Авторът
Самият Томас Фридман - носител на два Пулицъра и дългогодишен кореспондент по въпросите на Близкия Изток, автор на “Земята е плоска!” (2005) и “Това бяхме ние” (2011) - си заслужава внимателен анализ и осмисляне, с безбрежния си хоризонт и всички влияния, философски школи и течения, които е проследил като кореспондент, а по-късно и писател. Последната му книга - излязла в края на 2016 - си поставя амбициозната цел да обясни на достъпен език двигателите на съвременното общество - кой задвижва колелото на прогреса и какво го дърпа назад. Да опишеш акслелерирания свят около себе си е амбициозна задача - заради нуждата от една страна от широк хоризонт и прецизен изказ, а от друга - капацитет да оперираш с огромен обем актуална информация.
Добрите страни
“Благодаря, че закъсня” разказва за трите най-значими фактора, задвижващи света днес - технологичния прогрес, глобалния пазар и климатичните промени. Повествованието е задълбочено, като прави впечателние безпристрастния тон, така присъщ на дългогодишни журналисти. Авторът се оптива да раздели наблюденията си от собствената си оценка, понякога прибягвайки дори до графично разграничение на отделните елементи. От друга страна, взаимовръзките са подробно и задълбочено анализирани, без текстът да звучи (твърде) поучително. В цялост, книгата предлага съвсем подробен прочит на събития и процеси, на които лично сме свидетели.
Чудесен признак за добро повествование е и възможността всеки да открие по нещо за себе си. Дали в определени глави - или само в съпътстващите истории - читателят е стимулиран да си каже “това се е случвало на мен!” - и така дистанцията пишещ-четящ е елиминирана по естествен път.
Не толкова добрите страни
Книгата има няколко малки несъвършенства - личи си, че авторът разчита на чужда експертна оценка за повечето си наблюдения. Разбира се, става въпрос за набор от експерти - и макар този подход да ограничава пристрастността на експертите, не я елиминира напълно. Прокарват се, макар и бегло, определени корпоративни визии и спорни концепции - но за да се уловят тези повеи е нужна експертиза; за средностатистическия читател книгата е безпристрастна и експертна.
Втората забележка е обемът - 600 страници са хем доста обемно четиво, хем недостатъчни да предадат в желания от автора детайл комплекситета на взимовръзките. За капак някои хипотези се повтарят, други навлизат в ненужни подробности, за сметка на идеи, които просто са споменати. Читателят, разбира се, е свободен да надгради събудения от книгата интерес самостоятелно.
В заключение
Със сигурност книгата си заслужава четенето и осмислянето в относителен покой - с безпристрастността на самото повествование - и далеч от динамиката, за която описва.