На пьрви април (без майтап) тичахме организирано под патронажа на индийския дуоховен водач Шри Чинмой. Повече за него в Уикипедия.
първи маратон
за сезона, а за мен беше първи и по принцип :) Планът на бягането беше да направя половината дистанция (21.1 км) и, при повече късмет и достатъчна предварителна подготовка - да довърша и втората половина.
ставането
в 5 часа се оказа много по-леко от очакваното, дори ми остана време за малко йога и разтягане преди тръгването за Пловдив. Пътуването с Крум беше толкова лежерно, че дори не се загубихме :)
отличната организация
направи впечатление, като срещу входна такса от 10 лева бяха осигурени подкрепителни напитки, банани и шоколад по трасето, както и вегетартиански обяд накрая. Имаше и внушително количество полиция по цялото трасе.
бягането
протече спокойно, в сравнително бавно темпо. Тичах с Асен Тасков, легендарен мой колега. Около петия километър се оказа, че тичаме с темпо от 5'10" , което е твърде високо за моментната ни форма, затова решихме да намалим до 5'30"-6'00". Дружките, с които тренирам обичайно, постепенно се откъснаха и до края бяха натрупали внушителна преднина от 20'. Около 12-13 км бягането стана небрежно, като основното натоварване падна върху краката. Не след дълго получих крампа в долната част на десния прасец и на дясното ахилесово сухожилие :/ В крайна сметка това не се оказа решаващо, като в последната обиколка (4700 метра) успях да вдигна темпото отново до 5:00 за километър и впрекрасно настроение (снимката) финиширах с време от 2 00' 00". Можеше да продължа, но маратонците стартираха на различно място и времето ми нямаше да бъде отчетено.
aftermath
никога, ама съвсем никога вече няма да тичам с Converse. Стават само за "изглеждане добре". Беше страхотно преживяване, което завърши с още по-страхотна вечеря в София.
първи маратон
за сезона, а за мен беше първи и по принцип :) Планът на бягането беше да направя половината дистанция (21.1 км) и, при повече късмет и достатъчна предварителна подготовка - да довърша и втората половина.
ставането
в 5 часа се оказа много по-леко от очакваното, дори ми остана време за малко йога и разтягане преди тръгването за Пловдив. Пътуването с Крум беше толкова лежерно, че дори не се загубихме :)
отличната организация
направи впечатление, като срещу входна такса от 10 лева бяха осигурени подкрепителни напитки, банани и шоколад по трасето, както и вегетартиански обяд накрая. Имаше и внушително количество полиция по цялото трасе.
бягането
протече спокойно, в сравнително бавно темпо. Тичах с Асен Тасков, легендарен мой колега. Около петия километър се оказа, че тичаме с темпо от 5'10" , което е твърде високо за моментната ни форма, затова решихме да намалим до 5'30"-6'00". Дружките, с които тренирам обичайно, постепенно се откъснаха и до края бяха натрупали внушителна преднина от 20'. Около 12-13 км бягането стана небрежно, като основното натоварване падна върху краката. Не след дълго получих крампа в долната част на десния прасец и на дясното ахилесово сухожилие :/ В крайна сметка това не се оказа решаващо, като в последната обиколка (4700 метра) успях да вдигна темпото отново до 5:00 за километър и впрекрасно настроение (снимката) финиширах с време от 2 00' 00". Можеше да продължа, но маратонците стартираха на различно място и времето ми нямаше да бъде отчетено.
aftermath
никога, ама съвсем никога вече няма да тичам с Converse. Стават само за "изглеждане добре". Беше страхотно преживяване, което завърши с още по-страхотна вечеря в София.