\n\n
#оставка.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...една гледна точка - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…една гледна точка | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...една гледна точка
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Бойко Атанасов - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Бойко Атанасов | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Бойко Атанасов беше един от най-добрите учители, които съм имал: не само по немски език, по принцип. Макар да не ми е предавал повече от срок и половина, с него имахме удоволствието да се впуснем в най-интересната (и сложна) материя на немската култура: Гьотевия Фауст.
\n\n
Множество паралели могат да се направят между книгата и учителя. Дуалността на Бойко Атанасов си проличава дори в последните му часове: наглед спокоен и ведър, а всъщност изпепеляван от вътрешни огньове, от една страст: да върне Класическата гимназия в центъра на столицата, където тя принадлежи. Такъв помня Бойко Атанасов - страстен, непримирим, но всякога спокоен и винаги страхотен събеседник. И, разбира се, както подобава на един учител - високо начетен.
\n\n
Откакто не изучавам немска класическа литература, не бях се чувал с Herr Atanasov. Сега, когато не е сред нас, съжалявам искрено.
\n\n
Почивай в мир, Herr Atanasov, за мен ти значеше много.
\n\n
ПС. Няма да пропусна и цялата помийна яма, в която се е превърнал спорът за НГДЕК.
\n\n
Тоталната разруха на образователната ни система тласка това престижно училище в покрайнините на София - една срамна позиция. Защо културното министерство пропуска факта, че София, за разлика от повечето европейски столици, има само една класическа гимназия?
Може и да не знаете, майка ми се занимава с неврология, по-специално с рехабилитация (включително на пациенти с Множествена Склероза, MS). Така попаднах на следния 12-минутен филм:
\n\n\n\n
След почти две години без активен спорт, в началото на годината поднових бягането три пъти в седмицата. Не смятам повече да спирам с бягането. Просто нямам достатъчно време, и този път не е, защото имам работа.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за популизма - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за популизма | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за популизма
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
Директната демокрация си има много лица и много форми - почти колкото безцеремонния популизъм.
\n\n
За да бъда в крак с модните тенденции, се наложи да си регистрирам twitter, та да питам г-жа кметицата за установения ред на работа в Столична Община.
Две десетилетия след като Deep Blue на IBM покори шахмата, днес това се случи с друга древна източна игра, изискваща дори по-задълбочено мислене. И макар много хора да си кажат “И какво от това, все пак е само игра”, истината е, че областите на човешко надмощие над машините намаляват с изумителна скорост. Когато и езикът бъде усвоен и тестът на Тюринг бъде преминат, ще остане единствено тривиалната задача на миниатюризацията и окомплектоването на новите ни господари.
\n\n
Какво следва не можем да предскажем, но логиката не диктува милост - по същия начин, по който ние не показва(х)ме милост към природата, по-низшите видове и дори изостаналите цивилизации. Ако имате интерес, препоръчвам Superintelligence на Ник Бостром, както и няколко по-стари книги - от 2004 и дори 1985, които имат същото заглавие - Singularity.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за България и Сърбия - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за България и Сърбия | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за България и Сърбия
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
През почивните дни съдбата ме отведе вместо на Ruby конференция, до Белград и Будапеща. В сръбската столица, където в началото на века се водеха военни действия, животът ври и кипи. Самият град прилича повече на централно- отколкото на източноевропейски.
Забележителната разлика, по моему, е в старанието на сърбите. В желанието им да превърнат все по-малката си държава в приветливо място за живот. Гледайки музеят на Тесла (горе), гледайки обикновените къщи - може би не санирани, може би с рушаща се мазилка - но с големи саксии с цветяс, дух и живец - нямаше как да не отблележим колко малко, всъщност, е нужно.
\n\n
За да подкрепя горното твърдение с нещо измеримо, се спрях на дисциплина, която в най-голяма степен показва старанието, дисциплината, волята за прогрес: спорта.
\n\n
Спортът е подходящ по няколко причини: бил е “витрина на социализма” преди 1989 и за двете страни, има нужда от разумни инвестиции на пари и време (в екипировка, в треньори и в школи), има нужда от постоянство и старание (на администрацията), от приемственост (на поколенията и на властите). И защото сме генетично, географски и на брой много близо до Сърбия. Защото, ако приравним КЕШ-а на Цървена звезда от 1991 с 4-ото ни място на Световното през 1994, имаме подобни стартови позиции.
\n\n
В името на безпристрастността, ще сравнявам представянето на националните отбори в отборните спортове. И така:
\n\n
Олимпийски игри:
\n\n
\n \n
\n
Държава
\n
Atalanta 1996
\n
Sydney 2000
\n
Athens 2004
\n
Beijing 2008
\n
London 2012
\n
Rio de J 2016
\n
\n \n \n
\n
България
\n
3 / 7 / 5
\n
5 / 6 / 2
\n
2 / 1 / 9
\n
1 / 1 / 3
\n
0 / 1 / 1
\n
0 / 1 / 2
\n
\n
\n
Сърбия
\n
1 / 1 / 2
\n
1 / 1 / 1
\n
0 / 2 / 0
\n
0 / 1 / 2
\n
1 / 1 / 2
\n
2 / 4 / 2
\n
\n \n
\n\n
\n\n
Цифрите може да не са особено информативни, затова ето и графика:
\n\n
\n\n
\n \n \n
\n\n
Забележете, в Сърбия между 1991 и 2001 официално се водеха военни действия, НАТО бомбардираше Белград.
В заключение, умишлено пропуснах футбола, който е също толкова феодален, и върви надолу може би по-бързо от останалите спортове. И не критикувам спортистите ни, напротив. Мисля обаче, че имаме какво да научим от западните си съседи - за отношението, за начина на мислене, за дисциплината и самоуважението. И, в края на краищата, да станем по-добри.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за уроците от последния маратон - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за уроците от последния маратон | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
След като бягането през 2016 да започна с повече bling отколкото добра подготовка (18 минути за 4 километра :О), бях позагубил надежда за някакви постижения тази година - предвид постоянния спад в подоготовка и мотивация.
\n\n
После се върна мотивацията, основно благодарение на десетте поредни сряда сутрини, в които тренирах с групата по интереси. После завърших първия си триатлон:
Мъжествено е, зная. А понеже тренировките в сряда продължиха без спирка, приех, че няма как да не се запиша, барабар с мъжете от групата, на Софийския маратон.
\n\n
Уроците накратко:
\n\n
От 100 единици болка, задължителни за всяко подобно изпитание, тази година си спестих няколко основни групи:
\n\n
\n
\n
болките от електролитен глад
\n
\n
\n
болките от студ / премръзване (ръкавици + buff, комфортна комбинация)
\n
\n
\n
преумората от въглехидратно източване на клетките, чрез гелче на 25-я километър
\n
\n
\n
ядох правилно в последните дни, наспах се добре, отидох навреме
\n
\n
\n
протъркването
\n
\n
\n
остава отворен въпросът дали си заслужава да се тича с контузия (възпалено сухожилие между пръстите на левия крак, от ходене)
\n
\n
\n\n
Онова, за което не можах да се подготвя:
\n\n
\n
\n
темпото (аеробно, основно), което да ми стигне за резултат под 3:50; на км 11 имаше повръщатетелен рефлекс
\n
\n
\n
издръжливостта между км 15 и 25 - там темпото спадна необратимо
\n
\n
\n
крампи на двата прасеца - особено след км 25 - вероятните причини са обезводняване, или, както научих по-късно, не си вдигам краката до нивото на коленете
\n
\n
\n
не успях да си оставя раницата на стартовия подкрепителен пункт, което не ми попречи безкрайно, но не беше и от помощ
\n
\n
\n\n
Сега остава да задържа формата през зимата (но как?), после да се подготвя по-добре за следващия сезон. 345 дни за 3:45.
Започвам този текст със забележката, че като всеки съвременник с добро образование, вярвам в демокрацията. Безспорно, неочакваните резултати напоследък - #Brexit или избора на Тръмп, или дори нашенския свръх-популистки референдум на един селски циркаджия - разклащат доверието в този инструмент. Но както уместно отбеляза скоро правителственият експерт Божидар Божанов, не демокрацията е дефектна, а имплементацията ѝ.
\n\n
Разбира се, събитията имат много и различни интерпретации - доколко равенството пред урните може да съществува в общества с ярко очертани расови, полови, социално-икономически и интелектуални разделения; няма ли “прецакването на системата” от непредвидими популисти да се окаже, дългосрочно, по-добро решение за изглаждането на социалните неравенства; не е ли твърде сложно и неефективно да се управляват централизирано големи, федерални държави; идва ли дъговиден завой на политическите и икономически процеси от последните 70 години… Но не за тези избори ще пиша в следващите редове - а по много по-практичната тема “За кого да гласувам в неделя?”**
\n\n
Дилемата
\n\n
Моят кандидат - единствният предварително заявен и в голяма степен доказан про-европейски политик - не е част от балотажа. Това, разбира се, не е причина за апатия - напротив, налагат се дори допълнителни усилия да бъде компенсирана умишлено вялата, кратка, неинформираща и безлична кампания на дваматапретенденти - които ще се наложи да наричам по-надолу “червен генерал” и “селска тетка”.
\n\n
Празен вот / Не подкрепям никого
\n\n
Започвам оттук - омерзен от очертаващата се “битка” между двамата крепители на статуквото, бях решил, че ще гласувам по този начин - този глас най-точно описва моята позиция.
\n\n
И след това се сетих за изгубеното поколение - на родителите си, което чрез апатията си - и безпътицата, в която все по-дълбоко затъваше - чрез серията “протестни вотове” или самообявени изолационни акции докара изборите до платена с кебапче малцинствена група, определяща дневния ред на всички нас. Отказвам да бъда част от тази традиция. Ще търся до последния момент по-малкото зло между двамата кандидати, без значение колко време и ресурс ми отнеме това. Единственият смислен ход за излизане от статуквото е информиран избор на по-малко лоши кандидати. В годините липсата на кадри беше именована различно - от “навсякъде има мат’риал” до “лош човешки материал” и “аз съм прост, но и вие сте прости”. И все пак, колкото и да сме прости, знаем - от нас зависи да изберем по-добро бъдеще за себе си - и онези след нас.
\n\n
Червеният генерал
\n
\n
Генерал Румен Радев през 2015 подписва - след дискусия с министър-председателя - охрана на въздушното ни пространство от НАТО. Девет месеца по-късно, повлиян или не от нови кариерни перспективи, решава, че това е пагубно.
\n
Генерал Румен Радев следва, като военен, да бъде деполитизиран. Трудно е да се повярва, че подкрепата за кандидатурата му не е била предварително договорена, което означава, че е бил в нарушение на клетвата си в последните години от службата си. За това потвърди, без да иска и по друг повод, Ивайло Калфин.
\n
Генерал Румен Радев, в ролята си на ръководител на ВВС, е развил кариерата на любовницата си, правейки я директно подчинена на себе си. За мен това е недопустим конфликт на интереси - но и повдига завесата на това как и колко е работил за интересите на данъкоплатеца ген. Радев.
\n
Румен Радев има отлични атестации от кариерата си на летец, включително от НАТО, с които той доскоро се гордееше
\n
Румен Радев е кандидат в комплект с Илияна Йотова - тема, която ще засегна в личните си мотиви - но твърди, че е издигнат от Инициативен комитет - което е смехотворно твърдение, в комплект с нарушението на военната му клетва в т.2
\n
\n\n
Селската тетка
\n
\n
Цецка Цачева, председател на Народното събрание от 2009, се оказа с нередовна диплома за Юридическо образование и то - задочно. Или поне основателните съмнения са налице, а хипотезите на ответниците не звучат убедително. Това е в ярък контраст с доказано добрите академични резултати на генерал Радев.
\n
Цецка Цачева е била член на БКП, нещо повече - различни източници я поставят високо в йерархията на плевенската партийна структура. Последните “разкрития” по време на единствения дебат (колко парадоксално - толкова много са скелетите в гардероба, че кандидатите не биваха допускани да дебатират!)
\n
Цецка Цачева следва да замести Президента Плевнелиев - причините изглеждат ясни - последният не се оказа верен/послушен, нека го заместим с радиалната му противоположност. Тоест, Цачева ще бъде силно зависима от щенията на своя ментор. Това си личи и по ветропоказателната позиция по руския въпрос, както и по съвместното гостуване Борисов-Цачева: страх да не се каже нещо “грешно”.
\n
Цецка Цачева е “повече от същото” - статукво, беззаконие, или както можете да го наречете. Промяна няма да се случи, напротив - окопаването ще е все по-дълбоко, войната с гражданското общество - все по-позиционна - и открита, “младите и красивите” да се оправят или да си ходят. Тези сигнали, впрочем, вече бяха подадени. От друга страна, реална промяна би била възможна случила с активен президент, коректив на безобразията в страната - какъвто нерядко беше Плевнелиев, все пак в рамките на мандата си на обединител на нацията.
С Цачева, страната ще загуби обаяние/харизма/съчувствие в Президенството, но на фона на пожарникаря-охранител-ченге-бог-слънце-любовник-воайор Борисов, няма да падне под средното ниво за избираеми позиции от последното десетилетие. Като председател на НС, Цачева беше по-вяла дори от Йордан Соколов и Огнян Герджиков взети заедно.
\n
\n\n
Лични разсъждения, бележки и заключение
\n\n
\n
Илияна Йотова е едно от лицата, които буди у мен искрено отвращение - заедно с това на Сергей Станишев. Това са хора, достигнали или стремящи се към високи постове с 0 работни дни в кариерата си. Последният дори не е работил (= вечен студент) до 30-ата си година. Мое принципно убеждение е, че най-добрите управляващи са се реализирали преди това в конкурентни условия (постигнали са резултати в частния сектор) и са се прехвърлили към държавно управление. В контекста на България, такива хора са трудно подчиними на статуквото, защото не зависят от неговото корумпиране. Ярък пообен пример е Президентът Плевнелиев, бивш много успешен строителен предприемач, който често нарушаваше партийната линия в името на проевропейските принципи.
\n
Румен Радев представлява БСП - партията, съществуваща 28 години в шизофреничното състояние на наследник на БКП, но и нямаща нищо общо с нея партия. Щом е наследник на БКП, няма как да подмина наследството на първия терористичен акт в Европа през 1923; избития през 1945-52 културен елит - най-кървавата пролетарска революция; управлението 45 години от непригодни, необразовани диваци, чрез репресии, култ към личността и коленопреклонност към Москва; 3 документирани фалита преди 1989, един през 1997 - и - най-голямото родоотстъпничество от всички - нереализираното желание България да стане част от СССР.
\n
Изразеното желание за преразглеждане на санкциите към Русия е неоспорим жест, че партийната история не е забравена и про-руската политика ще бъде прокарвана на най-високо ниво в държавата. А какво ще стане, ако Русия ни обяви война или анексира черноморски територии? Може ли да се разчита на Главнокомандващ армията Радев? Ако смятате този въпрос за несериозен, моля, препрочетете предишния параграф. А сега си припомнете небрежните закачки от руски депутат, как те са изкупили Черноморието. А сега - Крим.
\n
Говорих вече за запазване на status quo с избора на Цачева. Спомнете си сега 1997 - тя поне беше скоро. Тази врата ли ще отворим? Това ли е лицето на ефективното противопоставяне на мафията, наричаща се власт?
\n
\n\n
Базирано на гореизложеното, вотът ми за червения генерал става невъзможен. Ако Румен Радев беше истински независим кандидат, дори и умерено про-руски ориентиран - то той щеше да бъде моят избор. Сами видяхте колко близко е “това, което имаме като кандидати” - и колко малко ги отличава всъщност. И колкото и да е привлекателно да накажем безобразията в държавата, нека го направим с ежедневна гражданска активност, а не поредната безсмислена разходка до урните.
\n\n
** пиша и публикувам текста в петък, с надеждата да не бъде използван в нарушение на Изборния Кодекс или с агитационни цели
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за отпечатъците - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за отпечатъците | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Преди дни коментирахме с баща ми, че ако върнем политическите вицове на мода, играта е загрубяла.
\n\n
Е, вместо виц, една карикатура:
\n\n
\n\n
За това къде трябва да оставя отпечатъци (а и коса) за анализ Москов няма да говоря, но ми става неприятно, че още преди да му е изстинал стола, се говори как системата за отпечатъци в болниците ще бъде премахната. Коментари като
\n\n
\n
“Ние не сме престъпници, д-р Москов, не ви трябват отпечатъците ни”
\n
\n\n
може да са популярни, въпреки напъните на учиндолския маоист, това не ги прави разумни, защото народът рядко е “разумен”. Народът, особено нашия, обича да му е лесно.
\n\n
В началото бе…
\n\n
В началото бе бюджетът на НЗОК, който всяка година се увеличава (2.5 млрд. лева през 2010, 3.2 млрд. през 2016 - по закон, т.е. без легендарните дефицити, в които изпада все по-рано през годината). Състоянията, покривани от касата намаляват.
\n\n
Как?
\n\n
Чрез пациенти-фантоми, чрез документирани прилежащо болни като хоспитализирани, чрез подмяна на диагнози и обявяване на непроведени изследвания и процедури. Замислете се - ако сте имали лошата участ да боледувате тежко в последните години, вероятно сте участвали (може би дори неволно) в подобна схема.
\n\n
Защо?
\n\n
Защото болничните администрации са неефектвини в усвояването на средства, а държавата (по-точно МЗ и НЗОК) - пословично слаба в контрола.
\n\n
…после мислехме да…
\n\n
После решихме да изместим акцента върху пациентите - все пак вината е споделена. Ако Вие сте ангажирани с лечението си, следва да се поинтересувате какво пише в епикризата и да оспорите евентуални неточности. Но нито Вие го правите, нито държавата има ефективен механизъм да провери. И се идентифицира нуждата пациентите да се идентифицират при всяко посещение в болницата - по проследим и трудно фалшифицируем начин.
\n\n
…накрая стана…
\n\n
Както се случва често, държавата изля парите ни в проект със слаба имплементация и още по-слабо обществено доверие - пръстова идентификация. Много хора се почустваха лично засегнати от новите правила, сякаш отпечатъците им са нещо чак толкова лично.
\n\n
Защо негодувам?
\n\n
\n
Защото току-що имплементирана, системата вече е одумвана и се правят планове да бъде премахната. Нито сме достатъчно богати, нито сме достатъчно способни да измислим и имплементираме по-добра система. Може да не ни харесва, но причината да съществува тази система е нечестността и незаинтересоваността на всеки от нас - и то за най-ценното - здравето.
\n
Къде бяха всички тези коментатори по време на обществените обсъждания на проектозакони? Има един сайт - http://strategy.bg/, на който се организират обществени обсъждания. Ако нещо не Ви харесва, проверете датите и споделете притесненията си преди то да е станало закон. Същото важи и за общината и града, в който живеете. Налага се, разбира се, да проявите интерес и загриженост - иначе се връщаме към макро-калейдоскопа: царя-Станишев-Борисов-Станишев-Борисов, а докато той се върти все ще печели… #КОЙ?
\n
Чак толкова ли ви “страхува” Борисов - или Делян, или Станишев - че недоволството се изразява гласно едва след като съответното правителство е паднало? Толкова ли е трудно, ако - въпреки демократичните механизми - бъдат приети непопулярни закони, да формулирате мнение преди да изхарчим парите?
\n
\n\n
ПС. Нито харесвам Москов, нито го защитавам. Става дума за елементарната логика, че колкото повече пилеем собствените си данъци, толкова по-бедни, нещастни, болни и неудовлетворени ще (продължим да) бъдем. А не е трудно да спрем да бъдем - трябват малко воля, интерес и целенасочени усилия. Промяната е в нас.
\n\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...как реших да се политизирам - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…как реших да се политизирам | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
В известен смисъл е модерно, а в друг - нужно, всеки да пише за мотивите си да “се политизира”, та барабар Петко с мъжете, по-долу са моите.
\n\n
Преди това
\n
очевидното - днес, 07.01.2017, Ивановден, дните ми като “безпартиен” приключиха, присъединих се като учредител към проекта-партия на Христо Иванов, Кристиян Таков и 75 други смели люде “Да, България”.
\n\n
Надолу в текста ще намерите лично мнение, разделено на “за”, “против” и “с особено мнение”. Надявам се оттук нататък да запазя обективността на мнението си, но, винаги когато то съвпада с мнението на новите ми съпартийци ще остава съмнение, а когато се различава - мога да бъда жален като разделител/скандалджия/отстъпник.
\n\n
Но демокрацията следва да бъде право на избор и аз обещавам да не бъда докаран с автобус и да не изям нито едно кебапче в замяна на личното си мнение.
\n\n
А - както след малко ще стане дума - самото разделение на послушковци и отстъпници е в основата на криворазбраната ни демокрация вече почти 30 години.
\n\n
ЗА
\n
Има две големи причини, които ме накараха да се присъединя.
На второ място - но наравно по значение с първото - са хората, които формулираха посланието. От 77-те души в Инициативния Комитет не намерих подозрителни носители на неясен морал - нещо, което не мога да кажа за никоя друга партия или коалиция. (Лукарски? Кунева? Безрадостният край на тази коалиция се виждаше още в началото.)
\n\n
ПРОТИВ
\n\n
Очертава се на следващите избори да има три десни алтернативи - ДСБ и партньори, РБ-2 и “Да, България”.
\n\n
При 7-10% гласуващи десни избиратели, рискът да не бъда парламентарно представен е съвсем реален - риск, който винаги ме е плашил и спирал да гласувам за партии като ДЕОС. Все пак се надявам на широка дясна коалиция между ДСБ и “Да, България”.
\n\n
В чисто личен (егоистичен) план, възможността да бъда громен и заклеймяван като соросоид, евротолераст, грантаджия или блогър ме е забавлявала, но и притеснявала: заради нуждата да обяснявам, че сестра може и да имам, но тя не се казва Иван.
\n\n
С особено мнение
\n\n
Отдалеч се вижда, че организацията се състои от интелектуалци и експерти, но хора без солиден управленски опит.
\n\n
Това се видя в голяма степен и по време на Учредителното Събрание, а и по време на организацията му. Организационният хаос е очакван във всяко ново начало, но колкото по-бързо бъде елиминиран, толкова по-бързо ще започне голямата битка за бъдещето на децата ни.
\n\n
Накрая, т.нар. в България “десни” партии - с уговорката, че конкретни политики не са формулирани - хронично страдат от липса на представителство сред широк кръг избиратели - сред малцинствата, в провинцията, в определени социални кръгове. Този проблем, макар и на думи осъзнат, не изглежда да е довел до конкретни действия по диверсификацията на учредителите, на партийните органи и пр. Промяната е невъзможна без широко представителство - а то би станало след нагледно обяснение - почти на всеки един от оставащите 90-93% гласуващи и половината негласуващо население какво правим и защо е нужно. В този аспект не съм съгласен с изказването на Христо Иванов, че “всички се досещат”.
\n\n
Дори така да е, нека им напомним. Нека им обясним какъв е нашият план. Нека им досадим с идеите си.
\n\n
Нека спрем да бъдем силно концентрирани основно на жълтите павета.
\n\n
Вместо финал
\n\n
“Ние трябва да мечтаем за една друга България. Да, България! И нека тази България бъде в центъра на всичко, което трябва да правим.” – Христо Иванов, декември 2016
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Тръмп и комунистите - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Тръмп и комунистите | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Както обикновено преди избори, неистини - в широкия спектър от откровена неграмотност до опашати лъжи, заливат всички публични и обществени канали.
\n\n
Днес, например, местна птица додо с червена партийна книжка и лидерски амбиции лъга за пореден път в национален ефир във връзка с конфликта ЕС / Русия. Цифрите са съвършено ясни и напълно достъпни и вече бяха вкарани в лицето на госпожата миналата седмица:
\n\n\n\n
Днес хипотезата бе, че ЕС забранил на България да изнася краставички в Русия, но, видите ли, Мерцедес оперира на руския пазар(!?). Истината е обратната - ЕС не е забранявал износ, а Русия забрани внос като ответен удар на икономически санкции срещу олигархичния обръч около Путин. А понеже олигарх без Мерцедес е жалка картинка, Мерцедеси - може.
\n\n
Напомня ли ви това за алтернативните факти на Тръмп? Е, паралелите не свършват дотук. Но изглежда истината няма значение днес.
\n\n
Думата не бе за лъжците, а онези които им вярват - младото (18-24) и излизащото от работна възраст (54+) извънградско поколение във Великобритания, в САЩ, а и у нас, според социолози. С какво Тръмп и Фарадж, а у нас Обединените Патриоти и теоретичните им опоненти от БСП/ГЕРБ (открийте разликите) печелят симпатии?
\n\n
\n
С лошото образование, оковало като в средновековен зандан подрастващото поколение
\n
С отказа на големи групи хора от идеята за образование изобщо
\n
С апатията на зле образованите да се борят за мястото си в обществото
\n
С обричането хора да се клатушкат между зле дефиниран реваншизъм спрямо средната класа и отчаянието на бита
\n
С възприятието на нов обществен договор (федерален или социален - няма значение) като единствен изход
\n
\n\n
И ето, две противоположности - социалисти и консверватори, две диаметрално противопоставени идеологии - но близки по радикализма си - намиращи се на срещуположни краища на света, се оказват сиамски близнаци в навика си да злоупотребяват с истината. Неслучайно идва приятелството с Путин - от една страна, защото искат да наложат нов световен ред, от друго - защото разчитат на същите властови механизми.
\n\n
Нещо повече, на тях принадлежи бъдещето - онова бъдеще, от чиято неизвестност се страхуваме и за която избягваме да предвиждаме.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за една книга - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за една книга | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
С изненада открих, че не съм препоръчвал книги досега в този блог. Частично, това се дължи на тенденцията да чета прекалено много техническа литература, а и на тъжната реализация, че твърде малко от книгите, които чета, залужават безусловно препоръка. Може би е заради изпростачването (обитовяване?) на темите и езика: въздигането в култ на автори като Мураками/Букай и на стилове като чиклит.
\n\n
Затова бях приятно изненадан, четейки задълбочени модернистични творби на съвременен автор; втори път - когато се оказа българин и трети - че имам честта да го познавам и наричам свой приятел.
\n\n
Книгата се казва “Образи и отражения”, и е на Велислав Иванов.
\n\n
Изкуството на книгата и задаването на въпроси започва още от корицата:
\n\n
<img src=”/images/obriotrazh2.jpg” alt=”корица на “Образи и отражения” style=”align: middle;”> \n
\"абстрактните естетически и екзистенциални теми са разгърнати чрез необичайни сюжети\"
\n\n
Героите на седемте разказа са изправени на границата между живота и смъртта, разкъсвани от вечни конфликти: като тези за верността към приятелството срещу искрата на любовта; или авторството срещу интерпретацията. Разказите да не са дълги и натрапчиви. Те представят класически проблеми и предлагат на читателя да размишлява над тях - не четейки гоголови нравоучения, а индивидуално интерпретирайки последователно литературни фигури и препратки. И всички те се коренят в по-предишната епоха на индустриализация, когато човекът и неговата култура са били (също като днес) изправени пред възможността да бъдат отпаднат от дневния ред, отстъпвайки мястото си на практични, ежедневни и банални по своя смислъл теми.
\n\n
Ако това не ви спечели за книгата (или вдъхнови поне да посетите блога на Велислав), оставям ви в компанията на Джон Колтрейн в съботния дъждовен следобед на това писание. Джон не бях слушал отдавна - и нямаше да слушам скоро, ако не търсех отговора на въпрос, зададен в книгата. А какво е животът, ако не постоянно търсене?
\n\n\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...как културата е по-силна от войната - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…как културата е по-силна от войната | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Добре разгледайте тази снимка. За много столичани, мен включително, тя символизира падението на цялата ни нация - загубата на национална чест в самия център на столицата.
\n\n
Но затова съм писал и преди, а и при целия този патриотизъм от всички страни, едва ли би била интересна тема.
\n\n
За разлика от една “летяща чиния”, издигната на труднодостъпен връх в средата на Стара планина, този паметник е съвсем достъпен, а заради монументалната си архитектура - сравнително лесен и евтин за поддръжка.
\n\n
Вместо поддръжката която заслужава, обаче, виждате разрухата, в която тъне тази уж светиня за толкова русофилски (24 от 25 на последните избори) партии и организации.
\n\n
Е, питам се, ако за светините си се грижат толкова другарите от БКП/БСП, Патриотичен Фронт, наследниците на Първия от ГЕРБ или Воля - то колко пък ще се грижат за избирателите?
\n\n
Впрочем, вие за кого ще гласувате?
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за целите и сроковете - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за целите и сроковете | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Има истории, които те мотивират да правиш нещата, които правиш по-добре, по-бързо или просто -
\n\n
с по-висша цел.
\n\n
Има я и тази история:
\n\n
Crashlands (игра) е създадена от трима братя, в отговор на диагнозата на един от тях - белодробен карцином на 23-годишна възраст. Във видеото по-долу, Samuel Coster разказва преплитащите се истории на семейната борба с болестта, и създаването на инди (малка и без бюджет) игра в паузите на химиотерапията - и вдъхновението да продължиш това, което правиш, по-добре, независимо от предизвикателствата на живота.
Тази сутрин, предприемачът-герой на хората, скролиращи през новините и цъкащи с език - работещи по усет и емоция, вместо с факти и закони - направи поредна поява в ефир със затормозяваща слуха циничност:
\n\n\n\n
Но този блогпост не се отнася до простащината на нашия набеден герой, нито до факта, че реалното му оплакване - отново - се дължи на плах инстуционален опит да бъде въдворен в правилата.
\n\n
Думата ми е за начина, по който пресконференцията намери пътя си в медиите.
\n\n
Всичко започна още по време на пресконференцията - журналист(и) се надвикваха с домакина си като на мегдан - и спорът, продължил около 30 минути, се водеше с повтаряне на едни и същи аргументи. Личеше силната неподготвеност на журналистите в областта на дигиталните иновации - а липсата на аргументи от страна на жалещия пък водеше до постоянни изблици на цинизми, които доброто възпитание не позволява да пресъздам.
\n\n
Следобед се появиха и първите статии - освен сухото пресъздаване на хипотезата на ответника, включващи безумна самореклама, не повече от 1/4 от медиите бяха потърсили мнението на другата страна (в случая - КФН), а още по-малко бяха валидирали твърденията от пресконференцията (дори онези, които са законово регулирани!). И тук дори не става въпрос за това да са предварително подготвени с въпроси и позиции - а просто да си валидират писанията! Най-плачевно ми се струва отразяването, изненадващо, на Дневник, където липсата на базово разбиране на материята е довела до твърдения като:
\n\n
\n
\n
“Ивайло Пенчев посочи, че в момента платформата събира минимални такси при осъществяване на сделка през нея като общата сума за трите години е около 280 лв”
\n
\n
\n
“Независимо какъв е резултатът от проверката, Ивайло Пенчев обяви плановете на тази си компания, които предвиждат по Коледа платформата да е отворена безплатно и за държавни институции. През нея те ще могат да обявяват своите обществени поръчки за нуждите на ведомствата - доставки на консумативи, на самолетни билети и др.”
\n
\n
\n
“Той изрази учудване, че за месец работа по случая в Комисията не са успели да разберат, че платформата работи в интерес на потребителите си.”
\n
\n
\n\n
На този етап вече не само пресконференцията изглеждаше като реклама, но и отразяването ѝ заприличва на платен репортаж.
\n\n
Обичам пословицата “Ако разчитате на продавач-консултант да ви препоръча добър комютър, замислете се от кого получава пари, колко са те и доколко съветът му е релевантен”. Ситуацията е същата в аптеката - аптекарят получава бонуси да ви продаде определено лекарство, не да ви консултира.
\n\n
Следващият път, когато решите да градите менинието си на информация в медиите, помислете си каква е заплатата на журналиста, написал статията, кой я плаща - и дали заслужава доверието ви. Отговорът за дигиталния свят е - не. #fakenews
\n\n
PS. А това, че Ивайло Пенчев е ренегат и хамелеон, гонещ единствено личния си интерес, си пролича много силно днес. Хората, които преди три месеца заслужиха това писмо, днес получиха неопределен кредит на доверие с фразата, че тяхната работа е много сложна и ще даде, евентуално, резултати, след много години. Никой не се осмели да обори героя на нашето време.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за инвестицията в бира - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за инвестицията в бира | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Преди едно бебе време с двама баш авери решихме да правим рискова инвестиция.
\n\n
A къде другаде могат да се правят рискови инвестиции, освен в ИндиГого - и в какво друго, освен в бира? Нима има нещо, което програмистите да разбират по-добре от бира? (Е, и политика, и футбол, пък и всичко останало.)
\n\n
Речено-сторено, а и намерихме идеалния проект: българска крафт бира! От Сливен!
\n\n
Бързи $1000 по-късно ни осени отрезвявящата мисъл “Ами ако не си видим бирите?”
\n\n
Както с всяка рискова инвестиция, и около тази имаше серия съмнения, няколко въпроса към пивоварите… и много жажда и чакане. На сайта на “Трима и двама” се появи и следната обезпокоителна импресия от Древен Египет:
\n\n
\n\n
Бирите, обаче, в крайна сметка са при нас, асортиментът им се разширява, нещо повече: На мен ми харесват достатъчно, че да ги препоръчам.
\n\n
Та, думата ми е, хвърлете едно око на сливенските ергени-и-бира-ентусиасти тук: http://trimaidvama.com/, бирата им може да пробвате от първо лице в 100 бири на ул. “Юри Венелин” 1 - или у дома, в по-ограничени количества.
\n\n
Дерзай, народе!
\n\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Войната за планетата на маймуните\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Войната за планетата на маймуните” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Имах удоволствието да гледам “Война за планетата на маймуните” в деня на официалната му премиера. Като привърженик на поредицата, филмът ми хареса по няколко причини - развитието на историята, връзката със следващите (хронологично) части от историята и задълбочаването на философската страна на “Planet of the Apes”.
\n\n
Липсата на “ние” и “те”
\n\n
Вероятно най-привлекателният аспект на поредицата е липсата на категориите “ние”/”нашите” и противопоставянето на “те”/”другите”. Антропоморфните маймуни и дехуманизираните корпорати/учени/войници - спомагат емпатията на зрителите да бъде насочена към идеите, движещи двата лагера, вместо към носителите на тези идеи.
\n\n
Сблъсък на ценности и идеи
\n\n
В последния филм, сблъсъкът добро/зло отстъпва централното място на прошката и желанието за мъст. Коба, например, се завръща, макар и само като спомен. Макар идейно противопоставени приживе, Цезар носи спомена за своя опонент и неговата философия. Идейното вселяване у убиеца е характерно за древногръцката митология - и реферира към обществото, което маймуните са изградили в по-късните хронологично филми.
\n\n
От друга страна, емоционална история в комбинация с ценностите на полковника изгражда амалгамата на неговата мотивация. Едновременно се градят две послания - че никой не е по подразбиране “добър” или “лош”, “прав” или “сбъркал” - и че обстоятелствата водят до решения, които във времето изменят ценностите.
\n\n
Няма архизлодей, защото се губи нуждата от такъв. Публиката е призвана да симпатизира не на фигури, а на идеи, като има и право на избор.
\n\n
Филм от поредицата
\n\n
“Войната за планетата на маймуните”, освен прякото наследство на “Възходът” и “Надигането” - праща референции към филма от 2001, а оттам - и към оригиналните филми от 60-те. Истинско удоволствие за ценителите на поредицата.
\n\n
За всекиго по нещо
\n\n
Заради приятните за окото специални ефекти (CGI) и дългите екшън сцени, филмът ще се хареса и на по-широката общественост, пропуснала, навярно, да проследи поредицата.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Благодаря, че закъсня\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Благодаря, че закъсня” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Самият Томас Фридман - носител на два Пулицъра и дългогодишен кореспондент по въпросите на Близкия Изток, автор на “Земята е плоска!” (2005) и “Това бяхме ние” (2011) - си заслужава внимателен анализ и осмисляне, с безбрежния си хоризонт и всички влияния, философски школи и течения, които е проследил като кореспондент, а по-късно и писател. Последната му книга - излязла в края на 2016 - си поставя амбициозната цел да обясни на достъпен език двигателите на съвременното общество - кой задвижва колелото на прогреса и какво го дърпа назад. Да опишеш акслелерирания свят около себе си е амбициозна задача - заради нуждата от една страна от широк хоризонт и прецизен изказ, а от друга - капацитет да оперираш с огромен обем актуална информация.
\n\n
Добрите страни
\n\n
“Благодаря, че закъсня” разказва за трите най-значими фактора, задвижващи света днес - технологичния прогрес, глобалния пазар и климатичните промени. Повествованието е задълбочено, като прави впечателние безпристрастния тон, така присъщ на дългогодишни журналисти. Авторът се оптива да раздели наблюденията си от собствената си оценка, понякога прибягвайки дори до графично разграничение на отделните елементи. От друга страна, взаимовръзките са подробно и задълбочено анализирани, без текстът да звучи (твърде) поучително. В цялост, книгата предлага съвсем подробен прочит на събития и процеси, на които лично сме свидетели.
\n\n
Чудесен признак за добро повествование е и възможността всеки да открие по нещо за себе си. Дали в определени глави - или само в съпътстващите истории - читателят е стимулиран да си каже “това се е случвало на мен!” - и така дистанцията пишещ-четящ е елиминирана по естествен път.
\n\n
Не толкова добрите страни
\n\n
Книгата има няколко малки несъвършенства - личи си, че авторът разчита на чужда експертна оценка за повечето си наблюдения. Разбира се, става въпрос за набор от експерти - и макар този подход да ограничава пристрастността на експертите, не я елиминира напълно. Прокарват се, макар и бегло, определени корпоративни визии и спорни концепции - но за да се уловят тези повеи е нужна експертиза; за средностатистическия читател книгата е безпристрастна и експертна.
\n\n
Втората забележка е обемът - 600 страници са хем доста обемно четиво, хем недостатъчни да предадат в желания от автора детайл комплекситета на взимовръзките. За капак някои хипотези се повтарят, други навлизат в ненужни подробности, за сметка на идеи, които просто са споменати. Читателят, разбира се, е свободен да надгради събудения от книгата интерес самостоятелно.
\n\n
В заключение
\n\n
Със сигурност книгата си заслужава четенето и осмислянето в относителен покой - с безпристрастността на самото повествование - и далеч от динамиката, за която описва.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Черното Огледало\", Pepe The Frog и Waldo - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Черното Огледало”, Pepe The Frog и Waldo | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Снощи гледах шестия епизод на антиутопията “Черното Огледало”, “The Waldo Moment”, и събрах достатъчно впечатления, за да мога да го препоръчам. Като фен на жанра мога да кажа, че авторите създават, задържат и увеличават напрежението и чувството на безизходица в най-добрите традиции на жанра. Антиутопичният елемент започва от постера (вляво) и се разгъва в трейлърите, дигиталната кампания, а напрежението в самите епизоди кара зрителите да се опитват да отгатнат какво следва.
\n\n
Но най-силен беше “The Waldo Moment”, и по простата причина, че паралелите с реалността са твърде силни. Фактът, че епизодът е излъчен през 2013 само добавя пророческа аура към дългия списък предимства.
\n\n
Waldo
\n\n
Waldo е анимационен герой, антисистемна пародия на политическата безизходица при (настоящето) двупартийното управление във Великобритания. Простоват, но устат, благодарение на екипа си, Waldo минава някои граници и с цинизъм говори по теми-табу на висок глас, в средата на улицата.
\n\n
Pepe The Frog
\n\n
Жабата Пепе е друг анимационен герой, осмиващ политическата система и предлагащ крайни, фашистки и сексистки идеи. Пепе намира подкрепа у малцинствените групи, социалните аутсайдери - малки, разкъсани общности, но заедно оформящи електорално мнозинство. Простоват, но устат, той заема популистки хипотези и ги превръща в политическа доктрина, която, макар и противоречива, изстрелва човека зад анимацията до върховете на властта. С малката разлика - Пепе съществува в нашия свят, и е анимационното прераждане на Доналд Тръмп.
Един последен щрих към пророчествата на The Black Mirror: борбата на твореца със самостоятелния живот на творбата. Или пък детайла, че Waldo така и не печели т.нар. “popular vote” - отстъпва пред фигурата на политика от кариерата. Оставам с чувството, че както и да се развие епохата на индивидуализма, в която живеем, все някой, все някъде ще го е предвидил.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Персенк Ултра\" и първата капитулация - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Персенк Ултра” и първата капитулация | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
С наближаването на 30-ия ми рожден ден се завърна желанието (или нуждата?) за себедоказване чрез екстремни натоварвания. С повечко тренировки и значимо отслабване, самочувствието на непобедимост се бе завърнало до такава степен, че вярвах във възможността да завърша олимпийски триатлон, две бягания от ~10 километра и едно от 160 (7000 D+) в рамките календарна седмица.
С няколко думи, две сериозни изкачвания в началото и устойчива денивелация до края - мога да разкажа само от чужди впечатления ;) Утрамаратонът започва в 18:00 в петък вечер и завършва в ранния неделен следобед - т.е. две безсънни нощи и един горещ ден (днес бе 33 градуса).
\n\n
Отказването
\n\n
Отказването, всъщност, се случи още едва на петия километър - представих си как няма да спя две нощи и това беше краят за мен. Изобщо не си представях дискомфорта на две безсънни нощи и работна седмица след това. Частично лошото планиране също изигра роля - трябваше да съм почивал повече в дните преди състезанието, да съм се хранил по-правилно и т.н. Друг фактор е, че досега винаги съм имал компания в екстремни ситуации - за разговор или мотивация; сега бях съвсем сам, с краката, щеките и родопските пътеки.
\n\n
Та картината на една хотелска стая, меко, чисто легло и здрав сън с добра храна ме пречупиха веднага - което не ми попречи да си потичам в чудесно темпо и според предварителния разчет до втори подкрепителен пункт (30 км), освободен, защото вече знаех как свършва всичко - първи отказ от предизвикателство.
\n\n
Опасенията
\n\n
Макар никога да не съм се състезавал с останалите, приемам ултрамаратона като състезание с теб самия, сиреч отказът е истинската загуба. Вярвах, че няма да се предам - докато не се замислих, че удоволствието трябва да е мотиватор, не страха.
\n\n
Трябваше и този урок да науча все някога.
\n\n
Какво следва
\n\n
В зависимост от представянето тук, обмислях да се пробвам на триатлона Лъвско сърце, и това и ще направя - ще си почивам на воля, докато истинските атлети се състезават. Мисля да продължа тичането колко може повече през есента и да участвам на полумаратони, като целя време под 1:40 до края на годината. И късата дистанция на Пирин Ултра, разбира се.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Sapiens\" на Yuval Noah Harari - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Sapiens” на Yuval Noah Harari | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Признавам афинитет към историята, особено към онези части, които остават премълчани, недоизследвани са, или пък не будят интереса на широката общественост. Любимото ми хоби като дете? Да си чета енциклопедиите от край до край.
\n\n
Енциклопедичен прочит на историята - още от когнитивната революция до наши дни - предлага на читателите си и книгата “Сапиенс” на Ювал Харари. За разлика от повечето повествования, свързани с историята, обаче, тук ‘пропагандата’, основният мотив, са изведени директно, без да се следват интересите на този или онзи идеолог, философ или пълководец; липсва претенцията за обективност и единствена истинност; целият анализ бива подчинен на разбирането, че:
\n\n
\n
Homo sapiens rules the world because it is the only animal that can believe in things that exist purely in its own imagination, such as gods, states, money and human rights.
\n
\n\n
Нататък следва не просто исторически преглед на събития, а анализ на културните и социални промени, динамиката в отношенията между хората със стъпаловидното увеличение (не експоненциално) на тесния социум. В подробности е анализирано как обществено-културната еволюция е следвала разширяването на хоризонтите на Сапиенс - от дните на идоли и политеизъм чак до днешната, доминирана от наука представа за света. Разгледани са условията за възникване и на днешната най-разпространена религия - парите.
\n\n
Изобщо, “Сапиенс” пренарежда категориите и представите по темата “история на света”. Струва си!
\n\n
А сега - напред към “The Silk Roads: A New History of the World” от Peter Frankopan
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Малкият Принц\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Малкият Принц” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Ставам на 30. Препрочитам “Малкият принц”. Eдин пасаж, до баналност повтарян, но все пак:
\n\n
\n
…Но се случи така, че след като дълго бе вървял сред пясъци, скали и снегове, Малкият принц намери най-сетне един път. А пътищата винаги водят при хората.
\n
\n\n
\n
– Добър ден – каза той.
\n
\n\n
\n
Беше стигнал до градина с цъфнали рози.
\n
\n\n
\n
– Добър ден – казаха розите.
\n
\n\n
\n
Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цвете.
\n
\n\n
\n
– Кои сте вие? – попита ги той смаян.
\n
\n\n
\n
– Ние сме рози – казаха розите.
\n
\n\n
\n
– А! – рече Малкият принц.\nИ се почувства много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена по рода си в цялата вселена. А ето че тук, само в една градина, имаше пет хиляди такива, всичките като нея!
\n
\n\n
\n
“Ако види това – каза си той , – тя ще бъде много обидена…”
\n
\n\n
\n
А след малко си каза: “Аз се смятах богат, защото имам едно-единствено цвете, а съм притежавал една обикновена роза…” И легнал на тревата, той заплака.
\n
\n\n
\n
Тъкмо тогава се появи лисичето.
\n
\n\n
\n
– Добър ден – каза лисичето.
\n
\n\n
\n
– Добър ден – отговори учтиво Малкият принц и се обърна, но не вида нищо.
\n
\n\n
\n
– Аз съм тук, под ябълковото дърво…
\n
\n\n
\n
– Какво си ти? – каза Малкият принц. – Много си хубаво…
\n
\n\n
\n
– Аз съм лисиче. – рече лисичето.
\n
\n\n
\n
– Ела да играеш с мене – предложи Малкият принц. – Толкова ми е тъжно…
\n
\n\n
\n
– Не мога да играя с тебе – каза лисичето. – Аз не съм опитомено.
\n
\n\n
\n
– Ах, извинявай – рече Малкият принц.
\n
\n\n
\n
Но след като помисли, добави:
\n
\n\n
\n
– Какво значи “да опитомяваш”?
\n
\n\n
\n
– Това е нещо отдавна забравено. То значи “да се свържеш с другите”.
\n
\n\n
\n
– Да се свържеш с другите ли?
\n
\n\n
\n
– Разбира се – каза лисичето. – За мен сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребно. За теб аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света…Ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се крия под земята, шумът от твоите стъпки ще ме вика като музика да изляза от дупката. И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя. Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…
\n
\n\n
\n
Лисичето млъкна и дълго гледа Малкия принц.
\n\n
– Моля ти се…опитоми ме – каза то.
\n\n
– Какво трябва да направя? – каза Малкият принц.
\n\n
– Трябва да бъдеш много търпелив – отговори лисичето. – Отначало ще седнеш малко по далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки път ти ще можеш да сядаш малко по-близо…\nТака Малкият принц опитоми лисичето. И когато наближи часът на заминаването, лисичето каза:
\n\n
– Ах!….Аз ще плача.
\n\n
– Ти си виновно – каза Малкият принц, – не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…
\n\n
– Разбира се – каза лисичето.
\n\n
– Но ще плачеш! – каза Малкия принц.
\n\n
– Разбира се – каза лисичето.
\n\n
– Но тогава ти не печелиш нищо!
\n\n
– Печеля – каза лисичето – заради цвета на житото.
\n\n
И добави:
\n\n
– Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетнe ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.
\n\n
Малкият принц отиде да види розите.
\n\n
– Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо – каза им той. – Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквото бе моето лисиче. То беше лисиче, подобно на сто хиляди други лисичета. Но аз го направих мой приятел и сега то е единствено в света.
\n\n
– И розите се почувстваха много смутени.
\n\n
– Вие сте хубави, но празни – каза им Малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички., защото тъкмо нея съм поливал аз…Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.
\n\n
И се върна пак при лисицата:
\n\n
– Сбогом …- каза той.
\n\n
– Сбогом – каза лисичето. – Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.
\n
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за министър Чичибаба - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за министър Чичибаба | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
На път за морето в колата слушахме ранните албуми на Ъпсурт, попадайки на “Мама”:
\n\n\n\n
Ако се заслушате, песента започва с възглас “Чичибаба!” - но Васил Чичибаба ли? Министър на земеделието в правителството на Жан Виденов, което ни върна опашките за хляб през 1996?
Няма виновни за зърнената криза от 1995 г. - официално. Софийският градски съд във вторник оправда единствените обвинени за острия недостиг на зърно и спекулата по времето на Жан Виденов, довели до рязък скок в цената на брашното и хляба, истерия сред хората и опашки пред магазините и предшествали кошмарната хиперинфлация една година по-късно.
\n
\n\n
\n
“Вече 12 години нося на плещите си едно несправедливо обвинение”, каза на излизане от съда Чичибаба и допълни, че процесът срещу него е бил политически.
\n
\n\n
Политически - сигурно, но пък и хляб нямаше:
\n\n
\n
Според тезата, която поддържаха двама главни прокурори, Васил Чичибаба е ощетил държавата с 66 млн. долара, тъй кат,о докато е ръководил Министерството на земеделието, от България са изнесени 990 хил. тона пшеница, въпреки че в страната са останали крайно недостатъчни количества. […] фирми са купували житото по 160 лв. за тон, като е трябвало да го върнат в складовете на резерва на следващата година. През това време обаче те са препродавали стоката на цена от 360 лв. […] държавата се явявала “кредитор на тази далавера”.
\n
\n\n
Та така - връщайки се толкова назад, към генезиса на прехода, дебнат все същите ченгета от ДС (самият Чичибаба), все същите клишета за “политически акции” и несправедливост, все същото точене на държавата - и така вече второ поколение.
\n\n
Може би не е случайно, че “морето”, към което съм тръгнал, е в Гърция. Все пак и за туристическите изцепки това лято виновни няма, няма и да има.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"How will you measure your life?\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “How will you measure your life?” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
В епохата на рационализацията, свързаността и леснодостъпната информация, оказва се, хората са си все така нещастни, макар и по-богати, с повече вещи, по-добро образование и по-престижни работни места. В опит да ни разкаже как е възможен този парадокс, Клейтън Кристенсен започва от най-логичната точка - собственият си опит като възпитаник на Бизнес Училището Харвард. Заобиколен от таланти и бъдещи корпоративни акули, той не забелязва щастието у тези безспорно успешни хора.
\n\n
В течение на повествованието, авторът разглежда битови и професионални ситуации - и няколко модела, през призмата на които се опитва да ги анализира. Без да преоткрива колелото, книгата ревизира няколко прости, но нелесни за реализация концепции - как изборът на най-лесното решение е ужасяваща стратегия дългосрочно; как работното място има хигиенна и стратегическа перспектива спрямо щастието и удовлетвореността; и пр.
\n\n
Макар книгата да е само 220 страници и се чете лесно; ако, все пак, нямате време за нея, можете да хвърлите едно око на ревюто от самия автор в Бостън по-долу:
След големия фурор (а в немалка степен и надценяване на възможностите / подценяване на трасето) - Персенк Ултра преди месец - бях обещал да се появя на Пирин Ултра и да взема малката дистанция:
Трасето - от местата, на които съм бил като турист - изглеждаше приятно, а и разделението на три големи възвишения и три спускания за общата денивелация от 3900 метра обещаваше умерено натоварване с възможности за почивки и леко бягане надолу.
\n\n
Без място за отказване
\n\n
В малката, инцестивна групичка за екстремни бягания у нас няма място за много отказване, камо ли за две в рамките на месец. Така че на масата не стоеше такава възможност.
\n\n
Планът
\n\n
Гледайки резултатите от миналата година, когато почти всички бяха завършили за малко над 18 часа, си мислех, че именно такова време би било добро постижение тук. План максимум беше да съм минал и трите баира по светло (т.е. преди 8 вечерта), като при такъв сценарий не си представях как мога да завърша след полунощ.
\n\n
Реалностите, разбира се, бяха малко по-различни - миналата година стартът е бил даден в полунощ, за разлика от тази година (6:00 сутринта, което гарантира по-добри времена).
\n\n
Реализацията
\n\n
Стартът беше даден по тъмно, а Демяница - първата хижа - е само на два часа от Банско. Това беше ненужен оптимизъм и в известна степен създаде очаквания за нереалистичен резултат - да не говорим, че още не бяхме качили 2000 метра.
\n\n
До втория пункт веселбата продължи - леко изкачване, равни участъци, спускане към х. Пирин в топлото утро, с чудесно темпо, бягане, усмивки, разговори с други участници наоколо. На Пирин изглеждаше, че почти сме преполовили трасето, с уговорката, че ни предстои кратко изкачване до следващия пункт (на 11 км) и мъчителни часове между пункт 3 и 4. Всичко това беше планирано и не трябваше да представлява изненада.
\n\n
Въпросните 11 километра между пункт 2 и 3, обаче, се оказаха изненадващо дълги и неприятни. Записът отчита 3:03 време на преминаване, което е с 25-35% по-слаб резултат, отколкото очаквах в този сегмент - но и изкачването се усети значително по-стръмно. Причината е, разбира се, изчерпването на гликоген и усещането за слабост в крайниците.
\n\n
Не исках да прекалявам с гелчетата (вече бях взел две) и на пункт 3 хапнах солидно - двойна супа и доста суха храна, ползвах и някои други удобства на цивилизацията.
\n\n
Стената
\n\n
Не заредих, обаче, вода - заради убеждението, че мъкна постоянно по 1 литър повече, отколкото ми трябва. Тази грешка не се оказа фатална, но е досадна на фона на опита, който следва да имам.
\n\n
Хижа Беговица беше и последното топло място, което помня - следваха изкачването към “Душевадника” и портата под Муратов връх.
\n\n
С изкачването над 1800-2000 метра гората оредяваше, докато не се превърна в поляна. Безкрайната поляна, осеяна с камъни, ме посрещна с леден, пронизващ вятър, а тепърва предстояха 500 метра денивелация - сиреч, поне 5 километра по поляната, сиреч поне час. И ако това не беше достатъчно, 15 минути по-късно се развихри снежна буря, заваля нещо средно между сняг и ситен град и добави няколко класи мъчение към изоставеното от сили тяло. Изборът беше да взема гелче и половин литър ледена вода - или да продължавам бавничко напред с оставащите въглехидрати. Бях по къси гащи и ветровка, не исках да рискувам хипотермия.
\n\n
Минутите се нижеха, чукарите и денивелацията - също, краят хич не изглеждаше близо, а аз нямах сили да се усмихна. Влачех се с група хора, тръгнали на дългата дистанция, но скоро пътеките ни трябваше да се разделят - а на мен ми оставаха 300 метра денивелация, сам във виелицата, като и видимостта намаляваше. Пътят се виждаше що-годе, но целта или околните върхове - по-скоро не.
\n\n
За мой късмет, попаднах на Симеон Нинов - когото в началото просто следвах, треперейки. Бурята внезапно се успокои, но останаха вятър и студ. Нямаше повече за кога да отлагам следващото гелче и студената вода, но пък - нов проблем - започнаха да ми измръзват ръцете и се наложи да си нося щеките без да ги ползвам.
\n\n
Развръзката
\n\n
Муратовата порта минахме в 19:30 (тоест - по светло, изпълнена цел!), а от другата ѝ страна беше направо топличко - 2-3 градуса, без вятър, но с мокри и хлъзгави камъни. Бързо се стъмни, а маркировката не беше идеална за тъмна нощ. Въпреки 2-3 падания преди хижа Вихрен и това, че нагазих до прасците в ледена вода, мотивацията да стигнем преди полунощ обратно в Банско бе над всичко; в хижата срещнахме хора, с които се бяхме “гонили” през деня и се разбрахме да потичаме заедно надолу; останалото беше лесно, а и ставаше все по-топло с приближаването на финала; силите стигнаха за финален спринт даже, време 17:11 - тоест, според прогнозата. Супер. Горещ душ в хотела. Отново жив.
\n\n
Уроците
\n\n\n
Вода на всеки пункт - 1/2 литър за всеки 5 километра
\n
Студът не си заслужава икономията от по-леко облекло
\n\n\n
До края на годината остава само една цел - време около 1:40 на полумаратон - и да си тренирам на спокойствие ця-яла зима.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за баскетбола и корупцията - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за баскетбола и корупцията | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Тези дни, ЛеБрон Джеймс - икона на професионалния баскетбол отвъд Океана, и припознат като най-добър баскетболист след Кобе Брайън - коментира по следния начин възможността да смени отбора си преди договорът му да изтече (ситуацията е аналогична на европейски футбол, но откупуванията в NBA се случват относително по-рядко и откупните клаузи са различни):
\n\n
\n
I won’t ever cheat my teammates or cheat the fans or be in a situation where I am talking about free agency all year long because I’m not going to give energy to something I can handle in the summertime when I should be focused on what I need to do on a day-to-day basis to help this franchise compete for a championship.
\n
\n\n
Наглед това изказване изглежда като признание във вярност, като призив към сплотеност, интегритет и фокус към играта - все чудесни послания. Но забележете как Джеймс нарича отбора - this franchise. Вече дори няма нужда да се говори за екипа, съотборниците, честта - а просто франчайза.
Така си отива (удоволствието от) великата игра на Карим Абдул Джабер, Меджик Джонсън и Майкъл Джордан (който, впрочем изкара $100 млн. само от заплати, а в момента се смята, че има активи за около $1.5 млрд.) Не инфлацията е виновна тук, а жаждата за пари и власт - и не на играчите, а на собствениците, гледащи на спорта като на инвестиция, на франчайз.
\n\n
Монетизацията на всичко и всички просто няма как да не са върховната форма на корупция.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за криптовалутите и правителствата - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за криптовалутите и правителствата | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Децентрализираните валути - онези без централна банка, която да ги регулира - и правителствата, считащи за своя привилегия и задължение да регулират финансовия пазар - танцуват странни пируети напоследък.
\n\n
Силните
\n\n
От едната страна са правителствата на развитите страни - САЩ и ЕС - чиито елити се страхуват от губене на позиции и, логично - забраняват и всячески се мъчат да регулират валутния блокчейн, например с опасенията на американското правителство за укриване на данъци или тези на FATF към G7 още през 2013, че криптовалути могат да се ползват за схеми за пране на пари:
\n\n
\n
In 2013 the G7’s Financial Action Task Force issued the following statement in guidelines which may be applicable to companies involved in transmitting bitcoin and other currencies, “Internet-based payment services that allow third party funding from anonymous sources may face an increased risk of [money laundering/terrorist financing].” They concluded that this may “pose challenges to countries in [anti-money laundering/counter terrorist financing] regulation and supervision”.
\n
\n\n
Авторитарните
\n\n
Авторитарните режими са най-интересни - от една страна, правителствата биха сложили ръка върху всеки източник на свежа чуждестранна валута, особено ако по този начин заобиколят международни санкции (Русия) или получат нов механизъм да управляват баланса между външната и вътрешната валута/потребление/растеж-на-икономиката (Китай и усилващите се проблеми със забавения икономически растеж).
\n\n
Но тази игра е нож с две остриета за правителства, зависещи от абсолютния контрол над суверена. Все пак хората също могат да влияят на икономиката, заобикаляйки общата регулация. Именно затова и Русия, и Китай официално забраниха търговията с криптовалути и затвориха местните си борси. Дали и какво правят правителствата зад завесите остава различен въпрос.
\n\n
Перспективните
\n\n
Към групата на перспективните спадат малки играчи, но с големи амбиции - Естония и Дубай.
\n\n
Естония от десетилетие се стреми да създаде напълно дигитално управление. Виртуална валута е просто поредната крачка в тази посока. И, разбира се, важен инвестиционен инструмент за страна с ограничена територия, население, военна мощ и влияние в региона.
\n\n
Ограничена територия, но голям апетит има и Дубай - към регионално дигитално лидерство. Единствената страна на Арабския полуостров, осъзнаваща преходността на изкопаемите горива и постигнала минимизиране на икономическата завимост до 18% - забележително, сравнявайки с останалите страни, където зависимостта варира от 50 до 90%. Тук държавната криптовалута е просто друг диверсификационен механизъм, поредна иновация, подобно на прототипа на летящо такси. За сравнение, американският индустриален лидер Airbus предвижда готов прототип едва в края на следващата година…
\n\n
Защо е интересно
\n\n
Защото представлява открита игра на влияние, власт и - естествено, пари. На глобалното, надгранично игрално поле. Без правила и без проследимост - без централен контрольор - в условия на икономически войни по целия свят.
\n\n
И защото криптовалутите са чудесна инвестиционна възможност. Твърде късно е да инвестирате в Биткойн (цена от 3700 евро на тоукън, при растеж от 400% за последната година).
\n\n
Но твърдя, че инвестициите в Есткойн / емКеш са едновременно стабилни и перспективни бъдещи възможности. Защото, за разлика от останалите криптовалути без физическа равностойност, тук гарант за стабилността стават правителства - едното дигитално правителство на бъдещето, а другото - разполагащо с почти неограничени ресурси и амбиции за регионално лидерство.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"The Shock Doctrine\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “The Shock Doctrine” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Документалната книга на Наоми Клайн - “Доктрина на шока: овластяването на бедствения капитализъм” разглежда в подробности - много подробности - амалгамата между физически, психически и икономически шокове, залегнала в американската политика на доминация над страните от Третия свят от времето на Кисинджър до днес.
\n\n
Началото е налагането на волята в Южното полукълбо от двете страни на Тихия океан - Индонезия, Филипините, Чили, Бразилия. Следват Аржентина, Колумбия, страните от Централна Америка - а после Близкия и Среден Изток, вече съвсем формално под името “shock and awe”.
\n\n
В основата са изследвания на икономисти и психолози, финансирани от ЦРУ - едните изследват възможностите и обществените предпоставки за налагане на нерегулиран, крайно свободен пазар в Чикакгския Университет, а другите търсят възможности да промиват мозъци (първо на психичноболни, после на военнопленници и терористи, накрая поетично наречено “winning hearts and minds” в Ирак). Та, оказва се, комбинацията от насилие, обезкървяване на елита и налагане на икономически мерки “в името на народа” бил щатския износ на демокрация.
\n\n
Защо си струва
\n\n
Защото е документална, стъпва върху факти и авторката не е пестила сили да събира и класифицира редки източници на данни извън фокуса на масовите медии.
\n\n
Струва си, заради изобличаването на крайния и безрезервен капитализъм и налагането му в условия на постоянен шок - докато текат кампании за представяне на този шок като “демокрация” и “волеизява на народа”.
\n\n
Слабости
\n\n
Никъде не става дума за геополитическите условия, довели до описаните събития, разнопосочната картина на международната сцена или дори интересите на вътрешните лобита (освен на едрите индустриалци).
\n\n
Под прикритието на фактологията не особено умело прозира левичарски предразсъдък. Така например, никъде не става дума за ефекта от национализацията в социалистическите страни - причината за политиката на икономически шок. Наративът е срещу капитализма и всички доказателства са едностранчиво представени, което не приляга на иначе впечатляващия обем обобщена информация.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...\"почти\" не е \"съвсем\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…“почти” не е “съвсем” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Бях (си?) обещал време под 1:40 на 20 км/полумаратон в средата на сезона, но след последните два опита изглежда, че макар да съм “почти” там, не е достатъчно.
\n\n
В началото на месеца, по време на Софийския маратон, стигнах 1:42 на полумаратон, като в първите два километра карах много, много бавничко - 6:00 и 5:45, съответно. Останалите 18 километра бяха с времена под 4:50 и резерви кислород и бях съвсем удовлетворен и оптимист, че Renault Morning Run ще бъде събитието, на което ще падна под 1:40, може би дори ще доближа 1:35.
\n\n
Е, нищо такова не се случи - денивелацията изцеди силите и с постоянно забавяне с всяка от 4-те обиколки (24, 25, 26 и 27 минути, съответно) се получи финалното време от 1:42, отново.
\n\n
Логично, не съм щастлив, но целите остават за следващата година: 1:35 и равномерно темпо, което да позволи атака на маратон в диапазона 3:20-3:10.
Бях забравил интересната история на Бернар Мадоф, признал си в навечерието на Коледа 2008, че ръководената от него финансова институция е гигантска Понци схема. Както с всеки скандал, след началната пушилка през 2009, скандалът затихна и е останал дълготрайно интересен само на американската публика. Затова HBO заснема 113 минутен игрален филм със страхотни превъплъщения на Робърт ДеНиро и Мишел Пфайфър.
\n\n
Филмът разглежда събитията непосредствено преди ареста и развитието в следващите години, като заема официалната хипотеза, че съпругата и синовете на Бернар не са знаели за същността на бизнеса (в който са участвали), били са изолирани от инвестиционното крило и пр.
\n\n
Филмът разглежда темата за вината в големи подробности, за жертвите, за неосъзнаването на престъплението и до днес от Бернар. Самият Мадоф-старши твърди (в реалния живот), че в паниката и хаоса на сгромолясващата се американска икономика през 2008 е била нужна изкупителна жертва - и че наказанието му е диспропорционално на престъпленията именно заради жаждата за мъст към привилегирования и безотговорен Wall Street. Както и че Мадоф - легендарен трейдър
\n\n
В ехото на престъпленията, обаче, отеква - и остава на зрителя да анализира - цената на наказанието. И не става дума за 150-те години присъда на Бернар, а предателството на цялото му семейство, смъртта на синовете му, забравата му от света.
\n\n
Разбира се, наказани по различен начин са членовете на семейството, внезапно напуснати от целия кордон ласкатели - и в предателството си, оставени сами и изолирани (по адвокатско предписание).
\n\n
Силните страни на филма
\n\n
Може би най-голямото предимство на филма е моментът, в който той излиза - в зората на серии от други Понци схеми, свързани с ICO, със стойността на Биткойн и др.
\n\n
Някои слабости
\n\n
Филмът е малко банализиран, приемайки хипотезата на семейството, като не оставя някои подробности на преценката на зрителя, а ги поднася като факти. Може би въздействието би било по-силно с малко по-кратък филм и повече факти - например, как съпругата на Бърни, Рут, е харчела по 150 хиляди долара на ден в дните преди Коледа, или как обкръжението на Мадоф е изтеглило над 750 милиона долара в 90-те дни преди фалита.
“Три билборда край Ебинг, Мисури” е многопластов филм за комплексните отношения в малкия град, за добрите и лошите, и как двете се сливат, за да изградят колоритните персонажи на Юга:
\n\n
с предразсъдъците, но и страданията;
\n\n
с емоциите, но и равнодушието.
\n\n
Започвайки още с актьорския състав, филмът предвещава величие - Уди Харелсън и Питър Динклидж играят великолепно поддържащите си роли, а останалият състав докосва висотата им, заслужено изстрелвайки оценката в IMDB до 8.5.
\n\n
В обобщение, лентата разглежда ежедневието на група жители на малко градче и сблъскът им с непосилната лекота на бита.
\n\n
Досущ като в живота, вместо повествованието, постъпките стават диференциатор, а ситуационната мотивация подчинява ценностите на индивида и общността.
\n\n
А може би сме свидетели на множество метаморфози, на преражданията на героите в търсене на по-добрите тях - кой знае? Все пак, истинските филми са за интерпретиране, не преразказ.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за автентичния маратон на Атина - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за автентичния маратон на Атина | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Минаха повече от две седмици от последното бягане за сезона - атинския “автентичен” маратон. По-надолу няколко впечателния и обобщения по секции:
\n\n
Организация
\n\n
Несравнимо събитие по мащаб и организация с други регионални маратони. През 2017 беше поставен рекорд на броя бягащи - почти 20 000 души - и инфраструктурата беше идеално подготвена да поеме предизвикателството. Определено има уроци, които трябва да се научат от БФЛА за следващите години - и тук сравнението е със събитие съвсем “от нашата черга”.
\n\n
Подготовка
\n\n
Подоготовката беше супер (за моментната форма и резултат), като направих 2-3 кратки бягания през същата седмица.
\n\n
Летяхме - заедно с група приятели - още в петък сутрин, за да имаме достатъчно време за аклиматизация (поздрави, Персенк, този урок го научих), а през целия съботен ден почивах, наблягайки на високовъглхидратни храни. Не си спомням да съм се чувствал по-починал и подготвен за състезание досега.
\n\n
В деня станахме в 5 и ползвахме организирания транспорт - от 6 точки в центъра на града на кратки промеждутъци потегляха автобуси към Маратон - началната точка на бягането.
Трасето следва митичният път на атинския воин, пробягал дистанцията преди повече от две хилядолетия с вестта, че Атина е спасена от настъпващата персийска войска - и заплатил за това усилие с живота си (според легендата). Вероятно не е имал гелчета, банани и вода на всеки два километра като нас, простосмъртните :)
\n\n
Друга особеност е леката денивелация, започваща около километър 20 (положителна) и спускането след километър 30. Заради добрата почивка, ниското темпо в началото, вероятно и заради спускането след 30-ия километър бях много близо до negative split (една от целите) - 109:35 / 115:58.
в синьо - темпо (5:22/km), в червено - пулс (158), в магента - каданс (183)
\n\n
Разбира се, работата по negative split races тепърва предстои през цялата зима и пролет - основно с пулсомер, но и малко по-организирана програма от “хайде да тичаме всяка сутрин, когато и колкото може повече”.
\n\n
Какво друго остава
\n\n
Постигнатото време, 3 часа и 49 минути, е близо, но под очакванията (3:40-3:45 или по-добро), но далеч от амбициите за 2018 - 3:30 и 2019 - 2:59. Време е за bootcamp - търси се стабилизирация на пулса при равно темпо, но неравен терен, както и темпо при пулс под 150 bpm. За 3:30 ще се наложи полумаратонът да падне под 1:30, както и да бягам устойчиво под 4:20 на километър - цифри, далеч от моментната форма. Можете да хвърляте едно око в Strava, която удобно съм интегрирал и вдясно —>
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Talking to my daughter about the economy\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Talking to my daughter about the economy” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за \"Talking to My Daughter About the Economy\"
Вероятно първото, което разпознавате, виждайки книгата, е името на автора - Янис Варуфакис, финансовият министър на Гърция по време на кризата и комшийския “мек” фалит през 2014-2015.
\n\n
Не харесвам Варуфакис, защото е лицемер - от една страна, обича да се възползва от слабостите на хората за финансови облаги (например, като microtransaction мениджър във Valve), а от друга се явява виден социалист и защитник на слабите (като финансов министър); от трета, разбира се - неутрален наблюдател на световни процеси в ролята си на преподавател по икономика в куп престижни университети по света. Именно последният наратив е най-удобен за Янис, видимо от публичната му биография (качена през 02.2017, но датирана от 2013???) и от сайта му. В кръга на шегата, двуличието на Варуфакис идва още с малкото му име.
\n\n
Многоликостта прозира силно и от книгата “Talking to my daughter about the economy” - текст, хипотетично написан по време на деветдневна почивка и, също толкова хипотетично, насочен към родената през 2004 Ксения - но мистично придобил форма на книга и преведен на куп езици - в допълнение към трите досегашни бестселъра
Дали книгата не е написана за тийнейджъри или финансови лаици така и не става ясно - в първата ѝ половина се дават банални примери, уместни за първа лекция по икономика или финанси, а във втората половина се интерпретират световни събития през доста изкривената призма на левичарския министър Варуфакис. Силно прозира и надменността на автора, принизил читателя си до тийнейджър - и същевременно поел палката на просветител и единствен авторитет - позиция обидна за уважаващия себе си читател.
\n\n
Все пак, в книгата се срещат и добри дефиниции на основни обществени проблеми - например, банковият фалит и ролята на държавата и данъците в такава ситуация. Засегнат е и етично-политическият въпрос кой заслужава да бъде спасен от фалит (чии задължения заслужават опрощаване) и кой заслужава да понесе пълната отговорност за (без)действията си.
\n\n
Голямо предимство на книгата е богатството на аналогии и странични истории - от древногръцката митология до съвременни филми като “Матрицата” - и все пак, богатството на обща култура избледнява на фона на останалите недостатъци. Въпреки това, Янис Варуфакис остава лидер на мисълта на нашето време, и човек, заслужаващ изслушване.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за дигиталния аутизъм - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за дигиталния аутизъм | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
През декември 2017, бивш вицепрезидент на Facebook - Chamath Palihapitiya - публично се възмути от постоянно нарастващото влияние на социалната мрежа върху отношенията между хората. Акцентът в разговора тогава падна върху поведенческата психология, използвана в ущърб на потребителите (видеото от целия разговор - най-долу).
И това е само последната от серия критики на някои от първите “социални” инженери към огромните мащаби на вманиачаване.
\n\n
А колкото повече ползваме, толкова повече алгоритмите научават за нас - и това знание те могат да използват както намерят за добре. Естествено, FB, Google, Amazon и ко. имат интерес да ви задържат максимално дълго - с нотификации, шарения, отскоро auto-play video. Повече съдържание автоматично води до по-малко, по-повърхностно мислене; повече attention-grabbing води до психологически промени, като популярния instant gratification, безмилостно променящ първото дигитално поколение.
\n\n
От друга страна, закриването на социалното присъствие стана еквивалентно на доброволна маргинализация, абдикация от социалния живот.
\n\n
Какво остава в борбата срещу дигиталния аутизъм?
\n\n
\n
ограничаване на потреблението - например, 15 минути на ден на платформа
\n
ограничаването на информираността по маловажни теми (clickbait)
Италианското кино е синонимно в съзнанието ми с ненатрапчива поучителност, с лежерно-сериозния си прочит на тежки житейски ситуации. От друга страна, европейското кино се отличава и с онези сцени, в които плачът идва по-естествено от смеха. Но с редки хепиендинги, защото седмото изкуство може да влияе истински само ако е реалистично.
\n\n
Затова пък “Идеалните непознати”, (“Perfetti Sconosciuti”, 2016) постига по запомнящ се начин и двете - да бъде въздействащ, но и не прекалено суров към зрителите; предлага своите поуки - без да ги натрапва; изгражда симпатиите на зрителите към различните персонажи, но ги държи достатъчно неутрални с оглед обратите, които се случват пред очите им.
\n\n
Чрез фрагментална, изящна режисура и много малко думи седмината приятели, срещнали се на вечеря, бързо стават близки и на публиката. От елегентността на жестовете и детайлното богатство на сцените научаваме доста повече за героите, отколкото може да се изкаже с думи.
\n\n
Да, най-ценното на лентата може би е неизказаното, интерпретираното.
\n\n
Резултатът? Банална история, която може да сме гледали десетки пъти в нейни холивудски интерпретации, този път дава задълбочен прочит на съвременното микро- и макрообщество, с неговите терзания и вълнения, с неговите малки и големи нечестноти.
\n\n
Да се сервира рано вечер, с бутилка биодинамично вино.
\n\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Ивайло Пенчев, либертарианството и лъжепророците - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Ивайло Пенчев, либертарианството и лъжепророците | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за Ивайло Пенчев, либертарианството и лъжепророците
Помните ли как преди година Ивайло Пенчев, собственикът на Уолтопия, се бе развилнял (според речника и възпитанието си) из национален ефир с разнообразни нападки - срещу Техпарка, срещу правителството и администрацията, срещу еврофондовете…
\n\n
Кратък преговор:
\n\n\n\n
Особено внимание между 00:08:45 и 00:10:00, където се оказва, че видният либертарианец Пенчев е отвратен от еврофондовете, смята ги за развъдник на корупция и само от алчност и от спортна злоба е взел пари от еврофондове.
Голям критик на бюрокрацията, суперуспешен либертарианец, следващият припознат от нацията пророк - или пореден гьонсурат, който доскоро не осигуряваше служителите си и ощетяваше същата тази държава?
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за еврозоната и нейната \"чакалня\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за еврозоната и нейната “чакалня” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Започвам оттам, че “чакалня на еврозоната” е неформалното нарицателно на икономическия механизъм ERM-2, който има серия формални изисквания. Всички страни-част от европейската икомоическа зона, приети в ERM-2 са и членове на еврозоната - с изключение на Дания.
\n\n
Любов по време на холера
\n\n
Изказването на Борисов идва във втората половина на европредседателството ни, но с достатъчно време двете страни да се отметнат от него, тоест създава се впечатлението, че ангажиментът е двустранен, с ясни параметри и пр. Това изглежда като подарък на Борисов от ЕНП за председателството, което протече безинтересно, без събития и по-важното - без скандали (по Ганьовски - “стабилно”). Подарък от дългосрочното ни партньорство с Германия, която остава все по-сама на сцената.
\n\n
България, редно е да се отбележи, от 5-6 години отговаря формално на изискванията - но с уточнението, че имаме валутен борд и доста лабилна икономика.
\n\n
Валутният борд не е елиминиращо условие, но е странно явление - при всички други страни той е бил всякога временна мярка, а у нас стана постоянна. Капацитетът на БНБ да поддържа плаваща валута не подлежи на коментар предвид твърде скорошния случай “КТБ”, затова се изгражда мнението, че с валутен борд е по-“стабилно”.
\n\n
Лабилната икономика е видна за всички нас и никакви аутсорсинг фокуси, ниски данъци или насърчения на инвестициите не могат да я прикрият. Тръгнат ли си компаниите от България, ние нямаме идея как да привлечем нови на тяхно място. А типът външни инвестиции, които сме привлекли с ниски данъци и евтина работна ръка ще си замине скоропостижно след като в ЕС бъдат присъединени страните от Западните Балкани или Украйна.
\n\n
Между думите - делата
\n\n
Очаква се правителството да не завърши годината. Затова и вербалните формулировки на Борисов са достатъчно условни - умела подготовка да си измие ръцете със следващия ни премиер. Който, впрочем, не би получил и уклончивата подкрепа на ЕНП.
\n\n
Допълнително от седмицата имаше и “големи признания” - 30-годишен роден новоизпечен бюрократ ще води преговорите за кохезионните фондове след 2020 от името на ЕК. На този фон беззвучно и между другото се промъкна новината, че еврофондовете в следващия програмен прозорец ще бъдат насочени към Южна, а не Източна Европа. Невинен свидетел би казал, че непокорността на Вишеградската четворка трябва да бъде наказана елегантно, като на Източна Европа се даде директен шанс да защити бюджета си. Нещо, което, простете, Андрей Новаков е неспособен да направи.
\n\n
Quo Vadis?
\n\n\n\n
Кой би желал - или допуснал - още една слаба икономика в нестабилната еврозона? Какво е ERM-2 освен празно обещание и политическа манипулация?
\n\n
Вместо край, друг пример
\n\n
През същата седмица Ангела Меркел призна, че Източна Германия има нужда от още пари и време, преди да може да се мери икономически със Западна. Нека пренесем това твърдение към закъсалите южни икономики. Колко време и пари биха били нужни, за да се стабилизират те, ако един народ на една и съща територия - административно и географски - не може вече 30 години?
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за регистъра, хаоса и безпътицата - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за регистъра, хаоса и безпътицата | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Седмица измина, а от Търговския Регистър - нито стон. Регистър няма заради техническата некомпетентност на поддържащата компанията, заради небрежността на управляващото тяло - Агенция по вписванията, заради липсата на контрол от Министерство на правосъдието и заради усложнени прцедури по обществено възлагане. Подробности - тук.
\n\n
Косвено виновни са Министерски съвет и ДАНС, защото това е критична национална инфраструткура, над която те трябва да упражняват контрол.
\n\n
Питайте който и да е от тях, и всеки ще се защити с безумни оправдания. И така до следващия път. Справка - фалитът на КТБ остави и шефа на БНБ, и шефа на КФН и финансовият министър непокътнати. Логично, когато миналата седмица поредно дружество-подотчетно на КФН фалира, изненадани нямаше, наказани - също.
\n\n
Няма даже и обезщетения, които да бъдат платени на държавата в резултат на провалената поддръжка.
\n\n
ДОКОГА с тази политика на ниски данъци и крайна некомпетентност
\n\n
Мен, като данъкоплатец, детайли на тази излагация не ме интересуват. Не че не ги знам, просто детайлите нямат значение в този случай.
\n\n
Нямало нови дискове от 2012, техничарите плеснали бекъпа на същия диск, нямало пари -
\n\n
така ще продължи да бъде, докато пожарникар управлява “на ръка” държава от първия свят със свитата си некадърници - едната викнала ДАНС, другата - радиоточка за фалшиви новини.
\n\n
###ОСТАВКИ И УВОЛНЕНИЯ ВЕДНАГА!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...бягането през 2018 - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…бягането през 2018 | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Миналата неделя се състоя Софийския маратон, затварящ един кратък сезон със само две състезания - добавям ранната В100.
\n\n
Тренировките
\n\n
За сметка на това тренировъчния процес беше много ползотворен - таргетирах 5 бягания по 10 километра седмично, с две бягания за време, две аеробни и едно интервално.
\n\n
Макар да не успявах да навъртя километрите всяка седмица, за годината дотук съм пробягал 1500 километра, което е най-сериозното разстояние откакто започнах през 2012.
\n\n
Диетата включваше магнезий/Калмицин и Артростоп, а в края - електролити и BCAA. 5 седмции преди маратона спрях сладкото. За цялата година съм ял не повече от 5 пъти след 20:00.
\n\n
Въпреки това има още много недостатъци: не ям достатъчно риба и не съм намалил месото за сметка на зеленчуците.
\n\n
Резултатите
\n\n
Резултатите са полумаратон за 1:40 и цял за 3:28:
\n\n\n\n
Макар формално целите от миналата година да са изпълнени, изглежда, че маратон под 3 часа ще отнеме повече време - по-реалистично е до 2020, а през 2019 отправната точка да е 3:15.
\n\n
Сред необходимите промени освен храненето трябва да се добави и едно дълго бягане (над 20 километра) седмично. Foamroller, масаж, тренировки на стадион и повече BCAA са сред останалите промени, които може да направя.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Дубай - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Дубай | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Да посети човек Дубай е интересно и, в определена степен, обогатяващо преживяване. Mащабите и размахът, в които емирството развива инфраструктурата си, са впечатляващи.
\n\n
Многократно повтаряна мантра е, че дубайската икономика има много ниска зависимост от износ на петрол - но, публична тайна е, че без петродоларите на съседите от Абу Даби, Дубай би бил далеч от настоящия си блясък.
\n\n
Заговаряйки за блясък, често границата с кич бива размита в емирството - от една страна, заради традиционната арабска орнаменталност, от друга - в желанието да изпъкнат на всяка цена.
\n\n
Коренът на това желание е и геополитически - ОАЕ претендира да бъде религиозен и политически център на сунитите поне наравно със съседите от Саудитска Арабия - но и бизнес център на Арабия, пресечна търговска точка със Запада. По необиконовен начин тобът се преплита с последния модел бял iPhone, който пък не се събира съвсем в джоба; но пък тобът, като всяка униформа, има и социална функция - приравнява бедни и богати поне визуално. И така, арабското общество намира утеха за тлеещия социален дисбаланс, който върна национализма на дневен ред в Запада.
\n\n
Истински бедни остават индусите и филипинците, дошли като гастарбайтери и живеещи в мизерия далеч от погледа на туристите. Всъщност, те много приличат на роби - безправни, много често говорещи само английски (лош), отделени в гета в крайните квартали. За да е пълна картинката, повечето спиращи дъха сгради са построени от една и съща компания - катарската EMAAR:
Иначе емирството може да се ползва за дефиниция на думата “мегаломания” и максимализъм на всяка цена - често без основателен план какво би се случило с тази инфраструктура след 20, 30 или 50 години:
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"The Next 100 Years: A Forecast for the 21st Century\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “The Next 100 Years: A Forecast for the 21st Century” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за \"the Next 100 Years: A Forecast for the 21st Century\"
Колебая се в оценката си за тази книга, макар сам по себе си наративът да е увлекателен, а хипотезите - достоверни.
\n\n
Вероятно най-важното, което трябва да знаете за изданието е кой е нейният автор - Джорд Фрийдман, дългогодишен стратег и съветник на Белия дом, основен анализатор на геопоплитическите процеси в края на 20. и началото на 21. век.
\n\n
Фундаменталната изненада на тази книга-предсказание е фактът, че тя оперира с много малък брой числа, а разчита основно на наратив - и ораторските умения на своя автор, който, донякъде с чувство на доминация, влиза в ненужни подробности за очевидни логически връзки, но пропуска алтернативни тълкувания на световни процеси.
\n\n
Елитаризмът на автора, резултат вероятно на навикът му да бъде единствения говорещ в стаята, може да бъде разглеждан, естествено и като преимущество - цел на книгата е по-скоро да предложи гледна точка, а не да изчерпа всички възможности - едно потенциално твърде наивно начинание.
\n\n
Независимо от аксиоматичното си възприятие на собственото си мнение обаче, Джордж Фрийдман демонстрира задълбочено познание на историята и обществени процеси в световен мащаб.
\n\n
В заключение, книгата може да бъде определена като задължително четиво за начинаещия геополитически анализатор - и необходимо упражнение в аргументация за по-напредналите читатели.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"21 Lessons for the 21st century\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “21 Lessons for the 21st century” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Третата книга на Ювал Харари, “21 урока за 21. век”, звучи като структуриран преразказ на събитята в света за последните 19 години - и обобщение на страховете и надеждите на съвременниците ни в целия свят.
\n\n
Проблеми като глобализацията, ролята на религията, технологичния бум и този на биотехнологиите намират своето място в калейдоскопа на Харари, който с лекота говори за обществените проблеми на свъремието по-ясно от всеки политик или учен.
\n\n
Вероятно заради липсата си на зависимост, авторът успява да опише проблемите, но не натоварва читателят със свои предложения за тяхното решаване.
\n\n
Разбира се, книгата има слабости - повърхностният наратив, баналните преходи между главите, поучителния, леко високомерен тон на философа-мъдрец, надраснал поколението си - са някои от тях.
\n\n
Оставям избора на вас - да се оставите на собствената си суета, или да се потопите в перфектната буря на съвремието ни, пък било то и с надменен екскурзовод.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за поверителността по дизайн - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за поверителността по дизайн | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Преди няколко дни поговрихме с Антон Герунов на тема поверителност по дизайн (privacy by design, PbD). Прилагам разговора и тук - надявам се да ви стане достатъчно интересен, та като се видим на живо, да поговорим (и) за това.
\n\n
Мисля, че най-интересната тема е коренно различният подход на трите най-силни икономики - САЩ, Китай и ЕС - към Икономика 4.0. Капиталистическият, либералният и тоталитарният модел си дават среща в дигиталното измерение и ми се струва, че сме едва в началото на противопоставянето им. Както, разбира се, и в зората на дигиталната революция… Приятно слушане!
Световната глобализация в комбинация със социално-икономическото разслоение покрай Икономика 4.0 трансформират съвременния трудов пазар по необикновен начин: все повече хора избират несигурния свят на самостоятелната практика пред това да бъдат служители - или дори да стартират компания. Днес всички се стремят да бъдат “независими работници” - сиреч, фрийленсъри.
\n\n
Доказателство за променящия се профил на работната сила се вижда много ясно от твърде оптимистичната пазарната оценка на споделено пространство WeWork. Вижда се и от статистиката:
Милениалите-фрийленсъри не трябва да ни изненадват - те са нетърпеливи да катерят корпоративни стълбици и очакват моментално възнаграждение за усилията си (instant gratification). Разумни или не, тези аспирации ги тикат към фрийленсърство, за разлика от baby boomers, които възприемаха предприемачеството като свой билет за успех и финансова независимост.
\n\n
Каква е разликата за бизнеса от тази новооткрита мобилност на работното място?
\n\n
Традиционно, работодателите са доволни, когато служителите им работят “от къщи”, но истински, когато могат да ги заменят с фрийленсъри:
\n
\n
възможност за намаляване на работната сила във всеки момент, тип “облачен ресурс”
\n
по-малки общи разходи на служител, заради по-ниските данъци, липсата на нужда от поддържане на работно място - физически и организационно
\n
ограничена нужда от мениджмънт - фрийленсърите сами трябва да определят кариерното си развитие и да го следват, като от тяхната преценка зависи работоспособността им след 15+ години.
\n
\n\n
Какво означава тази промяна за служителите? Да, те получават по-широки свободи да определят работното си време, но social safety net за тях не съществува - не са част от синдикат и дори обикновената защита на съответното трудово законодателство (в Европа) не ги покрива. Нещо повече - те са изправени пред риска да бъдат излишни за работната сила вбъдеще, т.е. трайно безработни.
Политическия уклон на САЩ, ЕС, Китай и Русия към авторитаризъм и (крайно)дясна политика и социален дискурс са видимите белези на либералния крах след 2010. Завръщането към индивидуализма, разчитането на собствените сили и самостоятелната работа пък бележат повратната точка в личностното разсъждение за света. Макар това да са предвестници на икономически растеж, те разкриват възможности за по-широка социална несправедливост - и, в резултат, още по-радикално мислене и поведение.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"
След серия неубедителни резултати, тези дни треньорът на ПСЖ Томас Тухел заяви:
\n\n
“В съблекалнята имаме много хора, които обичат да печелят; нямаме достатъчно, които мразят да губят.”
\n\n
Заслужава си размисълът.
\n",
"В последните три седмици минаха две от ранните състезания през сезона - Панчаревския и Софийския полумаратони - с незадоволителни резултати, но напълно отговарящи на подготовката в последните 6 седмици - 2:20 на Панчарево (със сериозна денивелация) и 1:50 съответно. Вторият резулатат е особено болезнен, защото очакванията ми бяха за време в порядъка 1:37-1:42. Колкото и малко да изглеждат 10 минути, все пак са 10% от общото време, и трудни за наваксване. Също представляват и разликата между 15. и 100. място в класирането - показателно за състезание от 250 души.\n\nДопълнително, мотивацията и за двете бяха много ниски - което си пролича от периодите на ходене по трасето.\n\n## Треньор\n\nСтава все по-ясно, че резултатите няма да се подобрят устойчиво без трeньор, но това е невъзможно през 2019. Все пак мисля да следвам следната [програма](https://sofiahalfmarathon.com/wp-content/uploads/2018/03/Training-Plans_BG_21K_Third.pdf).\n\n## Маратон\n\nСофийският маратон тази година е с обновено трасе, което може да ме накара да се запиша още веднъж - целта би била да постигна 3:20, например.\n\n## Ултрамаратони\n\nВероятно ще пропусна В100, иска ми се да избягам Трявна и Орехово, за да събера най-после сглобяемия медал. Очаквам да се запиша на трасета от порядъка на 40-60 км."
],
"files": [
],
"output": true,
"relative_directory": "_posts",
"permalink": "/blog/:year/:month/:day/:title/"
}
],
"posts": [
"В последните три седмици минаха две от ранните състезания през сезона - Панчаревския и Софийския полумаратони - с незадоволителни резултати, но напълно отговарящи на подготовката в последните 6 седмици - 2:20 на Панчарево (със сериозна денивелация) и 1:50 съответно. Вторият резулатат е особено болезнен, защото очакванията ми бяха за време в порядъка 1:37-1:42. Колкото и малко да изглеждат 10 минути, все пак са 10% от общото време, и трудни за наваксване. Също представляват и разликата между 15. и 100. място в класирането - показателно за състезание от 250 души.\n\nДопълнително, мотивацията и за двете бяха много ниски - което си пролича от периодите на ходене по трасето.\n\n## Треньор\n\nСтава все по-ясно, че резултатите няма да се подобрят устойчиво без трeньор, но това е невъзможно през 2019. Все пак мисля да следвам следната [програма](https://sofiahalfmarathon.com/wp-content/uploads/2018/03/Training-Plans_BG_21K_Third.pdf).\n\n## Маратон\n\nСофийският маратон тази година е с обновено трасе, което може да ме накара да се запиша още веднъж - целта би била да постигна 3:20, например.\n\n## Ултрамаратони\n\nВероятно ще пропусна В100, иска ми се да избягам Трявна и Орехово, за да събера най-после сглобяемия медал. Очаквам да се запиша на трасета от порядъка на 40-60 км.",
"
След серия неубедителни резултати, тези дни треньорът на ПСЖ Томас Тухел заяви:
\n\n
“В съблекалнята имаме много хора, които обичат да печелят; нямаме достатъчно, които мразят да губят.”
Световната глобализация в комбинация със социално-икономическото разслоение покрай Икономика 4.0 трансформират съвременния трудов пазар по необикновен начин: все повече хора избират несигурния свят на самостоятелната практика пред това да бъдат служители - или дори да стартират компания. Днес всички се стремят да бъдат “независими работници” - сиреч, фрийленсъри.
\n\n
Доказателство за променящия се профил на работната сила се вижда много ясно от твърде оптимистичната пазарната оценка на споделено пространство WeWork. Вижда се и от статистиката:
Милениалите-фрийленсъри не трябва да ни изненадват - те са нетърпеливи да катерят корпоративни стълбици и очакват моментално възнаграждение за усилията си (instant gratification). Разумни или не, тези аспирации ги тикат към фрийленсърство, за разлика от baby boomers, които възприемаха предприемачеството като свой билет за успех и финансова независимост.
\n\n
Каква е разликата за бизнеса от тази новооткрита мобилност на работното място?
\n\n
Традиционно, работодателите са доволни, когато служителите им работят “от къщи”, но истински, когато могат да ги заменят с фрийленсъри:
\n
\n
възможност за намаляване на работната сила във всеки момент, тип “облачен ресурс”
\n
по-малки общи разходи на служител, заради по-ниските данъци, липсата на нужда от поддържане на работно място - физически и организационно
\n
ограничена нужда от мениджмънт - фрийленсърите сами трябва да определят кариерното си развитие и да го следват, като от тяхната преценка зависи работоспособността им след 15+ години.
\n
\n\n
Какво означава тази промяна за служителите? Да, те получават по-широки свободи да определят работното си време, но social safety net за тях не съществува - не са част от синдикат и дори обикновената защита на съответното трудово законодателство (в Европа) не ги покрива. Нещо повече - те са изправени пред риска да бъдат излишни за работната сила вбъдеще, т.е. трайно безработни.
Политическия уклон на САЩ, ЕС, Китай и Русия към авторитаризъм и (крайно)дясна политика и социален дискурс са видимите белези на либералния крах след 2010. Завръщането към индивидуализма, разчитането на собствените сили и самостоятелната работа пък бележат повратната точка в личностното разсъждение за света. Макар това да са предвестници на икономически растеж, те разкриват възможности за по-широка социална несправедливост - и, в резултат, още по-радикално мислене и поведение.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за поверителността по дизайн - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за поверителността по дизайн | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Преди няколко дни поговрихме с Антон Герунов на тема поверителност по дизайн (privacy by design, PbD). Прилагам разговора и тук - надявам се да ви стане достатъчно интересен, та като се видим на живо, да поговорим (и) за това.
\n\n
Мисля, че най-интересната тема е коренно различният подход на трите най-силни икономики - САЩ, Китай и ЕС - към Икономика 4.0. Капиталистическият, либералният и тоталитарният модел си дават среща в дигиталното измерение и ми се струва, че сме едва в началото на противопоставянето им. Както, разбира се, и в зората на дигиталната революция… Приятно слушане!
\n\n\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"21 Lessons for the 21st century\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “21 Lessons for the 21st century” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Третата книга на Ювал Харари, “21 урока за 21. век”, звучи като структуриран преразказ на събитята в света за последните 19 години - и обобщение на страховете и надеждите на съвременниците ни в целия свят.
\n\n
Проблеми като глобализацията, ролята на религията, технологичния бум и този на биотехнологиите намират своето място в калейдоскопа на Харари, който с лекота говори за обществените проблеми на свъремието по-ясно от всеки политик или учен.
\n\n
Вероятно заради липсата си на зависимост, авторът успява да опише проблемите, но не натоварва читателят със свои предложения за тяхното решаване.
\n\n
Разбира се, книгата има слабости - повърхностният наратив, баналните преходи между главите, поучителния, леко високомерен тон на философа-мъдрец, надраснал поколението си - са някои от тях.
\n\n
Оставям избора на вас - да се оставите на собствената си суета, или да се потопите в перфектната буря на съвремието ни, пък било то и с надменен екскурзовод.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"The Next 100 Years: A Forecast for the 21st Century\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “The Next 100 Years: A Forecast for the 21st Century” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за \"the Next 100 Years: A Forecast for the 21st Century\"
Колебая се в оценката си за тази книга, макар сам по себе си наративът да е увлекателен, а хипотезите - достоверни.
\n\n
Вероятно най-важното, което трябва да знаете за изданието е кой е нейният автор - Джорд Фрийдман, дългогодишен стратег и съветник на Белия дом, основен анализатор на геопоплитическите процеси в края на 20. и началото на 21. век.
\n\n
Фундаменталната изненада на тази книга-предсказание е фактът, че тя оперира с много малък брой числа, а разчита основно на наратив - и ораторските умения на своя автор, който, донякъде с чувство на доминация, влиза в ненужни подробности за очевидни логически връзки, но пропуска алтернативни тълкувания на световни процеси.
\n\n
Елитаризмът на автора, резултат вероятно на навикът му да бъде единствения говорещ в стаята, може да бъде разглеждан, естествено и като преимущество - цел на книгата е по-скоро да предложи гледна точка, а не да изчерпа всички възможности - едно потенциално твърде наивно начинание.
\n\n
Независимо от аксиоматичното си възприятие на собственото си мнение обаче, Джордж Фрийдман демонстрира задълбочено познание на историята и обществени процеси в световен мащаб.
\n\n
В заключение, книгата може да бъде определена като задължително четиво за начинаещия геополитически анализатор - и необходимо упражнение в аргументация за по-напредналите читатели.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Дубай - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Дубай | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Да посети човек Дубай е интересно и, в определена степен, обогатяващо преживяване. Mащабите и размахът, в които емирството развива инфраструктурата си, са впечатляващи.
\n\n
Многократно повтаряна мантра е, че дубайската икономика има много ниска зависимост от износ на петрол - но, публична тайна е, че без петродоларите на съседите от Абу Даби, Дубай би бил далеч от настоящия си блясък.
\n\n
Заговаряйки за блясък, често границата с кич бива размита в емирството - от една страна, заради традиционната арабска орнаменталност, от друга - в желанието да изпъкнат на всяка цена.
\n\n
Коренът на това желание е и геополитически - ОАЕ претендира да бъде религиозен и политически център на сунитите поне наравно със съседите от Саудитска Арабия - но и бизнес център на Арабия, пресечна търговска точка със Запада. По необиконовен начин тобът се преплита с последния модел бял iPhone, който пък не се събира съвсем в джоба; но пък тобът, като всяка униформа, има и социална функция - приравнява бедни и богати поне визуално. И така, арабското общество намира утеха за тлеещия социален дисбаланс, който върна национализма на дневен ред в Запада.
\n\n
Истински бедни остават индусите и филипинците, дошли като гастарбайтери и живеещи в мизерия далеч от погледа на туристите. Всъщност, те много приличат на роби - безправни, много често говорещи само английски (лош), отделени в гета в крайните квартали. За да е пълна картинката, повечето спиращи дъха сгради са построени от една и съща компания - катарската EMAAR:
Иначе емирството може да се ползва за дефиниция на думата “мегаломания” и максимализъм на всяка цена - често без основателен план какво би се случило с тази инфраструктура след 20, 30 или 50 години:
Миналата неделя се състоя Софийския маратон, затварящ един кратък сезон със само две състезания - добавям ранната В100.
\n\n
Тренировките
\n\n
За сметка на това тренировъчния процес беше много ползотворен - таргетирах 5 бягания по 10 километра седмично, с две бягания за време, две аеробни и едно интервално.
\n\n
Макар да не успявах да навъртя километрите всяка седмица, за годината дотук съм пробягал 1500 километра, което е най-сериозното разстояние откакто започнах през 2012.
\n\n
Диетата включваше магнезий/Калмицин и Артростоп, а в края - електролити и BCAA. 5 седмции преди маратона спрях сладкото. За цялата година съм ял не повече от 5 пъти след 20:00.
\n\n
Въпреки това има още много недостатъци: не ям достатъчно риба и не съм намалил месото за сметка на зеленчуците.
\n\n
Резултатите
\n\n
Резултатите са полумаратон за 1:40 и цял за 3:28:
\n\n\n\n
Макар формално целите от миналата година да са изпълнени, изглежда, че маратон под 3 часа ще отнеме повече време - по-реалистично е до 2020, а през 2019 отправната точка да е 3:15.
\n\n
Сред необходимите промени освен храненето трябва да се добави и едно дълго бягане (над 20 километра) седмично. Foamroller, масаж, тренировки на стадион и повече BCAA са сред останалите промени, които може да направя.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за регистъра, хаоса и безпътицата - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за регистъра, хаоса и безпътицата | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Седмица измина, а от Търговския Регистър - нито стон. Регистър няма заради техническата некомпетентност на поддържащата компанията, заради небрежността на управляващото тяло - Агенция по вписванията, заради липсата на контрол от Министерство на правосъдието и заради усложнени прцедури по обществено възлагане. Подробности - тук.
\n\n
Косвено виновни са Министерски съвет и ДАНС, защото това е критична национална инфраструткура, над която те трябва да упражняват контрол.
\n\n
Питайте който и да е от тях, и всеки ще се защити с безумни оправдания. И така до следващия път. Справка - фалитът на КТБ остави и шефа на БНБ, и шефа на КФН и финансовият министър непокътнати. Логично, когато миналата седмица поредно дружество-подотчетно на КФН фалира, изненадани нямаше, наказани - също.
\n\n
Няма даже и обезщетения, които да бъдат платени на държавата в резултат на провалената поддръжка.
\n\n
ДОКОГА с тази политика на ниски данъци и крайна некомпетентност
\n\n
Мен, като данъкоплатец, детайли на тази излагация не ме интересуват. Не че не ги знам, просто детайлите нямат значение в този случай.
\n\n
Нямало нови дискове от 2012, техничарите плеснали бекъпа на същия диск, нямало пари -
\n\n
така ще продължи да бъде, докато пожарникар управлява “на ръка” държава от първия свят със свитата си некадърници - едната викнала ДАНС, другата - радиоточка за фалшиви новини.
\n\n
###ОСТАВКИ И УВОЛНЕНИЯ ВЕДНАГА!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за еврозоната и нейната \"чакалня\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за еврозоната и нейната “чакалня” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Започвам оттам, че “чакалня на еврозоната” е неформалното нарицателно на икономическия механизъм ERM-2, който има серия формални изисквания. Всички страни-част от европейската икомоическа зона, приети в ERM-2 са и членове на еврозоната - с изключение на Дания.
\n\n
Любов по време на холера
\n\n
Изказването на Борисов идва във втората половина на европредседателството ни, но с достатъчно време двете страни да се отметнат от него, тоест създава се впечатлението, че ангажиментът е двустранен, с ясни параметри и пр. Това изглежда като подарък на Борисов от ЕНП за председателството, което протече безинтересно, без събития и по-важното - без скандали (по Ганьовски - “стабилно”). Подарък от дългосрочното ни партньорство с Германия, която остава все по-сама на сцената.
\n\n
България, редно е да се отбележи, от 5-6 години отговаря формално на изискванията - но с уточнението, че имаме валутен борд и доста лабилна икономика.
\n\n
Валутният борд не е елиминиращо условие, но е странно явление - при всички други страни той е бил всякога временна мярка, а у нас стана постоянна. Капацитетът на БНБ да поддържа плаваща валута не подлежи на коментар предвид твърде скорошния случай “КТБ”, затова се изгражда мнението, че с валутен борд е по-“стабилно”.
\n\n
Лабилната икономика е видна за всички нас и никакви аутсорсинг фокуси, ниски данъци или насърчения на инвестициите не могат да я прикрият. Тръгнат ли си компаниите от България, ние нямаме идея как да привлечем нови на тяхно място. А типът външни инвестиции, които сме привлекли с ниски данъци и евтина работна ръка ще си замине скоропостижно след като в ЕС бъдат присъединени страните от Западните Балкани или Украйна.
\n\n
Между думите - делата
\n\n
Очаква се правителството да не завърши годината. Затова и вербалните формулировки на Борисов са достатъчно условни - умела подготовка да си измие ръцете със следващия ни премиер. Който, впрочем, не би получил и уклончивата подкрепа на ЕНП.
\n\n
Допълнително от седмицата имаше и “големи признания” - 30-годишен роден новоизпечен бюрократ ще води преговорите за кохезионните фондове след 2020 от името на ЕК. На този фон беззвучно и между другото се промъкна новината, че еврофондовете в следващия програмен прозорец ще бъдат насочени към Южна, а не Източна Европа. Невинен свидетел би казал, че непокорността на Вишеградската четворка трябва да бъде наказана елегантно, като на Източна Европа се даде директен шанс да защити бюджета си. Нещо, което, простете, Андрей Новаков е неспособен да направи.
\n\n
Quo Vadis?
\n\n\n\n
Кой би желал - или допуснал - още една слаба икономика в нестабилната еврозона? Какво е ERM-2 освен празно обещание и политическа манипулация?
\n\n
Вместо край, друг пример
\n\n
През същата седмица Ангела Меркел призна, че Източна Германия има нужда от още пари и време, преди да може да се мери икономически със Западна. Нека пренесем това твърдение към закъсалите южни икономики. Колко време и пари биха били нужни, за да се стабилизират те, ако един народ на една и съща територия - административно и географски - не може вече 30 години?
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Ивайло Пенчев, либертарианството и лъжепророците - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Ивайло Пенчев, либертарианството и лъжепророците | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за Ивайло Пенчев, либертарианството и лъжепророците
Помните ли как преди година Ивайло Пенчев, собственикът на Уолтопия, се бе развилнял (според речника и възпитанието си) из национален ефир с разнообразни нападки - срещу Техпарка, срещу правителството и администрацията, срещу еврофондовете…
\n\n
Кратък преговор:
\n\n\n\n
Особено внимание между 00:08:45 и 00:10:00, където се оказва, че видният либертарианец Пенчев е отвратен от еврофондовете, смята ги за развъдник на корупция и само от алчност и от спортна злоба е взел пари от еврофондове.
Голям критик на бюрокрацията, суперуспешен либертарианец, следващият припознат от нацията пророк - или пореден гьонсурат, който доскоро не осигуряваше служителите си и ощетяваше същата тази държава?
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Perfetti Sconosciuti\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Perfetti Sconosciuti” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Италианското кино е синонимно в съзнанието ми с ненатрапчива поучителност, с лежерно-сериозния си прочит на тежки житейски ситуации. От друга страна, европейското кино се отличава и с онези сцени, в които плачът идва по-естествено от смеха. Но с редки хепиендинги, защото седмото изкуство може да влияе истински само ако е реалистично.
\n\n
Затова пък “Идеалните непознати”, (“Perfetti Sconosciuti”, 2016) постига по запомнящ се начин и двете - да бъде въздействащ, но и не прекалено суров към зрителите; предлага своите поуки - без да ги натрапва; изгражда симпатиите на зрителите към различните персонажи, но ги държи достатъчно неутрални с оглед обратите, които се случват пред очите им.
\n\n
Чрез фрагментална, изящна режисура и много малко думи седмината приятели, срещнали се на вечеря, бързо стават близки и на публиката. От елегентността на жестовете и детайлното богатство на сцените научаваме доста повече за героите, отколкото може да се изкаже с думи.
\n\n
Да, най-ценното на лентата може би е неизказаното, интерпретираното.
\n\n
Резултатът? Банална история, която може да сме гледали десетки пъти в нейни холивудски интерпретации, този път дава задълбочен прочит на съвременното микро- и макрообщество, с неговите терзания и вълнения, с неговите малки и големи нечестноти.
\n\n
Да се сервира рано вечер, с бутилка биодинамично вино.
\n\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за дигиталния аутизъм - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за дигиталния аутизъм | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
През декември 2017, бивш вицепрезидент на Facebook - Chamath Palihapitiya - публично се възмути от постоянно нарастващото влияние на социалната мрежа върху отношенията между хората. Акцентът в разговора тогава падна върху поведенческата психология, използвана в ущърб на потребителите (видеото от целия разговор - най-долу).
И това е само последната от серия критики на някои от първите “социални” инженери към огромните мащаби на вманиачаване.
\n\n
А колкото повече ползваме, толкова повече алгоритмите научават за нас - и това знание те могат да използват както намерят за добре. Естествено, FB, Google, Amazon и ко. имат интерес да ви задържат максимално дълго - с нотификации, шарения, отскоро auto-play video. Повече съдържание автоматично води до по-малко, по-повърхностно мислене; повече attention-grabbing води до психологически промени, като популярния instant gratification, безмилостно променящ първото дигитално поколение.
\n\n
От друга страна, закриването на социалното присъствие стана еквивалентно на доброволна маргинализация, абдикация от социалния живот.
\n\n
Какво остава в борбата срещу дигиталния аутизъм?
\n\n
\n
ограничаване на потреблението - например, 15 минути на ден на платформа
\n
ограничаването на информираността по маловажни теми (clickbait)
ограничаване на броя вторични апликации (за мен са FB Messenger, Instagram, WhatsApp)
\n
\n\n
А вие как се справяте с последиците от дигиталната революция? Пишете смело в Twitter.
\n\n\n\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Talking to my daughter about the economy\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Talking to my daughter about the economy” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за \"Talking to My Daughter About the Economy\"
Вероятно първото, което разпознавате, виждайки книгата, е името на автора - Янис Варуфакис, финансовият министър на Гърция по време на кризата и комшийския “мек” фалит през 2014-2015.
\n\n
Не харесвам Варуфакис, защото е лицемер - от една страна, обича да се възползва от слабостите на хората за финансови облаги (например, като microtransaction мениджър във Valve), а от друга се явява виден социалист и защитник на слабите (като финансов министър); от трета, разбира се - неутрален наблюдател на световни процеси в ролята си на преподавател по икономика в куп престижни университети по света. Именно последният наратив е най-удобен за Янис, видимо от публичната му биография (качена през 02.2017, но датирана от 2013???) и от сайта му. В кръга на шегата, двуличието на Варуфакис идва още с малкото му име.
\n\n
Многоликостта прозира силно и от книгата “Talking to my daughter about the economy” - текст, хипотетично написан по време на деветдневна почивка и, също толкова хипотетично, насочен към родената през 2004 Ксения - но мистично придобил форма на книга и преведен на куп езици - в допълнение към трите досегашни бестселъра
Дали книгата не е написана за тийнейджъри или финансови лаици така и не става ясно - в първата ѝ половина се дават банални примери, уместни за първа лекция по икономика или финанси, а във втората половина се интерпретират световни събития през доста изкривената призма на левичарския министър Варуфакис. Силно прозира и надменността на автора, принизил читателя си до тийнейджър - и същевременно поел палката на просветител и единствен авторитет - позиция обидна за уважаващия себе си читател.
\n\n
Все пак, в книгата се срещат и добри дефиниции на основни обществени проблеми - например, банковият фалит и ролята на държавата и данъците в такава ситуация. Засегнат е и етично-политическият въпрос кой заслужава да бъде спасен от фалит (чии задължения заслужават опрощаване) и кой заслужава да понесе пълната отговорност за (без)действията си.
\n\n
Голямо предимство на книгата е богатството на аналогии и странични истории - от древногръцката митология до съвременни филми като “Матрицата” - и все пак, богатството на обща култура избледнява на фона на останалите недостатъци. Въпреки това, Янис Варуфакис остава лидер на мисълта на нашето време, и човек, заслужаващ изслушване.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за автентичния маратон на Атина - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за автентичния маратон на Атина | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Минаха повече от две седмици от последното бягане за сезона - атинския “автентичен” маратон. По-надолу няколко впечателния и обобщения по секции:
\n\n
Организация
\n\n
Несравнимо събитие по мащаб и организация с други регионални маратони. През 2017 беше поставен рекорд на броя бягащи - почти 20 000 души - и инфраструктурата беше идеално подготвена да поеме предизвикателството. Определено има уроци, които трябва да се научат от БФЛА за следващите години - и тук сравнението е със събитие съвсем “от нашата черга”.
\n\n
Подготовка
\n\n
Подоготовката беше супер (за моментната форма и резултат), като направих 2-3 кратки бягания през същата седмица.
\n\n
Летяхме - заедно с група приятели - още в петък сутрин, за да имаме достатъчно време за аклиматизация (поздрави, Персенк, този урок го научих), а през целия съботен ден почивах, наблягайки на високовъглхидратни храни. Не си спомням да съм се чувствал по-починал и подготвен за състезание досега.
\n\n
В деня станахме в 5 и ползвахме организирания транспорт - от 6 точки в центъра на града на кратки промеждутъци потегляха автобуси към Маратон - началната точка на бягането.
Трасето следва митичният път на атинския воин, пробягал дистанцията преди повече от две хилядолетия с вестта, че Атина е спасена от настъпващата персийска войска - и заплатил за това усилие с живота си (според легендата). Вероятно не е имал гелчета, банани и вода на всеки два километра като нас, простосмъртните :)
\n\n
Друга особеност е леката денивелация, започваща около километър 20 (положителна) и спускането след километър 30. Заради добрата почивка, ниското темпо в началото, вероятно и заради спускането след 30-ия километър бях много близо до negative split (една от целите) - 109:35 / 115:58.
в синьо - темпо (5:22/km), в червено - пулс (158), в магента - каданс (183)
\n\n
Разбира се, работата по negative split races тепърва предстои през цялата зима и пролет - основно с пулсомер, но и малко по-организирана програма от “хайде да тичаме всяка сутрин, когато и колкото може повече”.
\n\n
Какво друго остава
\n\n
Постигнатото време, 3 часа и 49 минути, е близо, но под очакванията (3:40-3:45 или по-добро), но далеч от амбициите за 2018 - 3:30 и 2019 - 2:59. Време е за bootcamp - търси се стабилизирация на пулса при равно темпо, но неравен терен, както и темпо при пулс под 150 bpm. За 3:30 ще се наложи полумаратонът да падне под 1:30, както и да бягам устойчиво под 4:20 на километър - цифри, далеч от моментната форма. Можете да хвърляте едно око в Strava, която удобно съм интегрирал и вдясно —>
“Три билборда край Ебинг, Мисури” е многопластов филм за комплексните отношения в малкия град, за добрите и лошите, и как двете се сливат, за да изградят колоритните персонажи на Юга:
\n\n
с предразсъдъците, но и страданията;
\n\n
с емоциите, но и равнодушието.
\n\n
Започвайки още с актьорския състав, филмът предвещава величие - Уди Харелсън и Питър Динклидж играят великолепно поддържащите си роли, а останалият състав докосва висотата им, заслужено изстрелвайки оценката в IMDB до 8.5.
\n\n
В обобщение, лентата разглежда ежедневието на група жители на малко градче и сблъскът им с непосилната лекота на бита.
\n\n
Досущ като в живота, вместо повествованието, постъпките стават диференциатор, а ситуационната мотивация подчинява ценностите на индивида и общността.
\n\n
А може би сме свидетели на множество метаморфози, на преражданията на героите в търсене на по-добрите тях - кой знае? Все пак, истинските филми са за интерпретиране, не преразказ.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"The Wizard of Lies\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “The Wizard of Lies” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Бях забравил интересната история на Бернар Мадоф, признал си в навечерието на Коледа 2008, че ръководената от него финансова институция е гигантска Понци схема. Както с всеки скандал, след началната пушилка през 2009, скандалът затихна и е останал дълготрайно интересен само на американската публика. Затова HBO заснема 113 минутен игрален филм със страхотни превъплъщения на Робърт ДеНиро и Мишел Пфайфър.
\n\n
Филмът разглежда събитията непосредствено преди ареста и развитието в следващите години, като заема официалната хипотеза, че съпругата и синовете на Бернар не са знаели за същността на бизнеса (в който са участвали), били са изолирани от инвестиционното крило и пр.
\n\n
Филмът разглежда темата за вината в големи подробности, за жертвите, за неосъзнаването на престъплението и до днес от Бернар. Самият Мадоф-старши твърди (в реалния живот), че в паниката и хаоса на сгромолясващата се американска икономика през 2008 е била нужна изкупителна жертва - и че наказанието му е диспропорционално на престъпленията именно заради жаждата за мъст към привилегирования и безотговорен Wall Street. Както и че Мадоф - легендарен трейдър
\n\n
В ехото на престъпленията, обаче, отеква - и остава на зрителя да анализира - цената на наказанието. И не става дума за 150-те години присъда на Бернар, а предателството на цялото му семейство, смъртта на синовете му, забравата му от света.
\n\n
Разбира се, наказани по различен начин са членовете на семейството, внезапно напуснати от целия кордон ласкатели - и в предателството си, оставени сами и изолирани (по адвокатско предписание).
\n\n
Силните страни на филма
\n\n
Може би най-голямото предимство на филма е моментът, в който той излиза - в зората на серии от други Понци схеми, свързани с ICO, със стойността на Биткойн и др.
\n\n
Някои слабости
\n\n
Филмът е малко банализиран, приемайки хипотезата на семейството, като не оставя някои подробности на преценката на зрителя, а ги поднася като факти. Може би въздействието би било по-силно с малко по-кратък филм и повече факти - например, как съпругата на Бърни, Рут, е харчела по 150 хиляди долара на ден в дните преди Коледа, или как обкръжението на Мадоф е изтеглило над 750 милиона долара в 90-те дни преди фалита.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...\"почти\" не е \"съвсем\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…“почти” не е “съвсем” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Бях (си?) обещал време под 1:40 на 20 км/полумаратон в средата на сезона, но след последните два опита изглежда, че макар да съм “почти” там, не е достатъчно.
\n\n
В началото на месеца, по време на Софийския маратон, стигнах 1:42 на полумаратон, като в първите два километра карах много, много бавничко - 6:00 и 5:45, съответно. Останалите 18 километра бяха с времена под 4:50 и резерви кислород и бях съвсем удовлетворен и оптимист, че Renault Morning Run ще бъде събитието, на което ще падна под 1:40, може би дори ще доближа 1:35.
\n\n
Е, нищо такова не се случи - денивелацията изцеди силите и с постоянно забавяне с всяка от 4-те обиколки (24, 25, 26 и 27 минути, съответно) се получи финалното време от 1:42, отново.
\n\n
Логично, не съм щастлив, но целите остават за следващата година: 1:35 и равномерно темпо, което да позволи атака на маратон в диапазона 3:20-3:10.
Документалната книга на Наоми Клайн - “Доктрина на шока: овластяването на бедствения капитализъм” разглежда в подробности - много подробности - амалгамата между физически, психически и икономически шокове, залегнала в американската политика на доминация над страните от Третия свят от времето на Кисинджър до днес.
\n\n
Началото е налагането на волята в Южното полукълбо от двете страни на Тихия океан - Индонезия, Филипините, Чили, Бразилия. Следват Аржентина, Колумбия, страните от Централна Америка - а после Близкия и Среден Изток, вече съвсем формално под името “shock and awe”.
\n\n
В основата са изследвания на икономисти и психолози, финансирани от ЦРУ - едните изследват възможностите и обществените предпоставки за налагане на нерегулиран, крайно свободен пазар в Чикакгския Университет, а другите търсят възможности да промиват мозъци (първо на психичноболни, после на военнопленници и терористи, накрая поетично наречено “winning hearts and minds” в Ирак). Та, оказва се, комбинацията от насилие, обезкървяване на елита и налагане на икономически мерки “в името на народа” бил щатския износ на демокрация.
\n\n
Защо си струва
\n\n
Защото е документална, стъпва върху факти и авторката не е пестила сили да събира и класифицира редки източници на данни извън фокуса на масовите медии.
\n\n
Струва си, заради изобличаването на крайния и безрезервен капитализъм и налагането му в условия на постоянен шок - докато текат кампании за представяне на този шок като “демокрация” и “волеизява на народа”.
\n\n
Слабости
\n\n
Никъде не става дума за геополитическите условия, довели до описаните събития, разнопосочната картина на международната сцена или дори интересите на вътрешните лобита (освен на едрите индустриалци).
\n\n
Под прикритието на фактологията не особено умело прозира левичарски предразсъдък. Така например, никъде не става дума за ефекта от национализацията в социалистическите страни - причината за политиката на икономически шок. Наративът е срещу капитализма и всички доказателства са едностранчиво представени, което не приляга на иначе впечатляващия обем обобщена информация.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за криптовалутите и правителствата - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за криптовалутите и правителствата | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Децентрализираните валути - онези без централна банка, която да ги регулира - и правителствата, считащи за своя привилегия и задължение да регулират финансовия пазар - танцуват странни пируети напоследък.
\n\n
Силните
\n\n
От едната страна са правителствата на развитите страни - САЩ и ЕС - чиито елити се страхуват от губене на позиции и, логично - забраняват и всячески се мъчат да регулират валутния блокчейн, например с опасенията на американското правителство за укриване на данъци или тези на FATF към G7 още през 2013, че криптовалути могат да се ползват за схеми за пране на пари:
\n\n
\n
In 2013 the G7’s Financial Action Task Force issued the following statement in guidelines which may be applicable to companies involved in transmitting bitcoin and other currencies, “Internet-based payment services that allow third party funding from anonymous sources may face an increased risk of [money laundering/terrorist financing].” They concluded that this may “pose challenges to countries in [anti-money laundering/counter terrorist financing] regulation and supervision”.
\n
\n\n
Авторитарните
\n\n
Авторитарните режими са най-интересни - от една страна, правителствата биха сложили ръка върху всеки източник на свежа чуждестранна валута, особено ако по този начин заобиколят международни санкции (Русия) или получат нов механизъм да управляват баланса между външната и вътрешната валута/потребление/растеж-на-икономиката (Китай и усилващите се проблеми със забавения икономически растеж).
\n\n
Но тази игра е нож с две остриета за правителства, зависещи от абсолютния контрол над суверена. Все пак хората също могат да влияят на икономиката, заобикаляйки общата регулация. Именно затова и Русия, и Китай официално забраниха търговията с криптовалути и затвориха местните си борси. Дали и какво правят правителствата зад завесите остава различен въпрос.
\n\n
Перспективните
\n\n
Към групата на перспективните спадат малки играчи, но с големи амбиции - Естония и Дубай.
\n\n
Естония от десетилетие се стреми да създаде напълно дигитално управление. Виртуална валута е просто поредната крачка в тази посока. И, разбира се, важен инвестиционен инструмент за страна с ограничена територия, население, военна мощ и влияние в региона.
\n\n
Ограничена територия, но голям апетит има и Дубай - към регионално дигитално лидерство. Единствената страна на Арабския полуостров, осъзнаваща преходността на изкопаемите горива и постигнала минимизиране на икономическата завимост до 18% - забележително, сравнявайки с останалите страни, където зависимостта варира от 50 до 90%. Тук държавната криптовалута е просто друг диверсификационен механизъм, поредна иновация, подобно на прототипа на летящо такси. За сравнение, американският индустриален лидер Airbus предвижда готов прототип едва в края на следващата година…
\n\n
Защо е интересно
\n\n
Защото представлява открита игра на влияние, власт и - естествено, пари. На глобалното, надгранично игрално поле. Без правила и без проследимост - без централен контрольор - в условия на икономически войни по целия свят.
\n\n
И защото криптовалутите са чудесна инвестиционна възможност. Твърде късно е да инвестирате в Биткойн (цена от 3700 евро на тоукън, при растеж от 400% за последната година).
\n\n
Но твърдя, че инвестициите в Есткойн / емКеш са едновременно стабилни и перспективни бъдещи възможности. Защото, за разлика от останалите криптовалути без физическа равностойност, тук гарант за стабилността стават правителства - едното дигитално правителство на бъдещето, а другото - разполагащо с почти неограничени ресурси и амбиции за регионално лидерство.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за баскетбола и корупцията - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за баскетбола и корупцията | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Тези дни, ЛеБрон Джеймс - икона на професионалния баскетбол отвъд Океана, и припознат като най-добър баскетболист след Кобе Брайън - коментира по следния начин възможността да смени отбора си преди договорът му да изтече (ситуацията е аналогична на европейски футбол, но откупуванията в NBA се случват относително по-рядко и откупните клаузи са различни):
\n\n
\n
I won’t ever cheat my teammates or cheat the fans or be in a situation where I am talking about free agency all year long because I’m not going to give energy to something I can handle in the summertime when I should be focused on what I need to do on a day-to-day basis to help this franchise compete for a championship.
\n
\n\n
Наглед това изказване изглежда като признание във вярност, като призив към сплотеност, интегритет и фокус към играта - все чудесни послания. Но забележете как Джеймс нарича отбора - this franchise. Вече дори няма нужда да се говори за екипа, съотборниците, честта - а просто франчайза.
Така си отива (удоволствието от) великата игра на Карим Абдул Джабер, Меджик Джонсън и Майкъл Джордан (който, впрочем изкара $100 млн. само от заплати, а в момента се смята, че има активи за около $1.5 млрд.) Не инфлацията е виновна тук, а жаждата за пари и власт - и не на играчите, а на собствениците, гледащи на спорта като на инвестиция, на франчайз.
\n\n
Монетизацията на всичко и всички просто няма как да не са върховната форма на корупция.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за падането и ставането - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за падането и ставането | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
След големия фурор (а в немалка степен и надценяване на възможностите / подценяване на трасето) - Персенк Ултра преди месец - бях обещал да се появя на Пирин Ултра и да взема малката дистанция:
Трасето - от местата, на които съм бил като турист - изглеждаше приятно, а и разделението на три големи възвишения и три спускания за общата денивелация от 3900 метра обещаваше умерено натоварване с възможности за почивки и леко бягане надолу.
\n\n
Без място за отказване
\n\n
В малката, инцестивна групичка за екстремни бягания у нас няма място за много отказване, камо ли за две в рамките на месец. Така че на масата не стоеше такава възможност.
\n\n
Планът
\n\n
Гледайки резултатите от миналата година, когато почти всички бяха завършили за малко над 18 часа, си мислех, че именно такова време би било добро постижение тук. План максимум беше да съм минал и трите баира по светло (т.е. преди 8 вечерта), като при такъв сценарий не си представях как мога да завърша след полунощ.
\n\n
Реалностите, разбира се, бяха малко по-различни - миналата година стартът е бил даден в полунощ, за разлика от тази година (6:00 сутринта, което гарантира по-добри времена).
\n\n
Реализацията
\n\n
Стартът беше даден по тъмно, а Демяница - първата хижа - е само на два часа от Банско. Това беше ненужен оптимизъм и в известна степен създаде очаквания за нереалистичен резултат - да не говорим, че още не бяхме качили 2000 метра.
\n\n
До втория пункт веселбата продължи - леко изкачване, равни участъци, спускане към х. Пирин в топлото утро, с чудесно темпо, бягане, усмивки, разговори с други участници наоколо. На Пирин изглеждаше, че почти сме преполовили трасето, с уговорката, че ни предстои кратко изкачване до следващия пункт (на 11 км) и мъчителни часове между пункт 3 и 4. Всичко това беше планирано и не трябваше да представлява изненада.
\n\n
Въпросните 11 километра между пункт 2 и 3, обаче, се оказаха изненадващо дълги и неприятни. Записът отчита 3:03 време на преминаване, което е с 25-35% по-слаб резултат, отколкото очаквах в този сегмент - но и изкачването се усети значително по-стръмно. Причината е, разбира се, изчерпването на гликоген и усещането за слабост в крайниците.
\n\n
Не исках да прекалявам с гелчетата (вече бях взел две) и на пункт 3 хапнах солидно - двойна супа и доста суха храна, ползвах и някои други удобства на цивилизацията.
\n\n
Стената
\n\n
Не заредих, обаче, вода - заради убеждението, че мъкна постоянно по 1 литър повече, отколкото ми трябва. Тази грешка не се оказа фатална, но е досадна на фона на опита, който следва да имам.
\n\n
Хижа Беговица беше и последното топло място, което помня - следваха изкачването към “Душевадника” и портата под Муратов връх.
\n\n
С изкачването над 1800-2000 метра гората оредяваше, докато не се превърна в поляна. Безкрайната поляна, осеяна с камъни, ме посрещна с леден, пронизващ вятър, а тепърва предстояха 500 метра денивелация - сиреч, поне 5 километра по поляната, сиреч поне час. И ако това не беше достатъчно, 15 минути по-късно се развихри снежна буря, заваля нещо средно между сняг и ситен град и добави няколко класи мъчение към изоставеното от сили тяло. Изборът беше да взема гелче и половин литър ледена вода - или да продължавам бавничко напред с оставащите въглехидрати. Бях по къси гащи и ветровка, не исках да рискувам хипотермия.
\n\n
Минутите се нижеха, чукарите и денивелацията - също, краят хич не изглеждаше близо, а аз нямах сили да се усмихна. Влачех се с група хора, тръгнали на дългата дистанция, но скоро пътеките ни трябваше да се разделят - а на мен ми оставаха 300 метра денивелация, сам във виелицата, като и видимостта намаляваше. Пътят се виждаше що-годе, но целта или околните върхове - по-скоро не.
\n\n
За мой късмет, попаднах на Симеон Нинов - когото в началото просто следвах, треперейки. Бурята внезапно се успокои, но останаха вятър и студ. Нямаше повече за кога да отлагам следващото гелче и студената вода, но пък - нов проблем - започнаха да ми измръзват ръцете и се наложи да си нося щеките без да ги ползвам.
\n\n
Развръзката
\n\n
Муратовата порта минахме в 19:30 (тоест - по светло, изпълнена цел!), а от другата ѝ страна беше направо топличко - 2-3 градуса, без вятър, но с мокри и хлъзгави камъни. Бързо се стъмни, а маркировката не беше идеална за тъмна нощ. Въпреки 2-3 падания преди хижа Вихрен и това, че нагазих до прасците в ледена вода, мотивацията да стигнем преди полунощ обратно в Банско бе над всичко; в хижата срещнахме хора, с които се бяхме “гонили” през деня и се разбрахме да потичаме заедно надолу; останалото беше лесно, а и ставаше все по-топло с приближаването на финала; силите стигнаха за финален спринт даже, време 17:11 - тоест, според прогнозата. Супер. Горещ душ в хотела. Отново жив.
\n\n
Уроците
\n\n\n
Вода на всеки пункт - 1/2 литър за всеки 5 километра
\n
Студът не си заслужава икономията от по-леко облекло
\n\n\n
До края на годината остава само една цел - време около 1:40 на полумаратон - и да си тренирам на спокойствие ця-яла зима.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"How will you measure your life?\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “How will you measure your life?” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
В епохата на рационализацията, свързаността и леснодостъпната информация, оказва се, хората са си все така нещастни, макар и по-богати, с повече вещи, по-добро образование и по-престижни работни места. В опит да ни разкаже как е възможен този парадокс, Клейтън Кристенсен започва от най-логичната точка - собственият си опит като възпитаник на Бизнес Училището Харвард. Заобиколен от таланти и бъдещи корпоративни акули, той не забелязва щастието у тези безспорно успешни хора.
\n\n
В течение на повествованието, авторът разглежда битови и професионални ситуации - и няколко модела, през призмата на които се опитва да ги анализира. Без да преоткрива колелото, книгата ревизира няколко прости, но нелесни за реализация концепции - как изборът на най-лесното решение е ужасяваща стратегия дългосрочно; как работното място има хигиенна и стратегическа перспектива спрямо щастието и удовлетвореността; и пр.
\n\n
Макар книгата да е само 220 страници и се чете лесно; ако, все пак, нямате време за нея, можете да хвърлите едно око на ревюто от самия автор в Бостън по-долу:
На път за морето в колата слушахме ранните албуми на Ъпсурт, попадайки на “Мама”:
\n\n\n\n
Ако се заслушате, песента започва с възглас “Чичибаба!” - но Васил Чичибаба ли? Министър на земеделието в правителството на Жан Виденов, което ни върна опашките за хляб през 1996?
Няма виновни за зърнената криза от 1995 г. - официално. Софийският градски съд във вторник оправда единствените обвинени за острия недостиг на зърно и спекулата по времето на Жан Виденов, довели до рязък скок в цената на брашното и хляба, истерия сред хората и опашки пред магазините и предшествали кошмарната хиперинфлация една година по-късно.
\n
\n\n
\n
“Вече 12 години нося на плещите си едно несправедливо обвинение”, каза на излизане от съда Чичибаба и допълни, че процесът срещу него е бил политически.
\n
\n\n
Политически - сигурно, но пък и хляб нямаше:
\n\n
\n
Според тезата, която поддържаха двама главни прокурори, Васил Чичибаба е ощетил държавата с 66 млн. долара, тъй кат,о докато е ръководил Министерството на земеделието, от България са изнесени 990 хил. тона пшеница, въпреки че в страната са останали крайно недостатъчни количества. […] фирми са купували житото по 160 лв. за тон, като е трябвало да го върнат в складовете на резерва на следващата година. През това време обаче те са препродавали стоката на цена от 360 лв. […] държавата се явявала “кредитор на тази далавера”.
\n
\n\n
Та така - връщайки се толкова назад, към генезиса на прехода, дебнат все същите ченгета от ДС (самият Чичибаба), все същите клишета за “политически акции” и несправедливост, все същото точене на държавата - и така вече второ поколение.
\n\n
Може би не е случайно, че “морето”, към което съм тръгнал, е в Гърция. Все пак и за туристическите изцепки това лято виновни няма, няма и да има.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Малкият Принц\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Малкият Принц” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Ставам на 30. Препрочитам “Малкият принц”. Eдин пасаж, до баналност повтарян, но все пак:
\n\n
\n
…Но се случи така, че след като дълго бе вървял сред пясъци, скали и снегове, Малкият принц намери най-сетне един път. А пътищата винаги водят при хората.
\n
\n\n
\n
– Добър ден – каза той.
\n
\n\n
\n
Беше стигнал до градина с цъфнали рози.
\n
\n\n
\n
– Добър ден – казаха розите.
\n
\n\n
\n
Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цвете.
\n
\n\n
\n
– Кои сте вие? – попита ги той смаян.
\n
\n\n
\n
– Ние сме рози – казаха розите.
\n
\n\n
\n
– А! – рече Малкият принц.\nИ се почувства много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена по рода си в цялата вселена. А ето че тук, само в една градина, имаше пет хиляди такива, всичките като нея!
\n
\n\n
\n
“Ако види това – каза си той , – тя ще бъде много обидена…”
\n
\n\n
\n
А след малко си каза: “Аз се смятах богат, защото имам едно-единствено цвете, а съм притежавал една обикновена роза…” И легнал на тревата, той заплака.
\n
\n\n
\n
Тъкмо тогава се появи лисичето.
\n
\n\n
\n
– Добър ден – каза лисичето.
\n
\n\n
\n
– Добър ден – отговори учтиво Малкият принц и се обърна, но не вида нищо.
\n
\n\n
\n
– Аз съм тук, под ябълковото дърво…
\n
\n\n
\n
– Какво си ти? – каза Малкият принц. – Много си хубаво…
\n
\n\n
\n
– Аз съм лисиче. – рече лисичето.
\n
\n\n
\n
– Ела да играеш с мене – предложи Малкият принц. – Толкова ми е тъжно…
\n
\n\n
\n
– Не мога да играя с тебе – каза лисичето. – Аз не съм опитомено.
\n
\n\n
\n
– Ах, извинявай – рече Малкият принц.
\n
\n\n
\n
Но след като помисли, добави:
\n
\n\n
\n
– Какво значи “да опитомяваш”?
\n
\n\n
\n
– Това е нещо отдавна забравено. То значи “да се свържеш с другите”.
\n
\n\n
\n
– Да се свържеш с другите ли?
\n
\n\n
\n
– Разбира се – каза лисичето. – За мен сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребно. За теб аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света…Ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се крия под земята, шумът от твоите стъпки ще ме вика като музика да изляза от дупката. И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя. Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…
\n
\n\n
\n
Лисичето млъкна и дълго гледа Малкия принц.
\n\n
– Моля ти се…опитоми ме – каза то.
\n\n
– Какво трябва да направя? – каза Малкият принц.
\n\n
– Трябва да бъдеш много търпелив – отговори лисичето. – Отначало ще седнеш малко по далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки път ти ще можеш да сядаш малко по-близо…\nТака Малкият принц опитоми лисичето. И когато наближи часът на заминаването, лисичето каза:
\n\n
– Ах!….Аз ще плача.
\n\n
– Ти си виновно – каза Малкият принц, – не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…
\n\n
– Разбира се – каза лисичето.
\n\n
– Но ще плачеш! – каза Малкия принц.
\n\n
– Разбира се – каза лисичето.
\n\n
– Но тогава ти не печелиш нищо!
\n\n
– Печеля – каза лисичето – заради цвета на житото.
\n\n
И добави:
\n\n
– Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетнe ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.
\n\n
Малкият принц отиде да види розите.
\n\n
– Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо – каза им той. – Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквото бе моето лисиче. То беше лисиче, подобно на сто хиляди други лисичета. Но аз го направих мой приятел и сега то е единствено в света.
\n\n
– И розите се почувстваха много смутени.
\n\n
– Вие сте хубави, но празни – каза им Малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички., защото тъкмо нея съм поливал аз…Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.
\n\n
И се върна пак при лисицата:
\n\n
– Сбогом …- каза той.
\n\n
– Сбогом – каза лисичето. – Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.
\n
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Sapiens\" на Yuval Noah Harari - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Sapiens” на Yuval Noah Harari | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Признавам афинитет към историята, особено към онези части, които остават премълчани, недоизследвани са, или пък не будят интереса на широката общественост. Любимото ми хоби като дете? Да си чета енциклопедиите от край до край.
\n\n
Енциклопедичен прочит на историята - още от когнитивната революция до наши дни - предлага на читателите си и книгата “Сапиенс” на Ювал Харари. За разлика от повечето повествования, свързани с историята, обаче, тук ‘пропагандата’, основният мотив, са изведени директно, без да се следват интересите на този или онзи идеолог, философ или пълководец; липсва претенцията за обективност и единствена истинност; целият анализ бива подчинен на разбирането, че:
\n\n
\n
Homo sapiens rules the world because it is the only animal that can believe in things that exist purely in its own imagination, such as gods, states, money and human rights.
\n
\n\n
Нататък следва не просто исторически преглед на събития, а анализ на културните и социални промени, динамиката в отношенията между хората със стъпаловидното увеличение (не експоненциално) на тесния социум. В подробности е анализирано как обществено-културната еволюция е следвала разширяването на хоризонтите на Сапиенс - от дните на идоли и политеизъм чак до днешната, доминирана от наука представа за света. Разгледани са условията за възникване и на днешната най-разпространена религия - парите.
\n\n
Изобщо, “Сапиенс” пренарежда категориите и представите по темата “история на света”. Струва си!
\n\n
А сега - напред към “The Silk Roads: A New History of the World” от Peter Frankopan
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Персенк Ултра\" и първата капитулация - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Персенк Ултра” и първата капитулация | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
С наближаването на 30-ия ми рожден ден се завърна желанието (или нуждата?) за себедоказване чрез екстремни натоварвания. С повечко тренировки и значимо отслабване, самочувствието на непобедимост се бе завърнало до такава степен, че вярвах във възможността да завърша олимпийски триатлон, две бягания от ~10 километра и едно от 160 (7000 D+) в рамките календарна седмица.
С няколко думи, две сериозни изкачвания в началото и устойчива денивелация до края - мога да разкажа само от чужди впечатления ;) Утрамаратонът започва в 18:00 в петък вечер и завършва в ранния неделен следобед - т.е. две безсънни нощи и един горещ ден (днес бе 33 градуса).
\n\n
Отказването
\n\n
Отказването, всъщност, се случи още едва на петия километър - представих си как няма да спя две нощи и това беше краят за мен. Изобщо не си представях дискомфорта на две безсънни нощи и работна седмица след това. Частично лошото планиране също изигра роля - трябваше да съм почивал повече в дните преди състезанието, да съм се хранил по-правилно и т.н. Друг фактор е, че досега винаги съм имал компания в екстремни ситуации - за разговор или мотивация; сега бях съвсем сам, с краката, щеките и родопските пътеки.
\n\n
Та картината на една хотелска стая, меко, чисто легло и здрав сън с добра храна ме пречупиха веднага - което не ми попречи да си потичам в чудесно темпо и според предварителния разчет до втори подкрепителен пункт (30 км), освободен, защото вече знаех как свършва всичко - първи отказ от предизвикателство.
\n\n
Опасенията
\n\n
Макар никога да не съм се състезавал с останалите, приемам ултрамаратона като състезание с теб самия, сиреч отказът е истинската загуба. Вярвах, че няма да се предам - докато не се замислих, че удоволствието трябва да е мотиватор, не страха.
\n\n
Трябваше и този урок да науча все някога.
\n\n
Какво следва
\n\n
В зависимост от представянето тук, обмислях да се пробвам на триатлона Лъвско сърце, и това и ще направя - ще си почивам на воля, докато истинските атлети се състезават. Мисля да продължа тичането колко може повече през есента и да участвам на полумаратони, като целя време под 1:40 до края на годината. И късата дистанция на Пирин Ултра, разбира се.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Черното Огледало\", Pepe The Frog и Waldo - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Черното Огледало”, Pepe The Frog и Waldo | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Снощи гледах шестия епизод на антиутопията “Черното Огледало”, “The Waldo Moment”, и събрах достатъчно впечатления, за да мога да го препоръчам. Като фен на жанра мога да кажа, че авторите създават, задържат и увеличават напрежението и чувството на безизходица в най-добрите традиции на жанра. Антиутопичният елемент започва от постера (вляво) и се разгъва в трейлърите, дигиталната кампания, а напрежението в самите епизоди кара зрителите да се опитват да отгатнат какво следва.
\n\n
Но най-силен беше “The Waldo Moment”, и по простата причина, че паралелите с реалността са твърде силни. Фактът, че епизодът е излъчен през 2013 само добавя пророческа аура към дългия списък предимства.
\n\n
Waldo
\n\n
Waldo е анимационен герой, антисистемна пародия на политическата безизходица при (настоящето) двупартийното управление във Великобритания. Простоват, но устат, благодарение на екипа си, Waldo минава някои граници и с цинизъм говори по теми-табу на висок глас, в средата на улицата.
\n\n
Pepe The Frog
\n\n
Жабата Пепе е друг анимационен герой, осмиващ политическата система и предлагащ крайни, фашистки и сексистки идеи. Пепе намира подкрепа у малцинствените групи, социалните аутсайдери - малки, разкъсани общности, но заедно оформящи електорално мнозинство. Простоват, но устат, той заема популистки хипотези и ги превръща в политическа доктрина, която, макар и противоречива, изстрелва човека зад анимацията до върховете на властта. С малката разлика - Пепе съществува в нашия свят, и е анимационното прераждане на Доналд Тръмп.
Един последен щрих към пророчествата на The Black Mirror: борбата на твореца със самостоятелния живот на творбата. Или пък детайла, че Waldo така и не печели т.нар. “popular vote” - отстъпва пред фигурата на политика от кариерата. Оставам с чувството, че както и да се развие епохата на индивидуализма, в която живеем, все някой, все някъде ще го е предвидил.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Благодаря, че закъсня\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Благодаря, че закъсня” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Самият Томас Фридман - носител на два Пулицъра и дългогодишен кореспондент по въпросите на Близкия Изток, автор на “Земята е плоска!” (2005) и “Това бяхме ние” (2011) - си заслужава внимателен анализ и осмисляне, с безбрежния си хоризонт и всички влияния, философски школи и течения, които е проследил като кореспондент, а по-късно и писател. Последната му книга - излязла в края на 2016 - си поставя амбициозната цел да обясни на достъпен език двигателите на съвременното общество - кой задвижва колелото на прогреса и какво го дърпа назад. Да опишеш акслелерирания свят около себе си е амбициозна задача - заради нуждата от една страна от широк хоризонт и прецизен изказ, а от друга - капацитет да оперираш с огромен обем актуална информация.
\n\n
Добрите страни
\n\n
“Благодаря, че закъсня” разказва за трите най-значими фактора, задвижващи света днес - технологичния прогрес, глобалния пазар и климатичните промени. Повествованието е задълбочено, като прави впечателние безпристрастния тон, така присъщ на дългогодишни журналисти. Авторът се оптива да раздели наблюденията си от собствената си оценка, понякога прибягвайки дори до графично разграничение на отделните елементи. От друга страна, взаимовръзките са подробно и задълбочено анализирани, без текстът да звучи (твърде) поучително. В цялост, книгата предлага съвсем подробен прочит на събития и процеси, на които лично сме свидетели.
\n\n
Чудесен признак за добро повествование е и възможността всеки да открие по нещо за себе си. Дали в определени глави - или само в съпътстващите истории - читателят е стимулиран да си каже “това се е случвало на мен!” - и така дистанцията пишещ-четящ е елиминирана по естествен път.
\n\n
Не толкова добрите страни
\n\n
Книгата има няколко малки несъвършенства - личи си, че авторът разчита на чужда експертна оценка за повечето си наблюдения. Разбира се, става въпрос за набор от експерти - и макар този подход да ограничава пристрастността на експертите, не я елиминира напълно. Прокарват се, макар и бегло, определени корпоративни визии и спорни концепции - но за да се уловят тези повеи е нужна експертиза; за средностатистическия читател книгата е безпристрастна и експертна.
\n\n
Втората забележка е обемът - 600 страници са хем доста обемно четиво, хем недостатъчни да предадат в желания от автора детайл комплекситета на взимовръзките. За капак някои хипотези се повтарят, други навлизат в ненужни подробности, за сметка на идеи, които просто са споменати. Читателят, разбира се, е свободен да надгради събудения от книгата интерес самостоятелно.
\n\n
В заключение
\n\n
Със сигурност книгата си заслужава четенето и осмислянето в относителен покой - с безпристрастността на самото повествование - и далеч от динамиката, за която описва.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Войната за планетата на маймуните\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Войната за планетата на маймуните” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Имах удоволствието да гледам “Война за планетата на маймуните” в деня на официалната му премиера. Като привърженик на поредицата, филмът ми хареса по няколко причини - развитието на историята, връзката със следващите (хронологично) части от историята и задълбочаването на философската страна на “Planet of the Apes”.
\n\n
Липсата на “ние” и “те”
\n\n
Вероятно най-привлекателният аспект на поредицата е липсата на категориите “ние”/”нашите” и противопоставянето на “те”/”другите”. Антропоморфните маймуни и дехуманизираните корпорати/учени/войници - спомагат емпатията на зрителите да бъде насочена към идеите, движещи двата лагера, вместо към носителите на тези идеи.
\n\n
Сблъсък на ценности и идеи
\n\n
В последния филм, сблъсъкът добро/зло отстъпва централното място на прошката и желанието за мъст. Коба, например, се завръща, макар и само като спомен. Макар идейно противопоставени приживе, Цезар носи спомена за своя опонент и неговата философия. Идейното вселяване у убиеца е характерно за древногръцката митология - и реферира към обществото, което маймуните са изградили в по-късните хронологично филми.
\n\n
От друга страна, емоционална история в комбинация с ценностите на полковника изгражда амалгамата на неговата мотивация. Едновременно се градят две послания - че никой не е по подразбиране “добър” или “лош”, “прав” или “сбъркал” - и че обстоятелствата водят до решения, които във времето изменят ценностите.
\n\n
Няма архизлодей, защото се губи нуждата от такъв. Публиката е призвана да симпатизира не на фигури, а на идеи, като има и право на избор.
\n\n
Филм от поредицата
\n\n
“Войната за планетата на маймуните”, освен прякото наследство на “Възходът” и “Надигането” - праща референции към филма от 2001, а оттам - и към оригиналните филми от 60-те. Истинско удоволствие за ценителите на поредицата.
\n\n
За всекиго по нещо
\n\n
Заради приятните за окото специални ефекти (CGI) и дългите екшън сцени, филмът ще се хареса и на по-широката общественост, пропуснала, навярно, да проследи поредицата.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за инвестицията в бира - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за инвестицията в бира | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Преди едно бебе време с двама баш авери решихме да правим рискова инвестиция.
\n\n
A къде другаде могат да се правят рискови инвестиции, освен в ИндиГого - и в какво друго, освен в бира? Нима има нещо, което програмистите да разбират по-добре от бира? (Е, и политика, и футбол, пък и всичко останало.)
\n\n
Речено-сторено, а и намерихме идеалния проект: българска крафт бира! От Сливен!
\n\n
Бързи $1000 по-късно ни осени отрезвявящата мисъл “Ами ако не си видим бирите?”
\n\n
Както с всяка рискова инвестиция, и около тази имаше серия съмнения, няколко въпроса към пивоварите… и много жажда и чакане. На сайта на “Трима и двама” се появи и следната обезпокоителна импресия от Древен Египет:
\n\n
\n\n
Бирите, обаче, в крайна сметка са при нас, асортиментът им се разширява, нещо повече: На мен ми харесват достатъчно, че да ги препоръчам.
\n\n
Та, думата ми е, хвърлете едно око на сливенските ергени-и-бира-ентусиасти тук: http://trimaidvama.com/, бирата им може да пробвате от първо лице в 100 бири на ул. “Юри Венелин” 1 - или у дома, в по-ограничени количества.
Тази сутрин, предприемачът-герой на хората, скролиращи през новините и цъкащи с език - работещи по усет и емоция, вместо с факти и закони - направи поредна поява в ефир със затормозяваща слуха циничност:
\n\n\n\n
Но този блогпост не се отнася до простащината на нашия набеден герой, нито до факта, че реалното му оплакване - отново - се дължи на плах инстуционален опит да бъде въдворен в правилата.
\n\n
Думата ми е за начина, по който пресконференцията намери пътя си в медиите.
\n\n
Всичко започна още по време на пресконференцията - журналист(и) се надвикваха с домакина си като на мегдан - и спорът, продължил около 30 минути, се водеше с повтаряне на едни и същи аргументи. Личеше силната неподготвеност на журналистите в областта на дигиталните иновации - а липсата на аргументи от страна на жалещия пък водеше до постоянни изблици на цинизми, които доброто възпитание не позволява да пресъздам.
\n\n
Следобед се появиха и първите статии - освен сухото пресъздаване на хипотезата на ответника, включващи безумна самореклама, не повече от 1/4 от медиите бяха потърсили мнението на другата страна (в случая - КФН), а още по-малко бяха валидирали твърденията от пресконференцията (дори онези, които са законово регулирани!). И тук дори не става въпрос за това да са предварително подготвени с въпроси и позиции - а просто да си валидират писанията! Най-плачевно ми се струва отразяването, изненадващо, на Дневник, където липсата на базово разбиране на материята е довела до твърдения като:
\n\n
\n
\n
“Ивайло Пенчев посочи, че в момента платформата събира минимални такси при осъществяване на сделка през нея като общата сума за трите години е около 280 лв”
\n
\n
\n
“Независимо какъв е резултатът от проверката, Ивайло Пенчев обяви плановете на тази си компания, които предвиждат по Коледа платформата да е отворена безплатно и за държавни институции. През нея те ще могат да обявяват своите обществени поръчки за нуждите на ведомствата - доставки на консумативи, на самолетни билети и др.”
\n
\n
\n
“Той изрази учудване, че за месец работа по случая в Комисията не са успели да разберат, че платформата работи в интерес на потребителите си.”
\n
\n
\n\n
На този етап вече не само пресконференцията изглеждаше като реклама, но и отразяването ѝ заприличва на платен репортаж.
\n\n
Обичам пословицата “Ако разчитате на продавач-консултант да ви препоръча добър комютър, замислете се от кого получава пари, колко са те и доколко съветът му е релевантен”. Ситуацията е същата в аптеката - аптекарят получава бонуси да ви продаде определено лекарство, не да ви консултира.
\n\n
Следващият път, когато решите да градите менинието си на информация в медиите, помислете си каква е заплатата на журналиста, написал статията, кой я плаща - и дали заслужава доверието ви. Отговорът за дигиталния свят е - не. #fakenews
\n\n
PS. А това, че Ивайло Пенчев е ренегат и хамелеон, гонещ единствено личния си интерес, си пролича много силно днес. Хората, които преди три месеца заслужиха това писмо, днес получиха неопределен кредит на доверие с фразата, че тяхната работа е много сложна и ще даде, евентуално, резултати, след много години. Никой не се осмели да обори героя на нашето време.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за целите и сроковете - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за целите и сроковете | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Има истории, които те мотивират да правиш нещата, които правиш по-добре, по-бързо или просто -
\n\n
с по-висша цел.
\n\n
Има я и тази история:
\n\n
Crashlands (игра) е създадена от трима братя, в отговор на диагнозата на един от тях - белодробен карцином на 23-годишна възраст. Във видеото по-долу, Samuel Coster разказва преплитащите се истории на семейната борба с болестта, и създаването на инди (малка и без бюджет) игра в паузите на химиотерапията - и вдъхновението да продължиш това, което правиш, по-добре, независимо от предизвикателствата на живота.
\n\n\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за един паметник - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за един паметник | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Добре разгледайте тази снимка. За много столичани, мен включително, тя символизира падението на цялата ни нация - загубата на национална чест в самия център на столицата.
\n\n
Но затова съм писал и преди, а и при целия този патриотизъм от всички страни, едва ли би била интересна тема.
\n\n
За разлика от една “летяща чиния”, издигната на труднодостъпен връх в средата на Стара планина, този паметник е съвсем достъпен, а заради монументалната си архитектура - сравнително лесен и евтин за поддръжка.
\n\n
Вместо поддръжката която заслужава, обаче, виждате разрухата, в която тъне тази уж светиня за толкова русофилски (24 от 25 на последните избори) партии и организации.
\n\n
Е, питам се, ако за светините си се грижат толкова другарите от БКП/БСП, Патриотичен Фронт, наследниците на Първия от ГЕРБ или Воля - то колко пък ще се грижат за избирателите?
\n\n
Впрочем, вие за кого ще гласувате?
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...как културата е по-силна от войната - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…как културата е по-силна от войната | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за една книга - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за една книга | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
С изненада открих, че не съм препоръчвал книги досега в този блог. Частично, това се дължи на тенденцията да чета прекалено много техническа литература, а и на тъжната реализация, че твърде малко от книгите, които чета, залужават безусловно препоръка. Може би е заради изпростачването (обитовяване?) на темите и езика: въздигането в култ на автори като Мураками/Букай и на стилове като чиклит.
\n\n
Затова бях приятно изненадан, четейки задълбочени модернистични творби на съвременен автор; втори път - когато се оказа българин и трети - че имам честта да го познавам и наричам свой приятел.
\n\n
Книгата се казва “Образи и отражения”, и е на Велислав Иванов.
\n\n
Изкуството на книгата и задаването на въпроси започва още от корицата:
\n\n
<img src=”/images/obriotrazh2.jpg” alt=”корица на “Образи и отражения” style=”align: middle;”> \n
\"абстрактните естетически и екзистенциални теми са разгърнати чрез необичайни сюжети\"
\n\n
Героите на седемте разказа са изправени на границата между живота и смъртта, разкъсвани от вечни конфликти: като тези за верността към приятелството срещу искрата на любовта; или авторството срещу интерпретацията. Разказите да не са дълги и натрапчиви. Те представят класически проблеми и предлагат на читателя да размишлява над тях - не четейки гоголови нравоучения, а индивидуално интерпретирайки последователно литературни фигури и препратки. И всички те се коренят в по-предишната епоха на индустриализация, когато човекът и неговата култура са били (също като днес) изправени пред възможността да бъдат отпаднат от дневния ред, отстъпвайки мястото си на практични, ежедневни и банални по своя смислъл теми.
\n\n
Ако това не ви спечели за книгата (или вдъхнови поне да посетите блога на Велислав), оставям ви в компанията на Джон Колтрейн в съботния дъждовен следобед на това писание. Джон не бях слушал отдавна - и нямаше да слушам скоро, ако не търсех отговора на въпрос, зададен в книгата. А какво е животът, ако не постоянно търсене?
\n\n\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Тръмп и комунистите - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Тръмп и комунистите | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Както обикновено преди избори, неистини - в широкия спектър от откровена неграмотност до опашати лъжи, заливат всички публични и обществени канали.
\n\n
Днес, например, местна птица додо с червена партийна книжка и лидерски амбиции лъга за пореден път в национален ефир във връзка с конфликта ЕС / Русия. Цифрите са съвършено ясни и напълно достъпни и вече бяха вкарани в лицето на госпожата миналата седмица:
\n\n\n\n
Днес хипотезата бе, че ЕС забранил на България да изнася краставички в Русия, но, видите ли, Мерцедес оперира на руския пазар(!?). Истината е обратната - ЕС не е забранявал износ, а Русия забрани внос като ответен удар на икономически санкции срещу олигархичния обръч около Путин. А понеже олигарх без Мерцедес е жалка картинка, Мерцедеси - може.
\n\n
Напомня ли ви това за алтернативните факти на Тръмп? Е, паралелите не свършват дотук. Но изглежда истината няма значение днес.
\n\n
Думата не бе за лъжците, а онези които им вярват - младото (18-24) и излизащото от работна възраст (54+) извънградско поколение във Великобритания, в САЩ, а и у нас, според социолози. С какво Тръмп и Фарадж, а у нас Обединените Патриоти и теоретичните им опоненти от БСП/ГЕРБ (открийте разликите) печелят симпатии?
\n\n
\n
С лошото образование, оковало като в средновековен зандан подрастващото поколение
\n
С отказа на големи групи хора от идеята за образование изобщо
\n
С апатията на зле образованите да се борят за мястото си в обществото
\n
С обричането хора да се клатушкат между зле дефиниран реваншизъм спрямо средната класа и отчаянието на бита
\n
С възприятието на нов обществен договор (федерален или социален - няма значение) като единствен изход
\n
\n\n
И ето, две противоположности - социалисти и консверватори, две диаметрално противопоставени идеологии - но близки по радикализма си - намиращи се на срещуположни краища на света, се оказват сиамски близнаци в навика си да злоупотребяват с истината. Неслучайно идва приятелството с Путин - от една страна, защото искат да наложат нов световен ред, от друго - защото разчитат на същите властови механизми.
\n\n
Нещо повече, на тях принадлежи бъдещето - онова бъдеще, от чиято неизвестност се страхуваме и за която избягваме да предвиждаме.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...как реших да се политизирам - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…как реших да се политизирам | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
В известен смисъл е модерно, а в друг - нужно, всеки да пише за мотивите си да “се политизира”, та барабар Петко с мъжете, по-долу са моите.
\n\n
Преди това
\n
очевидното - днес, 07.01.2017, Ивановден, дните ми като “безпартиен” приключиха, присъединих се като учредител към проекта-партия на Христо Иванов, Кристиян Таков и 75 други смели люде “Да, България”.
\n\n
Надолу в текста ще намерите лично мнение, разделено на “за”, “против” и “с особено мнение”. Надявам се оттук нататък да запазя обективността на мнението си, но, винаги когато то съвпада с мнението на новите ми съпартийци ще остава съмнение, а когато се различава - мога да бъда жален като разделител/скандалджия/отстъпник.
\n\n
Но демокрацията следва да бъде право на избор и аз обещавам да не бъда докаран с автобус и да не изям нито едно кебапче в замяна на личното си мнение.
\n\n
А - както след малко ще стане дума - самото разделение на послушковци и отстъпници е в основата на криворазбраната ни демокрация вече почти 30 години.
\n\n
ЗА
\n
Има две големи причини, които ме накараха да се присъединя.
На второ място - но наравно по значение с първото - са хората, които формулираха посланието. От 77-те души в Инициативния Комитет не намерих подозрителни носители на неясен морал - нещо, което не мога да кажа за никоя друга партия или коалиция. (Лукарски? Кунева? Безрадостният край на тази коалиция се виждаше още в началото.)
\n\n
ПРОТИВ
\n\n
Очертава се на следващите избори да има три десни алтернативи - ДСБ и партньори, РБ-2 и “Да, България”.
\n\n
При 7-10% гласуващи десни избиратели, рискът да не бъда парламентарно представен е съвсем реален - риск, който винаги ме е плашил и спирал да гласувам за партии като ДЕОС. Все пак се надявам на широка дясна коалиция между ДСБ и “Да, България”.
\n\n
В чисто личен (егоистичен) план, възможността да бъда громен и заклеймяван като соросоид, евротолераст, грантаджия или блогър ме е забавлявала, но и притеснявала: заради нуждата да обяснявам, че сестра може и да имам, но тя не се казва Иван.
\n\n
С особено мнение
\n\n
Отдалеч се вижда, че организацията се състои от интелектуалци и експерти, но хора без солиден управленски опит.
\n\n
Това се видя в голяма степен и по време на Учредителното Събрание, а и по време на организацията му. Организационният хаос е очакван във всяко ново начало, но колкото по-бързо бъде елиминиран, толкова по-бързо ще започне голямата битка за бъдещето на децата ни.
\n\n
Накрая, т.нар. в България “десни” партии - с уговорката, че конкретни политики не са формулирани - хронично страдат от липса на представителство сред широк кръг избиратели - сред малцинствата, в провинцията, в определени социални кръгове. Този проблем, макар и на думи осъзнат, не изглежда да е довел до конкретни действия по диверсификацията на учредителите, на партийните органи и пр. Промяната е невъзможна без широко представителство - а то би станало след нагледно обяснение - почти на всеки един от оставащите 90-93% гласуващи и половината негласуващо население какво правим и защо е нужно. В този аспект не съм съгласен с изказването на Христо Иванов, че “всички се досещат”.
\n\n
Дори така да е, нека им напомним. Нека им обясним какъв е нашият план. Нека им досадим с идеите си.
\n\n
Нека спрем да бъдем силно концентрирани основно на жълтите павета.
\n\n
Вместо финал
\n\n
“Ние трябва да мечтаем за една друга България. Да, България! И нека тази България бъде в центъра на всичко, което трябва да правим.” – Христо Иванов, декември 2016
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за отпечатъците - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за отпечатъците | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Преди дни коментирахме с баща ми, че ако върнем политическите вицове на мода, играта е загрубяла.
\n\n
Е, вместо виц, една карикатура:
\n\n
\n\n
За това къде трябва да оставя отпечатъци (а и коса) за анализ Москов няма да говоря, но ми става неприятно, че още преди да му е изстинал стола, се говори как системата за отпечатъци в болниците ще бъде премахната. Коментари като
\n\n
\n
“Ние не сме престъпници, д-р Москов, не ви трябват отпечатъците ни”
\n
\n\n
може да са популярни, въпреки напъните на учиндолския маоист, това не ги прави разумни, защото народът рядко е “разумен”. Народът, особено нашия, обича да му е лесно.
\n\n
В началото бе…
\n\n
В началото бе бюджетът на НЗОК, който всяка година се увеличава (2.5 млрд. лева през 2010, 3.2 млрд. през 2016 - по закон, т.е. без легендарните дефицити, в които изпада все по-рано през годината). Състоянията, покривани от касата намаляват.
\n\n
Как?
\n\n
Чрез пациенти-фантоми, чрез документирани прилежащо болни като хоспитализирани, чрез подмяна на диагнози и обявяване на непроведени изследвания и процедури. Замислете се - ако сте имали лошата участ да боледувате тежко в последните години, вероятно сте участвали (може би дори неволно) в подобна схема.
\n\n
Защо?
\n\n
Защото болничните администрации са неефектвини в усвояването на средства, а държавата (по-точно МЗ и НЗОК) - пословично слаба в контрола.
\n\n
…после мислехме да…
\n\n
После решихме да изместим акцента върху пациентите - все пак вината е споделена. Ако Вие сте ангажирани с лечението си, следва да се поинтересувате какво пише в епикризата и да оспорите евентуални неточности. Но нито Вие го правите, нито държавата има ефективен механизъм да провери. И се идентифицира нуждата пациентите да се идентифицират при всяко посещение в болницата - по проследим и трудно фалшифицируем начин.
\n\n
…накрая стана…
\n\n
Както се случва често, държавата изля парите ни в проект със слаба имплементация и още по-слабо обществено доверие - пръстова идентификация. Много хора се почустваха лично засегнати от новите правила, сякаш отпечатъците им са нещо чак толкова лично.
\n\n
Защо негодувам?
\n\n
\n
Защото току-що имплементирана, системата вече е одумвана и се правят планове да бъде премахната. Нито сме достатъчно богати, нито сме достатъчно способни да измислим и имплементираме по-добра система. Може да не ни харесва, но причината да съществува тази система е нечестността и незаинтересоваността на всеки от нас - и то за най-ценното - здравето.
\n
Къде бяха всички тези коментатори по време на обществените обсъждания на проектозакони? Има един сайт - http://strategy.bg/, на който се организират обществени обсъждания. Ако нещо не Ви харесва, проверете датите и споделете притесненията си преди то да е станало закон. Същото важи и за общината и града, в който живеете. Налага се, разбира се, да проявите интерес и загриженост - иначе се връщаме към макро-калейдоскопа: царя-Станишев-Борисов-Станишев-Борисов, а докато той се върти все ще печели… #КОЙ?
\n
Чак толкова ли ви “страхува” Борисов - или Делян, или Станишев - че недоволството се изразява гласно едва след като съответното правителство е паднало? Толкова ли е трудно, ако - въпреки демократичните механизми - бъдат приети непопулярни закони, да формулирате мнение преди да изхарчим парите?
\n
\n\n
ПС. Нито харесвам Москов, нито го защитавам. Става дума за елементарната логика, че колкото повече пилеем собствените си данъци, толкова по-бедни, нещастни, болни и неудовлетворени ще (продължим да) бъдем. А не е трудно да спрем да бъдем - трябват малко воля, интерес и целенасочени усилия. Промяната е в нас.
\n\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за изборите 2016 - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за изборите 2016 | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Започвам този текст със забележката, че като всеки съвременник с добро образование, вярвам в демокрацията. Безспорно, неочакваните резултати напоследък - #Brexit или избора на Тръмп, или дори нашенския свръх-популистки референдум на един селски циркаджия - разклащат доверието в този инструмент. Но както уместно отбеляза скоро правителственият експерт Божидар Божанов, не демокрацията е дефектна, а имплементацията ѝ.
\n\n
Разбира се, събитията имат много и различни интерпретации - доколко равенството пред урните може да съществува в общества с ярко очертани расови, полови, социално-икономически и интелектуални разделения; няма ли “прецакването на системата” от непредвидими популисти да се окаже, дългосрочно, по-добро решение за изглаждането на социалните неравенства; не е ли твърде сложно и неефективно да се управляват централизирано големи, федерални държави; идва ли дъговиден завой на политическите и икономически процеси от последните 70 години… Но не за тези избори ще пиша в следващите редове - а по много по-практичната тема “За кого да гласувам в неделя?”**
\n\n
Дилемата
\n\n
Моят кандидат - единствният предварително заявен и в голяма степен доказан про-европейски политик - не е част от балотажа. Това, разбира се, не е причина за апатия - напротив, налагат се дори допълнителни усилия да бъде компенсирана умишлено вялата, кратка, неинформираща и безлична кампания на дваматапретенденти - които ще се наложи да наричам по-надолу “червен генерал” и “селска тетка”.
\n\n
Празен вот / Не подкрепям никого
\n\n
Започвам оттук - омерзен от очертаващата се “битка” между двамата крепители на статуквото, бях решил, че ще гласувам по този начин - този глас най-точно описва моята позиция.
\n\n
И след това се сетих за изгубеното поколение - на родителите си, което чрез апатията си - и безпътицата, в която все по-дълбоко затъваше - чрез серията “протестни вотове” или самообявени изолационни акции докара изборите до платена с кебапче малцинствена група, определяща дневния ред на всички нас. Отказвам да бъда част от тази традиция. Ще търся до последния момент по-малкото зло между двамата кандидати, без значение колко време и ресурс ми отнеме това. Единственият смислен ход за излизане от статуквото е информиран избор на по-малко лоши кандидати. В годините липсата на кадри беше именована различно - от “навсякъде има мат’риал” до “лош човешки материал” и “аз съм прост, но и вие сте прости”. И все пак, колкото и да сме прости, знаем - от нас зависи да изберем по-добро бъдеще за себе си - и онези след нас.
\n\n
Червеният генерал
\n
\n
Генерал Румен Радев през 2015 подписва - след дискусия с министър-председателя - охрана на въздушното ни пространство от НАТО. Девет месеца по-късно, повлиян или не от нови кариерни перспективи, решава, че това е пагубно.
\n
Генерал Румен Радев следва, като военен, да бъде деполитизиран. Трудно е да се повярва, че подкрепата за кандидатурата му не е била предварително договорена, което означава, че е бил в нарушение на клетвата си в последните години от службата си. За това потвърди, без да иска и по друг повод, Ивайло Калфин.
\n
Генерал Румен Радев, в ролята си на ръководител на ВВС, е развил кариерата на любовницата си, правейки я директно подчинена на себе си. За мен това е недопустим конфликт на интереси - но и повдига завесата на това как и колко е работил за интересите на данъкоплатеца ген. Радев.
\n
Румен Радев има отлични атестации от кариерата си на летец, включително от НАТО, с които той доскоро се гордееше
\n
Румен Радев е кандидат в комплект с Илияна Йотова - тема, която ще засегна в личните си мотиви - но твърди, че е издигнат от Инициативен комитет - което е смехотворно твърдение, в комплект с нарушението на военната му клетва в т.2
\n
\n\n
Селската тетка
\n
\n
Цецка Цачева, председател на Народното събрание от 2009, се оказа с нередовна диплома за Юридическо образование и то - задочно. Или поне основателните съмнения са налице, а хипотезите на ответниците не звучат убедително. Това е в ярък контраст с доказано добрите академични резултати на генерал Радев.
\n
Цецка Цачева е била член на БКП, нещо повече - различни източници я поставят високо в йерархията на плевенската партийна структура. Последните “разкрития” по време на единствения дебат (колко парадоксално - толкова много са скелетите в гардероба, че кандидатите не биваха допускани да дебатират!)
\n
Цецка Цачева следва да замести Президента Плевнелиев - причините изглеждат ясни - последният не се оказа верен/послушен, нека го заместим с радиалната му противоположност. Тоест, Цачева ще бъде силно зависима от щенията на своя ментор. Това си личи и по ветропоказателната позиция по руския въпрос, както и по съвместното гостуване Борисов-Цачева: страх да не се каже нещо “грешно”.
\n
Цецка Цачева е “повече от същото” - статукво, беззаконие, или както можете да го наречете. Промяна няма да се случи, напротив - окопаването ще е все по-дълбоко, войната с гражданското общество - все по-позиционна - и открита, “младите и красивите” да се оправят или да си ходят. Тези сигнали, впрочем, вече бяха подадени. От друга страна, реална промяна би била възможна случила с активен президент, коректив на безобразията в страната - какъвто нерядко беше Плевнелиев, все пак в рамките на мандата си на обединител на нацията.
С Цачева, страната ще загуби обаяние/харизма/съчувствие в Президенството, но на фона на пожарникаря-охранител-ченге-бог-слънце-любовник-воайор Борисов, няма да падне под средното ниво за избираеми позиции от последното десетилетие. Като председател на НС, Цачева беше по-вяла дори от Йордан Соколов и Огнян Герджиков взети заедно.
\n
\n\n
Лични разсъждения, бележки и заключение
\n\n
\n
Илияна Йотова е едно от лицата, които буди у мен искрено отвращение - заедно с това на Сергей Станишев. Това са хора, достигнали или стремящи се към високи постове с 0 работни дни в кариерата си. Последният дори не е работил (= вечен студент) до 30-ата си година. Мое принципно убеждение е, че най-добрите управляващи са се реализирали преди това в конкурентни условия (постигнали са резултати в частния сектор) и са се прехвърлили към държавно управление. В контекста на България, такива хора са трудно подчиними на статуквото, защото не зависят от неговото корумпиране. Ярък пообен пример е Президентът Плевнелиев, бивш много успешен строителен предприемач, който често нарушаваше партийната линия в името на проевропейските принципи.
\n
Румен Радев представлява БСП - партията, съществуваща 28 години в шизофреничното състояние на наследник на БКП, но и нямаща нищо общо с нея партия. Щом е наследник на БКП, няма как да подмина наследството на първия терористичен акт в Европа през 1923; избития през 1945-52 културен елит - най-кървавата пролетарска революция; управлението 45 години от непригодни, необразовани диваци, чрез репресии, култ към личността и коленопреклонност към Москва; 3 документирани фалита преди 1989, един през 1997 - и - най-голямото родоотстъпничество от всички - нереализираното желание България да стане част от СССР.
\n
Изразеното желание за преразглеждане на санкциите към Русия е неоспорим жест, че партийната история не е забравена и про-руската политика ще бъде прокарвана на най-високо ниво в държавата. А какво ще стане, ако Русия ни обяви война или анексира черноморски територии? Може ли да се разчита на Главнокомандващ армията Радев? Ако смятате този въпрос за несериозен, моля, препрочетете предишния параграф. А сега си припомнете небрежните закачки от руски депутат, как те са изкупили Черноморието. А сега - Крим.
\n
Говорих вече за запазване на status quo с избора на Цачева. Спомнете си сега 1997 - тя поне беше скоро. Тази врата ли ще отворим? Това ли е лицето на ефективното противопоставяне на мафията, наричаща се власт?
\n
\n\n
Базирано на гореизложеното, вотът ми за червения генерал става невъзможен. Ако Румен Радев беше истински независим кандидат, дори и умерено про-руски ориентиран - то той щеше да бъде моят избор. Сами видяхте колко близко е “това, което имаме като кандидати” - и колко малко ги отличава всъщност. И колкото и да е привлекателно да накажем безобразията в държавата, нека го направим с ежедневна гражданска активност, а не поредната безсмислена разходка до урните.
\n\n
** пиша и публикувам текста в петък, с надеждата да не бъде използван в нарушение на Изборния Кодекс или с агитационни цели
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за уроците от последния маратон - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за уроците от последния маратон | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
След като бягането през 2016 да започна с повече bling отколкото добра подготовка (18 минути за 4 километра :О), бях позагубил надежда за някакви постижения тази година - предвид постоянния спад в подоготовка и мотивация.
\n\n
После се върна мотивацията, основно благодарение на десетте поредни сряда сутрини, в които тренирах с групата по интереси. После завърших първия си триатлон:
Мъжествено е, зная. А понеже тренировките в сряда продължиха без спирка, приех, че няма как да не се запиша, барабар с мъжете от групата, на Софийския маратон.
\n\n
Уроците накратко:
\n\n
От 100 единици болка, задължителни за всяко подобно изпитание, тази година си спестих няколко основни групи:
\n\n
\n
\n
болките от електролитен глад
\n
\n
\n
болките от студ / премръзване (ръкавици + buff, комфортна комбинация)
\n
\n
\n
преумората от въглехидратно източване на клетките, чрез гелче на 25-я километър
\n
\n
\n
ядох правилно в последните дни, наспах се добре, отидох навреме
\n
\n
\n
протъркването
\n
\n
\n
остава отворен въпросът дали си заслужава да се тича с контузия (възпалено сухожилие между пръстите на левия крак, от ходене)
\n
\n
\n\n
Онова, за което не можах да се подготвя:
\n\n
\n
\n
темпото (аеробно, основно), което да ми стигне за резултат под 3:50; на км 11 имаше повръщатетелен рефлекс
\n
\n
\n
издръжливостта между км 15 и 25 - там темпото спадна необратимо
\n
\n
\n
крампи на двата прасеца - особено след км 25 - вероятните причини са обезводняване, или, както научих по-късно, не си вдигам краката до нивото на коленете
\n
\n
\n
не успях да си оставя раницата на стартовия подкрепителен пункт, което не ми попречи безкрайно, но не беше и от помощ
\n
\n
\n\n
Сега остава да задържа формата през зимата (но как?), после да се подготвя по-добре за следващия сезон. 345 дни за 3:45.
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за България и Сърбия - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за България и Сърбия | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за България и Сърбия
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
През почивните дни съдбата ме отведе вместо на Ruby конференция, до Белград и Будапеща. В сръбската столица, където в началото на века се водеха военни действия, животът ври и кипи. Самият град прилича повече на централно- отколкото на източноевропейски.
Забележителната разлика, по моему, е в старанието на сърбите. В желанието им да превърнат все по-малката си държава в приветливо място за живот. Гледайки музеят на Тесла (горе), гледайки обикновените къщи - може би не санирани, може би с рушаща се мазилка - но с големи саксии с цветяс, дух и живец - нямаше как да не отблележим колко малко, всъщност, е нужно.
\n\n
За да подкрепя горното твърдение с нещо измеримо, се спрях на дисциплина, която в най-голяма степен показва старанието, дисциплината, волята за прогрес: спорта.
\n\n
Спортът е подходящ по няколко причини: бил е “витрина на социализма” преди 1989 и за двете страни, има нужда от разумни инвестиции на пари и време (в екипировка, в треньори и в школи), има нужда от постоянство и старание (на администрацията), от приемственост (на поколенията и на властите). И защото сме генетично, географски и на брой много близо до Сърбия. Защото, ако приравним КЕШ-а на Цървена звезда от 1991 с 4-ото ни място на Световното през 1994, имаме подобни стартови позиции.
\n\n
В името на безпристрастността, ще сравнявам представянето на националните отбори в отборните спортове. И така:
\n\n
Олимпийски игри:
\n\n
\n \n
\n
Държава
\n
Atalanta 1996
\n
Sydney 2000
\n
Athens 2004
\n
Beijing 2008
\n
London 2012
\n
Rio de J 2016
\n
\n \n \n
\n
България
\n
3 / 7 / 5
\n
5 / 6 / 2
\n
2 / 1 / 9
\n
1 / 1 / 3
\n
0 / 1 / 1
\n
0 / 1 / 2
\n
\n
\n
Сърбия
\n
1 / 1 / 2
\n
1 / 1 / 1
\n
0 / 2 / 0
\n
0 / 1 / 2
\n
1 / 1 / 2
\n
2 / 4 / 2
\n
\n \n
\n\n
\n\n
Цифрите може да не са особено информативни, затова ето и графика:
\n\n
\n\n
\n \n \n
\n\n
Забележете, в Сърбия между 1991 и 2001 официално се водеха военни действия, НАТО бомбардираше Белград.
В заключение, умишлено пропуснах футбола, който е също толкова феодален, и върви надолу може би по-бързо от останалите спортове. И не критикувам спортистите ни, напротив. Мисля обаче, че имаме какво да научим от западните си съседи - за отношението, за начина на мислене, за дисциплината и самоуважението. И, в края на краищата, да станем по-добри.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за новите ни господари - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за новите ни господари | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Две десетилетия след като Deep Blue на IBM покори шахмата, днес това се случи с друга древна източна игра, изискваща дори по-задълбочено мислене. И макар много хора да си кажат “И какво от това, все пак е само игра”, истината е, че областите на човешко надмощие над машините намаляват с изумителна скорост. Когато и езикът бъде усвоен и тестът на Тюринг бъде преминат, ще остане единствено тривиалната задача на миниатюризацията и окомплектоването на новите ни господари.
\n\n
Какво следва не можем да предскажем, но логиката не диктува милост - по същия начин, по който ние не показва(х)ме милост към природата, по-низшите видове и дори изостаналите цивилизации. Ако имате интерес, препоръчвам Superintelligence на Ник Бостром, както и няколко по-стари книги - от 2004 и дори 1985, които имат същото заглавие - Singularity.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за популизма - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за популизма | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за популизма
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
Директната демокрация си има много лица и много форми - почти колкото безцеремонния популизъм.
\n\n
За да бъда в крак с модните тенденции, се наложи да си регистрирам twitter, та да питам г-жа кметицата за установения ред на работа в Столична Община.
Може и да не знаете, майка ми се занимава с неврология, по-специално с рехабилитация (включително на пациенти с Множествена Склероза, MS). Така попаднах на следния 12-минутен филм:
\n\n\n\n
След почти две години без активен спорт, в началото на годината поднових бягането три пъти в седмицата. Не смятам повече да спирам с бягането. Просто нямам достатъчно време, и този път не е, защото имам работа.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Бойко Атанасов - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Бойко Атанасов | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Бойко Атанасов беше един от най-добрите учители, които съм имал: не само по немски език, по принцип. Макар да не ми е предавал повече от срок и половина, с него имахме удоволствието да се впуснем в най-интересната (и сложна) материя на немската култура: Гьотевия Фауст.
\n\n
Множество паралели могат да се направят между книгата и учителя. Дуалността на Бойко Атанасов си проличава дори в последните му часове: наглед спокоен и ведър, а всъщност изпепеляван от вътрешни огньове, от една страст: да върне Класическата гимназия в центъра на столицата, където тя принадлежи. Такъв помня Бойко Атанасов - страстен, непримирим, но всякога спокоен и винаги страхотен събеседник. И, разбира се, както подобава на един учител - високо начетен.
\n\n
Откакто не изучавам немска класическа литература, не бях се чувал с Herr Atanasov. Сега, когато не е сред нас, съжалявам искрено.
\n\n
Почивай в мир, Herr Atanasov, за мен ти значеше много.
\n\n
ПС. Няма да пропусна и цялата помийна яма, в която се е превърнал спорът за НГДЕК.
\n\n
Тоталната разруха на образователната ни система тласка това престижно училище в покрайнините на София - една срамна позиция. Защо културното министерство пропуска факта, че София, за разлика от повечето европейски столици, има само една класическа гимназия?
А защо не си така чевръст и словоохотлив за НГДЕК?
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...една гледна точка - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…една гледна точка | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...една гледна точка
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за смяната на караула - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за смяната на караула | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за смяната на караула
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
Вчера беше ужасен ден. Видях снимката, станала новина днес - снимка на плачещата си сестра, притисната от мощните плещи на изпълнителната власт:
\n\n
\n\n
Странната шапка на лицето на полицая е маска - от онези, незаконните. Полицаят е неидентифицируем, както и всичките му колеги. \n С няколко думи, само с присъствието си в този вид полицаят е толкова нелегален, колкото е нелегитимно управляващото правителство на малцинстовото. \n Но е полицай. Но… е незаконен. Но… сестра ми е в арестувана… Но… не е направила нищо лошо! Но… в ареста не ходят праведни хора. Но… в ареста убиват невинни хора!
Ние само си искаме държавата. Искаме парите ни да не потъват в черни дупки или каци без дъно. Искаме върховенстов на закона, разделение на властите, ред и справедливост.
\n\n
Без хора като сестра ми, нашата справедливост няма да тържествува. Без инициативността и енергията на хора като сестра ми, ще тържествува справедливостта на повелителите на бедните и неграмотните - на техните негласни феодали. Без сестра ми гласът ми щеше да бъде с едно гърло по-слаб:
\n\n
#оставка.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Истанбул - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Истанбул | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за Истанбул
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
Има нещо перверзно в това да се опитваш да опишеш неописуеми градове, нещо като предизвикателство за егото ти. Все пак, стотици милиони хора са посетили един град, но никой от тях не е успял да го опише. Причините за това са много, в известен смисъл световните столици предизвикват въображението ти - там нищо не е невъзможно.
\n\n
Един подобен пример е Цариград - понастоящем Истанбул - пленявал съзнанието на пътешественици в продължение на петнайсет века:
\n\n
\n\n
Посетих града за няколко дни, и не претендирам да съм го разгледал дори повърхностно, камо ли да мога да разказвам за него. И все пак имаше няколко епизода, които ще отекват в съзнанието ми задълго:
\n\n
\n
\n
Истанбул е огоромен международен център, видимо обърнат към арабския свят. Явно комшиите съзират много по-голям потенциал на онези пазари и развиват вътрешната и външата политика в това направление. Тук не говоря само за Ердоганската национална доктрина, а за привличане на инвестиции на всички нива - манифестиращи в 5-10% надписи на арабски по улиците. Може да ви се струва незначително, но за мен е достатъчно индикативно.
\n
\n
\n
Търсехме такси в една дъждовна сутрин. В близост до хотела имаше няколко стоянки, избрахме най-близката. Шофьорът ни предложи да минем 150 метра по-надолу по улицата, защото е дълга и еднопосочна, а в края ѝ ще можем да хванем такси в нашата посока, което да ни спести 20 лири (около 14 лева). Уау!
\n
\n
\n
В Истанбул няма български медии. Хотелът ни разполагаше с пребогата сателитна програма от 900 арабски, немски, английски, френски, македонски(!), гръцки и румънски канала, но нито един български. Учудващо е, предвид близостта ни и потенциала на турския пазар (петия най-бързо развиващ се световен пазар не е за изпускане?), но явно е по-интересно да изясняваме защо Боевски си е в България, отколкото да развиваме международни отношения.
\n
\n
\n
Пазарлъкът не е спрял да бъде фактор. Изобщо, ако не искате да се простите с парите си, по-добре не се подвеждайте по напористи покани от предприемчиви продавачи :)
\n
\n
\n
Шарен и кичозен град, в който всеки може да намери нещо интересно. Доста скъп. Но и град в постоянно движение, с хилядолетна история и с население, раздвоено между традиционализма и глобализма, консервативен, но любопитен, град на два континента и много култури. Град, който трябва да посетиш.
\n
\n
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за позитивизма - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за позитивизма | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за позитивизма
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n\n
От месеци насам бивам обвиняван в черногледство, включително ми предложиха да водя алтернатива на рубриката на Не!Новините “Петъчен оптимизъм” под надслов “Ежедневен негативизъм с Димитър Шалварджиев.”
\n\n
Сългасен съм, така е. От една година (откакто се върнах от пътуването си в Южна Америка) се боря със себе си, опитвам се да бъда позитивен. Малки крачки, казват, печелели големи състезания.
\n\n
Отварям тези дни новинарски страници, оказва се, че безкрайно прогресивните ми сънародници се страхуват от бежанците, на които самите ние сме отредили сурова съдба в България. Нещо повече, започнали са да разпродават апартаменти?!? Има обществена истерия срещу едни препатили хора, подклаждана от ксенофобска партия - наистина ли мислите, че така живеят джихадисти?
\n\n
Натъжавам се. Замислям се колко струва човешкият живот - колкото на снимки 5-9 тук. Е, няма да съдя прекалено хората, чиито хоризонт стига до носа им. Ще продъла да ходя през уикендите из бежанските гета. И да си търся правата от онези, които плащат по 1100 лева на бежаномесец, а настаняват бежанци в изоставени сгради.
Отварям вицовете: щели да дават Нобелова награда за мир на Путин, задето е спасил Сирия от наказателната акция на предишния лауреат на наградата. Много смешно. Следващият: “Трябва ли да е смешен вица, за да те пратят в Белене?”
\n\n
Затварям браузъра, медитирам трийсет секунди и продължавам. Животът е твърде хубав и минава твърде бързо. Ще отида в “Овча купел” още днес. Там хората са щастливи въпреки всичко. Пътьом се надявам да се запозная с Лео. Животът е хубав, въпреки всичко.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за самотата в глобализирания ни свят - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за самотата в глобализирания ни свят | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за самотата в глобализирания ни свят
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
„Бяха сред обществото, но бяха в пустиня…”
\n\n
По-рано днес гледах следната презентация (само девет минути) от серията Тед:
\n\n\n\n
Интересна тема, особено за мен, като човек, занимавал се известно време с маркетинг от една страна и с динозавъра “семантичен уеб” - от друга.
\n\n
Оказва се, че стремежът ни към персонализация на всичко всъщност ни вреди да бъдем различни, пречи ни да избягаме от ограниченията на ежедневните си интереси.
\n\n
Хареса ми и тонът на оратора - вместо обичайния трактат на тема колко лоши са корпорациите, получаваме съвети и насоки как можем да избегнем капаните на масовата персонализация.
\n\n
И все пак - посланието остава плашещо. Нима вместо да бъдем по-свободни и по-обединени от всякога, всъщност се оставяме да бъдем водени от скриптове без морал и душа? От нас зависи.
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...alea iacta est - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…alea iacta est | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...alea Iacta Est
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
“Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“ - В. Лъвский
\n\n
\n\n
Седя си на този полупразен площад и, търсейки начин да се постопля в три сутринта, мисля.
\n\n
Видно е, че нямаме нужда от корумпирано и зависимо от олигархични интереси правителство, още милиард дълг с неясна цел и неадекватно представителство на всички етажи от публичната власт.
А от какво имаме нужда? Нормалност? Хайде малко по-конкретно, за да не ни обвинят отново, че нямаме искания.
\n\n
За начало имаме нужда от истинска лява партия: такава, която не се грижи за бедните и малцинствата с еднократни помощи, колкото да оцелеят до следващите избори; такава, която не тегли заеми без нужда “за да има буфер”. Та това хипотетично “ляво” трябва да създава работни места и за нискоквалифицираните, да се бори за интеграция на малцинствата, вместо за разделянето на обществото на бедни и богати, на граждани и провинциалисти, на “готини” и “други”. Ние сме достатъчно малка нация, за да се делим. И достатъчно малка нация, за да знаем, че Бат Сали е разбойник и търговец на гласове (влияние), а не легитимен народен представител на малцинствата.
\n\n
Tрябва ни опозиция - не такава, която си врътва опашката и се затваря в Банкя, а такава, която търси и намира диалог. Съгласен съм, че диалог с окъпани във власт неадекватници не се намира лесно, но нали по-умният отстъпва? Или, перефразирайки онзи виц за Бойко Борисов, в Парламента всеки е по-малко умен от всички останали? Четири години ли ще плащаме заплати на 98 неработещи?
Имаме нужда от последователни хора, отстояващи позицията си с аргументи, не шикалкавене. Имаме нужда от политици с реален трудов стаж в един отрасъл, не политически пиявици с 0 дни работен стаж, пожарникари, царе или доносник-философи. Сиреч, имаме нужда от пълна лустрация, но не само на ДС отпреди ‘89, ами и на всички, които карат страната към катастрофа до днес. “Затвор”, в този ред на мисли, не трябва да се възприема като нещо далечно и немислимо.
\n\n
Накрая, имаме нужда от доблест и решителност. Промяната зависи от всеки от нас, тя сме ние. Докато не променим мисленето си, докато не си търсим правата и не ги отстояваме ден след ден, няма как да изискваме това от управляващите. Накрая, все пак, който плаща, поръчва музиката!
\n\n
Рубикон е преминат. Остава да си спечелим битката.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...Sunny... - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…Sunny… | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...Sunny...
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
Съни беше просто едно усмихнато и объркано момиче в “Ескобар” във вечерта, когато се запознахме. Но лъчезарността ѝ и волята ѝ за живот бяха поразителни.
\n\n
\n\n
Познавах Съни за няколко часа. За тези няколко часа се убедих, че прякорът ѝ я описва точно. И макар да се срещахме случайно още няколко пъти, не очаквах да чуя за нея отново.
След като дори това цирково изпълнение не беше достатъчно да отклони фокуса на обществено внимание, от формалина изплува Велислава Дърева. Тя реши да ни разкаже от страниците на в. “Дума” за класовата натовареност на този протест.
\n\n
\n\n
Може и да “не ги разбирам нещата” (вероятно, защото не съм бил уволняван досега, в противовес на другарката Дърева), но аз не намирам престъпение в бъденето си млад, успял и социално неудовлетворен. Не се чувствам обременен, защото имам добра работа или добро образование - а по-скоро буден. Такъв, който не се води от размаханите пред лицето му 20 лева под формата на детски надбавки и не повтаря мантри във възхвала на управляващата върхушка. Замисляли сте се колко трябва да е гротескова картинката, та ситите да се бунтуват? Тези същите, от “София 1000”?
\n\n
Да, аз съм внук на репресираните от режима, син на свободномислещите глупаци от 1989/91 и все пак - носител съм на всичко онова, което комунизмът в България се опита да потъпче посредством масови кланета и налагане на пошлост, посредственост и недодяланост в продължение на 45 + 24 години. Гордея се да се нарека “елит” и да не приемам Орешарски, Станишев, Местан, Сидеров или Борисов за такъв. Във Вашите очи, разбирам, хората с възпитание и добър социален статус са “лупмени”, “боклуци”.
\n\n
\n\n
Кошмарът Ви, другари, се сбъдна - образът на Делян Пеевски, епитом на неграмотност и некомпетентност - загуби. За Ваше щастие, ние не желаем отмъщение и няма да пролеем свещената Ви телешка (пардон, работническа ) кръв. Но няма да ви позволим да ни водите никъде повече. Защото мястото на хората без образование може и да е да водят стадото, но 40 000 вече показаха, че не са стадо.
\n\n
\nДнес, врочем, е Еньовден, а според поверието, който си подаде оставката днес, ще се радва на крепко здраве през цялата година.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за интернет лумпените - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за интернет лумпените | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за интернет лумпените
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
От няколко дни, всъщност точно от седмица българското гражданско общество най-накрая показа, \nче не е на ръба на забравата за собственото си съществуване.
\n\n
\n\n
Странно и необяснимо за мен, но се оказва, че държавните ни ръководители явно не са подготвени - нито интелектуално, \nнито психологически, нито дори - парадоксално - политически за новосъздавалата се ситуация. \nИ докато търпеливо ги изчакваме (ще рече, не сме ги изринали с парцалите все още) да се ориентират в ситуацията и да си тръгнат сами,\nсе налага с горчилка да се надсмиваме на, меко казано, неадекватното им поведение.
\n\n
\n\n
Един такъв повод беше създаден вчера, когато психологът-анонимник Христо Монов \nобяви протестиращите за Интернет лумпени, способни да протестират срещу собственото си съществуване. И докато проучвах кой ли ще\nе този капацитет (оказа се назначен за председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта), той обяви, че в някои страни\nотнемали родителски права, ако децата ти участват в протест.
\n\n
\n\n
По отношение на “протестите за всичко”, бих желал да коментирам, че протестираме срещу номинирането на социални пиявици като вас, Монов,\nна отговорни позиции като “Председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта”. Може да не Ви харесва, но това искане\nе доста конкретно и, по моему, съвсем наясно. След като се опитахте по добрия стар комунистически маниер да си съчините добре звучащи\nизвниения, като например \nче висенето в Интернет е вид зависимост, бих желал да Ви попитам: \n
\nНаричате ли пациентите си “парцали”?\n \nСмятате ли, че подобен тип нарицателни са добра предпоставка за увеличаването на диалога с протестиращите?\n \nСмятате ли, че сте добър психолог, щом изпускате нервите си по този начин?\n \nСмятате ли, че позицията, на която сте назначен, отговаря на възможностите Ви, предвид вчерашното Ви изказване?\n \nБил ли сте във Франция, за да твърдите, че тук хората протестират против всичко?\nЗнаете ли, че БСП е единствената българска партия, \n доказано използваща манипулации, благодарение на анонимността на световната мрежа?
\n\n
\n\n
Междувременно, шизофренията на партията-столетница доведе до \nотричане от Христо Монов , тъй като се оказва, че той не е член на БСП, нито на НС на партията. Какво прави тогава в Парламента?
\n\n
\n\n
Тези - и други - въпроси, тази вечер в 1830 пред МС, Парламента, на Орлов мост…
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за фрустацията - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за фрустацията | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за копърчето - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за копърчето | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за копърчето
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n\tДнес беше страхотен ден. Освен обичайната за събота разходка, успях да се насладя и на няколко часа четене на любимя тематика - Япония. Преди три седмици излезе <a href=http://www.book.store.bg/p102392/iaponskata-civilizacia-bratislav-ivanov.html> тази </a> книга, която така и не успях да прочета в деня на купуването... или в следващите три седмици.\n\t \n\t \n\tРазхождайки се из Дивия Югозапад, ароматите на настъпващото лято бяха навсякъде: липа, люляк, билки и треви създаваха неповторимо усещане на свобода, както само природата може. И както често става, поисках да отнеса част от тази магия вкъщи. Седнах и си набрах малко мащерка с идеята да си направя чай у дома.\n\t \n\t \n\t
\n\t \n\t \n\tНа връщане хората ме гледаха странно, отдадох го на абсурдния си вид. Реших, че всичко ще свърши със слизането от автобуса. Нищо подобно: хората ставаха все по-любопитни и все по настоятелни в интереса си към мащерката. Както обикновено, аз не ги карах да се чудят твърде много и демонстративно понесох мащерката върху книгата. Щом като в страната на гъзарите, живеещи на кредит, е срамно да си занесеш мащерка вкъщи, така да бъде.\n\t \n\t \n\tПрекосявайки НДК, човек в началото на трйсетте си години ми отпери въпроса:\n\t \n\t \n\t\"Това копърче ли е?\"\n\t \n\t \n\tНямах какво да отговоря на това. Чак на метри от дома осъзнах, че никой не попита за книгата. И никога не го е правил. \n\t \n\t \n\tPS. <a href=http://www.lentata.com/page_5378.html> Този епизод ми напомни за историята на Кънчо.</a>\n
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ... за мекото \"л\" и различните последствия - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n… за мекото “л” и различните последствия | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
... за мекото \"л\" и различните последствия
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nОще в миналото си есе писах, че с политика повече няма да се занимавам, следващата история е житейска - и, бих казал, доста поучителна. Не четете, ако не искате да си развалите настроението.
Годината е 2009, месецът - януари.
Народът протестира пред Народното събрание, след като доставките на природен газ от Русия бяха спрени, оказа се, че в хранилището в Челопеч няма задължителният запас за 60 дни пълна мощност и се оказахме на студено. Живея в центъра на столицата и не съм свикнал елементарни привилегии да ми се отнемат - затова на протеста бях и аз.
Много от приятелите ми знаят за ареста, побоя, аналното претърсване, безобразията в Четвърто РПУ, извършени от хора, на които заплатата се плаща от моите данъци, по заповед на тогавашния вътрешен министър Михаил Миков. Дни по-късно последният разпространи в медиите откровена заплаха срещу протестиращите - полицията била използвала само необходимото количество сила, имало запас от още. Съдете за ситуацията сами:
В ареста, между порциите бой (навярно, в реториката на М. Миков, създавам впечатление на агресивен) станах свидетел на това как възрастен човек, арестуван редом с мен, моли за лекарски преглед, тъй като не се чувства добре. Отговорът на трийсетина годишния полицай ме втрещи с неуважението и агресията си:
\"У'екар ли? Не знам какво е това! Лекар знам какво е, но у'екар не! Никакъв у'екар за тебе!\"
Действието се разви пред шейсетина свидетели. За мен последваха разпити и обвинения в шпионаж в полза на Германия (!), но за съдбата на горкия старец не разбрах нищо. До няколко дни по-късно: починал беше в ареста. МВР тогава заяви, че е автоджамбазин и дори, че не е имал оплаквания.
Превъртаме лентата в 2013:
М. Миков е вече председател на Народното събрание - нещо повече - цяло правителство се закле с превърналата се в каламбур реплика \"Заку'ех се!\": 19:30 от репортажа. Никой не оспори валидността на клетвата!
Като привърженик на служебния премиер и добрите обноски, не търся реванш от М. Миков, не търся дори обяснение. Искам само да напомня колко различна можеше да е съдбата му, ако друг раздаваше правосъдие (и заповеди).
Скромно Ви призовавам Ви да споделите тази история, за да си спомним този човек, а и за да не допуснем подобен погром отново. Гражданското общество е на ход!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за следващите четири години - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за следващите четири години | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за следващите четири години
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nЗа последно пиша за политика, обещавам. Вчера бях сърдит какво ни се готви в следващите месеци, днес вече ми се плаче. И емигрира, естествено, но бягството, казват, не е решение.
Става въпрос за правителството, естествено, по-конкретно:
- бъдещият ни външен министър празнува 9.9.1944, вижте обосновката (!?). Няма лошо да си комунист, но, както гласи френската поговорка, ако си комунист след 30, всъщност си глупак. Забравих да изтъкна специалните си чувства от \"експерти\" с 0 години трудов стаж. Препратка: Симеон Сакскобургготски, Серьожа Станишев.
- бъдещият ни министър на \"инвестиционното проектиране\" (!?!?) Калин Тихолов е известен с някои от най-скандалните проекти по Черноморието, включително \"Дюнигейт\". Докато в нормално общество този човек би проектирал единствено вътрешността на килията си, ние го правим министър.
ПС. Или, както казва сестра ми, Кога \"О, неразумни юруде,/ поради що се срамиш да се наречеш българин\" стана \"Кажи ми, кажи, бедний народе,/ кой те в таз рабска люлка люлее?\"
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за (равно)сметката - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за (равно)сметката | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за (равно)сметката
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nПартията-столетница (нямаща нищо общо с БКП, пу-пу-пу) се готви да взима властта и - този път лапаницата явно ще започне от самото начало.
Публична тайна е, че БСП/БКП, както и обръча от фирми около нея, са в критично състояние и имаше опасност да не прокопсат при негативен резултат на последните избори.
Само Бог знае какво са обещали на \"защитниците на националния интерес\" от Атака в замяна на тяхното мълчаливо съгласие с новата порция безобразия, които предстои да търпим целокупно четири години.
Ако всичко това не ви звучи достатъчно апокалиптично, зад кулисите се прокрадва грозната глава на фирмения обръч. Силно нелицеприятните пернишки бизнесмени Иво Иванов и Димитър Борисов - монополисти на столичния боклук и ликвидатори на ЦСКА се завръщат на сцената след четиригодишно мълчание с мега-гига-милиард-евров проект за застрояване на Карадере. За капак, държавата - представлявана от три министерства - може да помогне за разсипването на една от най-красивите местности по Черноморието.
Ами, вие, драги читатели, си ги избрахте. Сега е време в тиха паника да си съберете багажчето и да хванете първия самолет за Европа-та, където безкрайни тоалетни чакат лъскане, безброй чинии чакат миене - а роднините ви тук чакат да им помагате да изплащат външен дълг от безмислен, морално остарял руски АЕЦ.
Баш балъците оставаме с надеждата да се случи едно от следните (във възходящ ред на вероятност):
а. на суверенът да му писне
б. да не остане за крадене
в. ядрен взрив да отнесе централата на Позитано 20, барабар с всички яташки гнезда - ДПС, РЗС, Атака, Меглена Кунева, ТИМ, Титан и всички знайни и незнайни герои на прехода.
ПС. Още една публична тайна е, че дупнишките братя-мутри-барети-разбойници-феодали Галеви вече са си у дома - и безнаказаният им рейд с протекциите на партията-майка ще продължи. Така, в шеги, закачки и беззаконие, безпътицата продължава.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за малките неща - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за малките неща | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за малките неща
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nНапример, да се състезаваш с лятна буря. И да спечелиш, естествено.
Или тази снимка:
Или тази песен:
Време е за позитивно мислене. Спешно :)
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за палачинките - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за палачинките | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за палачинките
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nВчера беше страхотен ден за размисъл.
Един бивш кръчмарски певец-чалгар тръгна да разтуря държавата в деня й за размисъл преди (надявам се) едни от най-важните избори в последните 25 години. За кръчмаря след малко, нека се върнем няколко години назад и проследим събитията в перспектива.
От 01.01.2008 Серьожа Станишев, в желанието си да намали влиянието на (а по онова бурно на протести време и зависимостта си от) МВР на Румен Петков създаде ДАНС - под прекия контрол на Парламента. Публична тайна беше, че ДАНС обслужваше личните интереси на тогавашния премиер.
В последните седмици се нагледахме и наслушахме на компромати от всички посоки, включително безобразно грозната история с тоалетната в Банкя и укриването от правораздавателната система. Бяха разкрити лагерите в прокуратурата, разделението, сплетните. Всъщност, прокуратурата обслужвала интереси на този или онзи. Шок!
Завесата на тази грозна картинка беше повдигната за да може вотът да бъде разводнен, повече гласове да отидат към партийни паразити като \"Атака\" и РЗС например, издънки на същата партия-столетница, пуснала пипалата си навсякъде в прогнилата ни държавица.
Стигна се до интервюта като това, в което конфликтите на интереси на един журналист (наричан накратко Палачинката) са толкова много, че той може да се нарече само подлога, уред, използван само при крайна нужда. Палачинката, например, не се притеснява да казва как ходи на гости на новоизбран премиер и му прави подаръци. Не се притеснява да разказва как злоупотребява с властта си, нито как собствените му пристрастия (\"Подкрепях го, защото беше добро момче, казва за Борисов Бареков\") са влияели върху работата му.
Та същото това момче на повикване по плажовете на Френската Ривиера се изцепи вчера да прави добрини на народа и с присъщия си просташки маниер да разкрива най-големия заговор след 1989. Съжалявам, Палачинка, за мен ти си по-долна измет от проститутките на Околовръстното. И на тях, и на теб, а още по-малко на ДАНС вярвам.
Иначе, скандалът е грандиозен. За мен е скандално как изобщо може партийно репрезентиран собственик на печатница да спечели обществена поръчка, но с правотоврческите способности на Искра Фидосова - толкова.
Между другото, впоследствие може да се окаже, че бюлетините са брак, но къде са прокуратурата и ДАНС сега и защо мълчат? Трябва ли да се анулират изборите заради съмнения в манипулация? Защо пак сме на тъмно, когато трябва да решаваме? Защо разни палачинки са нашите очи и уши? Защото сме позволили, затова.
Накрая, останаха две неща: да гласуваме днес и да споделим безбрежния оптимизъм и инициативност на тези младежи:
За пейки е оригиналът, но посланието е също толкова приложимо и за цяла една държава. Напред!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за надежда-та - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за надежда-та | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за надежда-та
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n\"Само два дни след като в годишния си доклад за състоянието на човешките права в България Държавният департамент алармира, че състоянието на свободата на медиите е тревожно и има много притеснения за доминацията на медийния пазар от бизнес интереси, най-голямата частна телевизия в България - bTV показа нагледно как това се случва.\" - Капитал
Да, точно така. А сега хип-хип ура за Димитър Цонев, останал в детското ми съзнание като Пъпеша с мустаците - задето постави на карта живуркането си като подлога в нещо-като-медията bTV.
Не харесвах баща му с царските гамбити, не го харесвам и него особено. Но точно сега, в едно превратно време, когато реално се решават следващите 20-30 години от съдбата ни, високо ценя това, което направи - и показа. Кой знае дали изобщо щеше да се разбере \"Ти нормален ли си\" , \"Миткооооо?\".
Нормалността толкова се е преобърнала, че си идва на мястото тези дни.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за новото като част от старото - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за новото като част от старото | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за новото като част от старото
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
Нов месец, нов дизайн. Даже не съм го интегрирал докрай.
Няма го вече пътят на заден фон. Липсва ми малко този необятен път...
Но скитането продължава. Скитането никога не свършва, също както търсенето. Просто мацваме една боя отгоре и тичаме напред.
\"so we beat on, boats against the current borne back ceaselessly into the past\" - The Great Gatsby
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за цикъла - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за цикъла | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за цикъла
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nЕдна история в картинки:
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...накъде в Африка: част 1 - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…накъде в Африка: част 1 | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...накъде в Африка: част 1
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nСлед Южна Америка идва ред на Африка, но въпросът остава: накъде?
Отговорът отново дойде от неочаквано място.
През уикенда гледах \"Marley\" (2012, IMDB). Филмът ми хареса, отчасти защото харесвам Боб, отчасти защото слушам реге, отчасти защото показа една от по-малко известните страни на ямаеца: търсенето на африканските му корени.
Прародителите на Марлли са били натирени през тази врата на ганайския бряг:
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за спонтанното самозапалване* - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за спонтанното самозапалване* | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за спонтанното самозапалване*
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nНе разбирам от изкуство, никога не съм разбирал и не очаквам някога да започна. В резултат на задълбоченото ми изучаване на литература в ученическите години знам това-онова за символи, препратки, интертекстуалност. Отделно, както всяка майка, и моята направи всичко възможно да възпита у мен стил и елементарна форма на естетизъм.
Все пак, смятам че всички можем да оценим изкуството, независимо от културния си багаж - просто защото ни докосва по някакъв начин. Като снимката по-долу:
Снимката е на трагично загиналия след - както се опитаха да го изкарат - спонтанно самозапалване Пламен Горанов. Смъртта, всъщност, заема централно място в творбите на Пламен - и по много по-романтичен начин от реалната му, физическа смърт:
И все пак от всички снимки лъха радост от живота, вместо тъга и оптимизъм, а не безизходица (цялата галерия можете да намерите тук). Пламен не ми е приятел, не съм го познавал, а и вероятно не бихме се спогаждали твърде добре, заради моя фундаментален прагматизъм.
Но тези дни чувствам Пламен особено близък, защото му се възхищавам. Той, за разлика от мен, продължаващия да търпи безобразия - заяви непримиримостта си и умря за онова, в което вярваше. Умря за всички нас - да ни напомни, че само овцете търпят безропотно.
За нас - освен да го помним - остава да търпим (или пък не?) ТИМ, Кирил Йорданов, Бойко, Сергей, цялата администрация и всички знайни и незнайни апаратчици на една система, сравнима по разбирания и нрави севернокорейската.
Остава и да се усмихваме - защото промяната е в наши ръце. И ако някой е бил разтърсен от случилото се в последните седмици - то свърши: време е за действия. С усмивка и запретване на ръкави. От нас зависи и да си спомняме личностите на прехода - били те и лоши. Не с омраза, а с непримирение. Ден след ден, към Обетованата земя на по-добрия живот.
ПС. Не съм съвременник на Паисий, дядо Вазов и останалите лица от букварите, затова празненствата на първи ноември досега ми бяха някак чужди. Е, това се промени. За мен Денят на народните будители вече ще е и ден на Пламен.
* Какво ли не се изписа напоследък относно трагичната съдба на Пламен Горанов, но тъй като знам, че след година никой няма да го помни, а и поради разбиранията ми, че този блог играе роля и на дневник, бих желал да споделя възгледите си.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за социализма - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за социализма | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за социализма
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
\"Ако не си социалист на 20, нямаш сърце. Ако си социалист на 30, нямаш глава.\"
Попадна ми една история от американски университет, предметът е икономика, но поуките са общосоциални, за съжаление не мога да цитирам автора, но се надявам да ми прости заимстването:
An economics professor at a local college made a statement that he had never failed a single student before, but had recently failed an entire class. That class had insisted that Obama's socialism worked and that no one would be poor and no one would be rich, a great equalizer.
The professor then said, \"OK, we will have an experiment in this class on Obama's plan\".. All grades will be averaged and everyone will receive the same grade so no one will fail and no one will receive an A.... (substituting grades for dollars - something closer to home and more readily understood by all).
After the first test, the grades were averaged and everyone got a B. The students who studied hard were upset and the students who studied little were happy. As the second test rolled around, the students who studied little had studied even less and the ones who studied hard decided they wanted a free ride too so they studied little.
The second test average was a D! No one was happy. When the 3rd test rolled around, the average was an F.
As the tests proceeded, the scores never increased as bickering, blame and name-calling all resulted in hard feelings and no one would study for the benefit of anyone else.
To their great surprise, ALL FAILED and the professor told them that socialism would also ultimately fail because when the reward is great, the effort to succeed is great, but when government takes all the reward away, no one will try or want to succeed. Could not be any simpler than that. (Please pass this on) These are possibly the 5 best sentences you'll ever read and all applicable to this experiment:
1. You cannot legislate the poor into prosperity by legislating the wealthy out of prosperity.
2. What one person receives without working for, another person must work for without receiving.
3. The government cannot give to anybody anything that the government does not first take from somebody else.
4. You cannot multiply wealth by dividing it!
5. When half of the people get the idea that they do not have to work because the other half is going to take care of them, and when the other half gets the idea that it does no good to work because somebody else is going to get what they work for, that is the beginning of the end of any nation.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за петата колона - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за петата колона | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Оставям разсъжденията на вас, но се надявам когато обявят датата на следващите избори да покажем, че хората с много самоличности, много браузъри и достатъчно свободно време (сиреч, свикнали държавата да ги отглежда) нямат място във властта.
Така де, надявам се следващият ни премиер да има работен стаж и да е плащал осигуровки, данъци и пр.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за лоботомията - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за лоботомията | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за лоботомията
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nЛоботомията е форма на инвазивна терапия, неврохирургична процедура, използвана от 1935 до средата '60-те, за лечение на психоза. Един от основните ефекти - особено на трансорбиталната лоботомия - е чувството на спокойствие и примирение у пациентите. Възникването не е случайно, особено с оглед епидемията от психиатрични болести в резултат на Голямата депресия. Поради дългия списък странични ефекти (например, олигофрения) и с развитието на антипсихотичните лекарства, лоботомията постепенно спира да бъде прилагана.
Гледайки как сме я подкарали в последните седмици се чудя каква част от заобикалящото ме стадо се е подложило на процедурата.
Кратък преглед на историята (тази, която си спомням):
В началото БСП (нямаща нищо общо с БКП, освен историята и общите празници, както и сумарното наименование \"партия-столетница\") докара страната последователно до зърнена криза и фалит през 1997.
После, Костов открадна света шест пъти, три от които от себе си.
Дойде ред на царя с оправянето за 800 дни, който водеше със себе си охранител-пожарникар-ченге, Мики Маус и Милен Велчев - тези Крачун и Малчо на икономиката, финансите и всичко останало. Мики и Милен първо разграбиха последното останало държавно - БТК (б.а. вероятно от Костов ще да са го крали, все пак той притежаваше света), после Милен собственоръчно увеличи държавния дълг посредством сенчести сделки с банката, в която е работил. Междувременно Меглена Кунева (без угризения и уговорки) подписа затварянето на няколко реактора на АЕЦ \"Козлодуй\".
И когато след 800 дни българинът се почувства оправен, а в края на царския мандат - оправен два пъти, БСП се завърна като спасител на народа. В главната роля беше първия хамстер на републиката със звучното българско име Сергей Димитриевич Станишев - прекарал точно като предния министър-председател над десет години в чужбина и също с 0 дни работен стаж. В ръководния ремикс беше вкарана и радикална малцинствена партия, разчитаща на етнически дисонанс за съществуването си.
Серж, с помощта на стълба в енергийните далавери Р. Овч. първо изкопа дупка за 2 милиарда лева в Белене, после подписа тайни споразумения за постоянно вдигане на цените на петролните доставки за България, независимо от световните котировки, а накрая завърши с газова криза в последната зима на управлението си. Правителството стана известно и с престъпните замени на държавни имоти (и тях крадяха от Костов, между другото, той продължаваше да е лошия герой в сериала), както и с въвеждането на плоския данък.
Далаверите на управленската тройка бяха толкова много и толкова големи, та на стадото му писна и реши да си назначи пожарникар-охранител-мутра. И този невероятно далновиден ход се оказа - изненада - неадекватен. А далаверките на бившите червени генералчета, ченгенца от ДС и обикновени селски хитреци продължиха с пълна сила.
Стадото се сети, че токът е скъп и поиска кръв: решиха да пожертват единствения министър в последните 10 години с IQ >120 и незаслужил раиран костюм. Нека ви кажа една тайна за стадото - то смята, че \"фискална дисциплина\" е псувня, а мнението му се формира покрай Николета и Валери, Азис, Ванко-1, двете Златки, Иван и Андрей, Слави и всички знайни и незнайни пластмасови девойки все така с едно име.
Междувременно Меглена реши, че държавата е изправена пред енергийна криза, Серж установи, че плоският данък е най-лошото нещо в света след Франкенщайн, а Р. Овч. упорито се натискаше да разшири беленския пясъчник с още 16 милиарда държавни пари.
Желая на цялото стадо, желаещо сега незабавен пуч, незабравими минути в компанията на Серго С., снахата на червен генерал Меглена К., представителя на руски капитали Милен В., театралния режисьор Ахмед Д., ловецът на архари Георги Седефчов Първанов.
Някъде в последните 25 години лоботомията се е увенчала с успех.
П.С. За да не звуча негативно, нека ви споделя моето мнение кога ще се оправим:
1. Когато потърсим сметка на всички гореизброени разбойници. Ако съдът не може да се справи - нека ги линчуваме. 2. Когато започнем да се интересуваме какво се случва, вместо да нехаем и когато започнем да мислим, вместо да се отдаваме на разгул и забрава. 3. Ако 2) и 3) са невъзможни, да си поканим германска или скандинавска администрация.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за българските бизнес реалности - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за българските бизнес реалности | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Сагата продължава от години, краткото ѝ резюме е, че има договор между две страни, едната дължи пари, които от 488 дни трупат лихва и сумата е стигнала размера на апартамент в столицата.
Позицията на длъжника, известен пернишки бизнесмен (на български му казват \"големец\"):
\"Павел Дочев ще почака. Делото трябва да мине през три инстанции. Ние имаме парите, а той ги няма. За какво да му ги плащаме сега? Бърза работа нямаме. Нека изчакаме да приключи делото след две-три години и тогава ще видим. Не е вярно, че се трупат лихви. Лихви се трупат само в главата на Павел Дочев. Ние му предложихме споразумение, но той отказа. Тогава ще чака. Няма да му плащаме сега, при положение че можем да го направим по-късно\", каза още собственикът на ЦСКА.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за малките жестове - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за малките жестове | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за малките жестове
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nДнес в Била пазаруваха майка с току-що проходилото ѝ дете.
Докато избираха хляб, един от служителите, минавайки, спомена, че изложеният е стар, предложи и донесе пресен. Майката, естествено, беше очарована от този жест
Беше малък, банален и лъхащ на битовизъм епизод, но определено такива дреболии те зареждат с приятни емоции и те мотивират да направиш нещо добро :)
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...как всичко е възможно - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…как всичко е възможно | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...как всичко е възможно
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nПрочетох за една 90-килограмова, висока 1'70 волейболистка, преодоляла хормонален дисбаланс - и станала най-добрата посрещачка в едно от най-силните първенства в света. Както и част от разширения национален отбор на олимпийските шампионки и втори в света.
Всичко е възможно, ако го искаш достатъчно. И работиш усилено.
За глупостите, съдържащи се в тези четири абзаца дори не ми се говори. В междуредието, обаче, открих следното:
Съдейки по избирателната активност и резултатите, БСП разполага с 6% от гласовете. Тоест, активно се разчита на ниска активност и на следващите избори. Тоест, колкото повече продължаваме да тънем в изолация и нежелание да се нагърбим с активна гражданска позиция, толкова повече те печелят. Бабите ни, дядовците ни и останалите изперкали социалисти (модерно звучащи комуняги, хем нямащи общо с БКП, хем празнуващи всяка година на Бузлуджа).
БСП явно се готвят за поредна тройка, в която отговорност отново няма да се търси (\"Те бяха, те бяха!\").
Забележете самодоволното изражение на агент Гоце, каква мощ, каква доминация на политическия подиум излъчва тази физиономия! Изражението е сравнимо само с това на съветския руския му събрат и полковник от КГБ - Владимир Путин. Ченгенцата Социалистите явно си приличат. И не само по хобито им да ловуват защитени от Червената книга видове.
Накрая, горките червени кадри са толкова излинели от само 4 години извън властта, че отсега са овесили лигавниците и чакат голямото лапане да започне отново. Но не е виновен който яде баницата, а този, дето го допуска. Тоест ние с вас.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за референдумите - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за референдумите | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за референдумите
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nВлизайки в секцията, средната възраст на избирателите рязко спадна.
А на вас не ви ли омръзна баба ви да взима решения за вашето бъдеще?
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...колко съм загубен - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…колко съм загубен | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...колко съм загубен
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nДоста.
Snap, I almost got them.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за вицепремиера - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за вицепремиера | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за вицепремиера
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nDisclaimer: Този пост е инспириран от една художествена измислица. Да кажем, че продължих художествената измислица и аз. Десертът (най-отдолу) и заключението, обаче, са си съвсем реални.
Открай време не харесвам министрите на вътрешните работи, защото са неадекватни, необразовани, тесногръди, свикнали с насилие неандерталци, но този минава доста граници.
\"Това е една нова заплаха за демокрацията, срещу която все още не е измислено ефективно противодействие. Тази заплаха действа като паразит и приема формата на уж демократична проява, докато всъщност руши постиженията на демокрацията. Става въпрос за фейсбук и социалните мрежи, като цяло. Искам да предупредя българите, че така нареченото фейсбук общество води страната към състояние на Анархия.\"
Уважаеми господин вицепремиер,
Подозирам, учейки за учител по физкултура в НСА не е имало достатъчен брой дискусии на тема \"демокрация\":
Основите на демокрацията не са насилие и наложено мнение (полицейщина), а право на гледна точка. Разбирам как зародишите на гражданско общество рушат - но не демокрацията, а пирамидата от партийни и икономически интереси на управляващата върхушка.
Нека Ви напомня, обаче, че Вие сте избран да служите на тази държава, както на слепите за безпардонното Ви двуличие, така и на онези, които искат България да съществува и след Вас (например, под формата на 10 незастроени плажа по Черноморието).
Настоявам да се запознаете с тези и други думи от речника си, които използвате, но чието значение явно не ви е напълно ясно, например НПО и участието им в едно гражданско и демократично общество.
Ами, господин Цветанов, срам ме, че Вие сте избран да представлявате мен и страната ми пред света. Добрата новина е - не за дълго.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за протестите 2013 - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за протестите 2013 | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за протестите 2013
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
След като на Иракли хем е законно да се строи, хем не е, хем строежът е спрян, хем не точно, след като на строителите на капитализма в България им се досвидяха 10 девствени плажа, след като Цеко каза, че гори имало достатъчно, след като бяхме вече един сезон заложници на същия този Цеко, след като се чудиха четири дни как да ни замазват очите с псевдо-дейност:
Време е да кажем \"Стига!\". Довечера протестите продължават, по същото време и на същото място. Заповядайте, каузата продължава.
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Иракли - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Иракли | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за Иракли
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nНека не забравяме днес да се съберем на протест в интерес на природата - Иракли се застроява от лица със съмнителен морал като Емо Фаса (също известен като Емо Ротманса):
В този дух, сетих се за една история (някои от вас са я чували често):
По време на делото срещу Андерш Брейвик (убил над 70 души в Норвегия в един ден, повечето от които деца) интервюират майка на загинало дете пред съдебната зала. Майката каза, преди да избухне в плач, \"Ако само един човек е способен на толкова много омраза, представяте ли си на колко любов сме способни всички ние, колективно?\".
Хубава събота, и мислете за нещата които наистина имат смисъл :)
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за аклиматизацията - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за аклиматизацията | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за аклиматизацията
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nИ ето ме, след хиляди километри, 45 дни приключения, уморен, но щастлив, че съм си у дома. Без багаж, но с приятели. И с хиляди идеи, впечатления, превъзбуден, въпреки 60 часа без сън.
Излизам от терминала, решавам да се лиша от удоволствието да слушам за \"тая държава\" и вместо такси хващам автобус. Вадя 10 лева, които съм разнасял същите 45 дни барабар с 25-те кила багаж, защото \"добрият турист е подготвеният турист\". Моля за два билета.
Вместо отговор получавам телешки поглед за четвърт секунда. Продължавам да чакам. Шофьорът гледа в далечината пред себе си. Решавам, че не е чул, макар със сигурност да ме видя. \"Два билета, моля\" - казвам, високо и ясно.
И получавам смесица от животински звуци, превеждащи се горе-долу до \"Е-е-е, аре да ми дадеш два лева, а?\".
Не съм негативист, поне се опитвам да не бъда. Определено не смятам (вече), че лошия социален статус на този човек го превръща в неуслужлив неандерталец. Вижте Латинска Америка - хора се избиват по улиците от глад и мизерия, но всички са усмихнати и искат да ти помогнат.
Смятам, че задръстеността на нацията води до ситуация, в която повечето от нас предпочитат да висят пред телевизора в полукоматичен алкохолизъм, да бият жената и да псуват правителството, докато световната конспирация им е виновна за всичко +1.
Пътувайте! Ще видите как хора оцеляват с 2 долара на ден и са щастливи.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за обратите - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за обратите | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за обратите
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nДепресия е, когато загубиш вяра в реда и честността.
Депресия е, да отидеш да протестираш и да си сам.
Депресия е да те хване срам и да се прибереш с подвита опашка.
Депресия е, да срещнеш случайно с президента, усмихнат и ведър в един черен за демокрацията ден.
А обрат е, връщайки се на работа, да разбереш, че си се разминал с един достоен човек, който също като теб негодува срещу безобразията - и прави нещо по въпроса.
Благодаря Ви, господин президент!
PS. Въобще не ме интересува, дали това са задкулисни игрички или политически цирк, важното е, че човекът свърши това, което цялата държавата не успя да направи.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Марковска - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Марковска | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за Марковска
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nУважаема госпожо Марковска,
Пиша Ви след две седмици публично дискредитиране на институциите, обществото и морала на държавата. Две седмици лъжи, в които, изглежда, само Вие останахте да вярвате (обобщение тук). Две седмици, в които успяхте да докажете, че обществото ни допуска корупция, измама, шикалкавене, конфликт на интереси и куп порочни практики, сякаш извадени от най-тежките моменти след 1945. Доказахте също, че \"преходът\", в който моите родители толкова наивно вярваха, практически не се е случил, а през последните 25 години обществото ни се намира в интелектуален вакуум.
Нека се представя - казвам се Димитър Шалварджиев, и това писмо не е анонимно. С него аз Ви информирам, че няма да се примиря с назначението Ви за конституционен съдия и ще направя всичко възможно да загубите позицията си във ВАС. Защото, макар да не Ви избирам директно, заплатата Ви идва от моите данъци и от моя труд. И най-вече, защото е крайно време търпението на всички нас към хора като Вас да бъде изчерпано.
За мен Конституционен съдия е личност, уважаваща законите и Конституцията, и която не се поставя над тях. Човек, който не би имитирал болест, когато не му е удобно да се изправи пред критиците си и пред обществото - неговия работодател. Човек, носител на качества като достойнство, чест и морал, които, изглежда, не съществуват във Вашия речник.
Административен съдия пък е личност, която на първо място познава администрацията и механизмите на управление - който уважава йерархията и не ходи при заместник-министър за изгубената си лична карта и не използва прокуратурата за проследяване на информатори.
Горд човек човек пък е онзи, който веднъж подал оставка не поглежда назад и не търси \"неофициални канали\" да анулира молбата си за напускане.
Никоя от горните категории не откривам у Вас, затова Ви информирам, че ще се боря с примиренческото мислене на всички, допуснали Ви до постовете, които заемате и искате да земате. Ще се боря хора като Вас да не са част от моето и бъдещето на децата ми.
В заключение - можете да пратите прокуратурата, МВР, господин Георгиев (все пак, той си позволява да вдига ръка срещу изпълнителната власт) - но трябва да знаете, че аз няма да се предам. Но никога няма да надделеете над здравия разум и мислещите хора.
Победител, очаквано, стана Кирил Николов-Дизела. Аз пък закъснях с половин час за старта и врътнах само 1 от 2 обиколки (silly me). Времето ми, както може да се очаква, беше далеч от някакви нормативи: загрях някъде в края на третия километър...
Добри думи за организаторите, особено предвид факта, че е първо събитие за тях. Нещата, които ми харесаха: трасето, компанията и страхотния чай с мляко на финала :) Наздраве, за едно добро начало!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...три случки, края на 2012 - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…три случки, края на 2012 | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...три случки, края на 2012
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
I.
Софийска улица без движение на автомобили (Графа, пред пощата). Полицейски джип с пуснати стъкла не спира и почти минава през мен, докато пресичам с предимство.
- Господа, не виждате ли знака?
- Да, и к'во?
- За Вас този знак не важи ли?
- Не, за нас не.
- А поне предимството мога ли да си ползвам?
-...
*
* *
II.
Младеж в ранните си двайсет агресивно хвърля боклука си зад автобус 280 и нахълтва вътре, следван от приятелката си.
- Браво на Вас! Може ли да сте толкова невъзпитан и откровено прост?
- Епа мо'е!
Приятелката, засраменa, го дърпа за ръката към предната част на автобуса.
*
* *
III.
Борисова градина, 18:15 часа, мъж в началото на трийсетте е стъпил на метър встрани от пътеката и гледа храстите отблизо.
- Господине, на 50 метра има безплатна обществена тоалетна.
- Ти върви там!...
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за картелите - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за картелите | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за картелите
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nОт известно време насам правителството ни \"договаря\" различни промоции ту с магазините, ту с бензиностанциите или вносителите на горива - обикновено за замразяване на цените или сезонни намаления. Поредният такъв пример днес:
ме накара да се замисля, всъщност подобен тип уговорки си имат правно определение: картел. Да, незаконно е, защото подтиска свободния пазар и естественото ценообразуване в резултат на търсенето и предлагането. И да, вярно е, че в 21. век навсякъде по света корпорациите са в явни или скрити картелни споразумения помежду си.
Не разбирам, обаче, българския принос във всичко това: откъде-накъде държавният апарат ще признава, а за капак и стимулира тези практики?
Бих желал да изразя разочарованието си от гостуването ми в предаването Ви през вчерашния ден.
На първо място, подборът на гостите бе, меко казано, неадекватен. Все още се опитвам да разбера присъствието на водач на крайнодясна група в студиото - и защо той би бил компетентен по проблема? Надявам се да ми помогнете с намирането на този отговор. Моля имайте предвид, г-н Боян Расате, по собствените му думи, също не знаеше защо е поканен.
От друга страна, отношението на водещите ме изненада неприятно. От предварителния разговор, както и от писмото, станало повод за моето гостуване, очаквах сериозен диалог по един социален проблем - за причините и, в идеалния случай, коментар какво бихме могли да направим, за да се промени статуквото. Вместо това получих подсмихвания, подмятания по отношение на парадоксалността на историята и отношението на полицията. Съжалявам, не намирам забавното в това да се шири престъпност пред законодателния орган на страната, под носа на всички тези камери, за които вие и аз сме плащали да ни пазят.
В средата на разговора се оказа, че водещите не знаят защо съм там (освен защото имам „подобна история“). Накрая дори разговорът бе рязко прекъсна,т след като започна да става критичен спрямо полицейските органи.
Грешката в сайта Ви, свързана с името ми, е не само непрофесионална, но и проява на лош вкус.
Всичко това създава впечатление на несериозност, което, добавено към репутацията на bTV на пристрастност, поставя под съмнение позицията й на водеща българска медия.
С уважение,
Димитър Шалварджиев.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...как ще уча, докато съм жив - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…как ще уча, докато съм жив | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...как ще уча, докато съм жив
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nДокато лежерно пийвах бира след дълга и доста досадна седмица, снощи покрай мен се случиха серия \"инциденти\". Без да изпадам в подробности (малко ме е срам :/...), ето поуките:
1. Не се връзвай твърде много на другите, особено когато целенасочено те провокират 2. Никога не падай на тяхното ниво - не се налага, а и не си струва 3. Внимавай, думите са дар и бич Божи. Особено \"пръдня в поле\" си е малко крайно 4. Не говори, когато няма какво хубаво да кажеш 5. Нищо хубаво не се случва след два посред нощ
И понеже \"съжалявам\" е неадекватно за човек на моята възраст, ще пробвам с \"уча се, но бавно\".
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...oh no, they didn't!... - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…oh no, they didn’t!… | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...oh No, They Didn't!...
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nСветовната доминация на САЩ май ще се окаже малко по-нехуманна, отколкото ни я пробутват. И то от зората си...
Евронюз публикуват разследване на известното Катинско клане (22 000 офицери от полската армия биват убити от Сталин, като до 1990 СССР приписва жестокостта на нацистка Германия). В него става ясно, че САЩ са били съвсем наясно с истината, но са предпочели да си замълчат в името на това \"да не ядосат Сталин\".
Любимата поговорка на Чърчил все пак е \"няма вечни приятели, само вечни интереси\".
Така си е.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за изкуството, проблемите - и връзката между тях - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за изкуството, проблемите - и връзката между тях | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за изкуството, проблемите - и връзката между тях
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nНийл Гейман казва, че каквото и да се случва, хората трябва да се съсредоточат върху нещата, които могат да правят: \"добро\" изкуство:
Искам да можех, наистина. Особено днес.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за беззаконието в столицата... - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за беззаконието в столицата… | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Позволявам си да Ви пиша и препращам писмото до медиите с надеждата най-после някой да обърне внимание на един проблем от сериозни пропорции. В събота следобед заключих велосипеда си на площад „Народно събрание“, където не го намерих в неделя вечер, малко над 24 часа по-късно. Нищонеобичайно, както ми казаха в полицията, „велосипеди се крадат постоянно“. Аз все пак намирам нещо болезнено перверзно в цялата ситуация. Кражбата се състои пред инсититуцията, създаваща законите и ръководеща държавата. Дори само този акт показва от една страна хаосът в който обществото ни тъне (което считам за Ваша отговорност), а от друга – до каква степен беззаконието и чувството на неприкосновеност е станало интегрална част от същото това общество. Кражбата на колелета в града е добила такива размери, че никоя компания не желае да ги застрахова – безпрецедентен факт за страна-членка на ЕС. Причините за това са две: високата престъпност и ниския процент разрешени случаи. Имайки предвид, че България е страната в ЕС с най-голям брой полицаи, като логично заключение следва, че някой не си върши работата. Това бе и моето впечатление след тридневна борба с бумащината и бюрокрацията в Първо РПУ-София и Първо СДВР. Давам си ясна сметка, че кражбата на колело е случай с нисък приоритет, но при наличието на десетки камери в района на престъплението ми се струва несериозно отношението на двете институции към случая. Несериозно ми се струва и отношението към откраднат предмет на стойност пет минимални работни заплати! Несериозно е разследващият полицай да закъснява с час и половина за уговорената ни предишния ден среща, да се налага да го издирвам по телефона, след което подробно да ми обяснява как е „невъзможно“ да направи почти нищо за колело, от което в България има внесени под 50 броя - и че ми остава да се надявам то да се намери едва ли не случайно при обиск на „някоя заложна къща“. Камери имало, но те или не работели, или покривали друг периметър. И разбира се постоянното натякване „как може да си оставиш колелото“. Измеренията на последното са няколко, но бих желал да го перефразирам на „как можах да остана в България“. По същество съм млад и способен човек, говорещ свободно три западни езика, завършил Немската гимназия в София и Английската гимназия паралелно като частен ученик. Завършил съм и бакалавър „Компютърни системи и технологии“ към Немския Факулет (ФАГИОПМ) на Техническия университет в столицата. В момента продължавам обучението си, като паралелно работя, а от над две години плащам данъци и осигуровки на максималната осигурителна сума (тоест, не само съм постигнал добро образование, но и добра реализация). Същото, а впрочем и много повече, можех да постигна на запад от Калотина. Но не, аз останах в родината си с надеждата да променя нещо, да работя за развитието на обществото ни. Защото е пределно ясно, че без способни хора и без много, много работа, нямаме шанс. Уверявам Ви, не съм направил тази жертва, за да чувам как „не може“ да се направи нищо за мен, нито да се примирявам с престъпност пред Народното събрание, а още по-малко да се примирявам с нежеланието да се върши работа в полза на обществото. Затова, преди да си събера багажа и окончателно да изоставя колелото си, приятелите си, вярата в промяната и не на последно място - беззаконието и безнаказаността в тази страна, ви пиша – с мъничко надежда нещо да се случи, но и за се убедя, че съм опитал всичко.
С уважение, Димитър Шалварджиев.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за гората - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за гората | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за гората
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n Протести, протести... Изписаха се и се изговориха тонове празни приказки за лобисткия проектозакон - чак ушите ми кървят.
Първата глупост беше, че разни неграмотници нарекоха закона \"лобистки\", след което друг илитерат (когото всички групово избрахме да ни ръководи, впрочем) пое микрофона и каза, разбира се, този закон е популистки в името на по-добри условия за зимни спортове. Да изходим от дефиницията на \"лобистки\" - отнасящ се до интересите на група хора, влияещи на правителствено решение за собствена облага. Добро утро, в кой век живеете? От поне век цялото законодателство в света е подчинено на интересите на една или друга група хора, а т.нар. \"лобизъм\" си е професия в САЩ. Омръзна ми случайни образи без идея от геополитика да се бият по гърдите колко много разбират и да се замерват с чуждици в ефир, приемайки, че по този начин тезата им става автоматично вярна и придобива едва ли не международна валидност. Риторичен въпрос: къде спахте, докато Хилари Клинтън посещаваше България, за да прокара закони против пиратството под генералното спонсорство на Sony?
Втората глупост е, че вече в България се организират платени контрапротести - жалък и посредствен факт за всяка уважаваща себе си демокрация. Години наред \"политическият ни елит\" плащаше на лумпени да съсипват протести с присъствието си, днес явно залогът е по-висок (или \"елитът\" е забогатял и си организира собствени митинги.
Третата глупост бе протестиращите да бъдат наричани еколози. Аз съм дипломиран инженер, не еколог. Това, че отстоявам гражданска позиция по някакъв въпрос не ме прави експерт в нея. Затова, набедени журналисти, бъдете така добри да бъдете ако не обективни, то поне прецизни. Но за журналистиката след малко.
Искаше ми се да остана обективен и да не спекулирам с позициите в конфликт, но няма как да стигна до най-скандалното в ситуацията - тезата, че без този закон няма поминък за определени региони. Епохалността на тази малоумна недомислица е неизмерима. Въпросните региони - Банско и Разлог - са сред най-богатите региони в България, изхранват се основно от туризъм и хората там работят по един сезон годишно. Самите хора са \"чепати\" или както ние, гражданите, го наричаме - невъзпитани и груби - към туристите. Обслужването е под всякаква критика. Базата е на 20-30 години и никой няма интерес да я обнови. Логично, парите не се изливат като водопад, но все пак са достатъчни на местните да не се налага да работят повече от един сезон годишно. Ами след като ви мързи да си обновите базата, кажете, как да ви повярвам, че още щом бъде приет закона ще се втурнете да строите ски-писти на бъдещето? А някой замислил ли се, че не само писти ни липсват за да настигнем Австрия, Швейцария и Франция?
Темата bTV
Има една определена медия с австралийски собственик, която от години се опитва да манипулира общественото мнение в полза на управляващите, независимо кои са те. Журналистическото безсилие стигна до разправии в ефир на две застаряващи моми с техни гости, поканени уж да обсъждат проблема с горите. На въпросните разправии правило номер едно в бранша - обективността - беше потъпкано с персистиращи нарицателни по адрес на протестиращите. Но тотален връх бе отразяването на контрапротестът днес, в който бяха използвани кадри от оригиналния протест: доказателствата тук.
Моля, не се възмущавайте, когато индексът на демокрация у нас бъде изчислен като най-нисък в ЕС и не се чудете защо всички разумни млади хора се изнасят. Защото Вие, драги сънародници, миришете на формалин и тоталитаризъм.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за пиратството (отново и отново) - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за пиратството (отново и отново) | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Да падаш на нивото на посредствени корумпирани медии като bTV, способни да изкривяват истината в името на силните на деня и на собствения си рейтинг ме кара да те съжалявам. Ако \"творчеството\" ти беше от някаква стойност, щях да си купя произведенията ти. Както съм направил с Queen, Beatles, доста от класиците като Моцарт и Бах. Логично, не си представям някои от тях да е прегладнял до степен да рови в чужди хладилници. Да наричаш нискобюджетни екшъни \"творчество\" е обида по-скоро към самия теб. Естествено, в случай, че нямаш предвид клиповете на чалагаджийки, в които участваш (според Wikipedia това са Глория - \"Крепост\" (2003), Мария - \"Не ме обичай\" (2008), Мария - \"Ти позна ли ме\" (2011)).
А едно време те харесвах в \"Секс, наркотици и рокенрол\", жалко.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Сингапур - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Сингапур | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за Сингапур
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n Преди седмица посетих за 6 дни Далечния Изток - по-точно страната, определяна като \"Азия за начинаещи\" - Сингапур. Причините за това определение са разнообразни и са основно свързани с влиянието на Запада върху развитието на острова. Сингапур е създаден като британски търговски център през колониалната епоха, през 1819 година. За по-малко от 200 години се превръща в \"икономически тигър\", по подобие на Хонг Конг и, благодарение на успешната си фискална политика (7% данък услуги и стоки), привлича всички най-богати хора в региона (17% от петмилионното население са милионери, но само 3.8 милиона са сингапурски граждани).
И докато всички вкъщи се опитват да ни убедят, че парите не са всичко (а доскоро и че \"бедността не е порок\"), в Сингапур са спрели да живеят в отрицание.
Трудно е да устоиш на мащабите на това място. Най-голямото виенско колело в света, най-високият басейн (137-метров, на 55-ия етаж на хотел Marina Bay (трите кули в средата на снимката горе), третото най-натоварено пристанище в света изобщо не са нещо очаквано за страна, простираща се едва на 700 кв. км с екваториален климат (едва 500 километра я делят от Екватора, със средна годишна температура 28 градуса и средна влажност на въздуха 80%). Никаква подготовка и никоя европейска страна не може да се доближи до титаничността на Сингапур.
Инфрастуртурата
По-тесните улици в града са трилентови в едната посока, с допълнително разширение за автобусните спирки. Както може да се очаква от британски доминион, успоредните улици са кът, което прави ориентацията неудобна за чужденци.
Транспортът
Метрото (снимката вляво) опасва целия остров, като дори през нощта влаковете пристигат на 2-3 минути. Официално метрото работи до полунощ, но пътувах с него и в 2 сутринта. Поради неблагоприятните условия (жегата и влагата) всяка станция представлява голям търговски център, който предлага всичко необходимо за ежедневието. Така спокойно може да не ви се налага да сте далеч от климатик за повече от 15 минути дневно. Такситата са алтернативният начин за пътуване, като цените са еквивалентни на българските, макар качеството да е доста по-различно. Никой местен не ми се оплака от това, че \"не са народ\", нито се опита да хитрува - 10 пътувания между хотела и работното ми място се разминаха ценово с най-много 5%.
Правилата
Говорейки за хитруване, няма как да не спомена за правилата в Сингапур. Всичко започва още в самолета нататък, където всеки пътник получава брошура, информираща, че неуспешните опити за трафик на наркотици се наказват със смърт, като съдебната система е внушително ефективна - в някои случай присъдата е изпълнена в рамките на 48 часа. Друг решен проблем е чистотата на острова. Преди години дъвките са били изхвърляни навсякъде - и в резултат вече са незаконни. Забраната се отнася и за чужденците, а нарушаването й струва 500 сингапурски долара (около 600 лева). Никой не се осмелява да наруши реда, защото местните имат усещането, че правилата са в техен интерес - и упражняват самоконтрол, какъвто не съм срещал дори в Германия. Тук има едно изключение: хазартът, бич за повечето източни общества, забранен официално в Китай, Хонг Конг и Тайван, тук процъфтява. Хотел Marina Bay, за който стана въпрос малко по-рано, разполага с огромно и препълнено казино, което има оборот, съизмерим с една пета от оборота на Лас Вегас.
За беда, седмица не е достатъчна да бъде разгледано толкова различно място. Храната определено е сред нещата, които пропуснах да изпитам подробно - и заради които си заслужава да се отидеш отново на другия край на света. Дано е скоро :)
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за маркетинг моделите - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за маркетинг моделите | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за маркетинг моделите
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nКато прохождащ маркетинг анализатор съм оторизиран да ви просветля в методите на изследване на пазарите.
Започваме с генерирането на числа. Основата на този метод е, че изхождаме от 1-2 числа, които приемаме, че знаем и че са достоверни. След прости операции като деление, закръгляне и събиране добавяме 2-3 други числа. Сега вече можем да започнем магията, наречена регресия, като от досегашните 4-5 генерираме произволен брой \"предвиждания\", които наричаме \"проекции\". За да сме сигурни (е, относително сигурни), че ще уцелим поне няколко, прилагаме различни регресии - линейна (консервативна), експоненциална (оптимистична) или мултирегресия (пълна ентропия).
Следващ любим подход е триангулацията на числа. Да кажем, имате числата А и В. Сега можете спокойно да имате всички числа, които пожелаете, защото сте ги \"триангулирали\". \"Глупак, за триангулация ти трябват три числа\" - ще си помислите Вие. Аз пък ще Ви кажа, че сменяме темата (а с повече думи: че нищо не разбирате). Няколко уточнения към подхода: А и В не трябва да имат нещо общо помежду си. Например, А спокойно може да е рождената Ви дата. В пък може да е средният успех на сина Ви, откъдето да изчислите броя пингвини на Северния полюс (0). С изненада установявате, че сте прави.
Стигаме и до любимия ми метод, guesstimate. Добавих референция към Wikipedia, за да не мислите, че говоря празни приказки. Защо е имало голяма депресия? Guesstimate. Защо космологията е в задънена улица в последните години? Guesstimate. Колко ядрени отпадъци произвежда централа от 1 Гигават? Около 60 тона.
Честито, вече разбирате от моделиране на пазарите.
Няколко прогнози по-късно вече сте маркетинг експерт с дългогодишен опит и успешни проекти зад гърба си. Имате усет и колегите Ви Ви търсят заради експертната Ви оценка. Тя може да варира от цената на магданоза в Мианмар (0) до времето през уикенда (слънчево). Думите Ви имат стойността на закон. През някой уикенди се случва дори времето да сбърка (може да е пропуснало вашата прогноза?!).
Следващият път, когато се чудите защо сме в криза, знайте, че някой някъде е правил модел.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...защо няма да се оправим - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…защо няма да се оправим | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...защо няма да се оправим
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nПростотията в обществото ни достига, явно, ново, но добре познато измерение: агресивно насаждане.
Днес на обяд една кака спря като прабаба на първия неандерталец, на ъгъла на натоварен тротоар, близо до Плиска. Тъй като бях съвсем близо и наблюдавах дългия й и изпълнен с мъка заход, реших да я попитам дали е наясно с нарушенията, които прави (на всичкото отгоре влезе срещу знак за еднопосочно движение). Отговори ми нейната спътница, за начало, с \"Ние сме за малко, до магазина\". След това и самата пишман шофьорка реши да се направи на особено остроумна с репликата \"Знам, че съм в нарушение, и какво, ще ни глобите ли?\".
Боли ме за няколко аспекта от историята, разиграла се за секунди.
Първо, простотията продължава да се насажда агресивно. Не само, че някакви осиновени от столицата селяндури си позволяват да си прокарват номерата, но и го правят по абсурдно нагъл и безпардонен начин. Подобен разговор имах преди две седмици, когато бях уведомен, че се спира на тротоара, защото \"на улицата колите ги вдигат\".
Второ, горките ми сънародници не се научиха - и изглежда няма да се научат скоро - че правилата са, за да бъдат спазвани. Те не са приумица, нито се търси някой баш бабаит, за когото да не важат. Да си 25-30 годишна патка и да си със самочувствието, че може и така, ми се струва несериозно пет години след като де юре сме част от Европейския съюз. \"Де юре\", защото има много попарка да изядем, докато настигнем манталитета на европейските ни събратя.
Говорейки за настигане - ние сме далеч от гражданско общество. В една развита социално страна, подобно поведение не би се толерирало. Никой не би допуснал не само нарушението, но и наглото поведение след това. Не разбирам, в каменната ера ли живеем, та трябва да си показваме кой е по-перде от другите? Защо не се стремим да бъдем по-добри хора, а не по-трътлести задници?
Накрая, нека напомня и за предишно мое възмущение. Какъв пример даваме на наследниците си? На какво ги учим? Някой дава ли си сметка, че с поп-фолк и образи като Българския транспортер сме обречени като нация?
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Лакатник - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Лакатник | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за Лакатник
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nНеделя , 18:40. Къпя се. Нормално, все пак е неделя, а патриархалните традиции са, за да се спазват. Необичайното е, че пулсът ми е по-близо до 150 от всякога, бързам за театър. И цял ден бързах...
Всичко започна в 6:59 сутринта, когато, събуждайки се, с ужас установих петнайсетте ми оставащи минути до срещата с Младежкия Клуб по Пешеходен и Велотуризъм, петнайсет минути до началото на разходката във вечната неизвестност на Врачанския Балкан и Понор планина. Петнайсет минути шок и ужас за всички хора, покрай които минах (и особено за един таксиметров шофьор, който имаше нещастието да сбърка гарата с автогара Север).
И ето, 7:16 e, а аз съм на опашката за билети на Централна гара. Не помня много пътя, но си спомням няколко тунела, миризмата във вагона, онова харизматично (и силно приспивно) ту-туф-ту-туф - все познати белези на пътуването с влак у нас. Естествено, спомням си и \"Уау!\", когато се събудих, попаднал в страната на гигантите: заобиколен от скали и пропасти отвъд хоризонта. Спейки бях попаднал в роман на Суифт или просто природата се надсмиваше над опитите ни да я покорим. Или ентропията във Вселената беше решила така, кой знае. Само няколко минути и влаковата ни одисея отстъпи място на пешеходната.
Лакатнишката гара всъщност не се намира в града, но пък маркировката за нашия преход започва тъкмо там. Няколко минути по-напред по пътеката, картини, трудни за описване се откриват пред погледа на неподозиращия скиталец:
И отново, гледайки надолу, чувството на безпомощност пред природата се завръща. Красотата е второстепенна.
Между Лакатник и Бов се намират селата със старобългарски имена Заноге, Зимевица и Заселе. Легендата разказва, че Бов всъщност е кръстен на френския рицар Сен дьо Бьоф, който, пленен от воините на цар Калоян, станал негов васал. След смъртта на император Балдуин Фландърски през 1206 г., маркизът получил благоволението на българския владетел да се засели със свои сподвижници в землището на днешното село.
Но до Бов ни оставаше още доста път, а и няколко интересни срещи.
Първата от тях беше с човека вдясно, който се смили над обречените ни души и ни предложи вместо да следваме пътя между селата, да пресечем дерето. Нямаше възвишение или рид, които този смирен и много прям човек да не може да идентифицира. А сладкодумието му - то можеше да бъде съпоставено със сладкодумието на змията, съблазнила Ева със забранения плод. Така и ние, донякъде омаяни от отношението, донякъде жадуващи за приключения, изоставихме асфалта и се спуснахме в неизвестността.
Скоро \"неизвестността\" придоби формата на триметрова река, чието преминаване бе предизвикателство за духа в много по-голяма степен отколкото тялото:
Но и това не ни отказа, напротив, мотивира ни още повече да пийнем по бира в Заселе. Мокри, но щастливи, продължихме пътя си и скоро стигнахме последната спирка преди Вазовата пътека.
Сухи и още по-щастливи (бира бяхме пили!), поехме надолу по Вазовата пътека, по стъпките на дядо Йоцо, по стъпките на българското Възрождение. И водихме разгорещен литературен спор относно достойнствата на Г.Г.Маркес противопоставени на дядо Вазов и необходимостта първият да бъде подробно и задължително изучаван, когато...
Внезапно и сякаш обяснимо безвремието обхвана и мен. Нито изпуснатия влак, нито стопът (който, впрочем беше доста бърз и лек), нито тичането на бегом към къщи можаха да ме извадят от летаргичното удовлетворение да съм видял нещо величествено този ден. \"Memento mori\" са казали древните латини (пък било то и не точно маркиз дьо Бов), но как да забравиш, гледайки това...
PS. Не закъснях за театъра. Постановката беше страхотна и необичайна едновременно. Препоръчвам я.
PPS. Благодаря, Петър Пировски, за снимките и затова, че поне един от нас не беше забравил да вземе фотоапарат.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за звездното небе - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за звездното небе | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за звездното небе
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n...над Намибия, Южна Африка. Изгледът е от Южното полукълбо (забележете пътя на Слънцето), и някои от съзвездията не се виждат от нашите ширини.
Използвайте цял екран и най-високата разделителна способност, която поддържа компютърът ви, за най-добър ефект.
13 минути приятност с отбелязано всичко по-забележително: Магелановите облаци, Орион, Млечният път, дори Алфа Кентавър.
Напоследък дори няма нужда да си купува телескоп човек :)
На пьрви април (без майтап) тичахме организирано под патронажа на индийския дуоховен водач Шри Чинмой. Повече за него в Уикипедия.
първи маратон за сезона, а за мен беше първи и по принцип :) Планът на бягането беше да направя половината дистанция (21.1 км) и, при повече късмет и достатъчна предварителна подготовка - да довърша и втората половина.
ставането в 5 часа се оказа много по-леко от очакваното, дори ми остана време за малко йога и разтягане преди тръгването за Пловдив. Пътуването с Крум беше толкова лежерно, че дори не се загубихме :)
отличната организация направи впечатление, като срещу входна такса от 10 лева бяха осигурени подкрепителни напитки, банани и шоколад по трасето, както и вегетартиански обяд накрая. Имаше и внушително количество полиция по цялото трасе.
бягането протече спокойно, в сравнително бавно темпо. Тичах с Асен Тасков, легендарен мой колега. Около петия километър се оказа, че тичаме с темпо от 5'10\" , което е твърде високо за моментната ни форма, затова решихме да намалим до 5'30\"-6'00\". Дружките, с които тренирам обичайно, постепенно се откъснаха и до края бяха натрупали внушителна преднина от 20'. Около 12-13 км бягането стана небрежно, като основното натоварване падна върху краката. Не след дълго получих крампа в долната част на десния прасец и на дясното ахилесово сухожилие :/ В крайна сметка това не се оказа решаващо, като в последната обиколка (4700 метра) успях да вдигна темпото отново до 5:00 за километър и впрекрасно настроение (снимката) финиширах с време от 2 00' 00\". Можеше да продължа, но маратонците стартираха на различно място и времето ми нямаше да бъде отчетено.
aftermath никога, ама съвсем никога вече няма да тичам с Converse. Стават само за \"изглеждане добре\". Беше страхотно преживяване, което завърши с още по-страхотна вечеря в София.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Не се оплаквайте от журналистиката у нас - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nНе се оплаквайте от журналистиката у нас | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Не се оплаквайте от журналистиката у нас
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
Явно в световен мащаб журналистите искат да стъпят на най-ниското обществено стъпало - малко под юристите и на нивото на \"Човешки ресурси\". Да живеят длъжностите в полза на обществото, йей :)
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n нова функционалност ^.^ - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nнова функционалност ^.^ | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
нова функционалност ^.^
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
Добавено е поле за коментари с фейсбук идентификатор отдолу, както и карта на пътешествия през '12 вдясно.
grooveshark-а вдясно е доста по-прибран вече, скоро ще му добавя и рандом генератор за да не въри една и съща песен (изчервих се_почти).
Време е всички Интернет грешници да бъдат разобличени!
\nПопаднах на интересна статия за това кой уби мъжките списания, и куп спомени нахлуха в изтерзаното ми съзнание.
За начало най-ранният - на около 8 дълбоко в статива с вестници намирам някакво черно списание с енигматичното заглавие \"Клуб М\" - остатъкът от разказа принаделжи на друга рубрика. Но въпреки буйната ми глава, в списанието нямаше порнография, имаше малко еротика и много статии за хобита, интереси, съвети за хармоничен живот и пр. Общо взето беше като журнал за мъже с малко еротика. Вдясно: изрових снимка на списанието оттогава. Онези от вас, които не се страхуват, могат да разгледат и по какво са въздишали мъжете през 1992 (spoiler alert: съдържа Лили Иванова). Ако не сте рискували изгаряне на роговиците, има две снимки, Лили по жартиери и Лили във ваната. Не се вижда нищо освен мaлко деколте.
После - в реда, в който си ги спомням - пуснаха \"Спасители на плажа\" (към 1998-2000), след което нищо не беше същото. През 2002 излезе и първият български Плейбой - отново беше с Лили Иванова, но доста по-гола (и +10 от годините). Нивото на статиите беше поносимо за кандидат-гимназист. Нямаше много авторски статии, а преводните бяха доста банални, сякаш превеодачът не е знаел достатъчно английски за нещо сериозно. Тогава за първи път беше въведен стила на \"големия батко\", който те съветва кога какво да правиш. Изненадващо за мен, зрели мъже пишеха на читателската рубрика - и повече за да се изфукат, отколкото да потърсят съвет. Кутията на Пандора беше отворена.
През 2005 \"Клуб М\" (вдясно) вече трябваше да се конкурира с Плейбой и Максим, които се състезаваха да показват все повече женска анатомия. Постепенно \"читателският колектив\" оформи няколко различни секции, в които легендарната не-сложност и не-острота на средностатистическия българин-жертва на прехода (защото ние винаги сме жертви някому) лъщеше от почти всяка страница. Език, подобаващ на футболен коментатор от редактора още в началото, последван от интервюта взимани от момчета на автомивка, голотии, преводна статия, интервю с някой откачалник отново на улицата, още голотии, рубриката с кореспонденция, в която всеки втори селски бек искаше да блесне пред приятелите си колко може да изпростее, а за десерт и авторска статия като че списвана от малолетен изнасилвач - не само заради езика, но и темите. Тогава не ми попадаше \"Клуб М\", но той още държеше относително ниво, предвид конкуренцията.
През февруари 2007 излезе първото списание с моя съученичка (у-хуу!) и, Господи, колко новини: за първи път купувах Плейбой (четях предимно Максим), за първи път списание на бензиностанция (малко е неизискано), за първи път \"мъжко\" списание пред баща ми, за първи път виждах познат в пресата (е, това е жалко, но някои се впечатляваме от малко) и - за първи път виждах срамни устни на гланцирана снимка. Да, да, срамни устни. Лорита беше захвърлила не само задръжките, но и всичките си дрехи, че беше и позволила откровено мръснишки снимки.
Освен многото \"първи\" имаше и едно \"последно\" - последният купен от мен брой на такъв тип литература. Вече започваха да заемат твърде много място в малкото ми бюро, а и си мислех, че съзрявам. Сега мисля, че е защото простотията ми идваше много - аз съм слабохарактерен и с консвервативно-патриархално възпитание. С две думи - харесвам своите простотии, но не и чуждите. Особено чувствителен съм на тема \"лош вкус\" а гениталиите на поп-фолк изпълнителки и пластмасовите им цици са си тъкмо това. Много девойки станаха известни покрай циците си, но вкусът им (вдясно) си остана катастрофален. За съжаление и символът на ранното ми възмъжаване реши да задоволява посредствената си публика с мухлясал хляб и първобитни зрелища.
Поуките: първо, нечетенето на книги води до изпростяване, второ, колкото по-малко внимание отделяте на себе си (хобита, интереси, самоусъвършенстване) толкова повече рискувате общата първичност да надделее, трето - индивидуалнсотта и интимното ни са стряскащо намалели. Липсата на тайни може да има две апокалитпични еволюции - да \"намерим себе си\" в разни сексуални извращения - или докрай да изгубим самостоятелнсотта си в стил \"1984\". С разрастването на всевиждащите и всезнаещи корпорации и с все по-притеснително агресивната голотия наоколо, може да сме близо до лош хибрид...
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Сърдечен ритъм - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nСърдечен ритъм | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Сърдечен ритъм
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nВ гимназията за първи път имах добра учителка по музика (всъщност, такава, от която да науча нещо).
Тя имаше навика да нарича човешкото тяло \"първият музикален инструмент\", защото в него има източник на равномерен ритъм - сърцето.
По-късно, в епохите на Ренесанс, Просвещение и Класицизъм, в епохите на голям научен прогрес, единственият \"сигурен\" часовник е бил пулсът на слепец.
Стигаме и до днес, когато, жадуващи да удължим живота си още и още, сме склонни на всичко. Дори да разменим основният белег на идентичността си с машина. Гледам кличпчето и се чудя струва ли си да платим цената:
Остава само утехата, че класическата музика е най-приятна в пълна тишина - външна и вътрешна. И че смъртта ще дойде с трясък, а не когато ми свърши батерията.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...и тогава... - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…и тогава… | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...и тогава...
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n...лежейки в необхватността на звездното небе...
...погледни себе си и обмисли терзанията си...
...и гледай напред, само напред...
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Keep calm & carry on (aka. deus ex machina) - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nKeep calm & carry on (aka. deus ex machina) | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Keep Calm & Carry on (Aka. Deus Ex Machina)
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
Glorious bad language!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Как се чувствам - с картинка - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nКак се чувствам - с картинка | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Как се чувствам - с картинка
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n За селтаците в града - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nЗа селтаците в града | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
За селтаците в града
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
Уважаеми столичани, Писна ми от тоталната Ви не-сложност и не-острота, моля забележете как се прави. Предлагам и видео как не се прави.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Сняг на преспи - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nСняг на преспи | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Сняг на преспи
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
За поредна година снегът изненада всички ни, от кметицата през компаниите за почистване до средностатистическите автомобилни потребители, които с много фантазия можем да наричаме \"шофьори\". И докато Интернета спираше, токът прекъсваше, а колите закъсваха в центъра на столица на страна от ЕС, си зададох адекватния въпрос - за какво плащам данъци? Пак добре, ще си кажете вие, поне не сме като тия клетници, за които някой е виновен пряко, но никой не си признава. 8 човешки жертви, и няма наказан? Само за справка - в Япония министърът на транспорта си подава оставката, ако влаковете имат сумарно месечно закъснение от една минута, или ако е твърде горд. Ние пък се хвалим взаимно колко престъпно небрежни сме, а после и подаръци правим. 1 000 000 лева ли струват 8 живота? Как не им писна на стадото овце от ежедневната гавра?
Хайде със здраве, Щастливеца.
ПС. Епитафия на обществото е концентрирането на цялата изпълнителна власт в ръцете на единствена партия с подчертано полицейски произход - и явно неоспорим белег на познаването в детайл на тънкостите на демокрацията. Благодаря Ви, че Ви има, другари!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Няколко думи за ACTA - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nНяколко думи за ACTA | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Няколко думи за ACTA
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n\"Барабар Петко с мъжете\", също (печално) известна и като \"Yes, man\"-външната-ни-политика достигна нови висоти, след акто подписахме ACTA - международно SOPA/PIPA-style споразумение, без ясно формулирани престъпления и наказания, а само мътни и подлежащи на интерпретация текстове, целящи богатите да станат по-богати, бедните - по-бедни и общо взето и малкото останало гражданствено у нас да бъде следено, цензурирано и всякак манипулирано. За капак, основното правило на демократичните общества, че сме невинни до доказване на противното се инвалидизира по смисъла на това споразумение.
Интересно, след като всички псевдо-демократични общества правообразуват на основата на конституция, а в конституцията ясно е записано, че сме по подразбиране невинни, как така могат да бъдат подписвани и ратифицирани такъв тип договори? Вероятно аз съм малък и не ги разбирам нещата, а лица със спорно висше образование и спорни познания като Явор Колев, ръководител на отдел \"Компютърни престъпления\" в НСБОП са по-наясно.
Въпрос с повишена трудност: ако facebook притежава всичко, което кача там, а аз кача пиратско съдържание, ще отиде ли Mark Zuckerberg в затвора, или законите са закони само за \"ония, по-зелените\"?
Още един въпрос, малко философски и по-скоро риторичен: ако правителствата служат на обществата, и след като обществата не искат ACTA / PIPA / SOPA, как така все пак ги прокарват?
Честит капитализъм на всички, вече официално сме корпоративни роби. За финал, няколко снимки с текст за допълнителен размисъл (за онези от Вас, които не са заети да си форматират дисковете):
И тук малко за една посредствена, но с претенции, БГ дива, която, подобно на културният ни министър Вежди Рашидов не заимства, а краде: Позиция Друга позиция
Поздрави от Щастливеца, и със здраве!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n MTEL и странната услуга, която предлагат под егидата на 3G мобилен Интернет - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nMTEL и странната услуга, която предлагат под егидата на 3G мобилен Интернет | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
MTEL и странната услуга, която предлагат под егидата на 3G мобилен Интернет
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nСтранни работи констатирам, докато разучавам реализацията на Мтел на мобилен Интернет. Първо, използват частни адреси в ядрото на мрежата си - нещо, което не се практикува широко от доста време.
1 192.168.100.254 (192.168.100.254) 0.705 ms 1.295 ms 1.794 ms 2 10.161.0.1 (10.161.0.1) 638.847 ms 638.819 ms 639.612 ms 3 10.113.6.6 (10.113.6.6) 668.344 ms 678.316 ms 708.299 ms
От друга страна, използват и reverse PAT, защото от известно време външното ми IP е 213.226.53.254. Това, очевидно, е адресът на техния външен гейт - с орязано ICMP. И в крайна сметка, невероятната (и много широко прокламирана) услуга става всъщност само за web и евентуално скайпване (само чат, защото времезакъсненията за 3 хопа са в рамките на 200 милисекунди, с 20-секунден Jitter).
--- data.bg ping statistics --- 22 packets transmitted, 21 received, 4% packet loss, time 21022ms rtt min/avg/max/mdev = 195.003/211.514/241.667/11.281 ms Последното, което просто ме втрещи, е, че трафикът за 3G мрежата е с най-нисък приоритет :(
Честито, драги сънародници, имаме си наш личен AT&T.
О, с една особеност, която пропуснах да спомена - целия трафик минава през proxy, което е малко рестриктивно (но не много, за да не се вдига излишен шум). Та, почерпете се и със задоволителна доза privacy.
\n
Comments
\n
\n
\n
pstefanov
\n
\nМитак,
Аз не виждам никакъв проблем в това да ползват частни адреси в core-a си, защото реално МТел не биха искали някой да не може да достъпва или прави DoS атаки на рутерите им от Интернет. Ако те притеснява това с трейса, можеха наистина да конфигнат по 1 публично IP на някой loopback и да сорсват от там ICMP unreachables, но реално пак няма никаква изгода от това :)
Павел
\n
\n
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n MPLS vs Standard Ethernet for Packet Switching (Autosaved) - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nMPLS vs Standard Ethernet for Packet Switching (Autosaved) | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
MPLS vs Standard Ethernet for Packet Switching (Autosaved)
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
MPLS vs Standard Ethernet for Packet Switching
Напоследък стана доста модерно да се използват MPLS технологии за стандартни TCP/IP операции. Тази тенденция датира от близо 8 години и, макар в България пазарът да се развива по-бавно и гъвкавостта на телекомуникационните компании да е по-ограничена, времето на тази технология дойде и по нашите географски ширини. Докато при западните телекоми причината за консервативното мигриране към MPLS се дължи предимно на сериозните инвестиции в не-IP-базирано оборудване твърде наскоро (само преди 10 години модата беше ATM, Frame Relay, изобщо, технологии, които впоследствие бяха приспособени за пренос на IP, и компаниите тогава инвестираха солидно в именно подобен тип оборудвания), у нас причината е тривиална – MPLS мрежите имат нужда от специфичен хардуер, който, както при всяка набираща скорост технология, е подобаващо скъп.
Но какви са причините за този преход? Обикновено, технологиите не се развиват, защото хората скучаят, не е случаен приципа „Ако работи, не го закачай“. Технологиите възникват, за да отговорят на някакви необходимости, да задоволят търсене на определени пазари. Истината за MPLS е някъде по средата. Мултипротоколното кмутиране на базата на етикети дава преимущества на стандартната IP услуга , като скорост, надежност, лекота на имплементация. От друга страна, характерът на MPLS, фактът, че не се асоциира нито с втория, нито с третия слой на OSI модела, гъвкавостта му позволяват етикети да се разменят (почти) независимо от преносната среда и (почти) независимо от протокола, който работи на третия слой (освен IP, стандартни примери тук са IPX, AppleTalk, а защо не и DECNet). „Почти“ не е „съвсем“ но разработките на мултипротоколното комутиране на пакети на базата на етикети търпят развитие, като пример бихме могли да изтъкнем АТоМ (Any Transport over MPLS, Всякакъв Транспорт на базата на МПЛС). За да добием по-сериозна представа за появата и развитието на технологията смятам за най-разумно да изтъкнем положителните и отрицателните й страни, да изведем възможностите и необходимостите за реализацията й, както и да разгледаме статистика от жива мрежа. В началото, обаче, е необходимо да Ви въведа в технологията с малко дати и събития, както и да щрихирам основните факти, свързани с MPLS.
1.Въведение
МПЛС е технология във високоскорстните мрежи, която позволява преносът на данни от една точка в мрежата до друга. Освен това позволява създаването на „виртуални връзки“ между две точки, или, както е известно в чистия IP свят – VPN. Може да енкапсулира различни мрежови протоколи, както от втори, така и от трети слой на ISO модела. МПЛС е много гъвкав протокол, способен да бъде разгърнат в разнообразни среди, в резултат на архитектурните си особености. В мултипротоколното комутиране на пакети на базата на етикети (както си личи от името) на всеки пакет информация се поставя етикет, който обозначава от кой край към кой край пътува съответното парче информация. При реализацията на виртуални частни мрежи (ВЧМ/VPN), протоколът позволява да се поставят няколко последователни етикета (като криптиране на трафика не се извършва). Ако разгледаме OSI мрежовите слоеве, можем да причислим технологията към слой „2.5“, защото поставянето на етикети се извършва след поставянето на IP заглавната част и преди фрейм енкапсулацията.
2.Обосновка на необходимостта от технологията
Както и за всички останали технологии, най-добрата обосновка се намира в необходимостта на пазара от подобна технология. Мултипротоколното комутиране на базата на етикети е на път да се превърне в конкурент на Frame Relay заради осигуряването на по-добро качество на услугите и по-ниските инсталационни разходи, като все по-напористо навлиза в опорните мрежи и се утвърждава като основен комуникационна технология за глобалните мрежи (WAN). Благодарение на тази технология телеком операторите имат възможност да намалят разходите си, като опростяват операциите по пренос на различни видове информация, без да се отказват от съществуващите услуги. Един единствен MPLS “облак” е достатъчен да поеме стръмно нарастващия IP трафик от високоскоростни потребителски кнали - DSL, “оптика до дома” (fiber-tothe-home - FTTH), MAN мрежи (metro Ethernet) и безжичен достъп. Преходът към MPLS в опорните мрежи ще улесни доставянето на по-стойностни интелигентни IP услуги, IP-VPN-и, базирани на RFC 2547bis, IPv6, IP телефония (VOIP), IP видео, MPLS user-to-network interface (UNI) и виртуални частни LAN мрежи (VPLS). В комбинация с достъпни за масовия потребител IP, Ethernet и безжични технологии MPLS ще улесни достъпа до IP мултимедия и др. конвергирани услуги.
Не малко големи ИТ организации прилагат тази технология в частните си опорни мрежи. Предимството на MPLS е, че поддържа и съществуващи услуги на 2 слой (Frame Relay и ATM), и възникващи пакетни на 3 слой. Layer 3 MPLS VPN мрежи, базирани на Интернет стандарта IETF RFC 2547bis, носят приходи и са основа за поява на нови доходни услуги, защото: • IP мрежата, негарантираща доставката (connectionless) и променяща “характера” си от възел на възел (per-hop), се трансформира в осигуряваща връзката от край до край (connection-oriented) по “пътя на етикета” - MPLS Label Switched Paths (LSP). • MPLS работи върху подобрени IP рутери с подобрени IP протоколи за маршрутизация, например OSPF-TE, ISIS-TE. Протоколи за разпределение на етикетите като RSVP-TE и с протоколи за прехвърляне на данни между автономните системи в Интернет като BGP. С други думи MPLS е по-скоро разширение на IP, а не го заменя. • MPLS работи и с IPv4, и с IPv6, и с IPsec, улеснявайки прехода към шестата версия на IP адреса. • Към потребителския пакет се добавя независим “етикет” (label), чрез който се извършва направляването през мрежата. • Етикетите се контролират стриктно и помагат за оптимизиране на хардуера и софтуера. • Техники с комутиране на етикети са и ATM, и Frame Relay, но MPLS използва същите методи за маршрутизация и адресиране на крайните устройства като IP.
3.Историческо развитие
Историята на технологията започва през 1994, когато Тошиба прави обществено достояние разработката си на маршрутизатор, работещ с „клетки“ (cells). Две години по-късно, IBM, Ipsilon и големият доставчик на мрежово оборудване оповестяват плановете си да се занимават с подобно разработки, Резултат на това са множество специфични за производителя технологии, като при Сиско технологията получава първоначално името tag switching. През 1997 МЕждународната асоциация на инженерите за развитие на Интернет (ИЕТФ/IETF) създава работна група, през 1999 вече има първи имплементации на подобна на MPLS технология, а едва през 2001 излизат първите RFC-та, или официална документация с конкретни изисквания за технологията. Интересни референции са RFC 3031, 3032, 3035 и 3036.
Нека разгледаме историята от гледната точка на един от най-големите компании за производство на мрежово оборудване – Cisco. Съвременния MPLS произлиза от една технология на Cisco Systems, наречена Tag Switching, пусната на пазара преди 10 години, на една единствена платформа (Cisco Router 7500) с една единствена идея – да ускори комутацията на пакети на тази платформа. Въпреки че подобни технологии има и преди това, от IBM и Fujitsu, е трудно да определим дали е имало преки или косвени влияния. Така или иначе това не е важно. Важното е да си спомним какво се случва по това време – Cisco произвежда изключително софтуерно базирани, с General Purpose CPU маршрутизатори, и единствената серия, в която има някаква форма на паралелизъм е Cisco 7500. Този маршрутизатор е флагманът на компанията, и според маркетинговите идеи трябва да живее и съществува 10 години, отговаряйки на пазарните търсения. Архитектурата му е проста – CPU комутира пакетите между слотовете, във всеки модул друго CPU – по същество малък маршрутизатор (CIP базиран на 2500, FIP базиран на 4500, VIP базиран на 7200) обслужва трафика между портовете в същия модул.
Точно в този момент се случват няколко неща – Microsoft пуска Windows 95, съвместната инициатива между WorldCom и Microsoft – MSN Access Network фалира, и в списанията се пропагандира (пак заради инициативи на Microsoft, нека не си кривим душата, те са в основата на всичко тук) World Wide Web технологията в Интернет, което предизвиква интереса към тази мрежа сред традиционните и изградени потребители на ББС системи (като AOL, CompuServe, IBM Network анонсиран от OS2 Warp). Това (според мен, малко е дълго за обяснение) катализира комерсиалния бум на Интернета, и създава сериозна нужда от нови капацитети. Появяват се нови интернет доставчици, специализирани само в транспортирането на Интернет трафик и се налага термина „Нови оператори” (въпреки че към днешния ден, те са старите „нови”, има две генерации по-нови).
Поради нарастващите търсения на Интернет капацитет, много производители на мрежово оборудване се насочват към пазара на маршрутизатори, изключително доминиран от Cisco към този момент (с над 80%). Производителите изпробват нови технологии, като ASIC-и, времето на живот на продуктите рязко намалява, и изведнъж Cisco се оказва сред конкуренти, които имат по-бързи продукти, с прясна серия Cisco 7500, която трябва да бъде извадена от пазара, ако не се намери някакъв софтуерен начин за ускоряване на производителността. Може би те са изследвали тези области и преди това. Но е факт, че технологията бе пусната на пазара изцяло под външен натиск. Целта бе да се постигне производителност от 1 милион пакета за секунда (1Mpps) за напълно конфигуриран и зареден Cisco 7513.
4.Преимущества
Идеята зад създаването на мултипротоколното комутиране на пакети посредством използването на етикети е ускоряване на действието на маршрутизаторите. Цялостно погледнато, преглеждането на таблицата с етикетите се извършва до 100 пъти по-бързо от претърсването на цялостната маршрутизираща таблица, като устройства от доста по-малък калибър (от един рутер, например) се справят със задачата безпроблемно. Пример за подобно устройство е АТМ комутатор – едно от най-несложните устройства, които се намират в днешните мрежи – АТМ комутаторите са горди притежатели на слаб процесор, почти никакъв специфичен хардуер (тук дори не си помислям за ASIC-и) и абсолютният минимум от оперативна памет, която можете да си представите (около 64 пъти по-малко от стандартен Ethernet комутатор). Въпреки това, АТМ мрежите предлагат по-голямо бързодействие благодарение на ограничената адресация – бърза и лесна за претърсване таблица и, в резултат, бързи и лесни решения за прехвърляне на клетките нататък в мрежата.
На използванете на подобни механизми се дължи и бързодействието на MPLS, където се използва нов вид таблица – LFIB, която съдържа етикети и изходящи физически интерфейси. Тази таблица съдържа по-малко редове от пълната (т.е. междурнародна) маршрутизираща таблица (която, с всички IPv4 префикси, в момента е около 280 000 реда). Особено добре ще се усетят преимуществата на MPLS след сериозното навлизане на IPv6 протокола, който ще увеличи неколкократно амршрутизиращите таблици и ще усложни претърсването им (работата със 128 битови числа със съвременни процесорни архитектури не се извършва с единствен процесорен цикъл). Ускоряването на рутирания трафик тук не трявба да се бърка с увеличаване на капацитетите. Олекотвяването на процеса по намиране на маршрут в мрежата намалява единствено времезакъсненията, които възникват от този процес.
Следващ сериозен плюс на уптребата на мултипротоколно комутиране посредством етикети е възможността за контрол на трафика и на неговия път в мрежата. Възможностите на стандартния TCP/IP стек в това отношение не са малки, но те са неизгодни по няколко причини. На първо място, конфигурацията на TCP/IP филтрация (защото това е основният начин за контрол на трафика) изисква хардуерно ускорение (акселерация) за да бъде скаларна. Друг начин е да се използва BGP за контрол на трафика, но това е решение, подходящо за големи трафични потоци, неподходящо за имплементация на множество по-малки потоци. Следваща генерална възможност е да се направи подобен на VPN тунел в мрежата на доставчика, което също не е скаларен подход, а и е нещо, което натоварва излишно процесора на междинните устройства. Споменавайки натоварване, е важно да се отбележи необходимостта от постоянно наблюдение на натоварването на маршрутизаторите, на интерфейсите и пр. За избягване на евентуални проблеми от съвместната работа на различните технологии на интерфейс и маршрутизиращо ниво. Разбира се, възникава и субективният фактор, свързан с подготвеността на администраторите за покриване на изискванията на една мрежа. В някои отношения, осигуряването на „тунели” в една мрежа, през които трафикът да минава, не е проста работа, като е важно освен споменатите особнеости да се имат предвид и дизайн особеностите на конкретната мрежа, в която искаме да правим контрол на трафика. От друга страна, използването на MPLS освобождава администраторите от повечето изисквания. Липсва необходимостта от познаване на мрежата в детайли, липсва и усложняването на конфигурацията вътре в мрежата – реално, конфигурация трябва да се прави само по периферията на мрежата – в началото и края на „тунела”. Ядрото на мрежата в MPLS остава непроменено – което определено е преимущество. Така мениджмънта на мрежата и добавянето на нови правила за манипулиране на трафика се уленсява, което води до намаляването на времето, усилията и парите, свързани с поддържането на мрежата.
Така стигаме и до оснвоното приложение на MPLS – това е технология за ядрото на мрежата. Тя не е приложима за мрежи, които нямат ясно разграничение между ядро, дистрибутивен и клиентски слой, или пое ядро и слой за достъп (core / access layer).
Редно е да се кажат няколко думи и за много нашумялата отказоустойчивост на протокола. За мониторинг на PBT връзките се препоръчва стандартът 802.1ag. И на двата маршрута — редовен и резервен – се прави проверка на връзките (Connectivity Check, СС). И двете крайни точки на връзката през равни интервали от време изпращат СС кадри. Ако три СС съобщения подред не достигнат целта, връзката се оценява като отказала, след което се активира система за защитно превключване. Като алтернатива този защитен механизъм може да се инициира от сигнал за тревога в съответствие със стандарта ITU-T Y.1731. Макар нивото на управление да служи за контрол и мониторинг на връзките, той не взима участие в защитното превключване, тъй като, както твърдят специалистите, се спазва нужното време за превключване след отказ — 50 милисекунди. В същото време Nortel смята, че PBT тунелът е пряк конкурент на традиционните за MPLS тунелите протоколи за резервиране на ресурсите с формиране на трафика (Resource Reservation Protocol with Traffic Engineering, RRP-TE). Подобен PBT тунел трябва да гарантира мултиплексирането на всякакви услуги на Ethernet или MPLS. Nortel се замисля и за услуги като MPLS псевдовръзки над PBT.
5.Недостатъци
Основен недостатък на MPLS според повечето вендори, използващи го е недостатъчната прозрачност на инфраструктурата. С други думи, в случай на авариййна ситуация, проблемите с мултипротоколното етикетно комутиране може да се окажат по-сложни от обичайните Етернет проблеми на слой 2 и 3 от OSI модела. Като пояснение – при MPLS се добавя нов протокол (за обмен на етикети TDP/LDP), нова таблица за съседства (adjacency table – LIB), както и нова таблица, която трябва да бъде заредена в специализирания хардуерен акселератор и да съдържа същинската информация относон следващия хоп на етикираните пакети (LFIB). Естествения резултат от тези добавки е от една страна усложняването на поддръжката на ядрото на мрежата и от друга – потенциални бъгове на операционната система на маршрутизатора. Колкото и несериозно да звучи второто, бъговете са основен източник на проблеми в съвременните мрежи.
Има и още едно отношение, в което Етернет превъзхожда MPLS. Това предимство е архитектурно заложено и няма вариант да бъде пренебрегнато. При пренос на еднотипен трафик (например, голямо количество пакети от данни при пренос от константни точки А и Б), Етернет се представя по-успешнио, защото там ускорението при прочит на маршрутизиращата таблица е елиминирано (маршрутите са заредени в кеша). Но там е и един от големите плюсове на MPLS, защото нуждите за подобен тип трафик в днешно време са ограничени. Днес се залага на мрежи, работещи с данни между множество дестинации, гласови- и видео услуги с разнообразни изисквания и капацитет.
6.Кога има смисъл да се имплементира MPLS?
MPLS е тохнология, предназначена за телеком оператори с ясно разграничени core и access слоеве в мрежата.С други думи, трябва да имате поне 3 междинни устройства между крайните работни станции, които да играят роля на периферия и ядро на мрежата, в които IP трафикът да влиза, да се комутира и да излиза от MPLS домейна. Във всички останали случаи ползите (например, спечелено време за обработка на етикети пред обработка на IP хедъри) се губи заради административното донатоварване за вкарване и изкарване на пакета от въпросния домейн.
Има, обаче и други възможности пред технолгоията. Мутиротоколното комутиране на базата на етикетидава възможност (с уговорката, при правилен дизайн) стари ATM и Frame-Relay комутатори да се превърнат в IP машрутизатори, запазвайки частична PNNI подобна функционалност, без да имат PNNI, или Layer3 модул. По презумпция, дори малка сървърна машина, намираща се по възможност в ядрото на мрежата е в състояние да управлява VC таблиците на ATM комутаторите отдалечено, като дори без те да имат скъпите Layer3/PNNI/MPLS модули, могат да придобият пълна Layer3 функционалност на Core машрутизатори. Така се спестява нуждата от ултра скъп (лицензен) и изпълнен с нерешени софтуерни проблеми PNNI или MPLS/L3 модул имплементиран на всеки комутатор, навсякъде в ATM мрежата.
Друго важно приложение на MPLS – в Cisco базирани Layer3 only мрежи. Ако вие сте като някой от вече старите „нови” оператори, сбъркал да направи телекомуникационна мрежа само за една услуга – пренос на Интернет, и имате Cisco оборудване, вероятно можете да го надградите (само софтуерно, или чрез частична подмяна) да поддържа MPLS, и така да предложите, макар и с не висока скалируемост и труден OSS и management допълнителни услуги като Layer2 VPN-и.
Въвеждането на MPLS в отдалечените връзки на корпоративната мрежа (WAN мрежа) поставя различни възможности. Например, ИТ отделът на организацията може да се превърне в доставчик на мрежови услуги и да осигурява частна мрежа на всяка отделна група. В този случай ще имаме равномерно разпределение на мрежовите ресурси, възможности за развитие и опростяване на операциите. Политиката за сигурност и достъпа до поделени услуги ще бъде централизирана. Така ИТ отделите могат да се превърнат в звена, генериращи доходи.
Прилагайки MPLS и концепцията за йерархична структура на VPN мрежите – Sub-VPN, в областта на WAN мрежите е възможно да интегрирате филиали на организацията, които са отдалечени от централния офис. Без да влагате огромни средства, да консолидирате изчислителния център (Data Center), като приложите съвременните технологии за резервиране на данните и клъстериране. В рамките на локалната мрежа (LAN) да постигнете виртуално разделяне и сегментиране според предназначението на различните отдели. За целта прилагате корпоративна политика за сигурност на информацията, защита от вируси и т.н.
7.Какви са резултатите от имплементацията на този протокол – статистики, графики и пр.?
За да онагледя теорията, която изложих дотук, съм подготвил спедната топология:
</img>
Легенда: CE – customer edge – клиентско устройство, на което се посреща трафик от доставчика
PE – provider edge – устройство на доставчика, на което той осигурява услуга на клиента / граница на MPLS домейна
P/PC – provider/provider core – устройства от ядрото на мрежата на доставчика на услугата
VPN A/B – Различни клиенти А и Б, които позлват стандартна MPLS L3 VPN услуга, като точките им се намират на различни места спрямо мрежата на доставчика, така че е необходимо трафикът им да мине през ядрото на мрежата.
Топологията представлява мрежа на ISP (Интернет доставчик на услуги), като устройствата в „облака“ са ATM / IP суичове с MPLS модули. Това представлява и ядрото на мрежата – там, където тя получава всички описани преимущества от употребата на мултипротоколно комутиране на базата на етикети.
За да бъда максимално близо до обективността, съм подготвил поредица тестове, които имат за цел да проверят поведението на мрежата при различни натоварвания, и от различни видове трафик – NAT, VPN, IP телефония, TCP и UDP сесии.
Заради ограничения бюджет на курсовата работа, част от оборудването ще бъде емулирано софтуерно, т. е. няма да се използват хардуерни машрутизатори. Тук е мястото да обясня логиката на местата, в които маршрутизаторите са емулирани и местата, в които се използват хардуерни платформи, както и защо смятам, че тази замяна няма да има съществено отражение върху резултатите.
В частта от мрежата, известна като ядро ще ползвам емулацията на оборудване, защото по своята същност MPLS е софтуерно решение, за което евентуално се използва хардуерно ускорение. От друга страна, IP маршрутизацията отдавна е изгубила своя софтуерен характер и впоследните 20 години се търсят всякакви възможности именно за хардуерна акселерация на процеса на маршрутизиране и прехвърляне на трафика между портовете. От друга страна, хардуерното ускорение е приоритетно в нашата топология в края на мрежата – там, където следва да се достави услугата, а не в сърцевината на мрежата. Това е така, защото в нашето ядро не се агрегират големи трафични потоци (затова съм избрал и капацитети от порядъка на 1 Мбит/с) и хардуерната акселерация не е жизненоважна. Затова provider edge частта ще бъде реализирана с хардуерни Cisco 1841 / 2811 платформи, докато ядорото ще бъде емулирано с помощта на dynamips, инсталиран върху Ubuntu Linux и използващ оригиналния софтуер за Cisco 7200 series (по същество, софтуерен маршрутизтор, предназначен за осигуряването на най-широкия спектър услуги, предлаган от този доставчик на оборудване).
Върху други Ubuntu Linux сървъри, поставени в крайните (клиентски) точки на мрежата, а така също и един директно закачен към ядрото, е поставен софтуер smokeping за наблюдение на времезакъсненията, отклонението, загубите (round trip time, standard deviation / jitter, packet loss).
Linux приложенията, които ще използваме за генериране на синтетичен симетричен и несиметричен трафик са:
-MGEN (UDP трафик, симтеричен, поддържа multicast, използван е за генерирането на IP телефонен трафик между крайните станции)
-LTG – Linux traffic generator (UDP и TCP трафик)
-FTP трансфери – щеизползвам стандартен FTP трансфер, уникаст, с една и няколко едновременни сесии
-Torrent трафик – най-нископриоритетен (bulk) трафик, който се осъществява от много точки към много точки във VPN A (multicast-to-multicast p2p)
Следват и резултатите от проведените тестове.
На първата фигура вляво виждаме времезакъсненията при TCP/IP трафик между две различни точки от VPN A. Тези времезакъснения са засечени между входящия (ingress) И изходящия (egress) порт на маршрутизатор от сърцевината на мрежата. Вдясно се забелязва и разликата при маршрутизация посредством мултипротоколно комутиране на базата на етикети. Разлика от порядъка на ~15 микросекунди е налице. Маршрутизиращата таблица на рутерите съдържат около 50 реда общо , което обуславя тази толкова минимална разлика.
</img>
На следващата диаграма ще можем да видим разликата в много по-голяма степен. Тук измерваме RTT между две поериферни точки, които се намират вътре във VPN A.Вляво имаме изключен MPLS на Р1 и Р2, което по същество означава, че технологията не работи в цялата топология. Отдясно се вижда и резултатът след активирането на протокола за договаряне на етикети и успешното „тръгване“ на MPLS. Разликата е значителна, като това се обуславя от разнообразния трафик, пуснат между точките. Тъкмо там е и силата на MPLS.
</img>
Следващата картинка показва приоритизация на трафиците в чешкия телеком. За съжаление, въпреки наличието на чудесни програми за генериране на трафик, най-ясна картина можем да придобием от мрежа, по която тече жив трафик. Дадени са, в сравнителна диаграма, ъплоуд и даунлоуд скоростите при използването на три различни приоритета. Клиентът е ограничен на 250 kbps по отношение на свалянето на информация от Интернет и е ограничен на 100 kbps в другата посока. Забележителен е начина, по който се изпълват трафиците с разнородния трафик. Подобна картина не може да се наблюдава при стандартен Етернет.
</img>
8.Заключение
MPLS, първоначално използвана като инструмент за формиране на трафика в операторските мрежи, отдавна започна да се прилага и на ниво достъп. Все повече доставчици предоставят с нейна помощ услуги за достъп: виртуални частни мрежи както на канално, така и на мрежово ниво с качество на услугата или без него. Кевин Мичел, експерт по операторски услуги и гласови технологии в Networks Research, обяснява: “При превода на традиционни АТМ и Frame Relay мрежи към MPLS с формиране на клетъчна мрежа MPLS VPN с хетерогенни крайни точки, ключов фактор е запазване функциите управление, администриране и обслужване на АТМ (Operations, Administrations & Maintenance, ОА&М) и предлагане на цялостни услуги. Това се постига чрез взаимодействие на MPLS и АТМ на ниво управление и при сигнализацията. Над това работят всички производители на комутатори и маршрутизатори, макар че стандартизацията досега не е осъществена. Освен това много важно значение придобива ефективното мащабиране и разпределяне на виртуалните канали (Virtual Circuit, VC) в рамките на маркирания комутационен маршрут (Label-Switched Path, LSP) MPLS. По този начин качеството на услугите може да се пренесе от методите на АТМ към света на IP VPN.”
Все пак, колкото и добра технология да е MPLS, необходимо е винаги да преценяваме възможностите и ограниченията, поставени от технологията. Необходимо е да знаем, до каква степен възможностите й ще са ни от полза, и доколко можем да си позволим разходите, свързани с имплементацията. Наистина ли няколкото мили- (или микро?) секунди разлика са от подобно съществено значение за нас? Наистина, зависи от случая.
9.Използвана литература:
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n F*CKng CSCO SUPPORT - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nF*CKng CSCO SUPPORT | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
F*CKng CSCO SUPPORT
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nI have the F, the C & the K... All i need is you, Cisco...
Преди около 10 минути си говорих с поплювковците от Сиско. Оказа се, че ако човек влезе в еврейския им сайт от Европа, например, и реши да зададе въпрос към техническите лица, е невъзможно това да се случи, тъй като те обслужват... само САЩ и Канада. Иначе, железата, с които работя, може да струват по 50.000 $ парчето, но след като не се намирам от правилната страна на Статуята на Свободата, те няма да ме обслужат. С други думи, трябва да се обадя на локализирания им customer support call-centre в ... Белгия.
За някои хора има запазено специално място в Ада.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Some people just bring it to a whoooole new level :D - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nSome people just bring it to a whoooole new level :D | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Some People Just Bring It to a Whoooole New Level :D
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nPavel Stefanov презентацията е една от най-добрите за IPSec... има неща, които и в книгите ги няма :) Yesterday at 13:46
Станислав Златанов koi go int. we ne6tastie Yesterday at 14:41
Димитър Шалварджиев мен ме интересува. като не ти харесва, не го коментирай. иначе презентацията е ОК. Yesterday at 14:43 · Delete
Станислав Златанов ti li 6e mi kaje6 kwo da prawa we igra4 ..... Yesterday at 16:34
Станислав Златанов ne te 4uwam .... 6 hours ago
Pavel Stefanov Стенли, аре вземи се спри малко с тоя фейсбук! 6 hours ago
Димитър Шалварджиев ако трябваше да отговарям на всички малоумни заяждания, нямаше да имам време да направя нещо с живота си. а ти си стой пред монитора и си доказвай колко си мачо. това поведение се нарича \"комплексарщина\" и не се лекува. все пак, успех. 6 hours ago · Delete
Станислав Златанов Sme6ko gledai si prezentaciata i ne se zanimawai s men 4e ot takiwa razbira4i kato tebe mi se powru6ta .... Az si gowora s PAvel ne s teb ... sme6nik ..... vse pak mnogo ti zdrave .... naprawi ne6to s jivota si ZASILI GO KUM NEKOIA STENA
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n back on track - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nback on track | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Е, планът е налице, остава изпълнението. А на вас оставям да стискате палци ;)
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n CCNP, Juniper, ТУ-София и още нещо - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nCCNP, Juniper, ТУ-София и още нещо | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
CCNP, Juniper, ТУ-София и още нещо
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nПреди малко повече от 7 седмици имах удоволствието да завърша 7 месечния цикъл по CCNP сертифицирането си. Изчаках да мине достатъчно време, за да мога да дам адекватен коментар на постигнатото.
Би трябвало да започна с очевидното - CCNA сертификацията е крайно недостатъчна дори за entry-level позиции напоследък. Това се дължи от една страна на кризата, която кара компаниите да наемат по-квалифициран персонал, но на по-ниска от досегашната цена. Сертифицирането е хубаво нещо, защото показва какво можеш, към какво се стремиш и докъде се простират знанията ти - поне теоритичните. Така желаещите да се сертифицират нарастват експоненциално, а за да задържат стойността на сертификатите си, Сиско задават, меко казано, идиотски въпроси. Появяват се т.нар. braindumpers, които живеят, за да трупат сертификати без реално да притежават знания. И дяволското колело се върти, като единственият печеливш от това е Cisco Systems Inc., трупащи състояние от курсове и сертификационни изпити.
Опитът в работна атмосфера е безценен. Най-малкото, защото предизвикателствата на една \"жива\" мрежа са съвсем различни от реализацията на топология с 5-10 рутера. В изкуствена атмосфера не съществува натискът \"това трябва да стане за вчера, и дори не си помисляй за downtime\".
Що се отнася до скромния ми личен опит, CCNP ми отне дните и нощите на 7 месеца. Това бяха особено тежки 7 месеца за мен. В този период имах две сесии в университета (11 изпита), което допринесе за тоталната липса на свободно време и сън. Загубих и нещо много ценно в личен план. Разбира се, научих много в професионален, но някак си не усещам жертвите да са били оправдани от целта. Предстои CCIP и CCDP track, а после, живот и здраве CCIE, но, поучен от грешките си, ще оставя физиката и психиката ми да определят темпото, не амбицията.
Отскоро се заех и с Juniper. Тъй като връзката с BSD тук е доста топла, бих казал, че JunOS е по-систематизиран и по-логичен от Cisco IOS, но не и по-user-friendly. Все пак linux опитът ми е добре дошъл и удря едно рамо, където липсата на опит/знания пречи. Миграцията от Сиско към Джунипър е съвсем логична. Все пак, Сиско се прави за широкия пазар, докато Juniper, поне в момента, е корпоративно ориентиран. Единственият проблем, който пречи на пълната метаморфоза, е, че Сиско обучава на технологии (макар и през тяхната много изкривена призма), докато Джунипър обучава единствено на имплементация. Да живее vendor-free литературата ;)
Накрая - малко за университета. Следвайки максимата \"Или добро, или нищо\", мога само да се надявам един ден ТУ да може да предложи знания и възможности за кариера поне наполовина толкова перспективни, колкото двете споменати корпорации. И достатъчно квалифицирани и амбицирани преподаватели, разбира се.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n До моите скъпи колеги... - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nДо моите скъпи колеги… | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
До моите скъпи колеги...
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nПиша това и тук, защото тук героите от Информатика - випуск 2006 няма как да го изтрият. Да си знаят, що за мишоци са. Да си знаят, че през 2009 прийомите отпреди 1989 не вървят. Да си знаят, че тяхното мнение е също толкова ценно, колкото и на останалите. Дано се поучат - в противен случай милата ни родина е обречена поколения наред да тъне в пошлост и мизерия.
Драги колеги (и други епохални недоразумения),
чета и се чудя - да се смея ли или да плача. Чудех се дали изобщо да се замесвам в този спор, колкото малоумен, толкова и комплексарски. Дори не зная доколко може да се нарече спор, защото, когато цивилизованите хора спорят, те отстояват позиция извън \"зъбаците\" и \"лошите погледи\". В тази връзка - университетът е място, в което влизат хора с имена и достойнство (пфу, мръсна дума), хора, които държат на това име и на това достойнство. И когато се появи някакъв сельо сръбски и се гаври с постиженията - независимо какви, на тази група хора те са ДЛЪЖНИ да се защитят. В условията на неравноправие, сиреч, зависейки от сръбския селтак, който много бързо е забравил кой е и откъде е тръгнал, остава само единството ни. И макар за някои хора да не е трагедия, че са скъсани на този или онзи изпит, други пък имат за цел да не са \"вечени студенти\", камо ли някакъв червей да плюе върху усилията им.
Бидейки част от групата, призовавам да не се излагате като кифладжии. Призовавам да не се имате за нещо повече от останалите, защото в края на краищата сме колеги, т.е. сме на една нога, и зависим един от друг. Призовавам да не си позволявате цензура, защото комунизмът си отиде. Преди 20-30 години можеше да имате добра кариера в ДС, сега вече не върви.
На зъболекаря - успех в силовия бизнес, там винаги има нужда от свежи попълнения, защото средната преживяемост е около 30-35 години.
И за край - анонимната демокрация е сама по себе си махленско сборище, не прогресивна сбирка. А именно прогресът ни отделя от джунглата (засега). Свободата да кажем, каквото мислим, и да застанем зад позицията си с имената си.
Лека нощ и приятен уикенд, Димитър Шалварджиев.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Лицемери, ренегати или селски хитерци? - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nЛицемери, ренегати или селски хитерци? | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Лицемери, ренегати или селски хитерци?
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n Преди време писах за политическата помиярщина и за ударите под кръста... Клипът, за който стана въпрос тогава, вече се върти в национален ефир, а въпросната партия е част от \"Коалиция за България\", въпреки широко афишираните крайни десни убеждения. Ето какво има да ни каже Алеко по въпроса:
\"А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра... Знайш, алъш-вериш е то, не е шега... Па да ти кажа ли правичката... (Тука дали няма някой да ни подслушва?) Да ти кажа ли правичката?- И едните, и другите са маскари!... Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!... Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!... Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата - не може. Не си ли с тях - спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска - я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? Хубаво, ама като не им клатиш шапка - дявол не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам...\"
С няколко приятели отдавна коментираме, че Ботев и Алеко не са загубили актуалност днес. Дразни само фактът, че за 120 години гражданското общество не е успяло да победи селските порядки, а убежденията - изкушенията на далаверата.
Така, само преди дни станахме свидетели на безобразното лицемерие на министър Миков, който първо се направи на принципен (изисквайки оставки), а само два дни по-късно, когато се оказа, че и той е празнувал по време на траур, показа мишоческата си същност. Подробности...
Проблемът е очевиден, решението оставям на Вас.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n За възпитанието у нас - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nЗа възпитанието у нас | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Срамота, но проблемът е, че няма гражданско общество, което да не допуска подобен род прояви. Защото възпитанието, освен от семейството, идва и от средата. А когато средата търпи това, тя просто не става.
Надявам се и Вие да се срамувате от този келеш колкото мен.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Политически тест - къде сме ние ? - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nПолитически тест - къде сме ние ? | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Срамота - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nСрамота | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Срамота
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nДнес на www.youtube.com ме посрещна едно много интересно филмче ... от сайта www.boykostov.org.
Посетете сайта, струва си. Това наричам аз тоталитарна демокрация. Следва и малко фактология:
Напоследък е много модерно Ирена Кръстева да си пазарува медии, а оттам БСП - медиен комфорт. В последните минути преди изборите се прокарват купища закони, регулиращи медиите. Случайно? Ха-ха, в тоталитарната демокрация няма случайности.
Но явно парите на партията-майка стигат и до по-далеч... А именно до \"партията\" \"Нова зора\" - която, след кратка справка тук се оказва крайна националистическа партия. Интернет страницата novazora.net е регистрирана на
Забележете, партийна страница е регистрирана от... едноличен търговец! Но с това изненадите не свършват, защото при аналогична проверка се оказва, че странинцата boykostov.org е регситрирана.. на името на Иван Петров от София, с единствен начин на връзка... електронната поща [email protected]. С други думи неизвестен извършител или в най-добрия случай партия, която за първи път чувам, прави стахотно скъпа предизборна кампания срещу ... не, не срещу абсурдното ни правителство в момента, а срещу... евентуално бъдещо правителство...
Случайно ? :)
ПС. Не понасям анониминте \"демократи\". Когато имаш позиция, излизаш 2 крачки напред, така, че всички да те видят, и казваш, каквото те вълнува, така, че всички да те чуят. Затова \"Иван Петров\" или ЕТ Минчо Минчев Минчев никога няма да бъдат възприети сериозно нито от нормалните хора тук, нито в Западна Европа, към която ми се ще да вярвам, че все още се стремим.
ППС. Не подкрепям ББ, тъй като съм наясно що за мафиот е. Критичен оставам единствено към израждането на свободното слово.
ПППС. Напълно съм съгласен, че в България е останал некачествен материал. Не е нормално да се гаврят с нас от позицията на властта, а ние да ги гледаме смирено и да си мълчим. И вместо да висят по градинките тези пенсионери, нека бъдат така добри да спрат да се оплакват и да си хванат съдбата в ръцете.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Писмо - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nПисмо | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Писмо
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nИма едно писмо, което обстоятелствата няма да позволят да изпратя до получателя му... \"Псимото\" е всъщност едно стихотворение... Публикувам го тук... По същата причина, поради която можеше и да не го публикувам :) ::
Финдли
- Кой чука в този късен час - Аз чукам - каза Финдли - Върви си, всички спят у нас - Не всички - каза Финдли
- Не зная как си се решил - Реших се - каза Финдли - Ти май си нещо наумил - Май нещо - каза Финдли
- При тебе да излезна вън - Ела де - каза Финдли - Нощта ще минеме без сън - Ще минем - каза Финдли
- При мен да дойдеш току виж - Да дойда! - каза Финдли. - До утре ти ще престоиш - До утре. - каза Финдли
- Ще ти отворя, ала чуй - Отваряй - каза Финдли - Ни дума някому за туй - Ни дума - каза Финдли
Роберт Бърнс
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Крайно време е ... - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nКрайно време е … | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Как се става журналист за Бога?!? - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nКак се става журналист за Бога?!? | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Как се става журналист за Бога?!?
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nМързи ме да пиша всичко отначало, затова само поставям тук един скайп-разговор. Извинете грешките ми, все пак няма да ставам \"журналист\":
[21:08:43] … http://www.deltanews.bg/index.php?id=3957 [21:08:57] … kopele [21:09:19] … почнали са да викат на чалгарките [21:09:25] … \"голкаджийки\" [21:09:35] … Фолкаджийки [21:09:39] … исках да кажа [21:09:45] … не мога да се спра да се смея [21:09:46] … :) [21:10:19] … като видя някоя чалгарка на улицата и аз ще се съблека :Д [21:10:44] … даже ще я гоня и ще се събличам [21:10:51] … за по-убедително [21:10:52] … :Д [21:12:25] CriyO: :D:D:D [21:12:30] … tozi pich q e ubil [21:12:37] … \"molq te samo ne se sublichai\" [21:12:41] … sigurno mnogo go e haresala [21:12:43] … :D [21:13:01] [X] Димитър Шалварджиев: аз само заглавието прочетох :) [21:13:18] CriyO: :D [21:13:22] … az i drugoto [21:13:35] [X] Димитър Шалварджиев: \"танцува гол в снега\"??!?!? [21:13:35] CriyO: kakto i za plakata \"bulgarite sa na izchezvane\" [21:13:40] … nameril kude da go pokaje [21:13:42] … :D [21:13:43] [X] Димитър Шалварджиев: откога гюбеците са танци дееба [21:13:46] … не сме в час [21:14:17] … Както всяка година, млади и стари се напиха под оригиналната заря, която освети небето над София. [21:14:20] … копелееееее [21:14:28] … това е то журналистиката [21:14:40] … сега ще се окаже, че го е писала люси [21:15:03] … Истински фурор предизвика скъпата пиротехника, понеже снощи тя гореше по-дълго от обикновено. [21:15:13] … пиротехниката горяла по дълго [21:15:14] … ОМГ [21:15:23] … Преди 00:00 с песните си своите поздрави към народа отправяха Силвия Кацарова, Миро от Каризма, Крум и др. [21:15:27] … цифромания... [21:15:40] … След естрадните изпълнения щафетата пое едрогърдата фолкаджийка Преслава [21:15:45] … нямам думи [21:15:51] … едрогърдата фолкаджийка [21:16:10] CriyO: :D [21:16:11] [X] Димитър Шалварджиев: младежъж е гол до кръста и танцува на пенсните й бос в снега [21:16:19] [X] Димитър Шалварджиев: Чалга хитовете на пайнерката-> тва на български ли е? [21:16:30] [X] Димитър Шалварджиев: за пореден път ни убедиха, че фолкът и балканските ритми са предпочитаната музика след алкохолното опиянение. [21:16:32] … копелеееее [21:16:36] … каква е тази гавра [21:16:45] … с българския език?!?! [21:16:56] … Плакатът, който вся смут сред изпълнителите и тълпата мистериозно изчезна едва няколко минути след като се развяваше като самарското знаме [21:16:58] … копеле [21:17:02] … Самарското знаме [21:17:07] … не се ли пише [21:17:15] … С ГЛАВНА ШИБАНА БУКВА?!? [21:17:27] … „Веселбата преминава без сериозни инциденти в този участък, а и присъствието на колегите е внушително\" увери ни полицаи в тълпата [21:17:35] … деееба тва и кратко [21:17:57] … тая Юлияна Радославова си е ебала майакта от клтура обаче [21:18:50] … кОлтурата се сипеше като снЕг по площадО в новУгУдишната ношт. [21:19:37] … и нападаше голите чалгари, които метаха гюбеци в нападалата култура като гладно улично куче [21:19:57] … болно от бяс в деветия месец [21:20:07] … т.е. секунда преди да го роди тоя бяс
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Честита 2008! - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nЧестита 2008! | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Честита 2008!
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nНяма грешка в заглавието. Със същия успех можеше да е \"честита 1945!\"
На спечелилите от тотото - честито! На спонсориралите печалбите - също!
Само ми е интересно, като си оцапал бохчата и лайната са ти станали публично достояние, не може ли също толкова публично да те вкарат в затвора? Само така, парлама, за пред обществото...
По целия свят медиите са четвъртата власт. По целия свят има корупция. По целия свят има незаконно забогатели. Но в не-\"банановите републики\" не са безобразно нагли, за разлика от нашата мила родина.
Срамът, а пропо, е белег на интелигентност. Погледнете пак лицата на тези двамата хубавци. Честито!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n !?! - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n!?! | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
!?!
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
http://hotnews.bg/news.php?id=6805
Май аз не разбирам... откога тъпите парчета не искат да бъдат възприемани като тъпи парчета? Откога е яко да си мачкаш циците в ефир? Откога е куул да си тъп като гъз, но да искаш да привличаш ЦЯЛОТО внимание върху себе си?
Преди години, още в гимназията, един съученик всеки ден казваше \"По-добре да си мълчиш и всички да смятат, че си тъпанар, отколкото да си отвориш човката и да разсееш всички съмнения\". Явно вече нещата не стоят така. Ако някой иска да ме светне как да не съм чак толкова извън борда ... моля, пишете ми.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Без коментар - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nБез коментар | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Без коментар
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nhttp://www.dnes.bg/article.php?id=63142
Е, не може да е без коментар, след като е блог. Толкова сме зле, и същевременно сме толкова безобразно нагли, че дори лордовете са възмутени.
Ей, мърлячи, искам си честта! Гаврете се със себе си, не с всички нас! Черното спря да бъде бяло през '89! Оставка!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Преглед на печата, 22.12 - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nПреглед на печата, 22.12 | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Преглед на печата, 22.12
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nДнес в тролея имах достатъчно време...
ПОЛИЦАИТЕ ПО ТРАФИКА СЕ ОТЛАГАТ ЗА НЕИЗВЕСТНА ДАТА
няма да има катаджии за празниците. Чудо голямо. Войната по пътищата продължава, независимо от това дали има касички по платното или не.
СНИМКА - Полицаи протестират пред МВР, искат по-големи заплати. Освен това са оставили скъсаните си кубинки и около 20 бутилки с минерална вода пред лъвовете на министерството. Прекрасно. Следва: касичките започват да протестират за по-големи подкупи. А на тия хаймани кой им позволи да замъсяват оклната среда с кубинките и бутилките не е ясно.
С СМС-и РЕШАВАМЕ ДА ОСТАНЕ ЛИ ПАМЕТНИКЪТ ПРЕД НДК
Супер. Някой ще прибира парите от тия СМС-и, но в статията не пишеше кой точно. Нищо, аз всички ги обичам и на идните избори ... не знам как ще се спра ... искам, ако може 4-5 пъти да гласувам. Може дотогава СМС-ите да станат официално средство за гласуване, като целта е да се повиши изборната активност. Може да ви звучи абсурдно, но нека ви напомня точно колко на изток от Рая живеем.
АМНЕЗИЯ ИЛИ АМНИСТИЯ ЗА МАНДАТИТЕ НА СОФИЯНСКИ
Поредния (почти) коментар за смъртта на Стоян. Е, горкото момче. То бива експлоатация, бива. А междувременно се оказва, че дискотеките са виновни, после дупките по пътищата и накрая няма виновен, няма осъден, няма убит с камъни. Наистина - когато всички са виновни, отговорността се поделя по равно между всички. У нас това обаче явно е равносилно на \"няма виновен\" и \"няма отговорност\" и \"к'во да правим, всички сме виновни\". Гнус в най-чист вид. А самата статия, както е видно и от заглавието, обвинява за щяло и нещяло Софиянски. ОК, ама от известно време пожарникарчето ни е кмет, а и премиер се очертава да стане... Защо никой не каза лоша дума за него? Или и новите келеши ще ми обясняват, как те за 800 дни / 5 години / Х мандата нищо не можели да направят, положението било толкова зле след последните наематели на Министерския съвет (министри ли ги наричаха?!) и пр. и пр. и пр. - 21 години ми стигат от този бълвоч. Накрая - министъра на образованието и науката хал хабер си няма да подава оставка. А все още си мисля, че \"студентството\" е част от образователната система. Като гледам средната възраст на преподавателите си, скоро може да минем към социалното. Лоша работа.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Малко за любовта ;) - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nМалко за любовта ;) | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Малко за любовта ;)
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nПонеже е непреходна - като изкуствата например, съм решил да си пиша чат-пат по няколко опорни точки, та барем след години мога да си сравня впечатленията. Малко като да прочетеш \"Без Дом\" на 10, 15, 20, 30 и 45.
Та да си кажа какво ми народи главата днес:
Любовта се състои от две основни насоки: към себе си, и към другите / човекът до теб.
Любовта към себе си е основата, без нея останалото е невъзможно. Но тя е и по-трудната, защото за да можеш да се обичаш, трябва да можеш да се понасяш, да се чувстваш удобно в кожата си. А за да бъде човек в мир със себе си, той трябва да е уравновесен, да притежава определени качества в характера си. Така например, холериците не могат да обичат, защото в хаотичното възприемане на живота и себе си не остава възможност за трезва и по-важното - постоянна оценка за заобикалящото го. Излизайки от каноните на класическата любов - \"цял живот и след това\" - холериците все пак изпитват някакви краткотрайни привличания, но без тенденция за задълбочаване. От друга страна, в постоянно променящата се околна страна и хората не остават безучастни, по еволюционните традиции те трябва да се нагодят, следователно променят. А това води до \"ново\" и \"непознато\" - и в резултат, до нестабилност и несамопознание.
Второто направление - любовта към другите може да бъде осъществено докрай само ако обичаш себе си достатъчно много, за да можеш да дадеш т собственото си задоволство и самодостатъчност на останалите. Но ако си си самодостатъчен какъв е смисълът да обичаш или да бъдеш обичан?...
Интересно...
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Веселбата продължава! - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nВеселбата продължава! | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Веселбата продължава!
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nТези дни излязоха едни интересни неща в печата (основно онлайн медии) , та си мисля за двойния, тройния и четворен критерии на властите в моята Мила Родина... преценете сами :
1. от калдата.бг : http://www.kaldata.com/comments.php?catid=3&id=39904
и цитирам:
Полицията пак погна торент сайтовете
Българските торент тракери за пореден път са подложени на натиск от спецполицаите в сектор \"Компютърни престъпления\". (...) Сред блокираните сайтове са zarta.org, wordbg.com, avatarbg.org, masterstb.com, rar.bg и torrentvalley.org. Най-големите търсачки като zamunda.net и arenabg.com обаче все още функционират безпроблемно. Единствено сайтът data.bg в момента е спрян, но защото се обновява.
Интересно.. как се случва така, че онези, за които аз не съм дори чувал, са спрени... а най-популярните, които носят милиони от реклами и пр. са непокътнати?
2. от предавател.ком: http://www.predavatel.com/bg/news2008/news_2008_12_05_4.htm
Оказва се, че си купуваш нещо, пък то се оказва не съвсем твое... и няма механизъм, който да ти осигури собствеността над онова, за което си си платил...
3. и последно, два линка от блога на Иван Бедров, мисля, че по-добре не мога да го кажа:
\n\n",
"Да пишеш за себе си, какво те определя като човек, е твърде трудна мисия, в която нямам желание да се впускам. \n\nВсе пак, мога да Ви кажа какво другите мислят за мен, накратко:\n\n* работохолик, понякога перфекционист (в лошия смисъл)\n\n* проблем с подчинението и чуждия авторитет\n\n* труден характер и, понякога, голям негативист\n\n\nМожете да ме намерите в [LinkedIn](https://www.linkedin.com/profile/view?id=3580975) и [Twitter](https://mobile.twitter.com/d1sh4).\n\nЗа край, обичам нови запознанства и нови предизвикателства, да пътувам и [да тичам](/categories/biaghanie/). \n\nПоща приемам на [[email protected]](mailto: [email protected]).",
"Напоследък се случва все по-често да [гостувам](https://www.betahaus.bg/user/dimitershalfardzhiev/) в блога на [Бетахаус](https://www.betahaus.bg/), реших да споделя и тук оригиналът на статиите, както ги предавам за редакция.\n\nПовечето са на предприемаческа тематика, надявам се да бъдат все така интересни:\n\n\n\n",
"",
"
\nТези дни излязоха едни интересни неща в печата (основно онлайн медии) , та си мисля за двойния, тройния и четворен критерии на властите в моята Мила Родина... преценете сами :
1. от калдата.бг : http://www.kaldata.com/comments.php?catid=3&id=39904
и цитирам:
Полицията пак погна торент сайтовете
Българските торент тракери за пореден път са подложени на натиск от спецполицаите в сектор \"Компютърни престъпления\". (...) Сред блокираните сайтове са zarta.org, wordbg.com, avatarbg.org, masterstb.com, rar.bg и torrentvalley.org. Най-големите търсачки като zamunda.net и arenabg.com обаче все още функционират безпроблемно. Единствено сайтът data.bg в момента е спрян, но защото се обновява.
Интересно.. как се случва така, че онези, за които аз не съм дори чувал, са спрени... а най-популярните, които носят милиони от реклами и пр. са непокътнати?
2. от предавател.ком: http://www.predavatel.com/bg/news2008/news_2008_12_05_4.htm
Оказва се, че си купуваш нещо, пък то се оказва не съвсем твое... и няма механизъм, който да ти осигури собствеността над онова, за което си си платил...
3. и последно, два линка от блога на Иван Бедров, мисля, че по-добре не мога да го кажа:
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Малко за любовта ;) - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nМалко за любовта ;) | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Малко за любовта ;)
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nПонеже е непреходна - като изкуствата например, съм решил да си пиша чат-пат по няколко опорни точки, та барем след години мога да си сравня впечатленията. Малко като да прочетеш \"Без Дом\" на 10, 15, 20, 30 и 45.
Та да си кажа какво ми народи главата днес:
Любовта се състои от две основни насоки: към себе си, и към другите / човекът до теб.
Любовта към себе си е основата, без нея останалото е невъзможно. Но тя е и по-трудната, защото за да можеш да се обичаш, трябва да можеш да се понасяш, да се чувстваш удобно в кожата си. А за да бъде човек в мир със себе си, той трябва да е уравновесен, да притежава определени качества в характера си. Така например, холериците не могат да обичат, защото в хаотичното възприемане на живота и себе си не остава възможност за трезва и по-важното - постоянна оценка за заобикалящото го. Излизайки от каноните на класическата любов - \"цял живот и след това\" - холериците все пак изпитват някакви краткотрайни привличания, но без тенденция за задълбочаване. От друга страна, в постоянно променящата се околна страна и хората не остават безучастни, по еволюционните традиции те трябва да се нагодят, следователно променят. А това води до \"ново\" и \"непознато\" - и в резултат, до нестабилност и несамопознание.
Второто направление - любовта към другите може да бъде осъществено докрай само ако обичаш себе си достатъчно много, за да можеш да дадеш т собственото си задоволство и самодостатъчност на останалите. Но ако си си самодостатъчен какъв е смисълът да обичаш или да бъдеш обичан?...
Интересно...
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Преглед на печата, 22.12 - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nПреглед на печата, 22.12 | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Преглед на печата, 22.12
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nДнес в тролея имах достатъчно време...
ПОЛИЦАИТЕ ПО ТРАФИКА СЕ ОТЛАГАТ ЗА НЕИЗВЕСТНА ДАТА
няма да има катаджии за празниците. Чудо голямо. Войната по пътищата продължава, независимо от това дали има касички по платното или не.
СНИМКА - Полицаи протестират пред МВР, искат по-големи заплати. Освен това са оставили скъсаните си кубинки и около 20 бутилки с минерална вода пред лъвовете на министерството. Прекрасно. Следва: касичките започват да протестират за по-големи подкупи. А на тия хаймани кой им позволи да замъсяват оклната среда с кубинките и бутилките не е ясно.
С СМС-и РЕШАВАМЕ ДА ОСТАНЕ ЛИ ПАМЕТНИКЪТ ПРЕД НДК
Супер. Някой ще прибира парите от тия СМС-и, но в статията не пишеше кой точно. Нищо, аз всички ги обичам и на идните избори ... не знам как ще се спра ... искам, ако може 4-5 пъти да гласувам. Може дотогава СМС-ите да станат официално средство за гласуване, като целта е да се повиши изборната активност. Може да ви звучи абсурдно, но нека ви напомня точно колко на изток от Рая живеем.
АМНЕЗИЯ ИЛИ АМНИСТИЯ ЗА МАНДАТИТЕ НА СОФИЯНСКИ
Поредния (почти) коментар за смъртта на Стоян. Е, горкото момче. То бива експлоатация, бива. А междувременно се оказва, че дискотеките са виновни, после дупките по пътищата и накрая няма виновен, няма осъден, няма убит с камъни. Наистина - когато всички са виновни, отговорността се поделя по равно между всички. У нас това обаче явно е равносилно на \"няма виновен\" и \"няма отговорност\" и \"к'во да правим, всички сме виновни\". Гнус в най-чист вид. А самата статия, както е видно и от заглавието, обвинява за щяло и нещяло Софиянски. ОК, ама от известно време пожарникарчето ни е кмет, а и премиер се очертава да стане... Защо никой не каза лоша дума за него? Или и новите келеши ще ми обясняват, как те за 800 дни / 5 години / Х мандата нищо не можели да направят, положението било толкова зле след последните наематели на Министерския съвет (министри ли ги наричаха?!) и пр. и пр. и пр. - 21 години ми стигат от този бълвоч. Накрая - министъра на образованието и науката хал хабер си няма да подава оставка. А все още си мисля, че \"студентството\" е част от образователната система. Като гледам средната възраст на преподавателите си, скоро може да минем към социалното. Лоша работа.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Без коментар - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nБез коментар | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Без коментар
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nhttp://www.dnes.bg/article.php?id=63142
Е, не може да е без коментар, след като е блог. Толкова сме зле, и същевременно сме толкова безобразно нагли, че дори лордовете са възмутени.
Ей, мърлячи, искам си честта! Гаврете се със себе си, не с всички нас! Черното спря да бъде бяло през '89! Оставка!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n !?! - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n!?! | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
!?!
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
http://hotnews.bg/news.php?id=6805
Май аз не разбирам... откога тъпите парчета не искат да бъдат възприемани като тъпи парчета? Откога е яко да си мачкаш циците в ефир? Откога е куул да си тъп като гъз, но да искаш да привличаш ЦЯЛОТО внимание върху себе си?
Преди години, още в гимназията, един съученик всеки ден казваше \"По-добре да си мълчиш и всички да смятат, че си тъпанар, отколкото да си отвориш човката и да разсееш всички съмнения\". Явно вече нещата не стоят така. Ако някой иска да ме светне как да не съм чак толкова извън борда ... моля, пишете ми.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Честита 2008! - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nЧестита 2008! | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Честита 2008!
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nНяма грешка в заглавието. Със същия успех можеше да е \"честита 1945!\"
На спечелилите от тотото - честито! На спонсориралите печалбите - също!
Само ми е интересно, като си оцапал бохчата и лайната са ти станали публично достояние, не може ли също толкова публично да те вкарат в затвора? Само така, парлама, за пред обществото...
По целия свят медиите са четвъртата власт. По целия свят има корупция. По целия свят има незаконно забогатели. Но в не-\"банановите републики\" не са безобразно нагли, за разлика от нашата мила родина.
Срамът, а пропо, е белег на интелигентност. Погледнете пак лицата на тези двамата хубавци. Честито!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Как се става журналист за Бога?!? - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nКак се става журналист за Бога?!? | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Как се става журналист за Бога?!?
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nМързи ме да пиша всичко отначало, затова само поставям тук един скайп-разговор. Извинете грешките ми, все пак няма да ставам \"журналист\":
[21:08:43] … http://www.deltanews.bg/index.php?id=3957 [21:08:57] … kopele [21:09:19] … почнали са да викат на чалгарките [21:09:25] … \"голкаджийки\" [21:09:35] … Фолкаджийки [21:09:39] … исках да кажа [21:09:45] … не мога да се спра да се смея [21:09:46] … :) [21:10:19] … като видя някоя чалгарка на улицата и аз ще се съблека :Д [21:10:44] … даже ще я гоня и ще се събличам [21:10:51] … за по-убедително [21:10:52] … :Д [21:12:25] CriyO: :D:D:D [21:12:30] … tozi pich q e ubil [21:12:37] … \"molq te samo ne se sublichai\" [21:12:41] … sigurno mnogo go e haresala [21:12:43] … :D [21:13:01] [X] Димитър Шалварджиев: аз само заглавието прочетох :) [21:13:18] CriyO: :D [21:13:22] … az i drugoto [21:13:35] [X] Димитър Шалварджиев: \"танцува гол в снега\"??!?!? [21:13:35] CriyO: kakto i za plakata \"bulgarite sa na izchezvane\" [21:13:40] … nameril kude da go pokaje [21:13:42] … :D [21:13:43] [X] Димитър Шалварджиев: откога гюбеците са танци дееба [21:13:46] … не сме в час [21:14:17] … Както всяка година, млади и стари се напиха под оригиналната заря, която освети небето над София. [21:14:20] … копелееееее [21:14:28] … това е то журналистиката [21:14:40] … сега ще се окаже, че го е писала люси [21:15:03] … Истински фурор предизвика скъпата пиротехника, понеже снощи тя гореше по-дълго от обикновено. [21:15:13] … пиротехниката горяла по дълго [21:15:14] … ОМГ [21:15:23] … Преди 00:00 с песните си своите поздрави към народа отправяха Силвия Кацарова, Миро от Каризма, Крум и др. [21:15:27] … цифромания... [21:15:40] … След естрадните изпълнения щафетата пое едрогърдата фолкаджийка Преслава [21:15:45] … нямам думи [21:15:51] … едрогърдата фолкаджийка [21:16:10] CriyO: :D [21:16:11] [X] Димитър Шалварджиев: младежъж е гол до кръста и танцува на пенсните й бос в снега [21:16:19] [X] Димитър Шалварджиев: Чалга хитовете на пайнерката-> тва на български ли е? [21:16:30] [X] Димитър Шалварджиев: за пореден път ни убедиха, че фолкът и балканските ритми са предпочитаната музика след алкохолното опиянение. [21:16:32] … копелеееее [21:16:36] … каква е тази гавра [21:16:45] … с българския език?!?! [21:16:56] … Плакатът, който вся смут сред изпълнителите и тълпата мистериозно изчезна едва няколко минути след като се развяваше като самарското знаме [21:16:58] … копеле [21:17:02] … Самарското знаме [21:17:07] … не се ли пише [21:17:15] … С ГЛАВНА ШИБАНА БУКВА?!? [21:17:27] … „Веселбата преминава без сериозни инциденти в този участък, а и присъствието на колегите е внушително\" увери ни полицаи в тълпата [21:17:35] … деееба тва и кратко [21:17:57] … тая Юлияна Радославова си е ебала майакта от клтура обаче [21:18:50] … кОлтурата се сипеше като снЕг по площадО в новУгУдишната ношт. [21:19:37] … и нападаше голите чалгари, които метаха гюбеци в нападалата култура като гладно улично куче [21:19:57] … болно от бяс в деветия месец [21:20:07] … т.е. секунда преди да го роди тоя бяс
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Крайно време е ... - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nКрайно време е … | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Писмо - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nПисмо | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Писмо
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nИма едно писмо, което обстоятелствата няма да позволят да изпратя до получателя му... \"Псимото\" е всъщност едно стихотворение... Публикувам го тук... По същата причина, поради която можеше и да не го публикувам :) ::
Финдли
- Кой чука в този късен час - Аз чукам - каза Финдли - Върви си, всички спят у нас - Не всички - каза Финдли
- Не зная как си се решил - Реших се - каза Финдли - Ти май си нещо наумил - Май нещо - каза Финдли
- При тебе да излезна вън - Ела де - каза Финдли - Нощта ще минеме без сън - Ще минем - каза Финдли
- При мен да дойдеш току виж - Да дойда! - каза Финдли. - До утре ти ще престоиш - До утре. - каза Финдли
- Ще ти отворя, ала чуй - Отваряй - каза Финдли - Ни дума някому за туй - Ни дума - каза Финдли
Роберт Бърнс
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Срамота - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nСрамота | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Срамота
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nДнес на www.youtube.com ме посрещна едно много интересно филмче ... от сайта www.boykostov.org.
Посетете сайта, струва си. Това наричам аз тоталитарна демокрация. Следва и малко фактология:
Напоследък е много модерно Ирена Кръстева да си пазарува медии, а оттам БСП - медиен комфорт. В последните минути преди изборите се прокарват купища закони, регулиращи медиите. Случайно? Ха-ха, в тоталитарната демокрация няма случайности.
Но явно парите на партията-майка стигат и до по-далеч... А именно до \"партията\" \"Нова зора\" - която, след кратка справка тук се оказва крайна националистическа партия. Интернет страницата novazora.net е регистрирана на
Забележете, партийна страница е регистрирана от... едноличен търговец! Но с това изненадите не свършват, защото при аналогична проверка се оказва, че странинцата boykostov.org е регситрирана.. на името на Иван Петров от София, с единствен начин на връзка... електронната поща [email protected]. С други думи неизвестен извършител или в най-добрия случай партия, която за първи път чувам, прави стахотно скъпа предизборна кампания срещу ... не, не срещу абсурдното ни правителство в момента, а срещу... евентуално бъдещо правителство...
Случайно ? :)
ПС. Не понасям анониминте \"демократи\". Когато имаш позиция, излизаш 2 крачки напред, така, че всички да те видят, и казваш, каквото те вълнува, така, че всички да те чуят. Затова \"Иван Петров\" или ЕТ Минчо Минчев Минчев никога няма да бъдат възприети сериозно нито от нормалните хора тук, нито в Западна Европа, към която ми се ще да вярвам, че все още се стремим.
ППС. Не подкрепям ББ, тъй като съм наясно що за мафиот е. Критичен оставам единствено към израждането на свободното слово.
ПППС. Напълно съм съгласен, че в България е останал некачествен материал. Не е нормално да се гаврят с нас от позицията на властта, а ние да ги гледаме смирено и да си мълчим. И вместо да висят по градинките тези пенсионери, нека бъдат така добри да спрат да се оплакват и да си хванат съдбата в ръцете.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Политически тест - къде сме ние ? - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nПолитически тест - къде сме ние ? | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n За възпитанието у нас - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nЗа възпитанието у нас | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Срамота, но проблемът е, че няма гражданско общество, което да не допуска подобен род прояви. Защото възпитанието, освен от семейството, идва и от средата. А когато средата търпи това, тя просто не става.
Надявам се и Вие да се срамувате от този келеш колкото мен.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Лицемери, ренегати или селски хитерци? - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nЛицемери, ренегати или селски хитерци? | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Лицемери, ренегати или селски хитерци?
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n Преди време писах за политическата помиярщина и за ударите под кръста... Клипът, за който стана въпрос тогава, вече се върти в национален ефир, а въпросната партия е част от \"Коалиция за България\", въпреки широко афишираните крайни десни убеждения. Ето какво има да ни каже Алеко по въпроса:
\"А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра... Знайш, алъш-вериш е то, не е шега... Па да ти кажа ли правичката... (Тука дали няма някой да ни подслушва?) Да ти кажа ли правичката?- И едните, и другите са маскари!... Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!... Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!... Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата - не може. Не си ли с тях - спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска - я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? Хубаво, ама като не им клатиш шапка - дявол не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам...\"
С няколко приятели отдавна коментираме, че Ботев и Алеко не са загубили актуалност днес. Дразни само фактът, че за 120 години гражданското общество не е успяло да победи селските порядки, а убежденията - изкушенията на далаверата.
Така, само преди дни станахме свидетели на безобразното лицемерие на министър Миков, който първо се направи на принципен (изисквайки оставки), а само два дни по-късно, когато се оказа, че и той е празнувал по време на траур, показа мишоческата си същност. Подробности...
Проблемът е очевиден, решението оставям на Вас.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n До моите скъпи колеги... - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nДо моите скъпи колеги… | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
До моите скъпи колеги...
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nПиша това и тук, защото тук героите от Информатика - випуск 2006 няма как да го изтрият. Да си знаят, що за мишоци са. Да си знаят, че през 2009 прийомите отпреди 1989 не вървят. Да си знаят, че тяхното мнение е също толкова ценно, колкото и на останалите. Дано се поучат - в противен случай милата ни родина е обречена поколения наред да тъне в пошлост и мизерия.
Драги колеги (и други епохални недоразумения),
чета и се чудя - да се смея ли или да плача. Чудех се дали изобщо да се замесвам в този спор, колкото малоумен, толкова и комплексарски. Дори не зная доколко може да се нарече спор, защото, когато цивилизованите хора спорят, те отстояват позиция извън \"зъбаците\" и \"лошите погледи\". В тази връзка - университетът е място, в което влизат хора с имена и достойнство (пфу, мръсна дума), хора, които държат на това име и на това достойнство. И когато се появи някакъв сельо сръбски и се гаври с постиженията - независимо какви, на тази група хора те са ДЛЪЖНИ да се защитят. В условията на неравноправие, сиреч, зависейки от сръбския селтак, който много бързо е забравил кой е и откъде е тръгнал, остава само единството ни. И макар за някои хора да не е трагедия, че са скъсани на този или онзи изпит, други пък имат за цел да не са \"вечени студенти\", камо ли някакъв червей да плюе върху усилията им.
Бидейки част от групата, призовавам да не се излагате като кифладжии. Призовавам да не се имате за нещо повече от останалите, защото в края на краищата сме колеги, т.е. сме на една нога, и зависим един от друг. Призовавам да не си позволявате цензура, защото комунизмът си отиде. Преди 20-30 години можеше да имате добра кариера в ДС, сега вече не върви.
На зъболекаря - успех в силовия бизнес, там винаги има нужда от свежи попълнения, защото средната преживяемост е около 30-35 години.
И за край - анонимната демокрация е сама по себе си махленско сборище, не прогресивна сбирка. А именно прогресът ни отделя от джунглата (засега). Свободата да кажем, каквото мислим, и да застанем зад позицията си с имената си.
Лека нощ и приятен уикенд, Димитър Шалварджиев.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n CCNP, Juniper, ТУ-София и още нещо - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nCCNP, Juniper, ТУ-София и още нещо | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
CCNP, Juniper, ТУ-София и още нещо
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nПреди малко повече от 7 седмици имах удоволствието да завърша 7 месечния цикъл по CCNP сертифицирането си. Изчаках да мине достатъчно време, за да мога да дам адекватен коментар на постигнатото.
Би трябвало да започна с очевидното - CCNA сертификацията е крайно недостатъчна дори за entry-level позиции напоследък. Това се дължи от една страна на кризата, която кара компаниите да наемат по-квалифициран персонал, но на по-ниска от досегашната цена. Сертифицирането е хубаво нещо, защото показва какво можеш, към какво се стремиш и докъде се простират знанията ти - поне теоритичните. Така желаещите да се сертифицират нарастват експоненциално, а за да задържат стойността на сертификатите си, Сиско задават, меко казано, идиотски въпроси. Появяват се т.нар. braindumpers, които живеят, за да трупат сертификати без реално да притежават знания. И дяволското колело се върти, като единственият печеливш от това е Cisco Systems Inc., трупащи състояние от курсове и сертификационни изпити.
Опитът в работна атмосфера е безценен. Най-малкото, защото предизвикателствата на една \"жива\" мрежа са съвсем различни от реализацията на топология с 5-10 рутера. В изкуствена атмосфера не съществува натискът \"това трябва да стане за вчера, и дори не си помисляй за downtime\".
Що се отнася до скромния ми личен опит, CCNP ми отне дните и нощите на 7 месеца. Това бяха особено тежки 7 месеца за мен. В този период имах две сесии в университета (11 изпита), което допринесе за тоталната липса на свободно време и сън. Загубих и нещо много ценно в личен план. Разбира се, научих много в професионален, но някак си не усещам жертвите да са били оправдани от целта. Предстои CCIP и CCDP track, а после, живот и здраве CCIE, но, поучен от грешките си, ще оставя физиката и психиката ми да определят темпото, не амбицията.
Отскоро се заех и с Juniper. Тъй като връзката с BSD тук е доста топла, бих казал, че JunOS е по-систематизиран и по-логичен от Cisco IOS, но не и по-user-friendly. Все пак linux опитът ми е добре дошъл и удря едно рамо, където липсата на опит/знания пречи. Миграцията от Сиско към Джунипър е съвсем логична. Все пак, Сиско се прави за широкия пазар, докато Juniper, поне в момента, е корпоративно ориентиран. Единственият проблем, който пречи на пълната метаморфоза, е, че Сиско обучава на технологии (макар и през тяхната много изкривена призма), докато Джунипър обучава единствено на имплементация. Да живее vendor-free литературата ;)
Накрая - малко за университета. Следвайки максимата \"Или добро, или нищо\", мога само да се надявам един ден ТУ да може да предложи знания и възможности за кариера поне наполовина толкова перспективни, колкото двете споменати корпорации. И достатъчно квалифицирани и амбицирани преподаватели, разбира се.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n back on track - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nback on track | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Е, планът е налице, остава изпълнението. А на вас оставям да стискате палци ;)
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Some people just bring it to a whoooole new level :D - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nSome people just bring it to a whoooole new level :D | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Some People Just Bring It to a Whoooole New Level :D
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nPavel Stefanov презентацията е една от най-добрите за IPSec... има неща, които и в книгите ги няма :) Yesterday at 13:46
Станислав Златанов koi go int. we ne6tastie Yesterday at 14:41
Димитър Шалварджиев мен ме интересува. като не ти харесва, не го коментирай. иначе презентацията е ОК. Yesterday at 14:43 · Delete
Станислав Златанов ti li 6e mi kaje6 kwo da prawa we igra4 ..... Yesterday at 16:34
Станислав Златанов ne te 4uwam .... 6 hours ago
Pavel Stefanov Стенли, аре вземи се спри малко с тоя фейсбук! 6 hours ago
Димитър Шалварджиев ако трябваше да отговарям на всички малоумни заяждания, нямаше да имам време да направя нещо с живота си. а ти си стой пред монитора и си доказвай колко си мачо. това поведение се нарича \"комплексарщина\" и не се лекува. все пак, успех. 6 hours ago · Delete
Станислав Златанов Sme6ko gledai si prezentaciata i ne se zanimawai s men 4e ot takiwa razbira4i kato tebe mi se powru6ta .... Az si gowora s PAvel ne s teb ... sme6nik ..... vse pak mnogo ti zdrave .... naprawi ne6to s jivota si ZASILI GO KUM NEKOIA STENA
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n F*CKng CSCO SUPPORT - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nF*CKng CSCO SUPPORT | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
F*CKng CSCO SUPPORT
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nI have the F, the C & the K... All i need is you, Cisco...
Преди около 10 минути си говорих с поплювковците от Сиско. Оказа се, че ако човек влезе в еврейския им сайт от Европа, например, и реши да зададе въпрос към техническите лица, е невъзможно това да се случи, тъй като те обслужват... само САЩ и Канада. Иначе, железата, с които работя, може да струват по 50.000 $ парчето, но след като не се намирам от правилната страна на Статуята на Свободата, те няма да ме обслужат. С други думи, трябва да се обадя на локализирания им customer support call-centre в ... Белгия.
За някои хора има запазено специално място в Ада.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n MPLS vs Standard Ethernet for Packet Switching (Autosaved) - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nMPLS vs Standard Ethernet for Packet Switching (Autosaved) | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
MPLS vs Standard Ethernet for Packet Switching (Autosaved)
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
MPLS vs Standard Ethernet for Packet Switching
Напоследък стана доста модерно да се използват MPLS технологии за стандартни TCP/IP операции. Тази тенденция датира от близо 8 години и, макар в България пазарът да се развива по-бавно и гъвкавостта на телекомуникационните компании да е по-ограничена, времето на тази технология дойде и по нашите географски ширини. Докато при западните телекоми причината за консервативното мигриране към MPLS се дължи предимно на сериозните инвестиции в не-IP-базирано оборудване твърде наскоро (само преди 10 години модата беше ATM, Frame Relay, изобщо, технологии, които впоследствие бяха приспособени за пренос на IP, и компаниите тогава инвестираха солидно в именно подобен тип оборудвания), у нас причината е тривиална – MPLS мрежите имат нужда от специфичен хардуер, който, както при всяка набираща скорост технология, е подобаващо скъп.
Но какви са причините за този преход? Обикновено, технологиите не се развиват, защото хората скучаят, не е случаен приципа „Ако работи, не го закачай“. Технологиите възникват, за да отговорят на някакви необходимости, да задоволят търсене на определени пазари. Истината за MPLS е някъде по средата. Мултипротоколното кмутиране на базата на етикети дава преимущества на стандартната IP услуга , като скорост, надежност, лекота на имплементация. От друга страна, характерът на MPLS, фактът, че не се асоциира нито с втория, нито с третия слой на OSI модела, гъвкавостта му позволяват етикети да се разменят (почти) независимо от преносната среда и (почти) независимо от протокола, който работи на третия слой (освен IP, стандартни примери тук са IPX, AppleTalk, а защо не и DECNet). „Почти“ не е „съвсем“ но разработките на мултипротоколното комутиране на пакети на базата на етикети търпят развитие, като пример бихме могли да изтъкнем АТоМ (Any Transport over MPLS, Всякакъв Транспорт на базата на МПЛС). За да добием по-сериозна представа за появата и развитието на технологията смятам за най-разумно да изтъкнем положителните и отрицателните й страни, да изведем възможностите и необходимостите за реализацията й, както и да разгледаме статистика от жива мрежа. В началото, обаче, е необходимо да Ви въведа в технологията с малко дати и събития, както и да щрихирам основните факти, свързани с MPLS.
1.Въведение
МПЛС е технология във високоскорстните мрежи, която позволява преносът на данни от една точка в мрежата до друга. Освен това позволява създаването на „виртуални връзки“ между две точки, или, както е известно в чистия IP свят – VPN. Може да енкапсулира различни мрежови протоколи, както от втори, така и от трети слой на ISO модела. МПЛС е много гъвкав протокол, способен да бъде разгърнат в разнообразни среди, в резултат на архитектурните си особености. В мултипротоколното комутиране на пакети на базата на етикети (както си личи от името) на всеки пакет информация се поставя етикет, който обозначава от кой край към кой край пътува съответното парче информация. При реализацията на виртуални частни мрежи (ВЧМ/VPN), протоколът позволява да се поставят няколко последователни етикета (като криптиране на трафика не се извършва). Ако разгледаме OSI мрежовите слоеве, можем да причислим технологията към слой „2.5“, защото поставянето на етикети се извършва след поставянето на IP заглавната част и преди фрейм енкапсулацията.
2.Обосновка на необходимостта от технологията
Както и за всички останали технологии, най-добрата обосновка се намира в необходимостта на пазара от подобна технология. Мултипротоколното комутиране на базата на етикети е на път да се превърне в конкурент на Frame Relay заради осигуряването на по-добро качество на услугите и по-ниските инсталационни разходи, като все по-напористо навлиза в опорните мрежи и се утвърждава като основен комуникационна технология за глобалните мрежи (WAN). Благодарение на тази технология телеком операторите имат възможност да намалят разходите си, като опростяват операциите по пренос на различни видове информация, без да се отказват от съществуващите услуги. Един единствен MPLS “облак” е достатъчен да поеме стръмно нарастващия IP трафик от високоскоростни потребителски кнали - DSL, “оптика до дома” (fiber-tothe-home - FTTH), MAN мрежи (metro Ethernet) и безжичен достъп. Преходът към MPLS в опорните мрежи ще улесни доставянето на по-стойностни интелигентни IP услуги, IP-VPN-и, базирани на RFC 2547bis, IPv6, IP телефония (VOIP), IP видео, MPLS user-to-network interface (UNI) и виртуални частни LAN мрежи (VPLS). В комбинация с достъпни за масовия потребител IP, Ethernet и безжични технологии MPLS ще улесни достъпа до IP мултимедия и др. конвергирани услуги.
Не малко големи ИТ организации прилагат тази технология в частните си опорни мрежи. Предимството на MPLS е, че поддържа и съществуващи услуги на 2 слой (Frame Relay и ATM), и възникващи пакетни на 3 слой. Layer 3 MPLS VPN мрежи, базирани на Интернет стандарта IETF RFC 2547bis, носят приходи и са основа за поява на нови доходни услуги, защото: • IP мрежата, негарантираща доставката (connectionless) и променяща “характера” си от възел на възел (per-hop), се трансформира в осигуряваща връзката от край до край (connection-oriented) по “пътя на етикета” - MPLS Label Switched Paths (LSP). • MPLS работи върху подобрени IP рутери с подобрени IP протоколи за маршрутизация, например OSPF-TE, ISIS-TE. Протоколи за разпределение на етикетите като RSVP-TE и с протоколи за прехвърляне на данни между автономните системи в Интернет като BGP. С други думи MPLS е по-скоро разширение на IP, а не го заменя. • MPLS работи и с IPv4, и с IPv6, и с IPsec, улеснявайки прехода към шестата версия на IP адреса. • Към потребителския пакет се добавя независим “етикет” (label), чрез който се извършва направляването през мрежата. • Етикетите се контролират стриктно и помагат за оптимизиране на хардуера и софтуера. • Техники с комутиране на етикети са и ATM, и Frame Relay, но MPLS използва същите методи за маршрутизация и адресиране на крайните устройства като IP.
3.Историческо развитие
Историята на технологията започва през 1994, когато Тошиба прави обществено достояние разработката си на маршрутизатор, работещ с „клетки“ (cells). Две години по-късно, IBM, Ipsilon и големият доставчик на мрежово оборудване оповестяват плановете си да се занимават с подобно разработки, Резултат на това са множество специфични за производителя технологии, като при Сиско технологията получава първоначално името tag switching. През 1997 МЕждународната асоциация на инженерите за развитие на Интернет (ИЕТФ/IETF) създава работна група, през 1999 вече има първи имплементации на подобна на MPLS технология, а едва през 2001 излизат първите RFC-та, или официална документация с конкретни изисквания за технологията. Интересни референции са RFC 3031, 3032, 3035 и 3036.
Нека разгледаме историята от гледната точка на един от най-големите компании за производство на мрежово оборудване – Cisco. Съвременния MPLS произлиза от една технология на Cisco Systems, наречена Tag Switching, пусната на пазара преди 10 години, на една единствена платформа (Cisco Router 7500) с една единствена идея – да ускори комутацията на пакети на тази платформа. Въпреки че подобни технологии има и преди това, от IBM и Fujitsu, е трудно да определим дали е имало преки или косвени влияния. Така или иначе това не е важно. Важното е да си спомним какво се случва по това време – Cisco произвежда изключително софтуерно базирани, с General Purpose CPU маршрутизатори, и единствената серия, в която има някаква форма на паралелизъм е Cisco 7500. Този маршрутизатор е флагманът на компанията, и според маркетинговите идеи трябва да живее и съществува 10 години, отговаряйки на пазарните търсения. Архитектурата му е проста – CPU комутира пакетите между слотовете, във всеки модул друго CPU – по същество малък маршрутизатор (CIP базиран на 2500, FIP базиран на 4500, VIP базиран на 7200) обслужва трафика между портовете в същия модул.
Точно в този момент се случват няколко неща – Microsoft пуска Windows 95, съвместната инициатива между WorldCom и Microsoft – MSN Access Network фалира, и в списанията се пропагандира (пак заради инициативи на Microsoft, нека не си кривим душата, те са в основата на всичко тук) World Wide Web технологията в Интернет, което предизвиква интереса към тази мрежа сред традиционните и изградени потребители на ББС системи (като AOL, CompuServe, IBM Network анонсиран от OS2 Warp). Това (според мен, малко е дълго за обяснение) катализира комерсиалния бум на Интернета, и създава сериозна нужда от нови капацитети. Появяват се нови интернет доставчици, специализирани само в транспортирането на Интернет трафик и се налага термина „Нови оператори” (въпреки че към днешния ден, те са старите „нови”, има две генерации по-нови).
Поради нарастващите търсения на Интернет капацитет, много производители на мрежово оборудване се насочват към пазара на маршрутизатори, изключително доминиран от Cisco към този момент (с над 80%). Производителите изпробват нови технологии, като ASIC-и, времето на живот на продуктите рязко намалява, и изведнъж Cisco се оказва сред конкуренти, които имат по-бързи продукти, с прясна серия Cisco 7500, която трябва да бъде извадена от пазара, ако не се намери някакъв софтуерен начин за ускоряване на производителността. Може би те са изследвали тези области и преди това. Но е факт, че технологията бе пусната на пазара изцяло под външен натиск. Целта бе да се постигне производителност от 1 милион пакета за секунда (1Mpps) за напълно конфигуриран и зареден Cisco 7513.
4.Преимущества
Идеята зад създаването на мултипротоколното комутиране на пакети посредством използването на етикети е ускоряване на действието на маршрутизаторите. Цялостно погледнато, преглеждането на таблицата с етикетите се извършва до 100 пъти по-бързо от претърсването на цялостната маршрутизираща таблица, като устройства от доста по-малък калибър (от един рутер, например) се справят със задачата безпроблемно. Пример за подобно устройство е АТМ комутатор – едно от най-несложните устройства, които се намират в днешните мрежи – АТМ комутаторите са горди притежатели на слаб процесор, почти никакъв специфичен хардуер (тук дори не си помислям за ASIC-и) и абсолютният минимум от оперативна памет, която можете да си представите (около 64 пъти по-малко от стандартен Ethernet комутатор). Въпреки това, АТМ мрежите предлагат по-голямо бързодействие благодарение на ограничената адресация – бърза и лесна за претърсване таблица и, в резултат, бързи и лесни решения за прехвърляне на клетките нататък в мрежата.
На използванете на подобни механизми се дължи и бързодействието на MPLS, където се използва нов вид таблица – LFIB, която съдържа етикети и изходящи физически интерфейси. Тази таблица съдържа по-малко редове от пълната (т.е. междурнародна) маршрутизираща таблица (която, с всички IPv4 префикси, в момента е около 280 000 реда). Особено добре ще се усетят преимуществата на MPLS след сериозното навлизане на IPv6 протокола, който ще увеличи неколкократно амршрутизиращите таблици и ще усложни претърсването им (работата със 128 битови числа със съвременни процесорни архитектури не се извършва с единствен процесорен цикъл). Ускоряването на рутирания трафик тук не трявба да се бърка с увеличаване на капацитетите. Олекотвяването на процеса по намиране на маршрут в мрежата намалява единствено времезакъсненията, които възникват от този процес.
Следващ сериозен плюс на уптребата на мултипротоколно комутиране посредством етикети е възможността за контрол на трафика и на неговия път в мрежата. Възможностите на стандартния TCP/IP стек в това отношение не са малки, но те са неизгодни по няколко причини. На първо място, конфигурацията на TCP/IP филтрация (защото това е основният начин за контрол на трафика) изисква хардуерно ускорение (акселерация) за да бъде скаларна. Друг начин е да се използва BGP за контрол на трафика, но това е решение, подходящо за големи трафични потоци, неподходящо за имплементация на множество по-малки потоци. Следваща генерална възможност е да се направи подобен на VPN тунел в мрежата на доставчика, което също не е скаларен подход, а и е нещо, което натоварва излишно процесора на междинните устройства. Споменавайки натоварване, е важно да се отбележи необходимостта от постоянно наблюдение на натоварването на маршрутизаторите, на интерфейсите и пр. За избягване на евентуални проблеми от съвместната работа на различните технологии на интерфейс и маршрутизиращо ниво. Разбира се, възникава и субективният фактор, свързан с подготвеността на администраторите за покриване на изискванията на една мрежа. В някои отношения, осигуряването на „тунели” в една мрежа, през които трафикът да минава, не е проста работа, като е важно освен споменатите особнеости да се имат предвид и дизайн особеностите на конкретната мрежа, в която искаме да правим контрол на трафика. От друга страна, използването на MPLS освобождава администраторите от повечето изисквания. Липсва необходимостта от познаване на мрежата в детайли, липсва и усложняването на конфигурацията вътре в мрежата – реално, конфигурация трябва да се прави само по периферията на мрежата – в началото и края на „тунела”. Ядрото на мрежата в MPLS остава непроменено – което определено е преимущество. Така мениджмънта на мрежата и добавянето на нови правила за манипулиране на трафика се уленсява, което води до намаляването на времето, усилията и парите, свързани с поддържането на мрежата.
Така стигаме и до оснвоното приложение на MPLS – това е технология за ядрото на мрежата. Тя не е приложима за мрежи, които нямат ясно разграничение между ядро, дистрибутивен и клиентски слой, или пое ядро и слой за достъп (core / access layer).
Редно е да се кажат няколко думи и за много нашумялата отказоустойчивост на протокола. За мониторинг на PBT връзките се препоръчва стандартът 802.1ag. И на двата маршрута — редовен и резервен – се прави проверка на връзките (Connectivity Check, СС). И двете крайни точки на връзката през равни интервали от време изпращат СС кадри. Ако три СС съобщения подред не достигнат целта, връзката се оценява като отказала, след което се активира система за защитно превключване. Като алтернатива този защитен механизъм може да се инициира от сигнал за тревога в съответствие със стандарта ITU-T Y.1731. Макар нивото на управление да служи за контрол и мониторинг на връзките, той не взима участие в защитното превключване, тъй като, както твърдят специалистите, се спазва нужното време за превключване след отказ — 50 милисекунди. В същото време Nortel смята, че PBT тунелът е пряк конкурент на традиционните за MPLS тунелите протоколи за резервиране на ресурсите с формиране на трафика (Resource Reservation Protocol with Traffic Engineering, RRP-TE). Подобен PBT тунел трябва да гарантира мултиплексирането на всякакви услуги на Ethernet или MPLS. Nortel се замисля и за услуги като MPLS псевдовръзки над PBT.
5.Недостатъци
Основен недостатък на MPLS според повечето вендори, използващи го е недостатъчната прозрачност на инфраструктурата. С други думи, в случай на авариййна ситуация, проблемите с мултипротоколното етикетно комутиране може да се окажат по-сложни от обичайните Етернет проблеми на слой 2 и 3 от OSI модела. Като пояснение – при MPLS се добавя нов протокол (за обмен на етикети TDP/LDP), нова таблица за съседства (adjacency table – LIB), както и нова таблица, която трябва да бъде заредена в специализирания хардуерен акселератор и да съдържа същинската информация относон следващия хоп на етикираните пакети (LFIB). Естествения резултат от тези добавки е от една страна усложняването на поддръжката на ядрото на мрежата и от друга – потенциални бъгове на операционната система на маршрутизатора. Колкото и несериозно да звучи второто, бъговете са основен източник на проблеми в съвременните мрежи.
Има и още едно отношение, в което Етернет превъзхожда MPLS. Това предимство е архитектурно заложено и няма вариант да бъде пренебрегнато. При пренос на еднотипен трафик (например, голямо количество пакети от данни при пренос от константни точки А и Б), Етернет се представя по-успешнио, защото там ускорението при прочит на маршрутизиращата таблица е елиминирано (маршрутите са заредени в кеша). Но там е и един от големите плюсове на MPLS, защото нуждите за подобен тип трафик в днешно време са ограничени. Днес се залага на мрежи, работещи с данни между множество дестинации, гласови- и видео услуги с разнообразни изисквания и капацитет.
6.Кога има смисъл да се имплементира MPLS?
MPLS е тохнология, предназначена за телеком оператори с ясно разграничени core и access слоеве в мрежата.С други думи, трябва да имате поне 3 междинни устройства между крайните работни станции, които да играят роля на периферия и ядро на мрежата, в които IP трафикът да влиза, да се комутира и да излиза от MPLS домейна. Във всички останали случаи ползите (например, спечелено време за обработка на етикети пред обработка на IP хедъри) се губи заради административното донатоварване за вкарване и изкарване на пакета от въпросния домейн.
Има, обаче и други възможности пред технолгоията. Мутиротоколното комутиране на базата на етикетидава възможност (с уговорката, при правилен дизайн) стари ATM и Frame-Relay комутатори да се превърнат в IP машрутизатори, запазвайки частична PNNI подобна функционалност, без да имат PNNI, или Layer3 модул. По презумпция, дори малка сървърна машина, намираща се по възможност в ядрото на мрежата е в състояние да управлява VC таблиците на ATM комутаторите отдалечено, като дори без те да имат скъпите Layer3/PNNI/MPLS модули, могат да придобият пълна Layer3 функционалност на Core машрутизатори. Така се спестява нуждата от ултра скъп (лицензен) и изпълнен с нерешени софтуерни проблеми PNNI или MPLS/L3 модул имплементиран на всеки комутатор, навсякъде в ATM мрежата.
Друго важно приложение на MPLS – в Cisco базирани Layer3 only мрежи. Ако вие сте като някой от вече старите „нови” оператори, сбъркал да направи телекомуникационна мрежа само за една услуга – пренос на Интернет, и имате Cisco оборудване, вероятно можете да го надградите (само софтуерно, или чрез частична подмяна) да поддържа MPLS, и така да предложите, макар и с не висока скалируемост и труден OSS и management допълнителни услуги като Layer2 VPN-и.
Въвеждането на MPLS в отдалечените връзки на корпоративната мрежа (WAN мрежа) поставя различни възможности. Например, ИТ отделът на организацията може да се превърне в доставчик на мрежови услуги и да осигурява частна мрежа на всяка отделна група. В този случай ще имаме равномерно разпределение на мрежовите ресурси, възможности за развитие и опростяване на операциите. Политиката за сигурност и достъпа до поделени услуги ще бъде централизирана. Така ИТ отделите могат да се превърнат в звена, генериращи доходи.
Прилагайки MPLS и концепцията за йерархична структура на VPN мрежите – Sub-VPN, в областта на WAN мрежите е възможно да интегрирате филиали на организацията, които са отдалечени от централния офис. Без да влагате огромни средства, да консолидирате изчислителния център (Data Center), като приложите съвременните технологии за резервиране на данните и клъстериране. В рамките на локалната мрежа (LAN) да постигнете виртуално разделяне и сегментиране според предназначението на различните отдели. За целта прилагате корпоративна политика за сигурност на информацията, защита от вируси и т.н.
7.Какви са резултатите от имплементацията на този протокол – статистики, графики и пр.?
За да онагледя теорията, която изложих дотук, съм подготвил спедната топология:
</img>
Легенда: CE – customer edge – клиентско устройство, на което се посреща трафик от доставчика
PE – provider edge – устройство на доставчика, на което той осигурява услуга на клиента / граница на MPLS домейна
P/PC – provider/provider core – устройства от ядрото на мрежата на доставчика на услугата
VPN A/B – Различни клиенти А и Б, които позлват стандартна MPLS L3 VPN услуга, като точките им се намират на различни места спрямо мрежата на доставчика, така че е необходимо трафикът им да мине през ядрото на мрежата.
Топологията представлява мрежа на ISP (Интернет доставчик на услуги), като устройствата в „облака“ са ATM / IP суичове с MPLS модули. Това представлява и ядрото на мрежата – там, където тя получава всички описани преимущества от употребата на мултипротоколно комутиране на базата на етикети.
За да бъда максимално близо до обективността, съм подготвил поредица тестове, които имат за цел да проверят поведението на мрежата при различни натоварвания, и от различни видове трафик – NAT, VPN, IP телефония, TCP и UDP сесии.
Заради ограничения бюджет на курсовата работа, част от оборудването ще бъде емулирано софтуерно, т. е. няма да се използват хардуерни машрутизатори. Тук е мястото да обясня логиката на местата, в които маршрутизаторите са емулирани и местата, в които се използват хардуерни платформи, както и защо смятам, че тази замяна няма да има съществено отражение върху резултатите.
В частта от мрежата, известна като ядро ще ползвам емулацията на оборудване, защото по своята същност MPLS е софтуерно решение, за което евентуално се използва хардуерно ускорение. От друга страна, IP маршрутизацията отдавна е изгубила своя софтуерен характер и впоследните 20 години се търсят всякакви възможности именно за хардуерна акселерация на процеса на маршрутизиране и прехвърляне на трафика между портовете. От друга страна, хардуерното ускорение е приоритетно в нашата топология в края на мрежата – там, където следва да се достави услугата, а не в сърцевината на мрежата. Това е така, защото в нашето ядро не се агрегират големи трафични потоци (затова съм избрал и капацитети от порядъка на 1 Мбит/с) и хардуерната акселерация не е жизненоважна. Затова provider edge частта ще бъде реализирана с хардуерни Cisco 1841 / 2811 платформи, докато ядорото ще бъде емулирано с помощта на dynamips, инсталиран върху Ubuntu Linux и използващ оригиналния софтуер за Cisco 7200 series (по същество, софтуерен маршрутизтор, предназначен за осигуряването на най-широкия спектър услуги, предлаган от този доставчик на оборудване).
Върху други Ubuntu Linux сървъри, поставени в крайните (клиентски) точки на мрежата, а така също и един директно закачен към ядрото, е поставен софтуер smokeping за наблюдение на времезакъсненията, отклонението, загубите (round trip time, standard deviation / jitter, packet loss).
Linux приложенията, които ще използваме за генериране на синтетичен симетричен и несиметричен трафик са:
-MGEN (UDP трафик, симтеричен, поддържа multicast, използван е за генерирането на IP телефонен трафик между крайните станции)
-LTG – Linux traffic generator (UDP и TCP трафик)
-FTP трансфери – щеизползвам стандартен FTP трансфер, уникаст, с една и няколко едновременни сесии
-Torrent трафик – най-нископриоритетен (bulk) трафик, който се осъществява от много точки към много точки във VPN A (multicast-to-multicast p2p)
Следват и резултатите от проведените тестове.
На първата фигура вляво виждаме времезакъсненията при TCP/IP трафик между две различни точки от VPN A. Тези времезакъснения са засечени между входящия (ingress) И изходящия (egress) порт на маршрутизатор от сърцевината на мрежата. Вдясно се забелязва и разликата при маршрутизация посредством мултипротоколно комутиране на базата на етикети. Разлика от порядъка на ~15 микросекунди е налице. Маршрутизиращата таблица на рутерите съдържат около 50 реда общо , което обуславя тази толкова минимална разлика.
</img>
На следващата диаграма ще можем да видим разликата в много по-голяма степен. Тук измерваме RTT между две поериферни точки, които се намират вътре във VPN A.Вляво имаме изключен MPLS на Р1 и Р2, което по същество означава, че технологията не работи в цялата топология. Отдясно се вижда и резултатът след активирането на протокола за договаряне на етикети и успешното „тръгване“ на MPLS. Разликата е значителна, като това се обуславя от разнообразния трафик, пуснат между точките. Тъкмо там е и силата на MPLS.
</img>
Следващата картинка показва приоритизация на трафиците в чешкия телеком. За съжаление, въпреки наличието на чудесни програми за генериране на трафик, най-ясна картина можем да придобием от мрежа, по която тече жив трафик. Дадени са, в сравнителна диаграма, ъплоуд и даунлоуд скоростите при използването на три различни приоритета. Клиентът е ограничен на 250 kbps по отношение на свалянето на информация от Интернет и е ограничен на 100 kbps в другата посока. Забележителен е начина, по който се изпълват трафиците с разнородния трафик. Подобна картина не може да се наблюдава при стандартен Етернет.
</img>
8.Заключение
MPLS, първоначално използвана като инструмент за формиране на трафика в операторските мрежи, отдавна започна да се прилага и на ниво достъп. Все повече доставчици предоставят с нейна помощ услуги за достъп: виртуални частни мрежи както на канално, така и на мрежово ниво с качество на услугата или без него. Кевин Мичел, експерт по операторски услуги и гласови технологии в Networks Research, обяснява: “При превода на традиционни АТМ и Frame Relay мрежи към MPLS с формиране на клетъчна мрежа MPLS VPN с хетерогенни крайни точки, ключов фактор е запазване функциите управление, администриране и обслужване на АТМ (Operations, Administrations & Maintenance, ОА&М) и предлагане на цялостни услуги. Това се постига чрез взаимодействие на MPLS и АТМ на ниво управление и при сигнализацията. Над това работят всички производители на комутатори и маршрутизатори, макар че стандартизацията досега не е осъществена. Освен това много важно значение придобива ефективното мащабиране и разпределяне на виртуалните канали (Virtual Circuit, VC) в рамките на маркирания комутационен маршрут (Label-Switched Path, LSP) MPLS. По този начин качеството на услугите може да се пренесе от методите на АТМ към света на IP VPN.”
Все пак, колкото и добра технология да е MPLS, необходимо е винаги да преценяваме възможностите и ограниченията, поставени от технологията. Необходимо е да знаем, до каква степен възможностите й ще са ни от полза, и доколко можем да си позволим разходите, свързани с имплементацията. Наистина ли няколкото мили- (или микро?) секунди разлика са от подобно съществено значение за нас? Наистина, зависи от случая.
9.Използвана литература:
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n MTEL и странната услуга, която предлагат под егидата на 3G мобилен Интернет - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nMTEL и странната услуга, която предлагат под егидата на 3G мобилен Интернет | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
MTEL и странната услуга, която предлагат под егидата на 3G мобилен Интернет
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nСтранни работи констатирам, докато разучавам реализацията на Мтел на мобилен Интернет. Първо, използват частни адреси в ядрото на мрежата си - нещо, което не се практикува широко от доста време.
1 192.168.100.254 (192.168.100.254) 0.705 ms 1.295 ms 1.794 ms 2 10.161.0.1 (10.161.0.1) 638.847 ms 638.819 ms 639.612 ms 3 10.113.6.6 (10.113.6.6) 668.344 ms 678.316 ms 708.299 ms
От друга страна, използват и reverse PAT, защото от известно време външното ми IP е 213.226.53.254. Това, очевидно, е адресът на техния външен гейт - с орязано ICMP. И в крайна сметка, невероятната (и много широко прокламирана) услуга става всъщност само за web и евентуално скайпване (само чат, защото времезакъсненията за 3 хопа са в рамките на 200 милисекунди, с 20-секунден Jitter).
--- data.bg ping statistics --- 22 packets transmitted, 21 received, 4% packet loss, time 21022ms rtt min/avg/max/mdev = 195.003/211.514/241.667/11.281 ms Последното, което просто ме втрещи, е, че трафикът за 3G мрежата е с най-нисък приоритет :(
Честито, драги сънародници, имаме си наш личен AT&T.
О, с една особеност, която пропуснах да спомена - целия трафик минава през proxy, което е малко рестриктивно (но не много, за да не се вдига излишен шум). Та, почерпете се и със задоволителна доза privacy.
\n
Comments
\n
\n
\n
pstefanov
\n
\nМитак,
Аз не виждам никакъв проблем в това да ползват частни адреси в core-a си, защото реално МТел не биха искали някой да не може да достъпва или прави DoS атаки на рутерите им от Интернет. Ако те притеснява това с трейса, можеха наистина да конфигнат по 1 публично IP на някой loopback и да сорсват от там ICMP unreachables, но реално пак няма никаква изгода от това :)
Павел
\n
\n
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Няколко думи за ACTA - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nНяколко думи за ACTA | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Няколко думи за ACTA
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n\"Барабар Петко с мъжете\", също (печално) известна и като \"Yes, man\"-външната-ни-политика достигна нови висоти, след акто подписахме ACTA - международно SOPA/PIPA-style споразумение, без ясно формулирани престъпления и наказания, а само мътни и подлежащи на интерпретация текстове, целящи богатите да станат по-богати, бедните - по-бедни и общо взето и малкото останало гражданствено у нас да бъде следено, цензурирано и всякак манипулирано. За капак, основното правило на демократичните общества, че сме невинни до доказване на противното се инвалидизира по смисъла на това споразумение.
Интересно, след като всички псевдо-демократични общества правообразуват на основата на конституция, а в конституцията ясно е записано, че сме по подразбиране невинни, как така могат да бъдат подписвани и ратифицирани такъв тип договори? Вероятно аз съм малък и не ги разбирам нещата, а лица със спорно висше образование и спорни познания като Явор Колев, ръководител на отдел \"Компютърни престъпления\" в НСБОП са по-наясно.
Въпрос с повишена трудност: ако facebook притежава всичко, което кача там, а аз кача пиратско съдържание, ще отиде ли Mark Zuckerberg в затвора, или законите са закони само за \"ония, по-зелените\"?
Още един въпрос, малко философски и по-скоро риторичен: ако правителствата служат на обществата, и след като обществата не искат ACTA / PIPA / SOPA, как така все пак ги прокарват?
Честит капитализъм на всички, вече официално сме корпоративни роби. За финал, няколко снимки с текст за допълнителен размисъл (за онези от Вас, които не са заети да си форматират дисковете):
И тук малко за една посредствена, но с претенции, БГ дива, която, подобно на културният ни министър Вежди Рашидов не заимства, а краде: Позиция Друга позиция
Поздрави от Щастливеца, и със здраве!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Сняг на преспи - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nСняг на преспи | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Сняг на преспи
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
За поредна година снегът изненада всички ни, от кметицата през компаниите за почистване до средностатистическите автомобилни потребители, които с много фантазия можем да наричаме \"шофьори\". И докато Интернета спираше, токът прекъсваше, а колите закъсваха в центъра на столица на страна от ЕС, си зададох адекватния въпрос - за какво плащам данъци? Пак добре, ще си кажете вие, поне не сме като тия клетници, за които някой е виновен пряко, но никой не си признава. 8 човешки жертви, и няма наказан? Само за справка - в Япония министърът на транспорта си подава оставката, ако влаковете имат сумарно месечно закъснение от една минута, или ако е твърде горд. Ние пък се хвалим взаимно колко престъпно небрежни сме, а после и подаръци правим. 1 000 000 лева ли струват 8 живота? Как не им писна на стадото овце от ежедневната гавра?
Хайде със здраве, Щастливеца.
ПС. Епитафия на обществото е концентрирането на цялата изпълнителна власт в ръцете на единствена партия с подчертано полицейски произход - и явно неоспорим белег на познаването в детайл на тънкостите на демокрацията. Благодаря Ви, че Ви има, другари!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n За селтаците в града - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nЗа селтаците в града | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
За селтаците в града
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
Уважаеми столичани, Писна ми от тоталната Ви не-сложност и не-острота, моля забележете как се прави. Предлагам и видео как не се прави.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Как се чувствам - с картинка - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nКак се чувствам - с картинка | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Как се чувствам - с картинка
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Keep calm & carry on (aka. deus ex machina) - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nKeep calm & carry on (aka. deus ex machina) | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Keep Calm & Carry on (Aka. Deus Ex Machina)
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
Glorious bad language!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...и тогава... - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…и тогава… | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...и тогава...
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n...лежейки в необхватността на звездното небе...
...погледни себе си и обмисли терзанията си...
...и гледай напред, само напред...
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Сърдечен ритъм - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nСърдечен ритъм | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Сърдечен ритъм
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nВ гимназията за първи път имах добра учителка по музика (всъщност, такава, от която да науча нещо).
Тя имаше навика да нарича човешкото тяло \"първият музикален инструмент\", защото в него има източник на равномерен ритъм - сърцето.
По-късно, в епохите на Ренесанс, Просвещение и Класицизъм, в епохите на голям научен прогрес, единственият \"сигурен\" часовник е бил пулсът на слепец.
Стигаме и до днес, когато, жадуващи да удължим живота си още и още, сме склонни на всичко. Дори да разменим основният белег на идентичността си с машина. Гледам кличпчето и се чудя струва ли си да платим цената:
Остава само утехата, че класическата музика е най-приятна в пълна тишина - външна и вътрешна. И че смъртта ще дойде с трясък, а не когато ми свърши батерията.
\nПопаднах на интересна статия за това кой уби мъжките списания, и куп спомени нахлуха в изтерзаното ми съзнание.
За начало най-ранният - на около 8 дълбоко в статива с вестници намирам някакво черно списание с енигматичното заглавие \"Клуб М\" - остатъкът от разказа принаделжи на друга рубрика. Но въпреки буйната ми глава, в списанието нямаше порнография, имаше малко еротика и много статии за хобита, интереси, съвети за хармоничен живот и пр. Общо взето беше като журнал за мъже с малко еротика. Вдясно: изрових снимка на списанието оттогава. Онези от вас, които не се страхуват, могат да разгледат и по какво са въздишали мъжете през 1992 (spoiler alert: съдържа Лили Иванова). Ако не сте рискували изгаряне на роговиците, има две снимки, Лили по жартиери и Лили във ваната. Не се вижда нищо освен мaлко деколте.
После - в реда, в който си ги спомням - пуснаха \"Спасители на плажа\" (към 1998-2000), след което нищо не беше същото. През 2002 излезе и първият български Плейбой - отново беше с Лили Иванова, но доста по-гола (и +10 от годините). Нивото на статиите беше поносимо за кандидат-гимназист. Нямаше много авторски статии, а преводните бяха доста банални, сякаш превеодачът не е знаел достатъчно английски за нещо сериозно. Тогава за първи път беше въведен стила на \"големия батко\", който те съветва кога какво да правиш. Изненадващо за мен, зрели мъже пишеха на читателската рубрика - и повече за да се изфукат, отколкото да потърсят съвет. Кутията на Пандора беше отворена.
През 2005 \"Клуб М\" (вдясно) вече трябваше да се конкурира с Плейбой и Максим, които се състезаваха да показват все повече женска анатомия. Постепенно \"читателският колектив\" оформи няколко различни секции, в които легендарната не-сложност и не-острота на средностатистическия българин-жертва на прехода (защото ние винаги сме жертви някому) лъщеше от почти всяка страница. Език, подобаващ на футболен коментатор от редактора още в началото, последван от интервюта взимани от момчета на автомивка, голотии, преводна статия, интервю с някой откачалник отново на улицата, още голотии, рубриката с кореспонденция, в която всеки втори селски бек искаше да блесне пред приятелите си колко може да изпростее, а за десерт и авторска статия като че списвана от малолетен изнасилвач - не само заради езика, но и темите. Тогава не ми попадаше \"Клуб М\", но той още държеше относително ниво, предвид конкуренцията.
През февруари 2007 излезе първото списание с моя съученичка (у-хуу!) и, Господи, колко новини: за първи път купувах Плейбой (четях предимно Максим), за първи път списание на бензиностанция (малко е неизискано), за първи път \"мъжко\" списание пред баща ми, за първи път виждах познат в пресата (е, това е жалко, но някои се впечатляваме от малко) и - за първи път виждах срамни устни на гланцирана снимка. Да, да, срамни устни. Лорита беше захвърлила не само задръжките, но и всичките си дрехи, че беше и позволила откровено мръснишки снимки.
Освен многото \"първи\" имаше и едно \"последно\" - последният купен от мен брой на такъв тип литература. Вече започваха да заемат твърде много място в малкото ми бюро, а и си мислех, че съзрявам. Сега мисля, че е защото простотията ми идваше много - аз съм слабохарактерен и с консвервативно-патриархално възпитание. С две думи - харесвам своите простотии, но не и чуждите. Особено чувствителен съм на тема \"лош вкус\" а гениталиите на поп-фолк изпълнителки и пластмасовите им цици са си тъкмо това. Много девойки станаха известни покрай циците си, но вкусът им (вдясно) си остана катастрофален. За съжаление и символът на ранното ми възмъжаване реши да задоволява посредствената си публика с мухлясал хляб и първобитни зрелища.
Поуките: първо, нечетенето на книги води до изпростяване, второ, колкото по-малко внимание отделяте на себе си (хобита, интереси, самоусъвършенстване) толкова повече рискувате общата първичност да надделее, трето - индивидуалнсотта и интимното ни са стряскащо намалели. Липсата на тайни може да има две апокалитпични еволюции - да \"намерим себе си\" в разни сексуални извращения - или докрай да изгубим самостоятелнсотта си в стил \"1984\". С разрастването на всевиждащите и всезнаещи корпорации и с все по-притеснително агресивната голотия наоколо, може да сме близо до лош хибрид...
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n нова функционалност ^.^ - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nнова функционалност ^.^ | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
нова функционалност ^.^
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
Добавено е поле за коментари с фейсбук идентификатор отдолу, както и карта на пътешествия през '12 вдясно.
grooveshark-а вдясно е доста по-прибран вече, скоро ще му добавя и рандом генератор за да не въри една и съща песен (изчервих се_почти).
Време е всички Интернет грешници да бъдат разобличени!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n Не се оплаквайте от журналистиката у нас - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \nНе се оплаквайте от журналистиката у нас | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
Не се оплаквайте от журналистиката у нас
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
Явно в световен мащаб журналистите искат да стъпят на най-ниското обществено стъпало - малко под юристите и на нивото на \"Човешки ресурси\". Да живеят длъжностите в полза на обществото, йей :)
На пьрви април (без майтап) тичахме организирано под патронажа на индийския дуоховен водач Шри Чинмой. Повече за него в Уикипедия.
първи маратон за сезона, а за мен беше първи и по принцип :) Планът на бягането беше да направя половината дистанция (21.1 км) и, при повече късмет и достатъчна предварителна подготовка - да довърша и втората половина.
ставането в 5 часа се оказа много по-леко от очакваното, дори ми остана време за малко йога и разтягане преди тръгването за Пловдив. Пътуването с Крум беше толкова лежерно, че дори не се загубихме :)
отличната организация направи впечатление, като срещу входна такса от 10 лева бяха осигурени подкрепителни напитки, банани и шоколад по трасето, както и вегетартиански обяд накрая. Имаше и внушително количество полиция по цялото трасе.
бягането протече спокойно, в сравнително бавно темпо. Тичах с Асен Тасков, легендарен мой колега. Около петия километър се оказа, че тичаме с темпо от 5'10\" , което е твърде високо за моментната ни форма, затова решихме да намалим до 5'30\"-6'00\". Дружките, с които тренирам обичайно, постепенно се откъснаха и до края бяха натрупали внушителна преднина от 20'. Около 12-13 км бягането стана небрежно, като основното натоварване падна върху краката. Не след дълго получих крампа в долната част на десния прасец и на дясното ахилесово сухожилие :/ В крайна сметка това не се оказа решаващо, като в последната обиколка (4700 метра) успях да вдигна темпото отново до 5:00 за километър и впрекрасно настроение (снимката) финиширах с време от 2 00' 00\". Можеше да продължа, но маратонците стартираха на различно място и времето ми нямаше да бъде отчетено.
aftermath никога, ама съвсем никога вече няма да тичам с Converse. Стават само за \"изглеждане добре\". Беше страхотно преживяване, което завърши с още по-страхотна вечеря в София.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за звездното небе - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за звездното небе | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за звездното небе
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n...над Намибия, Южна Африка. Изгледът е от Южното полукълбо (забележете пътя на Слънцето), и някои от съзвездията не се виждат от нашите ширини.
Използвайте цял екран и най-високата разделителна способност, която поддържа компютърът ви, за най-добър ефект.
13 минути приятност с отбелязано всичко по-забележително: Магелановите облаци, Орион, Млечният път, дори Алфа Кентавър.
Напоследък дори няма нужда да си купува телескоп човек :)
PS. Обещавам да направя подобно филмче от Рила веднага щом си намеря подходящ апарат.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Лакатник - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Лакатник | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за Лакатник
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nНеделя , 18:40. Къпя се. Нормално, все пак е неделя, а патриархалните традиции са, за да се спазват. Необичайното е, че пулсът ми е по-близо до 150 от всякога, бързам за театър. И цял ден бързах...
Всичко започна в 6:59 сутринта, когато, събуждайки се, с ужас установих петнайсетте ми оставащи минути до срещата с Младежкия Клуб по Пешеходен и Велотуризъм, петнайсет минути до началото на разходката във вечната неизвестност на Врачанския Балкан и Понор планина. Петнайсет минути шок и ужас за всички хора, покрай които минах (и особено за един таксиметров шофьор, който имаше нещастието да сбърка гарата с автогара Север).
И ето, 7:16 e, а аз съм на опашката за билети на Централна гара. Не помня много пътя, но си спомням няколко тунела, миризмата във вагона, онова харизматично (и силно приспивно) ту-туф-ту-туф - все познати белези на пътуването с влак у нас. Естествено, спомням си и \"Уау!\", когато се събудих, попаднал в страната на гигантите: заобиколен от скали и пропасти отвъд хоризонта. Спейки бях попаднал в роман на Суифт или просто природата се надсмиваше над опитите ни да я покорим. Или ентропията във Вселената беше решила така, кой знае. Само няколко минути и влаковата ни одисея отстъпи място на пешеходната.
Лакатнишката гара всъщност не се намира в града, но пък маркировката за нашия преход започва тъкмо там. Няколко минути по-напред по пътеката, картини, трудни за описване се откриват пред погледа на неподозиращия скиталец:
И отново, гледайки надолу, чувството на безпомощност пред природата се завръща. Красотата е второстепенна.
Между Лакатник и Бов се намират селата със старобългарски имена Заноге, Зимевица и Заселе. Легендата разказва, че Бов всъщност е кръстен на френския рицар Сен дьо Бьоф, който, пленен от воините на цар Калоян, станал негов васал. След смъртта на император Балдуин Фландърски през 1206 г., маркизът получил благоволението на българския владетел да се засели със свои сподвижници в землището на днешното село.
Но до Бов ни оставаше още доста път, а и няколко интересни срещи.
Първата от тях беше с човека вдясно, който се смили над обречените ни души и ни предложи вместо да следваме пътя между селата, да пресечем дерето. Нямаше възвишение или рид, които този смирен и много прям човек да не може да идентифицира. А сладкодумието му - то можеше да бъде съпоставено със сладкодумието на змията, съблазнила Ева със забранения плод. Така и ние, донякъде омаяни от отношението, донякъде жадуващи за приключения, изоставихме асфалта и се спуснахме в неизвестността.
Скоро \"неизвестността\" придоби формата на триметрова река, чието преминаване бе предизвикателство за духа в много по-голяма степен отколкото тялото:
Но и това не ни отказа, напротив, мотивира ни още повече да пийнем по бира в Заселе. Мокри, но щастливи, продължихме пътя си и скоро стигнахме последната спирка преди Вазовата пътека.
Сухи и още по-щастливи (бира бяхме пили!), поехме надолу по Вазовата пътека, по стъпките на дядо Йоцо, по стъпките на българското Възрождение. И водихме разгорещен литературен спор относно достойнствата на Г.Г.Маркес противопоставени на дядо Вазов и необходимостта първият да бъде подробно и задължително изучаван, когато...
Внезапно и сякаш обяснимо безвремието обхвана и мен. Нито изпуснатия влак, нито стопът (който, впрочем беше доста бърз и лек), нито тичането на бегом към къщи можаха да ме извадят от летаргичното удовлетворение да съм видял нещо величествено този ден. \"Memento mori\" са казали древните латини (пък било то и не точно маркиз дьо Бов), но как да забравиш, гледайки това...
PS. Не закъснях за театъра. Постановката беше страхотна и необичайна едновременно. Препоръчвам я.
PPS. Благодаря, Петър Пировски, за снимките и затова, че поне един от нас не беше забравил да вземе фотоапарат.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...защо няма да се оправим - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…защо няма да се оправим | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...защо няма да се оправим
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nПростотията в обществото ни достига, явно, ново, но добре познато измерение: агресивно насаждане.
Днес на обяд една кака спря като прабаба на първия неандерталец, на ъгъла на натоварен тротоар, близо до Плиска. Тъй като бях съвсем близо и наблюдавах дългия й и изпълнен с мъка заход, реших да я попитам дали е наясно с нарушенията, които прави (на всичкото отгоре влезе срещу знак за еднопосочно движение). Отговори ми нейната спътница, за начало, с \"Ние сме за малко, до магазина\". След това и самата пишман шофьорка реши да се направи на особено остроумна с репликата \"Знам, че съм в нарушение, и какво, ще ни глобите ли?\".
Боли ме за няколко аспекта от историята, разиграла се за секунди.
Първо, простотията продължава да се насажда агресивно. Не само, че някакви осиновени от столицата селяндури си позволяват да си прокарват номерата, но и го правят по абсурдно нагъл и безпардонен начин. Подобен разговор имах преди две седмици, когато бях уведомен, че се спира на тротоара, защото \"на улицата колите ги вдигат\".
Второ, горките ми сънародници не се научиха - и изглежда няма да се научат скоро - че правилата са, за да бъдат спазвани. Те не са приумица, нито се търси някой баш бабаит, за когото да не важат. Да си 25-30 годишна патка и да си със самочувствието, че може и така, ми се струва несериозно пет години след като де юре сме част от Европейския съюз. \"Де юре\", защото има много попарка да изядем, докато настигнем манталитета на европейските ни събратя.
Говорейки за настигане - ние сме далеч от гражданско общество. В една развита социално страна, подобно поведение не би се толерирало. Никой не би допуснал не само нарушението, но и наглото поведение след това. Не разбирам, в каменната ера ли живеем, та трябва да си показваме кой е по-перде от другите? Защо не се стремим да бъдем по-добри хора, а не по-трътлести задници?
Накрая, нека напомня и за предишно мое възмущение. Какъв пример даваме на наследниците си? На какво ги учим? Някой дава ли си сметка, че с поп-фолк и образи като Българския транспортер сме обречени като нация?
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за маркетинг моделите - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за маркетинг моделите | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за маркетинг моделите
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nКато прохождащ маркетинг анализатор съм оторизиран да ви просветля в методите на изследване на пазарите.
Започваме с генерирането на числа. Основата на този метод е, че изхождаме от 1-2 числа, които приемаме, че знаем и че са достоверни. След прости операции като деление, закръгляне и събиране добавяме 2-3 други числа. Сега вече можем да започнем магията, наречена регресия, като от досегашните 4-5 генерираме произволен брой \"предвиждания\", които наричаме \"проекции\". За да сме сигурни (е, относително сигурни), че ще уцелим поне няколко, прилагаме различни регресии - линейна (консервативна), експоненциална (оптимистична) или мултирегресия (пълна ентропия).
Следващ любим подход е триангулацията на числа. Да кажем, имате числата А и В. Сега можете спокойно да имате всички числа, които пожелаете, защото сте ги \"триангулирали\". \"Глупак, за триангулация ти трябват три числа\" - ще си помислите Вие. Аз пък ще Ви кажа, че сменяме темата (а с повече думи: че нищо не разбирате). Няколко уточнения към подхода: А и В не трябва да имат нещо общо помежду си. Например, А спокойно може да е рождената Ви дата. В пък може да е средният успех на сина Ви, откъдето да изчислите броя пингвини на Северния полюс (0). С изненада установявате, че сте прави.
Стигаме и до любимия ми метод, guesstimate. Добавих референция към Wikipedia, за да не мислите, че говоря празни приказки. Защо е имало голяма депресия? Guesstimate. Защо космологията е в задънена улица в последните години? Guesstimate. Колко ядрени отпадъци произвежда централа от 1 Гигават? Около 60 тона.
Честито, вече разбирате от моделиране на пазарите.
Няколко прогнози по-късно вече сте маркетинг експерт с дългогодишен опит и успешни проекти зад гърба си. Имате усет и колегите Ви Ви търсят заради експертната Ви оценка. Тя може да варира от цената на магданоза в Мианмар (0) до времето през уикенда (слънчево). Думите Ви имат стойността на закон. През някой уикенди се случва дори времето да сбърка (може да е пропуснало вашата прогноза?!).
Следващият път, когато се чудите защо сме в криза, знайте, че някой някъде е правил модел.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Сингапур - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Сингапур | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за Сингапур
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n Преди седмица посетих за 6 дни Далечния Изток - по-точно страната, определяна като \"Азия за начинаещи\" - Сингапур. Причините за това определение са разнообразни и са основно свързани с влиянието на Запада върху развитието на острова. Сингапур е създаден като британски търговски център през колониалната епоха, през 1819 година. За по-малко от 200 години се превръща в \"икономически тигър\", по подобие на Хонг Конг и, благодарение на успешната си фискална политика (7% данък услуги и стоки), привлича всички най-богати хора в региона (17% от петмилионното население са милионери, но само 3.8 милиона са сингапурски граждани).
И докато всички вкъщи се опитват да ни убедят, че парите не са всичко (а доскоро и че \"бедността не е порок\"), в Сингапур са спрели да живеят в отрицание.
Трудно е да устоиш на мащабите на това място. Най-голямото виенско колело в света, най-високият басейн (137-метров, на 55-ия етаж на хотел Marina Bay (трите кули в средата на снимката горе), третото най-натоварено пристанище в света изобщо не са нещо очаквано за страна, простираща се едва на 700 кв. км с екваториален климат (едва 500 километра я делят от Екватора, със средна годишна температура 28 градуса и средна влажност на въздуха 80%). Никаква подготовка и никоя европейска страна не може да се доближи до титаничността на Сингапур.
Инфрастуртурата
По-тесните улици в града са трилентови в едната посока, с допълнително разширение за автобусните спирки. Както може да се очаква от британски доминион, успоредните улици са кът, което прави ориентацията неудобна за чужденци.
Транспортът
Метрото (снимката вляво) опасва целия остров, като дори през нощта влаковете пристигат на 2-3 минути. Официално метрото работи до полунощ, но пътувах с него и в 2 сутринта. Поради неблагоприятните условия (жегата и влагата) всяка станция представлява голям търговски център, който предлага всичко необходимо за ежедневието. Така спокойно може да не ви се налага да сте далеч от климатик за повече от 15 минути дневно. Такситата са алтернативният начин за пътуване, като цените са еквивалентни на българските, макар качеството да е доста по-различно. Никой местен не ми се оплака от това, че \"не са народ\", нито се опита да хитрува - 10 пътувания между хотела и работното ми място се разминаха ценово с най-много 5%.
Правилата
Говорейки за хитруване, няма как да не спомена за правилата в Сингапур. Всичко започва още в самолета нататък, където всеки пътник получава брошура, информираща, че неуспешните опити за трафик на наркотици се наказват със смърт, като съдебната система е внушително ефективна - в някои случай присъдата е изпълнена в рамките на 48 часа. Друг решен проблем е чистотата на острова. Преди години дъвките са били изхвърляни навсякъде - и в резултат вече са незаконни. Забраната се отнася и за чужденците, а нарушаването й струва 500 сингапурски долара (около 600 лева). Никой не се осмелява да наруши реда, защото местните имат усещането, че правилата са в техен интерес - и упражняват самоконтрол, какъвто не съм срещал дори в Германия. Тук има едно изключение: хазартът, бич за повечето източни общества, забранен официално в Китай, Хонг Конг и Тайван, тук процъфтява. Хотел Marina Bay, за който стана въпрос малко по-рано, разполага с огромно и препълнено казино, което има оборот, съизмерим с една пета от оборота на Лас Вегас.
За беда, седмица не е достатъчна да бъде разгледано толкова различно място. Храната определено е сред нещата, които пропуснах да изпитам подробно - и заради които си заслужава да се отидеш отново на другия край на света. Дано е скоро :)
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за пиратството (отново и отново) - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за пиратството (отново и отново) | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Да падаш на нивото на посредствени корумпирани медии като bTV, способни да изкривяват истината в името на силните на деня и на собствения си рейтинг ме кара да те съжалявам. Ако \"творчеството\" ти беше от някаква стойност, щях да си купя произведенията ти. Както съм направил с Queen, Beatles, доста от класиците като Моцарт и Бах. Логично, не си представям някои от тях да е прегладнял до степен да рови в чужди хладилници. Да наричаш нискобюджетни екшъни \"творчество\" е обида по-скоро към самия теб. Естествено, в случай, че нямаш предвид клиповете на чалагаджийки, в които участваш (според Wikipedia това са Глория - \"Крепост\" (2003), Мария - \"Не ме обичай\" (2008), Мария - \"Ти позна ли ме\" (2011)).
А едно време те харесвах в \"Секс, наркотици и рокенрол\", жалко.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за гората - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за гората | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за гората
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n Протести, протести... Изписаха се и се изговориха тонове празни приказки за лобисткия проектозакон - чак ушите ми кървят.
Първата глупост беше, че разни неграмотници нарекоха закона \"лобистки\", след което друг илитерат (когото всички групово избрахме да ни ръководи, впрочем) пое микрофона и каза, разбира се, този закон е популистки в името на по-добри условия за зимни спортове. Да изходим от дефиницията на \"лобистки\" - отнасящ се до интересите на група хора, влияещи на правителствено решение за собствена облага. Добро утро, в кой век живеете? От поне век цялото законодателство в света е подчинено на интересите на една или друга група хора, а т.нар. \"лобизъм\" си е професия в САЩ. Омръзна ми случайни образи без идея от геополитика да се бият по гърдите колко много разбират и да се замерват с чуждици в ефир, приемайки, че по този начин тезата им става автоматично вярна и придобива едва ли не международна валидност. Риторичен въпрос: къде спахте, докато Хилари Клинтън посещаваше България, за да прокара закони против пиратството под генералното спонсорство на Sony?
Втората глупост е, че вече в България се организират платени контрапротести - жалък и посредствен факт за всяка уважаваща себе си демокрация. Години наред \"политическият ни елит\" плащаше на лумпени да съсипват протести с присъствието си, днес явно залогът е по-висок (или \"елитът\" е забогатял и си организира собствени митинги.
Третата глупост бе протестиращите да бъдат наричани еколози. Аз съм дипломиран инженер, не еколог. Това, че отстоявам гражданска позиция по някакъв въпрос не ме прави експерт в нея. Затова, набедени журналисти, бъдете така добри да бъдете ако не обективни, то поне прецизни. Но за журналистиката след малко.
Искаше ми се да остана обективен и да не спекулирам с позициите в конфликт, но няма как да стигна до най-скандалното в ситуацията - тезата, че без този закон няма поминък за определени региони. Епохалността на тази малоумна недомислица е неизмерима. Въпросните региони - Банско и Разлог - са сред най-богатите региони в България, изхранват се основно от туризъм и хората там работят по един сезон годишно. Самите хора са \"чепати\" или както ние, гражданите, го наричаме - невъзпитани и груби - към туристите. Обслужването е под всякаква критика. Базата е на 20-30 години и никой няма интерес да я обнови. Логично, парите не се изливат като водопад, но все пак са достатъчни на местните да не се налага да работят повече от един сезон годишно. Ами след като ви мързи да си обновите базата, кажете, как да ви повярвам, че още щом бъде приет закона ще се втурнете да строите ски-писти на бъдещето? А някой замислил ли се, че не само писти ни липсват за да настигнем Австрия, Швейцария и Франция?
Темата bTV
Има една определена медия с австралийски собственик, която от години се опитва да манипулира общественото мнение в полза на управляващите, независимо кои са те. Журналистическото безсилие стигна до разправии в ефир на две застаряващи моми с техни гости, поканени уж да обсъждат проблема с горите. На въпросните разправии правило номер едно в бранша - обективността - беше потъпкано с персистиращи нарицателни по адрес на протестиращите. Но тотален връх бе отразяването на контрапротестът днес, в който бяха използвани кадри от оригиналния протест: доказателствата тук.
Моля, не се възмущавайте, когато индексът на демокрация у нас бъде изчислен като най-нисък в ЕС и не се чудете защо всички разумни млади хора се изнасят. Защото Вие, драги сънародници, миришете на формалин и тоталитаризъм.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за беззаконието в столицата... - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за беззаконието в столицата… | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Позволявам си да Ви пиша и препращам писмото до медиите с надеждата най-после някой да обърне внимание на един проблем от сериозни пропорции. В събота следобед заключих велосипеда си на площад „Народно събрание“, където не го намерих в неделя вечер, малко над 24 часа по-късно. Нищонеобичайно, както ми казаха в полицията, „велосипеди се крадат постоянно“. Аз все пак намирам нещо болезнено перверзно в цялата ситуация. Кражбата се състои пред инсититуцията, създаваща законите и ръководеща държавата. Дори само този акт показва от една страна хаосът в който обществото ни тъне (което считам за Ваша отговорност), а от друга – до каква степен беззаконието и чувството на неприкосновеност е станало интегрална част от същото това общество. Кражбата на колелета в града е добила такива размери, че никоя компания не желае да ги застрахова – безпрецедентен факт за страна-членка на ЕС. Причините за това са две: високата престъпност и ниския процент разрешени случаи. Имайки предвид, че България е страната в ЕС с най-голям брой полицаи, като логично заключение следва, че някой не си върши работата. Това бе и моето впечатление след тридневна борба с бумащината и бюрокрацията в Първо РПУ-София и Първо СДВР. Давам си ясна сметка, че кражбата на колело е случай с нисък приоритет, но при наличието на десетки камери в района на престъплението ми се струва несериозно отношението на двете институции към случая. Несериозно ми се струва и отношението към откраднат предмет на стойност пет минимални работни заплати! Несериозно е разследващият полицай да закъснява с час и половина за уговорената ни предишния ден среща, да се налага да го издирвам по телефона, след което подробно да ми обяснява как е „невъзможно“ да направи почти нищо за колело, от което в България има внесени под 50 броя - и че ми остава да се надявам то да се намери едва ли не случайно при обиск на „някоя заложна къща“. Камери имало, но те или не работели, или покривали друг периметър. И разбира се постоянното натякване „как може да си оставиш колелото“. Измеренията на последното са няколко, но бих желал да го перефразирам на „как можах да остана в България“. По същество съм млад и способен човек, говорещ свободно три западни езика, завършил Немската гимназия в София и Английската гимназия паралелно като частен ученик. Завършил съм и бакалавър „Компютърни системи и технологии“ към Немския Факулет (ФАГИОПМ) на Техническия университет в столицата. В момента продължавам обучението си, като паралелно работя, а от над две години плащам данъци и осигуровки на максималната осигурителна сума (тоест, не само съм постигнал добро образование, но и добра реализация). Същото, а впрочем и много повече, можех да постигна на запад от Калотина. Но не, аз останах в родината си с надеждата да променя нещо, да работя за развитието на обществото ни. Защото е пределно ясно, че без способни хора и без много, много работа, нямаме шанс. Уверявам Ви, не съм направил тази жертва, за да чувам как „не може“ да се направи нищо за мен, нито да се примирявам с престъпност пред Народното събрание, а още по-малко да се примирявам с нежеланието да се върши работа в полза на обществото. Затова, преди да си събера багажа и окончателно да изоставя колелото си, приятелите си, вярата в промяната и не на последно място - беззаконието и безнаказаността в тази страна, ви пиша – с мъничко надежда нещо да се случи, но и за се убедя, че съм опитал всичко.
С уважение, Димитър Шалварджиев.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за изкуството, проблемите - и връзката между тях - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за изкуството, проблемите - и връзката между тях | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за изкуството, проблемите - и връзката между тях
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nНийл Гейман казва, че каквото и да се случва, хората трябва да се съсредоточат върху нещата, които могат да правят: \"добро\" изкуство:
Искам да можех, наистина. Особено днес.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...oh no, they didn't!... - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…oh no, they didn’t!… | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...oh No, They Didn't!...
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nСветовната доминация на САЩ май ще се окаже малко по-нехуманна, отколкото ни я пробутват. И то от зората си...
Евронюз публикуват разследване на известното Катинско клане (22 000 офицери от полската армия биват убити от Сталин, като до 1990 СССР приписва жестокостта на нацистка Германия). В него става ясно, че САЩ са били съвсем наясно с истината, но са предпочели да си замълчат в името на това \"да не ядосат Сталин\".
Любимата поговорка на Чърчил все пак е \"няма вечни приятели, само вечни интереси\".
Така си е.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...как ще уча, докато съм жив - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…как ще уча, докато съм жив | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...как ще уча, докато съм жив
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nДокато лежерно пийвах бира след дълга и доста досадна седмица, снощи покрай мен се случиха серия \"инциденти\". Без да изпадам в подробности (малко ме е срам :/...), ето поуките:
1. Не се връзвай твърде много на другите, особено когато целенасочено те провокират 2. Никога не падай на тяхното ниво - не се налага, а и не си струва 3. Внимавай, думите са дар и бич Божи. Особено \"пръдня в поле\" си е малко крайно 4. Не говори, когато няма какво хубаво да кажеш 5. Нищо хубаво не се случва след два посред нощ
И понеже \"съжалявам\" е неадекватно за човек на моята възраст, ще пробвам с \"уча се, но бавно\".
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...как духът на колелото удари bTV - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…как духът на колелото удари bTV | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Бих желал да изразя разочарованието си от гостуването ми в предаването Ви през вчерашния ден.
На първо място, подборът на гостите бе, меко казано, неадекватен. Все още се опитвам да разбера присъствието на водач на крайнодясна група в студиото - и защо той би бил компетентен по проблема? Надявам се да ми помогнете с намирането на този отговор. Моля имайте предвид, г-н Боян Расате, по собствените му думи, също не знаеше защо е поканен.
От друга страна, отношението на водещите ме изненада неприятно. От предварителния разговор, както и от писмото, станало повод за моето гостуване, очаквах сериозен диалог по един социален проблем - за причините и, в идеалния случай, коментар какво бихме могли да направим, за да се промени статуквото. Вместо това получих подсмихвания, подмятания по отношение на парадоксалността на историята и отношението на полицията. Съжалявам, не намирам забавното в това да се шири престъпност пред законодателния орган на страната, под носа на всички тези камери, за които вие и аз сме плащали да ни пазят.
В средата на разговора се оказа, че водещите не знаят защо съм там (освен защото имам „подобна история“). Накрая дори разговорът бе рязко прекъсна,т след като започна да става критичен спрямо полицейските органи.
Грешката в сайта Ви, свързана с името ми, е не само непрофесионална, но и проява на лош вкус.
Всичко това създава впечатление на несериозност, което, добавено към репутацията на bTV на пристрастност, поставя под съмнение позицията й на водеща българска медия.
С уважение,
Димитър Шалварджиев.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за картелите - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за картелите | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за картелите
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nОт известно време насам правителството ни \"договаря\" различни промоции ту с магазините, ту с бензиностанциите или вносителите на горива - обикновено за замразяване на цените или сезонни намаления. Поредният такъв пример днес:
ме накара да се замисля, всъщност подобен тип уговорки си имат правно определение: картел. Да, незаконно е, защото подтиска свободния пазар и естественото ценообразуване в резултат на търсенето и предлагането. И да, вярно е, че в 21. век навсякъде по света корпорациите са в явни или скрити картелни споразумения помежду си.
Не разбирам, обаче, българския принос във всичко това: откъде-накъде държавният апарат ще признава, а за капак и стимулира тези практики?
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...три случки, края на 2012 - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…три случки, края на 2012 | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...три случки, края на 2012
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
I.
Софийска улица без движение на автомобили (Графа, пред пощата). Полицейски джип с пуснати стъкла не спира и почти минава през мен, докато пресичам с предимство.
- Господа, не виждате ли знака?
- Да, и к'во?
- За Вас този знак не важи ли?
- Не, за нас не.
- А поне предимството мога ли да си ползвам?
-...
*
* *
II.
Младеж в ранните си двайсет агресивно хвърля боклука си зад автобус 280 и нахълтва вътре, следван от приятелката си.
- Браво на Вас! Може ли да сте толкова невъзпитан и откровено прост?
- Епа мо'е!
Приятелката, засраменa, го дърпа за ръката към предната част на автобуса.
*
* *
III.
Борисова градина, 18:15 часа, мъж в началото на трийсетте е стъпил на метър встрани от пътеката и гледа храстите отблизо.
- Господине, на 50 метра има безплатна обществена тоалетна.
Победител, очаквано, стана Кирил Николов-Дизела. Аз пък закъснях с половин час за старта и врътнах само 1 от 2 обиколки (silly me). Времето ми, както може да се очаква, беше далеч от някакви нормативи: загрях някъде в края на третия километър...
Добри думи за организаторите, особено предвид факта, че е първо събитие за тях. Нещата, които ми харесаха: трасето, компанията и страхотния чай с мляко на финала :) Наздраве, за едно добро начало!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Марковска - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Марковска | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за Марковска
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nУважаема госпожо Марковска,
Пиша Ви след две седмици публично дискредитиране на институциите, обществото и морала на държавата. Две седмици лъжи, в които, изглежда, само Вие останахте да вярвате (обобщение тук). Две седмици, в които успяхте да докажете, че обществото ни допуска корупция, измама, шикалкавене, конфликт на интереси и куп порочни практики, сякаш извадени от най-тежките моменти след 1945. Доказахте също, че \"преходът\", в който моите родители толкова наивно вярваха, практически не се е случил, а през последните 25 години обществото ни се намира в интелектуален вакуум.
Нека се представя - казвам се Димитър Шалварджиев, и това писмо не е анонимно. С него аз Ви информирам, че няма да се примиря с назначението Ви за конституционен съдия и ще направя всичко възможно да загубите позицията си във ВАС. Защото, макар да не Ви избирам директно, заплатата Ви идва от моите данъци и от моя труд. И най-вече, защото е крайно време търпението на всички нас към хора като Вас да бъде изчерпано.
За мен Конституционен съдия е личност, уважаваща законите и Конституцията, и която не се поставя над тях. Човек, който не би имитирал болест, когато не му е удобно да се изправи пред критиците си и пред обществото - неговия работодател. Човек, носител на качества като достойнство, чест и морал, които, изглежда, не съществуват във Вашия речник.
Административен съдия пък е личност, която на първо място познава администрацията и механизмите на управление - който уважава йерархията и не ходи при заместник-министър за изгубената си лична карта и не използва прокуратурата за проследяване на информатори.
Горд човек човек пък е онзи, който веднъж подал оставка не поглежда назад и не търси \"неофициални канали\" да анулира молбата си за напускане.
Никоя от горните категории не откривам у Вас, затова Ви информирам, че ще се боря с примиренческото мислене на всички, допуснали Ви до постовете, които заемате и искате да земате. Ще се боря хора като Вас да не са част от моето и бъдещето на децата ми.
В заключение - можете да пратите прокуратурата, МВР, господин Георгиев (все пак, той си позволява да вдига ръка срещу изпълнителната власт) - но трябва да знаете, че аз няма да се предам. Но никога няма да надделеете над здравия разум и мислещите хора.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за обратите - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за обратите | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за обратите
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nДепресия е, когато загубиш вяра в реда и честността.
Депресия е, да отидеш да протестираш и да си сам.
Депресия е да те хване срам и да се прибереш с подвита опашка.
Депресия е, да срещнеш случайно с президента, усмихнат и ведър в един черен за демокрацията ден.
А обрат е, връщайки се на работа, да разбереш, че си се разминал с един достоен човек, който също като теб негодува срещу безобразията - и прави нещо по въпроса.
Благодаря Ви, господин президент!
PS. Въобще не ме интересува, дали това са задкулисни игрички или политически цирк, важното е, че човекът свърши това, което цялата държавата не успя да направи.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за аклиматизацията - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за аклиматизацията | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за аклиматизацията
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nИ ето ме, след хиляди километри, 45 дни приключения, уморен, но щастлив, че съм си у дома. Без багаж, но с приятели. И с хиляди идеи, впечатления, превъзбуден, въпреки 60 часа без сън.
Излизам от терминала, решавам да се лиша от удоволствието да слушам за \"тая държава\" и вместо такси хващам автобус. Вадя 10 лева, които съм разнасял същите 45 дни барабар с 25-те кила багаж, защото \"добрият турист е подготвеният турист\". Моля за два билета.
Вместо отговор получавам телешки поглед за четвърт секунда. Продължавам да чакам. Шофьорът гледа в далечината пред себе си. Решавам, че не е чул, макар със сигурност да ме видя. \"Два билета, моля\" - казвам, високо и ясно.
И получавам смесица от животински звуци, превеждащи се горе-долу до \"Е-е-е, аре да ми дадеш два лева, а?\".
Не съм негативист, поне се опитвам да не бъда. Определено не смятам (вече), че лошия социален статус на този човек го превръща в неуслужлив неандерталец. Вижте Латинска Америка - хора се избиват по улиците от глад и мизерия, но всички са усмихнати и искат да ти помогнат.
Смятам, че задръстеността на нацията води до ситуация, в която повечето от нас предпочитат да висят пред телевизора в полукоматичен алкохолизъм, да бият жената и да псуват правителството, докато световната конспирация им е виновна за всичко +1.
Пътувайте! Ще видите как хора оцеляват с 2 долара на ден и са щастливи.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...нещо хубаво в събота - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…нещо хубаво в събота | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...нещо хубаво в събота
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nПопаднах на 21 снимки, които показват колко добри можем да бъдем всъщност:
В този дух, сетих се за една история (някои от вас са я чували често):
По време на делото срещу Андерш Брейвик (убил над 70 души в Норвегия в един ден, повечето от които деца) интервюират майка на загинало дете пред съдебната зала. Майката каза, преди да избухне в плач, \"Ако само един човек е способен на толкова много омраза, представяте ли си на колко любов сме способни всички ние, колективно?\".
Хубава събота, и мислете за нещата които наистина имат смисъл :)
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Иракли - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Иракли | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за Иракли
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nНека не забравяме днес да се съберем на протест в интерес на природата - Иракли се застроява от лица със съмнителен морал като Емо Фаса (също известен като Емо Ротманса):
Tова строителство беше обявено за незаконно преди време, но се оказва, че следващото лято ще бъдем изненадани.
Довечера се събираме да кажем какво мислим в 1730 на Попа, в 1830 пред Народното събрание. Повече подробности във Facebook.
Надявам се да се видим довечера!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за протестите 2013 - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за протестите 2013 | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за протестите 2013
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
След като на Иракли хем е законно да се строи, хем не е, хем строежът е спрян, хем не точно, след като на строителите на капитализма в България им се досвидяха 10 девствени плажа, след като Цеко каза, че гори имало достатъчно, след като бяхме вече един сезон заложници на същия този Цеко, след като се чудиха четири дни как да ни замазват очите с псевдо-дейност:
Време е да кажем \"Стига!\". Довечера протестите продължават, по същото време и на същото място. Заповядайте, каузата продължава.
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за вицепремиера - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за вицепремиера | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за вицепремиера
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nDisclaimer: Този пост е инспириран от една художествена измислица. Да кажем, че продължих художествената измислица и аз. Десертът (най-отдолу) и заключението, обаче, са си съвсем реални.
Открай време не харесвам министрите на вътрешните работи, защото са неадекватни, необразовани, тесногръди, свикнали с насилие неандерталци, но този минава доста граници.
\"Това е една нова заплаха за демокрацията, срещу която все още не е измислено ефективно противодействие. Тази заплаха действа като паразит и приема формата на уж демократична проява, докато всъщност руши постиженията на демокрацията. Става въпрос за фейсбук и социалните мрежи, като цяло. Искам да предупредя българите, че така нареченото фейсбук общество води страната към състояние на Анархия.\"
Уважаеми господин вицепремиер,
Подозирам, учейки за учител по физкултура в НСА не е имало достатъчен брой дискусии на тема \"демокрация\":
Основите на демокрацията не са насилие и наложено мнение (полицейщина), а право на гледна точка. Разбирам как зародишите на гражданско общество рушат - но не демокрацията, а пирамидата от партийни и икономически интереси на управляващата върхушка.
Нека Ви напомня, обаче, че Вие сте избран да служите на тази държава, както на слепите за безпардонното Ви двуличие, така и на онези, които искат България да съществува и след Вас (например, под формата на 10 незастроени плажа по Черноморието).
Настоявам да се запознаете с тези и други думи от речника си, които използвате, но чието значение явно не ви е напълно ясно, например НПО и участието им в едно гражданско и демократично общество.
За глупостите, съдържащи се в тези четири абзаца дори не ми се говори. В междуредието, обаче, открих следното:
Съдейки по избирателната активност и резултатите, БСП разполага с 6% от гласовете. Тоест, активно се разчита на ниска активност и на следващите избори. Тоест, колкото повече продължаваме да тънем в изолация и нежелание да се нагърбим с активна гражданска позиция, толкова повече те печелят. Бабите ни, дядовците ни и останалите изперкали социалисти (модерно звучащи комуняги, хем нямащи общо с БКП, хем празнуващи всяка година на Бузлуджа).
БСП явно се готвят за поредна тройка, в която отговорност отново няма да се търси (\"Те бяха, те бяха!\").
Забележете самодоволното изражение на агент Гоце, каква мощ, каква доминация на политическия подиум излъчва тази физиономия! Изражението е сравнимо само с това на съветския руския му събрат и полковник от КГБ - Владимир Путин. Ченгенцата Социалистите явно си приличат. И не само по хобито им да ловуват защитени от Червената книга видове.
Накрая, горките червени кадри са толкова излинели от само 4 години извън властта, че отсега са овесили лигавниците и чакат голямото лапане да започне отново. Но не е виновен който яде баницата, а този, дето го допуска. Тоест ние с вас.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...как всичко е възможно - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…как всичко е възможно | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...как всичко е възможно
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nПрочетох за една 90-килограмова, висока 1'70 волейболистка, преодоляла хормонален дисбаланс - и станала най-добрата посрещачка в едно от най-силните първенства в света. Както и част от разширения национален отбор на олимпийските шампионки и втори в света.
Всичко е възможно, ако го искаш достатъчно. И работиш усилено.
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за малките жестове - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за малките жестове | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за малките жестове
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nДнес в Била пазаруваха майка с току-що проходилото ѝ дете.
Докато избираха хляб, един от служителите, минавайки, спомена, че изложеният е стар, предложи и донесе пресен. Майката, естествено, беше очарована от този жест
Беше малък, банален и лъхащ на битовизъм епизод, но определено такива дреболии те зареждат с приятни емоции и те мотивират да направиш нещо добро :)
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за българските бизнес реалности - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за българските бизнес реалности | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Сагата продължава от години, краткото ѝ резюме е, че има договор между две страни, едната дължи пари, които от 488 дни трупат лихва и сумата е стигнала размера на апартамент в столицата.
Позицията на длъжника, известен пернишки бизнесмен (на български му казват \"големец\"):
\"Павел Дочев ще почака. Делото трябва да мине през три инстанции. Ние имаме парите, а той ги няма. За какво да му ги плащаме сега? Бърза работа нямаме. Нека изчакаме да приключи делото след две-три години и тогава ще видим. Не е вярно, че се трупат лихви. Лихви се трупат само в главата на Павел Дочев. Ние му предложихме споразумение, но той отказа. Тогава ще чака. Няма да му плащаме сега, при положение че можем да го направим по-късно\", каза още собственикът на ЦСКА.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за лоботомията - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за лоботомията | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за лоботомията
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nЛоботомията е форма на инвазивна терапия, неврохирургична процедура, използвана от 1935 до средата '60-те, за лечение на психоза. Един от основните ефекти - особено на трансорбиталната лоботомия - е чувството на спокойствие и примирение у пациентите. Възникването не е случайно, особено с оглед епидемията от психиатрични болести в резултат на Голямата депресия. Поради дългия списък странични ефекти (например, олигофрения) и с развитието на антипсихотичните лекарства, лоботомията постепенно спира да бъде прилагана.
Гледайки как сме я подкарали в последните седмици се чудя каква част от заобикалящото ме стадо се е подложило на процедурата.
Кратък преглед на историята (тази, която си спомням):
В началото БСП (нямаща нищо общо с БКП, освен историята и общите празници, както и сумарното наименование \"партия-столетница\") докара страната последователно до зърнена криза и фалит през 1997.
После, Костов открадна света шест пъти, три от които от себе си.
Дойде ред на царя с оправянето за 800 дни, който водеше със себе си охранител-пожарникар-ченге, Мики Маус и Милен Велчев - тези Крачун и Малчо на икономиката, финансите и всичко останало. Мики и Милен първо разграбиха последното останало държавно - БТК (б.а. вероятно от Костов ще да са го крали, все пак той притежаваше света), после Милен собственоръчно увеличи държавния дълг посредством сенчести сделки с банката, в която е работил. Междувременно Меглена Кунева (без угризения и уговорки) подписа затварянето на няколко реактора на АЕЦ \"Козлодуй\".
И когато след 800 дни българинът се почувства оправен, а в края на царския мандат - оправен два пъти, БСП се завърна като спасител на народа. В главната роля беше първия хамстер на републиката със звучното българско име Сергей Димитриевич Станишев - прекарал точно като предния министър-председател над десет години в чужбина и също с 0 дни работен стаж. В ръководния ремикс беше вкарана и радикална малцинствена партия, разчитаща на етнически дисонанс за съществуването си.
Серж, с помощта на стълба в енергийните далавери Р. Овч. първо изкопа дупка за 2 милиарда лева в Белене, после подписа тайни споразумения за постоянно вдигане на цените на петролните доставки за България, независимо от световните котировки, а накрая завърши с газова криза в последната зима на управлението си. Правителството стана известно и с престъпните замени на държавни имоти (и тях крадяха от Костов, между другото, той продължаваше да е лошия герой в сериала), както и с въвеждането на плоския данък.
Далаверите на управленската тройка бяха толкова много и толкова големи, та на стадото му писна и реши да си назначи пожарникар-охранител-мутра. И този невероятно далновиден ход се оказа - изненада - неадекватен. А далаверките на бившите червени генералчета, ченгенца от ДС и обикновени селски хитреци продължиха с пълна сила.
Стадото се сети, че токът е скъп и поиска кръв: решиха да пожертват единствения министър в последните 10 години с IQ >120 и незаслужил раиран костюм. Нека ви кажа една тайна за стадото - то смята, че \"фискална дисциплина\" е псувня, а мнението му се формира покрай Николета и Валери, Азис, Ванко-1, двете Златки, Иван и Андрей, Слави и всички знайни и незнайни пластмасови девойки все така с едно име.
Междувременно Меглена реши, че държавата е изправена пред енергийна криза, Серж установи, че плоският данък е най-лошото нещо в света след Франкенщайн, а Р. Овч. упорито се натискаше да разшири беленския пясъчник с още 16 милиарда държавни пари.
Желая на цялото стадо, желаещо сега незабавен пуч, незабравими минути в компанията на Серго С., снахата на червен генерал Меглена К., представителя на руски капитали Милен В., театралния режисьор Ахмед Д., ловецът на архари Георги Седефчов Първанов.
Някъде в последните 25 години лоботомията се е увенчала с успех.
П.С. За да не звуча негативно, нека ви споделя моето мнение кога ще се оправим:
1. Когато потърсим сметка на всички гореизброени разбойници. Ако съдът не може да се справи - нека ги линчуваме. 2. Когато започнем да се интересуваме какво се случва, вместо да нехаем и когато започнем да мислим, вместо да се отдаваме на разгул и забрава. 3. Ако 2) и 3) са невъзможни, да си поканим германска или скандинавска администрация.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за петата колона - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за петата колона | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Оставям разсъжденията на вас, но се надявам когато обявят датата на следващите избори да покажем, че хората с много самоличности, много браузъри и достатъчно свободно време (сиреч, свикнали държавата да ги отглежда) нямат място във властта.
Така де, надявам се следващият ни премиер да има работен стаж и да е плащал осигуровки, данъци и пр.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за социализма - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за социализма | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за социализма
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
\"Ако не си социалист на 20, нямаш сърце. Ако си социалист на 30, нямаш глава.\"
Попадна ми една история от американски университет, предметът е икономика, но поуките са общосоциални, за съжаление не мога да цитирам автора, но се надявам да ми прости заимстването:
An economics professor at a local college made a statement that he had never failed a single student before, but had recently failed an entire class. That class had insisted that Obama's socialism worked and that no one would be poor and no one would be rich, a great equalizer.
The professor then said, \"OK, we will have an experiment in this class on Obama's plan\".. All grades will be averaged and everyone will receive the same grade so no one will fail and no one will receive an A.... (substituting grades for dollars - something closer to home and more readily understood by all).
After the first test, the grades were averaged and everyone got a B. The students who studied hard were upset and the students who studied little were happy. As the second test rolled around, the students who studied little had studied even less and the ones who studied hard decided they wanted a free ride too so they studied little.
The second test average was a D! No one was happy. When the 3rd test rolled around, the average was an F.
As the tests proceeded, the scores never increased as bickering, blame and name-calling all resulted in hard feelings and no one would study for the benefit of anyone else.
To their great surprise, ALL FAILED and the professor told them that socialism would also ultimately fail because when the reward is great, the effort to succeed is great, but when government takes all the reward away, no one will try or want to succeed. Could not be any simpler than that. (Please pass this on) These are possibly the 5 best sentences you'll ever read and all applicable to this experiment:
1. You cannot legislate the poor into prosperity by legislating the wealthy out of prosperity.
2. What one person receives without working for, another person must work for without receiving.
3. The government cannot give to anybody anything that the government does not first take from somebody else.
4. You cannot multiply wealth by dividing it!
5. When half of the people get the idea that they do not have to work because the other half is going to take care of them, and when the other half gets the idea that it does no good to work because somebody else is going to get what they work for, that is the beginning of the end of any nation.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за спонтанното самозапалване* - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за спонтанното самозапалване* | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за спонтанното самозапалване*
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nНе разбирам от изкуство, никога не съм разбирал и не очаквам някога да започна. В резултат на задълбоченото ми изучаване на литература в ученическите години знам това-онова за символи, препратки, интертекстуалност. Отделно, както всяка майка, и моята направи всичко възможно да възпита у мен стил и елементарна форма на естетизъм.
Все пак, смятам че всички можем да оценим изкуството, независимо от културния си багаж - просто защото ни докосва по някакъв начин. Като снимката по-долу:
Снимката е на трагично загиналия след - както се опитаха да го изкарат - спонтанно самозапалване Пламен Горанов. Смъртта, всъщност, заема централно място в творбите на Пламен - и по много по-романтичен начин от реалната му, физическа смърт:
И все пак от всички снимки лъха радост от живота, вместо тъга и оптимизъм, а не безизходица (цялата галерия можете да намерите тук). Пламен не ми е приятел, не съм го познавал, а и вероятно не бихме се спогаждали твърде добре, заради моя фундаментален прагматизъм.
Но тези дни чувствам Пламен особено близък, защото му се възхищавам. Той, за разлика от мен, продължаващия да търпи безобразия - заяви непримиримостта си и умря за онова, в което вярваше. Умря за всички нас - да ни напомни, че само овцете търпят безропотно.
За нас - освен да го помним - остава да търпим (или пък не?) ТИМ, Кирил Йорданов, Бойко, Сергей, цялата администрация и всички знайни и незнайни апаратчици на една система, сравнима по разбирания и нрави севернокорейската.
Остава и да се усмихваме - защото промяната е в наши ръце. И ако някой е бил разтърсен от случилото се в последните седмици - то свърши: време е за действия. С усмивка и запретване на ръкави. От нас зависи и да си спомняме личностите на прехода - били те и лоши. Не с омраза, а с непримирение. Ден след ден, към Обетованата земя на по-добрия живот.
ПС. Не съм съвременник на Паисий, дядо Вазов и останалите лица от букварите, затова празненствата на първи ноември досега ми бяха някак чужди. Е, това се промени. За мен Денят на народните будители вече ще е и ден на Пламен.
* Какво ли не се изписа напоследък относно трагичната съдба на Пламен Горанов, но тъй като знам, че след година никой няма да го помни, а и поради разбиранията ми, че този блог играе роля и на дневник, бих желал да споделя възгледите си.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...накъде в Африка: част 1 - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…накъде в Африка: част 1 | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...накъде в Африка: част 1
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nСлед Южна Америка идва ред на Африка, но въпросът остава: накъде?
Отговорът отново дойде от неочаквано място.
През уикенда гледах \"Marley\" (2012, IMDB). Филмът ми хареса, отчасти защото харесвам Боб, отчасти защото слушам реге, отчасти защото показа една от по-малко известните страни на ямаеца: търсенето на африканските му корени.
Прародителите на Марлли са били натирени през тази врата на ганайския бряг:
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за цикъла - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за цикъла | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за цикъла
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nЕдна история в картинки:
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за новото като част от старото - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за новото като част от старото | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за новото като част от старото
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
Нов месец, нов дизайн. Даже не съм го интегрирал докрай.
Няма го вече пътят на заден фон. Липсва ми малко този необятен път...
Но скитането продължава. Скитането никога не свършва, също както търсенето. Просто мацваме една боя отгоре и тичаме напред.
\"so we beat on, boats against the current borne back ceaselessly into the past\" - The Great Gatsby
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за надежда-та - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за надежда-та | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за надежда-та
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n\"Само два дни след като в годишния си доклад за състоянието на човешките права в България Държавният департамент алармира, че състоянието на свободата на медиите е тревожно и има много притеснения за доминацията на медийния пазар от бизнес интереси, най-голямата частна телевизия в България - bTV показа нагледно как това се случва.\" - Капитал
Да, точно така. А сега хип-хип ура за Димитър Цонев, останал в детското ми съзнание като Пъпеша с мустаците - задето постави на карта живуркането си като подлога в нещо-като-медията bTV.
Не харесвах баща му с царските гамбити, не го харесвам и него особено. Но точно сега, в едно превратно време, когато реално се решават следващите 20-30 години от съдбата ни, високо ценя това, което направи - и показа. Кой знае дали изобщо щеше да се разбере \"Ти нормален ли си\" , \"Миткооооо?\".
Нормалността толкова се е преобърнала, че си идва на мястото тези дни.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за палачинките - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за палачинките | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за палачинките
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nВчера беше страхотен ден за размисъл.
Един бивш кръчмарски певец-чалгар тръгна да разтуря държавата в деня й за размисъл преди (надявам се) едни от най-важните избори в последните 25 години. За кръчмаря след малко, нека се върнем няколко години назад и проследим събитията в перспектива.
От 01.01.2008 Серьожа Станишев, в желанието си да намали влиянието на (а по онова бурно на протести време и зависимостта си от) МВР на Румен Петков създаде ДАНС - под прекия контрол на Парламента. Публична тайна беше, че ДАНС обслужваше личните интереси на тогавашния премиер.
В последните седмици се нагледахме и наслушахме на компромати от всички посоки, включително безобразно грозната история с тоалетната в Банкя и укриването от правораздавателната система. Бяха разкрити лагерите в прокуратурата, разделението, сплетните. Всъщност, прокуратурата обслужвала интереси на този или онзи. Шок!
Завесата на тази грозна картинка беше повдигната за да може вотът да бъде разводнен, повече гласове да отидат към партийни паразити като \"Атака\" и РЗС например, издънки на същата партия-столетница, пуснала пипалата си навсякъде в прогнилата ни държавица.
Стигна се до интервюта като това, в което конфликтите на интереси на един журналист (наричан накратко Палачинката) са толкова много, че той може да се нарече само подлога, уред, използван само при крайна нужда. Палачинката, например, не се притеснява да казва как ходи на гости на новоизбран премиер и му прави подаръци. Не се притеснява да разказва как злоупотребява с властта си, нито как собствените му пристрастия (\"Подкрепях го, защото беше добро момче, казва за Борисов Бареков\") са влияели върху работата му.
Та същото това момче на повикване по плажовете на Френската Ривиера се изцепи вчера да прави добрини на народа и с присъщия си просташки маниер да разкрива най-големия заговор след 1989. Съжалявам, Палачинка, за мен ти си по-долна измет от проститутките на Околовръстното. И на тях, и на теб, а още по-малко на ДАНС вярвам.
Иначе, скандалът е грандиозен. За мен е скандално как изобщо може партийно репрезентиран собственик на печатница да спечели обществена поръчка, но с правотоврческите способности на Искра Фидосова - толкова.
Между другото, впоследствие може да се окаже, че бюлетините са брак, но къде са прокуратурата и ДАНС сега и защо мълчат? Трябва ли да се анулират изборите заради съмнения в манипулация? Защо пак сме на тъмно, когато трябва да решаваме? Защо разни палачинки са нашите очи и уши? Защото сме позволили, затова.
Накрая, останаха две неща: да гласуваме днес и да споделим безбрежния оптимизъм и инициативност на тези младежи:
За пейки е оригиналът, но посланието е също толкова приложимо и за цяла една държава. Напред!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за малките неща - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за малките неща | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за малките неща
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nНапример, да се състезаваш с лятна буря. И да спечелиш, естествено.
Или тази снимка:
Или тази песен:
Време е за позитивно мислене. Спешно :)
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за (равно)сметката - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за (равно)сметката | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за (равно)сметката
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nПартията-столетница (нямаща нищо общо с БКП, пу-пу-пу) се готви да взима властта и - този път лапаницата явно ще започне от самото начало.
Публична тайна е, че БСП/БКП, както и обръча от фирми около нея, са в критично състояние и имаше опасност да не прокопсат при негативен резултат на последните избори.
Само Бог знае какво са обещали на \"защитниците на националния интерес\" от Атака в замяна на тяхното мълчаливо съгласие с новата порция безобразия, които предстои да търпим целокупно четири години.
Ако всичко това не ви звучи достатъчно апокалиптично, зад кулисите се прокрадва грозната глава на фирмения обръч. Силно нелицеприятните пернишки бизнесмени Иво Иванов и Димитър Борисов - монополисти на столичния боклук и ликвидатори на ЦСКА се завръщат на сцената след четиригодишно мълчание с мега-гига-милиард-евров проект за застрояване на Карадере. За капак, държавата - представлявана от три министерства - може да помогне за разсипването на една от най-красивите местности по Черноморието.
Ами, вие, драги читатели, си ги избрахте. Сега е време в тиха паника да си съберете багажчето и да хванете първия самолет за Европа-та, където безкрайни тоалетни чакат лъскане, безброй чинии чакат миене - а роднините ви тук чакат да им помагате да изплащат външен дълг от безмислен, морално остарял руски АЕЦ.
Баш балъците оставаме с надеждата да се случи едно от следните (във възходящ ред на вероятност):
а. на суверенът да му писне
б. да не остане за крадене
в. ядрен взрив да отнесе централата на Позитано 20, барабар с всички яташки гнезда - ДПС, РЗС, Атака, Меглена Кунева, ТИМ, Титан и всички знайни и незнайни герои на прехода.
ПС. Още една публична тайна е, че дупнишките братя-мутри-барети-разбойници-феодали Галеви вече са си у дома - и безнаказаният им рейд с протекциите на партията-майка ще продължи. Така, в шеги, закачки и беззаконие, безпътицата продължава.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за следващите четири години - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за следващите четири години | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за следващите четири години
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nЗа последно пиша за политика, обещавам. Вчера бях сърдит какво ни се готви в следващите месеци, днес вече ми се плаче. И емигрира, естествено, но бягството, казват, не е решение.
Става въпрос за правителството, естествено, по-конкретно:
- бъдещият ни външен министър празнува 9.9.1944, вижте обосновката (!?). Няма лошо да си комунист, но, както гласи френската поговорка, ако си комунист след 30, всъщност си глупак. Забравих да изтъкна специалните си чувства от \"експерти\" с 0 години трудов стаж. Препратка: Симеон Сакскобургготски, Серьожа Станишев.
- бъдещият ни министър на \"инвестиционното проектиране\" (!?!?) Калин Тихолов е известен с някои от най-скандалните проекти по Черноморието, включително \"Дюнигейт\". Докато в нормално общество този човек би проектирал единствено вътрешността на килията си, ние го правим министър.
ПС. Или, както казва сестра ми, Кога \"О, неразумни юруде,/ поради що се срамиш да се наречеш българин\" стана \"Кажи ми, кажи, бедний народе,/ кой те в таз рабска люлка люлее?\"
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ... за мекото \"л\" и различните последствия - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n… за мекото “л” и различните последствия | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
... за мекото \"л\" и различните последствия
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\nОще в миналото си есе писах, че с политика повече няма да се занимавам, следващата история е житейска - и, бих казал, доста поучителна. Не четете, ако не искате да си развалите настроението.
Годината е 2009, месецът - януари.
Народът протестира пред Народното събрание, след като доставките на природен газ от Русия бяха спрени, оказа се, че в хранилището в Челопеч няма задължителният запас за 60 дни пълна мощност и се оказахме на студено. Живея в центъра на столицата и не съм свикнал елементарни привилегии да ми се отнемат - затова на протеста бях и аз.
Много от приятелите ми знаят за ареста, побоя, аналното претърсване, безобразията в Четвърто РПУ, извършени от хора, на които заплатата се плаща от моите данъци, по заповед на тогавашния вътрешен министър Михаил Миков. Дни по-късно последният разпространи в медиите откровена заплаха срещу протестиращите - полицията била използвала само необходимото количество сила, имало запас от още. Съдете за ситуацията сами:
В ареста, между порциите бой (навярно, в реториката на М. Миков, създавам впечатление на агресивен) станах свидетел на това как възрастен човек, арестуван редом с мен, моли за лекарски преглед, тъй като не се чувства добре. Отговорът на трийсетина годишния полицай ме втрещи с неуважението и агресията си:
\"У'екар ли? Не знам какво е това! Лекар знам какво е, но у'екар не! Никакъв у'екар за тебе!\"
Действието се разви пред шейсетина свидетели. За мен последваха разпити и обвинения в шпионаж в полза на Германия (!), но за съдбата на горкия старец не разбрах нищо. До няколко дни по-късно: починал беше в ареста. МВР тогава заяви, че е автоджамбазин и дори, че не е имал оплаквания.
Превъртаме лентата в 2013:
М. Миков е вече председател на Народното събрание - нещо повече - цяло правителство се закле с превърналата се в каламбур реплика \"Заку'ех се!\": 19:30 от репортажа. Никой не оспори валидността на клетвата!
Като привърженик на служебния премиер и добрите обноски, не търся реванш от М. Миков, не търся дори обяснение. Искам само да напомня колко различна можеше да е съдбата му, ако друг раздаваше правосъдие (и заповеди).
Скромно Ви призовавам Ви да споделите тази история, за да си спомним този човек, а и за да не допуснем подобен погром отново. Гражданското общество е на ход!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за копърчето - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за копърчето | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за копърчето
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n\tДнес беше страхотен ден. Освен обичайната за събота разходка, успях да се насладя и на няколко часа четене на любимя тематика - Япония. Преди три седмици излезе <a href=http://www.book.store.bg/p102392/iaponskata-civilizacia-bratislav-ivanov.html> тази </a> книга, която така и не успях да прочета в деня на купуването... или в следващите три седмици.\n\t \n\t \n\tРазхождайки се из Дивия Югозапад, ароматите на настъпващото лято бяха навсякъде: липа, люляк, билки и треви създаваха неповторимо усещане на свобода, както само природата може. И както често става, поисках да отнеса част от тази магия вкъщи. Седнах и си набрах малко мащерка с идеята да си направя чай у дома.\n\t \n\t \n\t
\n\t \n\t \n\tНа връщане хората ме гледаха странно, отдадох го на абсурдния си вид. Реших, че всичко ще свърши със слизането от автобуса. Нищо подобно: хората ставаха все по-любопитни и все по настоятелни в интереса си към мащерката. Както обикновено, аз не ги карах да се чудят твърде много и демонстративно понесох мащерката върху книгата. Щом като в страната на гъзарите, живеещи на кредит, е срамно да си занесеш мащерка вкъщи, така да бъде.\n\t \n\t \n\tПрекосявайки НДК, човек в началото на трйсетте си години ми отпери въпроса:\n\t \n\t \n\t\"Това копърче ли е?\"\n\t \n\t \n\tНямах какво да отговоря на това. Чак на метри от дома осъзнах, че никой не попита за книгата. И никога не го е правил. \n\t \n\t \n\tPS. <a href=http://www.lentata.com/page_5378.html> Този епизод ми напомни за историята на Кънчо.</a>\n
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за фрустацията - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за фрустацията | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за интернет лумпените - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за интернет лумпените | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за интернет лумпените
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
От няколко дни, всъщност точно от седмица българското гражданско общество най-накрая показа, \nче не е на ръба на забравата за собственото си съществуване.
\n\n
\n\n
Странно и необяснимо за мен, но се оказва, че държавните ни ръководители явно не са подготвени - нито интелектуално, \nнито психологически, нито дори - парадоксално - политически за новосъздавалата се ситуация. \nИ докато търпеливо ги изчакваме (ще рече, не сме ги изринали с парцалите все още) да се ориентират в ситуацията и да си тръгнат сами,\nсе налага с горчилка да се надсмиваме на, меко казано, неадекватното им поведение.
\n\n
\n\n
Един такъв повод беше създаден вчера, когато психологът-анонимник Христо Монов \nобяви протестиращите за Интернет лумпени, способни да протестират срещу собственото си съществуване. И докато проучвах кой ли ще\nе този капацитет (оказа се назначен за председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта), той обяви, че в някои страни\nотнемали родителски права, ако децата ти участват в протест.
\n\n
\n\n
По отношение на “протестите за всичко”, бих желал да коментирам, че протестираме срещу номинирането на социални пиявици като вас, Монов,\nна отговорни позиции като “Председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта”. Може да не Ви харесва, но това искане\nе доста конкретно и, по моему, съвсем наясно. След като се опитахте по добрия стар комунистически маниер да си съчините добре звучащи\nизвниения, като например \nче висенето в Интернет е вид зависимост, бих желал да Ви попитам: \n
\nНаричате ли пациентите си “парцали”?\n \nСмятате ли, че подобен тип нарицателни са добра предпоставка за увеличаването на диалога с протестиращите?\n \nСмятате ли, че сте добър психолог, щом изпускате нервите си по този начин?\n \nСмятате ли, че позицията, на която сте назначен, отговаря на възможностите Ви, предвид вчерашното Ви изказване?\n \nБил ли сте във Франция, за да твърдите, че тук хората протестират против всичко?\nЗнаете ли, че БСП е единствената българска партия, \n доказано използваща манипулации, благодарение на анонимността на световната мрежа?
\n\n
\n\n
Междувременно, шизофренията на партията-столетница доведе до \nотричане от Христо Монов , тъй като се оказва, че той не е член на БСП, нито на НС на партията. Какво прави тогава в Парламента?
\n\n
\n\n
Тези - и други - въпроси, тази вечер в 1830 пред МС, Парламента, на Орлов мост…
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за класовите различия - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за класовите различия | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
След като дори това цирково изпълнение не беше достатъчно да отклони фокуса на обществено внимание, от формалина изплува Велислава Дърева. Тя реши да ни разкаже от страниците на в. “Дума” за класовата натовареност на този протест.
\n\n
\n\n
Може и да “не ги разбирам нещата” (вероятно, защото не съм бил уволняван досега, в противовес на другарката Дърева), но аз не намирам престъпение в бъденето си млад, успял и социално неудовлетворен. Не се чувствам обременен, защото имам добра работа или добро образование - а по-скоро буден. Такъв, който не се води от размаханите пред лицето му 20 лева под формата на детски надбавки и не повтаря мантри във възхвала на управляващата върхушка. Замисляли сте се колко трябва да е гротескова картинката, та ситите да се бунтуват? Тези същите, от “София 1000”?
\n\n
Да, аз съм внук на репресираните от режима, син на свободномислещите глупаци от 1989/91 и все пак - носител съм на всичко онова, което комунизмът в България се опита да потъпче посредством масови кланета и налагане на пошлост, посредственост и недодяланост в продължение на 45 + 24 години. Гордея се да се нарека “елит” и да не приемам Орешарски, Станишев, Местан, Сидеров или Борисов за такъв. Във Вашите очи, разбирам, хората с възпитание и добър социален статус са “лупмени”, “боклуци”.
\n\n
\n\n
Кошмарът Ви, другари, се сбъдна - образът на Делян Пеевски, епитом на неграмотност и некомпетентност - загуби. За Ваше щастие, ние не желаем отмъщение и няма да пролеем свещената Ви телешка (пардон, работническа ) кръв. Но няма да ви позволим да ни водите никъде повече. Защото мястото на хората без образование може и да е да водят стадото, но 40 000 вече показаха, че не са стадо.
\n\n
\nДнес, врочем, е Еньовден, а според поверието, който си подаде оставката днес, ще се радва на крепко здраве през цялата година.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...Sunny... - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…Sunny… | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...Sunny...
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
Съни беше просто едно усмихнато и объркано момиче в “Ескобар” във вечерта, когато се запознахме. Но лъчезарността ѝ и волята ѝ за живот бяха поразителни.
\n\n
\n\n
Познавах Съни за няколко часа. За тези няколко часа се убедих, че прякорът ѝ я описва точно. И макар да се срещахме случайно още няколко пъти, не очаквах да чуя за нея отново.
Странно е обществената трагедия да стане лична . Странно е да се чувстваш близък - или наранен - след такова кратко познанство.
\n\n
Усмихвам се, а ми се плаче. Плача тихо, докато пак се усмихвам. Време е за една песен. И повече усмивки, докато още можем.
\n\n\n\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...alea iacta est - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…alea iacta est | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...alea Iacta Est
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
“Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“ - В. Лъвский
\n\n
\n\n
Седя си на този полупразен площад и, търсейки начин да се постопля в три сутринта, мисля.
\n\n
Видно е, че нямаме нужда от корумпирано и зависимо от олигархични интереси правителство, още милиард дълг с неясна цел и неадекватно представителство на всички етажи от публичната власт.
А от какво имаме нужда? Нормалност? Хайде малко по-конкретно, за да не ни обвинят отново, че нямаме искания.
\n\n
За начало имаме нужда от истинска лява партия: такава, която не се грижи за бедните и малцинствата с еднократни помощи, колкото да оцелеят до следващите избори; такава, която не тегли заеми без нужда “за да има буфер”. Та това хипотетично “ляво” трябва да създава работни места и за нискоквалифицираните, да се бори за интеграция на малцинствата, вместо за разделянето на обществото на бедни и богати, на граждани и провинциалисти, на “готини” и “други”. Ние сме достатъчно малка нация, за да се делим. И достатъчно малка нация, за да знаем, че Бат Сали е разбойник и търговец на гласове (влияние), а не легитимен народен представител на малцинствата.
\n\n
Tрябва ни опозиция - не такава, която си врътва опашката и се затваря в Банкя, а такава, която търси и намира диалог. Съгласен съм, че диалог с окъпани във власт неадекватници не се намира лесно, но нали по-умният отстъпва? Или, перефразирайки онзи виц за Бойко Борисов, в Парламента всеки е по-малко умен от всички останали? Четири години ли ще плащаме заплати на 98 неработещи?
Имаме нужда от последователни хора, отстояващи позицията си с аргументи, не шикалкавене. Имаме нужда от политици с реален трудов стаж в един отрасъл, не политически пиявици с 0 дни работен стаж, пожарникари, царе или доносник-философи. Сиреч, имаме нужда от пълна лустрация, но не само на ДС отпреди ‘89, ами и на всички, които карат страната към катастрофа до днес. “Затвор”, в този ред на мисли, не трябва да се възприема като нещо далечно и немислимо.
\n\n
Накрая, имаме нужда от доблест и решителност. Промяната зависи от всеки от нас, тя сме ние. Докато не променим мисленето си, докато не си търсим правата и не ги отстояваме ден след ден, няма как да изискваме това от управляващите. Накрая, все пак, който плаща, поръчва музиката!
\n\n
Рубикон е преминат. Остава да си спечелим битката.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за самотата в глобализирания ни свят - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за самотата в глобализирания ни свят | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за самотата в глобализирания ни свят
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
„Бяха сред обществото, но бяха в пустиня…”
\n\n
По-рано днес гледах следната презентация (само девет минути) от серията Тед:
\n\n\n\n
Интересна тема, особено за мен, като човек, занимавал се известно време с маркетинг от една страна и с динозавъра “семантичен уеб” - от друга.
\n\n
Оказва се, че стремежът ни към персонализация на всичко всъщност ни вреди да бъдем различни, пречи ни да избягаме от ограниченията на ежедневните си интереси.
\n\n
Хареса ми и тонът на оратора - вместо обичайния трактат на тема колко лоши са корпорациите, получаваме съвети и насоки как можем да избегнем капаните на масовата персонализация.
\n\n
И все пак - посланието остава плашещо. Нима вместо да бъдем по-свободни и по-обединени от всякога, всъщност се оставяме да бъдем водени от скриптове без морал и душа? От нас зависи.
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за позитивизма - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за позитивизма | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за позитивизма
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n\n
От месеци насам бивам обвиняван в черногледство, включително ми предложиха да водя алтернатива на рубриката на Не!Новините “Петъчен оптимизъм” под надслов “Ежедневен негативизъм с Димитър Шалварджиев.”
\n\n
Сългасен съм, така е. От една година (откакто се върнах от пътуването си в Южна Америка) се боря със себе си, опитвам се да бъда позитивен. Малки крачки, казват, печелели големи състезания.
\n\n
Отварям тези дни новинарски страници, оказва се, че безкрайно прогресивните ми сънародници се страхуват от бежанците, на които самите ние сме отредили сурова съдба в България. Нещо повече, започнали са да разпродават апартаменти?!? Има обществена истерия срещу едни препатили хора, подклаждана от ксенофобска партия - наистина ли мислите, че така живеят джихадисти?
\n\n
Натъжавам се. Замислям се колко струва човешкият живот - колкото на снимки 5-9 тук. Е, няма да съдя прекалено хората, чиито хоризонт стига до носа им. Ще продъла да ходя през уикендите из бежанските гета. И да си търся правата от онези, които плащат по 1100 лева на бежаномесец, а настаняват бежанци в изоставени сгради.
Отварям вицовете: щели да дават Нобелова награда за мир на Путин, задето е спасил Сирия от наказателната акция на предишния лауреат на наградата. Много смешно. Следващият: “Трябва ли да е смешен вица, за да те пратят в Белене?”
\n\n
Затварям браузъра, медитирам трийсет секунди и продължавам. Животът е твърде хубав и минава твърде бързо. Ще отида в “Овча купел” още днес. Там хората са щастливи въпреки всичко. Пътьом се надявам да се запозная с Лео. Животът е хубав, въпреки всичко.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Истанбул - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Истанбул | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за Истанбул
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
Има нещо перверзно в това да се опитваш да опишеш неописуеми градове, нещо като предизвикателство за егото ти. Все пак, стотици милиони хора са посетили един град, но никой от тях не е успял да го опише. Причините за това са много, в известен смисъл световните столици предизвикват въображението ти - там нищо не е невъзможно.
\n\n
Един подобен пример е Цариград - понастоящем Истанбул - пленявал съзнанието на пътешественици в продължение на петнайсет века:
\n\n
\n\n
Посетих града за няколко дни, и не претендирам да съм го разгледал дори повърхностно, камо ли да мога да разказвам за него. И все пак имаше няколко епизода, които ще отекват в съзнанието ми задълго:
\n\n
\n
\n
Истанбул е огоромен международен център, видимо обърнат към арабския свят. Явно комшиите съзират много по-голям потенциал на онези пазари и развиват вътрешната и външата политика в това направление. Тук не говоря само за Ердоганската национална доктрина, а за привличане на инвестиции на всички нива - манифестиращи в 5-10% надписи на арабски по улиците. Може да ви се струва незначително, но за мен е достатъчно индикативно.
\n
\n
\n
Търсехме такси в една дъждовна сутрин. В близост до хотела имаше няколко стоянки, избрахме най-близката. Шофьорът ни предложи да минем 150 метра по-надолу по улицата, защото е дълга и еднопосочна, а в края ѝ ще можем да хванем такси в нашата посока, което да ни спести 20 лири (около 14 лева). Уау!
\n
\n
\n
В Истанбул няма български медии. Хотелът ни разполагаше с пребогата сателитна програма от 900 арабски, немски, английски, френски, македонски(!), гръцки и румънски канала, но нито един български. Учудващо е, предвид близостта ни и потенциала на турския пазар (петия най-бързо развиващ се световен пазар не е за изпускане?), но явно е по-интересно да изясняваме защо Боевски си е в България, отколкото да развиваме международни отношения.
\n
\n
\n
Пазарлъкът не е спрял да бъде фактор. Изобщо, ако не искате да се простите с парите си, по-добре не се подвеждайте по напористи покани от предприемчиви продавачи :)
\n
\n
\n
Шарен и кичозен град, в който всеки може да намери нещо интересно. Доста скъп. Но и град в постоянно движение, с хилядолетна история и с население, раздвоено между традиционализма и глобализма, консервативен, но любопитен, град на два континента и много култури. Град, който трябва да посетиш.
\n
\n
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за смяната на караула - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за смяната на караула | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за смяната на караула
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
Вчера беше ужасен ден. Видях снимката, станала новина днес - снимка на плачещата си сестра, притисната от мощните плещи на изпълнителната власт:
\n\n
\n\n
Странната шапка на лицето на полицая е маска - от онези, незаконните. Полицаят е неидентифицируем, както и всичките му колеги. \n С няколко думи, само с присъствието си в този вид полицаят е толкова нелегален, колкото е нелегитимно управляващото правителство на малцинстовото. \n Но е полицай. Но… е незаконен. Но… сестра ми е в арестувана… Но… не е направила нищо лошо! Но… в ареста не ходят праведни хора. Но… в ареста убиват невинни хора!
Ние само си искаме държавата. Искаме парите ни да не потъват в черни дупки или каци без дъно. Искаме върховенстов на закона, разделение на властите, ред и справедливост.
\n\n
Без хора като сестра ми, нашата справедливост няма да тържествува. Без инициативността и енергията на хора като сестра ми, ще тържествува справедливостта на повелителите на бедните и неграмотните - на техните негласни феодали. Без сестра ми гласът ми щеше да бъде с едно гърло по-слаб:
\n\n
#оставка.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...една гледна точка - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…една гледна точка | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...една гледна точка
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Бойко Атанасов - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Бойко Атанасов | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Бойко Атанасов беше един от най-добрите учители, които съм имал: не само по немски език, по принцип. Макар да не ми е предавал повече от срок и половина, с него имахме удоволствието да се впуснем в най-интересната (и сложна) материя на немската култура: Гьотевия Фауст.
\n\n
Множество паралели могат да се направят между книгата и учителя. Дуалността на Бойко Атанасов си проличава дори в последните му часове: наглед спокоен и ведър, а всъщност изпепеляван от вътрешни огньове, от една страст: да върне Класическата гимназия в центъра на столицата, където тя принадлежи. Такъв помня Бойко Атанасов - страстен, непримирим, но всякога спокоен и винаги страхотен събеседник. И, разбира се, както подобава на един учител - високо начетен.
\n\n
Откакто не изучавам немска класическа литература, не бях се чувал с Herr Atanasov. Сега, когато не е сред нас, съжалявам искрено.
\n\n
Почивай в мир, Herr Atanasov, за мен ти значеше много.
\n\n
ПС. Няма да пропусна и цялата помийна яма, в която се е превърнал спорът за НГДЕК.
\n\n
Тоталната разруха на образователната ни система тласка това престижно училище в покрайнините на София - една срамна позиция. Защо културното министерство пропуска факта, че София, за разлика от повечето европейски столици, има само една класическа гимназия?
Може и да не знаете, майка ми се занимава с неврология, по-специално с рехабилитация (включително на пациенти с Множествена Склероза, MS). Така попаднах на следния 12-минутен филм:
\n\n\n\n
След почти две години без активен спорт, в началото на годината поднових бягането три пъти в седмицата. Не смятам повече да спирам с бягането. Просто нямам достатъчно време, и този път не е, защото имам работа.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за популизма - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за популизма | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за популизма
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
Директната демокрация си има много лица и много форми - почти колкото безцеремонния популизъм.
\n\n
За да бъда в крак с модните тенденции, се наложи да си регистрирам twitter, та да питам г-жа кметицата за установения ред на работа в Столична Община.
Две десетилетия след като Deep Blue на IBM покори шахмата, днес това се случи с друга древна източна игра, изискваща дори по-задълбочено мислене. И макар много хора да си кажат “И какво от това, все пак е само игра”, истината е, че областите на човешко надмощие над машините намаляват с изумителна скорост. Когато и езикът бъде усвоен и тестът на Тюринг бъде преминат, ще остане единствено тривиалната задача на миниатюризацията и окомплектоването на новите ни господари.
\n\n
Какво следва не можем да предскажем, но логиката не диктува милост - по същия начин, по който ние не показва(х)ме милост към природата, по-низшите видове и дори изостаналите цивилизации. Ако имате интерес, препоръчвам Superintelligence на Ник Бостром, както и няколко по-стари книги - от 2004 и дори 1985, които имат същото заглавие - Singularity.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за България и Сърбия - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за България и Сърбия | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за България и Сърбия
\n \n \n
\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n \n \n
\n \n \n\n\n
През почивните дни съдбата ме отведе вместо на Ruby конференция, до Белград и Будапеща. В сръбската столица, където в началото на века се водеха военни действия, животът ври и кипи. Самият град прилича повече на централно- отколкото на източноевропейски.
Забележителната разлика, по моему, е в старанието на сърбите. В желанието им да превърнат все по-малката си държава в приветливо място за живот. Гледайки музеят на Тесла (горе), гледайки обикновените къщи - може би не санирани, може би с рушаща се мазилка - но с големи саксии с цветяс, дух и живец - нямаше как да не отблележим колко малко, всъщност, е нужно.
\n\n
За да подкрепя горното твърдение с нещо измеримо, се спрях на дисциплина, която в най-голяма степен показва старанието, дисциплината, волята за прогрес: спорта.
\n\n
Спортът е подходящ по няколко причини: бил е “витрина на социализма” преди 1989 и за двете страни, има нужда от разумни инвестиции на пари и време (в екипировка, в треньори и в школи), има нужда от постоянство и старание (на администрацията), от приемственост (на поколенията и на властите). И защото сме генетично, географски и на брой много близо до Сърбия. Защото, ако приравним КЕШ-а на Цървена звезда от 1991 с 4-ото ни място на Световното през 1994, имаме подобни стартови позиции.
\n\n
В името на безпристрастността, ще сравнявам представянето на националните отбори в отборните спортове. И така:
\n\n
Олимпийски игри:
\n\n
\n \n
\n
Държава
\n
Atalanta 1996
\n
Sydney 2000
\n
Athens 2004
\n
Beijing 2008
\n
London 2012
\n
Rio de J 2016
\n
\n \n \n
\n
България
\n
3 / 7 / 5
\n
5 / 6 / 2
\n
2 / 1 / 9
\n
1 / 1 / 3
\n
0 / 1 / 1
\n
0 / 1 / 2
\n
\n
\n
Сърбия
\n
1 / 1 / 2
\n
1 / 1 / 1
\n
0 / 2 / 0
\n
0 / 1 / 2
\n
1 / 1 / 2
\n
2 / 4 / 2
\n
\n \n
\n\n
\n\n
Цифрите може да не са особено информативни, затова ето и графика:
\n\n
\n\n
\n \n \n
\n\n
Забележете, в Сърбия между 1991 и 2001 официално се водеха военни действия, НАТО бомбардираше Белград.
В заключение, умишлено пропуснах футбола, който е също толкова феодален, и върви надолу може би по-бързо от останалите спортове. И не критикувам спортистите ни, напротив. Мисля обаче, че имаме какво да научим от западните си съседи - за отношението, за начина на мислене, за дисциплината и самоуважението. И, в края на краищата, да станем по-добри.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за уроците от последния маратон - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за уроците от последния маратон | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
След като бягането през 2016 да започна с повече bling отколкото добра подготовка (18 минути за 4 километра :О), бях позагубил надежда за някакви постижения тази година - предвид постоянния спад в подоготовка и мотивация.
\n\n
После се върна мотивацията, основно благодарение на десетте поредни сряда сутрини, в които тренирах с групата по интереси. После завърших първия си триатлон:
Мъжествено е, зная. А понеже тренировките в сряда продължиха без спирка, приех, че няма как да не се запиша, барабар с мъжете от групата, на Софийския маратон.
\n\n
Уроците накратко:
\n\n
От 100 единици болка, задължителни за всяко подобно изпитание, тази година си спестих няколко основни групи:
\n\n
\n
\n
болките от електролитен глад
\n
\n
\n
болките от студ / премръзване (ръкавици + buff, комфортна комбинация)
\n
\n
\n
преумората от въглехидратно източване на клетките, чрез гелче на 25-я километър
\n
\n
\n
ядох правилно в последните дни, наспах се добре, отидох навреме
\n
\n
\n
протъркването
\n
\n
\n
остава отворен въпросът дали си заслужава да се тича с контузия (възпалено сухожилие между пръстите на левия крак, от ходене)
\n
\n
\n\n
Онова, за което не можах да се подготвя:
\n\n
\n
\n
темпото (аеробно, основно), което да ми стигне за резултат под 3:50; на км 11 имаше повръщатетелен рефлекс
\n
\n
\n
издръжливостта между км 15 и 25 - там темпото спадна необратимо
\n
\n
\n
крампи на двата прасеца - особено след км 25 - вероятните причини са обезводняване, или, както научих по-късно, не си вдигам краката до нивото на коленете
\n
\n
\n
не успях да си оставя раницата на стартовия подкрепителен пункт, което не ми попречи безкрайно, но не беше и от помощ
\n
\n
\n\n
Сега остава да задържа формата през зимата (но как?), после да се подготвя по-добре за следващия сезон. 345 дни за 3:45.
Започвам този текст със забележката, че като всеки съвременник с добро образование, вярвам в демокрацията. Безспорно, неочакваните резултати напоследък - #Brexit или избора на Тръмп, или дори нашенския свръх-популистки референдум на един селски циркаджия - разклащат доверието в този инструмент. Но както уместно отбеляза скоро правителственият експерт Божидар Божанов, не демокрацията е дефектна, а имплементацията ѝ.
\n\n
Разбира се, събитията имат много и различни интерпретации - доколко равенството пред урните може да съществува в общества с ярко очертани расови, полови, социално-икономически и интелектуални разделения; няма ли “прецакването на системата” от непредвидими популисти да се окаже, дългосрочно, по-добро решение за изглаждането на социалните неравенства; не е ли твърде сложно и неефективно да се управляват централизирано големи, федерални държави; идва ли дъговиден завой на политическите и икономически процеси от последните 70 години… Но не за тези избори ще пиша в следващите редове - а по много по-практичната тема “За кого да гласувам в неделя?”**
\n\n
Дилемата
\n\n
Моят кандидат - единствният предварително заявен и в голяма степен доказан про-европейски политик - не е част от балотажа. Това, разбира се, не е причина за апатия - напротив, налагат се дори допълнителни усилия да бъде компенсирана умишлено вялата, кратка, неинформираща и безлична кампания на дваматапретенденти - които ще се наложи да наричам по-надолу “червен генерал” и “селска тетка”.
\n\n
Празен вот / Не подкрепям никого
\n\n
Започвам оттук - омерзен от очертаващата се “битка” между двамата крепители на статуквото, бях решил, че ще гласувам по този начин - този глас най-точно описва моята позиция.
\n\n
И след това се сетих за изгубеното поколение - на родителите си, което чрез апатията си - и безпътицата, в която все по-дълбоко затъваше - чрез серията “протестни вотове” или самообявени изолационни акции докара изборите до платена с кебапче малцинствена група, определяща дневния ред на всички нас. Отказвам да бъда част от тази традиция. Ще търся до последния момент по-малкото зло между двамата кандидати, без значение колко време и ресурс ми отнеме това. Единственият смислен ход за излизане от статуквото е информиран избор на по-малко лоши кандидати. В годините липсата на кадри беше именована различно - от “навсякъде има мат’риал” до “лош човешки материал” и “аз съм прост, но и вие сте прости”. И все пак, колкото и да сме прости, знаем - от нас зависи да изберем по-добро бъдеще за себе си - и онези след нас.
\n\n
Червеният генерал
\n
\n
Генерал Румен Радев през 2015 подписва - след дискусия с министър-председателя - охрана на въздушното ни пространство от НАТО. Девет месеца по-късно, повлиян или не от нови кариерни перспективи, решава, че това е пагубно.
\n
Генерал Румен Радев следва, като военен, да бъде деполитизиран. Трудно е да се повярва, че подкрепата за кандидатурата му не е била предварително договорена, което означава, че е бил в нарушение на клетвата си в последните години от службата си. За това потвърди, без да иска и по друг повод, Ивайло Калфин.
\n
Генерал Румен Радев, в ролята си на ръководител на ВВС, е развил кариерата на любовницата си, правейки я директно подчинена на себе си. За мен това е недопустим конфликт на интереси - но и повдига завесата на това как и колко е работил за интересите на данъкоплатеца ген. Радев.
\n
Румен Радев има отлични атестации от кариерата си на летец, включително от НАТО, с които той доскоро се гордееше
\n
Румен Радев е кандидат в комплект с Илияна Йотова - тема, която ще засегна в личните си мотиви - но твърди, че е издигнат от Инициативен комитет - което е смехотворно твърдение, в комплект с нарушението на военната му клетва в т.2
\n
\n\n
Селската тетка
\n
\n
Цецка Цачева, председател на Народното събрание от 2009, се оказа с нередовна диплома за Юридическо образование и то - задочно. Или поне основателните съмнения са налице, а хипотезите на ответниците не звучат убедително. Това е в ярък контраст с доказано добрите академични резултати на генерал Радев.
\n
Цецка Цачева е била член на БКП, нещо повече - различни източници я поставят високо в йерархията на плевенската партийна структура. Последните “разкрития” по време на единствения дебат (колко парадоксално - толкова много са скелетите в гардероба, че кандидатите не биваха допускани да дебатират!)
\n
Цецка Цачева следва да замести Президента Плевнелиев - причините изглеждат ясни - последният не се оказа верен/послушен, нека го заместим с радиалната му противоположност. Тоест, Цачева ще бъде силно зависима от щенията на своя ментор. Това си личи и по ветропоказателната позиция по руския въпрос, както и по съвместното гостуване Борисов-Цачева: страх да не се каже нещо “грешно”.
\n
Цецка Цачева е “повече от същото” - статукво, беззаконие, или както можете да го наречете. Промяна няма да се случи, напротив - окопаването ще е все по-дълбоко, войната с гражданското общество - все по-позиционна - и открита, “младите и красивите” да се оправят или да си ходят. Тези сигнали, впрочем, вече бяха подадени. От друга страна, реална промяна би била възможна случила с активен президент, коректив на безобразията в страната - какъвто нерядко беше Плевнелиев, все пак в рамките на мандата си на обединител на нацията.
С Цачева, страната ще загуби обаяние/харизма/съчувствие в Президенството, но на фона на пожарникаря-охранител-ченге-бог-слънце-любовник-воайор Борисов, няма да падне под средното ниво за избираеми позиции от последното десетилетие. Като председател на НС, Цачева беше по-вяла дори от Йордан Соколов и Огнян Герджиков взети заедно.
\n
\n\n
Лични разсъждения, бележки и заключение
\n\n
\n
Илияна Йотова е едно от лицата, които буди у мен искрено отвращение - заедно с това на Сергей Станишев. Това са хора, достигнали или стремящи се към високи постове с 0 работни дни в кариерата си. Последният дори не е работил (= вечен студент) до 30-ата си година. Мое принципно убеждение е, че най-добрите управляващи са се реализирали преди това в конкурентни условия (постигнали са резултати в частния сектор) и са се прехвърлили към държавно управление. В контекста на България, такива хора са трудно подчиними на статуквото, защото не зависят от неговото корумпиране. Ярък пообен пример е Президентът Плевнелиев, бивш много успешен строителен предприемач, който често нарушаваше партийната линия в името на проевропейските принципи.
\n
Румен Радев представлява БСП - партията, съществуваща 28 години в шизофреничното състояние на наследник на БКП, но и нямаща нищо общо с нея партия. Щом е наследник на БКП, няма как да подмина наследството на първия терористичен акт в Европа през 1923; избития през 1945-52 културен елит - най-кървавата пролетарска революция; управлението 45 години от непригодни, необразовани диваци, чрез репресии, култ към личността и коленопреклонност към Москва; 3 документирани фалита преди 1989, един през 1997 - и - най-голямото родоотстъпничество от всички - нереализираното желание България да стане част от СССР.
\n
Изразеното желание за преразглеждане на санкциите към Русия е неоспорим жест, че партийната история не е забравена и про-руската политика ще бъде прокарвана на най-високо ниво в държавата. А какво ще стане, ако Русия ни обяви война или анексира черноморски територии? Може ли да се разчита на Главнокомандващ армията Радев? Ако смятате този въпрос за несериозен, моля, препрочетете предишния параграф. А сега си припомнете небрежните закачки от руски депутат, как те са изкупили Черноморието. А сега - Крим.
\n
Говорих вече за запазване на status quo с избора на Цачева. Спомнете си сега 1997 - тя поне беше скоро. Тази врата ли ще отворим? Това ли е лицето на ефективното противопоставяне на мафията, наричаща се власт?
\n
\n\n
Базирано на гореизложеното, вотът ми за червения генерал става невъзможен. Ако Румен Радев беше истински независим кандидат, дори и умерено про-руски ориентиран - то той щеше да бъде моят избор. Сами видяхте колко близко е “това, което имаме като кандидати” - и колко малко ги отличава всъщност. И колкото и да е привлекателно да накажем безобразията в държавата, нека го направим с ежедневна гражданска активност, а не поредната безсмислена разходка до урните.
\n\n
** пиша и публикувам текста в петък, с надеждата да не бъде използван в нарушение на Изборния Кодекс или с агитационни цели
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за отпечатъците - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за отпечатъците | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Преди дни коментирахме с баща ми, че ако върнем политическите вицове на мода, играта е загрубяла.
\n\n
Е, вместо виц, една карикатура:
\n\n
\n\n
За това къде трябва да оставя отпечатъци (а и коса) за анализ Москов няма да говоря, но ми става неприятно, че още преди да му е изстинал стола, се говори как системата за отпечатъци в болниците ще бъде премахната. Коментари като
\n\n
\n
“Ние не сме престъпници, д-р Москов, не ви трябват отпечатъците ни”
\n
\n\n
може да са популярни, въпреки напъните на учиндолския маоист, това не ги прави разумни, защото народът рядко е “разумен”. Народът, особено нашия, обича да му е лесно.
\n\n
В началото бе…
\n\n
В началото бе бюджетът на НЗОК, който всяка година се увеличава (2.5 млрд. лева през 2010, 3.2 млрд. през 2016 - по закон, т.е. без легендарните дефицити, в които изпада все по-рано през годината). Състоянията, покривани от касата намаляват.
\n\n
Как?
\n\n
Чрез пациенти-фантоми, чрез документирани прилежащо болни като хоспитализирани, чрез подмяна на диагнози и обявяване на непроведени изследвания и процедури. Замислете се - ако сте имали лошата участ да боледувате тежко в последните години, вероятно сте участвали (може би дори неволно) в подобна схема.
\n\n
Защо?
\n\n
Защото болничните администрации са неефектвини в усвояването на средства, а държавата (по-точно МЗ и НЗОК) - пословично слаба в контрола.
\n\n
…после мислехме да…
\n\n
После решихме да изместим акцента върху пациентите - все пак вината е споделена. Ако Вие сте ангажирани с лечението си, следва да се поинтересувате какво пише в епикризата и да оспорите евентуални неточности. Но нито Вие го правите, нито държавата има ефективен механизъм да провери. И се идентифицира нуждата пациентите да се идентифицират при всяко посещение в болницата - по проследим и трудно фалшифицируем начин.
\n\n
…накрая стана…
\n\n
Както се случва често, държавата изля парите ни в проект със слаба имплементация и още по-слабо обществено доверие - пръстова идентификация. Много хора се почустваха лично засегнати от новите правила, сякаш отпечатъците им са нещо чак толкова лично.
\n\n
Защо негодувам?
\n\n
\n
Защото току-що имплементирана, системата вече е одумвана и се правят планове да бъде премахната. Нито сме достатъчно богати, нито сме достатъчно способни да измислим и имплементираме по-добра система. Може да не ни харесва, но причината да съществува тази система е нечестността и незаинтересоваността на всеки от нас - и то за най-ценното - здравето.
\n
Къде бяха всички тези коментатори по време на обществените обсъждания на проектозакони? Има един сайт - http://strategy.bg/, на който се организират обществени обсъждания. Ако нещо не Ви харесва, проверете датите и споделете притесненията си преди то да е станало закон. Същото важи и за общината и града, в който живеете. Налага се, разбира се, да проявите интерес и загриженост - иначе се връщаме към макро-калейдоскопа: царя-Станишев-Борисов-Станишев-Борисов, а докато той се върти все ще печели… #КОЙ?
\n
Чак толкова ли ви “страхува” Борисов - или Делян, или Станишев - че недоволството се изразява гласно едва след като съответното правителство е паднало? Толкова ли е трудно, ако - въпреки демократичните механизми - бъдат приети непопулярни закони, да формулирате мнение преди да изхарчим парите?
\n
\n\n
ПС. Нито харесвам Москов, нито го защитавам. Става дума за елементарната логика, че колкото повече пилеем собствените си данъци, толкова по-бедни, нещастни, болни и неудовлетворени ще (продължим да) бъдем. А не е трудно да спрем да бъдем - трябват малко воля, интерес и целенасочени усилия. Промяната е в нас.
\n\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...как реших да се политизирам - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…как реших да се политизирам | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
В известен смисъл е модерно, а в друг - нужно, всеки да пише за мотивите си да “се политизира”, та барабар Петко с мъжете, по-долу са моите.
\n\n
Преди това
\n
очевидното - днес, 07.01.2017, Ивановден, дните ми като “безпартиен” приключиха, присъединих се като учредител към проекта-партия на Христо Иванов, Кристиян Таков и 75 други смели люде “Да, България”.
\n\n
Надолу в текста ще намерите лично мнение, разделено на “за”, “против” и “с особено мнение”. Надявам се оттук нататък да запазя обективността на мнението си, но, винаги когато то съвпада с мнението на новите ми съпартийци ще остава съмнение, а когато се различава - мога да бъда жален като разделител/скандалджия/отстъпник.
\n\n
Но демокрацията следва да бъде право на избор и аз обещавам да не бъда докаран с автобус и да не изям нито едно кебапче в замяна на личното си мнение.
\n\n
А - както след малко ще стане дума - самото разделение на послушковци и отстъпници е в основата на криворазбраната ни демокрация вече почти 30 години.
\n\n
ЗА
\n
Има две големи причини, които ме накараха да се присъединя.
На второ място - но наравно по значение с първото - са хората, които формулираха посланието. От 77-те души в Инициативния Комитет не намерих подозрителни носители на неясен морал - нещо, което не мога да кажа за никоя друга партия или коалиция. (Лукарски? Кунева? Безрадостният край на тази коалиция се виждаше още в началото.)
\n\n
ПРОТИВ
\n\n
Очертава се на следващите избори да има три десни алтернативи - ДСБ и партньори, РБ-2 и “Да, България”.
\n\n
При 7-10% гласуващи десни избиратели, рискът да не бъда парламентарно представен е съвсем реален - риск, който винаги ме е плашил и спирал да гласувам за партии като ДЕОС. Все пак се надявам на широка дясна коалиция между ДСБ и “Да, България”.
\n\n
В чисто личен (егоистичен) план, възможността да бъда громен и заклеймяван като соросоид, евротолераст, грантаджия или блогър ме е забавлявала, но и притеснявала: заради нуждата да обяснявам, че сестра може и да имам, но тя не се казва Иван.
\n\n
С особено мнение
\n\n
Отдалеч се вижда, че организацията се състои от интелектуалци и експерти, но хора без солиден управленски опит.
\n\n
Това се видя в голяма степен и по време на Учредителното Събрание, а и по време на организацията му. Организационният хаос е очакван във всяко ново начало, но колкото по-бързо бъде елиминиран, толкова по-бързо ще започне голямата битка за бъдещето на децата ни.
\n\n
Накрая, т.нар. в България “десни” партии - с уговорката, че конкретни политики не са формулирани - хронично страдат от липса на представителство сред широк кръг избиратели - сред малцинствата, в провинцията, в определени социални кръгове. Този проблем, макар и на думи осъзнат, не изглежда да е довел до конкретни действия по диверсификацията на учредителите, на партийните органи и пр. Промяната е невъзможна без широко представителство - а то би станало след нагледно обяснение - почти на всеки един от оставащите 90-93% гласуващи и половината негласуващо население какво правим и защо е нужно. В този аспект не съм съгласен с изказването на Христо Иванов, че “всички се досещат”.
\n\n
Дори така да е, нека им напомним. Нека им обясним какъв е нашият план. Нека им досадим с идеите си.
\n\n
Нека спрем да бъдем силно концентрирани основно на жълтите павета.
\n\n
Вместо финал
\n\n
“Ние трябва да мечтаем за една друга България. Да, България! И нека тази България бъде в центъра на всичко, което трябва да правим.” – Христо Иванов, декември 2016
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Тръмп и комунистите - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Тръмп и комунистите | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Както обикновено преди избори, неистини - в широкия спектър от откровена неграмотност до опашати лъжи, заливат всички публични и обществени канали.
\n\n
Днес, например, местна птица додо с червена партийна книжка и лидерски амбиции лъга за пореден път в национален ефир във връзка с конфликта ЕС / Русия. Цифрите са съвършено ясни и напълно достъпни и вече бяха вкарани в лицето на госпожата миналата седмица:
\n\n\n\n
Днес хипотезата бе, че ЕС забранил на България да изнася краставички в Русия, но, видите ли, Мерцедес оперира на руския пазар(!?). Истината е обратната - ЕС не е забранявал износ, а Русия забрани внос като ответен удар на икономически санкции срещу олигархичния обръч около Путин. А понеже олигарх без Мерцедес е жалка картинка, Мерцедеси - може.
\n\n
Напомня ли ви това за алтернативните факти на Тръмп? Е, паралелите не свършват дотук. Но изглежда истината няма значение днес.
\n\n
Думата не бе за лъжците, а онези които им вярват - младото (18-24) и излизащото от работна възраст (54+) извънградско поколение във Великобритания, в САЩ, а и у нас, според социолози. С какво Тръмп и Фарадж, а у нас Обединените Патриоти и теоретичните им опоненти от БСП/ГЕРБ (открийте разликите) печелят симпатии?
\n\n
\n
С лошото образование, оковало като в средновековен зандан подрастващото поколение
\n
С отказа на големи групи хора от идеята за образование изобщо
\n
С апатията на зле образованите да се борят за мястото си в обществото
\n
С обричането хора да се клатушкат между зле дефиниран реваншизъм спрямо средната класа и отчаянието на бита
\n
С възприятието на нов обществен договор (федерален или социален - няма значение) като единствен изход
\n
\n\n
И ето, две противоположности - социалисти и консверватори, две диаметрално противопоставени идеологии - но близки по радикализма си - намиращи се на срещуположни краища на света, се оказват сиамски близнаци в навика си да злоупотребяват с истината. Неслучайно идва приятелството с Путин - от една страна, защото искат да наложат нов световен ред, от друго - защото разчитат на същите властови механизми.
\n\n
Нещо повече, на тях принадлежи бъдещето - онова бъдеще, от чиято неизвестност се страхуваме и за която избягваме да предвиждаме.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за една книга - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за една книга | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
С изненада открих, че не съм препоръчвал книги досега в този блог. Частично, това се дължи на тенденцията да чета прекалено много техническа литература, а и на тъжната реализация, че твърде малко от книгите, които чета, залужават безусловно препоръка. Може би е заради изпростачването (обитовяване?) на темите и езика: въздигането в култ на автори като Мураками/Букай и на стилове като чиклит.
\n\n
Затова бях приятно изненадан, четейки задълбочени модернистични творби на съвременен автор; втори път - когато се оказа българин и трети - че имам честта да го познавам и наричам свой приятел.
\n\n
Книгата се казва “Образи и отражения”, и е на Велислав Иванов.
\n\n
Изкуството на книгата и задаването на въпроси започва още от корицата:
\n\n
<img src=”/images/obriotrazh2.jpg” alt=”корица на “Образи и отражения” style=”align: middle;”> \n
\"абстрактните естетически и екзистенциални теми са разгърнати чрез необичайни сюжети\"
\n\n
Героите на седемте разказа са изправени на границата между живота и смъртта, разкъсвани от вечни конфликти: като тези за верността към приятелството срещу искрата на любовта; или авторството срещу интерпретацията. Разказите да не са дълги и натрапчиви. Те представят класически проблеми и предлагат на читателя да размишлява над тях - не четейки гоголови нравоучения, а индивидуално интерпретирайки последователно литературни фигури и препратки. И всички те се коренят в по-предишната епоха на индустриализация, когато човекът и неговата култура са били (също като днес) изправени пред възможността да бъдат отпаднат от дневния ред, отстъпвайки мястото си на практични, ежедневни и банални по своя смислъл теми.
\n\n
Ако това не ви спечели за книгата (или вдъхнови поне да посетите блога на Велислав), оставям ви в компанията на Джон Колтрейн в съботния дъждовен следобед на това писание. Джон не бях слушал отдавна - и нямаше да слушам скоро, ако не търсех отговора на въпрос, зададен в книгата. А какво е животът, ако не постоянно търсене?
\n\n\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...как културата е по-силна от войната - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…как културата е по-силна от войната | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Добре разгледайте тази снимка. За много столичани, мен включително, тя символизира падението на цялата ни нация - загубата на национална чест в самия център на столицата.
\n\n
Но затова съм писал и преди, а и при целия този патриотизъм от всички страни, едва ли би била интересна тема.
\n\n
За разлика от една “летяща чиния”, издигната на труднодостъпен връх в средата на Стара планина, този паметник е съвсем достъпен, а заради монументалната си архитектура - сравнително лесен и евтин за поддръжка.
\n\n
Вместо поддръжката която заслужава, обаче, виждате разрухата, в която тъне тази уж светиня за толкова русофилски (24 от 25 на последните избори) партии и организации.
\n\n
Е, питам се, ако за светините си се грижат толкова другарите от БКП/БСП, Патриотичен Фронт, наследниците на Първия от ГЕРБ или Воля - то колко пък ще се грижат за избирателите?
\n\n
Впрочем, вие за кого ще гласувате?
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за целите и сроковете - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за целите и сроковете | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Има истории, които те мотивират да правиш нещата, които правиш по-добре, по-бързо или просто -
\n\n
с по-висша цел.
\n\n
Има я и тази история:
\n\n
Crashlands (игра) е създадена от трима братя, в отговор на диагнозата на един от тях - белодробен карцином на 23-годишна възраст. Във видеото по-долу, Samuel Coster разказва преплитащите се истории на семейната борба с болестта, и създаването на инди (малка и без бюджет) игра в паузите на химиотерапията - и вдъхновението да продължиш това, което правиш, по-добре, независимо от предизвикателствата на живота.
Тази сутрин, предприемачът-герой на хората, скролиращи през новините и цъкащи с език - работещи по усет и емоция, вместо с факти и закони - направи поредна поява в ефир със затормозяваща слуха циничност:
\n\n\n\n
Но този блогпост не се отнася до простащината на нашия набеден герой, нито до факта, че реалното му оплакване - отново - се дължи на плах инстуционален опит да бъде въдворен в правилата.
\n\n
Думата ми е за начина, по който пресконференцията намери пътя си в медиите.
\n\n
Всичко започна още по време на пресконференцията - журналист(и) се надвикваха с домакина си като на мегдан - и спорът, продължил около 30 минути, се водеше с повтаряне на едни и същи аргументи. Личеше силната неподготвеност на журналистите в областта на дигиталните иновации - а липсата на аргументи от страна на жалещия пък водеше до постоянни изблици на цинизми, които доброто възпитание не позволява да пресъздам.
\n\n
Следобед се появиха и първите статии - освен сухото пресъздаване на хипотезата на ответника, включващи безумна самореклама, не повече от 1/4 от медиите бяха потърсили мнението на другата страна (в случая - КФН), а още по-малко бяха валидирали твърденията от пресконференцията (дори онези, които са законово регулирани!). И тук дори не става въпрос за това да са предварително подготвени с въпроси и позиции - а просто да си валидират писанията! Най-плачевно ми се струва отразяването, изненадващо, на Дневник, където липсата на базово разбиране на материята е довела до твърдения като:
\n\n
\n
\n
“Ивайло Пенчев посочи, че в момента платформата събира минимални такси при осъществяване на сделка през нея като общата сума за трите години е около 280 лв”
\n
\n
\n
“Независимо какъв е резултатът от проверката, Ивайло Пенчев обяви плановете на тази си компания, които предвиждат по Коледа платформата да е отворена безплатно и за държавни институции. През нея те ще могат да обявяват своите обществени поръчки за нуждите на ведомствата - доставки на консумативи, на самолетни билети и др.”
\n
\n
\n
“Той изрази учудване, че за месец работа по случая в Комисията не са успели да разберат, че платформата работи в интерес на потребителите си.”
\n
\n
\n\n
На този етап вече не само пресконференцията изглеждаше като реклама, но и отразяването ѝ заприличва на платен репортаж.
\n\n
Обичам пословицата “Ако разчитате на продавач-консултант да ви препоръча добър комютър, замислете се от кого получава пари, колко са те и доколко съветът му е релевантен”. Ситуацията е същата в аптеката - аптекарят получава бонуси да ви продаде определено лекарство, не да ви консултира.
\n\n
Следващият път, когато решите да градите менинието си на информация в медиите, помислете си каква е заплатата на журналиста, написал статията, кой я плаща - и дали заслужава доверието ви. Отговорът за дигиталния свят е - не. #fakenews
\n\n
PS. А това, че Ивайло Пенчев е ренегат и хамелеон, гонещ единствено личния си интерес, си пролича много силно днес. Хората, които преди три месеца заслужиха това писмо, днес получиха неопределен кредит на доверие с фразата, че тяхната работа е много сложна и ще даде, евентуално, резултати, след много години. Никой не се осмели да обори героя на нашето време.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за инвестицията в бира - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за инвестицията в бира | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Преди едно бебе време с двама баш авери решихме да правим рискова инвестиция.
\n\n
A къде другаде могат да се правят рискови инвестиции, освен в ИндиГого - и в какво друго, освен в бира? Нима има нещо, което програмистите да разбират по-добре от бира? (Е, и политика, и футбол, пък и всичко останало.)
\n\n
Речено-сторено, а и намерихме идеалния проект: българска крафт бира! От Сливен!
\n\n
Бързи $1000 по-късно ни осени отрезвявящата мисъл “Ами ако не си видим бирите?”
\n\n
Както с всяка рискова инвестиция, и около тази имаше серия съмнения, няколко въпроса към пивоварите… и много жажда и чакане. На сайта на “Трима и двама” се появи и следната обезпокоителна импресия от Древен Египет:
\n\n
\n\n
Бирите, обаче, в крайна сметка са при нас, асортиментът им се разширява, нещо повече: На мен ми харесват достатъчно, че да ги препоръчам.
\n\n
Та, думата ми е, хвърлете едно око на сливенските ергени-и-бира-ентусиасти тук: http://trimaidvama.com/, бирата им може да пробвате от първо лице в 100 бири на ул. “Юри Венелин” 1 - или у дома, в по-ограничени количества.
\n\n
Дерзай, народе!
\n\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Войната за планетата на маймуните\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Войната за планетата на маймуните” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Имах удоволствието да гледам “Война за планетата на маймуните” в деня на официалната му премиера. Като привърженик на поредицата, филмът ми хареса по няколко причини - развитието на историята, връзката със следващите (хронологично) части от историята и задълбочаването на философската страна на “Planet of the Apes”.
\n\n
Липсата на “ние” и “те”
\n\n
Вероятно най-привлекателният аспект на поредицата е липсата на категориите “ние”/”нашите” и противопоставянето на “те”/”другите”. Антропоморфните маймуни и дехуманизираните корпорати/учени/войници - спомагат емпатията на зрителите да бъде насочена към идеите, движещи двата лагера, вместо към носителите на тези идеи.
\n\n
Сблъсък на ценности и идеи
\n\n
В последния филм, сблъсъкът добро/зло отстъпва централното място на прошката и желанието за мъст. Коба, например, се завръща, макар и само като спомен. Макар идейно противопоставени приживе, Цезар носи спомена за своя опонент и неговата философия. Идейното вселяване у убиеца е характерно за древногръцката митология - и реферира към обществото, което маймуните са изградили в по-късните хронологично филми.
\n\n
От друга страна, емоционална история в комбинация с ценностите на полковника изгражда амалгамата на неговата мотивация. Едновременно се градят две послания - че никой не е по подразбиране “добър” или “лош”, “прав” или “сбъркал” - и че обстоятелствата водят до решения, които във времето изменят ценностите.
\n\n
Няма архизлодей, защото се губи нуждата от такъв. Публиката е призвана да симпатизира не на фигури, а на идеи, като има и право на избор.
\n\n
Филм от поредицата
\n\n
“Войната за планетата на маймуните”, освен прякото наследство на “Възходът” и “Надигането” - праща референции към филма от 2001, а оттам - и към оригиналните филми от 60-те. Истинско удоволствие за ценителите на поредицата.
\n\n
За всекиго по нещо
\n\n
Заради приятните за окото специални ефекти (CGI) и дългите екшън сцени, филмът ще се хареса и на по-широката общественост, пропуснала, навярно, да проследи поредицата.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Благодаря, че закъсня\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Благодаря, че закъсня” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Самият Томас Фридман - носител на два Пулицъра и дългогодишен кореспондент по въпросите на Близкия Изток, автор на “Земята е плоска!” (2005) и “Това бяхме ние” (2011) - си заслужава внимателен анализ и осмисляне, с безбрежния си хоризонт и всички влияния, философски школи и течения, които е проследил като кореспондент, а по-късно и писател. Последната му книга - излязла в края на 2016 - си поставя амбициозната цел да обясни на достъпен език двигателите на съвременното общество - кой задвижва колелото на прогреса и какво го дърпа назад. Да опишеш акслелерирания свят около себе си е амбициозна задача - заради нуждата от една страна от широк хоризонт и прецизен изказ, а от друга - капацитет да оперираш с огромен обем актуална информация.
\n\n
Добрите страни
\n\n
“Благодаря, че закъсня” разказва за трите най-значими фактора, задвижващи света днес - технологичния прогрес, глобалния пазар и климатичните промени. Повествованието е задълбочено, като прави впечателние безпристрастния тон, така присъщ на дългогодишни журналисти. Авторът се оптива да раздели наблюденията си от собствената си оценка, понякога прибягвайки дори до графично разграничение на отделните елементи. От друга страна, взаимовръзките са подробно и задълбочено анализирани, без текстът да звучи (твърде) поучително. В цялост, книгата предлага съвсем подробен прочит на събития и процеси, на които лично сме свидетели.
\n\n
Чудесен признак за добро повествование е и възможността всеки да открие по нещо за себе си. Дали в определени глави - или само в съпътстващите истории - читателят е стимулиран да си каже “това се е случвало на мен!” - и така дистанцията пишещ-четящ е елиминирана по естествен път.
\n\n
Не толкова добрите страни
\n\n
Книгата има няколко малки несъвършенства - личи си, че авторът разчита на чужда експертна оценка за повечето си наблюдения. Разбира се, става въпрос за набор от експерти - и макар този подход да ограничава пристрастността на експертите, не я елиминира напълно. Прокарват се, макар и бегло, определени корпоративни визии и спорни концепции - но за да се уловят тези повеи е нужна експертиза; за средностатистическия читател книгата е безпристрастна и експертна.
\n\n
Втората забележка е обемът - 600 страници са хем доста обемно четиво, хем недостатъчни да предадат в желания от автора детайл комплекситета на взимовръзките. За капак някои хипотези се повтарят, други навлизат в ненужни подробности, за сметка на идеи, които просто са споменати. Читателят, разбира се, е свободен да надгради събудения от книгата интерес самостоятелно.
\n\n
В заключение
\n\n
Със сигурност книгата си заслужава четенето и осмислянето в относителен покой - с безпристрастността на самото повествование - и далеч от динамиката, за която описва.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Черното Огледало\", Pepe The Frog и Waldo - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Черното Огледало”, Pepe The Frog и Waldo | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Снощи гледах шестия епизод на антиутопията “Черното Огледало”, “The Waldo Moment”, и събрах достатъчно впечатления, за да мога да го препоръчам. Като фен на жанра мога да кажа, че авторите създават, задържат и увеличават напрежението и чувството на безизходица в най-добрите традиции на жанра. Антиутопичният елемент започва от постера (вляво) и се разгъва в трейлърите, дигиталната кампания, а напрежението в самите епизоди кара зрителите да се опитват да отгатнат какво следва.
\n\n
Но най-силен беше “The Waldo Moment”, и по простата причина, че паралелите с реалността са твърде силни. Фактът, че епизодът е излъчен през 2013 само добавя пророческа аура към дългия списък предимства.
\n\n
Waldo
\n\n
Waldo е анимационен герой, антисистемна пародия на политическата безизходица при (настоящето) двупартийното управление във Великобритания. Простоват, но устат, благодарение на екипа си, Waldo минава някои граници и с цинизъм говори по теми-табу на висок глас, в средата на улицата.
\n\n
Pepe The Frog
\n\n
Жабата Пепе е друг анимационен герой, осмиващ политическата система и предлагащ крайни, фашистки и сексистки идеи. Пепе намира подкрепа у малцинствените групи, социалните аутсайдери - малки, разкъсани общности, но заедно оформящи електорално мнозинство. Простоват, но устат, той заема популистки хипотези и ги превръща в политическа доктрина, която, макар и противоречива, изстрелва човека зад анимацията до върховете на властта. С малката разлика - Пепе съществува в нашия свят, и е анимационното прераждане на Доналд Тръмп.
Един последен щрих към пророчествата на The Black Mirror: борбата на твореца със самостоятелния живот на творбата. Или пък детайла, че Waldo така и не печели т.нар. “popular vote” - отстъпва пред фигурата на политика от кариерата. Оставам с чувството, че както и да се развие епохата на индивидуализма, в която живеем, все някой, все някъде ще го е предвидил.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Персенк Ултра\" и първата капитулация - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Персенк Ултра” и първата капитулация | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
С наближаването на 30-ия ми рожден ден се завърна желанието (или нуждата?) за себедоказване чрез екстремни натоварвания. С повечко тренировки и значимо отслабване, самочувствието на непобедимост се бе завърнало до такава степен, че вярвах във възможността да завърша олимпийски триатлон, две бягания от ~10 километра и едно от 160 (7000 D+) в рамките календарна седмица.
С няколко думи, две сериозни изкачвания в началото и устойчива денивелация до края - мога да разкажа само от чужди впечатления ;) Утрамаратонът започва в 18:00 в петък вечер и завършва в ранния неделен следобед - т.е. две безсънни нощи и един горещ ден (днес бе 33 градуса).
\n\n
Отказването
\n\n
Отказването, всъщност, се случи още едва на петия километър - представих си как няма да спя две нощи и това беше краят за мен. Изобщо не си представях дискомфорта на две безсънни нощи и работна седмица след това. Частично лошото планиране също изигра роля - трябваше да съм почивал повече в дните преди състезанието, да съм се хранил по-правилно и т.н. Друг фактор е, че досега винаги съм имал компания в екстремни ситуации - за разговор или мотивация; сега бях съвсем сам, с краката, щеките и родопските пътеки.
\n\n
Та картината на една хотелска стая, меко, чисто легло и здрав сън с добра храна ме пречупиха веднага - което не ми попречи да си потичам в чудесно темпо и според предварителния разчет до втори подкрепителен пункт (30 км), освободен, защото вече знаех как свършва всичко - първи отказ от предизвикателство.
\n\n
Опасенията
\n\n
Макар никога да не съм се състезавал с останалите, приемам ултрамаратона като състезание с теб самия, сиреч отказът е истинската загуба. Вярвах, че няма да се предам - докато не се замислих, че удоволствието трябва да е мотиватор, не страха.
\n\n
Трябваше и този урок да науча все някога.
\n\n
Какво следва
\n\n
В зависимост от представянето тук, обмислях да се пробвам на триатлона Лъвско сърце, и това и ще направя - ще си почивам на воля, докато истинските атлети се състезават. Мисля да продължа тичането колко може повече през есента и да участвам на полумаратони, като целя време под 1:40 до края на годината. И късата дистанция на Пирин Ултра, разбира се.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Sapiens\" на Yuval Noah Harari - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Sapiens” на Yuval Noah Harari | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Признавам афинитет към историята, особено към онези части, които остават премълчани, недоизследвани са, или пък не будят интереса на широката общественост. Любимото ми хоби като дете? Да си чета енциклопедиите от край до край.
\n\n
Енциклопедичен прочит на историята - още от когнитивната революция до наши дни - предлага на читателите си и книгата “Сапиенс” на Ювал Харари. За разлика от повечето повествования, свързани с историята, обаче, тук ‘пропагандата’, основният мотив, са изведени директно, без да се следват интересите на този или онзи идеолог, философ или пълководец; липсва претенцията за обективност и единствена истинност; целият анализ бива подчинен на разбирането, че:
\n\n
\n
Homo sapiens rules the world because it is the only animal that can believe in things that exist purely in its own imagination, such as gods, states, money and human rights.
\n
\n\n
Нататък следва не просто исторически преглед на събития, а анализ на културните и социални промени, динамиката в отношенията между хората със стъпаловидното увеличение (не експоненциално) на тесния социум. В подробности е анализирано как обществено-културната еволюция е следвала разширяването на хоризонтите на Сапиенс - от дните на идоли и политеизъм чак до днешната, доминирана от наука представа за света. Разгледани са условията за възникване и на днешната най-разпространена религия - парите.
\n\n
Изобщо, “Сапиенс” пренарежда категориите и представите по темата “история на света”. Струва си!
\n\n
А сега - напред към “The Silk Roads: A New History of the World” от Peter Frankopan
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Малкият Принц\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Малкият Принц” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Ставам на 30. Препрочитам “Малкият принц”. Eдин пасаж, до баналност повтарян, но все пак:
\n\n
\n
…Но се случи така, че след като дълго бе вървял сред пясъци, скали и снегове, Малкият принц намери най-сетне един път. А пътищата винаги водят при хората.
\n
\n\n
\n
– Добър ден – каза той.
\n
\n\n
\n
Беше стигнал до градина с цъфнали рози.
\n
\n\n
\n
– Добър ден – казаха розите.
\n
\n\n
\n
Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цвете.
\n
\n\n
\n
– Кои сте вие? – попита ги той смаян.
\n
\n\n
\n
– Ние сме рози – казаха розите.
\n
\n\n
\n
– А! – рече Малкият принц.\nИ се почувства много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена по рода си в цялата вселена. А ето че тук, само в една градина, имаше пет хиляди такива, всичките като нея!
\n
\n\n
\n
“Ако види това – каза си той , – тя ще бъде много обидена…”
\n
\n\n
\n
А след малко си каза: “Аз се смятах богат, защото имам едно-единствено цвете, а съм притежавал една обикновена роза…” И легнал на тревата, той заплака.
\n
\n\n
\n
Тъкмо тогава се появи лисичето.
\n
\n\n
\n
– Добър ден – каза лисичето.
\n
\n\n
\n
– Добър ден – отговори учтиво Малкият принц и се обърна, но не вида нищо.
\n
\n\n
\n
– Аз съм тук, под ябълковото дърво…
\n
\n\n
\n
– Какво си ти? – каза Малкият принц. – Много си хубаво…
\n
\n\n
\n
– Аз съм лисиче. – рече лисичето.
\n
\n\n
\n
– Ела да играеш с мене – предложи Малкият принц. – Толкова ми е тъжно…
\n
\n\n
\n
– Не мога да играя с тебе – каза лисичето. – Аз не съм опитомено.
\n
\n\n
\n
– Ах, извинявай – рече Малкият принц.
\n
\n\n
\n
Но след като помисли, добави:
\n
\n\n
\n
– Какво значи “да опитомяваш”?
\n
\n\n
\n
– Това е нещо отдавна забравено. То значи “да се свържеш с другите”.
\n
\n\n
\n
– Да се свържеш с другите ли?
\n
\n\n
\n
– Разбира се – каза лисичето. – За мен сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребно. За теб аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света…Ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се крия под земята, шумът от твоите стъпки ще ме вика като музика да изляза от дупката. И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя. Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…
\n
\n\n
\n
Лисичето млъкна и дълго гледа Малкия принц.
\n\n
– Моля ти се…опитоми ме – каза то.
\n\n
– Какво трябва да направя? – каза Малкият принц.
\n\n
– Трябва да бъдеш много търпелив – отговори лисичето. – Отначало ще седнеш малко по далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки път ти ще можеш да сядаш малко по-близо…\nТака Малкият принц опитоми лисичето. И когато наближи часът на заминаването, лисичето каза:
\n\n
– Ах!….Аз ще плача.
\n\n
– Ти си виновно – каза Малкият принц, – не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…
\n\n
– Разбира се – каза лисичето.
\n\n
– Но ще плачеш! – каза Малкия принц.
\n\n
– Разбира се – каза лисичето.
\n\n
– Но тогава ти не печелиш нищо!
\n\n
– Печеля – каза лисичето – заради цвета на житото.
\n\n
И добави:
\n\n
– Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетнe ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.
\n\n
Малкият принц отиде да види розите.
\n\n
– Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо – каза им той. – Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквото бе моето лисиче. То беше лисиче, подобно на сто хиляди други лисичета. Но аз го направих мой приятел и сега то е единствено в света.
\n\n
– И розите се почувстваха много смутени.
\n\n
– Вие сте хубави, но празни – каза им Малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички., защото тъкмо нея съм поливал аз…Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.
\n\n
И се върна пак при лисицата:
\n\n
– Сбогом …- каза той.
\n\n
– Сбогом – каза лисичето. – Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.
\n
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за министър Чичибаба - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за министър Чичибаба | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
На път за морето в колата слушахме ранните албуми на Ъпсурт, попадайки на “Мама”:
\n\n\n\n
Ако се заслушате, песента започва с възглас “Чичибаба!” - но Васил Чичибаба ли? Министър на земеделието в правителството на Жан Виденов, което ни върна опашките за хляб през 1996?
Няма виновни за зърнената криза от 1995 г. - официално. Софийският градски съд във вторник оправда единствените обвинени за острия недостиг на зърно и спекулата по времето на Жан Виденов, довели до рязък скок в цената на брашното и хляба, истерия сред хората и опашки пред магазините и предшествали кошмарната хиперинфлация една година по-късно.
\n
\n\n
\n
“Вече 12 години нося на плещите си едно несправедливо обвинение”, каза на излизане от съда Чичибаба и допълни, че процесът срещу него е бил политически.
\n
\n\n
Политически - сигурно, но пък и хляб нямаше:
\n\n
\n
Според тезата, която поддържаха двама главни прокурори, Васил Чичибаба е ощетил държавата с 66 млн. долара, тъй кат,о докато е ръководил Министерството на земеделието, от България са изнесени 990 хил. тона пшеница, въпреки че в страната са останали крайно недостатъчни количества. […] фирми са купували житото по 160 лв. за тон, като е трябвало да го върнат в складовете на резерва на следващата година. През това време обаче те са препродавали стоката на цена от 360 лв. […] държавата се явявала “кредитор на тази далавера”.
\n
\n\n
Та така - връщайки се толкова назад, към генезиса на прехода, дебнат все същите ченгета от ДС (самият Чичибаба), все същите клишета за “политически акции” и несправедливост, все същото точене на държавата - и така вече второ поколение.
\n\n
Може би не е случайно, че “морето”, към което съм тръгнал, е в Гърция. Все пак и за туристическите изцепки това лято виновни няма, няма и да има.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"How will you measure your life?\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “How will you measure your life?” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
В епохата на рационализацията, свързаността и леснодостъпната информация, оказва се, хората са си все така нещастни, макар и по-богати, с повече вещи, по-добро образование и по-престижни работни места. В опит да ни разкаже как е възможен този парадокс, Клейтън Кристенсен започва от най-логичната точка - собственият си опит като възпитаник на Бизнес Училището Харвард. Заобиколен от таланти и бъдещи корпоративни акули, той не забелязва щастието у тези безспорно успешни хора.
\n\n
В течение на повествованието, авторът разглежда битови и професионални ситуации - и няколко модела, през призмата на които се опитва да ги анализира. Без да преоткрива колелото, книгата ревизира няколко прости, но нелесни за реализация концепции - как изборът на най-лесното решение е ужасяваща стратегия дългосрочно; как работното място има хигиенна и стратегическа перспектива спрямо щастието и удовлетвореността; и пр.
\n\n
Макар книгата да е само 220 страници и се чете лесно; ако, все пак, нямате време за нея, можете да хвърлите едно око на ревюто от самия автор в Бостън по-долу:
След големия фурор (а в немалка степен и надценяване на възможностите / подценяване на трасето) - Персенк Ултра преди месец - бях обещал да се появя на Пирин Ултра и да взема малката дистанция:
Трасето - от местата, на които съм бил като турист - изглеждаше приятно, а и разделението на три големи възвишения и три спускания за общата денивелация от 3900 метра обещаваше умерено натоварване с възможности за почивки и леко бягане надолу.
\n\n
Без място за отказване
\n\n
В малката, инцестивна групичка за екстремни бягания у нас няма място за много отказване, камо ли за две в рамките на месец. Така че на масата не стоеше такава възможност.
\n\n
Планът
\n\n
Гледайки резултатите от миналата година, когато почти всички бяха завършили за малко над 18 часа, си мислех, че именно такова време би било добро постижение тук. План максимум беше да съм минал и трите баира по светло (т.е. преди 8 вечерта), като при такъв сценарий не си представях как мога да завърша след полунощ.
\n\n
Реалностите, разбира се, бяха малко по-различни - миналата година стартът е бил даден в полунощ, за разлика от тази година (6:00 сутринта, което гарантира по-добри времена).
\n\n
Реализацията
\n\n
Стартът беше даден по тъмно, а Демяница - първата хижа - е само на два часа от Банско. Това беше ненужен оптимизъм и в известна степен създаде очаквания за нереалистичен резултат - да не говорим, че още не бяхме качили 2000 метра.
\n\n
До втория пункт веселбата продължи - леко изкачване, равни участъци, спускане към х. Пирин в топлото утро, с чудесно темпо, бягане, усмивки, разговори с други участници наоколо. На Пирин изглеждаше, че почти сме преполовили трасето, с уговорката, че ни предстои кратко изкачване до следващия пункт (на 11 км) и мъчителни часове между пункт 3 и 4. Всичко това беше планирано и не трябваше да представлява изненада.
\n\n
Въпросните 11 километра между пункт 2 и 3, обаче, се оказаха изненадващо дълги и неприятни. Записът отчита 3:03 време на преминаване, което е с 25-35% по-слаб резултат, отколкото очаквах в този сегмент - но и изкачването се усети значително по-стръмно. Причината е, разбира се, изчерпването на гликоген и усещането за слабост в крайниците.
\n\n
Не исках да прекалявам с гелчетата (вече бях взел две) и на пункт 3 хапнах солидно - двойна супа и доста суха храна, ползвах и някои други удобства на цивилизацията.
\n\n
Стената
\n\n
Не заредих, обаче, вода - заради убеждението, че мъкна постоянно по 1 литър повече, отколкото ми трябва. Тази грешка не се оказа фатална, но е досадна на фона на опита, който следва да имам.
\n\n
Хижа Беговица беше и последното топло място, което помня - следваха изкачването към “Душевадника” и портата под Муратов връх.
\n\n
С изкачването над 1800-2000 метра гората оредяваше, докато не се превърна в поляна. Безкрайната поляна, осеяна с камъни, ме посрещна с леден, пронизващ вятър, а тепърва предстояха 500 метра денивелация - сиреч, поне 5 километра по поляната, сиреч поне час. И ако това не беше достатъчно, 15 минути по-късно се развихри снежна буря, заваля нещо средно между сняг и ситен град и добави няколко класи мъчение към изоставеното от сили тяло. Изборът беше да взема гелче и половин литър ледена вода - или да продължавам бавничко напред с оставащите въглехидрати. Бях по къси гащи и ветровка, не исках да рискувам хипотермия.
\n\n
Минутите се нижеха, чукарите и денивелацията - също, краят хич не изглеждаше близо, а аз нямах сили да се усмихна. Влачех се с група хора, тръгнали на дългата дистанция, но скоро пътеките ни трябваше да се разделят - а на мен ми оставаха 300 метра денивелация, сам във виелицата, като и видимостта намаляваше. Пътят се виждаше що-годе, но целта или околните върхове - по-скоро не.
\n\n
За мой късмет, попаднах на Симеон Нинов - когото в началото просто следвах, треперейки. Бурята внезапно се успокои, но останаха вятър и студ. Нямаше повече за кога да отлагам следващото гелче и студената вода, но пък - нов проблем - започнаха да ми измръзват ръцете и се наложи да си нося щеките без да ги ползвам.
\n\n
Развръзката
\n\n
Муратовата порта минахме в 19:30 (тоест - по светло, изпълнена цел!), а от другата ѝ страна беше направо топличко - 2-3 градуса, без вятър, но с мокри и хлъзгави камъни. Бързо се стъмни, а маркировката не беше идеална за тъмна нощ. Въпреки 2-3 падания преди хижа Вихрен и това, че нагазих до прасците в ледена вода, мотивацията да стигнем преди полунощ обратно в Банско бе над всичко; в хижата срещнахме хора, с които се бяхме “гонили” през деня и се разбрахме да потичаме заедно надолу; останалото беше лесно, а и ставаше все по-топло с приближаването на финала; силите стигнаха за финален спринт даже, време 17:11 - тоест, според прогнозата. Супер. Горещ душ в хотела. Отново жив.
\n\n
Уроците
\n\n\n
Вода на всеки пункт - 1/2 литър за всеки 5 километра
\n
Студът не си заслужава икономията от по-леко облекло
\n\n\n
До края на годината остава само една цел - време около 1:40 на полумаратон - и да си тренирам на спокойствие ця-яла зима.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за баскетбола и корупцията - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за баскетбола и корупцията | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Тези дни, ЛеБрон Джеймс - икона на професионалния баскетбол отвъд Океана, и припознат като най-добър баскетболист след Кобе Брайън - коментира по следния начин възможността да смени отбора си преди договорът му да изтече (ситуацията е аналогична на европейски футбол, но откупуванията в NBA се случват относително по-рядко и откупните клаузи са различни):
\n\n
\n
I won’t ever cheat my teammates or cheat the fans or be in a situation where I am talking about free agency all year long because I’m not going to give energy to something I can handle in the summertime when I should be focused on what I need to do on a day-to-day basis to help this franchise compete for a championship.
\n
\n\n
Наглед това изказване изглежда като признание във вярност, като призив към сплотеност, интегритет и фокус към играта - все чудесни послания. Но забележете как Джеймс нарича отбора - this franchise. Вече дори няма нужда да се говори за екипа, съотборниците, честта - а просто франчайза.
Така си отива (удоволствието от) великата игра на Карим Абдул Джабер, Меджик Джонсън и Майкъл Джордан (който, впрочем изкара $100 млн. само от заплати, а в момента се смята, че има активи за около $1.5 млрд.) Не инфлацията е виновна тук, а жаждата за пари и власт - и не на играчите, а на собствениците, гледащи на спорта като на инвестиция, на франчайз.
\n\n
Монетизацията на всичко и всички просто няма как да не са върховната форма на корупция.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за криптовалутите и правителствата - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за криптовалутите и правителствата | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Децентрализираните валути - онези без централна банка, която да ги регулира - и правителствата, считащи за своя привилегия и задължение да регулират финансовия пазар - танцуват странни пируети напоследък.
\n\n
Силните
\n\n
От едната страна са правителствата на развитите страни - САЩ и ЕС - чиито елити се страхуват от губене на позиции и, логично - забраняват и всячески се мъчат да регулират валутния блокчейн, например с опасенията на американското правителство за укриване на данъци или тези на FATF към G7 още през 2013, че криптовалути могат да се ползват за схеми за пране на пари:
\n\n
\n
In 2013 the G7’s Financial Action Task Force issued the following statement in guidelines which may be applicable to companies involved in transmitting bitcoin and other currencies, “Internet-based payment services that allow third party funding from anonymous sources may face an increased risk of [money laundering/terrorist financing].” They concluded that this may “pose challenges to countries in [anti-money laundering/counter terrorist financing] regulation and supervision”.
\n
\n\n
Авторитарните
\n\n
Авторитарните режими са най-интересни - от една страна, правителствата биха сложили ръка върху всеки източник на свежа чуждестранна валута, особено ако по този начин заобиколят международни санкции (Русия) или получат нов механизъм да управляват баланса между външната и вътрешната валута/потребление/растеж-на-икономиката (Китай и усилващите се проблеми със забавения икономически растеж).
\n\n
Но тази игра е нож с две остриета за правителства, зависещи от абсолютния контрол над суверена. Все пак хората също могат да влияят на икономиката, заобикаляйки общата регулация. Именно затова и Русия, и Китай официално забраниха търговията с криптовалути и затвориха местните си борси. Дали и какво правят правителствата зад завесите остава различен въпрос.
\n\n
Перспективните
\n\n
Към групата на перспективните спадат малки играчи, но с големи амбиции - Естония и Дубай.
\n\n
Естония от десетилетие се стреми да създаде напълно дигитално управление. Виртуална валута е просто поредната крачка в тази посока. И, разбира се, важен инвестиционен инструмент за страна с ограничена територия, население, военна мощ и влияние в региона.
\n\n
Ограничена територия, но голям апетит има и Дубай - към регионално дигитално лидерство. Единствената страна на Арабския полуостров, осъзнаваща преходността на изкопаемите горива и постигнала минимизиране на икономическата завимост до 18% - забележително, сравнявайки с останалите страни, където зависимостта варира от 50 до 90%. Тук държавната криптовалута е просто друг диверсификационен механизъм, поредна иновация, подобно на прототипа на летящо такси. За сравнение, американският индустриален лидер Airbus предвижда готов прототип едва в края на следващата година…
\n\n
Защо е интересно
\n\n
Защото представлява открита игра на влияние, власт и - естествено, пари. На глобалното, надгранично игрално поле. Без правила и без проследимост - без централен контрольор - в условия на икономически войни по целия свят.
\n\n
И защото криптовалутите са чудесна инвестиционна възможност. Твърде късно е да инвестирате в Биткойн (цена от 3700 евро на тоукън, при растеж от 400% за последната година).
\n\n
Но твърдя, че инвестициите в Есткойн / емКеш са едновременно стабилни и перспективни бъдещи възможности. Защото, за разлика от останалите криптовалути без физическа равностойност, тук гарант за стабилността стават правителства - едното дигитално правителство на бъдещето, а другото - разполагащо с почти неограничени ресурси и амбиции за регионално лидерство.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"The Shock Doctrine\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “The Shock Doctrine” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Документалната книга на Наоми Клайн - “Доктрина на шока: овластяването на бедствения капитализъм” разглежда в подробности - много подробности - амалгамата между физически, психически и икономически шокове, залегнала в американската политика на доминация над страните от Третия свят от времето на Кисинджър до днес.
\n\n
Началото е налагането на волята в Южното полукълбо от двете страни на Тихия океан - Индонезия, Филипините, Чили, Бразилия. Следват Аржентина, Колумбия, страните от Централна Америка - а после Близкия и Среден Изток, вече съвсем формално под името “shock and awe”.
\n\n
В основата са изследвания на икономисти и психолози, финансирани от ЦРУ - едните изследват възможностите и обществените предпоставки за налагане на нерегулиран, крайно свободен пазар в Чикакгския Университет, а другите търсят възможности да промиват мозъци (първо на психичноболни, после на военнопленници и терористи, накрая поетично наречено “winning hearts and minds” в Ирак). Та, оказва се, комбинацията от насилие, обезкървяване на елита и налагане на икономически мерки “в името на народа” бил щатския износ на демокрация.
\n\n
Защо си струва
\n\n
Защото е документална, стъпва върху факти и авторката не е пестила сили да събира и класифицира редки източници на данни извън фокуса на масовите медии.
\n\n
Струва си, заради изобличаването на крайния и безрезервен капитализъм и налагането му в условия на постоянен шок - докато текат кампании за представяне на този шок като “демокрация” и “волеизява на народа”.
\n\n
Слабости
\n\n
Никъде не става дума за геополитическите условия, довели до описаните събития, разнопосочната картина на международната сцена или дори интересите на вътрешните лобита (освен на едрите индустриалци).
\n\n
Под прикритието на фактологията не особено умело прозира левичарски предразсъдък. Така например, никъде не става дума за ефекта от национализацията в социалистическите страни - причината за политиката на икономически шок. Наративът е срещу капитализма и всички доказателства са едностранчиво представени, което не приляга на иначе впечатляващия обем обобщена информация.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...\"почти\" не е \"съвсем\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…“почти” не е “съвсем” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Бях (си?) обещал време под 1:40 на 20 км/полумаратон в средата на сезона, но след последните два опита изглежда, че макар да съм “почти” там, не е достатъчно.
\n\n
В началото на месеца, по време на Софийския маратон, стигнах 1:42 на полумаратон, като в първите два километра карах много, много бавничко - 6:00 и 5:45, съответно. Останалите 18 километра бяха с времена под 4:50 и резерви кислород и бях съвсем удовлетворен и оптимист, че Renault Morning Run ще бъде събитието, на което ще падна под 1:40, може би дори ще доближа 1:35.
\n\n
Е, нищо такова не се случи - денивелацията изцеди силите и с постоянно забавяне с всяка от 4-те обиколки (24, 25, 26 и 27 минути, съответно) се получи финалното време от 1:42, отново.
\n\n
Логично, не съм щастлив, но целите остават за следващата година: 1:35 и равномерно темпо, което да позволи атака на маратон в диапазона 3:20-3:10.
Бях забравил интересната история на Бернар Мадоф, признал си в навечерието на Коледа 2008, че ръководената от него финансова институция е гигантска Понци схема. Както с всеки скандал, след началната пушилка през 2009, скандалът затихна и е останал дълготрайно интересен само на американската публика. Затова HBO заснема 113 минутен игрален филм със страхотни превъплъщения на Робърт ДеНиро и Мишел Пфайфър.
\n\n
Филмът разглежда събитията непосредствено преди ареста и развитието в следващите години, като заема официалната хипотеза, че съпругата и синовете на Бернар не са знаели за същността на бизнеса (в който са участвали), били са изолирани от инвестиционното крило и пр.
\n\n
Филмът разглежда темата за вината в големи подробности, за жертвите, за неосъзнаването на престъплението и до днес от Бернар. Самият Мадоф-старши твърди (в реалния живот), че в паниката и хаоса на сгромолясващата се американска икономика през 2008 е била нужна изкупителна жертва - и че наказанието му е диспропорционално на престъпленията именно заради жаждата за мъст към привилегирования и безотговорен Wall Street. Както и че Мадоф - легендарен трейдър
\n\n
В ехото на престъпленията, обаче, отеква - и остава на зрителя да анализира - цената на наказанието. И не става дума за 150-те години присъда на Бернар, а предателството на цялото му семейство, смъртта на синовете му, забравата му от света.
\n\n
Разбира се, наказани по различен начин са членовете на семейството, внезапно напуснати от целия кордон ласкатели - и в предателството си, оставени сами и изолирани (по адвокатско предписание).
\n\n
Силните страни на филма
\n\n
Може би най-голямото предимство на филма е моментът, в който той излиза - в зората на серии от други Понци схеми, свързани с ICO, със стойността на Биткойн и др.
\n\n
Някои слабости
\n\n
Филмът е малко банализиран, приемайки хипотезата на семейството, като не оставя някои подробности на преценката на зрителя, а ги поднася като факти. Може би въздействието би било по-силно с малко по-кратък филм и повече факти - например, как съпругата на Бърни, Рут, е харчела по 150 хиляди долара на ден в дните преди Коледа, или как обкръжението на Мадоф е изтеглило над 750 милиона долара в 90-те дни преди фалита.
“Три билборда край Ебинг, Мисури” е многопластов филм за комплексните отношения в малкия град, за добрите и лошите, и как двете се сливат, за да изградят колоритните персонажи на Юга:
\n\n
с предразсъдъците, но и страданията;
\n\n
с емоциите, но и равнодушието.
\n\n
Започвайки още с актьорския състав, филмът предвещава величие - Уди Харелсън и Питър Динклидж играят великолепно поддържащите си роли, а останалият състав докосва висотата им, заслужено изстрелвайки оценката в IMDB до 8.5.
\n\n
В обобщение, лентата разглежда ежедневието на група жители на малко градче и сблъскът им с непосилната лекота на бита.
\n\n
Досущ като в живота, вместо повествованието, постъпките стават диференциатор, а ситуационната мотивация подчинява ценностите на индивида и общността.
\n\n
А може би сме свидетели на множество метаморфози, на преражданията на героите в търсене на по-добрите тях - кой знае? Все пак, истинските филми са за интерпретиране, не преразказ.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за автентичния маратон на Атина - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за автентичния маратон на Атина | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Минаха повече от две седмици от последното бягане за сезона - атинския “автентичен” маратон. По-надолу няколко впечателния и обобщения по секции:
\n\n
Организация
\n\n
Несравнимо събитие по мащаб и организация с други регионални маратони. През 2017 беше поставен рекорд на броя бягащи - почти 20 000 души - и инфраструктурата беше идеално подготвена да поеме предизвикателството. Определено има уроци, които трябва да се научат от БФЛА за следващите години - и тук сравнението е със събитие съвсем “от нашата черга”.
\n\n
Подготовка
\n\n
Подоготовката беше супер (за моментната форма и резултат), като направих 2-3 кратки бягания през същата седмица.
\n\n
Летяхме - заедно с група приятели - още в петък сутрин, за да имаме достатъчно време за аклиматизация (поздрави, Персенк, този урок го научих), а през целия съботен ден почивах, наблягайки на високовъглхидратни храни. Не си спомням да съм се чувствал по-починал и подготвен за състезание досега.
\n\n
В деня станахме в 5 и ползвахме организирания транспорт - от 6 точки в центъра на града на кратки промеждутъци потегляха автобуси към Маратон - началната точка на бягането.
Трасето следва митичният път на атинския воин, пробягал дистанцията преди повече от две хилядолетия с вестта, че Атина е спасена от настъпващата персийска войска - и заплатил за това усилие с живота си (според легендата). Вероятно не е имал гелчета, банани и вода на всеки два километра като нас, простосмъртните :)
\n\n
Друга особеност е леката денивелация, започваща около километър 20 (положителна) и спускането след километър 30. Заради добрата почивка, ниското темпо в началото, вероятно и заради спускането след 30-ия километър бях много близо до negative split (една от целите) - 109:35 / 115:58.
в синьо - темпо (5:22/km), в червено - пулс (158), в магента - каданс (183)
\n\n
Разбира се, работата по negative split races тепърва предстои през цялата зима и пролет - основно с пулсомер, но и малко по-организирана програма от “хайде да тичаме всяка сутрин, когато и колкото може повече”.
\n\n
Какво друго остава
\n\n
Постигнатото време, 3 часа и 49 минути, е близо, но под очакванията (3:40-3:45 или по-добро), но далеч от амбициите за 2018 - 3:30 и 2019 - 2:59. Време е за bootcamp - търси се стабилизирация на пулса при равно темпо, но неравен терен, както и темпо при пулс под 150 bpm. За 3:30 ще се наложи полумаратонът да падне под 1:30, както и да бягам устойчиво под 4:20 на километър - цифри, далеч от моментната форма. Можете да хвърляте едно око в Strava, която удобно съм интегрирал и вдясно —>
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Talking to my daughter about the economy\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Talking to my daughter about the economy” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за \"Talking to My Daughter About the Economy\"
Вероятно първото, което разпознавате, виждайки книгата, е името на автора - Янис Варуфакис, финансовият министър на Гърция по време на кризата и комшийския “мек” фалит през 2014-2015.
\n\n
Не харесвам Варуфакис, защото е лицемер - от една страна, обича да се възползва от слабостите на хората за финансови облаги (например, като microtransaction мениджър във Valve), а от друга се явява виден социалист и защитник на слабите (като финансов министър); от трета, разбира се - неутрален наблюдател на световни процеси в ролята си на преподавател по икономика в куп престижни университети по света. Именно последният наратив е най-удобен за Янис, видимо от публичната му биография (качена през 02.2017, но датирана от 2013???) и от сайта му. В кръга на шегата, двуличието на Варуфакис идва още с малкото му име.
\n\n
Многоликостта прозира силно и от книгата “Talking to my daughter about the economy” - текст, хипотетично написан по време на деветдневна почивка и, също толкова хипотетично, насочен към родената през 2004 Ксения - но мистично придобил форма на книга и преведен на куп езици - в допълнение към трите досегашни бестселъра
Дали книгата не е написана за тийнейджъри или финансови лаици така и не става ясно - в първата ѝ половина се дават банални примери, уместни за първа лекция по икономика или финанси, а във втората половина се интерпретират световни събития през доста изкривената призма на левичарския министър Варуфакис. Силно прозира и надменността на автора, принизил читателя си до тийнейджър - и същевременно поел палката на просветител и единствен авторитет - позиция обидна за уважаващия себе си читател.
\n\n
Все пак, в книгата се срещат и добри дефиниции на основни обществени проблеми - например, банковият фалит и ролята на държавата и данъците в такава ситуация. Засегнат е и етично-политическият въпрос кой заслужава да бъде спасен от фалит (чии задължения заслужават опрощаване) и кой заслужава да понесе пълната отговорност за (без)действията си.
\n\n
Голямо предимство на книгата е богатството на аналогии и странични истории - от древногръцката митология до съвременни филми като “Матрицата” - и все пак, богатството на обща култура избледнява на фона на останалите недостатъци. Въпреки това, Янис Варуфакис остава лидер на мисълта на нашето време, и човек, заслужаващ изслушване.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за дигиталния аутизъм - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за дигиталния аутизъм | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
През декември 2017, бивш вицепрезидент на Facebook - Chamath Palihapitiya - публично се възмути от постоянно нарастващото влияние на социалната мрежа върху отношенията между хората. Акцентът в разговора тогава падна върху поведенческата психология, използвана в ущърб на потребителите (видеото от целия разговор - най-долу).
И това е само последната от серия критики на някои от първите “социални” инженери към огромните мащаби на вманиачаване.
\n\n
А колкото повече ползваме, толкова повече алгоритмите научават за нас - и това знание те могат да използват както намерят за добре. Естествено, FB, Google, Amazon и ко. имат интерес да ви задържат максимално дълго - с нотификации, шарения, отскоро auto-play video. Повече съдържание автоматично води до по-малко, по-повърхностно мислене; повече attention-grabbing води до психологически промени, като популярния instant gratification, безмилостно променящ първото дигитално поколение.
\n\n
От друга страна, закриването на социалното присъствие стана еквивалентно на доброволна маргинализация, абдикация от социалния живот.
\n\n
Какво остава в борбата срещу дигиталния аутизъм?
\n\n
\n
ограничаване на потреблението - например, 15 минути на ден на платформа
\n
ограничаването на информираността по маловажни теми (clickbait)
Италианското кино е синонимно в съзнанието ми с ненатрапчива поучителност, с лежерно-сериозния си прочит на тежки житейски ситуации. От друга страна, европейското кино се отличава и с онези сцени, в които плачът идва по-естествено от смеха. Но с редки хепиендинги, защото седмото изкуство може да влияе истински само ако е реалистично.
\n\n
Затова пък “Идеалните непознати”, (“Perfetti Sconosciuti”, 2016) постига по запомнящ се начин и двете - да бъде въздействащ, но и не прекалено суров към зрителите; предлага своите поуки - без да ги натрапва; изгражда симпатиите на зрителите към различните персонажи, но ги държи достатъчно неутрални с оглед обратите, които се случват пред очите им.
\n\n
Чрез фрагментална, изящна режисура и много малко думи седмината приятели, срещнали се на вечеря, бързо стават близки и на публиката. От елегентността на жестовете и детайлното богатство на сцените научаваме доста повече за героите, отколкото може да се изкаже с думи.
\n\n
Да, най-ценното на лентата може би е неизказаното, интерпретираното.
\n\n
Резултатът? Банална история, която може да сме гледали десетки пъти в нейни холивудски интерпретации, този път дава задълбочен прочит на съвременното микро- и макрообщество, с неговите терзания и вълнения, с неговите малки и големи нечестноти.
\n\n
Да се сервира рано вечер, с бутилка биодинамично вино.
\n\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Ивайло Пенчев, либертарианството и лъжепророците - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Ивайло Пенчев, либертарианството и лъжепророците | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за Ивайло Пенчев, либертарианството и лъжепророците
Помните ли как преди година Ивайло Пенчев, собственикът на Уолтопия, се бе развилнял (според речника и възпитанието си) из национален ефир с разнообразни нападки - срещу Техпарка, срещу правителството и администрацията, срещу еврофондовете…
\n\n
Кратък преговор:
\n\n\n\n
Особено внимание между 00:08:45 и 00:10:00, където се оказва, че видният либертарианец Пенчев е отвратен от еврофондовете, смята ги за развъдник на корупция и само от алчност и от спортна злоба е взел пари от еврофондове.
Голям критик на бюрокрацията, суперуспешен либертарианец, следващият припознат от нацията пророк - или пореден гьонсурат, който доскоро не осигуряваше служителите си и ощетяваше същата тази държава?
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за еврозоната и нейната \"чакалня\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за еврозоната и нейната “чакалня” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Започвам оттам, че “чакалня на еврозоната” е неформалното нарицателно на икономическия механизъм ERM-2, който има серия формални изисквания. Всички страни-част от европейската икомоическа зона, приети в ERM-2 са и членове на еврозоната - с изключение на Дания.
\n\n
Любов по време на холера
\n\n
Изказването на Борисов идва във втората половина на европредседателството ни, но с достатъчно време двете страни да се отметнат от него, тоест създава се впечатлението, че ангажиментът е двустранен, с ясни параметри и пр. Това изглежда като подарък на Борисов от ЕНП за председателството, което протече безинтересно, без събития и по-важното - без скандали (по Ганьовски - “стабилно”). Подарък от дългосрочното ни партньорство с Германия, която остава все по-сама на сцената.
\n\n
България, редно е да се отбележи, от 5-6 години отговаря формално на изискванията - но с уточнението, че имаме валутен борд и доста лабилна икономика.
\n\n
Валутният борд не е елиминиращо условие, но е странно явление - при всички други страни той е бил всякога временна мярка, а у нас стана постоянна. Капацитетът на БНБ да поддържа плаваща валута не подлежи на коментар предвид твърде скорошния случай “КТБ”, затова се изгражда мнението, че с валутен борд е по-“стабилно”.
\n\n
Лабилната икономика е видна за всички нас и никакви аутсорсинг фокуси, ниски данъци или насърчения на инвестициите не могат да я прикрият. Тръгнат ли си компаниите от България, ние нямаме идея как да привлечем нови на тяхно място. А типът външни инвестиции, които сме привлекли с ниски данъци и евтина работна ръка ще си замине скоропостижно след като в ЕС бъдат присъединени страните от Западните Балкани или Украйна.
\n\n
Между думите - делата
\n\n
Очаква се правителството да не завърши годината. Затова и вербалните формулировки на Борисов са достатъчно условни - умела подготовка да си измие ръцете със следващия ни премиер. Който, впрочем, не би получил и уклончивата подкрепа на ЕНП.
\n\n
Допълнително от седмицата имаше и “големи признания” - 30-годишен роден новоизпечен бюрократ ще води преговорите за кохезионните фондове след 2020 от името на ЕК. На този фон беззвучно и между другото се промъкна новината, че еврофондовете в следващия програмен прозорец ще бъдат насочени към Южна, а не Източна Европа. Невинен свидетел би казал, че непокорността на Вишеградската четворка трябва да бъде наказана елегантно, като на Източна Европа се даде директен шанс да защити бюджета си. Нещо, което, простете, Андрей Новаков е неспособен да направи.
\n\n
Quo Vadis?
\n\n\n\n
Кой би желал - или допуснал - още една слаба икономика в нестабилната еврозона? Какво е ERM-2 освен празно обещание и политическа манипулация?
\n\n
Вместо край, друг пример
\n\n
През същата седмица Ангела Меркел призна, че Източна Германия има нужда от още пари и време, преди да може да се мери икономически със Западна. Нека пренесем това твърдение към закъсалите южни икономики. Колко време и пари биха били нужни, за да се стабилизират те, ако един народ на една и съща територия - административно и географски - не може вече 30 години?
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за регистъра, хаоса и безпътицата - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за регистъра, хаоса и безпътицата | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Седмица измина, а от Търговския Регистър - нито стон. Регистър няма заради техническата некомпетентност на поддържащата компанията, заради небрежността на управляващото тяло - Агенция по вписванията, заради липсата на контрол от Министерство на правосъдието и заради усложнени прцедури по обществено възлагане. Подробности - тук.
\n\n
Косвено виновни са Министерски съвет и ДАНС, защото това е критична национална инфраструткура, над която те трябва да упражняват контрол.
\n\n
Питайте който и да е от тях, и всеки ще се защити с безумни оправдания. И така до следващия път. Справка - фалитът на КТБ остави и шефа на БНБ, и шефа на КФН и финансовият министър непокътнати. Логично, когато миналата седмица поредно дружество-подотчетно на КФН фалира, изненадани нямаше, наказани - също.
\n\n
Няма даже и обезщетения, които да бъдат платени на държавата в резултат на провалената поддръжка.
\n\n
ДОКОГА с тази политика на ниски данъци и крайна некомпетентност
\n\n
Мен, като данъкоплатец, детайли на тази излагация не ме интересуват. Не че не ги знам, просто детайлите нямат значение в този случай.
\n\n
Нямало нови дискове от 2012, техничарите плеснали бекъпа на същия диск, нямало пари -
\n\n
така ще продължи да бъде, докато пожарникар управлява “на ръка” държава от първия свят със свитата си некадърници - едната викнала ДАНС, другата - радиоточка за фалшиви новини.
\n\n
###ОСТАВКИ И УВОЛНЕНИЯ ВЕДНАГА!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...бягането през 2018 - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…бягането през 2018 | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Миналата неделя се състоя Софийския маратон, затварящ един кратък сезон със само две състезания - добавям ранната В100.
\n\n
Тренировките
\n\n
За сметка на това тренировъчния процес беше много ползотворен - таргетирах 5 бягания по 10 километра седмично, с две бягания за време, две аеробни и едно интервално.
\n\n
Макар да не успявах да навъртя километрите всяка седмица, за годината дотук съм пробягал 1500 километра, което е най-сериозното разстояние откакто започнах през 2012.
\n\n
Диетата включваше магнезий/Калмицин и Артростоп, а в края - електролити и BCAA. 5 седмции преди маратона спрях сладкото. За цялата година съм ял не повече от 5 пъти след 20:00.
\n\n
Въпреки това има още много недостатъци: не ям достатъчно риба и не съм намалил месото за сметка на зеленчуците.
\n\n
Резултатите
\n\n
Резултатите са полумаратон за 1:40 и цял за 3:28:
\n\n\n\n
Макар формално целите от миналата година да са изпълнени, изглежда, че маратон под 3 часа ще отнеме повече време - по-реалистично е до 2020, а през 2019 отправната точка да е 3:15.
\n\n
Сред необходимите промени освен храненето трябва да се добави и едно дълго бягане (над 20 километра) седмично. Foamroller, масаж, тренировки на стадион и повече BCAA са сред останалите промени, които може да направя.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Дубай - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Дубай | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Да посети човек Дубай е интересно и, в определена степен, обогатяващо преживяване. Mащабите и размахът, в които емирството развива инфраструктурата си, са впечатляващи.
\n\n
Многократно повтаряна мантра е, че дубайската икономика има много ниска зависимост от износ на петрол - но, публична тайна е, че без петродоларите на съседите от Абу Даби, Дубай би бил далеч от настоящия си блясък.
\n\n
Заговаряйки за блясък, често границата с кич бива размита в емирството - от една страна, заради традиционната арабска орнаменталност, от друга - в желанието да изпъкнат на всяка цена.
\n\n
Коренът на това желание е и геополитически - ОАЕ претендира да бъде религиозен и политически център на сунитите поне наравно със съседите от Саудитска Арабия - но и бизнес център на Арабия, пресечна търговска точка със Запада. По необиконовен начин тобът се преплита с последния модел бял iPhone, който пък не се събира съвсем в джоба; но пък тобът, като всяка униформа, има и социална функция - приравнява бедни и богати поне визуално. И така, арабското общество намира утеха за тлеещия социален дисбаланс, който върна национализма на дневен ред в Запада.
\n\n
Истински бедни остават индусите и филипинците, дошли като гастарбайтери и живеещи в мизерия далеч от погледа на туристите. Всъщност, те много приличат на роби - безправни, много често говорещи само английски (лош), отделени в гета в крайните квартали. За да е пълна картинката, повечето спиращи дъха сгради са построени от една и съща компания - катарската EMAAR:
Иначе емирството може да се ползва за дефиниция на думата “мегаломания” и максимализъм на всяка цена - често без основателен план какво би се случило с тази инфраструктура след 20, 30 или 50 години:
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"The Next 100 Years: A Forecast for the 21st Century\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “The Next 100 Years: A Forecast for the 21st Century” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за \"the Next 100 Years: A Forecast for the 21st Century\"
Колебая се в оценката си за тази книга, макар сам по себе си наративът да е увлекателен, а хипотезите - достоверни.
\n\n
Вероятно най-важното, което трябва да знаете за изданието е кой е нейният автор - Джорд Фрийдман, дългогодишен стратег и съветник на Белия дом, основен анализатор на геопоплитическите процеси в края на 20. и началото на 21. век.
\n\n
Фундаменталната изненада на тази книга-предсказание е фактът, че тя оперира с много малък брой числа, а разчита основно на наратив - и ораторските умения на своя автор, който, донякъде с чувство на доминация, влиза в ненужни подробности за очевидни логически връзки, но пропуска алтернативни тълкувания на световни процеси.
\n\n
Елитаризмът на автора, резултат вероятно на навикът му да бъде единствения говорещ в стаята, може да бъде разглеждан, естествено и като преимущество - цел на книгата е по-скоро да предложи гледна точка, а не да изчерпа всички възможности - едно потенциално твърде наивно начинание.
\n\n
Независимо от аксиоматичното си възприятие на собственото си мнение обаче, Джордж Фрийдман демонстрира задълбочено познание на историята и обществени процеси в световен мащаб.
\n\n
В заключение, книгата може да бъде определена като задължително четиво за начинаещия геополитически анализатор - и необходимо упражнение в аргументация за по-напредналите читатели.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"21 Lessons for the 21st century\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “21 Lessons for the 21st century” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Третата книга на Ювал Харари, “21 урока за 21. век”, звучи като структуриран преразказ на събитята в света за последните 19 години - и обобщение на страховете и надеждите на съвременниците ни в целия свят.
\n\n
Проблеми като глобализацията, ролята на религията, технологичния бум и този на биотехнологиите намират своето място в калейдоскопа на Харари, който с лекота говори за обществените проблеми на свъремието по-ясно от всеки политик или учен.
\n\n
Вероятно заради липсата си на зависимост, авторът успява да опише проблемите, но не натоварва читателят със свои предложения за тяхното решаване.
\n\n
Разбира се, книгата има слабости - повърхностният наратив, баналните преходи между главите, поучителния, леко високомерен тон на философа-мъдрец, надраснал поколението си - са някои от тях.
\n\n
Оставям избора на вас - да се оставите на собствената си суета, или да се потопите в перфектната буря на съвремието ни, пък било то и с надменен екскурзовод.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за поверителността по дизайн - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за поверителността по дизайн | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Преди няколко дни поговрихме с Антон Герунов на тема поверителност по дизайн (privacy by design, PbD). Прилагам разговора и тук - надявам се да ви стане достатъчно интересен, та като се видим на живо, да поговорим (и) за това.
\n\n
Мисля, че най-интересната тема е коренно различният подход на трите най-силни икономики - САЩ, Китай и ЕС - към Икономика 4.0. Капиталистическият, либералният и тоталитарният модел си дават среща в дигиталното измерение и ми се струва, че сме едва в началото на противопоставянето им. Както, разбира се, и в зората на дигиталната революция… Приятно слушане!
Световната глобализация в комбинация със социално-икономическото разслоение покрай Икономика 4.0 трансформират съвременния трудов пазар по необикновен начин: все повече хора избират несигурния свят на самостоятелната практика пред това да бъдат служители - или дори да стартират компания. Днес всички се стремят да бъдат “независими работници” - сиреч, фрийленсъри.
\n\n
Доказателство за променящия се профил на работната сила се вижда много ясно от твърде оптимистичната пазарната оценка на споделено пространство WeWork. Вижда се и от статистиката:
Милениалите-фрийленсъри не трябва да ни изненадват - те са нетърпеливи да катерят корпоративни стълбици и очакват моментално възнаграждение за усилията си (instant gratification). Разумни или не, тези аспирации ги тикат към фрийленсърство, за разлика от baby boomers, които възприемаха предприемачеството като свой билет за успех и финансова независимост.
\n\n
Каква е разликата за бизнеса от тази новооткрита мобилност на работното място?
\n\n
Традиционно, работодателите са доволни, когато служителите им работят “от къщи”, но истински, когато могат да ги заменят с фрийленсъри:
\n
\n
възможност за намаляване на работната сила във всеки момент, тип “облачен ресурс”
\n
по-малки общи разходи на служител, заради по-ниските данъци, липсата на нужда от поддържане на работно място - физически и организационно
\n
ограничена нужда от мениджмънт - фрийленсърите сами трябва да определят кариерното си развитие и да го следват, като от тяхната преценка зависи работоспособността им след 15+ години.
\n
\n\n
Какво означава тази промяна за служителите? Да, те получават по-широки свободи да определят работното си време, но social safety net за тях не съществува - не са част от синдикат и дори обикновената защита на съответното трудово законодателство (в Европа) не ги покрива. Нещо повече - те са изправени пред риска да бъдат излишни за работната сила вбъдеще, т.е. трайно безработни.
Политическия уклон на САЩ, ЕС, Китай и Русия към авторитаризъм и (крайно)дясна политика и социален дискурс са видимите белези на либералния крах след 2010. Завръщането към индивидуализма, разчитането на собствените сили и самостоятелната работа пък бележат повратната точка в личностното разсъждение за света. Макар това да са предвестници на икономически растеж, те разкриват възможности за по-широка социална несправедливост - и, в резултат, още по-радикално мислене и поведение.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"
След серия неубедителни резултати, тези дни треньорът на ПСЖ Томас Тухел заяви:
\n\n
“В съблекалнята имаме много хора, които обичат да печелят; нямаме достатъчно, които мразят да губят.”
\n\n
Заслужава си размисълът.
\n",
"В последните три седмици минаха две от ранните състезания през сезона - Панчаревския и Софийския полумаратони - с незадоволителни резултати, но напълно отговарящи на подготовката в последните 6 седмици - 2:20 на Панчарево (със сериозна денивелация) и 1:50 съответно. Вторият резулатат е особено болезнен, защото очакванията ми бяха за време в порядъка 1:37-1:42. Колкото и малко да изглеждат 10 минути, все пак са 10% от общото време, и трудни за наваксване. Също представляват и разликата между 15. и 100. място в класирането - показателно за състезание от 250 души.\n\nДопълнително, мотивацията и за двете бяха много ниски - което си пролича от периодите на ходене по трасето.\n\n## Треньор\n\nСтава все по-ясно, че резултатите няма да се подобрят устойчиво без трeньор, но това е невъзможно през 2019. Все пак мисля да следвам следната [програма](https://sofiahalfmarathon.com/wp-content/uploads/2018/03/Training-Plans_BG_21K_Third.pdf).\n\n## Маратон\n\nСофийският маратон тази година е с обновено трасе, което може да ме накара да се запиша още веднъж - целта би била да постигна 3:20, например.\n\n## Ултрамаратони\n\nВероятно ще пропусна В100, иска ми се да избягам Трявна и Орехово, за да събера най-после сглобяемия медал. Очаквам да се запиша на трасета от порядъка на 40-60 км."
],
"related_posts": [
"В последните три седмици минаха две от ранните състезания през сезона - Панчаревския и Софийския полумаратони - с незадоволителни резултати, но напълно отговарящи на подготовката в последните 6 седмици - 2:20 на Панчарево (със сериозна денивелация) и 1:50 съответно. Вторият резулатат е особено болезнен, защото очакванията ми бяха за време в порядъка 1:37-1:42. Колкото и малко да изглеждат 10 минути, все пак са 10% от общото време, и трудни за наваксване. Също представляват и разликата между 15. и 100. място в класирането - показателно за състезание от 250 души.\n\nДопълнително, мотивацията и за двете бяха много ниски - което си пролича от периодите на ходене по трасето.\n\n## Треньор\n\nСтава все по-ясно, че резултатите няма да се подобрят устойчиво без трeньор, но това е невъзможно през 2019. Все пак мисля да следвам следната [програма](https://sofiahalfmarathon.com/wp-content/uploads/2018/03/Training-Plans_BG_21K_Third.pdf).\n\n## Маратон\n\nСофийският маратон тази година е с обновено трасе, което може да ме накара да се запиша още веднъж - целта би била да постигна 3:20, например.\n\n## Ултрамаратони\n\nВероятно ще пропусна В100, иска ми се да избягам Трявна и Орехово, за да събера най-после сглобяемия медал. Очаквам да се запиша на трасета от порядъка на 40-60 км.",
"\n\n\n\n\n\n \n ...как фрийленсърите променят световната икономика - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…как фрийленсърите променят световната икономика | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Световната глобализация в комбинация със социално-икономическото разслоение покрай Икономика 4.0 трансформират съвременния трудов пазар по необикновен начин: все повече хора избират несигурния свят на самостоятелната практика пред това да бъдат служители - или дори да стартират компания. Днес всички се стремят да бъдат “независими работници” - сиреч, фрийленсъри.
\n\n
Доказателство за променящия се профил на работната сила се вижда много ясно от твърде оптимистичната пазарната оценка на споделено пространство WeWork. Вижда се и от статистиката:
Милениалите-фрийленсъри не трябва да ни изненадват - те са нетърпеливи да катерят корпоративни стълбици и очакват моментално възнаграждение за усилията си (instant gratification). Разумни или не, тези аспирации ги тикат към фрийленсърство, за разлика от baby boomers, които възприемаха предприемачеството като свой билет за успех и финансова независимост.
\n\n
Каква е разликата за бизнеса от тази новооткрита мобилност на работното място?
\n\n
Традиционно, работодателите са доволни, когато служителите им работят “от къщи”, но истински, когато могат да ги заменят с фрийленсъри:
\n
\n
възможност за намаляване на работната сила във всеки момент, тип “облачен ресурс”
\n
по-малки общи разходи на служител, заради по-ниските данъци, липсата на нужда от поддържане на работно място - физически и организационно
\n
ограничена нужда от мениджмънт - фрийленсърите сами трябва да определят кариерното си развитие и да го следват, като от тяхната преценка зависи работоспособността им след 15+ години.
\n
\n\n
Какво означава тази промяна за служителите? Да, те получават по-широки свободи да определят работното си време, но social safety net за тях не съществува - не са част от синдикат и дори обикновената защита на съответното трудово законодателство (в Европа) не ги покрива. Нещо повече - те са изправени пред риска да бъдат излишни за работната сила вбъдеще, т.е. трайно безработни.
Политическия уклон на САЩ, ЕС, Китай и Русия към авторитаризъм и (крайно)дясна политика и социален дискурс са видимите белези на либералния крах след 2010. Завръщането към индивидуализма, разчитането на собствените сили и самостоятелната работа пък бележат повратната точка в личностното разсъждение за света. Макар това да са предвестници на икономически растеж, те разкриват възможности за по-широка социална несправедливост - и, в резултат, още по-радикално мислене и поведение.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за поверителността по дизайн - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за поверителността по дизайн | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Преди няколко дни поговрихме с Антон Герунов на тема поверителност по дизайн (privacy by design, PbD). Прилагам разговора и тук - надявам се да ви стане достатъчно интересен, та като се видим на живо, да поговорим (и) за това.
\n\n
Мисля, че най-интересната тема е коренно различният подход на трите най-силни икономики - САЩ, Китай и ЕС - към Икономика 4.0. Капиталистическият, либералният и тоталитарният модел си дават среща в дигиталното измерение и ми се струва, че сме едва в началото на противопоставянето им. Както, разбира се, и в зората на дигиталната революция… Приятно слушане!
\n\n\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"21 Lessons for the 21st century\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “21 Lessons for the 21st century” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Третата книга на Ювал Харари, “21 урока за 21. век”, звучи като структуриран преразказ на събитята в света за последните 19 години - и обобщение на страховете и надеждите на съвременниците ни в целия свят.
\n\n
Проблеми като глобализацията, ролята на религията, технологичния бум и този на биотехнологиите намират своето място в калейдоскопа на Харари, който с лекота говори за обществените проблеми на свъремието по-ясно от всеки политик или учен.
\n\n
Вероятно заради липсата си на зависимост, авторът успява да опише проблемите, но не натоварва читателят със свои предложения за тяхното решаване.
\n\n
Разбира се, книгата има слабости - повърхностният наратив, баналните преходи между главите, поучителния, леко високомерен тон на философа-мъдрец, надраснал поколението си - са някои от тях.
\n\n
Оставям избора на вас - да се оставите на собствената си суета, или да се потопите в перфектната буря на съвремието ни, пък било то и с надменен екскурзовод.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"The Next 100 Years: A Forecast for the 21st Century\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “The Next 100 Years: A Forecast for the 21st Century” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за \"the Next 100 Years: A Forecast for the 21st Century\"
Колебая се в оценката си за тази книга, макар сам по себе си наративът да е увлекателен, а хипотезите - достоверни.
\n\n
Вероятно най-важното, което трябва да знаете за изданието е кой е нейният автор - Джорд Фрийдман, дългогодишен стратег и съветник на Белия дом, основен анализатор на геопоплитическите процеси в края на 20. и началото на 21. век.
\n\n
Фундаменталната изненада на тази книга-предсказание е фактът, че тя оперира с много малък брой числа, а разчита основно на наратив - и ораторските умения на своя автор, който, донякъде с чувство на доминация, влиза в ненужни подробности за очевидни логически връзки, но пропуска алтернативни тълкувания на световни процеси.
\n\n
Елитаризмът на автора, резултат вероятно на навикът му да бъде единствения говорещ в стаята, може да бъде разглеждан, естествено и като преимущество - цел на книгата е по-скоро да предложи гледна точка, а не да изчерпа всички възможности - едно потенциално твърде наивно начинание.
\n\n
Независимо от аксиоматичното си възприятие на собственото си мнение обаче, Джордж Фрийдман демонстрира задълбочено познание на историята и обществени процеси в световен мащаб.
\n\n
В заключение, книгата може да бъде определена като задължително четиво за начинаещия геополитически анализатор - и необходимо упражнение в аргументация за по-напредналите читатели.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Дубай - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Дубай | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Да посети човек Дубай е интересно и, в определена степен, обогатяващо преживяване. Mащабите и размахът, в които емирството развива инфраструктурата си, са впечатляващи.
\n\n
Многократно повтаряна мантра е, че дубайската икономика има много ниска зависимост от износ на петрол - но, публична тайна е, че без петродоларите на съседите от Абу Даби, Дубай би бил далеч от настоящия си блясък.
\n\n
Заговаряйки за блясък, често границата с кич бива размита в емирството - от една страна, заради традиционната арабска орнаменталност, от друга - в желанието да изпъкнат на всяка цена.
\n\n
Коренът на това желание е и геополитически - ОАЕ претендира да бъде религиозен и политически център на сунитите поне наравно със съседите от Саудитска Арабия - но и бизнес център на Арабия, пресечна търговска точка със Запада. По необиконовен начин тобът се преплита с последния модел бял iPhone, който пък не се събира съвсем в джоба; но пък тобът, като всяка униформа, има и социална функция - приравнява бедни и богати поне визуално. И така, арабското общество намира утеха за тлеещия социален дисбаланс, който върна национализма на дневен ред в Запада.
\n\n
Истински бедни остават индусите и филипинците, дошли като гастарбайтери и живеещи в мизерия далеч от погледа на туристите. Всъщност, те много приличат на роби - безправни, много често говорещи само английски (лош), отделени в гета в крайните квартали. За да е пълна картинката, повечето спиращи дъха сгради са построени от една и съща компания - катарската EMAAR:
Иначе емирството може да се ползва за дефиниция на думата “мегаломания” и максимализъм на всяка цена - често без основателен план какво би се случило с тази инфраструктура след 20, 30 или 50 години:
Миналата неделя се състоя Софийския маратон, затварящ един кратък сезон със само две състезания - добавям ранната В100.
\n\n
Тренировките
\n\n
За сметка на това тренировъчния процес беше много ползотворен - таргетирах 5 бягания по 10 километра седмично, с две бягания за време, две аеробни и едно интервално.
\n\n
Макар да не успявах да навъртя километрите всяка седмица, за годината дотук съм пробягал 1500 километра, което е най-сериозното разстояние откакто започнах през 2012.
\n\n
Диетата включваше магнезий/Калмицин и Артростоп, а в края - електролити и BCAA. 5 седмции преди маратона спрях сладкото. За цялата година съм ял не повече от 5 пъти след 20:00.
\n\n
Въпреки това има още много недостатъци: не ям достатъчно риба и не съм намалил месото за сметка на зеленчуците.
\n\n
Резултатите
\n\n
Резултатите са полумаратон за 1:40 и цял за 3:28:
\n\n\n\n
Макар формално целите от миналата година да са изпълнени, изглежда, че маратон под 3 часа ще отнеме повече време - по-реалистично е до 2020, а през 2019 отправната точка да е 3:15.
\n\n
Сред необходимите промени освен храненето трябва да се добави и едно дълго бягане (над 20 километра) седмично. Foamroller, масаж, тренировки на стадион и повече BCAA са сред останалите промени, които може да направя.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за регистъра, хаоса и безпътицата - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за регистъра, хаоса и безпътицата | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Седмица измина, а от Търговския Регистър - нито стон. Регистър няма заради техническата некомпетентност на поддържащата компанията, заради небрежността на управляващото тяло - Агенция по вписванията, заради липсата на контрол от Министерство на правосъдието и заради усложнени прцедури по обществено възлагане. Подробности - тук.
\n\n
Косвено виновни са Министерски съвет и ДАНС, защото това е критична национална инфраструткура, над която те трябва да упражняват контрол.
\n\n
Питайте който и да е от тях, и всеки ще се защити с безумни оправдания. И така до следващия път. Справка - фалитът на КТБ остави и шефа на БНБ, и шефа на КФН и финансовият министър непокътнати. Логично, когато миналата седмица поредно дружество-подотчетно на КФН фалира, изненадани нямаше, наказани - също.
\n\n
Няма даже и обезщетения, които да бъдат платени на държавата в резултат на провалената поддръжка.
\n\n
ДОКОГА с тази политика на ниски данъци и крайна некомпетентност
\n\n
Мен, като данъкоплатец, детайли на тази излагация не ме интересуват. Не че не ги знам, просто детайлите нямат значение в този случай.
\n\n
Нямало нови дискове от 2012, техничарите плеснали бекъпа на същия диск, нямало пари -
\n\n
така ще продължи да бъде, докато пожарникар управлява “на ръка” държава от първия свят със свитата си некадърници - едната викнала ДАНС, другата - радиоточка за фалшиви новини.
\n\n
###ОСТАВКИ И УВОЛНЕНИЯ ВЕДНАГА!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за еврозоната и нейната \"чакалня\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за еврозоната и нейната “чакалня” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Започвам оттам, че “чакалня на еврозоната” е неформалното нарицателно на икономическия механизъм ERM-2, който има серия формални изисквания. Всички страни-част от европейската икомоическа зона, приети в ERM-2 са и членове на еврозоната - с изключение на Дания.
\n\n
Любов по време на холера
\n\n
Изказването на Борисов идва във втората половина на европредседателството ни, но с достатъчно време двете страни да се отметнат от него, тоест създава се впечатлението, че ангажиментът е двустранен, с ясни параметри и пр. Това изглежда като подарък на Борисов от ЕНП за председателството, което протече безинтересно, без събития и по-важното - без скандали (по Ганьовски - “стабилно”). Подарък от дългосрочното ни партньорство с Германия, която остава все по-сама на сцената.
\n\n
България, редно е да се отбележи, от 5-6 години отговаря формално на изискванията - но с уточнението, че имаме валутен борд и доста лабилна икономика.
\n\n
Валутният борд не е елиминиращо условие, но е странно явление - при всички други страни той е бил всякога временна мярка, а у нас стана постоянна. Капацитетът на БНБ да поддържа плаваща валута не подлежи на коментар предвид твърде скорошния случай “КТБ”, затова се изгражда мнението, че с валутен борд е по-“стабилно”.
\n\n
Лабилната икономика е видна за всички нас и никакви аутсорсинг фокуси, ниски данъци или насърчения на инвестициите не могат да я прикрият. Тръгнат ли си компаниите от България, ние нямаме идея как да привлечем нови на тяхно място. А типът външни инвестиции, които сме привлекли с ниски данъци и евтина работна ръка ще си замине скоропостижно след като в ЕС бъдат присъединени страните от Западните Балкани или Украйна.
\n\n
Между думите - делата
\n\n
Очаква се правителството да не завърши годината. Затова и вербалните формулировки на Борисов са достатъчно условни - умела подготовка да си измие ръцете със следващия ни премиер. Който, впрочем, не би получил и уклончивата подкрепа на ЕНП.
\n\n
Допълнително от седмицата имаше и “големи признания” - 30-годишен роден новоизпечен бюрократ ще води преговорите за кохезионните фондове след 2020 от името на ЕК. На този фон беззвучно и между другото се промъкна новината, че еврофондовете в следващия програмен прозорец ще бъдат насочени към Южна, а не Източна Европа. Невинен свидетел би казал, че непокорността на Вишеградската четворка трябва да бъде наказана елегантно, като на Източна Европа се даде директен шанс да защити бюджета си. Нещо, което, простете, Андрей Новаков е неспособен да направи.
\n\n
Quo Vadis?
\n\n\n\n
Кой би желал - или допуснал - още една слаба икономика в нестабилната еврозона? Какво е ERM-2 освен празно обещание и политическа манипулация?
\n\n
Вместо край, друг пример
\n\n
През същата седмица Ангела Меркел призна, че Източна Германия има нужда от още пари и време, преди да може да се мери икономически със Западна. Нека пренесем това твърдение към закъсалите южни икономики. Колко време и пари биха били нужни, за да се стабилизират те, ако един народ на една и съща територия - административно и географски - не може вече 30 години?
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Ивайло Пенчев, либертарианството и лъжепророците - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Ивайло Пенчев, либертарианството и лъжепророците | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за Ивайло Пенчев, либертарианството и лъжепророците
Помните ли как преди година Ивайло Пенчев, собственикът на Уолтопия, се бе развилнял (според речника и възпитанието си) из национален ефир с разнообразни нападки - срещу Техпарка, срещу правителството и администрацията, срещу еврофондовете…
\n\n
Кратък преговор:
\n\n\n\n
Особено внимание между 00:08:45 и 00:10:00, където се оказва, че видният либертарианец Пенчев е отвратен от еврофондовете, смята ги за развъдник на корупция и само от алчност и от спортна злоба е взел пари от еврофондове.
Голям критик на бюрокрацията, суперуспешен либертарианец, следващият припознат от нацията пророк - или пореден гьонсурат, който доскоро не осигуряваше служителите си и ощетяваше същата тази държава?
\n\n",
"Да пишеш за себе си, какво те определя като човек, е твърде трудна мисия, в която нямам желание да се впускам. \n\nВсе пак, мога да Ви кажа какво другите мислят за мен, накратко:\n\n* работохолик, понякога перфекционист (в лошия смисъл)\n\n* проблем с подчинението и чуждия авторитет\n\n* труден характер и, понякога, голям негативист\n\n\nМожете да ме намерите в [LinkedIn](https://www.linkedin.com/profile/view?id=3580975) и [Twitter](https://mobile.twitter.com/d1sh4).\n\nЗа край, обичам нови запознанства и нови предизвикателства, да пътувам и [да тичам](/categories/biaghanie/). \n\nПоща приемам на [[email protected]](mailto: [email protected]).",
"Напоследък се случва все по-често да [гостувам](https://www.betahaus.bg/user/dimitershalfardzhiev/) в блога на [Бетахаус](https://www.betahaus.bg/), реших да споделя и тук оригиналът на статиите, както ги предавам за редакция.\n\nПовечето са на предприемаческа тематика, надявам се да бъдат все така интересни:\n\n\n\n",
"",
"User-agent: *\nDisallow: \n\nSitemap: {{ site.url }}/sitemap.xml \n",
"
\n\n",
"\n{% if page.xsl %}\n{% endif %}\n{% assign collections = site.collections | where_exp:'collection','collection.output != false' %}{% for collection in collections %}{% assign docs = collection.docs | where_exp:'doc','doc.sitemap != false' %}{% for doc in docs %}\n{{ doc.url | replace:'/index.html','/' | absolute_url | xml_escape }}\n{% if doc.last_modified_at or doc.date %}{{ doc.last_modified_at | default: doc.date | date_to_xmlschema }}\n{% endif %}\n{% endfor %}{% endfor %}{% assign pages = site.html_pages | where_exp:'doc','doc.sitemap != false' | where_exp:'doc','doc.url != \"/404.html\"' %}{% for page in pages %}\n{{ page.url | replace:'/index.html','/' | absolute_url | xml_escape }}\n{% if page.last_modified_at %}{{ page.last_modified_at | date_to_xmlschema }}\n{% endif %}\n{% endfor %}{% assign static_files = page.static_files | where_exp:'page','page.sitemap != false' | where_exp:'page','page.name != \"404.html\"' %}{% for file in static_files %}\n{{ file.path | replace:'/index.html','/' | absolute_url | xml_escape }}\n{{ file.modified_time | date_to_xmlschema }}\n\n{% endfor %}\n"
],
"categories": {
"бягане": [
"В последните три седмици минаха две от ранните състезания през сезона - Панчаревския и Софийския полумаратони - с незадоволителни резултати, но напълно отговарящи на подготовката в последните 6 седмици - 2:20 на Панчарево (със сериозна денивелация) и 1:50 съответно. Вторият резулатат е особено болезнен, защото очакванията ми бяха за време в порядъка 1:37-1:42. Колкото и малко да изглеждат 10 минути, все пак са 10% от общото време, и трудни за наваксване. Също представляват и разликата между 15. и 100. място в класирането - показателно за състезание от 250 души.\n\nДопълнително, мотивацията и за двете бяха много ниски - което си пролича от периодите на ходене по трасето.\n\n## Треньор\n\nСтава все по-ясно, че резултатите няма да се подобрят устойчиво без трeньор, но това е невъзможно през 2019. Все пак мисля да следвам следната [програма](https://sofiahalfmarathon.com/wp-content/uploads/2018/03/Training-Plans_BG_21K_Third.pdf).\n\n## Маратон\n\nСофийският маратон тази година е с обновено трасе, което може да ме накара да се запиша още веднъж - целта би била да постигна 3:20, например.\n\n## Ултрамаратони\n\nВероятно ще пропусна В100, иска ми се да избягам Трявна и Орехово, за да събера най-после сглобяемия медал. Очаквам да се запиша на трасета от порядъка на 40-60 км.",
"\n\n\n\n\n\n \n ...бягането през 2018 - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…бягането през 2018 | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Миналата неделя се състоя Софийския маратон, затварящ един кратък сезон със само две състезания - добавям ранната В100.
\n\n
Тренировките
\n\n
За сметка на това тренировъчния процес беше много ползотворен - таргетирах 5 бягания по 10 километра седмично, с две бягания за време, две аеробни и едно интервално.
\n\n
Макар да не успявах да навъртя километрите всяка седмица, за годината дотук съм пробягал 1500 километра, което е най-сериозното разстояние откакто започнах през 2012.
\n\n
Диетата включваше магнезий/Калмицин и Артростоп, а в края - електролити и BCAA. 5 седмции преди маратона спрях сладкото. За цялата година съм ял не повече от 5 пъти след 20:00.
\n\n
Въпреки това има още много недостатъци: не ям достатъчно риба и не съм намалил месото за сметка на зеленчуците.
\n\n
Резултатите
\n\n
Резултатите са полумаратон за 1:40 и цял за 3:28:
\n\n\n\n
Макар формално целите от миналата година да са изпълнени, изглежда, че маратон под 3 часа ще отнеме повече време - по-реалистично е до 2020, а през 2019 отправната точка да е 3:15.
\n\n
Сред необходимите промени освен храненето трябва да се добави и едно дълго бягане (над 20 километра) седмично. Foamroller, масаж, тренировки на стадион и повече BCAA са сред останалите промени, които може да направя.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за автентичния маратон на Атина - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за автентичния маратон на Атина | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Минаха повече от две седмици от последното бягане за сезона - атинския “автентичен” маратон. По-надолу няколко впечателния и обобщения по секции:
\n\n
Организация
\n\n
Несравнимо събитие по мащаб и организация с други регионални маратони. През 2017 беше поставен рекорд на броя бягащи - почти 20 000 души - и инфраструктурата беше идеално подготвена да поеме предизвикателството. Определено има уроци, които трябва да се научат от БФЛА за следващите години - и тук сравнението е със събитие съвсем “от нашата черга”.
\n\n
Подготовка
\n\n
Подоготовката беше супер (за моментната форма и резултат), като направих 2-3 кратки бягания през същата седмица.
\n\n
Летяхме - заедно с група приятели - още в петък сутрин, за да имаме достатъчно време за аклиматизация (поздрави, Персенк, този урок го научих), а през целия съботен ден почивах, наблягайки на високовъглхидратни храни. Не си спомням да съм се чувствал по-починал и подготвен за състезание досега.
\n\n
В деня станахме в 5 и ползвахме организирания транспорт - от 6 точки в центъра на града на кратки промеждутъци потегляха автобуси към Маратон - началната точка на бягането.
Трасето следва митичният път на атинския воин, пробягал дистанцията преди повече от две хилядолетия с вестта, че Атина е спасена от настъпващата персийска войска - и заплатил за това усилие с живота си (според легендата). Вероятно не е имал гелчета, банани и вода на всеки два километра като нас, простосмъртните :)
\n\n
Друга особеност е леката денивелация, започваща около километър 20 (положителна) и спускането след километър 30. Заради добрата почивка, ниското темпо в началото, вероятно и заради спускането след 30-ия километър бях много близо до negative split (една от целите) - 109:35 / 115:58.
в синьо - темпо (5:22/km), в червено - пулс (158), в магента - каданс (183)
\n\n
Разбира се, работата по negative split races тепърва предстои през цялата зима и пролет - основно с пулсомер, но и малко по-организирана програма от “хайде да тичаме всяка сутрин, когато и колкото може повече”.
\n\n
Какво друго остава
\n\n
Постигнатото време, 3 часа и 49 минути, е близо, но под очакванията (3:40-3:45 или по-добро), но далеч от амбициите за 2018 - 3:30 и 2019 - 2:59. Време е за bootcamp - търси се стабилизирация на пулса при равно темпо, но неравен терен, както и темпо при пулс под 150 bpm. За 3:30 ще се наложи полумаратонът да падне под 1:30, както и да бягам устойчиво под 4:20 на километър - цифри, далеч от моментната форма. Можете да хвърляте едно око в Strava, която удобно съм интегрирал и вдясно —>
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...\"почти\" не е \"съвсем\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…“почти” не е “съвсем” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Бях (си?) обещал време под 1:40 на 20 км/полумаратон в средата на сезона, но след последните два опита изглежда, че макар да съм “почти” там, не е достатъчно.
\n\n
В началото на месеца, по време на Софийския маратон, стигнах 1:42 на полумаратон, като в първите два километра карах много, много бавничко - 6:00 и 5:45, съответно. Останалите 18 километра бяха с времена под 4:50 и резерви кислород и бях съвсем удовлетворен и оптимист, че Renault Morning Run ще бъде събитието, на което ще падна под 1:40, може би дори ще доближа 1:35.
\n\n
Е, нищо такова не се случи - денивелацията изцеди силите и с постоянно забавяне с всяка от 4-те обиколки (24, 25, 26 и 27 минути, съответно) се получи финалното време от 1:42, отново.
\n\n
Логично, не съм щастлив, но целите остават за следващата година: 1:35 и равномерно темпо, което да позволи атака на маратон в диапазона 3:20-3:10.
След големия фурор (а в немалка степен и надценяване на възможностите / подценяване на трасето) - Персенк Ултра преди месец - бях обещал да се появя на Пирин Ултра и да взема малката дистанция:
Трасето - от местата, на които съм бил като турист - изглеждаше приятно, а и разделението на три големи възвишения и три спускания за общата денивелация от 3900 метра обещаваше умерено натоварване с възможности за почивки и леко бягане надолу.
\n\n
Без място за отказване
\n\n
В малката, инцестивна групичка за екстремни бягания у нас няма място за много отказване, камо ли за две в рамките на месец. Така че на масата не стоеше такава възможност.
\n\n
Планът
\n\n
Гледайки резултатите от миналата година, когато почти всички бяха завършили за малко над 18 часа, си мислех, че именно такова време би било добро постижение тук. План максимум беше да съм минал и трите баира по светло (т.е. преди 8 вечерта), като при такъв сценарий не си представях как мога да завърша след полунощ.
\n\n
Реалностите, разбира се, бяха малко по-различни - миналата година стартът е бил даден в полунощ, за разлика от тази година (6:00 сутринта, което гарантира по-добри времена).
\n\n
Реализацията
\n\n
Стартът беше даден по тъмно, а Демяница - първата хижа - е само на два часа от Банско. Това беше ненужен оптимизъм и в известна степен създаде очаквания за нереалистичен резултат - да не говорим, че още не бяхме качили 2000 метра.
\n\n
До втория пункт веселбата продължи - леко изкачване, равни участъци, спускане към х. Пирин в топлото утро, с чудесно темпо, бягане, усмивки, разговори с други участници наоколо. На Пирин изглеждаше, че почти сме преполовили трасето, с уговорката, че ни предстои кратко изкачване до следващия пункт (на 11 км) и мъчителни часове между пункт 3 и 4. Всичко това беше планирано и не трябваше да представлява изненада.
\n\n
Въпросните 11 километра между пункт 2 и 3, обаче, се оказаха изненадващо дълги и неприятни. Записът отчита 3:03 време на преминаване, което е с 25-35% по-слаб резултат, отколкото очаквах в този сегмент - но и изкачването се усети значително по-стръмно. Причината е, разбира се, изчерпването на гликоген и усещането за слабост в крайниците.
\n\n
Не исках да прекалявам с гелчетата (вече бях взел две) и на пункт 3 хапнах солидно - двойна супа и доста суха храна, ползвах и някои други удобства на цивилизацията.
\n\n
Стената
\n\n
Не заредих, обаче, вода - заради убеждението, че мъкна постоянно по 1 литър повече, отколкото ми трябва. Тази грешка не се оказа фатална, но е досадна на фона на опита, който следва да имам.
\n\n
Хижа Беговица беше и последното топло място, което помня - следваха изкачването към “Душевадника” и портата под Муратов връх.
\n\n
С изкачването над 1800-2000 метра гората оредяваше, докато не се превърна в поляна. Безкрайната поляна, осеяна с камъни, ме посрещна с леден, пронизващ вятър, а тепърва предстояха 500 метра денивелация - сиреч, поне 5 километра по поляната, сиреч поне час. И ако това не беше достатъчно, 15 минути по-късно се развихри снежна буря, заваля нещо средно между сняг и ситен град и добави няколко класи мъчение към изоставеното от сили тяло. Изборът беше да взема гелче и половин литър ледена вода - или да продължавам бавничко напред с оставащите въглехидрати. Бях по къси гащи и ветровка, не исках да рискувам хипотермия.
\n\n
Минутите се нижеха, чукарите и денивелацията - също, краят хич не изглеждаше близо, а аз нямах сили да се усмихна. Влачех се с група хора, тръгнали на дългата дистанция, но скоро пътеките ни трябваше да се разделят - а на мен ми оставаха 300 метра денивелация, сам във виелицата, като и видимостта намаляваше. Пътят се виждаше що-годе, но целта или околните върхове - по-скоро не.
\n\n
За мой късмет, попаднах на Симеон Нинов - когото в началото просто следвах, треперейки. Бурята внезапно се успокои, но останаха вятър и студ. Нямаше повече за кога да отлагам следващото гелче и студената вода, но пък - нов проблем - започнаха да ми измръзват ръцете и се наложи да си нося щеките без да ги ползвам.
\n\n
Развръзката
\n\n
Муратовата порта минахме в 19:30 (тоест - по светло, изпълнена цел!), а от другата ѝ страна беше направо топличко - 2-3 градуса, без вятър, но с мокри и хлъзгави камъни. Бързо се стъмни, а маркировката не беше идеална за тъмна нощ. Въпреки 2-3 падания преди хижа Вихрен и това, че нагазих до прасците в ледена вода, мотивацията да стигнем преди полунощ обратно в Банско бе над всичко; в хижата срещнахме хора, с които се бяхме “гонили” през деня и се разбрахме да потичаме заедно надолу; останалото беше лесно, а и ставаше все по-топло с приближаването на финала; силите стигнаха за финален спринт даже, време 17:11 - тоест, според прогнозата. Супер. Горещ душ в хотела. Отново жив.
\n\n
Уроците
\n\n\n
Вода на всеки пункт - 1/2 литър за всеки 5 километра
\n
Студът не си заслужава икономията от по-леко облекло
\n\n\n
До края на годината остава само една цел - време около 1:40 на полумаратон - и да си тренирам на спокойствие ця-яла зима.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Персенк Ултра\" и първата капитулация - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Персенк Ултра” и първата капитулация | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
С наближаването на 30-ия ми рожден ден се завърна желанието (или нуждата?) за себедоказване чрез екстремни натоварвания. С повечко тренировки и значимо отслабване, самочувствието на непобедимост се бе завърнало до такава степен, че вярвах във възможността да завърша олимпийски триатлон, две бягания от ~10 километра и едно от 160 (7000 D+) в рамките календарна седмица.
С няколко думи, две сериозни изкачвания в началото и устойчива денивелация до края - мога да разкажа само от чужди впечатления ;) Утрамаратонът започва в 18:00 в петък вечер и завършва в ранния неделен следобед - т.е. две безсънни нощи и един горещ ден (днес бе 33 градуса).
\n\n
Отказването
\n\n
Отказването, всъщност, се случи още едва на петия километър - представих си как няма да спя две нощи и това беше краят за мен. Изобщо не си представях дискомфорта на две безсънни нощи и работна седмица след това. Частично лошото планиране също изигра роля - трябваше да съм почивал повече в дните преди състезанието, да съм се хранил по-правилно и т.н. Друг фактор е, че досега винаги съм имал компания в екстремни ситуации - за разговор или мотивация; сега бях съвсем сам, с краката, щеките и родопските пътеки.
\n\n
Та картината на една хотелска стая, меко, чисто легло и здрав сън с добра храна ме пречупиха веднага - което не ми попречи да си потичам в чудесно темпо и според предварителния разчет до втори подкрепителен пункт (30 км), освободен, защото вече знаех как свършва всичко - първи отказ от предизвикателство.
\n\n
Опасенията
\n\n
Макар никога да не съм се състезавал с останалите, приемам ултрамаратона като състезание с теб самия, сиреч отказът е истинската загуба. Вярвах, че няма да се предам - докато не се замислих, че удоволствието трябва да е мотиватор, не страха.
\n\n
Трябваше и този урок да науча все някога.
\n\n
Какво следва
\n\n
В зависимост от представянето тук, обмислях да се пробвам на триатлона Лъвско сърце, и това и ще направя - ще си почивам на воля, докато истинските атлети се състезават. Мисля да продължа тичането колко може повече през есента и да участвам на полумаратони, като целя време под 1:40 до края на годината. И късата дистанция на Пирин Ултра, разбира се.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за уроците от последния маратон - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за уроците от последния маратон | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
След като бягането през 2016 да започна с повече bling отколкото добра подготовка (18 минути за 4 километра :О), бях позагубил надежда за някакви постижения тази година - предвид постоянния спад в подоготовка и мотивация.
\n\n
После се върна мотивацията, основно благодарение на десетте поредни сряда сутрини, в които тренирах с групата по интереси. После завърших първия си триатлон:
Мъжествено е, зная. А понеже тренировките в сряда продължиха без спирка, приех, че няма как да не се запиша, барабар с мъжете от групата, на Софийския маратон.
\n\n
Уроците накратко:
\n\n
От 100 единици болка, задължителни за всяко подобно изпитание, тази година си спестих няколко основни групи:
\n\n
\n
\n
болките от електролитен глад
\n
\n
\n
болките от студ / премръзване (ръкавици + buff, комфортна комбинация)
\n
\n
\n
преумората от въглехидратно източване на клетките, чрез гелче на 25-я километър
\n
\n
\n
ядох правилно в последните дни, наспах се добре, отидох навреме
\n
\n
\n
протъркването
\n
\n
\n
остава отворен въпросът дали си заслужава да се тича с контузия (възпалено сухожилие между пръстите на левия крак, от ходене)
\n
\n
\n\n
Онова, за което не можах да се подготвя:
\n\n
\n
\n
темпото (аеробно, основно), което да ми стигне за резултат под 3:50; на км 11 имаше повръщатетелен рефлекс
\n
\n
\n
издръжливостта между км 15 и 25 - там темпото спадна необратимо
\n
\n
\n
крампи на двата прасеца - особено след км 25 - вероятните причини са обезводняване, или, както научих по-късно, не си вдигам краката до нивото на коленете
\n
\n
\n
не успях да си оставя раницата на стартовия подкрепителен пункт, което не ми попречи безкрайно, но не беше и от помощ
\n
\n
\n\n
Сега остава да задържа формата през зимата (но как?), после да се подготвя по-добре за следващия сезон. 345 дни за 3:45.
Може и да не знаете, майка ми се занимава с неврология, по-специално с рехабилитация (включително на пациенти с Множествена Склероза, MS). Така попаднах на следния 12-минутен филм:
\n\n\n\n
След почти две години без активен спорт, в началото на годината поднових бягането три пъти в седмицата. Не смятам повече да спирам с бягането. Просто нямам достатъчно време, и този път не е, защото имам работа.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n"
],
"политика": [
"\n\n\n\n\n\n \n ...за регистъра, хаоса и безпътицата - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за регистъра, хаоса и безпътицата | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Седмица измина, а от Търговския Регистър - нито стон. Регистър няма заради техническата некомпетентност на поддържащата компанията, заради небрежността на управляващото тяло - Агенция по вписванията, заради липсата на контрол от Министерство на правосъдието и заради усложнени прцедури по обществено възлагане. Подробности - тук.
\n\n
Косвено виновни са Министерски съвет и ДАНС, защото това е критична национална инфраструткура, над която те трябва да упражняват контрол.
\n\n
Питайте който и да е от тях, и всеки ще се защити с безумни оправдания. И така до следващия път. Справка - фалитът на КТБ остави и шефа на БНБ, и шефа на КФН и финансовият министър непокътнати. Логично, когато миналата седмица поредно дружество-подотчетно на КФН фалира, изненадани нямаше, наказани - също.
\n\n
Няма даже и обезщетения, които да бъдат платени на държавата в резултат на провалената поддръжка.
\n\n
ДОКОГА с тази политика на ниски данъци и крайна некомпетентност
\n\n
Мен, като данъкоплатец, детайли на тази излагация не ме интересуват. Не че не ги знам, просто детайлите нямат значение в този случай.
\n\n
Нямало нови дискове от 2012, техничарите плеснали бекъпа на същия диск, нямало пари -
\n\n
така ще продължи да бъде, докато пожарникар управлява “на ръка” държава от първия свят със свитата си некадърници - едната викнала ДАНС, другата - радиоточка за фалшиви новини.
\n\n
###ОСТАВКИ И УВОЛНЕНИЯ ВЕДНАГА!
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за еврозоната и нейната \"чакалня\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за еврозоната и нейната “чакалня” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Започвам оттам, че “чакалня на еврозоната” е неформалното нарицателно на икономическия механизъм ERM-2, който има серия формални изисквания. Всички страни-част от европейската икомоическа зона, приети в ERM-2 са и членове на еврозоната - с изключение на Дания.
\n\n
Любов по време на холера
\n\n
Изказването на Борисов идва във втората половина на европредседателството ни, но с достатъчно време двете страни да се отметнат от него, тоест създава се впечатлението, че ангажиментът е двустранен, с ясни параметри и пр. Това изглежда като подарък на Борисов от ЕНП за председателството, което протече безинтересно, без събития и по-важното - без скандали (по Ганьовски - “стабилно”). Подарък от дългосрочното ни партньорство с Германия, която остава все по-сама на сцената.
\n\n
България, редно е да се отбележи, от 5-6 години отговаря формално на изискванията - но с уточнението, че имаме валутен борд и доста лабилна икономика.
\n\n
Валутният борд не е елиминиращо условие, но е странно явление - при всички други страни той е бил всякога временна мярка, а у нас стана постоянна. Капацитетът на БНБ да поддържа плаваща валута не подлежи на коментар предвид твърде скорошния случай “КТБ”, затова се изгражда мнението, че с валутен борд е по-“стабилно”.
\n\n
Лабилната икономика е видна за всички нас и никакви аутсорсинг фокуси, ниски данъци или насърчения на инвестициите не могат да я прикрият. Тръгнат ли си компаниите от България, ние нямаме идея как да привлечем нови на тяхно място. А типът външни инвестиции, които сме привлекли с ниски данъци и евтина работна ръка ще си замине скоропостижно след като в ЕС бъдат присъединени страните от Западните Балкани или Украйна.
\n\n
Между думите - делата
\n\n
Очаква се правителството да не завърши годината. Затова и вербалните формулировки на Борисов са достатъчно условни - умела подготовка да си измие ръцете със следващия ни премиер. Който, впрочем, не би получил и уклончивата подкрепа на ЕНП.
\n\n
Допълнително от седмицата имаше и “големи признания” - 30-годишен роден новоизпечен бюрократ ще води преговорите за кохезионните фондове след 2020 от името на ЕК. На този фон беззвучно и между другото се промъкна новината, че еврофондовете в следващия програмен прозорец ще бъдат насочени към Южна, а не Източна Европа. Невинен свидетел би казал, че непокорността на Вишеградската четворка трябва да бъде наказана елегантно, като на Източна Европа се даде директен шанс да защити бюджета си. Нещо, което, простете, Андрей Новаков е неспособен да направи.
\n\n
Quo Vadis?
\n\n\n\n
Кой би желал - или допуснал - още една слаба икономика в нестабилната еврозона? Какво е ERM-2 освен празно обещание и политическа манипулация?
\n\n
Вместо край, друг пример
\n\n
През същата седмица Ангела Меркел призна, че Източна Германия има нужда от още пари и време, преди да може да се мери икономически със Западна. Нека пренесем това твърдение към закъсалите южни икономики. Колко време и пари биха били нужни, за да се стабилизират те, ако един народ на една и съща територия - административно и географски - не може вече 30 години?
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Ивайло Пенчев, либертарианството и лъжепророците - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Ивайло Пенчев, либертарианството и лъжепророците | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за Ивайло Пенчев, либертарианството и лъжепророците
Помните ли как преди година Ивайло Пенчев, собственикът на Уолтопия, се бе развилнял (според речника и възпитанието си) из национален ефир с разнообразни нападки - срещу Техпарка, срещу правителството и администрацията, срещу еврофондовете…
\n\n
Кратък преговор:
\n\n\n\n
Особено внимание между 00:08:45 и 00:10:00, където се оказва, че видният либертарианец Пенчев е отвратен от еврофондовете, смята ги за развъдник на корупция и само от алчност и от спортна злоба е взел пари от еврофондове.
Голям критик на бюрокрацията, суперуспешен либертарианец, следващият припознат от нацията пророк - или пореден гьонсурат, който доскоро не осигуряваше служителите си и ощетяваше същата тази държава?
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за един паметник - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за един паметник | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Добре разгледайте тази снимка. За много столичани, мен включително, тя символизира падението на цялата ни нация - загубата на национална чест в самия център на столицата.
\n\n
Но затова съм писал и преди, а и при целия този патриотизъм от всички страни, едва ли би била интересна тема.
\n\n
За разлика от една “летяща чиния”, издигната на труднодостъпен връх в средата на Стара планина, този паметник е съвсем достъпен, а заради монументалната си архитектура - сравнително лесен и евтин за поддръжка.
\n\n
Вместо поддръжката която заслужава, обаче, виждате разрухата, в която тъне тази уж светиня за толкова русофилски (24 от 25 на последните избори) партии и организации.
\n\n
Е, питам се, ако за светините си се грижат толкова другарите от БКП/БСП, Патриотичен Фронт, наследниците на Първия от ГЕРБ или Воля - то колко пък ще се грижат за избирателите?
\n\n
Впрочем, вие за кого ще гласувате?
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за Тръмп и комунистите - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за Тръмп и комунистите | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Както обикновено преди избори, неистини - в широкия спектър от откровена неграмотност до опашати лъжи, заливат всички публични и обществени канали.
\n\n
Днес, например, местна птица додо с червена партийна книжка и лидерски амбиции лъга за пореден път в национален ефир във връзка с конфликта ЕС / Русия. Цифрите са съвършено ясни и напълно достъпни и вече бяха вкарани в лицето на госпожата миналата седмица:
\n\n\n\n
Днес хипотезата бе, че ЕС забранил на България да изнася краставички в Русия, но, видите ли, Мерцедес оперира на руския пазар(!?). Истината е обратната - ЕС не е забранявал износ, а Русия забрани внос като ответен удар на икономически санкции срещу олигархичния обръч около Путин. А понеже олигарх без Мерцедес е жалка картинка, Мерцедеси - може.
\n\n
Напомня ли ви това за алтернативните факти на Тръмп? Е, паралелите не свършват дотук. Но изглежда истината няма значение днес.
\n\n
Думата не бе за лъжците, а онези които им вярват - младото (18-24) и излизащото от работна възраст (54+) извънградско поколение във Великобритания, в САЩ, а и у нас, според социолози. С какво Тръмп и Фарадж, а у нас Обединените Патриоти и теоретичните им опоненти от БСП/ГЕРБ (открийте разликите) печелят симпатии?
\n\n
\n
С лошото образование, оковало като в средновековен зандан подрастващото поколение
\n
С отказа на големи групи хора от идеята за образование изобщо
\n
С апатията на зле образованите да се борят за мястото си в обществото
\n
С обричането хора да се клатушкат между зле дефиниран реваншизъм спрямо средната класа и отчаянието на бита
\n
С възприятието на нов обществен договор (федерален или социален - няма значение) като единствен изход
\n
\n\n
И ето, две противоположности - социалисти и консверватори, две диаметрално противопоставени идеологии - но близки по радикализма си - намиращи се на срещуположни краища на света, се оказват сиамски близнаци в навика си да злоупотребяват с истината. Неслучайно идва приятелството с Путин - от една страна, защото искат да наложат нов световен ред, от друго - защото разчитат на същите властови механизми.
\n\n
Нещо повече, на тях принадлежи бъдещето - онова бъдеще, от чиято неизвестност се страхуваме и за която избягваме да предвиждаме.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...как реших да се политизирам - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…как реших да се политизирам | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
В известен смисъл е модерно, а в друг - нужно, всеки да пише за мотивите си да “се политизира”, та барабар Петко с мъжете, по-долу са моите.
\n\n
Преди това
\n
очевидното - днес, 07.01.2017, Ивановден, дните ми като “безпартиен” приключиха, присъединих се като учредител към проекта-партия на Христо Иванов, Кристиян Таков и 75 други смели люде “Да, България”.
\n\n
Надолу в текста ще намерите лично мнение, разделено на “за”, “против” и “с особено мнение”. Надявам се оттук нататък да запазя обективността на мнението си, но, винаги когато то съвпада с мнението на новите ми съпартийци ще остава съмнение, а когато се различава - мога да бъда жален като разделител/скандалджия/отстъпник.
\n\n
Но демокрацията следва да бъде право на избор и аз обещавам да не бъда докаран с автобус и да не изям нито едно кебапче в замяна на личното си мнение.
\n\n
А - както след малко ще стане дума - самото разделение на послушковци и отстъпници е в основата на криворазбраната ни демокрация вече почти 30 години.
\n\n
ЗА
\n
Има две големи причини, които ме накараха да се присъединя.
На второ място - но наравно по значение с първото - са хората, които формулираха посланието. От 77-те души в Инициативния Комитет не намерих подозрителни носители на неясен морал - нещо, което не мога да кажа за никоя друга партия или коалиция. (Лукарски? Кунева? Безрадостният край на тази коалиция се виждаше още в началото.)
\n\n
ПРОТИВ
\n\n
Очертава се на следващите избори да има три десни алтернативи - ДСБ и партньори, РБ-2 и “Да, България”.
\n\n
При 7-10% гласуващи десни избиратели, рискът да не бъда парламентарно представен е съвсем реален - риск, който винаги ме е плашил и спирал да гласувам за партии като ДЕОС. Все пак се надявам на широка дясна коалиция между ДСБ и “Да, България”.
\n\n
В чисто личен (егоистичен) план, възможността да бъда громен и заклеймяван като соросоид, евротолераст, грантаджия или блогър ме е забавлявала, но и притеснявала: заради нуждата да обяснявам, че сестра може и да имам, но тя не се казва Иван.
\n\n
С особено мнение
\n\n
Отдалеч се вижда, че организацията се състои от интелектуалци и експерти, но хора без солиден управленски опит.
\n\n
Това се видя в голяма степен и по време на Учредителното Събрание, а и по време на организацията му. Организационният хаос е очакван във всяко ново начало, но колкото по-бързо бъде елиминиран, толкова по-бързо ще започне голямата битка за бъдещето на децата ни.
\n\n
Накрая, т.нар. в България “десни” партии - с уговорката, че конкретни политики не са формулирани - хронично страдат от липса на представителство сред широк кръг избиратели - сред малцинствата, в провинцията, в определени социални кръгове. Този проблем, макар и на думи осъзнат, не изглежда да е довел до конкретни действия по диверсификацията на учредителите, на партийните органи и пр. Промяната е невъзможна без широко представителство - а то би станало след нагледно обяснение - почти на всеки един от оставащите 90-93% гласуващи и половината негласуващо население какво правим и защо е нужно. В този аспект не съм съгласен с изказването на Христо Иванов, че “всички се досещат”.
\n\n
Дори така да е, нека им напомним. Нека им обясним какъв е нашият план. Нека им досадим с идеите си.
\n\n
Нека спрем да бъдем силно концентрирани основно на жълтите павета.
\n\n
Вместо финал
\n\n
“Ние трябва да мечтаем за една друга България. Да, България! И нека тази България бъде в центъра на всичко, което трябва да правим.” – Христо Иванов, декември 2016
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за отпечатъците - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за отпечатъците | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Преди дни коментирахме с баща ми, че ако върнем политическите вицове на мода, играта е загрубяла.
\n\n
Е, вместо виц, една карикатура:
\n\n
\n\n
За това къде трябва да оставя отпечатъци (а и коса) за анализ Москов няма да говоря, но ми става неприятно, че още преди да му е изстинал стола, се говори как системата за отпечатъци в болниците ще бъде премахната. Коментари като
\n\n
\n
“Ние не сме престъпници, д-р Москов, не ви трябват отпечатъците ни”
\n
\n\n
може да са популярни, въпреки напъните на учиндолския маоист, това не ги прави разумни, защото народът рядко е “разумен”. Народът, особено нашия, обича да му е лесно.
\n\n
В началото бе…
\n\n
В началото бе бюджетът на НЗОК, който всяка година се увеличава (2.5 млрд. лева през 2010, 3.2 млрд. през 2016 - по закон, т.е. без легендарните дефицити, в които изпада все по-рано през годината). Състоянията, покривани от касата намаляват.
\n\n
Как?
\n\n
Чрез пациенти-фантоми, чрез документирани прилежащо болни като хоспитализирани, чрез подмяна на диагнози и обявяване на непроведени изследвания и процедури. Замислете се - ако сте имали лошата участ да боледувате тежко в последните години, вероятно сте участвали (може би дори неволно) в подобна схема.
\n\n
Защо?
\n\n
Защото болничните администрации са неефектвини в усвояването на средства, а държавата (по-точно МЗ и НЗОК) - пословично слаба в контрола.
\n\n
…после мислехме да…
\n\n
После решихме да изместим акцента върху пациентите - все пак вината е споделена. Ако Вие сте ангажирани с лечението си, следва да се поинтересувате какво пише в епикризата и да оспорите евентуални неточности. Но нито Вие го правите, нито държавата има ефективен механизъм да провери. И се идентифицира нуждата пациентите да се идентифицират при всяко посещение в болницата - по проследим и трудно фалшифицируем начин.
\n\n
…накрая стана…
\n\n
Както се случва често, държавата изля парите ни в проект със слаба имплементация и още по-слабо обществено доверие - пръстова идентификация. Много хора се почустваха лично засегнати от новите правила, сякаш отпечатъците им са нещо чак толкова лично.
\n\n
Защо негодувам?
\n\n
\n
Защото току-що имплементирана, системата вече е одумвана и се правят планове да бъде премахната. Нито сме достатъчно богати, нито сме достатъчно способни да измислим и имплементираме по-добра система. Може да не ни харесва, но причината да съществува тази система е нечестността и незаинтересоваността на всеки от нас - и то за най-ценното - здравето.
\n
Къде бяха всички тези коментатори по време на обществените обсъждания на проектозакони? Има един сайт - http://strategy.bg/, на който се организират обществени обсъждания. Ако нещо не Ви харесва, проверете датите и споделете притесненията си преди то да е станало закон. Същото важи и за общината и града, в който живеете. Налага се, разбира се, да проявите интерес и загриженост - иначе се връщаме към макро-калейдоскопа: царя-Станишев-Борисов-Станишев-Борисов, а докато той се върти все ще печели… #КОЙ?
\n
Чак толкова ли ви “страхува” Борисов - или Делян, или Станишев - че недоволството се изразява гласно едва след като съответното правителство е паднало? Толкова ли е трудно, ако - въпреки демократичните механизми - бъдат приети непопулярни закони, да формулирате мнение преди да изхарчим парите?
\n
\n\n
ПС. Нито харесвам Москов, нито го защитавам. Става дума за елементарната логика, че колкото повече пилеем собствените си данъци, толкова по-бедни, нещастни, болни и неудовлетворени ще (продължим да) бъдем. А не е трудно да спрем да бъдем - трябват малко воля, интерес и целенасочени усилия. Промяната е в нас.
\n\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за изборите 2016 - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за изборите 2016 | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Започвам този текст със забележката, че като всеки съвременник с добро образование, вярвам в демокрацията. Безспорно, неочакваните резултати напоследък - #Brexit или избора на Тръмп, или дори нашенския свръх-популистки референдум на един селски циркаджия - разклащат доверието в този инструмент. Но както уместно отбеляза скоро правителственият експерт Божидар Божанов, не демокрацията е дефектна, а имплементацията ѝ.
\n\n
Разбира се, събитията имат много и различни интерпретации - доколко равенството пред урните може да съществува в общества с ярко очертани расови, полови, социално-икономически и интелектуални разделения; няма ли “прецакването на системата” от непредвидими популисти да се окаже, дългосрочно, по-добро решение за изглаждането на социалните неравенства; не е ли твърде сложно и неефективно да се управляват централизирано големи, федерални държави; идва ли дъговиден завой на политическите и икономически процеси от последните 70 години… Но не за тези избори ще пиша в следващите редове - а по много по-практичната тема “За кого да гласувам в неделя?”**
\n\n
Дилемата
\n\n
Моят кандидат - единствният предварително заявен и в голяма степен доказан про-европейски политик - не е част от балотажа. Това, разбира се, не е причина за апатия - напротив, налагат се дори допълнителни усилия да бъде компенсирана умишлено вялата, кратка, неинформираща и безлична кампания на дваматапретенденти - които ще се наложи да наричам по-надолу “червен генерал” и “селска тетка”.
\n\n
Празен вот / Не подкрепям никого
\n\n
Започвам оттук - омерзен от очертаващата се “битка” между двамата крепители на статуквото, бях решил, че ще гласувам по този начин - този глас най-точно описва моята позиция.
\n\n
И след това се сетих за изгубеното поколение - на родителите си, което чрез апатията си - и безпътицата, в която все по-дълбоко затъваше - чрез серията “протестни вотове” или самообявени изолационни акции докара изборите до платена с кебапче малцинствена група, определяща дневния ред на всички нас. Отказвам да бъда част от тази традиция. Ще търся до последния момент по-малкото зло между двамата кандидати, без значение колко време и ресурс ми отнеме това. Единственият смислен ход за излизане от статуквото е информиран избор на по-малко лоши кандидати. В годините липсата на кадри беше именована различно - от “навсякъде има мат’риал” до “лош човешки материал” и “аз съм прост, но и вие сте прости”. И все пак, колкото и да сме прости, знаем - от нас зависи да изберем по-добро бъдеще за себе си - и онези след нас.
\n\n
Червеният генерал
\n
\n
Генерал Румен Радев през 2015 подписва - след дискусия с министър-председателя - охрана на въздушното ни пространство от НАТО. Девет месеца по-късно, повлиян или не от нови кариерни перспективи, решава, че това е пагубно.
\n
Генерал Румен Радев следва, като военен, да бъде деполитизиран. Трудно е да се повярва, че подкрепата за кандидатурата му не е била предварително договорена, което означава, че е бил в нарушение на клетвата си в последните години от службата си. За това потвърди, без да иска и по друг повод, Ивайло Калфин.
\n
Генерал Румен Радев, в ролята си на ръководител на ВВС, е развил кариерата на любовницата си, правейки я директно подчинена на себе си. За мен това е недопустим конфликт на интереси - но и повдига завесата на това как и колко е работил за интересите на данъкоплатеца ген. Радев.
\n
Румен Радев има отлични атестации от кариерата си на летец, включително от НАТО, с които той доскоро се гордееше
\n
Румен Радев е кандидат в комплект с Илияна Йотова - тема, която ще засегна в личните си мотиви - но твърди, че е издигнат от Инициативен комитет - което е смехотворно твърдение, в комплект с нарушението на военната му клетва в т.2
\n
\n\n
Селската тетка
\n
\n
Цецка Цачева, председател на Народното събрание от 2009, се оказа с нередовна диплома за Юридическо образование и то - задочно. Или поне основателните съмнения са налице, а хипотезите на ответниците не звучат убедително. Това е в ярък контраст с доказано добрите академични резултати на генерал Радев.
\n
Цецка Цачева е била член на БКП, нещо повече - различни източници я поставят високо в йерархията на плевенската партийна структура. Последните “разкрития” по време на единствения дебат (колко парадоксално - толкова много са скелетите в гардероба, че кандидатите не биваха допускани да дебатират!)
\n
Цецка Цачева следва да замести Президента Плевнелиев - причините изглеждат ясни - последният не се оказа верен/послушен, нека го заместим с радиалната му противоположност. Тоест, Цачева ще бъде силно зависима от щенията на своя ментор. Това си личи и по ветропоказателната позиция по руския въпрос, както и по съвместното гостуване Борисов-Цачева: страх да не се каже нещо “грешно”.
\n
Цецка Цачева е “повече от същото” - статукво, беззаконие, или както можете да го наречете. Промяна няма да се случи, напротив - окопаването ще е все по-дълбоко, войната с гражданското общество - все по-позиционна - и открита, “младите и красивите” да се оправят или да си ходят. Тези сигнали, впрочем, вече бяха подадени. От друга страна, реална промяна би била възможна случила с активен президент, коректив на безобразията в страната - какъвто нерядко беше Плевнелиев, все пак в рамките на мандата си на обединител на нацията.
С Цачева, страната ще загуби обаяние/харизма/съчувствие в Президенството, но на фона на пожарникаря-охранител-ченге-бог-слънце-любовник-воайор Борисов, няма да падне под средното ниво за избираеми позиции от последното десетилетие. Като председател на НС, Цачева беше по-вяла дори от Йордан Соколов и Огнян Герджиков взети заедно.
\n
\n\n
Лични разсъждения, бележки и заключение
\n\n
\n
Илияна Йотова е едно от лицата, които буди у мен искрено отвращение - заедно с това на Сергей Станишев. Това са хора, достигнали или стремящи се към високи постове с 0 работни дни в кариерата си. Последният дори не е работил (= вечен студент) до 30-ата си година. Мое принципно убеждение е, че най-добрите управляващи са се реализирали преди това в конкурентни условия (постигнали са резултати в частния сектор) и са се прехвърлили към държавно управление. В контекста на България, такива хора са трудно подчиними на статуквото, защото не зависят от неговото корумпиране. Ярък пообен пример е Президентът Плевнелиев, бивш много успешен строителен предприемач, който често нарушаваше партийната линия в името на проевропейските принципи.
\n
Румен Радев представлява БСП - партията, съществуваща 28 години в шизофреничното състояние на наследник на БКП, но и нямаща нищо общо с нея партия. Щом е наследник на БКП, няма как да подмина наследството на първия терористичен акт в Европа през 1923; избития през 1945-52 културен елит - най-кървавата пролетарска революция; управлението 45 години от непригодни, необразовани диваци, чрез репресии, култ към личността и коленопреклонност към Москва; 3 документирани фалита преди 1989, един през 1997 - и - най-голямото родоотстъпничество от всички - нереализираното желание България да стане част от СССР.
\n
Изразеното желание за преразглеждане на санкциите към Русия е неоспорим жест, че партийната история не е забравена и про-руската политика ще бъде прокарвана на най-високо ниво в държавата. А какво ще стане, ако Русия ни обяви война или анексира черноморски територии? Може ли да се разчита на Главнокомандващ армията Радев? Ако смятате този въпрос за несериозен, моля, препрочетете предишния параграф. А сега си припомнете небрежните закачки от руски депутат, как те са изкупили Черноморието. А сега - Крим.
\n
Говорих вече за запазване на status quo с избора на Цачева. Спомнете си сега 1997 - тя поне беше скоро. Тази врата ли ще отворим? Това ли е лицето на ефективното противопоставяне на мафията, наричаща се власт?
\n
\n\n
Базирано на гореизложеното, вотът ми за червения генерал става невъзможен. Ако Румен Радев беше истински независим кандидат, дори и умерено про-руски ориентиран - то той щеше да бъде моят избор. Сами видяхте колко близко е “това, което имаме като кандидати” - и колко малко ги отличава всъщност. И колкото и да е привлекателно да накажем безобразията в държавата, нека го направим с ежедневна гражданска активност, а не поредната безсмислена разходка до урните.
\n\n
** пиша и публикувам текста в петък, с надеждата да не бъде използван в нарушение на Изборния Кодекс или с агитационни цели
Световната глобализация в комбинация със социално-икономическото разслоение покрай Икономика 4.0 трансформират съвременния трудов пазар по необикновен начин: все повече хора избират несигурния свят на самостоятелната практика пред това да бъдат служители - или дори да стартират компания. Днес всички се стремят да бъдат “независими работници” - сиреч, фрийленсъри.
\n\n
Доказателство за променящия се профил на работната сила се вижда много ясно от твърде оптимистичната пазарната оценка на споделено пространство WeWork. Вижда се и от статистиката:
Милениалите-фрийленсъри не трябва да ни изненадват - те са нетърпеливи да катерят корпоративни стълбици и очакват моментално възнаграждение за усилията си (instant gratification). Разумни или не, тези аспирации ги тикат към фрийленсърство, за разлика от baby boomers, които възприемаха предприемачеството като свой билет за успех и финансова независимост.
\n\n
Каква е разликата за бизнеса от тази новооткрита мобилност на работното място?
\n\n
Традиционно, работодателите са доволни, когато служителите им работят “от къщи”, но истински, когато могат да ги заменят с фрийленсъри:
\n
\n
възможност за намаляване на работната сила във всеки момент, тип “облачен ресурс”
\n
по-малки общи разходи на служител, заради по-ниските данъци, липсата на нужда от поддържане на работно място - физически и организационно
\n
ограничена нужда от мениджмънт - фрийленсърите сами трябва да определят кариерното си развитие и да го следват, като от тяхната преценка зависи работоспособността им след 15+ години.
\n
\n\n
Какво означава тази промяна за служителите? Да, те получават по-широки свободи да определят работното си време, но social safety net за тях не съществува - не са част от синдикат и дори обикновената защита на съответното трудово законодателство (в Европа) не ги покрива. Нещо повече - те са изправени пред риска да бъдат излишни за работната сила вбъдеще, т.е. трайно безработни.
Политическия уклон на САЩ, ЕС, Китай и Русия към авторитаризъм и (крайно)дясна политика и социален дискурс са видимите белези на либералния крах след 2010. Завръщането към индивидуализма, разчитането на собствените сили и самостоятелната работа пък бележат повратната точка в личностното разсъждение за света. Макар това да са предвестници на икономически растеж, те разкриват възможности за по-широка социална несправедливост - и, в резултат, още по-радикално мислене и поведение.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"21 Lessons for the 21st century\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “21 Lessons for the 21st century” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Третата книга на Ювал Харари, “21 урока за 21. век”, звучи като структуриран преразказ на събитята в света за последните 19 години - и обобщение на страховете и надеждите на съвременниците ни в целия свят.
\n\n
Проблеми като глобализацията, ролята на религията, технологичния бум и този на биотехнологиите намират своето място в калейдоскопа на Харари, който с лекота говори за обществените проблеми на свъремието по-ясно от всеки политик или учен.
\n\n
Вероятно заради липсата си на зависимост, авторът успява да опише проблемите, но не натоварва читателят със свои предложения за тяхното решаване.
\n\n
Разбира се, книгата има слабости - повърхностният наратив, баналните преходи между главите, поучителния, леко високомерен тон на философа-мъдрец, надраснал поколението си - са някои от тях.
\n\n
Оставям избора на вас - да се оставите на собствената си суета, или да се потопите в перфектната буря на съвремието ни, пък било то и с надменен екскурзовод.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"The Next 100 Years: A Forecast for the 21st Century\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “The Next 100 Years: A Forecast for the 21st Century” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за \"the Next 100 Years: A Forecast for the 21st Century\"
Колебая се в оценката си за тази книга, макар сам по себе си наративът да е увлекателен, а хипотезите - достоверни.
\n\n
Вероятно най-важното, което трябва да знаете за изданието е кой е нейният автор - Джорд Фрийдман, дългогодишен стратег и съветник на Белия дом, основен анализатор на геопоплитическите процеси в края на 20. и началото на 21. век.
\n\n
Фундаменталната изненада на тази книга-предсказание е фактът, че тя оперира с много малък брой числа, а разчита основно на наратив - и ораторските умения на своя автор, който, донякъде с чувство на доминация, влиза в ненужни подробности за очевидни логически връзки, но пропуска алтернативни тълкувания на световни процеси.
\n\n
Елитаризмът на автора, резултат вероятно на навикът му да бъде единствения говорещ в стаята, може да бъде разглеждан, естествено и като преимущество - цел на книгата е по-скоро да предложи гледна точка, а не да изчерпа всички възможности - едно потенциално твърде наивно начинание.
\n\n
Независимо от аксиоматичното си възприятие на собственото си мнение обаче, Джордж Фрийдман демонстрира задълбочено познание на историята и обществени процеси в световен мащаб.
\n\n
В заключение, книгата може да бъде определена като задължително четиво за начинаещия геополитически анализатор - и необходимо упражнение в аргументация за по-напредналите читатели.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Talking to my daughter about the economy\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Talking to my daughter about the economy” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за \"Talking to My Daughter About the Economy\"
Вероятно първото, което разпознавате, виждайки книгата, е името на автора - Янис Варуфакис, финансовият министър на Гърция по време на кризата и комшийския “мек” фалит през 2014-2015.
\n\n
Не харесвам Варуфакис, защото е лицемер - от една страна, обича да се възползва от слабостите на хората за финансови облаги (например, като microtransaction мениджър във Valve), а от друга се явява виден социалист и защитник на слабите (като финансов министър); от трета, разбира се - неутрален наблюдател на световни процеси в ролята си на преподавател по икономика в куп престижни университети по света. Именно последният наратив е най-удобен за Янис, видимо от публичната му биография (качена през 02.2017, но датирана от 2013???) и от сайта му. В кръга на шегата, двуличието на Варуфакис идва още с малкото му име.
\n\n
Многоликостта прозира силно и от книгата “Talking to my daughter about the economy” - текст, хипотетично написан по време на деветдневна почивка и, също толкова хипотетично, насочен към родената през 2004 Ксения - но мистично придобил форма на книга и преведен на куп езици - в допълнение към трите досегашни бестселъра
Дали книгата не е написана за тийнейджъри или финансови лаици така и не става ясно - в първата ѝ половина се дават банални примери, уместни за първа лекция по икономика или финанси, а във втората половина се интерпретират световни събития през доста изкривената призма на левичарския министър Варуфакис. Силно прозира и надменността на автора, принизил читателя си до тийнейджър - и същевременно поел палката на просветител и единствен авторитет - позиция обидна за уважаващия себе си читател.
\n\n
Все пак, в книгата се срещат и добри дефиниции на основни обществени проблеми - например, банковият фалит и ролята на държавата и данъците в такава ситуация. Засегнат е и етично-политическият въпрос кой заслужава да бъде спасен от фалит (чии задължения заслужават опрощаване) и кой заслужава да понесе пълната отговорност за (без)действията си.
\n\n
Голямо предимство на книгата е богатството на аналогии и странични истории - от древногръцката митология до съвременни филми като “Матрицата” - и все пак, богатството на обща култура избледнява на фона на останалите недостатъци. Въпреки това, Янис Варуфакис остава лидер на мисълта на нашето време, и човек, заслужаващ изслушване.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"The Wizard of Lies\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “The Wizard of Lies” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Бях забравил интересната история на Бернар Мадоф, признал си в навечерието на Коледа 2008, че ръководената от него финансова институция е гигантска Понци схема. Както с всеки скандал, след началната пушилка през 2009, скандалът затихна и е останал дълготрайно интересен само на американската публика. Затова HBO заснема 113 минутен игрален филм със страхотни превъплъщения на Робърт ДеНиро и Мишел Пфайфър.
\n\n
Филмът разглежда събитията непосредствено преди ареста и развитието в следващите години, като заема официалната хипотеза, че съпругата и синовете на Бернар не са знаели за същността на бизнеса (в който са участвали), били са изолирани от инвестиционното крило и пр.
\n\n
Филмът разглежда темата за вината в големи подробности, за жертвите, за неосъзнаването на престъплението и до днес от Бернар. Самият Мадоф-старши твърди (в реалния живот), че в паниката и хаоса на сгромолясващата се американска икономика през 2008 е била нужна изкупителна жертва - и че наказанието му е диспропорционално на престъпленията именно заради жаждата за мъст към привилегирования и безотговорен Wall Street. Както и че Мадоф - легендарен трейдър
\n\n
В ехото на престъпленията, обаче, отеква - и остава на зрителя да анализира - цената на наказанието. И не става дума за 150-те години присъда на Бернар, а предателството на цялото му семейство, смъртта на синовете му, забравата му от света.
\n\n
Разбира се, наказани по различен начин са членовете на семейството, внезапно напуснати от целия кордон ласкатели - и в предателството си, оставени сами и изолирани (по адвокатско предписание).
\n\n
Силните страни на филма
\n\n
Може би най-голямото предимство на филма е моментът, в който той излиза - в зората на серии от други Понци схеми, свързани с ICO, със стойността на Биткойн и др.
\n\n
Някои слабости
\n\n
Филмът е малко банализиран, приемайки хипотезата на семейството, като не оставя някои подробности на преценката на зрителя, а ги поднася като факти. Може би въздействието би било по-силно с малко по-кратък филм и повече факти - например, как съпругата на Бърни, Рут, е харчела по 150 хиляди долара на ден в дните преди Коледа, или как обкръжението на Мадоф е изтеглило над 750 милиона долара в 90-те дни преди фалита.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"The Shock Doctrine\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “The Shock Doctrine” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Документалната книга на Наоми Клайн - “Доктрина на шока: овластяването на бедствения капитализъм” разглежда в подробности - много подробности - амалгамата между физически, психически и икономически шокове, залегнала в американската политика на доминация над страните от Третия свят от времето на Кисинджър до днес.
\n\n
Началото е налагането на волята в Южното полукълбо от двете страни на Тихия океан - Индонезия, Филипините, Чили, Бразилия. Следват Аржентина, Колумбия, страните от Централна Америка - а после Близкия и Среден Изток, вече съвсем формално под името “shock and awe”.
\n\n
В основата са изследвания на икономисти и психолози, финансирани от ЦРУ - едните изследват възможностите и обществените предпоставки за налагане на нерегулиран, крайно свободен пазар в Чикакгския Университет, а другите търсят възможности да промиват мозъци (първо на психичноболни, после на военнопленници и терористи, накрая поетично наречено “winning hearts and minds” в Ирак). Та, оказва се, комбинацията от насилие, обезкървяване на елита и налагане на икономически мерки “в името на народа” бил щатския износ на демокрация.
\n\n
Защо си струва
\n\n
Защото е документална, стъпва върху факти и авторката не е пестила сили да събира и класифицира редки източници на данни извън фокуса на масовите медии.
\n\n
Струва си, заради изобличаването на крайния и безрезервен капитализъм и налагането му в условия на постоянен шок - докато текат кампании за представяне на този шок като “демокрация” и “волеизява на народа”.
\n\n
Слабости
\n\n
Никъде не става дума за геополитическите условия, довели до описаните събития, разнопосочната картина на международната сцена или дори интересите на вътрешните лобита (освен на едрите индустриалци).
\n\n
Под прикритието на фактологията не особено умело прозира левичарски предразсъдък. Така например, никъде не става дума за ефекта от национализацията в социалистическите страни - причината за политиката на икономически шок. Наративът е срещу капитализма и всички доказателства са едностранчиво представени, което не приляга на иначе впечатляващия обем обобщена информация.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"How will you measure your life?\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “How will you measure your life?” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
В епохата на рационализацията, свързаността и леснодостъпната информация, оказва се, хората са си все така нещастни, макар и по-богати, с повече вещи, по-добро образование и по-престижни работни места. В опит да ни разкаже как е възможен този парадокс, Клейтън Кристенсен започва от най-логичната точка - собственият си опит като възпитаник на Бизнес Училището Харвард. Заобиколен от таланти и бъдещи корпоративни акули, той не забелязва щастието у тези безспорно успешни хора.
\n\n
В течение на повествованието, авторът разглежда битови и професионални ситуации - и няколко модела, през призмата на които се опитва да ги анализира. Без да преоткрива колелото, книгата ревизира няколко прости, но нелесни за реализация концепции - как изборът на най-лесното решение е ужасяваща стратегия дългосрочно; как работното място има хигиенна и стратегическа перспектива спрямо щастието и удовлетвореността; и пр.
\n\n
Макар книгата да е само 220 страници и се чете лесно; ако, все пак, нямате време за нея, можете да хвърлите едно око на ревюто от самия автор в Бостън по-долу:
Ставам на 30. Препрочитам “Малкият принц”. Eдин пасаж, до баналност повтарян, но все пак:
\n\n
\n
…Но се случи така, че след като дълго бе вървял сред пясъци, скали и снегове, Малкият принц намери най-сетне един път. А пътищата винаги водят при хората.
\n
\n\n
\n
– Добър ден – каза той.
\n
\n\n
\n
Беше стигнал до градина с цъфнали рози.
\n
\n\n
\n
– Добър ден – казаха розите.
\n
\n\n
\n
Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цвете.
\n
\n\n
\n
– Кои сте вие? – попита ги той смаян.
\n
\n\n
\n
– Ние сме рози – казаха розите.
\n
\n\n
\n
– А! – рече Малкият принц.\nИ се почувства много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена по рода си в цялата вселена. А ето че тук, само в една градина, имаше пет хиляди такива, всичките като нея!
\n
\n\n
\n
“Ако види това – каза си той , – тя ще бъде много обидена…”
\n
\n\n
\n
А след малко си каза: “Аз се смятах богат, защото имам едно-единствено цвете, а съм притежавал една обикновена роза…” И легнал на тревата, той заплака.
\n
\n\n
\n
Тъкмо тогава се появи лисичето.
\n
\n\n
\n
– Добър ден – каза лисичето.
\n
\n\n
\n
– Добър ден – отговори учтиво Малкият принц и се обърна, но не вида нищо.
\n
\n\n
\n
– Аз съм тук, под ябълковото дърво…
\n
\n\n
\n
– Какво си ти? – каза Малкият принц. – Много си хубаво…
\n
\n\n
\n
– Аз съм лисиче. – рече лисичето.
\n
\n\n
\n
– Ела да играеш с мене – предложи Малкият принц. – Толкова ми е тъжно…
\n
\n\n
\n
– Не мога да играя с тебе – каза лисичето. – Аз не съм опитомено.
\n
\n\n
\n
– Ах, извинявай – рече Малкият принц.
\n
\n\n
\n
Но след като помисли, добави:
\n
\n\n
\n
– Какво значи “да опитомяваш”?
\n
\n\n
\n
– Това е нещо отдавна забравено. То значи “да се свържеш с другите”.
\n
\n\n
\n
– Да се свържеш с другите ли?
\n
\n\n
\n
– Разбира се – каза лисичето. – За мен сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребно. За теб аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света…Ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се крия под земята, шумът от твоите стъпки ще ме вика като музика да изляза от дупката. И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя. Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…
\n
\n\n
\n
Лисичето млъкна и дълго гледа Малкия принц.
\n\n
– Моля ти се…опитоми ме – каза то.
\n\n
– Какво трябва да направя? – каза Малкият принц.
\n\n
– Трябва да бъдеш много търпелив – отговори лисичето. – Отначало ще седнеш малко по далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки път ти ще можеш да сядаш малко по-близо…\nТака Малкият принц опитоми лисичето. И когато наближи часът на заминаването, лисичето каза:
\n\n
– Ах!….Аз ще плача.
\n\n
– Ти си виновно – каза Малкият принц, – не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…
\n\n
– Разбира се – каза лисичето.
\n\n
– Но ще плачеш! – каза Малкия принц.
\n\n
– Разбира се – каза лисичето.
\n\n
– Но тогава ти не печелиш нищо!
\n\n
– Печеля – каза лисичето – заради цвета на житото.
\n\n
И добави:
\n\n
– Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетнe ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.
\n\n
Малкият принц отиде да види розите.
\n\n
– Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо – каза им той. – Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквото бе моето лисиче. То беше лисиче, подобно на сто хиляди други лисичета. Но аз го направих мой приятел и сега то е единствено в света.
\n\n
– И розите се почувстваха много смутени.
\n\n
– Вие сте хубави, но празни – каза им Малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички., защото тъкмо нея съм поливал аз…Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.
\n\n
И се върна пак при лисицата:
\n\n
– Сбогом …- каза той.
\n\n
– Сбогом – каза лисичето. – Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.
\n
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Sapiens\" на Yuval Noah Harari - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Sapiens” на Yuval Noah Harari | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Признавам афинитет към историята, особено към онези части, които остават премълчани, недоизследвани са, или пък не будят интереса на широката общественост. Любимото ми хоби като дете? Да си чета енциклопедиите от край до край.
\n\n
Енциклопедичен прочит на историята - още от когнитивната революция до наши дни - предлага на читателите си и книгата “Сапиенс” на Ювал Харари. За разлика от повечето повествования, свързани с историята, обаче, тук ‘пропагандата’, основният мотив, са изведени директно, без да се следват интересите на този или онзи идеолог, философ или пълководец; липсва претенцията за обективност и единствена истинност; целият анализ бива подчинен на разбирането, че:
\n\n
\n
Homo sapiens rules the world because it is the only animal that can believe in things that exist purely in its own imagination, such as gods, states, money and human rights.
\n
\n\n
Нататък следва не просто исторически преглед на събития, а анализ на културните и социални промени, динамиката в отношенията между хората със стъпаловидното увеличение (не експоненциално) на тесния социум. В подробности е анализирано как обществено-културната еволюция е следвала разширяването на хоризонтите на Сапиенс - от дните на идоли и политеизъм чак до днешната, доминирана от наука представа за света. Разгледани са условията за възникване и на днешната най-разпространена религия - парите.
\n\n
Изобщо, “Сапиенс” пренарежда категориите и представите по темата “история на света”. Струва си!
\n\n
А сега - напред към “The Silk Roads: A New History of the World” от Peter Frankopan
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Черното Огледало\", Pepe The Frog и Waldo - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Черното Огледало”, Pepe The Frog и Waldo | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Снощи гледах шестия епизод на антиутопията “Черното Огледало”, “The Waldo Moment”, и събрах достатъчно впечатления, за да мога да го препоръчам. Като фен на жанра мога да кажа, че авторите създават, задържат и увеличават напрежението и чувството на безизходица в най-добрите традиции на жанра. Антиутопичният елемент започва от постера (вляво) и се разгъва в трейлърите, дигиталната кампания, а напрежението в самите епизоди кара зрителите да се опитват да отгатнат какво следва.
\n\n
Но най-силен беше “The Waldo Moment”, и по простата причина, че паралелите с реалността са твърде силни. Фактът, че епизодът е излъчен през 2013 само добавя пророческа аура към дългия списък предимства.
\n\n
Waldo
\n\n
Waldo е анимационен герой, антисистемна пародия на политическата безизходица при (настоящето) двупартийното управление във Великобритания. Простоват, но устат, благодарение на екипа си, Waldo минава някои граници и с цинизъм говори по теми-табу на висок глас, в средата на улицата.
\n\n
Pepe The Frog
\n\n
Жабата Пепе е друг анимационен герой, осмиващ политическата система и предлагащ крайни, фашистки и сексистки идеи. Пепе намира подкрепа у малцинствените групи, социалните аутсайдери - малки, разкъсани общности, но заедно оформящи електорално мнозинство. Простоват, но устат, той заема популистки хипотези и ги превръща в политическа доктрина, която, макар и противоречива, изстрелва човека зад анимацията до върховете на властта. С малката разлика - Пепе съществува в нашия свят, и е анимационното прераждане на Доналд Тръмп.
Един последен щрих към пророчествата на The Black Mirror: борбата на твореца със самостоятелния живот на творбата. Или пък детайла, че Waldo така и не печели т.нар. “popular vote” - отстъпва пред фигурата на политика от кариерата. Оставам с чувството, че както и да се развие епохата на индивидуализма, в която живеем, все някой, все някъде ще го е предвидил.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Благодаря, че закъсня\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Благодаря, че закъсня” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Самият Томас Фридман - носител на два Пулицъра и дългогодишен кореспондент по въпросите на Близкия Изток, автор на “Земята е плоска!” (2005) и “Това бяхме ние” (2011) - си заслужава внимателен анализ и осмисляне, с безбрежния си хоризонт и всички влияния, философски школи и течения, които е проследил като кореспондент, а по-късно и писател. Последната му книга - излязла в края на 2016 - си поставя амбициозната цел да обясни на достъпен език двигателите на съвременното общество - кой задвижва колелото на прогреса и какво го дърпа назад. Да опишеш акслелерирания свят около себе си е амбициозна задача - заради нуждата от една страна от широк хоризонт и прецизен изказ, а от друга - капацитет да оперираш с огромен обем актуална информация.
\n\n
Добрите страни
\n\n
“Благодаря, че закъсня” разказва за трите най-значими фактора, задвижващи света днес - технологичния прогрес, глобалния пазар и климатичните промени. Повествованието е задълбочено, като прави впечателние безпристрастния тон, така присъщ на дългогодишни журналисти. Авторът се оптива да раздели наблюденията си от собствената си оценка, понякога прибягвайки дори до графично разграничение на отделните елементи. От друга страна, взаимовръзките са подробно и задълбочено анализирани, без текстът да звучи (твърде) поучително. В цялост, книгата предлага съвсем подробен прочит на събития и процеси, на които лично сме свидетели.
\n\n
Чудесен признак за добро повествование е и възможността всеки да открие по нещо за себе си. Дали в определени глави - или само в съпътстващите истории - читателят е стимулиран да си каже “това се е случвало на мен!” - и така дистанцията пишещ-четящ е елиминирана по естествен път.
\n\n
Не толкова добрите страни
\n\n
Книгата има няколко малки несъвършенства - личи си, че авторът разчита на чужда експертна оценка за повечето си наблюдения. Разбира се, става въпрос за набор от експерти - и макар този подход да ограничава пристрастността на експертите, не я елиминира напълно. Прокарват се, макар и бегло, определени корпоративни визии и спорни концепции - но за да се уловят тези повеи е нужна експертиза; за средностатистическия читател книгата е безпристрастна и експертна.
\n\n
Втората забележка е обемът - 600 страници са хем доста обемно четиво, хем недостатъчни да предадат в желания от автора детайл комплекситета на взимовръзките. За капак някои хипотези се повтарят, други навлизат в ненужни подробности, за сметка на идеи, които просто са споменати. Читателят, разбира се, е свободен да надгради събудения от книгата интерес самостоятелно.
\n\n
В заключение
\n\n
Със сигурност книгата си заслужава четенето и осмислянето в относителен покой - с безпристрастността на самото повествование - и далеч от динамиката, за която описва.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Войната за планетата на маймуните\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Войната за планетата на маймуните” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Имах удоволствието да гледам “Война за планетата на маймуните” в деня на официалната му премиера. Като привърженик на поредицата, филмът ми хареса по няколко причини - развитието на историята, връзката със следващите (хронологично) части от историята и задълбочаването на философската страна на “Planet of the Apes”.
\n\n
Липсата на “ние” и “те”
\n\n
Вероятно най-привлекателният аспект на поредицата е липсата на категориите “ние”/”нашите” и противопоставянето на “те”/”другите”. Антропоморфните маймуни и дехуманизираните корпорати/учени/войници - спомагат емпатията на зрителите да бъде насочена към идеите, движещи двата лагера, вместо към носителите на тези идеи.
\n\n
Сблъсък на ценности и идеи
\n\n
В последния филм, сблъсъкът добро/зло отстъпва централното място на прошката и желанието за мъст. Коба, например, се завръща, макар и само като спомен. Макар идейно противопоставени приживе, Цезар носи спомена за своя опонент и неговата философия. Идейното вселяване у убиеца е характерно за древногръцката митология - и реферира към обществото, което маймуните са изградили в по-късните хронологично филми.
\n\n
От друга страна, емоционална история в комбинация с ценностите на полковника изгражда амалгамата на неговата мотивация. Едновременно се градят две послания - че никой не е по подразбиране “добър” или “лош”, “прав” или “сбъркал” - и че обстоятелствата водят до решения, които във времето изменят ценностите.
\n\n
Няма архизлодей, защото се губи нуждата от такъв. Публиката е призвана да симпатизира не на фигури, а на идеи, като има и право на избор.
\n\n
Филм от поредицата
\n\n
“Войната за планетата на маймуните”, освен прякото наследство на “Възходът” и “Надигането” - праща референции към филма от 2001, а оттам - и към оригиналните филми от 60-те. Истинско удоволствие за ценителите на поредицата.
\n\n
За всекиго по нещо
\n\n
Заради приятните за окото специални ефекти (CGI) и дългите екшън сцени, филмът ще се хареса и на по-широката общественост, пропуснала, навярно, да проследи поредицата.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...как културата е по-силна от войната - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…как културата е по-силна от войната | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за една книга - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за една книга | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
С изненада открих, че не съм препоръчвал книги досега в този блог. Частично, това се дължи на тенденцията да чета прекалено много техническа литература, а и на тъжната реализация, че твърде малко от книгите, които чета, залужават безусловно препоръка. Може би е заради изпростачването (обитовяване?) на темите и езика: въздигането в култ на автори като Мураками/Букай и на стилове като чиклит.
\n\n
Затова бях приятно изненадан, четейки задълбочени модернистични творби на съвременен автор; втори път - когато се оказа българин и трети - че имам честта да го познавам и наричам свой приятел.
\n\n
Книгата се казва “Образи и отражения”, и е на Велислав Иванов.
\n\n
Изкуството на книгата и задаването на въпроси започва още от корицата:
\n\n
<img src=”/images/obriotrazh2.jpg” alt=”корица на “Образи и отражения” style=”align: middle;”> \n
\"абстрактните естетически и екзистенциални теми са разгърнати чрез необичайни сюжети\"
\n\n
Героите на седемте разказа са изправени на границата между живота и смъртта, разкъсвани от вечни конфликти: като тези за верността към приятелството срещу искрата на любовта; или авторството срещу интерпретацията. Разказите да не са дълги и натрапчиви. Те представят класически проблеми и предлагат на читателя да размишлява над тях - не четейки гоголови нравоучения, а индивидуално интерпретирайки последователно литературни фигури и препратки. И всички те се коренят в по-предишната епоха на индустриализация, когато човекът и неговата култура са били (също като днес) изправени пред възможността да бъдат отпаднат от дневния ред, отстъпвайки мястото си на практични, ежедневни и банални по своя смислъл теми.
\n\n
Ако това не ви спечели за книгата (или вдъхнови поне да посетите блога на Велислав), оставям ви в компанията на Джон Колтрейн в съботния дъждовен следобед на това писание. Джон не бях слушал отдавна - и нямаше да слушам скоро, ако не търсех отговора на въпрос, зададен в книгата. А какво е животът, ако не постоянно търсене?
\n\n\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n"
],
"война": [
"\n\n\n\n\n\n \n ...как културата е по-силна от войната - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…как културата е по-силна от войната | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
На път за морето в колата слушахме ранните албуми на Ъпсурт, попадайки на “Мама”:
\n\n\n\n
Ако се заслушате, песента започва с възглас “Чичибаба!” - но Васил Чичибаба ли? Министър на земеделието в правителството на Жан Виденов, което ни върна опашките за хляб през 1996?
Няма виновни за зърнената криза от 1995 г. - официално. Софийският градски съд във вторник оправда единствените обвинени за острия недостиг на зърно и спекулата по времето на Жан Виденов, довели до рязък скок в цената на брашното и хляба, истерия сред хората и опашки пред магазините и предшествали кошмарната хиперинфлация една година по-късно.
\n
\n\n
\n
“Вече 12 години нося на плещите си едно несправедливо обвинение”, каза на излизане от съда Чичибаба и допълни, че процесът срещу него е бил политически.
\n
\n\n
Политически - сигурно, но пък и хляб нямаше:
\n\n
\n
Според тезата, която поддържаха двама главни прокурори, Васил Чичибаба е ощетил държавата с 66 млн. долара, тъй кат,о докато е ръководил Министерството на земеделието, от България са изнесени 990 хил. тона пшеница, въпреки че в страната са останали крайно недостатъчни количества. […] фирми са купували житото по 160 лв. за тон, като е трябвало да го върнат в складовете на резерва на следващата година. През това време обаче те са препродавали стоката на цена от 360 лв. […] държавата се явявала “кредитор на тази далавера”.
\n
\n\n
Та така - връщайки се толкова назад, към генезиса на прехода, дебнат все същите ченгета от ДС (самият Чичибаба), все същите клишета за “политически акции” и несправедливост, все същото точене на държавата - и така вече второ поколение.
\n\n
Може би не е случайно, че “морето”, към което съм тръгнал, е в Гърция. Все пак и за туристическите изцепки това лято виновни няма, няма и да има.
Тази сутрин, предприемачът-герой на хората, скролиращи през новините и цъкащи с език - работещи по усет и емоция, вместо с факти и закони - направи поредна поява в ефир със затормозяваща слуха циничност:
\n\n\n\n
Но този блогпост не се отнася до простащината на нашия набеден герой, нито до факта, че реалното му оплакване - отново - се дължи на плах инстуционален опит да бъде въдворен в правилата.
\n\n
Думата ми е за начина, по който пресконференцията намери пътя си в медиите.
\n\n
Всичко започна още по време на пресконференцията - журналист(и) се надвикваха с домакина си като на мегдан - и спорът, продължил около 30 минути, се водеше с повтаряне на едни и същи аргументи. Личеше силната неподготвеност на журналистите в областта на дигиталните иновации - а липсата на аргументи от страна на жалещия пък водеше до постоянни изблици на цинизми, които доброто възпитание не позволява да пресъздам.
\n\n
Следобед се появиха и първите статии - освен сухото пресъздаване на хипотезата на ответника, включващи безумна самореклама, не повече от 1/4 от медиите бяха потърсили мнението на другата страна (в случая - КФН), а още по-малко бяха валидирали твърденията от пресконференцията (дори онези, които са законово регулирани!). И тук дори не става въпрос за това да са предварително подготвени с въпроси и позиции - а просто да си валидират писанията! Най-плачевно ми се струва отразяването, изненадващо, на Дневник, където липсата на базово разбиране на материята е довела до твърдения като:
\n\n
\n
\n
“Ивайло Пенчев посочи, че в момента платформата събира минимални такси при осъществяване на сделка през нея като общата сума за трите години е около 280 лв”
\n
\n
\n
“Независимо какъв е резултатът от проверката, Ивайло Пенчев обяви плановете на тази си компания, които предвиждат по Коледа платформата да е отворена безплатно и за държавни институции. През нея те ще могат да обявяват своите обществени поръчки за нуждите на ведомствата - доставки на консумативи, на самолетни билети и др.”
\n
\n
\n
“Той изрази учудване, че за месец работа по случая в Комисията не са успели да разберат, че платформата работи в интерес на потребителите си.”
\n
\n
\n\n
На този етап вече не само пресконференцията изглеждаше като реклама, но и отразяването ѝ заприличва на платен репортаж.
\n\n
Обичам пословицата “Ако разчитате на продавач-консултант да ви препоръча добър комютър, замислете се от кого получава пари, колко са те и доколко съветът му е релевантен”. Ситуацията е същата в аптеката - аптекарят получава бонуси да ви продаде определено лекарство, не да ви консултира.
\n\n
Следващият път, когато решите да градите менинието си на информация в медиите, помислете си каква е заплатата на журналиста, написал статията, кой я плаща - и дали заслужава доверието ви. Отговорът за дигиталния свят е - не. #fakenews
\n\n
PS. А това, че Ивайло Пенчев е ренегат и хамелеон, гонещ единствено личния си интерес, си пролича много силно днес. Хората, които преди три месеца заслужиха това писмо, днес получиха неопределен кредит на доверие с фразата, че тяхната работа е много сложна и ще даде, евентуално, резултати, след много години. Никой не се осмели да обори героя на нашето време.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за един паметник - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за един паметник | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Добре разгледайте тази снимка. За много столичани, мен включително, тя символизира падението на цялата ни нация - загубата на национална чест в самия център на столицата.
\n\n
Но затова съм писал и преди, а и при целия този патриотизъм от всички страни, едва ли би била интересна тема.
\n\n
За разлика от една “летяща чиния”, издигната на труднодостъпен връх в средата на Стара планина, този паметник е съвсем достъпен, а заради монументалната си архитектура - сравнително лесен и евтин за поддръжка.
\n\n
Вместо поддръжката която заслужава, обаче, виждате разрухата, в която тъне тази уж светиня за толкова русофилски (24 от 25 на последните избори) партии и организации.
\n\n
Е, питам се, ако за светините си се грижат толкова другарите от БКП/БСП, Патриотичен Фронт, наследниците на Първия от ГЕРБ или Воля - то колко пък ще се грижат за избирателите?
\n\n
Впрочем, вие за кого ще гласувате?
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n"
],
"мотивация": [
"\n\n\n\n\n\n \n ...за целите и сроковете - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за целите и сроковете | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Има истории, които те мотивират да правиш нещата, които правиш по-добре, по-бързо или просто -
\n\n
с по-висша цел.
\n\n
Има я и тази история:
\n\n
Crashlands (игра) е създадена от трима братя, в отговор на диагнозата на един от тях - белодробен карцином на 23-годишна възраст. Във видеото по-долу, Samuel Coster разказва преплитащите се истории на семейната борба с болестта, и създаването на инди (малка и без бюджет) игра в паузите на химиотерапията - и вдъхновението да продължиш това, което правиш, по-добре, независимо от предизвикателствата на живота.
\n\n\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n"
],
"технологии": [
"\n\n\n\n\n\n \n ...за целите и сроковете - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за целите и сроковете | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Има истории, които те мотивират да правиш нещата, които правиш по-добре, по-бързо или просто -
\n\n
с по-висша цел.
\n\n
Има я и тази история:
\n\n
Crashlands (игра) е създадена от трима братя, в отговор на диагнозата на един от тях - белодробен карцином на 23-годишна възраст. Във видеото по-долу, Samuel Coster разказва преплитащите се истории на семейната борба с болестта, и създаването на инди (малка и без бюджет) игра в паузите на химиотерапията - и вдъхновението да продължиш това, което правиш, по-добре, независимо от предизвикателствата на живота.
\n\n\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n"
],
"инвестиции": [
"\n\n\n\n\n\n \n ...за криптовалутите и правителствата - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за криптовалутите и правителствата | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Децентрализираните валути - онези без централна банка, която да ги регулира - и правителствата, считащи за своя привилегия и задължение да регулират финансовия пазар - танцуват странни пируети напоследък.
\n\n
Силните
\n\n
От едната страна са правителствата на развитите страни - САЩ и ЕС - чиито елити се страхуват от губене на позиции и, логично - забраняват и всячески се мъчат да регулират валутния блокчейн, например с опасенията на американското правителство за укриване на данъци или тези на FATF към G7 още през 2013, че криптовалути могат да се ползват за схеми за пране на пари:
\n\n
\n
In 2013 the G7’s Financial Action Task Force issued the following statement in guidelines which may be applicable to companies involved in transmitting bitcoin and other currencies, “Internet-based payment services that allow third party funding from anonymous sources may face an increased risk of [money laundering/terrorist financing].” They concluded that this may “pose challenges to countries in [anti-money laundering/counter terrorist financing] regulation and supervision”.
\n
\n\n
Авторитарните
\n\n
Авторитарните режими са най-интересни - от една страна, правителствата биха сложили ръка върху всеки източник на свежа чуждестранна валута, особено ако по този начин заобиколят международни санкции (Русия) или получат нов механизъм да управляват баланса между външната и вътрешната валута/потребление/растеж-на-икономиката (Китай и усилващите се проблеми със забавения икономически растеж).
\n\n
Но тази игра е нож с две остриета за правителства, зависещи от абсолютния контрол над суверена. Все пак хората също могат да влияят на икономиката, заобикаляйки общата регулация. Именно затова и Русия, и Китай официално забраниха търговията с криптовалути и затвориха местните си борси. Дали и какво правят правителствата зад завесите остава различен въпрос.
\n\n
Перспективните
\n\n
Към групата на перспективните спадат малки играчи, но с големи амбиции - Естония и Дубай.
\n\n
Естония от десетилетие се стреми да създаде напълно дигитално управление. Виртуална валута е просто поредната крачка в тази посока. И, разбира се, важен инвестиционен инструмент за страна с ограничена територия, население, военна мощ и влияние в региона.
\n\n
Ограничена територия, но голям апетит има и Дубай - към регионално дигитално лидерство. Единствената страна на Арабския полуостров, осъзнаваща преходността на изкопаемите горива и постигнала минимизиране на икономическата завимост до 18% - забележително, сравнявайки с останалите страни, където зависимостта варира от 50 до 90%. Тук държавната криптовалута е просто друг диверсификационен механизъм, поредна иновация, подобно на прототипа на летящо такси. За сравнение, американският индустриален лидер Airbus предвижда готов прототип едва в края на следващата година…
\n\n
Защо е интересно
\n\n
Защото представлява открита игра на влияние, власт и - естествено, пари. На глобалното, надгранично игрално поле. Без правила и без проследимост - без централен контрольор - в условия на икономически войни по целия свят.
\n\n
И защото криптовалутите са чудесна инвестиционна възможност. Твърде късно е да инвестирате в Биткойн (цена от 3700 евро на тоукън, при растеж от 400% за последната година).
\n\n
Но твърдя, че инвестициите в Есткойн / емКеш са едновременно стабилни и перспективни бъдещи възможности. Защото, за разлика от останалите криптовалути без физическа равностойност, тук гарант за стабилността стават правителства - едното дигитално правителство на бъдещето, а другото - разполагащо с почти неограничени ресурси и амбиции за регионално лидерство.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за инвестицията в бира - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за инвестицията в бира | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Преди едно бебе време с двама баш авери решихме да правим рискова инвестиция.
\n\n
A къде другаде могат да се правят рискови инвестиции, освен в ИндиГого - и в какво друго, освен в бира? Нима има нещо, което програмистите да разбират по-добре от бира? (Е, и политика, и футбол, пък и всичко останало.)
\n\n
Речено-сторено, а и намерихме идеалния проект: българска крафт бира! От Сливен!
\n\n
Бързи $1000 по-късно ни осени отрезвявящата мисъл “Ами ако не си видим бирите?”
\n\n
Както с всяка рискова инвестиция, и около тази имаше серия съмнения, няколко въпроса към пивоварите… и много жажда и чакане. На сайта на “Трима и двама” се появи и следната обезпокоителна импресия от Древен Египет:
\n\n
\n\n
Бирите, обаче, в крайна сметка са при нас, асортиментът им се разширява, нещо повече: На мен ми харесват достатъчно, че да ги препоръчам.
\n\n
Та, думата ми е, хвърлете едно око на сливенските ергени-и-бира-ентусиасти тук: http://trimaidvama.com/, бирата им може да пробвате от първо лице в 100 бири на ул. “Юри Венелин” 1 - или у дома, в по-ограничени количества.
Италианското кино е синонимно в съзнанието ми с ненатрапчива поучителност, с лежерно-сериозния си прочит на тежки житейски ситуации. От друга страна, европейското кино се отличава и с онези сцени, в които плачът идва по-естествено от смеха. Но с редки хепиендинги, защото седмото изкуство може да влияе истински само ако е реалистично.
\n\n
Затова пък “Идеалните непознати”, (“Perfetti Sconosciuti”, 2016) постига по запомнящ се начин и двете - да бъде въздействащ, но и не прекалено суров към зрителите; предлага своите поуки - без да ги натрапва; изгражда симпатиите на зрителите към различните персонажи, но ги държи достатъчно неутрални с оглед обратите, които се случват пред очите им.
\n\n
Чрез фрагментална, изящна режисура и много малко думи седмината приятели, срещнали се на вечеря, бързо стават близки и на публиката. От елегентността на жестовете и детайлното богатство на сцените научаваме доста повече за героите, отколкото може да се изкаже с думи.
\n\n
Да, най-ценното на лентата може би е неизказаното, интерпретираното.
\n\n
Резултатът? Банална история, която може да сме гледали десетки пъти в нейни холивудски интерпретации, този път дава задълбочен прочит на съвременното микро- и макрообщество, с неговите терзания и вълнения, с неговите малки и големи нечестноти.
\n\n
Да се сервира рано вечер, с бутилка биодинамично вино.
“Три билборда край Ебинг, Мисури” е многопластов филм за комплексните отношения в малкия град, за добрите и лошите, и как двете се сливат, за да изградят колоритните персонажи на Юга:
\n\n
с предразсъдъците, но и страданията;
\n\n
с емоциите, но и равнодушието.
\n\n
Започвайки още с актьорския състав, филмът предвещава величие - Уди Харелсън и Питър Динклидж играят великолепно поддържащите си роли, а останалият състав докосва висотата им, заслужено изстрелвайки оценката в IMDB до 8.5.
\n\n
В обобщение, лентата разглежда ежедневието на група жители на малко градче и сблъскът им с непосилната лекота на бита.
\n\n
Досущ като в живота, вместо повествованието, постъпките стават диференциатор, а ситуационната мотивация подчинява ценностите на индивида и общността.
\n\n
А може би сме свидетели на множество метаморфози, на преражданията на героите в търсене на по-добрите тях - кой знае? Все пак, истинските филми са за интерпретиране, не преразказ.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"The Wizard of Lies\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “The Wizard of Lies” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Бях забравил интересната история на Бернар Мадоф, признал си в навечерието на Коледа 2008, че ръководената от него финансова институция е гигантска Понци схема. Както с всеки скандал, след началната пушилка през 2009, скандалът затихна и е останал дълготрайно интересен само на американската публика. Затова HBO заснема 113 минутен игрален филм със страхотни превъплъщения на Робърт ДеНиро и Мишел Пфайфър.
\n\n
Филмът разглежда събитията непосредствено преди ареста и развитието в следващите години, като заема официалната хипотеза, че съпругата и синовете на Бернар не са знаели за същността на бизнеса (в който са участвали), били са изолирани от инвестиционното крило и пр.
\n\n
Филмът разглежда темата за вината в големи подробности, за жертвите, за неосъзнаването на престъплението и до днес от Бернар. Самият Мадоф-старши твърди (в реалния живот), че в паниката и хаоса на сгромолясващата се американска икономика през 2008 е била нужна изкупителна жертва - и че наказанието му е диспропорционално на престъпленията именно заради жаждата за мъст към привилегирования и безотговорен Wall Street. Както и че Мадоф - легендарен трейдър
\n\n
В ехото на престъпленията, обаче, отеква - и остава на зрителя да анализира - цената на наказанието. И не става дума за 150-те години присъда на Бернар, а предателството на цялото му семейство, смъртта на синовете му, забравата му от света.
\n\n
Разбира се, наказани по различен начин са членовете на семейството, внезапно напуснати от целия кордон ласкатели - и в предателството си, оставени сами и изолирани (по адвокатско предписание).
\n\n
Силните страни на филма
\n\n
Може би най-голямото предимство на филма е моментът, в който той излиза - в зората на серии от други Понци схеми, свързани с ICO, със стойността на Биткойн и др.
\n\n
Някои слабости
\n\n
Филмът е малко банализиран, приемайки хипотезата на семейството, като не оставя някои подробности на преценката на зрителя, а ги поднася като факти. Може би въздействието би било по-силно с малко по-кратък филм и повече факти - например, как съпругата на Бърни, Рут, е харчела по 150 хиляди долара на ден в дните преди Коледа, или как обкръжението на Мадоф е изтеглило над 750 милиона долара в 90-те дни преди фалита.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Черното Огледало\", Pepe The Frog и Waldo - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Черното Огледало”, Pepe The Frog и Waldo | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Снощи гледах шестия епизод на антиутопията “Черното Огледало”, “The Waldo Moment”, и събрах достатъчно впечатления, за да мога да го препоръчам. Като фен на жанра мога да кажа, че авторите създават, задържат и увеличават напрежението и чувството на безизходица в най-добрите традиции на жанра. Антиутопичният елемент започва от постера (вляво) и се разгъва в трейлърите, дигиталната кампания, а напрежението в самите епизоди кара зрителите да се опитват да отгатнат какво следва.
\n\n
Но най-силен беше “The Waldo Moment”, и по простата причина, че паралелите с реалността са твърде силни. Фактът, че епизодът е излъчен през 2013 само добавя пророческа аура към дългия списък предимства.
\n\n
Waldo
\n\n
Waldo е анимационен герой, антисистемна пародия на политическата безизходица при (настоящето) двупартийното управление във Великобритания. Простоват, но устат, благодарение на екипа си, Waldo минава някои граници и с цинизъм говори по теми-табу на висок глас, в средата на улицата.
\n\n
Pepe The Frog
\n\n
Жабата Пепе е друг анимационен герой, осмиващ политическата система и предлагащ крайни, фашистки и сексистки идеи. Пепе намира подкрепа у малцинствените групи, социалните аутсайдери - малки, разкъсани общности, но заедно оформящи електорално мнозинство. Простоват, но устат, той заема популистки хипотези и ги превръща в политическа доктрина, която, макар и противоречива, изстрелва човека зад анимацията до върховете на властта. С малката разлика - Пепе съществува в нашия свят, и е анимационното прераждане на Доналд Тръмп.
Един последен щрих към пророчествата на The Black Mirror: борбата на твореца със самостоятелния живот на творбата. Или пък детайла, че Waldo така и не печели т.нар. “popular vote” - отстъпва пред фигурата на политика от кариерата. Оставам с чувството, че както и да се развие епохата на индивидуализма, в която живеем, все някой, все някъде ще го е предвидил.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Войната за планетата на маймуните\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Войната за планетата на маймуните” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Имах удоволствието да гледам “Война за планетата на маймуните” в деня на официалната му премиера. Като привърженик на поредицата, филмът ми хареса по няколко причини - развитието на историята, връзката със следващите (хронологично) части от историята и задълбочаването на философската страна на “Planet of the Apes”.
\n\n
Липсата на “ние” и “те”
\n\n
Вероятно най-привлекателният аспект на поредицата е липсата на категориите “ние”/”нашите” и противопоставянето на “те”/”другите”. Антропоморфните маймуни и дехуманизираните корпорати/учени/войници - спомагат емпатията на зрителите да бъде насочена към идеите, движещи двата лагера, вместо към носителите на тези идеи.
\n\n
Сблъсък на ценности и идеи
\n\n
В последния филм, сблъсъкът добро/зло отстъпва централното място на прошката и желанието за мъст. Коба, например, се завръща, макар и само като спомен. Макар идейно противопоставени приживе, Цезар носи спомена за своя опонент и неговата философия. Идейното вселяване у убиеца е характерно за древногръцката митология - и реферира към обществото, което маймуните са изградили в по-късните хронологично филми.
\n\n
От друга страна, емоционална история в комбинация с ценностите на полковника изгражда амалгамата на неговата мотивация. Едновременно се градят две послания - че никой не е по подразбиране “добър” или “лош”, “прав” или “сбъркал” - и че обстоятелствата водят до решения, които във времето изменят ценностите.
\n\n
Няма архизлодей, защото се губи нуждата от такъв. Публиката е призвана да симпатизира не на фигури, а на идеи, като има и право на избор.
\n\n
Филм от поредицата
\n\n
“Войната за планетата на маймуните”, освен прякото наследство на “Възходът” и “Надигането” - праща референции към филма от 2001, а оттам - и към оригиналните филми от 60-те. Истинско удоволствие за ценителите на поредицата.
\n\n
За всекиго по нещо
\n\n
Заради приятните за окото специални ефекти (CGI) и дългите екшън сцени, филмът ще се хареса и на по-широката общественост, пропуснала, навярно, да проследи поредицата.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n"
],
"книги": [
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"21 Lessons for the 21st century\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “21 Lessons for the 21st century” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Третата книга на Ювал Харари, “21 урока за 21. век”, звучи като структуриран преразказ на събитята в света за последните 19 години - и обобщение на страховете и надеждите на съвременниците ни в целия свят.
\n\n
Проблеми като глобализацията, ролята на религията, технологичния бум и този на биотехнологиите намират своето място в калейдоскопа на Харари, който с лекота говори за обществените проблеми на свъремието по-ясно от всеки политик или учен.
\n\n
Вероятно заради липсата си на зависимост, авторът успява да опише проблемите, но не натоварва читателят със свои предложения за тяхното решаване.
\n\n
Разбира се, книгата има слабости - повърхностният наратив, баналните преходи между главите, поучителния, леко високомерен тон на философа-мъдрец, надраснал поколението си - са някои от тях.
\n\n
Оставям избора на вас - да се оставите на собствената си суета, или да се потопите в перфектната буря на съвремието ни, пък било то и с надменен екскурзовод.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"The Next 100 Years: A Forecast for the 21st Century\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “The Next 100 Years: A Forecast for the 21st Century” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за \"the Next 100 Years: A Forecast for the 21st Century\"
Колебая се в оценката си за тази книга, макар сам по себе си наративът да е увлекателен, а хипотезите - достоверни.
\n\n
Вероятно най-важното, което трябва да знаете за изданието е кой е нейният автор - Джорд Фрийдман, дългогодишен стратег и съветник на Белия дом, основен анализатор на геопоплитическите процеси в края на 20. и началото на 21. век.
\n\n
Фундаменталната изненада на тази книга-предсказание е фактът, че тя оперира с много малък брой числа, а разчита основно на наратив - и ораторските умения на своя автор, който, донякъде с чувство на доминация, влиза в ненужни подробности за очевидни логически връзки, но пропуска алтернативни тълкувания на световни процеси.
\n\n
Елитаризмът на автора, резултат вероятно на навикът му да бъде единствения говорещ в стаята, може да бъде разглеждан, естествено и като преимущество - цел на книгата е по-скоро да предложи гледна точка, а не да изчерпа всички възможности - едно потенциално твърде наивно начинание.
\n\n
Независимо от аксиоматичното си възприятие на собственото си мнение обаче, Джордж Фрийдман демонстрира задълбочено познание на историята и обществени процеси в световен мащаб.
\n\n
В заключение, книгата може да бъде определена като задължително четиво за начинаещия геополитически анализатор - и необходимо упражнение в аргументация за по-напредналите читатели.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Talking to my daughter about the economy\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Talking to my daughter about the economy” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
\n
\n \n\n
\n\n \n \n \n
...за \"Talking to My Daughter About the Economy\"
Вероятно първото, което разпознавате, виждайки книгата, е името на автора - Янис Варуфакис, финансовият министър на Гърция по време на кризата и комшийския “мек” фалит през 2014-2015.
\n\n
Не харесвам Варуфакис, защото е лицемер - от една страна, обича да се възползва от слабостите на хората за финансови облаги (например, като microtransaction мениджър във Valve), а от друга се явява виден социалист и защитник на слабите (като финансов министър); от трета, разбира се - неутрален наблюдател на световни процеси в ролята си на преподавател по икономика в куп престижни университети по света. Именно последният наратив е най-удобен за Янис, видимо от публичната му биография (качена през 02.2017, но датирана от 2013???) и от сайта му. В кръга на шегата, двуличието на Варуфакис идва още с малкото му име.
\n\n
Многоликостта прозира силно и от книгата “Talking to my daughter about the economy” - текст, хипотетично написан по време на деветдневна почивка и, също толкова хипотетично, насочен към родената през 2004 Ксения - но мистично придобил форма на книга и преведен на куп езици - в допълнение към трите досегашни бестселъра
Дали книгата не е написана за тийнейджъри или финансови лаици така и не става ясно - в първата ѝ половина се дават банални примери, уместни за първа лекция по икономика или финанси, а във втората половина се интерпретират световни събития през доста изкривената призма на левичарския министър Варуфакис. Силно прозира и надменността на автора, принизил читателя си до тийнейджър - и същевременно поел палката на просветител и единствен авторитет - позиция обидна за уважаващия себе си читател.
\n\n
Все пак, в книгата се срещат и добри дефиниции на основни обществени проблеми - например, банковият фалит и ролята на държавата и данъците в такава ситуация. Засегнат е и етично-политическият въпрос кой заслужава да бъде спасен от фалит (чии задължения заслужават опрощаване) и кой заслужава да понесе пълната отговорност за (без)действията си.
\n\n
Голямо предимство на книгата е богатството на аналогии и странични истории - от древногръцката митология до съвременни филми като “Матрицата” - и все пак, богатството на обща култура избледнява на фона на останалите недостатъци. Въпреки това, Янис Варуфакис остава лидер на мисълта на нашето време, и човек, заслужаващ изслушване.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"The Shock Doctrine\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “The Shock Doctrine” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Документалната книга на Наоми Клайн - “Доктрина на шока: овластяването на бедствения капитализъм” разглежда в подробности - много подробности - амалгамата между физически, психически и икономически шокове, залегнала в американската политика на доминация над страните от Третия свят от времето на Кисинджър до днес.
\n\n
Началото е налагането на волята в Южното полукълбо от двете страни на Тихия океан - Индонезия, Филипините, Чили, Бразилия. Следват Аржентина, Колумбия, страните от Централна Америка - а после Близкия и Среден Изток, вече съвсем формално под името “shock and awe”.
\n\n
В основата са изследвания на икономисти и психолози, финансирани от ЦРУ - едните изследват възможностите и обществените предпоставки за налагане на нерегулиран, крайно свободен пазар в Чикакгския Университет, а другите търсят възможности да промиват мозъци (първо на психичноболни, после на военнопленници и терористи, накрая поетично наречено “winning hearts and minds” в Ирак). Та, оказва се, комбинацията от насилие, обезкървяване на елита и налагане на икономически мерки “в името на народа” бил щатския износ на демокрация.
\n\n
Защо си струва
\n\n
Защото е документална, стъпва върху факти и авторката не е пестила сили да събира и класифицира редки източници на данни извън фокуса на масовите медии.
\n\n
Струва си, заради изобличаването на крайния и безрезервен капитализъм и налагането му в условия на постоянен шок - докато текат кампании за представяне на този шок като “демокрация” и “волеизява на народа”.
\n\n
Слабости
\n\n
Никъде не става дума за геополитическите условия, довели до описаните събития, разнопосочната картина на международната сцена или дори интересите на вътрешните лобита (освен на едрите индустриалци).
\n\n
Под прикритието на фактологията не особено умело прозира левичарски предразсъдък. Така например, никъде не става дума за ефекта от национализацията в социалистическите страни - причината за политиката на икономически шок. Наративът е срещу капитализма и всички доказателства са едностранчиво представени, което не приляга на иначе впечатляващия обем обобщена информация.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"How will you measure your life?\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “How will you measure your life?” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
В епохата на рационализацията, свързаността и леснодостъпната информация, оказва се, хората са си все така нещастни, макар и по-богати, с повече вещи, по-добро образование и по-престижни работни места. В опит да ни разкаже как е възможен този парадокс, Клейтън Кристенсен започва от най-логичната точка - собственият си опит като възпитаник на Бизнес Училището Харвард. Заобиколен от таланти и бъдещи корпоративни акули, той не забелязва щастието у тези безспорно успешни хора.
\n\n
В течение на повествованието, авторът разглежда битови и професионални ситуации - и няколко модела, през призмата на които се опитва да ги анализира. Без да преоткрива колелото, книгата ревизира няколко прости, но нелесни за реализация концепции - как изборът на най-лесното решение е ужасяваща стратегия дългосрочно; как работното място има хигиенна и стратегическа перспектива спрямо щастието и удовлетвореността; и пр.
\n\n
Макар книгата да е само 220 страници и се чете лесно; ако, все пак, нямате време за нея, можете да хвърлите едно око на ревюто от самия автор в Бостън по-долу:
Признавам афинитет към историята, особено към онези части, които остават премълчани, недоизследвани са, или пък не будят интереса на широката общественост. Любимото ми хоби като дете? Да си чета енциклопедиите от край до край.
\n\n
Енциклопедичен прочит на историята - още от когнитивната революция до наши дни - предлага на читателите си и книгата “Сапиенс” на Ювал Харари. За разлика от повечето повествования, свързани с историята, обаче, тук ‘пропагандата’, основният мотив, са изведени директно, без да се следват интересите на този или онзи идеолог, философ или пълководец; липсва претенцията за обективност и единствена истинност; целият анализ бива подчинен на разбирането, че:
\n\n
\n
Homo sapiens rules the world because it is the only animal that can believe in things that exist purely in its own imagination, such as gods, states, money and human rights.
\n
\n\n
Нататък следва не просто исторически преглед на събития, а анализ на културните и социални промени, динамиката в отношенията между хората със стъпаловидното увеличение (не експоненциално) на тесния социум. В подробности е анализирано как обществено-културната еволюция е следвала разширяването на хоризонтите на Сапиенс - от дните на идоли и политеизъм чак до днешната, доминирана от наука представа за света. Разгледани са условията за възникване и на днешната най-разпространена религия - парите.
\n\n
Изобщо, “Сапиенс” пренарежда категориите и представите по темата “история на света”. Струва си!
\n\n
А сега - напред към “The Silk Roads: A New History of the World” от Peter Frankopan
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n",
"\n\n\n\n\n\n \n ...за \"Благодаря, че закъсня\" - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за “Благодаря, че закъсня” | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Самият Томас Фридман - носител на два Пулицъра и дългогодишен кореспондент по въпросите на Близкия Изток, автор на “Земята е плоска!” (2005) и “Това бяхме ние” (2011) - си заслужава внимателен анализ и осмисляне, с безбрежния си хоризонт и всички влияния, философски школи и течения, които е проследил като кореспондент, а по-късно и писател. Последната му книга - излязла в края на 2016 - си поставя амбициозната цел да обясни на достъпен език двигателите на съвременното общество - кой задвижва колелото на прогреса и какво го дърпа назад. Да опишеш акслелерирания свят около себе си е амбициозна задача - заради нуждата от една страна от широк хоризонт и прецизен изказ, а от друга - капацитет да оперираш с огромен обем актуална информация.
\n\n
Добрите страни
\n\n
“Благодаря, че закъсня” разказва за трите най-значими фактора, задвижващи света днес - технологичния прогрес, глобалния пазар и климатичните промени. Повествованието е задълбочено, като прави впечателние безпристрастния тон, така присъщ на дългогодишни журналисти. Авторът се оптива да раздели наблюденията си от собствената си оценка, понякога прибягвайки дори до графично разграничение на отделните елементи. От друга страна, взаимовръзките са подробно и задълбочено анализирани, без текстът да звучи (твърде) поучително. В цялост, книгата предлага съвсем подробен прочит на събития и процеси, на които лично сме свидетели.
\n\n
Чудесен признак за добро повествование е и възможността всеки да открие по нещо за себе си. Дали в определени глави - или само в съпътстващите истории - читателят е стимулиран да си каже “това се е случвало на мен!” - и така дистанцията пишещ-четящ е елиминирана по естествен път.
\n\n
Не толкова добрите страни
\n\n
Книгата има няколко малки несъвършенства - личи си, че авторът разчита на чужда експертна оценка за повечето си наблюдения. Разбира се, става въпрос за набор от експерти - и макар този подход да ограничава пристрастността на експертите, не я елиминира напълно. Прокарват се, макар и бегло, определени корпоративни визии и спорни концепции - но за да се уловят тези повеи е нужна експертиза; за средностатистическия читател книгата е безпристрастна и експертна.
\n\n
Втората забележка е обемът - 600 страници са хем доста обемно четиво, хем недостатъчни да предадат в желания от автора детайл комплекситета на взимовръзките. За капак някои хипотези се повтарят, други навлизат в ненужни подробности, за сметка на идеи, които просто са споменати. Читателят, разбира се, е свободен да надгради събудения от книгата интерес самостоятелно.
\n\n
В заключение
\n\n
Със сигурност книгата си заслужава четенето и осмислянето в относителен покой - с безпристрастността на самото повествование - и далеч от динамиката, за която описва.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n"
],
"политика,": [
"\n\n\n\n\n\n \n ...за министър Чичибаба - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за министър Чичибаба | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
На път за морето в колата слушахме ранните албуми на Ъпсурт, попадайки на “Мама”:
\n\n\n\n
Ако се заслушате, песента започва с възглас “Чичибаба!” - но Васил Чичибаба ли? Министър на земеделието в правителството на Жан Виденов, което ни върна опашките за хляб през 1996?
Няма виновни за зърнената криза от 1995 г. - официално. Софийският градски съд във вторник оправда единствените обвинени за острия недостиг на зърно и спекулата по времето на Жан Виденов, довели до рязък скок в цената на брашното и хляба, истерия сред хората и опашки пред магазините и предшествали кошмарната хиперинфлация една година по-късно.
\n
\n\n
\n
“Вече 12 години нося на плещите си едно несправедливо обвинение”, каза на излизане от съда Чичибаба и допълни, че процесът срещу него е бил политически.
\n
\n\n
Политически - сигурно, но пък и хляб нямаше:
\n\n
\n
Според тезата, която поддържаха двама главни прокурори, Васил Чичибаба е ощетил държавата с 66 млн. долара, тъй кат,о докато е ръководил Министерството на земеделието, от България са изнесени 990 хил. тона пшеница, въпреки че в страната са останали крайно недостатъчни количества. […] фирми са купували житото по 160 лв. за тон, като е трябвало да го върнат в складовете на резерва на следващата година. През това време обаче те са препродавали стоката на цена от 360 лв. […] държавата се явявала “кредитор на тази далавера”.
\n
\n\n
Та така - връщайки се толкова назад, към генезиса на прехода, дебнат все същите ченгета от ДС (самият Чичибаба), все същите клишета за “политически акции” и несправедливост, все същото точене на държавата - и така вече второ поколение.
\n\n
Може би не е случайно, че “морето”, към което съм тръгнал, е в Гърция. Все пак и за туристическите изцепки това лято виновни няма, няма и да има.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n"
],
"спорт,": [
"\n\n\n\n\n\n \n ...за баскетбола и корупцията - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за баскетбола и корупцията | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Тези дни, ЛеБрон Джеймс - икона на професионалния баскетбол отвъд Океана, и припознат като най-добър баскетболист след Кобе Брайън - коментира по следния начин възможността да смени отбора си преди договорът му да изтече (ситуацията е аналогична на европейски футбол, но откупуванията в NBA се случват относително по-рядко и откупните клаузи са различни):
\n\n
\n
I won’t ever cheat my teammates or cheat the fans or be in a situation where I am talking about free agency all year long because I’m not going to give energy to something I can handle in the summertime when I should be focused on what I need to do on a day-to-day basis to help this franchise compete for a championship.
\n
\n\n
Наглед това изказване изглежда като признание във вярност, като призив към сплотеност, интегритет и фокус към играта - все чудесни послания. Но забележете как Джеймс нарича отбора - this franchise. Вече дори няма нужда да се говори за екипа, съотборниците, честта - а просто франчайза.
Така си отива (удоволствието от) великата игра на Карим Абдул Джабер, Меджик Джонсън и Майкъл Джордан (който, впрочем изкара $100 млн. само от заплати, а в момента се смята, че има активи за около $1.5 млрд.) Не инфлацията е виновна тук, а жаждата за пари и власт - и не на играчите, а на собствениците, гледащи на спорта като на инвестиция, на франчайз.
\n\n
Монетизацията на всичко и всички просто няма как да не са върховната форма на корупция.
\n
\n\n\n \n\n\n
\n\n\n\n\n
\n
\n \n \n\n\n\n\n"
],
"бизнес": [
"\n\n\n\n\n\n \n ...за баскетбола и корупцията - Нека ти разкажа...\n \n\n \n \n\n \n \n\n \n \n \n \n \n\n \n \n \n \n \n \n\n \n…за баскетбола и корупцията | Нека ти разкажа…\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n \n\n\n \n\n\n\n \n\n\n\n
Тези дни, ЛеБрон Джеймс - икона на професионалния баскетбол отвъд Океана, и припознат като най-добър баскетболист след Кобе Брайън - коментира по следния начин възможността да смени отбора си преди договорът му да изтече (ситуацията е аналогична на европейски футбол, но откупуванията в NBA се случват относително по-рядко и откупните клаузи са различни):
\n\n
\n
I won’t ever cheat my teammates or cheat the fans or be in a situation where I am talking about free agency all year long because I’m not going to give energy to something I can handle in the summertime when I should be focused on what I need to do on a day-to-day basis to help this franchise compete for a championship.
\n
\n\n
Наглед това изказване изглежда като признание във вярност, като призив към сплотеност, интегритет и фокус към играта - все чудесни послания. Но забележете как Джеймс нарича отбора - this franchise. Вече дори няма нужда да се говори за екипа, съотборниците, честта - а просто франчайза.
Така си отива (удоволствието от) великата игра на Карим Абдул Джабер, Меджик Джонсън и Майкъл Джордан (който, впрочем изкара $100 млн. само от заплати, а в момента се смята, че има активи за около $1.5 млрд.) Не инфлацията е виновна тук, а жаждата за пари и власт - и не на играчите, а на собствениците, гледащи на спорта като на инвестиция, на франчайз.
\n\n
Монетизацията на всичко и всички просто няма как да не са върховната форма на корупция.
През декември 2017, бивш вицепрезидент на Facebook - Chamath Palihapitiya - публично се възмути от постоянно нарастващото влияние на социалната мрежа върху отношенията между хората. Акцентът в разговора тогава падна върху поведенческата психология, използвана в ущърб на потребителите (видеото от целия разговор - най-долу).
И това е само последната от серия критики на някои от първите “социални” инженери към огромните мащаби на вманиачаване.
\n\n
А колкото повече ползваме, толкова повече алгоритмите научават за нас - и това знание те могат да използват както намерят за добре. Естествено, FB, Google, Amazon и ко. имат интерес да ви задържат максимално дълго - с нотификации, шарения, отскоро auto-play video. Повече съдържание автоматично води до по-малко, по-повърхностно мислене; повече attention-grabbing води до психологически промени, като популярния instant gratification, безмилостно променящ първото дигитално поколение.
\n\n
От друга страна, закриването на социалното присъствие стана еквивалентно на доброволна маргинализация, абдикация от социалния живот.
\n\n
Какво остава в борбата срещу дигиталния аутизъм?
\n\n
\n
ограничаване на потреблението - например, 15 минути на ден на платформа
\n
ограничаването на информираността по маловажни теми (clickbait)
През декември 2017, бивш вицепрезидент на Facebook - Chamath Palihapitiya - публично се възмути от постоянно нарастващото влияние на социалната мрежа върху отношенията между хората. Акцентът в разговора тогава падна върху поведенческата психология, използвана в ущърб на потребителите (видеото от целия разговор - най-долу).
И това е само последната от серия критики на някои от първите “социални” инженери към огромните мащаби на вманиачаване.
\n\n
А колкото повече ползваме, толкова повече алгоритмите научават за нас - и това знание те могат да използват както намерят за добре. Естествено, FB, Google, Amazon и ко. имат интерес да ви задържат максимално дълго - с нотификации, шарения, отскоро auto-play video. Повече съдържание автоматично води до по-малко, по-повърхностно мислене; повече attention-grabbing води до психологически промени, като популярния instant gratification, безмилостно променящ първото дигитално поколение.
\n\n
От друга страна, закриването на социалното присъствие стана еквивалентно на доброволна маргинализация, абдикация от социалния живот.
\n\n
Какво остава в борбата срещу дигиталния аутизъм?
\n\n
\n
ограничаване на потреблението - например, 15 минути на ден на платформа
\n
ограничаването на информираността по маловажни теми (clickbait)
Да посети човек Дубай е интересно и, в определена степен, обогатяващо преживяване. Mащабите и размахът, в които емирството развива инфраструктурата си, са впечатляващи.
\n\n
Многократно повтаряна мантра е, че дубайската икономика има много ниска зависимост от износ на петрол - но, публична тайна е, че без петродоларите на съседите от Абу Даби, Дубай би бил далеч от настоящия си блясък.
\n\n
Заговаряйки за блясък, често границата с кич бива размита в емирството - от една страна, заради традиционната арабска орнаменталност, от друга - в желанието да изпъкнат на всяка цена.
\n\n
Коренът на това желание е и геополитически - ОАЕ претендира да бъде религиозен и политически център на сунитите поне наравно със съседите от Саудитска Арабия - но и бизнес център на Арабия, пресечна търговска точка със Запада. По необиконовен начин тобът се преплита с последния модел бял iPhone, който пък не се събира съвсем в джоба; но пък тобът, като всяка униформа, има и социална функция - приравнява бедни и богати поне визуално. И така, арабското общество намира утеха за тлеещия социален дисбаланс, който върна национализма на дневен ред в Запада.
\n\n
Истински бедни остават индусите и филипинците, дошли като гастарбайтери и живеещи в мизерия далеч от погледа на туристите. Всъщност, те много приличат на роби - безправни, много често говорещи само английски (лош), отделени в гета в крайните квартали. За да е пълна картинката, повечето спиращи дъха сгради са построени от една и съща компания - катарската EMAAR:
Иначе емирството може да се ползва за дефиниция на думата “мегаломания” и максимализъм на всяка цена - често без основателен план какво би се случило с тази инфраструктура след 20, 30 или 50 години:
Преди няколко дни поговрихме с Антон Герунов на тема поверителност по дизайн (privacy by design, PbD). Прилагам разговора и тук - надявам се да ви стане достатъчно интересен, та като се видим на живо, да поговорим (и) за това.
\n\n
Мисля, че най-интересната тема е коренно различният подход на трите най-силни икономики - САЩ, Китай и ЕС - към Икономика 4.0. Капиталистическият, либералният и тоталитарният модел си дават среща в дигиталното измерение и ми се струва, че сме едва в началото на противопоставянето им. Както, разбира се, и в зората на дигиталната революция… Приятно слушане!
Световната глобализация в комбинация със социално-икономическото разслоение покрай Икономика 4.0 трансформират съвременния трудов пазар по необикновен начин: все повече хора избират несигурния свят на самостоятелната практика пред това да бъдат служители - или дори да стартират компания. Днес всички се стремят да бъдат “независими работници” - сиреч, фрийленсъри.
\n\n
Доказателство за променящия се профил на работната сила се вижда много ясно от твърде оптимистичната пазарната оценка на споделено пространство WeWork. Вижда се и от статистиката:
Милениалите-фрийленсъри не трябва да ни изненадват - те са нетърпеливи да катерят корпоративни стълбици и очакват моментално възнаграждение за усилията си (instant gratification). Разумни или не, тези аспирации ги тикат към фрийленсърство, за разлика от baby boomers, които възприемаха предприемачеството като свой билет за успех и финансова независимост.
\n\n
Каква е разликата за бизнеса от тази новооткрита мобилност на работното място?
\n\n
Традиционно, работодателите са доволни, когато служителите им работят “от къщи”, но истински, когато могат да ги заменят с фрийленсъри:
\n
\n
възможност за намаляване на работната сила във всеки момент, тип “облачен ресурс”
\n
по-малки общи разходи на служител, заради по-ниските данъци, липсата на нужда от поддържане на работно място - физически и организационно
\n
ограничена нужда от мениджмънт - фрийленсърите сами трябва да определят кариерното си развитие и да го следват, като от тяхната преценка зависи работоспособността им след 15+ години.
\n
\n\n
Какво означава тази промяна за служителите? Да, те получават по-широки свободи да определят работното си време, но social safety net за тях не съществува - не са част от синдикат и дори обикновената защита на съответното трудово законодателство (в Европа) не ги покрива. Нещо повече - те са изправени пред риска да бъдат излишни за работната сила вбъдеще, т.е. трайно безработни.
Политическия уклон на САЩ, ЕС, Китай и Русия към авторитаризъм и (крайно)дясна политика и социален дискурс са видимите белези на либералния крах след 2010. Завръщането към индивидуализма, разчитането на собствените сили и самостоятелната работа пък бележат повратната точка в личностното разсъждение за света. Макар това да са предвестници на икономически растеж, те разкриват възможности за по-широка социална несправедливост - и, в резултат, още по-радикално мислене и поведение.
![](\"http://cdn.okcimg.com/graphics/politics_you.gif\")
![](\"http://www.nps.gov/dena/planyourvisit/images/Dogs-drying-off-in-snow-after-overflow-on-the-Teklanika-River.JPG\")
![](\"http://2.bp.blogspot.com/-ZhXSWK1lJgk/TduJt1EaIwI/AAAAAAAAAYc/DTxXhannGek/s1600/Nur+bei+gr%25C3%25BCn.jpg\")
![](\"http://4.bp.blogspot.com/-EKN7X50ir04/TqcRptEkbmI/AAAAAAAAA4Y/2nA0jFcSKVA/s320/kindern+vorbild+sein.jpg\")
![](\"http://dilbert.com/dyn/str_strip/000000000/00000000/0000000/100000/50000/1000/200/151221/151221.strip.print.gif\")
![](\"http://www.zultrax-media.com/uploads/edition/thumbs_350/29.jpg\")
![](\"http://3.bp.blogspot.com/-w63GP5iUUIk/TaRxHjTmq-I/AAAAAAAAYdE/W3j7FWIRayM/s1600/Yana+Marinova+CLUB+M+cover.jpg\")
![](\"http://www.stari-knigi.com/gallery/images/107_i1l5dsqucf.jpg\")
![](\"http://www.preszona.com/img/OBIAVI/0000110_s05.jpg\")
![](\"http://2.bp.blogspot.com/_wP9aQnHV1Pc/SxaYCvfXrqI/AAAAAAAAAD4/IE4o-FSU9Jo/s400/duty_calls.png\")
![](\"https://fbcdn-sphotos-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/s720x720/527954_407286262619629_296632493685007_1773763_1816694743_n.jpg\")
![](\"https://fbcdn-photos-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/s720x720/551420_378908235475489_191290737570574_1187561_859673804_n.jpg\")
![](\"http://2.bp.blogspot.com/-NLhzi4zu-5E/T5WmD68TxKI/AAAAAAAAA2U/wD3OlfHZcuM/s1600/P5130001.JPG\")
![](\"http://2.bp.blogspot.com/-e7m7vk9BBhc/T5WmJLu2RFI/AAAAAAAAA2g/6MbJqCTIo18/s1600/P5130002.JPG\")
![](\"http://2.bp.blogspot.com/-iFnCFyjtgPk/T5WxIYJ5bkI/AAAAAAAAA2s/czBplf0N1kk/s1600/P5130017.JPG\")
![](\"http://4.bp.blogspot.com/-uN81dtA8jm4/T5XHP4Gt27I/AAAAAAAAA24/H8jJUvJPjZ0/s1600/P5130021.JPG\")
![](\"http://4.bp.blogspot.com/-AqxE42Wc844/T5XKi7kdsPI/AAAAAAAAA3E/ZyCFqjxJYi4/s1600/P5140037.JPG\")
![](\"http://3.bp.blogspot.com/-cQIpfJyXVWo/T5XNBQQGMkI/AAAAAAAAA3Q/EaGXQGTm4qI/s1600/P5140040.JPG\")
![](\"http://3.bp.blogspot.com/-oXjO1a49QaE/T5XNBwg8L_I/AAAAAAAAA3c/5TEMmdPRXic/s1600/P5140041.JPG\")
![](\"http://4.bp.blogspot.com/-jBU7p-jOy14/T5XNCOhgDAI/AAAAAAAAA3o/9WGVQOProQE/s1600/P5140047.JPG\")
![](\"http://3.bp.blogspot.com/-O2ygtOuXvsY/T5XSRvx17DI/AAAAAAAAA30/ZmSmhZziV5Q/s1600/P5130013.JPG\")
![](\"http://aritraganguly.files.wordpress.com/2011/12/traffic-centre.jpg\")
![](\"http://waldowsocial.com/wp-content/uploads/2012/03/Break-the-Rules-e1331912129855.png\")
![](\"http://images.fanpop.com/images/image_uploads/Graphs-wikipedia-458294_720_360.jpg\")
![](\"http://fc04.deviantart.net/fs41/f/2009/007/7/5/guesstimate_THIS__by_DrPockets.png\")
![](\"http://1.bp.blogspot.com/-lbUlGQWJWNE/T6_jgOfTDJI/AAAAAAAAA6E/A9aAU3IDwKc/s1600/800px-Flag_of_Singapore.svg.png\")
![](\"https://fbcdn-sphotos-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/577820_3569345324773_1607176009_2785186_536138014_n.jpg\")
![](\"http://4.bp.blogspot.com/-9IejUEbqzc0/T6_1WYHByHI/AAAAAAAAA68/9Mmm77uvnWo/s1600/DSC_0088%255B1%255D.JPG\")
![](\"http://www.orangesmile.com/destinations/img/singapore-map-metro-big.gif\")
![](\"http://cosmetic-candy.com/wp-content/uploads/2010/08/Singapore-Rules-.jpg\")
![](\"http://www.scenicreflections.com/files/you_wouldn_t_download_a_car_Wallpaper__yvt2.jpg\")
![](\"http://images2.layoutsparks.com/1/151692/paramore-riot-red-black-1.jpg\")
![](\"https://fbcdn-sphotos-g-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/12629_4788824971002_1439488410_n.jpg\")
![](\"http://4.bp.blogspot.com/-G_Cec2oyrm0/UPkbuZY934I/AAAAAAAAHkE/4wFrBqygpHk/s1600/SnapShot.png\")
![](\"http://3.bp.blogspot.com/-dSSVRyV7q2Y/UPkcCEs8J_I/AAAAAAAAHkM/8c39SUHjMtA/s200/2.png\")
![](\"http://www.dnevnik.bg/shimg/zy700_2015842.jpg\")
![](\"http://www.dnevnik.bg/shimg/zx620_2016596.jpg\")
![](\"http://www.dnevnik.bg/shimg/zx620_2015864.jpg\")
![](\"http://hfhghana.files.wordpress.com/2012/02/p1020458.jpg\")
![](\"http://www.innovationsinnewspapers.com/wp/wp-content/uploads/2009/07/door_fo_no_return.jpg\")
![](\"http://aiminglow.com/wp-content/uploads/2012/09/pms.jpg\")
![](\"http://funniestlol.com/container/uploads/2012/05/PMS_0_o_funniest_lol.jpg\")
![](\"http://os1.i.ua/3/1/8395462_b445e34a.jpg\")
![](\"http://www.missrepresentation.org/wp-content/uploads/2012/07/6a00d8341c6e1553ef00e54f3ca0f68833-800wi.jpg\")
![](\"http://help4me.ru/wp-content/uploads/2013/03/i-dont-have-pms.jpg\")
![](\"http://mastopatiya.com.ua/wp-content/uploads/ne-takoj-uzh-eto-strashnyj-zver-%E2%80%93-pms.jpg\")
![](\"http://4.bp.blogspot.com/-wEn8sK-jquw/UO7X6wj_vII/AAAAAAAAFQQ/rNEvNt75mNo/s1600/IMG_0809.JPG\")
![](\"http://sofialive.bg/media/library/May-2013/destructive_creation_4_905.jpg\")
![](\"https://fbcdn-sphotos-h-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn2/976733_10200625334748276_1005296202_o.jpg\")
![](\"https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/q79/581685_10201124492573855_1750251863_n.jpg\")
![](\"http://85.14.28.164/d/images/photos/0064/0000064278-article.jpg\")
![](\"http://www.dnevnik.bg/shimg/zx450y250_2109381.jpg\")
![\"Keep](\"/images/positive.png\" "\\"Keep")
![\"Пейзаж](\"/images/istanbul1.jpg\" "\\"Пейзаж")
![\"Теодора](\"http://offnews.bg/files/uploads/2013/12/IMG_9963.jpg\" "\\"Теодора")
![\"Work](\"/images/work-hard-dream-big.jpg\" "\\"Keep")
![](\"http://offnews.bg/images/events/2015/03/05/471489/1425586647_0_559x*.jpg\" "\\"'Бойко")
\n ![](\"/images/farm.jpg\" "\\"'Не")
\n ![\"Музеят](\"/images/tesla-museum.jpg\" "\\"Музеят")
\n ![\"\"](\"https://plot.ly/~d1sh4/4.png\")
![\"Триатлон](\"/images/triathlon2016.jpg\" "\\"Триатлон")
\n ![](\"/images/marathon2016.jpg\" "\\"Софийски")
\n ![\""Москов](\"https://scontent-otp1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/15078820_1344467945563528_5200645218261648082_n.jpg?oh=67c2360732b0bb7964165e0582d64335&oe=588EC845\" "\\"Москов")
![\"Реалностите](\"/images/aleppo.jpg\" "\\"Снимката")
![\"Вида](\"/images/mocha.jpg\")
![\"Бирария](\"/images/3+2.jpg\" "\\"Бирария")
![\""War](\"/images/warfortheplanet.jpg\")
![\""Корицата](\"/images/TYFBL.jpg\" "\\"\"Корицата")
\n ![\""The](\"/images/black-mirror.png\" "\\"\"The")
\n ![\""The](\"/images/not-an-episode.jpg\" "\\"\"The")
\n ![\""Persenk](\"/images/persenk_profile.png\" "\\"\"Persenk")
\n ![\""Sapiens.](\"/images/sapiens.jpg\" "\\"\"Sapiens.")
\n ![\""Малкият](\"/images/LePetitPrince.jpg\" "\\"\"Малкият")
\n ![\""How](\"/images/hwymyl.png\" "\\"\"How")
\n ![\""Pirin](\"/images/pirinultra.png\" "\\"\"Pirin")
\n ![\""definition](\"/images/corruption.png\" "\\"\"definition")
\n ![\""The](\"/images/the-shock-doctrine.jpg\" "\\"\"The")
\n ![\""Tired](\"/images/feet.jpg\" "\\"\"Tired")
\n ![\""The](\"/images/the-wizard-of-lies.jpg\" "\\"\"The")
\n ![\""Three](\"/images/3boem.jpg\" "\\"\"Three")
\n ![\""Athens](\"/images/athens-authentic.jpg\" "\\"\"Athens")
\n ![\""Athens](\"/images/athens-marathon.png\" "\\"\"Athens")
\n ![\""Talking](\"/images/talking-to-my-daughter-about-the-economy.jpg\" "\\"\"Talking")
\n ![\""Sherif](\"/images/the_power_of_facebook_sherif_arafa.jpeg\" "\\"\"Sherif")
\n ![\""Perfetti](\"/images/perfectstrangers.jpg\" "\\"\"Perfetti")
\n ![\""EMAAR](\"/images/emaar.jpg\" "\\"\"EMAAR")
\n ![\""Dubai](\"/images/dubai-downtown.jpg\" "\\"\"Dubai")
\n ![\""EMAAR](\"/images/dubai-pool.jpg\" "\\"\"EMAAR")
\n ![\""EMAAR](\"/images/dubai-frame.jpg\" "\\"\"EMAAR")
\n ![\""Talking](\"/images/the-next-100-years.jpg\" "\\"\"Talking")
\n ![\""21](\"/images/21-lessons.jpg\" "\\"\"21")
\n ![Какво мисли Лиъм Галахър](\"https://fbcdn-sphotos-a.akamaihd.net/hphotos-ak-snc7/394159_10150570827244839_543819838_8765583_1815629494_n.jpg\"){kind=link}
![Позиция](\"https://fbcdn-sphotos-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash4/398489_289997327721772_100001345226720_767871_431832544_n.jpg\"){kind=link}
![разбрал-недоразбрал се беше изтипосал преди години гол на протест против пиратството.](\"http://www.vratovrazka.bg/images/stories/actualno/vox/avtpravo/achapkanov.jpg\"){kind=link}
![две застаряващи моми](\"https://fbcdn-sphotos-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/s720x720/550656_388085291249263_1742304306_n.jpg\"){kind=link}
![http://i5.imageban.ru/out/2013/02/18/d001444e3e670fa089a06a39a0796557.png](\"http://i5.imageban.ru/out/2013/02/18/d001444e3e670fa089a06a39a0796557.png\"){kind=link}
![обосновката](\"https://fbcdn-sphotos-h-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/s480x480/58453_430260897020_7058429_n.jpg\"){kind=link}
![насилие](\"http://offnews.bg/files/uploads/2013/07/IMG_3294.jpg?325412\"){kind=link}
![Бат Сали](\"https://fbcdn-sphotos-b-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc3/p480x480/996793_4959821004314_1055600033_n.jpg\"){kind=link}
![смешката в петък, на която се явяват 15 от 240 души](\"https://fbcdn-sphotos-g-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc3/p480x480/992791_479716645449668_811455667_n.jpg\"){kind=link}
![намира повод гордо да развее сръбския флаг](\"http://narodensport.eu/wp-content/uploads/2015/09/nole.jpg\"){kind=link}
![повече bling отколкото добра подготовка](\"https://scontent-otp1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/13322100_1396237457069263_1899762768539792040_n.jpg?oh=f1cf97982bd6e993ab68933e1b20ee0d&oe=586E7FAC\"){kind=link}
![местна птица додо](\"http://www.capital.bg/shimg/zx620y348_2859774.jpg\"){kind=link}
![66% от фрийленсърите са millenials](\"https://cdn.ceotodaymagazine.com/CEO-Today/wp-content/uploads/2018/07/The-Rise-of-the-Freelancer-info.jpg\"){kind=link}
Аз не виждам никакъв проблем в това да ползват частни адреси в core-a си, защото реално МТел не биха искали някой да не може да достъпва или прави DoS атаки на рутерите им от Интернет. Ако те притеснява това с трейса, можеха наистина да конфигнат по 1 публично IP на някой loopback и да сорсват от там ICMP unreachables, но реално пак няма никаква изгода от това :)
Павел