...за България и Сърбия

През почивните дни съдбата ме отведе вместо на Ruby конференция, до Белград и Будапеща. В сръбската столица, където в началото на века се водеха военни действия, животът ври и кипи. Самият град прилича повече на централно- отколкото на източноевропейски.

TL; DR: Кога ще ги стигнем сърбите?

<source srcset=/images/tesla-museum.webp type='image/webp'> Музеят на Тесла

Забележителната разлика, по моему, е в старанието на сърбите. В желанието им да превърнат все по-малката си държава в приветливо място за живот. Гледайки музеят на Тесла (горе), гледайки обикновените къщи - може би не санирани, може би с рушаща се мазилка - но с големи саксии с цветяс, дух и живец - нямаше как да не отблележим колко малко, всъщност, е нужно.

За да подкрепя горното твърдение с нещо измеримо, се спрях на дисциплина, която в най-голяма степен показва старанието, дисциплината, волята за прогрес: спорта.

Спортът е подходящ по няколко причини: бил е “витрина на социализма” преди 1989 и за двете страни, има нужда от разумни инвестиции на пари и време (в екипировка, в треньори и в школи), има нужда от постоянство и старание (на администрацията), от приемственост (на поколенията и на властите). И защото сме генетично, географски и на брой много близо до Сърбия. Защото, ако приравним КЕШ-а на Цървена звезда от 1991 с 4-ото ни място на Световното през 1994, имаме подобни стартови позиции.

В името на безпристрастността, ще сравнявам представянето на националните отбори в отборните спортове. И така:

Олимпийски игри:

Държава Atalanta 1996 Sydney 2000 Athens 2004 Beijing 2008 London 2012 Rio de J 2016
България 3 / 7 / 5 5 / 6 / 2 2 / 1 / 9 1 / 1 / 3 0 / 1 / 1 0 / 1 / 2
Сърбия 1 / 1 / 2 1 / 1 / 1 0 / 2 / 0 0 / 1 / 2 1 / 1 / 2 2 / 4 / 2


Цифрите може да не са особено информативни, затова ето и графика:


Забележете, в Сърбия между 1991 и 2001 официално се водеха военни действия, НАТО бомбардираше Белград.

След 2004, обаче, докато сръбският олимпийски спорт прогресира, шефката на БОК открива обект на верига за цигари.

Волейбол

Започваме от волейбола, защото там сме най-близки като представяния напоследък:

  • Европейски първенства след 2000

– Сърбия - 2 златни медала (2001, 2011), 3 бронзови (2005, 2007, 2013), четвърто и седмо място

– България - бронзов медал (2009) и две четвърти места

  • Световни първенства след 2000

– Сърбия - бронзов медал (2010), две четвърти места

– България - бронзов медал (2006)

  • Световна Лига

– Сърбия - златен медал (2016), 5 сребърни (2003, 2005, 2008, 2009, 2015)

– България - четири четвърти места

Можете да ме обявите за пристрастен, но картината може би щеше да е различна, ако най-добрият планетарен волейболист и най-добрият треньор не бяха напъдени от федерацията. Междувременно, феодалът ѝ инж. Данчо Лазаров е несменяем титуляр на поста си. И никой не задава въпроси.

Тенис

Докато най-добрият тенисист в света намира повод гордо да развее сръбския флаг, нашият претендент търси път по-скоро към кориците на таблоидите, но и си позволява да не подминава съотборниците си. Да, може да е подробност, но е важна подробност, която разкрива много за народопсихологията ни.

В заключение, умишлено пропуснах футбола, който е също толкова феодален, и върви надолу може би по-бързо от останалите спортове. И не критикувам спортистите ни, напротив. Мисля обаче, че имаме какво да научим от западните си съседи - за отношението, за начина на мислене, за дисциплината и самоуважението. И, в края на краищата, да станем по-добри.