Преди малко повече от 7 седмици имах удоволствието да завърша 7 месечния цикъл по CCNP сертифицирането си. Изчаках да мине достатъчно време, за да мога да дам адекватен коментар на постигнатото.
Би трябвало да започна с очевидното - CCNA сертификацията е крайно недостатъчна дори за entry-level позиции напоследък. Това се дължи от една страна на кризата, която кара компаниите да наемат по-квалифициран персонал, но на по-ниска от досегашната цена. Сертифицирането е хубаво нещо, защото показва какво можеш, към какво се стремиш и докъде се простират знанията ти - поне теоритичните. Така желаещите да се сертифицират нарастват експоненциално, а за да задържат стойността на сертификатите си, Сиско задават, меко казано, идиотски въпроси. Появяват се т.нар. braindumpers, които живеят, за да трупат сертификати без реално да притежават знания. И дяволското колело се върти, като единственият печеливш от това е Cisco Systems Inc., трупащи състояние от курсове и сертификационни изпити.
Опитът в работна атмосфера е безценен. Най-малкото, защото предизвикателствата на една "жива" мрежа са съвсем различни от реализацията на топология с 5-10 рутера. В изкуствена атмосфера не съществува натискът "това трябва да стане за вчера, и дори не си помисляй за downtime".
Що се отнася до скромния ми личен опит, CCNP ми отне дните и нощите на 7 месеца. Това бяха особено тежки 7 месеца за мен. В този период имах две сесии в университета (11 изпита), което допринесе за тоталната липса на свободно време и сън. Загубих и нещо много ценно в личен план. Разбира се, научих много в професионален, но някак си не усещам жертвите да са били оправдани от целта. Предстои CCIP и CCDP track, а после, живот и здраве CCIE, но, поучен от грешките си, ще оставя физиката и психиката ми да определят темпото, не амбицията.
Отскоро се заех и с Juniper. Тъй като връзката с BSD тук е доста топла, бих казал, че JunOS е по-систематизиран и по-логичен от Cisco IOS, но не и по-user-friendly. Все пак linux опитът ми е добре дошъл и удря едно рамо, където липсата на опит/знания пречи. Миграцията от Сиско към Джунипър е съвсем логична. Все пак, Сиско се прави за широкия пазар, докато Juniper, поне в момента, е корпоративно ориентиран. Единственият проблем, който пречи на пълната метаморфоза, е, че Сиско обучава на технологии (макар и през тяхната много изкривена призма), докато Джунипър обучава единствено на имплементация. Да живее vendor-free литературата ;)
Накрая - малко за университета. Следвайки максимата "Или добро, или нищо", мога само да се надявам един ден ТУ да може да предложи знания и възможности за кариера поне наполовина толкова перспективни, колкото двете споменати корпорации. И достатъчно квалифицирани и амбицирани преподаватели, разбира се.
Би трябвало да започна с очевидното - CCNA сертификацията е крайно недостатъчна дори за entry-level позиции напоследък. Това се дължи от една страна на кризата, която кара компаниите да наемат по-квалифициран персонал, но на по-ниска от досегашната цена. Сертифицирането е хубаво нещо, защото показва какво можеш, към какво се стремиш и докъде се простират знанията ти - поне теоритичните. Така желаещите да се сертифицират нарастват експоненциално, а за да задържат стойността на сертификатите си, Сиско задават, меко казано, идиотски въпроси. Появяват се т.нар. braindumpers, които живеят, за да трупат сертификати без реално да притежават знания. И дяволското колело се върти, като единственият печеливш от това е Cisco Systems Inc., трупащи състояние от курсове и сертификационни изпити.
Опитът в работна атмосфера е безценен. Най-малкото, защото предизвикателствата на една "жива" мрежа са съвсем различни от реализацията на топология с 5-10 рутера. В изкуствена атмосфера не съществува натискът "това трябва да стане за вчера, и дори не си помисляй за downtime".
Що се отнася до скромния ми личен опит, CCNP ми отне дните и нощите на 7 месеца. Това бяха особено тежки 7 месеца за мен. В този период имах две сесии в университета (11 изпита), което допринесе за тоталната липса на свободно време и сън. Загубих и нещо много ценно в личен план. Разбира се, научих много в професионален, но някак си не усещам жертвите да са били оправдани от целта. Предстои CCIP и CCDP track, а после, живот и здраве CCIE, но, поучен от грешките си, ще оставя физиката и психиката ми да определят темпото, не амбицията.
Отскоро се заех и с Juniper. Тъй като връзката с BSD тук е доста топла, бих казал, че JunOS е по-систематизиран и по-логичен от Cisco IOS, но не и по-user-friendly. Все пак linux опитът ми е добре дошъл и удря едно рамо, където липсата на опит/знания пречи. Миграцията от Сиско към Джунипър е съвсем логична. Все пак, Сиско се прави за широкия пазар, докато Juniper, поне в момента, е корпоративно ориентиран. Единственият проблем, който пречи на пълната метаморфоза, е, че Сиско обучава на технологии (макар и през тяхната много изкривена призма), докато Джунипър обучава единствено на имплементация. Да живее vendor-free литературата ;)
Накрая - малко за университета. Следвайки максимата "Или добро, или нищо", мога само да се надявам един ден ТУ да може да предложи знания и възможности за кариера поне наполовина толкова перспективни, колкото двете споменати корпорации. И достатъчно квалифицирани и амбицирани преподаватели, разбира се.