И ето ме, след хиляди километри, 45 дни приключения, уморен, но щастлив, че съм си у дома. Без багаж, но с приятели. И с хиляди идеи, впечатления, превъзбуден, въпреки 60 часа без сън.
Излизам от терминала, решавам да се лиша от удоволствието да слушам за "тая държава" и вместо такси хващам автобус. Вадя 10 лева, които съм разнасял същите 45 дни барабар с 25-те кила багаж, защото "добрият турист е подготвеният турист". Моля за два билета.
Вместо отговор получавам телешки поглед за четвърт секунда. Продължавам да чакам. Шофьорът гледа в далечината пред себе си. Решавам, че не е чул, макар със сигурност да ме видя. "Два билета, моля" - казвам, високо и ясно.
И получавам смесица от животински звуци, превеждащи се горе-долу до "Е-е-е, аре да ми дадеш два лева, а?".
Не съм негативист, поне се опитвам да не бъда. Определено не смятам (вече), че лошия социален статус на този човек го превръща в неуслужлив неандерталец. Вижте Латинска Америка - хора се избиват по улиците от глад и мизерия, но всички са усмихнати и искат да ти помогнат.
Смятам, че задръстеността на нацията води до ситуация, в която повечето от нас предпочитат да висят пред телевизора в полукоматичен алкохолизъм, да бият жената и да псуват правителството, докато световната конспирация им е виновна за всичко +1.
Пътувайте! Ще видите как хора оцеляват с 2 долара на ден и са щастливи.