Имах удоволствието да гледам “Война за планетата на маймуните” в деня на официалната му премиера. Като привърженик на поредицата, филмът ми хареса по няколко причини - развитието на историята, връзката със следващите (хронологично) части от историята и задълбочаването на философската страна на “Planet of the Apes”.
Липсата на “ние” и “те”
Вероятно най-привлекателният аспект на поредицата е липсата на категориите “ние”/”нашите” и противопоставянето на “те”/”другите”. Антропоморфните маймуни и дехуманизираните корпорати/учени/войници - спомагат емпатията на зрителите да бъде насочена към идеите, движещи двата лагера, вместо към носителите на тези идеи.
Сблъсък на ценности и идеи
В последния филм, сблъсъкът добро/зло отстъпва централното място на прошката и желанието за мъст. Коба, например, се завръща, макар и само като спомен. Макар идейно противопоставени приживе, Цезар носи спомена за своя опонент и неговата философия. Идейното вселяване у убиеца е характерно за древногръцката митология - и реферира към обществото, което маймуните са изградили в по-късните хронологично филми.
От друга страна, емоционална история в комбинация с ценностите на полковника изгражда амалгамата на неговата мотивация. Едновременно се градят две послания - че никой не е по подразбиране “добър” или “лош”, “прав” или “сбъркал” - и че обстоятелствата водят до решения, които във времето изменят ценностите.
Няма архизлодей, защото се губи нуждата от такъв. Публиката е призвана да симпатизира не на фигури, а на идеи, като има и право на избор.
Филм от поредицата
“Войната за планетата на маймуните”, освен прякото наследство на “Възходът” и “Надигането” - праща референции към филма от 2001, а оттам - и към оригиналните филми от 60-те. Истинско удоволствие за ценителите на поредицата.
За всекиго по нещо
Заради приятните за окото специални ефекти (CGI) и дългите екшън сцени, филмът ще се хареса и на по-широката общественост, пропуснала, навярно, да проследи поредицата.