Попаднах на интересна статия за това кой уби мъжките списания, и куп спомени нахлуха в изтерзаното ми съзнание.
За начало най-ранният - на около 8 дълбоко в статива с вестници намирам някакво черно списание с енигматичното заглавие "Клуб М" - остатъкът от разказа принаделжи на друга рубрика. Но въпреки буйната ми глава, в списанието нямаше порнография, имаше малко еротика и много статии за хобита, интереси, съвети за хармоничен живот и пр. Общо взето беше като журнал за мъже с малко еротика. Вдясно: изрових снимка на списанието оттогава. Онези от вас, които не се страхуват, могат да разгледат и по какво са въздишали мъжете през 1992 (spoiler alert: съдържа Лили Иванова). Ако не сте рискували изгаряне на роговиците, има две снимки, Лили по жартиери и Лили във ваната. Не се вижда нищо освен мaлко деколте.
После - в реда, в който си ги спомням - пуснаха "Спасители на плажа" (към 1998-2000), след което нищо не беше същото. През 2002 излезе и първият български Плейбой - отново беше с Лили Иванова, но доста по-гола (и +10 от годините). Нивото на статиите беше поносимо за кандидат-гимназист. Нямаше много авторски статии, а преводните бяха доста банални, сякаш превеодачът не е знаел достатъчно английски за нещо сериозно. Тогава за първи път беше въведен стила на "големия батко", който те съветва кога какво да правиш. Изненадващо за мен, зрели мъже пишеха на читателската рубрика - и повече за да се изфукат, отколкото да потърсят съвет. Кутията на Пандора беше отворена.
През 2005 "Клуб М" (вдясно) вече трябваше да се конкурира с Плейбой и Максим, които се състезаваха да показват все повече женска анатомия. Постепенно "читателският колектив" оформи няколко различни секции, в които легендарната не-сложност и не-острота на средностатистическия българин-жертва на прехода (защото ние винаги сме жертви някому) лъщеше от почти всяка страница. Език, подобаващ на футболен коментатор от редактора още в началото, последван от интервюта взимани от момчета на автомивка, голотии, преводна статия, интервю с някой откачалник отново на улицата, още голотии, рубриката с кореспонденция, в която всеки втори селски бек искаше да блесне пред приятелите си колко може да изпростее, а за десерт и авторска статия като че списвана от малолетен изнасилвач - не само заради езика, но и темите. Тогава не ми попадаше "Клуб М", но той още държеше относително ниво, предвид конкуренцията.
През февруари 2007 излезе първото списание с моя съученичка (у-хуу!) и, Господи, колко новини: за първи път купувах Плейбой (четях предимно Максим), за първи път списание на бензиностанция (малко е неизискано), за първи път "мъжко" списание пред баща ми, за първи път виждах познат в пресата (е, това е жалко, но някои се впечатляваме от малко) и - за първи път виждах срамни устни на гланцирана снимка. Да, да, срамни устни. Лорита беше захвърлила не само задръжките, но и всичките си дрехи, че беше и позволила откровено мръснишки снимки. 
Освен многото "първи" имаше и едно "последно" - последният купен от мен брой на такъв тип литература. Вече започваха да заемат твърде много място в малкото ми бюро, а и си мислех, че съзрявам. Сега мисля, че е защото простотията ми идваше много - аз съм слабохарактерен и с консвервативно-патриархално възпитание. С две думи - харесвам своите простотии, но не и чуждите. Особено чувствителен съм на тема "лош вкус" а гениталиите на поп-фолк изпълнителки и пластмасовите им цици са си тъкмо това. Много девойки станаха известни покрай циците си, но вкусът им (вдясно) си остана катастрофален. За съжаление и символът на ранното ми възмъжаване реши да задоволява посредствената си публика с мухлясал хляб и първобитни зрелища.
Поуките: първо, нечетенето на книги води до изпростяване, второ, колкото по-малко внимание отделяте на себе си (хобита, интереси, самоусъвършенстване) толкова повече рискувате общата първичност да надделее, трето - индивидуалнсотта и интимното ни са стряскащо намалели. Липсата на тайни може да има две апокалитпични еволюции - да "намерим себе си" в разни сексуални извращения - или докрай да изгубим самостоятелнсотта си в стил "1984". С разрастването на всевиждащите и всезнаещи корпорации и с все по-притеснително агресивната голотия наоколо, може да сме близо до лош хибрид...
После - в реда, в който си ги спомням - пуснаха "Спасители на плажа" (към 1998-2000), след което нищо не беше същото. През 2002 излезе и първият български Плейбой - отново беше с Лили Иванова, но доста по-гола (и +10 от годините). Нивото на статиите беше поносимо за кандидат-гимназист. Нямаше много авторски статии, а преводните бяха доста банални, сякаш превеодачът не е знаел достатъчно английски за нещо сериозно. Тогава за първи път беше въведен стила на "големия батко", който те съветва кога какво да правиш. Изненадващо за мен, зрели мъже пишеха на читателската рубрика - и повече за да се изфукат, отколкото да потърсят съвет. Кутията на Пандора беше отворена.
Поуките: първо, нечетенето на книги води до изпростяване, второ, колкото по-малко внимание отделяте на себе си (хобита, интереси, самоусъвършенстване) толкова повече рискувате общата първичност да надделее, трето - индивидуалнсотта и интимното ни са стряскащо намалели. Липсата на тайни може да има две апокалитпични еволюции - да "намерим себе си" в разни сексуални извращения - или докрай да изгубим самостоятелнсотта си в стил "1984". С разрастването на всевиждащите и всезнаещи корпорации и с все по-притеснително агресивната голотия наоколо, може да сме близо до лош хибрид...